Категория: Стара аудиотехника

Информация за нашите кръгли високоговорители ВК1010А и 1010Б в Sandacite.BG!

Това са репродуктори от съвсем друг вид в сравнение с вчерашния ВО-0821 – малки, кръгли и можете да ги намерите в българските преносими радиоприемници и магнетофони. Използвали са ги и като странични говорители в телевизорите. Предназначени са да работят в нормалните за нашите ширини климатични условия. Произвеждани са в благоевградския завод, който беше за говорители – сто пъти сме Ви го казвали. :D

Да дадем сега най-важните технически данни! И двата подвида на ВК1010 имат номинална мощност 1 ват. Резонансната честота на ВК1010А е 200 херца (+/-15 %), а на ВК1010Б – 275 херца (отново (+/-15 %). Горната гранична честота и за двете модификации е >/= 16 000 херца, а неравномерността на честотната характеристика – </= 12 децибела. Средна абсолютна чувствителност (Ра.W-1/2) – за ВК1010А >/= 0,6, за ВК1010Б – >/= 0,8.

Малко за физическите размери и т.н. – първият говорител е с габарити 100 х 100 х 61 мм, а вторият – 100 х 100 х 45. При монтаж репродукторите се прикрепват чрез четири отвора, разположени на 90 градуса един от друг, лежащи върху окръжност с диаметър 119 мм.

Като за малки модели, ВК1010А тежи само 240 грама, а събратът му Б – 200.

 

Започваме тази серия в Sandacite.BG с нашия широколентов овален високоговорител ВО-0821!

Здравейте, фенове на българската техника! Днес поставяме едно малко ново начало. В няколко поредни публикации ще дадем полезни сведения от извора за някои класически стари български високоговорители. Надяваме се, че това ще подпомогне най-вече тези от Вас, които се занимават с реставриране и ремонт на стара наш аудиотехника, а и поначало ще бъде интересно за увлечените от историята на българската звукотехника.

Серията започваме с ВО-0821, който, според поместената в ТАЗИ статия схема, разпознаваме по шифъра като ,,високоговорител овален широколентов“. Това е електродинамично устройство с подвижна бобина с централен магнит. Предназначен е да се монтира в радиоприемници, телевизори, магнетофони и грамофони с усилватели, звукови колони за озвучаване на закрити пространства и други подобни апарати.

ВО-0821 е произвеждан в легендарния благоевградски завод ,,Гроздан Николов“. Има номинална мощност 3 вата, резонанса честота 135 херца (+/- 20), честотен обхват между 100 и 12 000 херца. Неравномерността на честотната му характеристика е </= 12 децибела.

Ето и още малко спецификации:

Физическите му размери са следните 100 х 160 х 68 мм, а монтажните – 80 х 125 мм. Самият говорител тежи 450 грама.

Ето – каквото знаем за него, предадохме Ви го! :) А Вие в кои наши аудиоустройства сте се натъквали на ВО-0821?

В Sandacite.BG набарахме неизвестни стари български колони и не само!

Днес отново е на ред информация за стари и редки български устройства, които трудно можем да намерим по традиционните начини и да ги хванем в ръцете си, главно поради тяхната малка разпространеност. Става дума за добавъчни акустични кутии (колони), предвидени да се включват към лампови стереорадиоприемници, за да увеличат качеството на звуковъзпроизвеждането. Всяка от тези колони представлява дървено устройство с говорители в него, което се включва в приемника чрез кабел.

Едната от тези външни колони е т.н. КЗ (демек ,,колона звукова“), която виждате на горната снимка. Озвучителното тяло е хоризонтално оформено и съдържа в себе си два говорителя  – един 3-ватов и един 1-ватов:

А другата – ВК, съоръжена само с един 3-ватов високоговорител:

 

Освен това през 60-те България е произвеждала и следното интересно аудиоустройство, което вероятно ще допадне на изкушените от качествения звук – това е т.н. стереобаланс ти СБ. Той е предназначен да се включва към всеки от нашите стереофонични радиоприемници и да регулира нивото на възпроизвеждането за всеки двата звукови канала. Снабден е с достатъчно дълъг кабел и специален куплунг за включване. :) Но все още нямаме негова снимка. :(

Досега обаче не сме намирали на живо някоя от тези колони, нито стерeобаланса. Те са произвеждани в софийския Слаботоков завод ,,Климент Ворошилов“ в началото на 60-те, защото фигурират в негов каталог от 1964 г. Той ни беше предоставен от един стар служител в предприятието.

А ето тук и една по-съвременна българска звукова колона, произведена и в друг град:

Българска звукова колона Респром КЗ-25 + схема и описание

See more

В Sandacite.BG намерихме непоказвани досега сведения за българските касети Драгор!

Сигурно си спомняте голямата ни статия за Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджишко, в която подробно разказахме и за българските аудио- и видеокасети. Историята на техниката обаче е тема бездънна, а ние обичаме да се ровим в нея! Затова сега с удоволствие Ви представяме новите ни фактологически открития!

Да уточним, че заводът в Драгор е първият и единствен у нас, произвеждал аудио и видеокасети. Аудиокасетите са 60 минутни и 90 минутни. Лентите им са тип normal (двужелезен триокис) и хромдиоксидни (хромен двуокис).

За първи път в България пясъкоструйно PVC  фолио и технологията плотерно рязане се използва  именно от завода за аудио и видеокасети в село Драгор… Това става още през далечната 1987 година! Стикерите за касетите се отпечатват върху пясъкоструй, режат се на плотер и после машина форматира всеки два стикера – съответно за първа и втора страна на касетите.

Пълнещите машини са Tapematik 2000. Обикновено се смята, че записът върху аудиокасети има живот около 30 години. Е, при нашите касетки качеството на лентите и нивото на записа – днес, 30 и кусур  години по-късно – е 6 от 6 възможни.

Пластмасовите тела на касетите са от черна непрозрачна пластмаса.Една 60-мин. нормална касета в магазина тогава струва 7 лева, а една хромна – 10 лева. И така точно до 1991. Тогава качеството на производството се влошава. Пластмасата е подменена с бяла, телата стават криви… Но въпреки това, когато се въртят двете микроролки, никъде няма запиране, касетите не вият и не спират. Лентата е сменена с Raks, защото тя е по-евтина. Дизайнът на обложките и на стикерите е променен.

Сменена е и марката  на касетите – Rossyx. Ако намерите такава, то знайте, че пак е драгорска, просто е след 1991 г.

Това е засега. :) А ето я и предишната ни статия – онази, голяямата ==>

Видео Драгор – български касети

See more

Вижте в Sandacite.BG инфо за означението и класовете на българските озвучителни тела!

Днес сме Ви подготвили една публикация от по-практически характер. Много често, когато разглеждаме стара българска тонколона, четем, че това озвучително тяло е ,,първи клас“ или ,,втори клас“ и т.н., без никъде да е означено какво означават тези класове. Намирането на тази информация се оказва трудничко, още повече предвид многото години, които са изтекли от нейното публикуване.

Също така (както вероятно сте се убедили от достата ни тематични публикации по темата), българските тонколони имат не само търговска марка като Алфа, Бета, Тонакс и т.н., но и една комбинация от букви и цифри след това, които издават определени техни характеристики.Когато не знаем кое на какво съответства обаче, можем да бъдем сериозно затруднени.

И именно затова сега ние решихме да направим тази малка статийка, която се надяваме да е от полза на всички аудиофили. В нея ще приведем точни и сигурни  данни как се разшифрова тайнописът на индекса на българските тонколони и какви са разликите в характеристиките на различните озвучителни тела.

Въпросната система на означение е въведена вероятно в началото на 70-те години. По-старите тонколони от Hi-Fi клас не съдържат в означението си данни, изразени чрез категории ,,големина“ и ,,клас“. Само че нашето внимание тук е към произвежданите от 70-те до началото на 90-те тонколони. те се делят на малки (обем до 15 dm³), средни (до 30 dm³) и големи (над 30 dm³). Комбинация от букви и цифри има следните означения:

1. Първите две букви — ОТ (озвучително тяло).
2. Трета буква — М (малко), С (средно), Г (голямо).
3. Първа цифра — клас на озвучителното тяло: 1 (първи клас), 2 (втори клас). Разликите в параметрите на двата класа са даде­ни в долната таблица.
4. Втора и трета цифра — пореден номер на разработката.

Разликата по категорията ,,клас“ пък е в характеристики като долна и горна гранична честота, допустима неравномерност на честотната характеристика, изходяща мощност и коефициент на хармонични изкривявания. Ето я и таблицата с характеристики на колоните по класове, за която стана дума:

Така например индексът на колоните ОТМ 2-07 Ком ще означава ,,озвучително тяло с малък обем, ІІ клас, седма поред разработка на завода (,,Гроздан Николов“ Благоевград) в този клас. И наистина, ако сравним техническите характеристики на колоните Ком с параметрите за този клас, ще видим, че всичко съвпада! Те имат изходяща мощност 8 вата, импеданс 4 ома, честотен обхват между 160 и 10 000 херца, допустима неравномерност на честотната х-ка 15 децибела и т.н.

Така! Сега вече знаете какво се крие зад тайнствената категория ,,клас“ и ще можете да се ориентиране по-добре в света на старата българска аудиотехника. Поздрави от нас и до нови срещи! :)

 

Вижте в Sandacite.BG нашия български механичен грамофон от 1930-те г.!

(Статията е публикувана от автора за първи път в блога на Първа инвестиционна банка (Fibank) ==> https://blog.fibank.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-1930-%D1%82%D0%B5-%D0%B3.html.)

Много хора помнят от детството си електрическите грамофони, на които са слушали драматизации с детски приказки и любимите си изпълнители. Българските грамофони бяха доста разпространени, правеше ги заводът във Велико Търново, а по-скъпите от тях вървяха с комплект от две колони или както се наричаха – озвучителни тела. Напоследък слушането на плочи се възражда и наблюдаваме повишен интерес към машинките за слушането им.

Преди да се появят те обаче, у нас също са се произвеждали грамофони, които обаче имат немалко разлики със своите наследници. Напр., те нямат колони или вградени говорители, а звукът излиза от широка стърчаща фуния или вграден в дървения корпус метален „рупор“. Самите плочи също не са винилови, а от шeллaĸ – твъpд и мнoгo чyплив мaтepиaл, нaпoдoбявaщ бaĸeлит – и се въртят със 78, а не с 33 1/3 или 45 оборота/мин. Задвижването на диска с плочата не е с електродвигател, а ръчно, чрез завъртане на манивела (макар че малко по-късно са произвеждани и „дядовци“ с електромоторче).

В Царство България такива грамофони са предлагани главно от 2 фирми – „Симонавия“ АД (с грамофоните „Орфей“), собственост на бившия летец Симеон Петров, и „Радио Електрик“ на бул. Мария Луиза № 45 в София (предлагала и „Клингзор Екстра“).“Симонавия“ е и най-големият производител на грамофонни плочи у нас до 1947 г. Вероятно през втората половина на 30-те са започнали предлагането и на грамофони.

Тези устройства приличат на куфарче от леко дърво, чийто капак се отваря откъм късата страна, а откъм дългата има кожена дръжка. В средата на късата страна е и механизмът за стягане на капака, за да не се отваря при носене на грамофона:

Отстрани на корпуса стърчи манивела:

При завъртане тя нагнетява пружина на двигател, вграден в корпуса (при българските манивелни грамофони фирмата „Радио Електрик“ е предлагала модели и с единична, и с двойна пружина – за по-висока мощност на двигателя, а и с електродвигател). Двигателят завърта металния диск, върху който поставяме плочата.

Когато отворим капака, виждаме добре подредено пространство. В средата е дискът, покрит с мъхеста материя, а в долния десен ъгъл – регулатор на оборотите между ~66 и ~100/мин (това е за съвместимост с много стари плочи от началото на ХХ век, когато са произвеждани такива с най-разнообразна скорост на въртене):

Точно вляво срещу него пък има лостче за бързо спиране на диска.

В далечния край, оттатък диска, пък се намира интересно метално приспособление, поставено в специален отсек. Това е т.н. тонрамо на грамофона – извита тръба с кръгло сечение.

Когато искаме да възпроизведем звук, повдигаме рамото, завъртаме го и внимателно го поставяме върху най-външния край на плочата. Рамото завършва с голям кръгъл детайл, от който се спуска метална игла и опира в плочата – тази игла е звукоснемателят, тя извлича звука. Оттам той се възпроизвежда чрез мембрана, която можете да видите в споменатия кръгъл детайл. После започва пътуването на звука по това, което отличава този вид грамофони от онези, другите – традиционните „фуниести“.

Ето за какво става дума. При тях звукът от мембраната се усилва от голяма кръгловàта фуния, стърчаща високо над по-ниския от нея грамофонен корпус. Фунията звуковъзпроизвежда с голяма чистота и сила. Появата на тези грамофони и плочите в края на ХІХ и началото на ХХ век довежда до масово разпространение на автономното и самостоятелно слушане на музика – вече не е нужно човек да напуска дома си, за да стане съпричастен на концерт или опера напр. – но същевременно потребителите започват да искат музикалното устройство за слушане да бъде и преносимо. Тези устройства интензивно се рекламират като идеални за излети, къмпинги, разходки и т.н. От вносните марки най-известни в България стават американските Columbia и британските His Master`s Voice, разпространили се с названието „Куче Марка“ заради емблемата си – куче, слушащо традиционен „фуниест“ грамофон (HMV като „Куче марка“ се споменава и в разказа на Чудомир „Търговец“).

Фунията обаче прави грамофона деликатен и трудно преносим. И ето, през 1913 г. компанията DECCA изобретява портативен грамофон – „рупорът“ му се намира не над, а вътре в корпуса – в двойно дъно, под нивото на диска (при българските модели също е така). Рупорът представлява разширение на тонрамото отгоре. Голямата метална тръба осигурявала силен (80 – 100 dB), макар и неособено качествен звук – хриплив, писклив, с изкривявания. В нашата литература наричат рупора „резонатор“, а еталон за качествен тон стават грамофоните на His Master`s Voice.

При всички грамофони качеството на звука силно зависи от състоянието на иглата. Точно иглите са най-бързо износващата се част при тези грамофони, направо консуматив. Те трябва да се сменят след прослушване на едната – да, само на едната страна от плочата! Причината е, че от триенето в плочата иглата се затъпява и – което е по-лошо и вредно дори! – на нея се появяват ръбове и нащърбвания, които постепенно повреждат плочата. Иглите са продавани „по десетъ въ кутия“ (а и по повече), защото закупуването на една-две не е оправдано. У нас, освен западните марки като германската Everest напр., са предлагани и български игли „марка Радио Електрикъ, маркирани съ специална полировка“. Иглите лесно се закрепват за края на тонрамото. Те са стоманени, различни по вид и се разделят по силата на възпроизвеждането (soft tone, medium tone, laud tone, extra laud), която пък се определя от дебелината – колкото повече, толкова по-звучни. Напр. в български каталог се предлагат „игли марка Блицъ, въ 3 вида – силни, срѣдни и тихи, а разполагаме и съ други“. Има какви ли не форми игли, някои от които са съвсем невъобразими.

Правени са даже и от бамбук, за което американската компания Columbia е продавала специална машинка – fiber needle cutter:

Показаният грамофон „Радио Електрик“ дойде с няколко игли бонус, забравени от десетилетия в отсека вдлъбнатина, където обикновено „си почива“ тонрамото със звукоглавата. Продавали са се и различни метални кутии за тях.

Мембраните също са различни видове – „металически“, „със слюда, с ясен силен мелодичен тон“… Често се сменят и пружините за двигателя. След време те се чупят или отслабват – дискът пак се върти, но след поставяне на тежкото тонрамо върху него започва да се забавя, защото не преодолява натиска (да цитираме Чудомировия герой – „…слаби пружини, знаеш, врякат като жаби! „). Качествен внос у нас са били шведските Globus и американските Zenith (и те „направени отъ чисто шведска стомана“), но грамофонни пружини се правят и досега и могат да се намерят в Интернет. Там се продават и стари неизползвани пружини.

Трябва обаче и да полагаме грижи! Детайлите на грамофонния мотор е добре да се смазват, а плочите – да се чистят и да се съхраняват стриктно – каталогът ни предлага „бръсалки, истривалки, плюшни за чистене плочи; куфари (чанти) за тѣхъ; пликове за плочи 25 и 30 см“. Често слушаните са пазени и в издут дървен „джоб“ от вътрешната страна на капака. В средата е емблемата на производителя.

А както можете да видите и от клипа по-долу, нашият „Радио Електрик“ с двойна пружина е в действие и сега. Пожелаваме му още много работно дълголетие!