Категория: Стара аудиотехника

Я, в Sandacite.BG изпадна схема на българска звукова колона Респром КЗ-25!

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Ако сте се разхождали из малки провинциални градове или пък села, може би сте забелязвали из площадите, пазарите, стадионите или други големи обществени места ето това странно приспособление по-горе. Ние за последно помним, че сме виждали таова на пазара Красно село в София. Това е т.н. звукова колона – комплекс от високоговорители, който осигурява висока чуваемост на излъчваното по тях послание.

Поначало звуковите колони биват различни видове по зоната си на действие. Тази тук се нарича КЗ-25, произвеждана е в Завода за високоговорители в Благоевград след 1986 г. и е за средни по големина площади и стадиони, летни къпални, ресторанти с градини, паркове, заводски площи, ж.п. и автогари ,летища, пристанища и други открити пространства. Освен това, КЗ-35 може да озвучава и закрити спортни зали, салони, читалища, клубове и заводски помещения. Разработена е в Института по радиоелектроника  и технологии в София, в секцията на доц. Димитър Попянев.

По същество колоната е само един голяям репродуктор, т.е. за да предава сигнал, тя трябва да го получи от външен източник – линии на местни или централни радиотранслационни възли.

Както личи и от тази табела, КЗ-25 е изнасяна в много бройки за СССР:

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

КЗ-25 има 6 говорителя по 4 вата, монтирани в метален корпус с решетка пред говорителите.

Номинална мощност: 25 вата

Честотен обхват: 125 ÷ 11000 Hz

Неравномерност на честотната характеристика в номиналния честотен обхват: не по-голяма от 15 dВ

Характеристична чувствителност:

– в обхвата от 250 до 5000 Hz: не по-малка от 1,3 Pa.W-0,5
– в номиналния честотен обхват: не по-малка от 1,1 Pa.W-0,5

Звуково налягане Р раб., създадено при работна мощност: 4,6 Pa

Коефициент на хармонични изкривявания при работна мощност:

– в обхвата от 250 до 1000 Hz: не по-голям от 6 %
– в обхвата от 1000 до 4000 Hz: не по-голям от 5 %
– в обхвата от 4000 до 8000 Hz: не по-голям от 3 %

Захранващи напрежения: три варианта – 30 / 120 / 240 волта

Габаритни размери: 1000 х 150 х 166 мм

Тегло: 16 кг

Ето оттук можете да изтеглите в PDF техническото описание и схема на колоната. От тях ще научите с какво се окомплектова тя и кое към къде се свързва, за да я използвате: Звукова колона Респром КЗ-25

А ние продължаваме със следващата порция стара българска аудиотехника! Очаквайте скоро включване. :)

БГ лампови ролкови магнетофони МК-20, МК-30 и МК-40 в Sandacite.BG!

Продължаваме със звуковата апаратура! С пълна пара – имаме още мноого спирки да преминем! :)

Ако си спомняте, наскоро подробно ви запознахме с българския ролков магнетофон Мелодия. Той има индекс МК 5 и е съвременник на други български устройства от този тип, с две от които ще ви запознаем днес.

МК-30, МК-40

През 1963 г. в завод Електроакустика Монтана започва под­готовката за производство на двата следващи модела ролкови (и лампови!) магнетофони. Първият от тях е означен като тип МК-40. Той  е със стереовъзпроизвеждане на звука, с крайни стъпала и изнесени говорители. Следващият модел е МК-30 – без крайни стъпала и предназна­чен за вграждане в музикален шкаф.

Редовното производство на тези ролкови магнетофони започва през 1964 г. И двата устройства са едно- и двупистови устройства и имат скорости 9.53 см/сек. и 19.05 см/сек. При моновъзпроизвеждане и скорост 9.53 см/сек. продължителността на за­писа е четири часа, а при стереозапис — два часа.

Като казахме, МК-40 се комплектува с изнесени външни озвучителни тела, които по избор на купувача могат да бъдат високоговорители в кутия или звукови колони. Имайки предвид техническите показатели и красив външен вид, ламповият магнетофон МК-40 спада към луксозните изделия, които се предлагат към момента на българския пазар.

Техническите данни на магнетофона МК-40 са: честотна характеристика от 50 до 15 000 Hz, динамика 45 dB, клирфактор под 5 %, изходяща мощност на всеки канал – 3 W.

Освен възможностите, които имат обикновено повечето домашни магнетофони, МК-40-ката е оборудван и със следните:

• тъй като двата високоговорителя не са прикрепени към корпуса, те могат свободно да се разместват в пространството по желание на слушателя, което също е вид удобство;
• магнетофонът има две тонбленди – една за повдигане и намаляване н ниските честоти и друга — за високи честоти. С него могат да се възпроизвеждат звукови ефекти, като ехо-ефект при запис и изкуствен съпровод при въз­произвеждане. Тогава са ги наричали ,,трикови ефекти“.

МК-40 е предназначен да работи с лента СР1 — 350 метра. Габаритните му размери са 365 x 385 x 180 мм, а тежи 13.5 кг.

МК-20 и ПРЕНОСИМ МАГНЕТОФОН

На базата на стереомагнетофона в същия завод Електроакустика разработват и четирипистов магнетофон с означение МК-20, който също е красиво оформен луксозен апарат (не е той на тази снимка, разбира се).

През същата 1963 г. се разработва транзисторен магнетофон с малки размери и тегло, предназначен за туристи и леки коли и за репортерски цели.

Предвидено е било тези български магнетофони да се комплектуват с микрофон като на горната снимка. Той  е  отдинамичен тип, означен МД – 4 (което ще рече и 4-та поред разработка), чието серийно производство започва през 1963 г. в За­вода за високоговорители в Благоевград. Техническите му показатели са: чувствителност 1.2 мв/мб, честотна характеристика от 80 до 10 000 Hz и тегло — 300 грама.

Ако сме ви заинтригували, повече статии за българска техника можете да разгледате в нашата Фейсбук страница ==> https://www.facebook.com/sandacite

Вижте в Sandacite.BG какви електронни кабинети за чуждоезиково обучение сме правили някога! :)

Днес ще ви запознаем с поредното интересно старо българско устройство. Ето откъде произтича нуждата от него.

Вероятно знаете, че когато изучаваме чужд език, от висока важност е да усвоим правилното произношение на него. За тази цел старателното езиково обучение предвижда внимателно слушане на чуждата реч, записана на аудионосител, а след това – упражнение в говорене от страна на учещите, за да свикнат те с новото произношение. Често обаче усвояващите новия език допускат грешки, затова понякога (особено едно време) са правили запис на говореното от тях, за да може след това то да се прослуша и да се открият и обсъдят грешките. Когато не е имало компютри с програми за звукозапис от включен микрофон, като носител са използвани най-често магнетофонни ленти и касети. Необходими са и допълнителни съоръжения в комплекта, за да може той да работи удобно и ефикасно.

Именно две такива джаджи от началото на 80-те г. ще ви покажем днес. Запознайте се с езиковите кабинети на Респром!

ЕК 20 А – ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Както виждате на първата снимка, това представлява нещо като две бюра, от които едното е разделено на две. Нека обаче това не ви заблуждава – този кабинет за езикообучение може да обслужва до 20 ученици, и тогава имаме 10 такива двойни бюра! Всеки ученик си има кабина, на която са монтирани микрофон и слушалки, монтирани на едно тяло за прикрепяне към главата. Ученическите кабини са отделени чрез плоскости от изолиращ материал. След малко ще видите за какво им служат.

Сега да насочим вниманието си към преподавателския пулт. Той е оформен  като голямо бюро, чиято по-близка до стола част  е хоризонтална, а по-далечната е с наклон 10°. Пред стола виждате четири чекмеджета. В едно от тях има отново микрофон плюс слушалки, в другото грамофон, а в останалите две магнетофони – т.н. дидактомати. (Дидактоматът поначало е учебен магнетофон, който е свързан с няколко ученически пулта, на които чрез слушалки може да се чува учебният запис, а също и оттам да се записва нов, изговарян от упражняващите се ученици. После учителят може да го прослушва и да казва примерно ,,Иван е казал правилно, Марийка не е спрегнала глагола правилно“ и т.н.)

Освен това, в описвания езиков кабинет пред преподавателя има команден пулт за до 20 ученически кабини, команден пулт, обслужващ вградените в чекмеджетата апарати, и пусков команден пулт с нивоиндикатор. Преподавателската част от комплекта има и изнесен високоговорител.

КАК РАБОТИ ЕК 20 А

През 60-те, 70-те и 80-те (а и 90-те) беше нещо обикновено аудиокомплектите към учебниците по чужди езици да се издават на грамофонни плочи, магнетофонни ленти или аудиокасети. ,,Балкантон“ и други обединения издаваха всякакви такива. Това е тясно свързано с функционирането на нашия езиков кабинет.

И така, когато преподавателят желае да демонстрира на учениците образцово произношение на чужда реч, той поставя плочата в грамофона или лентата или касетата в магнетофона (не знаем обаче магнетофон или касетофон е имало в чекмеджетата на езиковия кабинет, тъй като думата ,,магнетофон“ тогава се е употребявала и за обикновения касетофон с компакт-касета), а по високоговорителя учениците слушат речта. Тъй като обаче във всяка ученическа кабина има и слушалки, вероятно те са можели да слушат и през тях. Учителят може да регулира времетраенето на записа, откъде да започне той, нивото на звука, когато звукът е през слушалки – в кои кабини да го слушат и т.н.

Когато пък преподавателят желае да провери произношението на учениците, той задейства опцията за звукозапис и върху магнетофонна лента (или касета) се записва запис от говореното в микрофона в кабина (или кабини) по избор. След това се прави разбор на прослушаното (или се поставя оценка, ако е изпит).

Това е т.н. активен езиков кабинет, наречен така, вероятно защото позволява гласова активност и от двете страни – преподавателят може и да говори с учениците по микрофона, а най-вероятно може и да запише звук чрез своя микрофон и да го пусне учениците да го чуят.

Ето и спомен  на някогашен ученик, изкарал дълги часове пред тази уредба за езиков кабинет – нашия приятел Димитър Димитров. Той си спомня следното: ,,Моето училище имаше напълно оборудван такъв кабинет. Всеки ученик в кабинка има микрофон и слушалки с два бутона върху масата (превключвателя). Учителя пуска плоча която се слуша. После пак се пуска същата плоча в режим стоп или с дълги паузи след всяко изречение, като по време на паузата ученика повтаря изречението. През цялото време се записват всички ученици на магнетофон. Когато свърши, учителя може да пусне най-доброто изпълнение на ученик, за да го чуят всички, това беше голяма гордост и награда за старанието. Също, ученика сам може да си пусне неговия запис в слушалките, за да се чуе как изговаря думите. Има вътрешен интерком с който може да се свързваш с учителя или ако прецени той, към целия клас. Класа е разделен на кабини по двойки за да си четат един на друг и за контрол. Обикновено през часа се четат текстове, един на друг с партньора ти по кабинка. Учителя може да се включва незабелязано във всеки ученически интерком и да слуша как четеш и произнасяш.
Всички мои връстници обичаха тези езикови часове и нямаше отсъстващи“.

Тази уредба за чуждоезиково обучение е производство на Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград. Изнасяна и и за чужбина от ВТО ,,Електроимпеккс“.

Ето и нейните подробни

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ!

Има и възможност за едновременно предаване на до 4 програми.

Така… а сега да видим и другия представител на серията! :)

ЕК 20 ПА – ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Като компоненти е вторият модел е напълно същият:

Пак имаме две части – преподавателска и ученическа, пак може да обслужва до 20 ученици, и тогава имаме 10 такива двойни бюра. И тук всеки ученик си има кабина, на която са монтирани микрофон и слушалки, монтирани на едно тяло за прикрепяне към главата. Ученическите кабини са отделени чрез плоскости от изолиращ материал. Единствената разлика в окомплектовката, която можем да забележим, е, че докато в горния модел е отбелязано, че във всяка ученическа кабинка е са монтирани слушалки с микрофон, тук пише само, че кабинките имат куплунг за тях. Според нас обаче, без слушалки пултът би се обезсмислил, затова вероятно при този модел те са се добавяли допълнително.

Що се отнася до преподавателския пулт, той е напълно същият.

Този езиков кабинет е означен като ,,полуактивен“, но с изключение на слушалките, не откриваме причина за неговата ,,полуактивност“, освен, може би, ако се има предвид, че монтираните слушалки може и да нямат микрофон. В такъв случай учениците ще могат само да слушат чуждоезиковата реч, не и да се упражняват. Пак казваме – това са само догадки въз основа на прочетеното в техническото описание, тъй като не притежаваме на живо нито един от двата езикови кабинета. Ако имате някакви допълнителни идеи – трибуната под статията е ваша, не се колебайте да ни светнете! :)

Ето и оригиналната му рекламна дипляна:

ТЕХНИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ на ЕК 20 ПА са следните:

Ами, това е от нас засега по темата!Ако искате, разгледайте и този интересен Hi-Fi комплект, също е много рядък. :)

Българският журналистически диктофон Репортер в Sandacite.BG!

Днес сме на линия с едно ново-старо чудо, което за пореден път ни накара да си кажем: ,,Майчицее, колко много неща са се произвеждали в България едно време!“. Толкова по-добре, защото ще имаме още дъълги години какво да ви разказваме! :)

Героят на тази публикация е оръдие на труда, използвано от нашите професионални пишещи братя журналистите (но и не само). Създаването му е дело на няколко млади хора от Обединеното предприятие по радиоелек­троника в София, а появата му е инспирирана от напредъка на транзисторите и миниатюрните радиоелектронни елементи, които през втората половина на 50-те и началото на 60-те г. правят възможно създаването на множество малогабаритни носими сред­ства за съобщения и звукозапис. Същевременно в тогавашна България вече е била осъзната необходимостта от употреба на диктофон, който в сравнение с широкоразпространения (тогава вече) тежък лампов маг­нетофон е показвал своите предимства: малко тегло, удобна манипулация, възможност за управление от разстояние и др.

Допреди да се появят телефоните с възможност за неограничен по времетраенето си звукозапис, ние асоциирахме диктофоните преди всичко с журналистите. Дори авторът на тази статия си спомня как като дете си е играл с придобилия легендарен статус във фамилията диктофон ,,Сони“ на баба му, закупен по традиционин за соцвремето начин – от магазин на  ,,Кореком“. Захранвеше се от 2 стандартни батерийки и поразяваше детското съзнание.

ИЗСЛЕДВАНЕ

По времето на създаването на описвания от нас български диктофон обаче тези устройства са се ценели като важно средство за механизация на канцеларския труд. Причината – установили са, че използването на такава машинка повишава повече от 3 пъти произ­водителността на работата при съставяне на документация и освен това подобрява организацията. Също така (нека цитираме изследването), ,,диктофонът позволява на ръководителя, секретар, филолога, журналиста и т.н. да икономисват време, да работят бързо и точно, с верни данни. Диктофонът има подчертано предимство пред магнетофона и при изучаването на чужди езици“. Това последното го запомнете, защото то ще ни трябва, когато разнищваме конфигурацията на произвежданите у нас през 70-те бюра с езиковообучителни кабинети.

Трябва да кажем обаче, че преди създаването на снимания по-горе диктофон тази ценна машинка е малко позната и почти не се използва в административно-управленческата дейност.

,,РЕПОРТЕР“ Е ТУК!

И така до лятото на 1966 г., когато въпросните младежи ентусиасти приключват работата по конструирането на комплект транзисторни диктофони — първите апарати от този род, произведени у нас. :)

Комплектът съдържа: настолен диктофон с мре­жово захранване, негов портативен вариант, който черпи ток от акумулатор, захранващо-изправително устройство за портативния, микрофонно-телефонен електроакустичен преобразувател с възможност за управление от разстояние, педали за командване от разстояние (!), телефонен адаптор, слушалка и накрая – дискови звуконосители.

ФУНКЦИИ

Проектираните диктофони имат следните възможности: запис от микрофон и те­лефон; възпроизвеждане през слушалката (при портативния тип) и през слушалката и високоговорителя (при мрежовия); ускорено обратно връщане с моментален „стоп“ и комбинирана индикация за записа и напрежението – на акумулаторите.

По-важните му технически данни са:

• характеристика на честотата — 300 + 3500 Hz;
• захран­ване — а) за портативния тип – напрежение 6.5 V, 100 ома; б) за мрежовия — 220 или 127 V, 200 W;
• тегло — на портативния 4 кг, на мрежовия 5 кг;
• размери около 300 x 200 x 150 средно за двата типа

Конструираните транзисторни диктофони имат външно оформление, отговарящо на естетиката на времето, ста­билен запис и чисто възпроизвеждане. При разработката им са използвали сериозни за времето си висо­коефективни материали и унифицирани елементи, за да може при серийно производство това да  окаже чувствително влияние върху себестойността, а при експлоатация — върху трайността им.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По това време България се е стремяла да произвежда сама колкото се може повече неща и да не зависи от внос на външна продукция, особено на западна. Каквото щетеговорете, но такава една ситуация рязко оказва влияние върху равнището на инженерните кадри – мозъците зад създаването на изделията. В този смисъл създаването на комплект транзисторни диктофони е било успех на българската ра­диоелектронна промишленост. Хората са работили със съзнанието, че внедряването на тези апаратчета в административните, промиш­лени, учебни, информационни и други учреждения ще механизира голяма част от труда в тях и ще допринесе за повишаването на ефективността му. За съжаление обаче не разполагаме с данни дали това се е осъществило широко на практика. Но някакъв брой ,,Репортчета“ със сигурност са били произведени, тъй като сме виждали тяхно описание и в стара книга от 60-те.

Ако намерите такова – веднага звънкайте на админа (0896 625 803); очаква ви добро възнаграждение! :)

Изкопахме и магнетофона Мелодия МК6 в Сандъците – Sandacite!

Наскоро Ви запознахме с първия български ролков магнетофон Мелодия. Той обаче е родоначалник на цяла серия наши възпроизвеждащи устройства от този тип, един от чиито представители е моделът Мелодия МК6 от средата на 1960-те г. Нека сега той да заповяда на сцената!

Както и предтечата му, и този апарат е произвеждан в добре познатия завод Електроакустика Монтана. За разлика от първата Мелодия обаче, МК6 е много по-малко познат – никъде не успяхме да намерим дори и схемата му. Независимо от това обаче, сме се постарали да Ви представим това, което можем да узнаем за него от разглеждане на нашия екземпляр.

Магнетофонът е оформен в метално куфарче, тежащо над 10 кг. Изпълнен е с Е серия лампи. Възпроизвежда от стандартна магнетофонна лента, която циркулира между двете ролки. Освен това може и да записва от няколко източника, както показва редът входове и изходи на лявата му страна:

1 – говорител

2 – линия – вход за запис от усилвател напр.

3 – вход запис от грамофон

4 – запис от радиоприемник

5 – запис от микрофон

Големият потенциометър най-вляво регулира откъде да се записва – от грамофон или от микрофон. Плъзгачът в средата управлява бързото пренавиване на лентата в двете посоки, а над него е лампа – индикатор (вер. ЕМ84). Двата потенциометъра вдясно са съответно за тонкорекция и за включване на магнетофона и усилване на звука (последните две функции са обединени в един потенциометър).

Озвучаването на помещението от Мелодия МК6 е осъществено чрез два говорителя, вградени в кутията. Интересен е щепселът на устройството – такъв не сме виждали досега – тънък, от белезникава пластмаса, с емблемата на завода Ворошилов на него.

Въобще симпатично апаратче. Няма да забравя – веднъж правихме някаква изложба на българска техника в един от по-луксозните ресторанти в Центъра и на другия ден трябваше да си прибираме нещата. И точно когато изнасяхме магнетофона, една посетителка на заведението ме забеляза да излизам, носейки МК6-а и възкликна: ,,Това магнетофон ли е?! ,,Да“ – рекох аз. ,,Прекрасен е!“ :) Така че явно, въпреки малката му известност, представеният току-що магнетофон притежава някакъв стил и дизайнерски качества, след като впечатлява хора от най-хайлайфната столична хипстърия. :)

Това е засега от нас за него. Ако намерим схемата, веднага ще обновим статията, за да стане още по-полезна. Чао! :)

Разгледайте Първия български касетофон Монтана в Sandacite.BG!

На снимката виждаме един преносим апарат, съвсем лек и удобен. Той започва да се произвежда след 1973 г. в завод Електроакустика Михайловград, дн. Монтана. По-точно, серийната му изработка е започнала вероятно през 1974 г.

Това е нещо наистина вълнуващо – Първият български касетофон! През годините нашият сайт Ви е показвал какви ли не Първи български неща, но тази джаджа все някак ни е убягвала.

Касетофонът има пластмасов корпус и е наистина лек – няма и 1 кг (0,800 кг). Работи само с познатите ни и днес ,,компакт“ касети, при които скоростта на движение на лентата е 4,76 см/сек. Това е двупистов касетофон; изпълнен е изцяло с транзистори, няма никакви електронни лампи вътре. :)

Нарочно е преносим –  така е удобен за използване и вкъщи, и при екскурзия, при пътуване с влак, автобус и др. Затова и работи със захранване от три различни източника – 1) от мрежата (изправено с токоизправител напрежение 9 волта), 2) от акумулатор 9 волта, а и 3) с батерии. За да го използвате така, ще трябва да наредите в отсека 6 батерии 1,5 волта. Що се отнася пък до мрежовото напрежение, е нужно да осигурите стабилизиран токоизправител, за да ползвате касетофона като стационарен. А мощност той консумира по-малко от 2 вата.

При касетофона Монтана за първи път се появява регулатор на оборотите на електродвигателчето, което движи ролките, реализиран с интегрална схема, но това е така само в някои партиди – в други е с транзистори ботевградско производство.

Вграденият високоговорител на касетофона е с изходяща мощност 0,5 вата, произведен в Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград. Горе отдясно на ръкохватката имате потенциометър за регулиране силата на звука. При възпроизвеждане на звук относителното ниво на шумовете е </= 35 dВ. Честотната лента е между 125 -:- 4000 Нz.

Ето и останалите технически характеристики на Монтаната:

• върхова мощност — 0,75 W;
• прослушване между пътеките </= 35 dВ;
• коефициент на нелинейните изкривявания </= 5 %

Размерите му позволяват да се побира дори в малка дамска чанта – те са 227 x 220 x 52 mm.

Снимката, която виждате най-горе, е от корица в известното навремето списание РТЕ. Както разбираме, Монтаната се  е предлагала в няколко разцветки. Тук долу е сниман нашият, който го взехме от Битака:

Ето техническото описание на касетофона ==> касетофон-монтана-сервизно-описание

А, и неговата схема:

Повече въпроси и коментари за новата ни джаджа можете да пишете в специалната ни тема тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10

А след това вече идва и един не по-малко интригуващ касетофон, вече от онези, в които касетата се поставя хоризонтално:

Вижте касетофона Ком стерео и схемата му в Cандъците – Sandacite!

Ето че стигнахме и до нещо легендарно – легендарен български стерофоничен касетен магнетофон, тоест по простому – стереокасетофон! Не обикновено познатият дотогава ролков магнетофон, дето някои са като куфарче и дръжка, а истински стереокасетофон за компакт касетки! Щяхме да добавим ,,почти като днешните“, ама се сетихме, че и те са вече ретро… :D

И така, нека започнем разказа за това чудо. Производството му започва през 1977 г. в михайловградския (дн. Монтана) завод ,,Електроакустика“, а е разработен от колектив в секция Електроакустика на Института по радиоелектроника в София.

Това е двупистов касетофон с няколко възможности. Може да записва и възпроизвеж­да музика и говор от микрофон, от грамофон или друг магнетофон, като за това използва магнитна лента с дебелина не повече от 18 микрона. Може да възпроизвежда звука си чрез външен усилвател и също така, както вече указахме, да го запише на друг касетофон или ,,ролков“ магнетофон. Тежи 4,5 кг.

Ето ги и конекторите, чрез които всичко това е възможно – по-надолу отново ще споменем важни неща за тях:

Самото възпроизвеждане на звука той го прави чрез две тонколони, които се включват в него, или – ако се изразим по научному – ,,изнесени акустични системи“. Интересно е да се отбележи, че посредством тях можете едновременно да прослушвате записваната музика/реч:

Касетофонът има няколко бутона и регулатора, които изпълняват различни функции. Ето ги как са разположени отпред, а отдолу са описани подробно:

1.   Бутон за включване на мрежовото захранване

2.   Сигнална лампа

3.   Бутон „стоп“ — за спиране на магнитофона и за осво­бождаване на касетата с лента

4.   Бутон за пренавиване на лентата наляво

5.   Бутон „старт“ – за включване на магнитофона за ра ботен ход

6.   Бутон за пренавиване на лентата надясно

7.   Бутон за включване на запис

8.   Индикатор за контролиране нивото на записа

9.   Регулатор на нивото при запис

10.  Тонрегулатор за високи честоти

11.   Тонрегулагор за ниски честоти

12.   Регулатор за баланс на нивото на възпроизвеждане на изнесените акустични системи

13.   Регулатор за усилване

14.   Мрежов предпазител. Куплунги за входове и изходи

Така… Сега, след като се запознахме с коя джвъчка на касетофона отгоре за какво служи, да опитаме да си пуснем някоя касетка на него!

ПОДГОТОВКА НА МАГНЕТОФОНА ЗА РАБОТА

Първо, захранете Кома с ток , като наврете щепсела му в контакта. Сетне го включете за работа, като натиснете съответния бутон на него – при това положение трябва да светне там една сигнална лампичка, която на горната фигура е означена с 2.

Лявата тонколона се включва в куплунга, означен с Л, а дяснаата – в този с Д (логично някак си, нали…?). :D

Та такаа… сега следва

ПОСТАВЯНЕ/СВАЛЯНЕ НА КАСЕТАТА

За поставяне на касетата е необходимо да отворим капака на гнездото, което става чрез натискане на бутона 3 до крайно положение. Касетата се поставя в самия капак, като лентата остава в положение нагоре – да гледа към външната страна.

В самия касетофон движението на лентата в касетата се осъществява отляво надясно, при което се използват първите две стереописти. Когато цялата лента премине от лявата на дясната ролка на касетата, трябва да се изключите Кома, за да предпазите на лентодвижещия механизъм от ненужно пре­товарване.

Ако искаме да извадим касетата от гнездото, трябва отново да натиснем бутона 3. Ако ли пък искаме да прослушаме втората страна на касетата (страна В), то просто я обръщаме, сетне затваряме капака и включваме възпроизвеждането.

Между другото, това тук  е оригинална гаранционна карта за такъв. Обърнете внимание на празната таблица, в която иначе се отразяват повреди – тук няма нито една, което означава, че този никога не е посещавал сервиза! Наистина жеУезен! :D

ЗАПИС

Преди всичко трябва да отбележим, че за извършване на качествен запис от микрофон е необходим добре изработен практически навик. Това е необходимо, за да използваме най-добре възможностите на техниката, да не допускаме да влияят външните шумове и т.н., които биха направили записа несполучлив като резултат. Ето някои практически напътствия. Така например, не е желателно да се поставя микро­фон близо до магнетофона, защото така ще се записват и шумовете от лентодвижещия механизъм. Също така, при запис от микро­фон е необходимо да се намали регулаторът за усилване 13, за да не се получи микрофония (акустична обратна връзка).

Когато искаме да започнем запис, първо включваме микрофона в куплунга, означен с Р. Поставя се касетата с магнитна лента. Натискат се едно­временно бутонът за запис 7 и бутона „старт“ 5. Регулаторът за запис 9 се поставя в положение, при което стрелката на индикатора 8 не преминава в червения сектор. След завър­шване на записа, изключването на магнетофона от положе­ние „запис“ се извършва чрез натискане на бутона „стоп“ (3).

При запис от радиоприемник, грамофон или друг магнетофон е необходимо звуковият източник да се свърже със съо­тветния куплунг. Останалите команди са като при запис от микрофон.

Ако искате да изтрие записа, имайте предвид, че изтриване на зваиси, направени по-рано на лентата, се извършва автоматично при осъществяване на новия. Ако ли пък желаете да изтриете стар запис, без да правите нов, трябва да включите магнетофона на запис и да установите регу­латора за запис в крайно ляво положение.

Да видим сега и какви са основните му

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

• скорост на движение на лентата: 4,76 cm/s;
• отклонение от скоростта на движение: ± 1,5%
• време на пренавиване: < 75 s
• коефициент на детонации: 0,4 %
• честотна характеристика: 63 – 10 000 Hz
• отношение сигнал/шум: 40 dВ
• изходяща мощност (номинална): 2 х 4 W
• коефициент на нелинейни изкривявания: 5 %
• брой на пистите върху лентата:  2 х 2, стерео
• интегрални схеми: 3 бр.
• полупроводникови прибори: 14 бр.
• захранване: 220 V, 50 Hz
• консумирана мощност: 20 W
• габарити: 216 х 338 х 71 mm

ВХОДОВЕТЕ са три:

• магнетофон 2 x 0,5 mV / 2,2 kOm
• радиоприемник 2 x 5 mV / 25 kOm
• грамофон 2 x 100 mV / 1 MOm

Ето я и схемата му. В нея  е използвана германска ИС с нисък шум (ТВА231), което го прави ,,един добър нискошумящ касетофон за тези години“ (инж. Васил Бояджиев). Шумът обаче зависи и от използваната магнитна глава.

Ето и техническо описание в PDF (от сп. РТЕ 7-1977) – ком-стерео-схема-описание

Повече въпроси и коментари за него можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10