Категория: Стара аудиотехника

Вижте новата статия в  Sandacite.BG, която искаме да направим с ранг за събитие за българския народ! :) 

Днешната история започва в средата на 60-те години, в лаборатория Мостри и експонати към Отдел на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. В този период в него се произвеждат основно телевизори и радиоприемници. В споменатата производствена лаборатория се правят всички нови изделия, които предстои да влязат в производство. Когато е готова една мостра или експонат, минават комисии, ОТК (отдел технически контрол), главният технолог, главният конструктор, зам.-директорът по техническите въпроси и други ръководители да прегледат новото изделие. След това минава държавен контрол. Голям проблем при новите разработки е било да се докаже, че всичко отговаря на държавните стандарти и ще работи без проблем, т.е. при проверката контролните органи да не намерят никакви дефекти. Ако новият апарат мине успешно тестовете, се изписва с документ – годен за производство или за представяне на панаир.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и много други панаирни градове по целия свят. В ,,Мостри и експонати“ се правят и всички прототипни телевизори, за да се види дали може да се пусне пробна серия от тях. Пак там, по поръчка на Управление ,,Безопасност и охрана“ (УБО), се правят и всички подаръци, които Тодор Живков подарява на държавни глави, когато пътува в чужбина. Такива луксозни апарати са подарявани и на държавни глави, когато посещават България.

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо. За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник Симфония и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор Кристал 59! А в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една. Ето как работи.

В комплектацията си има две оси – едната е за плочите с голям диаметър и е тънка, висока. Подреждат се върху оста 7 – 8 плочи и върху тях се поставя притискащо рамо. Нагласяват се оборотите за възпроизвеждане и се включва грамофонът. Той пуска най-долната от подредените плачи и рамото с дозата плавно пада в началото на плочата. В края на записа на плочата, рамото с дозата се връща в изходна позиция. Следващата плоча пада върху първата и рамото с дозата започва за възпроизвежда записа от нея. И така до последната плоча. После рамото се връща в изходно положение и се спира грамофонът. Същото става и с плочите 45 оборота. При тях оста е заместена с един цилиндър, защото при тези плочи отворът в средата е по-голям.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име Балкан. Тежи над 120 кг. Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на Електроимпекс. Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – по целия павилион се е чувала.

На две от снимките виждаме шкафа. Радиото и грамофонът са поместени едно под друго в лявата част, а телевизорът е вдясно, като между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата. Един такъв е имало в София, във фоайето на Електроимпекс. Задните капаци на телевизора и радиото са оригиналните на двата шкафа – специален капак с надпис Балкан не е правен.

През 1967 г. в лабораторията Мостри и експонати е направено още едно чудо, замислено като подарък за съветския лидер Леонид Брежнев при едно от посещенията му в България. Става дума за т.н. музикална библиотека, която съдържа телевизор (аналогичен на София 59 І модификация), радиоприемник Симфония и същия тип автоматичен грамофон. Има и отделни тонколони, които се разполагат встрани от шкафа.

Грамофонът се отваря с падаща вратичка, а вътре има и рафтче за плочи. Особеното тук е, че над звуковия сандък има и високи рафтове за книги! Цялата конструкция се разглобява и се носи в кашони. А опаковането на частите в тях е извършвано пред погледа на офицери от УБО.

Сред създателите на шкафа и музикалната библиотека са Димитър Лулчев, Мирчо Тодоров, Любен Додев, Огнян Котев, Иван Захариев, Леонид Петрински и други. Техните имена стоят зад онези всички онези изделия, които и до днес ни показват впечатляващата история на българската техника.

Опаа, Sandacite.BG ви показваме първия киноусилвател на Елпром Ворошилов…

Киносалоните са места, в които трябва добре от всички страни да се чува звукът на филма, който зрителите отиват да гледат. За тази цел възпроизвежданият от грамофони и микрофони звук минава през усилватели, а след това те го предават вече усилен към високоговорителите, разположени в салона.

Въпреки че усилватели са произвеждани още в епохата на Царство България, не ни е известно сред тях да присъстват такива за киносалони. Не сме срещали (макар че може и да има…). Поначало обаче кината тогава внасят апаратура от чужбина, главно Германия, и усилвателят се купува наедно с цялата останала техника. Затова най-вероятно производството на този вид акустично оборудване у нас започва след създаването на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ (1949), а този модел тук е от 1951 г., вкаран е в производство тогава. Дали наистина не е първият български киноусилвател? Нека го разучим подробно.

Както виждате, усилвателят е поместен в масивна кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина с широки отвори за охлаждането. Тя тежи около 15 кг. Двата входа, които виждате отпред, са отгоре грамофонният и отдолу микрофонният. Горният е с чувствителност 2 миливолта, а вторият – 5 миливолта и е високоомен. Има и два входа за фотоклетки с отделни потенциометри (виждате ги в средата), които регулират правото напрежение от 0 до 250 волта.

За момента не разполагаме, за съжаление, със схемата му и затова ще се опитаме поне да ви го опишем. Този киноусилвател, разбира се, е лампов. Микрофонното му стъпало е изградено със съветския пентод 6Ж7. На него се подават сигналите от двата входа за фотоклетки и сигналът от микрофоонния вход. Следващото стъпало работи с триода 6С5. В него попада сигналът от микрофонното стъпало, а също и този от грамофонният вход. Драйверното стъпало пък е със същия триод в трансформаторна връзка. Крайното спъпало е с лампи 6П3 и работи в пуш-пул режим в клас АВ1.

Токоизправителят за електрозахранването на усилвателя е разчетен по обикновената двупътна изправителна схема и се състои от две лампи 5Ц4. От тях едната захранва анодите на крайното стъпало, а другата – ширма на 6П3 и останалите стъпала.

Изходите пък предвиждат употреба на два вида говорители – тези в самата кинозала и един контролен, който е в стаята на кинооператора. Изходът за салонните е 24 ома, за контролния – 3.

Неравномерността на честотната характеристика в пределите 40 – 12 000 херца не превишава +/- 2 децибела. При пълна употреба на тонблендата имаме затихване от 16 децибела при 12  000 херца.

Коефициентът на хармоничните, измерени при 400 херца и номинална мощност на усилвателя, е не повече от 6 %.

Равнището на собствения шум към номиналното изходящо е 47 децибела.

Това е, което досега знаем за него. Тука обаче има едни още по-стари български усилватели:

Вижте в Sandacite.BG този неизвестен български външен говорител!

Едно истинско бижу намерихме. Толкова е красиво! Заслужава си напълно цяла една статийка… Това е образец на българското електронно производство след 1944, но преди 1947 г. – фирмата, която е произвела това изделие, е основана точно 1945. А то самото също е необикновено!

Да започнем от кутията – хора, страхотна е! Досега не бяхме виждали толкова красива и изящна кутия на българско нещо. Изработена е от твърд картон (около 2 мм), а отделните части са хванати с телчета. Цветът е много приятен за очите. Чак не ни се вярваше, че в бедните следвоенни години някой е давал пари за такава луксозна опаковка. Дори преди да изследваме фирмата, си мислехме, че това е просто внос на чуждестранен производител, изписан на български. Защото има доста такива примери – ,,Карл Цайс“ Йена напр.

Вътре в кутията се намира малък говорител с метална кутия, облечена откъм гърба в изкуствена кожа:

Отпред е монтирана симетрична метална решетка. В средата й има надпис – ELTON:

В долната част на коженото облекло на гърба има следния надпис, указваш няколко патента (!), по които говорителят е произведен – № 6333 и 6366 за 1945 г. – и отдолу надпис на английски. Според производителя, патентите са регистрирани и извън България:

Както виждате на горната снимка, упътването също е много стилно оформено. А на задната му корица виждаме два чудесни, силни слогана: ,,ЕЛТОН повишава Вашата музикална култура и обогатява Вашия живот“ и отдолу: ,,Истинският характер на едно пиано, струните на една цигулка, ясният трепет на един тромпет, един симфоничен или джазконцерт – само с говорителя ЕЛТОН!“. Слоган има и на двете му вътрешни страници: ,,Естественият и съвършено ясен тон е монопол на говорителя ЕЛТОН!“. Определено производителят много се е постарал да придаде завършен вид на документацията около своето изделие. Изреченията са прекрасни!

А какво всъщност е толкова важното на този говорител?

По-високите модели радиоприемници още от 30-те г. имат вход за допълнителен говорител извън вградения в кутията. Повечето хора тогава слушат радио ли музика на едно място, седнали или легнали при приемника, но понякога човек слуша предаването, докато прави нещо в друга част на жилището. И тогава наличието на допълнителен говорител е полезно, защото апаратът е голям и тежък и не може лесно да бъде местен от стая в стая. Именно такава джаджа е Елтон – малък външен репродуктор, който можете да свържете към апарата и после да разнасяте насам-натам.

Самият Елтон се свързва с радиото чрез най-обикновен двоен проводник, която се включва в конектора за втори говорител на радиото. Говорителят изисква преднапрежение 200 – 250 волта. Другият край на проводника отива в заземяването – има букса, означена ,,ЗЕМЯ“. Малката джаджа се изключва просто като дръпнем проводника от буксата в радиошасито.

Елтонът е само говорител, той няма регулатор на звука – колко мощно да свири, указвате от самото радио. Говорителчето е съвсем леко, може да се закача до болнични легла, до бюра и т.н. То е идискретна джаджа – ако човек иска да слуша радио, когато другите спят, може да пусне радиото съвсем тихо и да доближи говорителя съвсем близо до ухото си, подобно на слушалка.

Друга ценна възможност е, че към един радиоприемник може да се свържат няколко броя Елтон, които са се разклонят в различни посоки. Тогава главният говорител може наистина да се изключи.

А ето и упътването за употреба на Елтона – струва си да го огледате и да му се насладите, защото е оформено много красиво, а ако сме пропуснали нещо:

Не сме намирали никъде втора такава джунджурийка и въобще нещо друго на Елтон. В скоро време очаквайте и историята на самия производител!

Една публикация на Sandacite.BG, написана с любов към българската техника!

Завчера намерихме електронен звънец Канарче и схемата му, сега ги публикуваме в Sandacite.BG да ги видите и Вие.

Едно от най-популярните малки изделия на българската електротехника преди 1990 г., които обаче останаха известни и по-късно производството им се пое от други фирми, са електронните звънци с мелодия, наподобяваща песен на канарче. Те са произвеждани в Перник от тамошния Завод за токоизправители, който е бил в състава на ДСО ,,Респром“. Най-ранният документ, стандартизиращ изработката на модела, който ще Ви покажем сега, е от 1978 г., обаче досега такъв не бяхме виждали. Нашият е произведен цели десет години по-късно – през ноември 1988. Така че се изкушаваме да датираме началото на производството на този звънец около 1980 г., но нямаме солидни доказателства за това. А иначе отделни схеми за построяване на мелодични звънци (дори с повече от една мелодия) са публикувани в известния вестник ,,Направи сам“ през 80-те г. Там през 1988 напр. е описана схема на звънец за входна врата със седем мелодии.

Най-впечатляващото при нашия екземпляр е, че никога не е бил монтиран – произвели са го и така си е останал. Предвид късната дата на производство, си мислим, че най-вероятно е бил предвиден за някакви бъдещи, но несъстояли се сгради, и затова е останал така никога непродаден и неизползван. Ето го как изглежда кутийката му от твърд картон:

Поначало този звънец работи с напрежение между 8 и 9 волта и затова първо се свързва към звънчев трансформатор. Обикновено тези звънци стояха над входните врати на апартаментите и се задействаха отвън, чрез натискане на бутон за обикновен звънец (тези бутони пък ги прави първо Слаботоковият завод в София, а сетне – Кондензаторният завод в Кюстендил).

Да разопаковаме нашето ново съкровище:

Звънецът съдържа електронна платка, осъществена по следната транзисторна схема:

Има и транзистор 2Т3168B вътре, а самият звук се издава от говорителче с импеданс 4 ома.

Самата кутийка е синя, пластмасова – виждате я над схемата горе. Цялото апаратче тежи 200 грама, а размерите му са: дължина 155 мм, височина 83 и дълбочина 39. Ето ги отзад и жичките, с които ще го свържете към трансформатора – даже нещо като фигура са образували:

Звънецът е имал година и половина гаранция от момента на закупуването си, но не се съмнявайте, че работи и сега. :) Разбира се, гаранционната карта е непопълнена, защото нашият така и е останал непродаден:

Така песента на канарчето ще Ви известява всеки път, когато гости Ви придойдат на вратата да ги черпите бяло сладко. :) Във входното обзавеждане на апартаментите преди 1990 г. задължителна част е и домофонът:

Ухаа! Sandacite.BG изнамерихме мегастари български високоговорители от царско време!

Здравейте, запалянковци на старата аудиотехника! Дойде време да Ви покажем нещо, което е достойно попълнение към всичките ни публикации досега, описващи техниката от Царство България. Такава публикация досега никъде няма и няма къде да откриете. :)

Преди време в една публикация за стари техническа реклами бяхме пуснали и ето това каре на производителя на високоговорители Обретен Дончев на бул. Мария Луиза, с което за първи път зарегистрирахме и обнародвахме свидетелство за произвеждани такива изделия в България. Тази реклама е от 1937 г.

Сега обаче се оказа, че фирмата ,,Електрон“ на Николай Джебаров също е произвеждала високоговорители. Те са били от няколко различни вида, за тях имаме повече данни и сега ще Ви кажем всичко, което знаем. Тези модели са били актуални за фирмата към 1939 – 40 г.

Първо са репродукторите от електродинамичен тип. Те са следните модели:

• 4-ватови, 20 см, с малък изходящ трансформатор; същите, но с голям траф; 22 см – пак модел с голям и с малък траф – като тоя долу демек:

• 6-ватови, за които обаче по-подробни сведения нямаме:

• 15-ватови за усилватели ,,Електрон“ до 15 вата с възбуждане:

• 25-ватови – абсолютно същите
• и накрая 50-ватови за усилватели ,,Електрон“ 50 – 60 вата с възбуждане

Споменати са усилватели на същия производител; повече информация за тях можете да намерите в нашата статия ТУК, която им посветихме.

Изработвали са и магнитни високоговорители – а) за малки мощности и б) ,,с голям магнит“:

И третият вид са перманентните високоговорители ,,от най-съвършено качество“, които виждате и на снимките. Те са 3-, 4- и 6-ватови; ясно виждаме и къде са техните ,,уши“, през които минават винтовете за монтиране в дървената кутия, която ще обитават:

Този каталог може да се опише като истинско съкровище – показа ни неща, които изобщо не знаехме, че някога са произвеждани в България! Всъщност това е най-ценният вид стара техническа литература. А Вие, ако имате някъде подобни хартишлаци, не ги къткайте, а направо се свържете с нас – има ни  горе вдясно в ,,Контакти“. Поздрави! :)

Прочетете в Sandacite.BG за стари български лампови усилватели от 30-те години!

Обикновено, когато стане дума за български усилватели, се сещаме най-вече за много известните серии на михайловградския (монтанския) завод ,,Електроакустика“ или за други техни съвременници. Въобще за неща, правени преди 30 – 40 – 50 години и не повече. Когато заговорим за българска електроника преди 1945 г., веднага можем да посочим множеството марки и производители на радиоприемници и евентуално говорителите от фабриката на Обретен Дончев. Но обзалагаме се, че никъде досега не сте срещали материал, който да Ви говори за усилватели, произвеждани в България по царско време! Е да, ама не – сега ние сме тука, за да разсеем мрака.

В случая ни интересува една фабрика на предприемача Николай Джебаров, която след 1938 г. се нарича ,,Електрон“ АД. Тогава фирмата на Джебаров се е сляла с радиопроизводител с това название и започва да поддържа търговско бюро на бул. Дондуков 27 и фабрика и склад няколко номера по-надолу – на Дондуков 45.

Както ни осведомява рекламен каталог на фирмата от 1939 г., ,,търговският отдел се занимава с продажба и доставка на всички видове материали в областта на радиотехниката, безжична телеграфия и телефония, високофреквентни уредби, продажба на цели радиоапарати, доставка на радиостанции, засечни уредби, всякакъв вид електрически измерителни уреди и инструменти монтажни материали, жици, шнурове, кабели, антенни уредби, токоизправителни инсталации, всякакъв вид трансформатори, високоговорители, сухи токоизправителни елементи и европейски и американски радиолампи“. Разбира се, най-голямата част от всичкото това стоково богатство се е падала на вносната продукция, която Джебаров е продавал у нас. Както са правели  и други къщи – напр. ,,Радио Електрик“ на Алберт М. Бехар.

Да продължим обаче четенето, за да видим пък какво е изработвала фирмата ,,Електрон“ в България: ,,Фабриката произвежда радиоапарати, високоговорители, трансформатори, радиоусилвателни уредби, токоизправителни инсталации за пълнене на акумулатори, за кинотеатри и телефонни централи (сухи токоизправители и лампови такива), бобини за радиотехниката и др.“.

Както можете да се уверите, този внушителен текст е истински шамар за онези, които твърдят, че в България преди 1945 г., видите ли, ,,нямало радиопромишленост“. Имало е, и още как!

А сега да видим какво конкретно е предлагала фирмата ,,Електрон“ в областта на усилвателите. Асортиментът, изложен по-долу, е актуален към 1940 – 1 г. и е продаван от Джебаров на тогавашните аудолюбители:

Усилвател 6 вата

Предназначен е за заведения, салони, малки градини и т.н. Означен е като клас А, клирфактор 5 %. Консумира 50 вата мощност от мрежата. Може да работи на три вида напрежение, регулируеми с превключвате – 120, 150 и 220 волта.

Усилвател 15 вата

Виждате го най-горе, на първата снимка в статийката. Този е по-мощен и за по-широки площи – големи заведения (,,локали“), градини, училища, казарми, кинотеатри и т.н. Пригоден е за свързване към радиоприемници, микрофони и ,,за усилване на електрическа мембрана“. Изходящият импеданс е означен като ,,5, 10, 15 и 7000 ома“. Консумира 80 вата от мрежата.

Усилвател 25 вата

Приложението му е напълно същото, каквото и на по-малкия му брат 15-ватовия; този яде 85 вата мощност обаче.

Усилвател 60 вата

Клас АВ. Изходящ импеданс отново 5, 10, 15 и 7000 ома. Подходящ е за игрища, кинотеатри, плацове, казарми и т.н. Пригоден за усилване на грамофони, радиоапарати, микрофони… Консумира 110 вата.

Усилватели за прав ток

Всичките тези, които разгледахме досега, са предназначени за променлив ток, но фирмата е предлагала и – по поръчка – изработка на усилватели за прав ток.

Усилвателни стъпала

Това е друго! Тези стъпала се изработват и доставят от ,,Електрон“, ако към даден радиоприемник (който се предполага, че има само един високоговоритeл) слушателят желае да присъедини още един и той да звучи мощно – тогава има нужда от такова стъпало. Могат да се включват към всички разпространени тогава радиоапарати. Има 2 модела – 6- и 15-ватов. Това е удобно, ако имате да озвучавате големи градини, салони и т.н.

Усилвателни уредби

А това е черешката на тортата! Тази усилвателна уредба е проектирана специално за училища, болници, казарми и т.н. Ако е нужно да се инсталират високоговорители на много места в една сграда, а това, което се чува по тях, да се ,,командва“ от едно място, ще си купите ето такава уредба! Това е прадядото на михайловградските УУ, АА и т.н. уредби. Описано е, че ,,тази уредба решава по много опростен и удобен начин затрудненията при включване и изключване на повече високоговорители“. Вижте, има си и нещо като кран. Имаме предположение,че той се явява нещо като потенциометър, но на магнитен принцип. Регулира магнитното поле на трансформатор. Предположението се крепи на факта, че според каталога са произвеждали усилватели за прав ток. Ще ни кажете ли дали сме прави в това предположение? :)

Надникването в такива страни от историята на българската техника е страхотно вълнуващо за нас. Защото по този начин изместване годините на първо производство на даден вид техника – в случая усилвателите – у нас с цели десетилетия. А ние мноого обичаме да откриваме стари български неща… много!

До нови срещи! :)

В Sandacite.BG изследваме нашия лентов високоговорител ВЛД12!

Здравейте, почитатели на старите джаджи! Досега в започнатата ни неотдавна серия справочни публикации за родно производство говорители не сме имали представител на лентовите такива, затова днес искаме да наваксаме – надяваме се да сме Ви полезни. :)

ВЛД всъщност означава ,,високоговорител лентов динамичен“. Този репродуктор е от електродинамичен тип и има нещо, което май нито един от досегашните експонати не ни е показвал – специален съгласуващ рупор. Произвеждан е в Благоевград и е вграждан в озвучителни тела, които трябва да възпроизвеждат с високо качество високите честоти от звуковия спектър.

Номиналната мощност на ВЛД12 е 12,5 вата, а номиналният импеданс – 4 +/- 0,6; 15 +/- 2,25 и 8 +/- 1,2 ома. Честотният обхват е между 2,5 и 40 килохерца, а неравномерността на честотната характеристика – </=  8 децибела. Коефициентът  на нелинейни изкривявания – над 4 kHz е 1,5 %.

Размерите на този интересен с формата си говорител са 250 х 124 х 184 мм и се монтира за кутията чрез винтове в четири отвора с по 5,2 мм диаметър всеки. Той е и тежък – 2,5 кг! Горе-долу колкото друго култово изделие, което вече сме Ви представяли – хард дискът ИЗОТ СМ5508.

За чужбина (главно СССР) говорителят е изнасян от държавната външнотърговска организация Електроимпекс – намирала се е диагонално срещу днешната централа на ВМРО, днес там се помещава някакъв съд. :) А немалкото обяви, които намерихме за ВЛД-то, доказват, че той още е актуален и търсен сред аудиофеновете в България! :)

Ето Ви и едно ценно указание как може да се ориентирате в лабиринта на буквите и цифрите, чрез комбинации от които се означават българските говорители:

Ето и данните на БГ високоговорителите ВВ104 и В01121 в Sandacite.BG!

След вчерашните прожектори и онзиденшните клаксони мислим, че е добре да продължим нашата справочна серия, в която разшифроваме българските репродуктори.

Високочестотният модел ВВ104 е малък, кръгъл, с конусна мембрана. Можете да го намерите в българските радиоприемници, голем4 радиошкафове тип серията ,,Акорд“, звукови колони за закрити площи и т.н.

Работната мощност (за обхвата от 2000 до 18 000 херца) е 2 вата. Номиналният импеданс е 8 +/- 1,2 ома; 4 +/- 0,6 ома, а при 10 000 херца – 12 +/- 1,8; 6 +/- 0,9. Неравномерността на честотната характеристика е </=12 децибела, а средната абсолютна чувствителност (Pa.W 1/2) >/= 0,8. Габаритните размери са 100 х 61 мм, а се монтира чрез завинтване през четири отвора с диаметър 5 мм, разположени на окръжност с диаметър 119 мм. ВВ 104 тежи около 230 грама.

ВО1121 пък е овален, предназначен да работи отново в радиоприемници, тонколони и озвучителни тела.

Той е по-мощен – има номинална мощност 10 вата и номинален импеданс 4 +/- 0,6 ома. Резонансната честота е </= 70 херца, а горната гранична – >/= 9000 херца. Неравномерността на честотната характеристика е отново </=12 децибела. Нелинейни изкривявания:

• до 200 херца – </= 6;
• от 200 до 2000 – </= 4;
• над 2000 – </= 3

Говорителят ВО1121 тежи 1,2 кг и е с размери 200 х 315 х 130 мм.

И двата модела са произвеждани в благоевградския завод ,,Гроздан Николов“ и са изнасяни в СССР.

Вижте данните на нашите миниатюрни говорители ВМ67А и ВМ67АВ в Sandacite.BG!

Досега не сме Ви показвали репродукторчета от този тип – най-малките – но ето че и този ден дойде! :) С тях продължаваме нашата справочна серия публикации от последните няколко дни.

Тези две приятелчета са с намалено магнитно разсейване. Монтирани са в джобни радиотелефони и други подобни свръхмалки устройства, а също и в бг компютри – Правец 16 напр.:

Работят при нормални кли­матични условия, а и при понижени температури.

Ето и основните спецификации. Имат номинална мощност 0,15 вата и номинален импеданс (ома) 8 +/- 1,2.; 15 +/- 2,25; 4 +/- 0,6. Резонансната им честота е </= 350 Hz, а горната гранична граница – >/= 5000 Hz. Неравномерността на честотната характеристика е  </= 14 dB. Средна абсолютна чувствителност (Pa.W -1/2) е >/= 0,45.

По отношение на физическите размери – необходимият отвор на екранната дъска е 58 – 60 мм в диаметър, а диаметърът на самия говорител е 65 мм; височината му е 30 мм. И двата модела тежат около 80 грама.

И, разбира се, тези говорителчета също са рожба на завода, разположен в сърцето на Пиринска Македония – Благоевград. Разработени пък са в секция ,,Електроакустика“ на Института по радиоелектроника и технологии (ИРЕТ)  в София.

Ще ни намерите ли такива? :)