Категория: Сандъците

Изследвайте в Sandacite.BG родния терминал за компютърни мрежи ЕС 8531.

На снимката виждате един от потребителските (операторските) терминали за връзка с компютър. Този обаче е малко по-различен от обичайно показваните. Иначе, ако следите често нашия сайт, сигурно знаете, че съвместната работа на няколко оператора с ресурсите на един компютър е обичайна пракитка през 70-те и 80-те години. Тук говорим не за известните домашни Правеци, а за големи професионални компютри от сериите ЕС и СМ, които са с размерите на стаи или поне секции. Включват се няколко терминала към компютъра и служителите в съответния изчислителен център започват да обработват информацията, да правят справки, за да си вършат по-добре работата и т.н. Една компютърна машина, позволяваща това, напр. е ЕС 1035Б, произвеждана в Завода за изчислителна техника в София, а терминали като горния са наричани още абонатни пунктове, особено в рускоезичната литература.

Информацията между тях и големия компютър се предава двупосочно – както от терминала към машината, така и обратно – и то в диалогов режим. Съществуват програми за правене на справки в бази данни, за задаване на въпрос и получаване на отговор в реално време и други подобни улесняващи услуги.

Терминалът ЕС 8531 може да бъде два вида – 1) с функции, които могат да се управляват от потребителя (програмируем) и 2) с т.н. фиксирани функции – непрограмируем. Първите имат няколко скорости на предаване на данни, които могат да се използват в различни режими на работа (по-долу ще ги видим какви са). Програмируемите обаче са по-гъвкави и освен че с тях може и да се предава и получава информация от голямата машина, може и да се задействат включени от потребителя програми, напр. от 8-инчова дискета – виждате двете флопита в левия край на устройството. На такъв програмируем терминал можете да работите върху отворени от дискета документи, да запазите и запишете промените, да записвате отчети за работата пак върху дискета, да извършвате отдалечена обработка на докуметнти и т.н.

Сега ще разгледаме по-подробно програмируемия терминал ЕС 8531, произвеждан от края на 70-те г. в ЗЗУ Велико Търново. Както виждате, той е една идея по-модерен от предшествениците си, защото разполага и с монитор.

Той обменя информация в синхронен режим по двупроводна (пряка или комутируема) или по четирипроводна пряка линия за връзка. Конфигурацията на връзката се прави по линията ,,точка – точка“, а може да бъде и многоточкова.

Както други, така този терминал е изграден на основата на микропроцесорна система и вътрешно програмно управление. За споменатия по-горе двупосочен обмен на данни по линията отговаря записана още в завода управляваща програма, която се намира в постоянната памет на терминала, но може да се постави и отделна дискета с програма със същите функции. Освен това ЕС8531 има написана специално за него операционна система и собствен програмен език.

А ето и какъв хардуер ни очаква.

Над главния шкаф с електрониката виждате клавиатурен модул, на който има стандартна буквено-цифрова подредба с 48 клавиша, отделна цифрова клавиатура, функционални клавиши за задействане и контрол на различни възможности на управляващата програма и устройство с индикация за набирането на данни.

Над нея виждаме принтер, подобен на електронна пишеща машина, който е с гъвкав печатащ диск ЕС 7187 със скорост на печат 30 знака/сек и 132 печатни позиции в един ред, който работи с т.н. безконечна хартия, на която все още от разни общини раздават избирателните списъци. Левият и десен ограничител на принтера и хоризонталната, вертикалната табулация и форматът на печата потребителят може да управлява чрез програма, но последния параметър може да се зададе и от големия компютър.

Операторът може да избира хоризонталното и вертикално форматиране само от форматния буфер на печата. Разстоянието между редовете се регулира от превключватели, които се намират на допълнителен панел, но пък може да се зададе и от меню на потребителската програма.

Между другото, можете да си включите и друг принтер – ЕС 7186.

Мониторът е ВКП 171, с който ви запознахме подробно ТУК. Той може да се използва като екран за контрол какво е въведено с клавиатурата, вместо това да гледате това на печатарката и да хабите хартия.

Нещо интересно: този терминал има възможност да идентифицира оператора чрез магнитна карта! За да може това да стане, той вади картата и я прокарва през малък отвор, като при това ръката се движи със скорост между 10 и 80 см/сек. В тази карта са записани идентификационните данни, като дължината на записа е 15 символа. Според вида на включената потребителска програма обаче функцията за разпознаване може да работи или не. Има и още една карта, наречена кредитна, но това не е банкова карта, а такава за…

Още едно забележително качество на терминала е, че той е обратно съвместим с по-старите устройства за запис на информация – перфокартите – и разполага с ЕС 6112 – устройство за запис и четене от тях. Вградената управляваща програма преобразува 12-битовия код на 80-колонните перфокарти се преобразува в машинно четим код. Така данните могат да се изпратят и запазят в големия компютър, с който терминалът е свързан. Освен това една потребителска програма от компютъра може да се изпрати към терминала, където да се запише на перфокарти чрез ЕС 6112. Информацията от тези карти автономно влиза в програмната библиотека, която пък се записва на дискета. Виждате ли какво взаимодействие!

Флопитата на ЕС 8531 са модел ЕС 5071, които работят с дискети с обем 246 кб (74 пътечки по 26 сектора, всеки от които събира 128 бита информация). Може да се включи и трето флопи, което съхранява 100 кб данни.

ЕС 8531 може да работи в четири режима:

• автономен – задейства се след включване на захранването и след преминаване на вътрешния самотест на терминала;
• въвеждане – терминалът пак работи автономно, но под управлението на потрелителска програма. Според вида ѝ данните се въвеждат от клавиатурата, от перфокартите или от флопитата;
• рестарт – в този режим операторът може да поиска от дискета междинните резултати от работата и данни, може и да редактира документа, който после да разпечата;
• корекция на грешки – операторът може да нанася корекции във въведените преди това с клавиатурата данни

Какви и колко ще са функциите на ЕС 8531,  се определя от потребителската програма, която се задейства от някое от устройствата, описани по-горе. Програмите са написани на език, съдържащ оператори за управление на въвеждането и извеждането и аритметични и логически операции.

Ето и как терминалът разпределя ресурсите си между софтуера:

• три буфера с обем 256 килобита, осигуряващи работната памет и данните на потребителските програми;
• форматен буфер за печат – 256 килобита за осигуряване на 7 хоризонтални и вертикални формата за конзолен печат;
• работната памет се разпределя между включените в момента потребителски програми;
• осем регистъра за 10-значни числа със знак и десетична запетая, които се използватт при аритметични и логически операции;
• буфер за въвеждане с обем 200 бита, който пък се използва за въвеждане на данни с клавиатура и извеждане на данни на монитора;
• логически индикатори – 32 бита. Те могат да преминават в състояне ,,логичаска 0″ или ,,логическа 1″.
• код на условието – 8 бита. използва се при изпълнението на потребителска програма. При задействането на програмата се извършва проверка;
• системни индикатори – 8-битови. Служат за определяне на вътрешното състояние на терминала;

В терминала се използва модем с фазова модулация и скорост на предаване на данни 1200 или 2400 бода (aнгл. baud) – напр. СМ 8108. Другият нужен модем в комплекта е ЕС 8009 със скорост 600/1200 бода/сек.

Терминалът се захранва от със стандартно еднофазно 220 волта напрежение и потребява около 3 киловата мощност от мрежата.

А ето тук и какво представлява една друга българска компютърна мрежа:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

See more

Рядко нещо акостира в Sandacite.BG – вести за български електроуреди Едисон от времето на Царство България!

От дълги години сме свикнали да свързваме българската битова електротехника с периода на 50-те, 60-те и след тях години на ХХ век. Тази представа обаче е доста непълна! Един по-внимателен поглед в архивите може да ни каже, че поданиците на Царство България (до 1946 г.) също са можели да се радват на удобствата на електрическите уреди.

Така например, фирмата ,,Електротехническо бюро Едисон“, основана в София през 20-те г., е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински джаджи. Към това производство фирмата се насочва през първата половина на 30-те. Вижте примерно какво казва рекламата на тази отина печка: ,,За модерната домакиня Електротехническото бюро ,,Едисонъ“ е създало модерно електродомакински апарати!“. И как е поставена върху масичка – да е по-удобно:

Днес ще се занимаем именно с едно от техните изделия.

Наскоро в колекцията ни от българска техника попадна ето тази електрическа кана. Тя служи за затопляне на вода – най-често за правене на чай напр. Първоначално я помислихме за производство на Елпром Варна, но когато я обърнахме, видяхме от обратната страна набита с горещо желязо издължена ромбоидна емблема с надпис Edison в нея, а по-долу електрически данни: 150 V, 500 W. (Ако някой се интересува защо напрежението е такова, може да прочете после статията най-долу под тази.) Ако реотанът в един момент изгори и трябва да го смените, ще трябва да развиете ето тази гайка, за да достигнете до него.

Единственото ни колебание да провъзгласим каната за безапелационно българска беше, че емблемата Edison не изглеждаше така, както на рекламите на фирмата от 1936 г., които виждате тук – при тях шрифтът е друг и надписът не е вписан в ромб. Но имайте предвид, че в онези години понякога се случва една фирма да изобразява емблемата си по различен начин – това е видно при радиоприемниците напр.! А също така обърнете внимание на дръжката и скобите, с които е захваната – при нашата кана и двете неща са практически идентични с тези на сниманата в ето тази реклама кана:

Затова сметнахме, че каночайникът е на същия производител, с чиито реклами сме изпъстрили тази статия, макар и точно него да го няма на тях.

Сега да разгледаме по-подробно ,,,улова“. Електрочайникът е произведен през втората половина на 30-те години (иначе най-вероятно щеше да присъства на рекламите, които видимо показват продукцията до 1936). Състои се от ламаринено тяло и бакелитена дръжка. Под дъното се крие реотанът, чиийто два извода са свързани към щифтове за присъединяване на щекер и излизат извън тялото на каната. Кабела го нямаме, но най-вероятно е бил от онези с платнена оплетка – така се правят в онези години шнуровете. Иначе формата на щекера към гнездото му е същата:

Отгоре излятото закръгление, което играе ролята на дръжка, не е бакелитено обаче, затова може и да ви изгори, ако металът много се е загрял:

Отвътре, между другото, си намерихме паричка – 10 стотинки от 1883 г.:

Това е, в общи линии, тази поредна наша находка от времето на Царство България. Поначало се стремим да намираме и търсим колкото се може повече техника от този период, за да стане ясно, че и тогава у нас е имало техническа промишленост и хората са ползвали нейните изделия! :)

Когато България беше на 150 волта – БГ понижаващ трансформатор

See more

Опаа, Sandacite.BG ви показваме първия киноусилвател на Елпром Ворошилов…

Киносалоните са места, в които трябва добре от всички страни да се чува звукът на филма, който зрителите отиват да гледат. За тази цел възпроизвежданият от грамофони и микрофони звук минава през усилватели, а след това те го предават вече усилен към високоговорителите, разположени в салона.

Въпреки че усилватели са произвеждани още в епохата на Царство България, не ни е известно сред тях да присъстват такива за киносалони. Не сме срещали (макар че може и да има…). Поначало обаче кината тогава внасят апаратура от чужбина, главно Германия, и усилвателят се купува наедно с цялата останала техника. Затова най-вероятно производството на този вид акустично оборудване у нас започва след създаването на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ (1949), а този модел тук е от 1951 г., вкаран е в производство тогава. Дали наистина не е първият български киноусилвател? Нека го разучим подробно.

Както виждате, усилвателят е поместен в масивна кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина с широки отвори за охлаждането. Тя тежи около 15 кг. Двата входа, които виждате отпред, са отгоре грамофонният и отдолу микрофонният. Горният е с чувствителност 2 миливолта, а вторият – 5 миливолта и е високоомен. Има и два входа за фотоклетки с отделни потенциометри (виждате ги в средата), които регулират правото напрежение от 0 до 250 волта.

За момента не разполагаме, за съжаление, със схемата му и затова ще се опитаме поне да ви го опишем. Този киноусилвател, разбира се, е лампов. Микрофонното му стъпало е изградено със съветския пентод 6Ж7. На него се подават сигналите от двата входа за фотоклетки и сигналът от микрофоонния вход. Следващото стъпало работи с триода 6С5. В него попада сигналът от микрофонното стъпало, а също и този от грамофонният вход. Драйверното стъпало пък е със същия триод в трансформаторна връзка. Крайното спъпало е с лампи 6П3 и работи в пуш-пул режим в клас АВ1.

Токоизправителят за електрозахранването на усилвателя е разчетен по обикновената двупътна изправителна схема и се състои от две лампи 5Ц4. От тях едната захранва анодите на крайното стъпало, а другата – ширма на 6П3 и останалите стъпала.

Изходите пък предвиждат употреба на два вида говорители – тези в самата кинозала и един контролен, който е в стаята на кинооператора. Изходът за салонните е 24 ома, за контролния – 3.

Неравномерността на честотната характеристика в пределите 40 – 12 000 херца не превишава +/- 2 децибела. При пълна употреба на тонблендата имаме затихване от 16 децибела при 12  000 херца.

Коефициентът на хармоничните, измерени при 400 херца и номинална мощност на усилвателя, е не повече от 6 %.

Равнището на собствения шум към номиналното изходящо е 47 децибела.

Това е, което досега знаем за него. Тука обаче има едни още по-стари български усилватели:

Стари български лампови усилватели от Царство България!

See more

 

В Sandacite.BG днес показваме с какво се настройват българските компютърни терминали!

Напоследък ви показахме доста устройства, които оператори на компютри използват, когато трябва (групово или поединично) да се включат на работа към него. Терминалите обаче също са вид компютър, обединяват в себе си хардуер и софтуер и като такива излизат от строя, а дори и да не го направят веднага, периодично се нуждаят от пробна проверка на параметрите, в които работят, диагностика и отстраняване на отклонения, ако се намерят такива. Именно в таква случаи на преден план излизат устройства като това, което виждате на горната снимка – ИЗОТ 0407С.

Това е специализиран уред за проверка и настройка именно на най-популярните български терминални устройства за краен достъп като ЕС 8571, ЕС 8501М, по-нови като известния видеотерминал СМ 1604 и всички останали, които работят в състава на компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4.1 Освен това новата ни джаджа може да обслужва всички терминали, изградени на основата на българската микропроцесорна фамилия СМ 600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград.

Година на производство: 1987.

Какви са устройството и начинът на действие на ИЗОТ 0407С? В себе си неговата пластмасова кутия обединява микропроцесорен модул, оперативна памет 4 кб, постоянна памет (може да е най-много 8 кб), контролер, команден пулт с клавиатура, перфолентово четящо устройство ЕС 1501 и, разбира се, захранващ блок. На външен вид този сервизен уред е много подобен на описания вчера програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С. Изобщо, явно с индекса 04хх са означавани не потребителски, а сервизни устройства, употребявани от тогавашните компютърни техници в тяхната работа. Такова напр. е ИЗОТ 0401С – устройство за заводски тест и настройка на харддискове, оформено в черно дипломатическо куфарче.

Действието на 0407С се основава на директния му достъп до паметта на проверявания терминал. Тъй като повечето възли на тези устройства са директно адресирани, чрез ИЗОТ-а операторът просто започва да пуска различни тестови програми, които проверяват различните модули на ,,пациента“ – както самостоятелно (един по един), така и групово.

Управляващата програма на ИЗОТ 0407С е записана на EPROM-чип, който при работа се поставя в определена позиция на проверявания терминал и тогава управлението му се предава на ИЗОТ 0407С. Оперативната памет на сервизния уред е нужна, за да зарежда в нея операторът различните тестови програми. После следи как вървят нещата на LED екранчето над клавиатурата:

От функционалните бутони вдясно от цифровите може да се задават какъв тест да се извърши – писане, четене… и т.н. Дългият бутон най-долу е за рестартиране на процеса.

Като истински сервизен уред, и ИЗОТ 0407С е преносим – кутията е с габарити дължина 410, широчина 330 и височина 180 мм. Тежи около 12 кг. Може да се срещне и в тази модификция:

Показаният от нас уред е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново от края на 70-те години и е широко изнасян в Източния блок.

БГ компютърен терминал ИЗОТ 7925.М1 от 1980-те г.

See more

Качвайте се върху новия електронен кантар от завод Баланс Лясковец, който намерихме в Sandacite.BG!

Това отгоре позната гледка ли ви е? На нас знаете ли как ни се прихапна месце… За да го купим обаче, първо трябва да ни го премерят на този електронен кантар, който още можете да срещнете тук-там из разни малки бакалии. Сега сме си наумили да ви покажем повече за него.

Той се появява съвсем в края на 80-те години и е произевждан от едно от легендарните български предприятия – Заводът за автоматични везни Баланс в Лясковец. Те са производител и на първата българска електронна везна изобщо. Това сега тук е нещо като неин наследник.

Електронният кантар ВЕ-6 се състои от няколко части. Отдолу има метален корпус с платформа, върху която се поставя онова, което ще теглим. Нагоре води тръба, а върху нея е монтирано таблото, с което се оперира с кантара. То има е с две лица, защото на всяко е разположено по едно LED екранче – за продавача и за клиента -за да му е ясно на последния, че никой не го лъже.. Клавишите са откъм страната на продавача, естествено, и са 2 на брой – цифровите и т.н. функционални клавиши,  с които се задействат различните функции, за да бъде кантарът по-удобен за работа.

Върху този кантар можете да претегляте всякакви предмети с тегло до 6 кг, но поначало е предназначен за употреба в хранителни магазини. Както вече сте се досетили, самото название ВЕ-6 означава ,,везна електронна с максимален товар 6 кг“. Операторът набира на кантара параметри като цена/кг за стоки (като всяка стока се означава с пореден номер) и така при претегляне на стоките на LED екранчетата бързо ще се изпише цената, която дължите, тоест този кантар сам ценоизчислява. Хранителният магазин обаче не може да бъде супермаркет, тъй като на една сметка могат да се добавят най-много 15 покупки.

ВЕ-6 използва максимално полезно електрониката и е доста по-умен от първия български електронен кантар ВЦЕ 10 – тук има повече функционалност, напр. можете да сортирате различните покупки по пореден номер, тегло, бройки или цена. Също така, клиентът може да помоли оператора да зададе максимална цена, до която купувачът да натрупва стоки и кантарът да покаже, когато тя е достигната.

Разбира се, един такъв уред е страхотно полезен в счетоводството на магазина – той може да запомни целия стокооборот за деня, което улеснява отчетността. Тази информация се записва във вградената памет на кантара. Ако изключим захранващото напрежение, тя пак щ се помни, но само до около 250 часа – явно тук паметта е енергозависима и се поддържа от някаква батерия. С вградения конектор RS232C ВЕ-6 може да се включи към принтер (напр. ИЗОТ 0230-М1) или към касов апарат с печатарка, за да се разпечата касова бележка, а и самият кантар може да работи като каса за непретеглени стоки. Тоест, ВЕ-6 има два режима на работа – като електронна везна и като каса. В кой да заработи, се командва също от клавиатурата.

Сега да видим и по-конкретните технически характеристики на кантара. Най-малко можете да го натоварите с 40 грамчета, защото явно няма нещо по-леко, което да искате да претеглите. ВЕ-6 разполага с т.н. тариращ механизъм, т.е. може да извади собственото тегло на стоката от нейната опаковка, като за да направи това, тя може да тежи най-много 2 кг. Най-високата цена на стока, която можете да въведете, е 999,99 лв, а най-скъпото нещо може да струва почти 1 милиард лв – 999999,99. На пръв поглед мож еда изглежда излишно много, но при хиперинфлацията вероятно е било полезно. Същото число е и максималната сума от стокооборота за деня, която може да се натрупа.

Кантарът отчита през деления, които са 3000 на брой, също както и проверочните му деления. Стойността на едно прекъснато деление отговаря на 2 грама. За таровото тегло този показател е същият, а таровите деления са 1000.

Кантарът тежи 7 кг – дооста по-малко от кажи-речи 30-килограмовия си събрат ВЦЕ-10 от 1985 г. Широк е 380 мм, дълъг 350 и висок 400. Работи при обикновено 220 волта напрежение и консумира 50 вата мощност.

Даа… много е готин! А като дизайн дори и сега е съвсем, съвсем приемлив.
Вижте тук какво представлява предшественика на ВЕ-6:

https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B3-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%86%D0%B5-10/

За първи път в Интернет – българския комуникационен процесор ЕС 8371, представен от Sandacite.BG!

Разглеждайки една по една частите на най-големите български компютри – серията ЕС от 70-те и 80-те години – вече стигнахме и до комуникационните процесори. Затова седнете удобно, вземете нещо за хапване/пийване и вижте какво им е забележителното пък на тях.

Вероятно мислите, че свързаността в мрежа е характеристика преди всичко на персоналните компютри от последните 20 – 30 г., че огромните едностайни машини не са имали нещо такова… Само че нещата въобще не са така. Знаете ли, че първата българска компютърна мрежа влиза в редовна употреба още в средата на 70-те години? Тя се нарича ЕСТЕЛ, тия дни я разгледахме по-подробно ТУК и ТУК , комуникационни процесори като този сега са ѝ жизнено необходими, за да си върши работата – да свързва компютри и терминали за достъп до тях.

Досега в уебпространството можехме да видим само общи снимки на машинната зала с грамадния компютър ЕС, но благодарение на тази наша статия за първи път имаме в едър план цял комуникационен процесор, в случая ЕС 8371. По времето, за което говорим, тази част на компютъра е наричана ,,процесор за телеобработка“, а представяният днес от нас модел е сред най-използваните в изгражданите тогава мрежови конфигурации!  Този метален шкаф има габарити 1400 х 800 х 1600 мм (височина/широчина/дълбочина) и тежи над 140 кг. Тук шкафът е един, но могат да бъдат и два! Не е истина просто…

Процесорът е произвеждан в софийския Завод за изчислителна техника, днес до бул. Цариградско шосе. Сега ще разгледаме подробно какво има в шкафа, а ако в някой момент подробностите ви дойдат в повече, просто прескочете и продължете надолу. :) Ние просто искаме да сме подробни, защото досега нищо за този процесор не е публикувано у нас. Важно е да видим с какъв хардуер българите преди 40 години са си осигурявали компютърна мрежа!

Процесорът представлява програмируемо устройство, което се грижи за комуникацията между компютъра, служителските (операторските) терминали и други компютри, включени в мрежата. Архитектурата му включва няколко части, които са разделени на различни модули, за да се увеличи гъвкавостта на сглобяването на системата и нейното обслужване. Тези части в шкафа са главно управляващо утройство, команден панел, канален адаптер, различни линейни адаптери, комуникационни скенери, оперативна памет и бази за интерфейса. Вижте как са разпределени:

Ето и какво прави всяка една от тези части.

Централното управляващо устройство дешифрира и изпълнява различните инструкции и управлява паметта, скенерите и каналния адаптер.

Командния панел го виждате тук. От него можете да задавате запис напр. запис на информация в паметта и регистрите, а също така следите показващата се информация за работата на всички части, намерени грешки от самодиагностиката…

Оперативната памет се състои от модули. Основният е с обем 32 кб, а цялата памет може да се разширява най-много до 256. Един цикъл четене-запис отнема около 1000 наносекунди, а времето за достъп е около 400. Тя е доста умна, тази памет – по-точно в нея е записана програма, чийто алгоритъм може да коригира единична и да самоустанови двойна грешка. В нея е записан управляващият софтуер на процесора.

Каналният адаптер тук е от типа КА-1 и чрез него ЕС 8371 се включва към байт-мултиплексорния канал на големия компютър – неговия ,,шлюз“ за външни цифрови връзки.

Комуникационният скенер е от тип КС-1 и е отговорен за връзката между линейните адаптери и централното управляващо устройство. Скенерите предимно обслужват заявките, които постъпват от терминалите по комуникационните канали, и към този процесор може да се включат най-много четири скенера. Всеки поддържа обмен по асинхронни и синхронни полудуплексни линии със скорост от 50 до 4800 бода (англ. baud)

(Ако сте любознателни, да уточним също така, че специална управляваща програма контролира инициализацията на линията за всеки адаптер, дължината на символите, скоростта на приемането и предаването и неговия приоритет между това по останалите линии (ако са включени повече от една).)

Т.н. бази на интерфейса осигуряват интерфейса между скенерите и линейните адаптери (а също така стробирането – т.е. избирането, селектирането – на най-малките единици информация). Адаптерите присъединяват външните линии към базите на интерфейса. Към една база може да се включат до осем линейни адаптера от типа 1А, 1Д и 2А. Ако се чудите каква е разликата между тези модели адаптери, то тя е в броя на линиите, които управляват, и възможностите, които ви дават. 1Д управлява две старт-стопнии или синхронни линии със скорост на обмена до 9600 бода/сек. 1Е управлява две устройства за автоматично повикване по комутируеми канали. 2А пък може да управлява до две телеграфни линии и туйто. Има сведения за още един използван тук адаптер – 1В. Като умножим всичко по всичок, ще видим, че към една база на интерфейса могат да се включат най-много 16 линии.

Както операторските терминали, така и комуникационният процесор ЕС 8371 има няколко режима на работа – емулационен, управление на мрежа и частично емулационен:

• емулационният се осъществява под управлението на програма и емулира в големия компютър един или няколко мултиплексора. Те могат да са ЕС 8401, ЕС 8402, ЕС 8403 или ЕС 8410. Ако помните, споменахме ги в статията за терминала ИЗОТ ЕС 7925.М1;
• режимът на управление на мрежата се осъществява също чрез такава програма. Тя разширява функционалните възможности на ЕС 8371, като разтоварва централния процесор на големия компютър ЕС. Това прави, като освобождава метода за достъп (работещ в ЦП) от множество функции по управлението на мрежата. При този режим обаче трябва да сте инсталирали в комуникационния процесор памет поне 64 килобайта.
• частичната емулация е нещо като комбиниран режим между двете едновременно. За него също е нужна мрежова управляваща програма и в такъв случай се емулират едновременно мултиплексор за предаване на данни, а същевременно и управление на мрежата.

В режим на емулация комуникационният процесор работи с известните операционни системи ДОС 2.2 и ОС 4.1, а също и с методите за достъп ВТАМ и ОТАМ, за които казахме повече ТУК. В режимите на управление на мрежата и на частична емулация  процесорът работи с операционните системи ДОС 3 и ОС 6.1 и метод за достъп ВТАМ.

Някъде тук в залата се спотайва и техният ЕС 8371…

Управляващите програми на ЕС 8371 също са разработени на модулен принцип, като модулите се подбират според конкретната конфигурация на мрежата за телеобработка и в какъв режим ще я използваме.

Процесорът е снабден от завода с комплект тестови програми, които дават възможност за правилно функциониране и работа не само на самия ЕС 8371, а и на свързаните с него модеми, линии за връзка и терминали – това е т.н. група програми ,,он-лайн“. Много от диагностичните функции могат да се изпълняват динамично, без да се нарушава нормалното действие на останалите части на контролера.

Разглежданият от нас процесор може да работи с 51 инструкции, а дължината на машинната дума може да е 16, 18 или 20 бита. Към него могат да се включат между 2 и 352 външни комуникационни линии с дуплексен или полудуплексен вид обмен и полудуплексен режим на работа (от тях дуплексните могат да са най-много 176). От информацията горе за адаптерите разбрахме, че линиите за връзка могат да са няколко вида: телефонни некомутируеми, комутируеми, телеграфни некомутируеми и комутируеми. Методът на предаване на данни пък е старт-стопов или синхронен. В интерес на истината, има и още подробности, които могат да се кажат, ама в такъв случай със сигурност няма да ни отворите вече, съвсем ще ви досадим…

След всичко това веротно ви е ясно, че ЕС 8371 харчи доста и затова използва трифазно напрежение 380 волта, потребявайки около 2 киловата мощност.

Комуникационният процесор ЕС 8371, също както много други български компютърни части, е широко изнасян, най-вече в бившия СССР.

А това е нещо, което също помага в междукопютърния обмен на данни…

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

See more

Научете много за българската компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1 в Sandacite.BG!

Отново сме тук със статия за една от любимите ни теми – първата българска компютърна мрежа в историята. Вчера наш приятел ни пита за това. За да не повтаряме излишно вече казани неща, ви препоръчваме да хвърлите едно око на ТАЗИ и ТАЗИ статия, за да продължим сега напред.

Развитието на ЕСТЕЛ преминава пез няколко версии от средата на 70-те г. нататък – ЕСТЕЛ 1, 2, 4.1, 4.2… Днес ще се спрем на една версия, актуална към началото на 80-те г. – 4.1. Тя може да се изгради както между мейнфрейм (серия ЕС), така и миникомпютри (серия СМ), проектирани и произвеждани в тогавашна България. Когато мрежата се конфигурира, главното звено на управлението  ѝ става именно компютър.

Множество потребители получават достъп до работа с големия компютър. За тази цел им трябва терминал с наличие (поне) на клавиатура и монитор, а пред него телефонен модем – напр. показаният неотдавна от нас ИЗОТ ЕС 8005 или ИЗОТ ЕС 8371. За да стане работата, модемът се включва към мултиплексния канал на компютъра и така машината може да управлява включените към нея линии за връзка, като при това е достатъчно умна, за да запази отделев адрес на подканал за всяка такава линия.

Техническите характеристики на ЕСТЕЛ 4.1 предвиждат максимум 225 такива управляеми телекомуникационни канала (при полудуплексен режим на обмен на данни). Скоростта на обмена, в зависимост от използвания модем, може да бъде 50, 100, 200, 300, 600, 1200, 2400, 4800 или 9600 бода (англ. baud). Поначало с всеки следващ модел модем тя нараства два пъти – ако при ИЗОТ ЕС 8001 от 1974 г. е максимум 200 бода, то при ИЗОТ ЕС 8015.01 (1981) вечее повишена на 4800 бода/сек. Може да работи при няколко различни режими и кодове на обмен.

Ето я схемата на ЕСТЕЛ 4.1 – сложничка изглежда, ама дано я разберете, зер сте по-умни от нас… На руски е, защото е от рекламен албум на ЗЗУ Велико Търново за бившия СССР:

Има и принтери, както виждате, за да можете да разпечатвате получените файлове.

За да може ЕСТЕЛ 4.1 да разгърне пълните си възможности, трябва да обзаведем една максимално пълна нейна конфигурация, което означава:

• телекомуникационен процесор (за т.н. телеобработка) ЕС 8371;
• терминали – някой измежду ИЗОТ ЕС 8501 М, ЕС 8571, СМ 1604 (на първата снимка), СМ 1605.М1, ИЗОТ 7925, работещи в старт-стопен режим;
• многопултова система за работа с данни на магнитна лента ЕС 9003;
• т.н. линейни преобразуватели на сигнали – асинхронни и синхронни модели, преобразуватели от телеграфен тип и т.н.;
• шкаф за линейна апаратура ИЗОТ 0402, в който да сложите горните устройства – те нямат собствена кути понеже, а са предназначени за вграждане;
• спомагателна апаратура, за да може при проблем адекватно да ви се помогне – всякаква тестова апаратура, програматори, анализатори, симулатори, измерители на телекомуникационните канали и прочие джаджоля;

А сега да поговорим и за софтуера!

ЕСТЕЛ 4.1 може да работи с операционните системи ОС и ДОС. Безусловно необходимият софтуер за мрежата включва:

• базов телекомуникационен метод за достъп – ВТАМ/DOS и ВТАМ/OS;
• телекомуникационен метод тип QTAM (Queued Telecommunications Access Method) – с т.н. в програмирането опашка;
• телекомуникационен метод за достъп ТСАМ/OS;
• управляващите програми на модела  – напр. ЕС8371;
• управляваща програма за мрежата;
• емулационна програма – при емулационен режим на работа, при който се емулират мултиплексори от серията ЕС 840х (х – 1, 2, 3, 4, 10);

Има и приложни програми, към които спадат:

• система за управление на потребителската информация – СУИП;
• въвеждането на задачи и въпроси от разстояние – ВЗОР/ОС;
• диалогово отдалечено въвеждане на задачи и въпроси – ДУВЗ;
• диалогова терминална система ДТС/ДОС;
• и накрая програма за текстообработка – ТЕКСТ/ДОС – защото текстът е най-често използваният формат за информация по онова време

Даа… Това е била компютърната мрежа на България преди четиридесетина години. Направо е страхотно какво удобство на работа са имали хората още тогава – във време, което обикновено смятаме за зора в развитието на компютрите.

А ние взехме, че се влюбихме в служителката пред ИЗОТ-а горе…

Това са най-големите флопита и дискети в света!

See more

Разучете терминала за компютърна мрежа ЕС 8501М, който намерихме в Sandacite.BG!

Неведнъж сме ви разказвали за първата българска компютърна мрежа – ЕСТЕЛ (,,Единна система за телеобработка“) – която се появява в средата на 70-те г. (най-вероятно в средата) и с времето натрупва няколко версии. Тя дава възможност на множество хора, работещи пред терминали, да се свързват с голям (заемащ цели стаи) компютър от серията ЕС, да използват неговите големи изчислителни ресурси, да обменят файлове с него, а също и да задават въпроси и да получават отговори в реално време. Връзката се осъществява чрез телефонни линии, както по-късно при dial-up мрежите на първите у нас интернетски доставчици.

През годините терминалите претърпяват промени в дизайна, а на тези устройства досега сме обръщали много малко внимание – показвали сме ви само най-известни като първата модификация на СМ 1604. Затова сега ще наваксаме…

Тук отгоре виждаме ЕС 8501М – терминал, произвеждан от Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново в началото на 80-те години. Тогава ги наричат още абонатни пунктове. Този се състои от основна маса с клавиатура и принтер (на безконечна хартия), монитор и под него  шкаф с две 8-инчови флопита от първия модел такива български – ЕС 5074 – поместени, както го правят и при бюрокомпютрите, вертикално едно до друго. Две са, за да можете от едното да заредите програмата, а с другото да запишете резултата от работата си.

Предназначението на ЕС 8501М да ви съдейства да обменяте информация в старт/стоп режим с голяяям компютър. :) За целта се използва двупроводен( пряк или комутируем) канал или четирипроводен некомутируем канал, който влиза в състава на ЕСТЕЛ версия 4.1. За тази работа му трябва телефонен модем със скорост на обмена 300/600/1200 бода (англ. baud) (показвали сме ви един такъв – ИЗОТ ЕС 8005 – ТУК). Да отбележим също така, че обмен на данни може да се осъществи също с четирипроводна физическа линия, като тгава скоростта нараства до 9600 бода/сек.

Терминалът съдържа собствена микропроцесорна система от фамилията СМ600 (8-битова е – трудно някаква друга в тези времена) и има вътрешнопрограмно управление.

А, ето една негова реклама от 1983 г.:

Клавиатурата на терминала може да се направи по желание на клиента в две азбуки – латинска и кирилска. Снабдена с всички букви за руски при това, защото този терминал е продаван много в страните от бившия Съветски съюз. Самата клавиатура е оформена като автономен блок, а клавишите по него са три групи:

• основна – 56 броя;
• лява допълнителна от 9 функционални клавиша;
• дясна допълнителна от също толкова функционални

Освен туй, на панела са монтирани светодиод индикатори, които дават пълни сведения за работата на терминала в автономен и дистанционен режим. При работа на принтера цифровите индикатори указват къде са намира печатащият диск (т.н. маргаритка) и дали има грешки.

По-горе стана дума за вградения софтуер на терминала. Ами работата на входно-изходните устройства (клавиатура, монитор…) се контролира от програма, записана в 16-килобайтовата постоянна памет, намираща се на платки в шкафа под клавиатурата. Програмата се задейства при включване на захранването и тогава терминалът преминава бърз вътрешнопрограмен тест, за да може самодиагностиката да разбере дали всичко е наред с него (тогава влиза в специален диагностичен режим).

ЕС 8501М може да работи в два вида конфигурация на връзката – ,,точка – точка“ или многоточкова. Друго забележително за е, че той работи в два режима – автономен и дистанционен. Те се контролират оот две групи превключватели на клавиатурата отгоре. При първия терминалът може да се използва като самостоятелен текстообработващ компютър за подготовка и редактиране на текстова информация, която после да се запише на дискета или да се разпечата или да я гледате на монитора и да се любувате на писателските си качества. :) Можете да ровите в съдържанието на дискети, да редактирате данните там, да копирате, търсите, реорганизирате файлове и т.н.

При дистанционен режим терминалът работи като същински такъв, тоест свързва ви с истинския компютър. Дължината на информационния блок е променлива, но не повече от 512 байта, а режимът на обмен – дуплексен или полудуплексен.

Между другото, оперативната памет (RAM) на терминала е 16 кб. Принтерът, който върви към него, се нарича ЕС 7187 и може да печата със скорост 30 знака/сек, като на ред се падат 132 знака.

Мониторът пък още не сме открили как се казва, но вероятно е произвеждан в ЗДСТЕ ,,Васил Драмов“ Враца, а със сигурност знаем, че може да изобразява 24 реда текст по 80 знака всеки.

Кутията на ЕС 8501М е доста тежка, метална, а останалите неща по него също тежат, затова е разбираемо, че в пълна конфигурация той удря едни добри 170 кг. Разберите му са 1050 дължина, 860 височина, 650 мм дълбочина. Захранва се от обикновено еднофазно мрежово напрежение 220 волта и потребява около 700 вата мощност.

Надяваме се, че с този подробен преглед сме ви помогнали да видите как хората са работили с първите компютърни мрежи в България. Ето тук можете да разгледате един доста популярен терминал, само че от по-малкия клас машини – СМ (т.н. минимашини):

Нашата нова придобивка – ИЗОТ СМ 1604

See more