Вижте в Sandacite.BG български телефонен модем!

Модемите като устройства се зараждат през 1960-те години. Първоначално са били част от големите компютри (или т.н. тогава електронноизчислителни машини) – свързвали ги с компютърните терминали, на които операторите са въвеждали информация и въобще са взаимодействали с компютъра. Както почти всички останали части за суперкомпютрите на Източния блок, така и такива модеми са произвеждани в България.

Предназначението на показания нискоскоростен български телефонен модем, работещ със скорост 200 бода/сек, е да превърне дискретните двоични сигнали в честотно модулирани колебания, които да бъдат изпратени по теле­фонната мрежа; съответно и да пре­върне получените чрез теле­фонната мрежа честотно мо­дулирани колебания в двоич­ни дискретни сигнали, за да се осъществи двупосочно предаване на данни.

Към модема е  имало и устройство за автоматичен от­говор при работа по комутируема телефонна линия. Съз­дадена е била и възможност и за провеждане по желание на телефонен разговор.

Точният модел на модема е 8002. Поначало цифровият индекс на всичките устройства от хардуера на огромните ,,едностайни“ компютри означава определена характеристика, по която да се разпознава каква е джаджата. 80 е код за модем, а 2-ката накрая означава, че това е втора поред разработка на завода такъв тип устройство.

Производителят е завод в рамките на ДСО ИЗОТ София, но за съжаление не знаем кой точно… Може би Заводът за изчислителна техника в София?

Счетоводна програма СТРАНД

СТРАНД (СТРашимир АНДреев – името на разработчика) е българска програма за автоматизиране на финансово-счетоводната дейност, разработена през 1986 г. в ТК Национален програмен и проектен фонд. Тази програма се е превърнала в истинска легенда и със сигурност много хора биха Ви казали по нещо за нея. По-надолу ще Ви представим кратко нейно описание, системните й изисквания и въобще всичко, което намерихме в пластмасовата двойна папка с машинка, в която програмата се е разпространявала.

СТРАНД е предназначен за 16-битов компютър в следната конфигурация:

• компютър с минимум 256 кб оперативна памет
• цветен или монохроматичен монитор с контролер (за цветна графика или монохромен)
• твърд  диск 10 MB
• флопидисково устройство
• принтер

Това горе е гърбът на дебелата пластмасова папка, в която идва програмата.

Операционната система трябва да бъде DOS 3.10 или следваща версия.

От един комплект дистрибутивни дискети са възможни 4 инсталации на СТРАНД на Ваши компютри.

ВНИМАНИЕ! ПРИ ПОВТОРНА ИНСТАЛАЦИЯ НА СТРАНД НА ЕДИН И СЪЩ КОМПЮТЪР МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗРУШЕНИ ФАЙЛОВЕТЕ С ДАННИ ОТ ПРЕДИШНАТА ИНСТАЛАЦИЯ.

Системата СТРАНД представлява програмен продукт, предназначен за цялостна автоматизация на оперативната счетоводна отчетност в стопанските органи­зации. Версия 2.0 на СТРАНД е създадена вследствие натрупания опит от едного­дишната експлоатация на СТРАНД 1.0, СТРАНД 1,1 и СТРАНД 1.2 в различни предприятия. СТРАНД 1 е закупен от над 300 предприятия и е внедрен в редовна експлоатация в повечето от тях (към м. август 1987 г.). Повечето от новите елементи, включени във версия 2.0, са създадени по предложение на потребителите, имащи най-голям опит от експлоатацията на СТРАНД.

Тук можете да видите как първата версия на СТРАНД участва в конкурса ,,Златни медали и диплом“ през 1986 .г.

В новата версия са подобрени много от параметрите на системата – например в СТРАНД 1 анализът на сметките е отнемал няколко минути, а в СТРАНД 2.0 това става за не повече от 10 секунди. Променени са някои от изходните документи, което дава възможност за по- пълен анализ на сметките. Значително е повишена скоростта на извеждане на ведомости. Въведени са контроли за коректност на данните и функции по възстановяване на файловете. Потре­бителската документация е разширена и допълнена.

Съществено ново е допълването на системата с функции за телекомуникация, както и за връзка с други програмни продукти. Тези възможности стават достъпни при използването на продукта

СТРАНД – ИНТЕРФЕЙС, който преобразува данните от СТРАНД 2.0 във вид, удобен за работа от други програми или от мрежов софтуер. Използването на СТРАНД – ИНТЕРФЕЙС дава възможности и за директна работа в режим на предаване на данни по серийните интерфейси.

Това е лицевата страна на папката.

При закупуване на СТРАНД от СО Програмни продукти и системи на потребителя е предоставен дистрибутивен комплект от 3 броя 5,25-инчови дискети. На тези дискети са записани всички необходими програми и файлове с данни. Дискетите  са копия от оригинала на дистрибутивен материал на собственика на програмния продукт – ТК Национален програмен и проектен фонд.

Технически носители, първоначалният запис на които е бил извършен некачествено, се подменят, ако бъдат върнати за проверка в едномесечен срок от получаването им заедно с гаранционния лист.

Не се разрешава копирането, запаметяването 6 компютър или пренасянето на какъвто и до е друг носител и по какъвто и да е друг способ на този дистрибутивен материал – изцяло или на части от него, без предварителното писмено съгласие на собственика.

,,Копирал: ЕТЦ при ТК Национален програмен и проектен фонд. Молим при рекламации да носите този документ“. :)

Ето и комплектовъчния лист, в който трябва да е описано всичко, съдържано от папката:

Накрая Ви се предоставя възможност да отговорите на няколко въпроса, които да подобрят качеството на следващи версии на счетоводната програма:

Измерителят на транзистори ИТ-51 накратко в Sandacite.BG!

Измерителят на транзистори ИТ-51 е български аналогов, стрелкови измервателен уред от средата на 60-те г., произвеждан в завод Електроника – София. Той е предназначен за измерване на коефициента на усилване по ток h 21 и на обратните колекторни токове Iсво и Iceo на транзистори тип р-n-р и n-р-n с допустима разсейвана мощност на колектора до 1 W.

Уредът дава възможност да се изпитват и точкови диоди чрез измер­ване на техния ток в права и обратна посока.

Измерителят на транзистори ИТ-51 намира приложение в различ­ните развойни лаборатории, научно-изследователски институти, промиш­лени предприятия, учебни заведения, радио- и телевизионни ремонтни бази и навсякъде, където се използват в по-голямо количество полу­проводникови прибори.

Технически данни:

Захранване   220 V ± 10%; 50 Hz

Максимална консумирана мощност    15 VA

Размери    250 x 324 x 200 mm

Маса  < 10 кг

Ето го и как изглежда отблизо:

Някой ни питаше за такава техника и заради това решихме да качим каквото имаме. Дано сме ви били полезни! :)

В новото от Sandacite.BG ще видим какво е КИТУ и как улеснява производството на телевизори в България.

Ако за телевизионните приемници да попаднат в рая означава да отидат в домовете на хората, то безспорно чистилището за тях ще бъде конвейерът, на който се извършва последната и най-отговорна проверка на работата им. Това е било важна задача в българските заводи за телевизори.

Ние в нашия сайт говорим най-вече за крайни продукти, но нека да споменем, че при производството на телевизори контролът на качеството се прави непрекъснато в продължение на целия технологичен процес. Проверява се и работата на всеки възел или блок, преди да постъпят за монтаж. Накрая готовият и вече работещ телевизор попада на конвейера за окончателна настройка и проверка — минава през „чистлището“. Тук главна законодателна и пазителка на качеството е контролно-изпитателната телевизионна уредба или както всички я наричат накратко: КИТУ. Тя представлява един имитатор на национален предавател и работи по всички канали от приетия за страната тв стандарт OIRT. От КИТУ до конвейера за настройка се изпращат (по магистрални коаксиални линии) високочестотни сигнали, които носят в зашифрован вид изпитателните програми, необходими за проверката на телевизионните приемници.

Ето и някои от по-важните проверки, които се правят в този етап.

Една от тях е оценката на резолюцията, разрешаващата способност — най-малкото разстояние, на което могат да бъдат разположени две черно-бели (тогава!) точки, без да се възприемат като една. Резолюцията е показател за детайлността на образа. Нейната оценка се извършва с помощта на набор от клиновидни или успоредни линии, които са включени в изпитателната таблица, предавана от КИТУ.

Градацията на яркостта от черно до бяло е също твърде важна за доброто качество на образа. Проверката й се извършва по елементи с различна яркост, които са. включени в таблицата.

Навярно знаете, че „моливът“, с който се изписва изображението върху екрана, е тънък електронен лъч. С помощта на електромагнитна отклоняваща система лъчът се заставя да се движи хоризонтално отляво надясно, докато изпише реда, след това да се премести надолу и да започне изписването на следващия ред и така нататък. От неизправности, свързани с управлението на лъча, могат да се получат два вида изкривявания, които се проявяват по еднакъв начин: кръгът се превръща в круша, пъпеш или някаква неназоваема фигура, квадратът — в правоъгълник, ромб и прочие. Първият вид изкривявания се дължат на производствени дефекти и лошо монтиране на отклонителния блок, вторите — наречени нелинейни — се предизвикват от променливия ток, захранващ отклонителната система. Този ток има по-особени свойства. Кривата, по която се изменя, не е плавна, подобна на вълна синусоида, а трионообразна. Когато „зъбите“ на трионообразния ток са „изхабени“ — с една дума, нямат необходимата форма — се получават и нелинейните изкривявания. Разбира се, при настройката всички тези дефекти се отстраняват. За целта КИТУ предава специална таблица — квадратна мрежа, формирана по електронен път. Електронният лъч може да причини още една неприятност — когато не е добре фокусиран там, където пада върху екрана, ще се получи не малка точка, а широко размазано петно. Ако този дефект не бъде отстранен, образът губи своята яснота и контраст.

Качеството на телевизионното изображение се регламентира от съответните стандарти на различните страни. В България през 1969 г. се работи по OIRT — телевизионен стандарт на страните от Източна Европа и СССР. До 1968 г.  внесената малко преди това от Съветския съюз КИТУ за стандарта OIRT задоволява нуждите на нашето производство. Но нарасналите възможности на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“„ в София и достигнатото високо качество на българските телевизори правят реално проникването им на пазарите в страни, където се използват други стандарти. Дотогава България е изнасяла успешно телевизори за Близкия Изток, Куба и Северна Африка, но в края на 60-те възниква нуждата да се организира производството на телевизионни приемници по другите два най- разпространени стандарта: CCIR (западноевропейски стандарт) и FCC (тогавашния американски стандарт). За новото производство трябва да се внесе и КИТУ, работеща по тези два стандарта.

От направените проучвания в завода разбират, че западногерманската компания „Роде-Шварц“ може да внесе апаратура, работеща само по стандарта FCC, срещу ,,скромната“ сума от 250 000 долара. Тук трябва да се прибавят и значителните разходи за заплащане на специалистите от фирмата, които ще пуснат апаратурата в действие. Равносметката е – ,,излиза ни скъпичко, а въпросът се решава само наполовина“.

Именно в този момент постъпва и едно друго предложение — апаратурата да бъде конструирана и изработена в Слаботоковия завод от негова т.н. бригада за технически прогрес. Трябва да се признае, че ръководството на завода се изправя пред труден проблем. От една страна стои известна и реномирана компания, която обаче иска твърде много пари, а от другата страна — български колектив, значително по-скромен в претенциите си, но пък без реноме зад гърба си.

Много дълго е да описваме всички перипетии, затова ще Ви запознаем само с резултата, защото той е важен: само за година и половина ,,бригадата за технически прогрес“, съставена от 18 души  и ръководена от инж Николай Коралов, конструира, изработва, изпитва и внедрява в експлоатацията КИТУ, работеща и по двата стандарта CCIR и FCC! Качеството на апаратурата е отлично, а работата й задоволява най-високите изисквания. Приятно впечатление прави и добрият за времето си външен вид. Що се отнася до цената, то окончателно тя е само 53 400 тогавашни лева! Печатна грешка няма (макар че често правим такива). Икономическият ефект пък се равнява на 668 000 валутни лева.

Зад този успех не стоят някакви загадки или тайни. В целия свят уникални апаратури, подобни на КИТУ се изработват в единични бройки. Тук не може да се приложат методите на поточното производство, а обратното — дялът на конструкторския труд и работите, извършвани на ръка, е почти 100 процента. Следователно, щом една апаратура ще се изработва на ръка, това можем да сторим и ние у нас. Проблемът се заключава само в качеството на проектно-конструкторската работа, т. е. въпросът опира в творческите възможности на българските специалисти: инженери, конструктори, технолози, а именно в тази област и по това време България е достатъчно силна. Нашата техническа интелигенция с редицата си постижения на световно ниво още тогава е доказала, че успешно може да се състезава със специалистите от най-напредналите страни. За акад. Георги Наджаков сте чели, нали?

В конкретния случай има и две щастливи обстоятелства: инж. Николай Коралов още със своята дипломна работа започва да решава твърде сложните проблеми, свързани с формирането на изпитателни изображения по електронен път; и второ, ръководството на завода не се е побояло, че участващите в бригадата „ще вземат много пари“ и правилно е използвало възможностите за материално стимулиране. Резултатите убедително потвърждават правилността на такава позиция.

Контролно-изпитателната телевизионна уредба се използва от 1969 г. нататък в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава вече произведена и първата серия телевизионни приемници по стандарта CCIR. Производствените мощности на завода са били в готовност да изработят и втора КИТУ, ако настане нужда от нея.

София – българската спортна кола

София е името на първия и единствен български спортен автомобил, проектиран през 80-те години от инж. Велизар Андреев.

Инженер Велизар Андреев елегендарен български автомобилен конструктор, направил много за популяризиране на спортното автомобилостроене у нас преди 1990 г. Опитът на инж. Велизар Андреев да конструира и произвежда спортен автомобил в годините на социализма е откровено еретична проява, която предизвиква невиждана съпротива, простираща се от тесния кръг на професионалните среди до върховете на властта
Идеята за подобен проект занимава Велизар Андреев още от 1979 г., когато по негова инициатива е създаден НИПК Клуб “София”, в който свободно започват да се разискват идеи за разработката и производството на български спортен автомобил.
Още през 1962 г. Велизар Андреев завършва специалността “Автомобили, трактори и кари” в МЕИ и подготвя дипломната си работа, която съвсем естествено представлява не друго, а именно макет на автомобил.
Своя първи автомобил обаче Андреев конструира още през 1960 г. Това е един интересен и най-важното действащ прототип с типично американски линии, който за съжаление не е запазен до днес. Макетът, представен пред комисията е с особено авангарден за времето си дизайн и отварящи се фарове, скрити под капаци, но такова предложение определено не се вписва в консервативните представи на достолепната комисия и дипломната работа е оценена с компромисна “четворка”.

След дипломиране инженерът започва работа в Комбината за електрокари ,,6 септември“, където последователно заема длъжности от конструктор, през ръководител на конструктивна група  и достига до главен инженер. След това става преподавател в средни професионални училища.

В края на 70-те години със съдействието на ученици от Механотехникума в София и няколко инженери от “6-ти септември” Велизар Андреев започва работата върху първия прототип на спортен автомобил тип “Бъги”. Завършеният модел е показан през октомври 1981 г. по време на ежегодната изложба на ТНТМ (съкращение от популярното в онези години движение за “техническо и научно творчество на младежта”) на територията на Пловдивския панаир. Атрактивният прототип е изработен от стъклопласт и е изцяло проектиран от Андреев, като механика и дизайн. Той е базиран на двигател и някои основни възли от ВАЗ 2101 “Жигули” и до голяма степен предрича формите на бъдещата спортна “София”. Основните разлики са, че “бъгито” е малко по-късо, няма покрив и врати (каросерията е с предпазен “ролбар” над главите на двамата пътници и напомня на “тарга”), а гумите са чувствително по-големи, според изискванията за такъв тип автомобил.

През есента на 1985 г. отново в Пловдив е показан и първият прототип на спортната “София”, боядисан във винено-червен металик. Той е изработен от учреденото през 1984 г. от Андреев и още няколко души, Инженерно-внедрителско стопанско дружество “Авангард”, чиято основна цел е максимално да ускорява внедряването в производство на всички стойностни продукти и изобретения, създадени по линия на ТНТМ . През 1986 г. на същия принцип е основано и дружеството “Авангард-Кар”, чиято основна дейност е свързана със серийното производство на спортните автомобили “София-Б”, като първоначално се е предвиждало техния тираж да достигне до 200 броя годишно.

През 1989 г. отново в Пловдив е представен осъвременен вариант на “София”, боядисан в сив металик, за чието завършване Андреев получава подкрепа от “Балканкар” и Министерство на машиностроенето. Фаровете вече са открити и свалени в долната част на предницата, а дизайнът на задната част е радикално променен. Прототипът е показан без специфичните от предишните модели отварящи се нагоре врати, което обаче по никакъв начин не нарушава дизайнерската му цялост. Интериорът също е подолжен на множество корекции и подобрения.

През 1990 г., след тримесечна работа Андреев завършва и прототип на лек “джип” със стъклопластова каросерия, базиран на агрегати от “Лада”, който е наречен “София – С” . По това време той основава и собствената си частна фирма “Виликар”, която започва серийното производство на “джипа и изработва още няколко екземпляра от спортната “София”.
През 90-те години Велизар Андреев разширява дейността си, като паралелно с производството на “джипа” (от който са завършени общо около 60 екземпляра) неговата фирма предлага тунинг на леки автомобили и преработка на пътнически купета (предимно от ВАЗ) в лекотоварни. През 1997 година той предлага и собствен прототип на малък автобус, базиран върху шаси от Avia, който е представен на Пловдивския панаир.

До смъртта си в началото на 2001 г., Велизар Андреев отстоява една немислима за мнозина идея – конструиране и серийно изработване на български спортен автомобил, а с течение на годините неговата работилница се оформя като първата и единствена до момента практическа школа за млади конструктори и проектанти на автомобили у нас.
Производство на “Авангардкар” и “Виликар”
София – Б (1985 – 2001) 12 броя
София – С (1990 – 2001) 60 броя

Друг разказ за същия модел: През 1985 г. инж. Андреев прави първия прототип – фарове, които изскачат от каросерията и врати, които се отварят нагоре са част от детайлите, които изглеждат извънземно през онези години, когато все още строим социализма. На следващата година вече има и работещ автомобил, София Б е боядисан в златиста боя и има леки промени във външния вид, спрямо предшественика си.

През 1989 г. моделът е осъвременен до версията, от която в крайна сметка ще се произведат няколко бройки. Фаровете вече са вградени в бронята, вратите са променени, както и задната част на автомобила. Двигателят е от Лада. Купето е от стъклопласт. Автомобилът събира погледите на софиянци на първото автомобилно изложение, състояло се на 1990 г в НДК.

Какво се случва? След 89-та инж Андреев стартира частна фирма, която произвежда основно третата му модификация, София С (нещо средно между бъги и джип). Прави и няколко броя от спортните автомобили. След смъртта му през 2001 г. бизнеса продължава синът му Божидар. Тъй като се пазят оригиналните шаблони, изливането на нови купета от стъклопласт е лесно и се прави, когато има клиенти. Вътре се монтират двигатели от Лада, а понякога и от други марки. Това поне намираме като информация. Може би фирмата се е преместила на друг адрес, а проектът автомобил София изоставен, поради липса на интерес?

До началото на 2017 година имаше две „София“ в работилницата на ул. Свети Свети Кирил и Методий в София, но напоследък не ги виждаме. Работилницата беше с големи витрини и изоставена; вътре беше адски прашно.

Тук можете да видите и видеоматериал по темата ==>

Източник на голяма част от текста: вече несъществуващият сайт Carhistory.bg