1966 – Машина за сушене на дървени телевизори и радиа

Вижте в Sandacite.BG как са се сушели дървените телевизори във фабриката!

Машина за сушене на телевизори и радиа

Днешното пътешествие във времето ще ни покаже един интересен етап от производството на стари телевизори и радиа преди повече от половин век. Както е известно, тези апарати с вида си наподобяваха истински къщни мебели – дървени, лакирани (оо, колко ясно личеше натрупаният прах!) и с достолепен вид. За да  бъде това така обаче, в заводите, в които ,,сандъците“ са произвеждани, е кипял усилен труд и са имали съответното специализирано оборудване.

Случайно попаднахме и разгърнахме тези случайно намерени дипляни. Те са издадени през 1966 г. и рекламират изделия на Завода за инструментално и нестандартно оборудване в София, а показаните машини са крайно, крайно любопитни!

Забелязвате ли кутиите от телевизори ,,Опера“, които са окачени на метални рамки в пастта на грамадната ,,фурна“, снимана по-горе? Това е професионална сушилня, произвеждана от първата половина на 60-те г. нататък. Идеята на тази машина е следната. Когато кутията на телевизора или радиото бъде готова, в дърводелския цех на завода я шприцват с полиестерен или друг лак. Той обаче трябва бързо да изсъхне, защото кутиите трябва да бъдат безопасни за пипане, когато в монтажния цех в тях ще монтират шаситата. Освен това,  за да залепне здраво, е добре хубаво да се ,,изпече“. И затова се появява нуждата от ,,бърза пещ“, в която прясно напръсканите кутии да бъдат ,,изпечени“, за да станат удобни за работа. Същата пещ е била използвана  и в мебелната промишленост за произвежданите мебели.

Най-общо казано, сушилната камера за дървени кутии работи по следния начин. Шприцваните кутии се поставят на носещите рамки (виждате ги, хванали са кутиите – представляват нещо като куки) и работникът натиска бутон в единия край на камерата. Рамките са окачени на верига горе и когато веригата се задвижи, се задвижват и куките заедно с окачените на тях кутии. Минавайки през камерата, сандъците биват обдухвани от много топъл въздух, подаван от отоплителна инсталация, и така се изсушават. Миризливите изпарения от лака се отвеждат навън с вентилационна инсталация. Когато ,,печивото“ стане готово, работникът натиска бутон в другия край на ,,фурната“ и веригата спира да се движи.

Движението на веригата (тоест скоростта на въртележката на кутиите) може да бъде с три скорости – 0,4, 0,8 и 1,2 м/мин – да, бавно, но това е нужно, за да се изсушат добре сандъците, защото иначе ще лепкат и по тях дълго време ще остават пръстови отпечатъци. Температурата може да се регулира в различни степени, но максимално може да е 55 градуса Целзий. Самата камера е, разбира се, огромна – дълга е 7,66 м, широка 2,25 и висока 3,44 м. Все пак това е промишлена машина, проектирана за монтиране в халета – не е да си я сложи човек в хола. :)

Вдухващият топъл въздух вентилатор има дебит 6000 куб. м./час, а конвейерът (демек веригата) се задвижва от електродвигател (също български) с мощност 0,250 kW и 1400 об/мин.

Сушилнята за телевизионни кутии (с название АМ-250) има и екстри. При нужда тя може да се раздели по дължина на две с преградна стена от листова ламарина. Задвижващото устройство е можело да се изработи в два варианта по желание на клиента: със степенно регулиране на скоростта или чрез вариатор, което е безстепенно регулиране.

За любителите на точните и подробни описания неща ще споменем, че сушилната камера се състои от отделни секции от железни профили и листова ламарина. Носещата ферма пък е от профилна стомана. Ако погледнем инженерно на нашата сандъкосушилня, трябва да кажем, че главните й възли са работната камера, носещата ферма, веригата, носещата рамка, задвижващото и натегателното устройство, отоплителната и вентилационната инсталация и, разбира се, обезопасената електроинсталация.

Eто това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

:) А ето тук можете да видите как са сглобявани първите български телевизори в Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София:

[1961] В Слаботоковия завод в София

 

Нелегалната радиостанция ,,Обединена България“ (1942 – 3)

В Sandacite.BG направихме изследване за нелегалната радиостанция ,,Обединена България“!

Радиостанция Обединена България

Има една книга, която още не е написана, но тя непременно ще се появи един ден по рафтовете на книжарниците, а заглавието й ще бъде нещо като ,,Нелегалните радиостанции на български език през Втората световна война“. Всички сме чували израза ,,Стига си се обаждал като черна станция!“ ,,Черни“ или ,,нелегални“ са думи, с които се означават всички нелицензирани от държавата радиостанции през споменатия период, които разпространяват информация за алтернативна гледна точка към събитията и се противопоставят на възприетата от ,,официалните“ национални радиопредаватели линия, за които се смята, че защитават правителствената политика.

Нелегалните радиостанции през Втората световна

,,Черните“ радиостанции се използват от своите създатели и организатори като едни от най-важните инструменти на идеологическата борба през войната. Темата за тези станции е широка, но днес ще се опитаме да разкажем за дейността само на (според нас) най-интересната от тях – ,,Обединена България“ (1942 – 3 г.). За да се ориентираме по-добре в обстановката обаче, трябва да кажем, че по време на Втората световна война у нас ,,черно“ излъчват радиостанции с различен политически уклон. Най-известните са, разбира се, поддръжниците на БРП (к) – напр. ,,Христо Ботев“, ,,Народен глас“, излъчващи от СССР – но съществуват и други ,,черни“ радиостанции, които просто са по-малко познати. Говорим напр. за радио ,,Свободна и независима България“ (1941 – 3), излъчващо от Палестина и Египет, която станция е против плътното обвързване на България с Тристранния пакт, критикува политиката на цар Борис ІІІ и правителството на Богдан Филов, а също така призовава за въоръжена съпротива срещу властта и създаване на Балканска конфедерация. Друга малко позната ,,черна“ радиостанция е британската пропагандна ,,Нова Европа“ (1943 – 4), чието название нарочно е измислено така, за да заблуждава – предаванията й имитират германската пропаганда за България (по-конкретно Радио Донау (1940 – 5), за да предава фалшиви информации, но изгодни за Обединеното кралство. Британски и антинацистки настроени са също така ,,Станция на свободата“ (1941 – 5) и ,,Васил Левски“. Общо факт за всички тези радиостанции е, че макар да излъчват на български език, предаванията им се водят от страни извън България и обслужват интересите на чужди страни.

Радиостанция Обединена България – Europasender Donau

Много интересно е обаче да надникнем в историята на българската нелегална радиостанция ,,Обединена България“, създадена през 1942 г., и да открием каква е нейната цел. За разлика от описаните горе станции, тази излъчва от няколко места в самата София, а използва и студиа в самия й център!

Създаването на ,,Обединена България“

Коренът на явлението можем да открием още през пролетта на 1941 г., когато по германски образец у нас е създадена Дирекция на националната пропаганда. Целта на този орган е да убеждава хората в далновидния и правилен избор на България, подписала Тристранния пакт. Чрез разнообразните средства на печата (в лицето на десетки списания и вестници), различни събития и прояви и др. се подема широка настъпателна акция за отразяване и възвеличаване на събитията, свързани с ,,възраждането на българския дух“ в т.н. новоосвободени земи, в които се вплита и задължителният мотив за ,,братството с Германия по оръжие и съдба“. Освен това, наложителна става необходимостта от отрицание на идващите от западните демокрации и Съветския съюз нежелани информации, способни да отклонят гражданите от вярата в германската победа и въобще правилността на избора. След създаването на Комисарството по еврейските въпроси през 1942 г. като критично важно излиза и насаждането на омраза против българските евреи, защото българската държава започва подготовката на последователни мерки по конфискуване на имуществото им, дискриминирането им от обществото и най-сетне – депортирането им.

Всичко това добре, но в началото на 1942 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве в два кабинета на Богдан Филов – Петър Габровски – има идея за нещо повече. След като до края на 1941 г. Дирекцията все по-добре обхваща печата и гражданския живот, Петър Габровски започва да надава ухо към информацията, извираща от най-съвременната медия в тогавашна България – радиото (и най-вече Радио София). Впечатленията му не са добри – той забелязва, че в предаванията от Вакарел е налице противоречие с желания от ДНП начин за отразяване на правителствените действия и въобще обществените събития – ръководството на Радио София не се е подчинявало на указанията на пропагандния орган и е успявало да запази относителна независимост. Затова Габровски решава да създаде своя нелегална радиостанция, която да отразява неговите собствени и на ДНП възгледи и да заявява по-твърда германофилска позиция на българската държава и добрите връзки на България с Германия.

Радиостанция Обединена България – Петър Габровски

Габровски започва да търси сътрудници и открива един много подходящ кадър в лицето на литератора, преводач от четири езика и политически журналист Панайот Константинов Чинков, подписвал се като П. К Чинков или Пе Ке Чинков. Той е назначен за директор, а говорител на радиостанцията става Борислав Недков.

При избирането на име за станцията Габровски и Чинков искат то да обединява в себе си всичко, за което тогавашното управление на България се бори, и същевременно да звучи внушително и респектиращо. Затова министърът предлага радиото да се нарича ,,Велика България“, но Панайот Чинков, като журналист и човек с повече усет за названия на медии, предлага по-скромното, но също така внушително ,,Обединена България“.

Радиостанция Обединена България – Панайот К. Чинков

Чисто технически началото на радиостанцията се извършва също по самоинициативен и самоволен начин. Габровски и Чинков завземат късовълнова предавателна техника от Военновъздушните сили и я инсталират в кв. Овча купел, а по-късно използват по-съвършената база на ,,безжичния телеграф“ в тогавашния Царибродски квартал (дн. Красно село). Като студиа използват кабинети в самата сграда на Дирекцията на националната пропаганда на ул. Княз Александър І № 10. В бележките си Панайот Чинков пише: „Решихме да създадем таен предавател, който чрез много добрата си програма да се наложи на публиката и да изтласка Радио София“.

Първото предаване на ,,Обединена България“ е излъчено на 18 февруари 1942 г. Радиото излъчва всеки ден от 13:00 до 13:10 ч., от 20:00 до 20:15 ч. и от 22:05 до 22:20 ч. на вълна 40.05 m/7490 kHz. Сигналът на нелегалната радиостанция достига не само из България, а прониква и из много балкански страни. Това положение трае малко над година и половина, след което предаванията на „Обединена България“ спират през ноември 1943 г.

Радиостанция Обединена България – Дирекция на националната пропаганда

Предавания и теми

Какви са темите, които е предлагала на слушателите си нелегалната радиостанция? Благодарение на запазените бюлетини от по-голямата част от предаванията си можем да надникнем в това. Като основни точки в емисиите могат да се очертаят следните.

Патриотичните предавания са изпълнени с реторика, типична и за други български пропагандни издания от периода. Възхвалява се съвременната на радиостанцията епоха. Обикновено се говори за ,,гигантския двубой“, който се води между две изначално противопоставени една на друга части на Европа, които са антагонистични по дух, мироглед и световъзприятие.

Ето напр. какво е звучало в обедното предаване от 11.ІV.1942. Едните народи ,,доказват своето право на съществуване след една безнадеждна наглед борба“, а други отстъпват и загиват. Като причина за германските победи е представен по-правилният живот и възпитание, който поколенията в там получават – ,,докато Франция се бе оставила на безидейността, на охолния и безгрижен живот, в Германия израстваше и се каляваше нов дух и нова воля. В продължение на 7 години младите поколения получаваха сурово войнишко възпитание“. По-нататък, в заключението, е даден друг пункт – ,,Само ония народи, жените на които не се срамуват да раждат, и мажете на които са готови да проливат обилно кръвта си по бойните полета – само те ще владеят и управляват света, а слабите по дух и изродени народи ще служат само за тор“ на преждеказаните. Както виждаме, това си звучи напълно, ама напълно нацистко! :)

По-нататък говорителят прави паралел с българския народ и заявява, че ,,ние сме родени българи не за да живеем и умрем в един охолен и удобен живот, а за да изразим висшата воля на нашия народ да бъде господар и победител в историческите борби“. Цитирани са известните думи на хан Омуртаг, че ,,човек, и добре да живее, умира и друг се ражда“, но те са прекъснати само дотук. Те са изтълкувани в смисъл, че в тези думи е изразен ,,българския мироглед, който ясно вижда преходността на действието и вечността на народа“. Говорителят заявява, че в тези думи на преден план се поставя готовността ,,за саможертва, за величието на родината и за разчистването на пътя на бъдещите поколения“. По-нататък е казано доста националистическо – че ,,всеки човек живее и твори само в и чрез собствения си народ, който пък, за да просъществува, трябва да води тежки и кървави борби на арената на световната история“.

Именно от това говорителят прави пропагандния си извод и заключава, че трябва ,,да се пропием от велик борчески дух“ и ,,да разберем, че мекушавостта, страхливостта и хленчът не ще ни помогнат“. Накрая ясно са очертани враговете на пропагандния глас – онези членове на обществото, които са симпатизирали на западните демокрации или (по-прикрито или не дотам) на Съветския съюз – ,,ние трябва да отворим фронт срещу всички пораженци вън или в нашето отечество, които чрез подли приказки и идеи се опитват да разрушат борческия, храбър и войнствен дух на българите, за да ни направят по-лесна плячка в ръцете на вечните врагове на България“.

В други предавания се прави коментар на изявления на западни и съветски политици. Особено когато става дума за Рузвелт, Чърчил или други, те са наричани с доста остри епитети – ,,дилетанти в политиката“, ,,политически марионетки и трупове“, ,,престъпникът Рузвелт“, ,,носът на обущаря Сталин също увисна“ (последните два цитата са от обедното предаване на 10.V.1942) и т.н. Това е особено видно, когато се цитира изказване на британски политик, насочено против официалната българска външнополитическа линия и съдържащо заплахи срещу България – ,,политическият хлапак лорд Идън“, ,,Чърчил, Рузвелт и Идън – фамозните ментарджии на нашия век“ (вечерно предаване от 11.ІV.1942).

Съществена част от емисиите на ,,Обединена България“ е посветен на отразяване на новини от германските действия по фронтовете.

Понякога се цитират съобщения на западни или съветски радиостанции, които се отхвърлят и разобличават като неверни и противоречащи на истината. Германските войски винаги са представяни като неспирни и всепобеждаващи, а противниците им (особено Червената армия) – като слаб и бързо изоставящ позициите си противник. Описват се отзивите и обстановката в САЩ, Великобритания или СССР след поредната битка, която почти винаги бива представяна като победна за германците, а ако не е – се натъртва какво голямо значение има и как всички в противниковия лагер с трепет следят новините – ,,Грандиозната битка в Коралово море… създаде 100 % суматоха в Англия, в САЩ и Съветския съюз“ (обедното предаване на 10.V.1942) или ,,Докато победоносното оръжие на японците нанася страховити ударя наляво и надясно в Тихия океан, Рузвелт и неговата фамозна съпруга клечат с увиснали носове около угасналото огнище в Белия дом“.

В друг случай пък директно се цитират новини, които след това се коментират и се правят прогнози за вероятния бъдещ развой на военните събития – разбира се, с описване на германското превъзходство в тях, а дикторът се подкрепя с описания на материалната мизерия на руската армия и нравственото разложение на англо-американците.

Интересни са цитатите от чужди нелегални радиостанции, които поддържат прогерманската линия и затова често се цитират в ,,Обединена България“: ,,Тайното радио, което се обажда от Мексико и което се явява опозиция на престъпника Рузвелт, заяви в своите емисии от 3 и 7 ч. тази сутрин, че гибелта на Съединените щати е вече дошла. ,,Престъпната шайка, – се провикна истинският американски родолюбец – която управлява днес Америка, е негодна да защити интересите на американския континент“.

От предаванията можем да направим  извод, че ако има по-злощастен противник от англо-американците, то това са руснаците. ,,Уплахата от предстояща офанзива на Източния фронт расте. Тя се засилва и от последните съобщения от Коралово море. Носът на обущаря Сталин увисва. Той чака въжето около врата му да се затегне още повече. Шайката от простаци около него губи своите нерви, което се вижда най-ясно от противоречивите заповеди на разнебитеното съветско командване“.

Радиостанция Обединена България – германска карта на Царство България с новите земи

Пропагандната радиостанция използва всеки удобен случай, за да очерня пред света образа на съветските войници. В цитираното по-горе от нас обедното предаване на 10.V.1942 се споменава за заповед на съветски генерал да бъдат сготвяни и изяждани труповете на убити германци при условие, че това ,,става по най-добър начин и се пази пълна тайна“. Причината за издаването на такава заповед е отдадена на варварската действителност, която съществува в Съветския съюз, където ,,човекът не представлява нищо и той е загубил всякакъв човешки образ“. За съветските военнослужещи радиото и друг път използва остри думи, като напр. ,,грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“ (9.VІІІ.1942).

Впрочем, обрисуването на съветските граждани като варвари и канибали не е нещо ново. През 1943 г. в София е организирана пропагандна изложба със снимки от Източния фронт, на която са заснети войници, даващи хляб на зле облечени хора. Текстът под снимката гласи: ,,Бойците на Райха са човечни хора – хранят дори и своите чуждите“.

Неголяма част от ефирното време на ,,Обединена България“ посветено на коментар на събитията от азиатския и индийския континент. Обикновено това е, за да се изтъкнат победоносните действия на японците в Калкута  и Бомбай, където те са посрещнати като ,,освободители от омразното индийски иго“. ,,Огорчението, напластявано в продължение на десетилетия, намира своята реабилитация чрез симпатиите към японските войски“.

Важна част от предаванията се занимават с отговор, контратвърдения и опровергаване на чуждестранната пропаганда. Пример за това е второто вечерно излъчване (22 ч. – 22 ч. 15 мин.) от 10.V.1942, което започва с думите, че ,,напоследък политическите удавници от Москва, известни в цял свят със своите криминални способности, се разсипват да уверяват българския народ, че днес той е ограбен, оголял, обосял и че на трапезата му липсвали топъл хляб и сирене и че безброй деца ежедневно умирали от глад“. В това говорителят съзира ,,старата тактика та комунистите винаги да насъскват българите един срещу друг“, защото преди войната съветската пропаганда ,,оплаквала с крокодилски сълзи българския народ, че мизерствал под ударите на капиталистите и буржоата“, а сега проклинали ,,настоящето, в което българите били напълно разорени от германците“. Вероятно тук се имат предвид предаванията на известната нелегална радиостанция ,,Христо Ботев“.

По времето, когато предаванията на ,,Обединена България“ са в своя най-голям размах, тя се натъква на силното противодействие и отрицание от страна на споменатите в началото на статията идеологически антагонистични радиостанции като прозападните ,,Васил Левски“ и ,,Станция на свободата“. Особено втората е много остра и яростна в нападките си срещу българските нелегални предавания.В радиостанцията работят бившият летец Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов. Кулев е отдавна свързан с британското разузнаване и обслужва пропагандата му.

Създателите на ,,Обединена България“ с право виждат в ,,Станция на свободата“ своя най-опасен противник. Така например, в свое предаване на 13.Х.1942 година Кулев заявява, че ако „Обединена България“ не прекрати предаванията си, ще сезира Комисията за разследване на престъпления в Обществото на народите, обвинявайки българската радиостанция в подстрекаване към масови избивания на невинни граждани. На 31.Х той отправя  „последно предупреждение“ и назовава 15 имена на сътрудници, които според него трябва да бъдат обвинени.

Именно заради жестокия антагонизъм между двете станции в едно от предаванията на ,,Обединена България“ говорителят заявява, че: ,,Нашите неприятели от ,,Станцията на свободата“ приличат на побеснели кучета! Те съобщиха вчера следното: ,,Най-лошото е, че тази черна станция е много мощна и се чува не само на Балканите, а в цяло Европа и всички мислят, че тя представлява мнението на българския народ… ,,Обединена България“ ни черни и петни пред целия свят и ни готви грозно бъдеще. Затуй ние вземаме мерки и грижи за спирането й и молим и вас да ни помогнете с всичкото влияние, което имате“.

В този ден говорителят на българската станция е страхотно разгневен: ,,Действително от тия думи се разбира до какъв бяс нашата радиостанция е докарала тия предателски изроди. Тия думи са една голяма манифестация на тяхната простота и липса на пропагандно чувство. Такъв е бил комунизмът и такъв ще си умре – беден и немощен пред силата на мисълта“. (Тук ще направим една скоба – вероятно тук дикторът нарочно използва цитираните думи като повод да охули комунистическата идеология, защото иначе едва ли е бил несведущ за факта, че ,,Станцията на свободата“ се поддържа от Великобритания, а не от СССР.) По-нататък: ,,Ние съветваме тези наши приятелчета да не се зъбят като кученце пред слона. Но и Радио Лондон, и Радио Москва напоследък се чудят откъде по-напред да почнат да лъжат и фалшифицират грозящата ги действителност. Като се почне от пелтечещия евреин от Радио Лондон и се завърши с този приятел, който навярно е оставал четири пъти в трето отделение, всичките тези говорители в най-скоро време ще ги навържем на връв като корали в Коралово море и ще ги окачим на бялата шийка на консервираната красавица мисис Рузвелт. А колкото до нашето премахване, и без нас духът на българина ще живее след нас“. Думи показателни и страховити!

Предаването на 11.VІІ.1942 е отново насочено срещу противниковите радиостанции, като цитираните противници ту вече са няколко (изброени от нас в началото): ,,Днес като кръвожадни хищници върху нас са се нахвърлили вече няколко предателски радиостанции… Ту от Москва, ту от Куйбишев, ту ото Лондон, ту от Йерусалим се обаждат всевъзможни еврейско-болшевишки гласове, които се опитват да ни вкарат в един път, който нищо общо няма с нашите интереси и искрено благополучие“. По-нататък ,,конкурентните“ радиостанции биват обвинени в лицемерие, в смисъл, че не са издигнали глас в защита на българския народ, когато ,,милиони българи бяха оковани във веригите на едно нечовешко робство“ (вероятно това е по-далечна алюзия за нещо, често изказвано по време на войната – че никой друг освен Германия не е помогнал на България да се измъкне из оковите на несправедливия Ньойски договор – бел. ав.).

Друго оборващо противниковата пропаганда предаване е това от 4.VІІІ.1942 г. След коментар на германския натиск при Краснодар и Майкоп и изразяване на надеждата, че ,,падането на Краснодар може да се очаква в най-скоро време“ продължава излагането на победоносни германски фронтови действия и благоприятните последствия, до които дикторът смята, че те ще доведат. Главната цел на това си предаване говорителят вижда в това да обори твърденията на ,,скептиците“, които изразяват мнение, че въпреки германските победи до момента, накрая Съюзниците ще победят дори и Русия да падне, защото Англия и САЩ имат несравнимо повече материални ресурси в сравнение с Германия (от всякакъв характер).

На това дикторът противопоставя твърдения, като напр. това, че съветските генерали Тимошенко и Жуков са в бягство, а изходът в Кавказ също ще бъде злощастен за СССР, тъй като ,,Кавказкият лабиринт е пълен с враждебни на Съветите племена“. Англия пък досега не била излъчила ,,нито един пълководец, достоен да се мери със ,,стотиците германски големи и малки военачалници“. Дипломацията й била некадърна, а оръдията й едно след друго падали. Колониите й Индия и Австралия отказвали да се бият за нея, а Турция била ненадежден приятел. Освен това, Англия дотогава е загубила и продължава да губи изключително много кораби. Дикторът твърди, че е възможно и възникване и на хранителна криза в Англия, защото ,,когато тя бъде херметически затворена в своя остров, когато се прекъсне всеки подвоз по море, как струпаните 6 000 000 войници ще могат да продоволстват?“ Що се отнася до ,,прословутата американска сила“, говорителят е уверен, че тя също не е значителен противник, тъй като ,,не може да защити своите Филипински острови, своите Алеутски острови, които са пред вратите й. Тя все още може да праща по море или по въздуха незначителна помощ на Съветите или Египет, която не може нищо да помогне, но сама Америка не би могла да предприеме нищо, щом не може сама себе си да опази“. От всички твърдения на говорителя, в тези за Англия и САЩ можем да забележим най-много грешки, но за съжаление пропагандата и фактите няма как да съвпадат.

В обедното предаване на 1.VІІ.1942 г. тонът е същият. Дикторът обяснява колко не е права съветската пропаганда, която ,,плачи с крокодилски сълзи“ за мизерното положение на българските селяни, ,,на които всичко било отнето“, при положение, че ,,у нас се води една политика на правилно и целесъобразно задоволяване нуждите както на селското, така и на градското население; когато за всяко изземване (вероятно се има предвид изземване на селскостопанска продукция – бел. авт.) се заплащат цени, които често пъти са по-високи от онези, на които държавата продава“. ,,Защо господата от Москва не кажат: ,,така щяхте да бъдете, ако бяхме успели да прострем своята болшевишка ръка над България.“ По-нататък дикторът описва организацията на съветските колхози и работата в тях, като положението на тамошните селяни характеризира като онова на ,,героите от романа ,,Чичо Томовата колиба“. ,,Съветските селяни получавали кучешки дажби и живеят в страшна мизерия“, заключава дикторът на ,,Обединена България“. Описват се и обработваемата площ, колко продукция трябва да предават на държавата селяните, за да получат дажба, примитивността на самия земеделски труд в СССР и т.н.

В същия дух и от същия вид е и обедното предаване от 21.VІІ.1942 г.

На критика и опровергаване на твърдения от ,,Станцията на свободата“ е посветено и второто вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., където ръководителят й Димитър Мацанкиев е наречен ,,бясно псе“. Във второто вечерно предаване от 21.VІІ.1942 г. на прицел пък е просъветската радиостанция ,,Христо Ботев“, наречена ,,безгръбначни лакеи на червения диктатор“ с ,,тъпоумен говорител“. Поводът е, че няколко дни преди това там е била прочетена ,,някаква програма на някакъв си Отечествен фронт“, която дикторът обявява за ,,съчинена от Коминтерна“ и призовава ,,всички родолюбиви патриотични среди у нас“ за ,,обединенние в един честен фронт за спасяване от катастрофата и гибелта“.

Думата ,,паника“ е често употребява – тя присъства и в обедното предаване на 15.ІV.1942 г. Това е типична пропагандна емисия, насочена срещу СССР. Там се казва, че напролет ,,топящият се сняг прониквал в зле направените окопи на болшевиките, което е станало причина за масовото издавяне на хиляди болшевишки войници“. Според диктора, от това били пострадали 47-и и 48-и ленинградски полкове. Той казва, че за всичко това ,,болшевишката пропаганда“ мълчала и че неправилно изкарвала именно германците неподготвени за война по руските снежни полета. А те имали ,,най-добре снабдената войска в света“. ,,Всички тези съобщения от Москва са оправдание на руската немощ, която взима застрашителни размери. Няма да минат и три месеца от днес, когато всички лъжи на Радио Куйбишев и Радио Москва… ще бъдат оправдани от неумолимия ход на победоносната германска войска“. Както виждаме, като пропаганда това предаване е добре изпипано, защото (както е типично именно за всяка уважаваща се пропаганда) то твърди, че фактите, които излага, са спестени от официалния източник на информация и затова слушателите не са ги чули.

Второто вечерно предаване от 22.VІ.1942 г. е посветено на ,,годишнината от победоносната офанзива срещу кървавия болшевишки кошмар“. Явно в желание да унищожи всякакви останали у слушателите симпатии към Русия – освободителката, говорителят завява, че СССР яма нищо общо с ,,бившето славянско величи на бившата славянска Русия“, защото в момента тя се владее от ,,тъмната сянка на Сталин – един азиатски самодържец из хралупите на татарските леговища, един нов Чингис хан,още по-кървав, страшен и налудничав, с ръце, изцапани с кръв, движен от първобитните инстинкти на нецивилизованите народи“. Говори се за ,,черни сенки, вестители на ада, сеячи на смъртта и разрушението. Те проповядваха омраза вместо любов, война вместо мир, смърт вместо живот. Брат срещу брата се насъскваше, невръстни деца се откъсваха от свещения кът на домашното огнище, за да се хвърлят в калта на нравственото изродяване“. И така нататък, и така нататък.

Предаването на 23.VІ.1942 г. е вдъхновено от благополучното превземане (от маршал Ервин Ромел) на либийския град Тобрук във Северноафриканската кампания от Втората световна война, описано като причинител на сериозна паника във Великобритания.

Съществуват и предавания, акцентиращи върху ниските морални качества на съседните на България балкански народи, с което се обосновава възвръщането на българската власт върху държани доскоро от тях исторически български земи, окупирането на съседните страни и извличането на ресурси от тях. Целта е нещастията на съседните страни да се представят като закономерно и исторически справедливо наказание за нравствената им поквара. Пример за това е предаването от 22.VІ.1942, където се описва ширещите се корупция и мошеничество в гръцката държава, а гърците са наречени ,,шайка от крадци и пристанищни хамали“.

Обедното предаване на 9.VІІІ.1942 в началото прави преглед на действията по различните фронтове, подробно излага затрудненията на англо-американците и съветските войски и изразява твърдата увереност на радио ,,Обединена България“ в успешния за Оста край на войната. Това предаване можем да причислим също към патриотично-вдъхновителските. Дикторът съобщава за ритмичното прибиране на реколтата в България, останало неповлияно от ,,злобните съскания на продажните радиостанции, проповядващи унищожението на посевите и паленето на храните“. Оттам нататък гласът  на диктора се увлича във все по-патриотично ентусиазирани фрази, заявявайки че ,,Решителният час наближава. Още малко и вие пребогато ще бъдете възнаградени за… жертвите, които… понасяте с такава твърдост… На всеки опит за саботаж и на всеки глас за раздвоение отговаряйте с по-голяма сплотеност във вашите редици“. В такъв дух е издържано и предаването от 31.VІІ.1942 г.

За близо двете години съществуване на ,,Обединена България“ нейна ясна характерна черта остава яростният антисемитизъм. Станцията посвещава немалко ефирно време на критикуване, хулене и обиждане на българските евреи и на този народ изобщо. Така например, първите прояви на тази линия се откриват още в първото вечерно предаване от 17.VІІ.1942 г., когато дикторът заявява в прав текст, че евреите са подготвили и финансирали ,,революциите в Русия 1910 и 1918“. То далеч не остава единствено. На 9.VІІІ.1942 г. отново се споменава за противоеврейските мерки в България – ,,И по еврейския въпрос ние искаме да се продължат още повече решителните мерки, които се вземат“. Към ролята, която противоеврейските пледоарии на ,,Обединена България“ изиграват в живота й, ще се върнем по-нататък.

Второто вечерно предаване на 18.VІІ.1942 г. разглежда  питането ,,съществува ли еврейски въпрос у нас?“ Тук целта на говорителя и да приведе факти, които да докажат изключително силната роля, които евреите играят в българската икономика, и колко много еврейски предприятия съществуват в България, много от които твърде важни за страната.

На това е посветена и голяма част от обедното предаване на 11.VІІ.1942 г. Описват се множество примери за еврейски мошеничества и далавери, които трябва да убедят зрителите в обществената вреда от това малцинство. По-нататък се каза, че ,,евреите са създатели на болшевизма и комунизма по света“. Те биват обвинени, че работниците от еврейски произход взимат работата и хляба на българските такива. Но безспорно ,,търговията е най-удобното занятие за евреите, за да могат със своите мазни физиономии да скубят наивните българи, които влизат в магазините им“. Дикторът твърди, че около 50 % от фирмите за търговия на едро са в ръцете на евреи, които ,,смъкват и ризата от гърба“ на българските търговци на дребно. Същевременно той отбелязва, е от 86 теляци в Софийската баня нямало нито един евреин, от което говорителят прави извода, че евреите са свикнали българите да им слугуват. По-нататък са изброени множество работнически професии – строители, миньори и т.н. – между чиито представители, според диктора, няма нито един евреин. ,,Евреите са като тумор върху снагата на българския народ, който трябва бързо и ефикасно да бъде опериран“, заключава говорителят на ,,Обединена България“ в монолога си срещу тези ,,израилеви изчадия“.

Радиостанция Обединена България

Още доста предавания са посветени на оплюване на еврейското малцинство в България; това става ясно от следните няколко цитата:

„Евреите тунеядстват. Тази разбойническа, капиталистическа, еврейска пасмина внася чифутска проказа. За евреите няма място не само в България, но и в Европа“ (24.VІ.1942 г.).

„Отдавна българският народ иска решителни мерки против евреите – най-големите английски шпиони“ (27.VІ.1942 г.).

„Не трябва да се търпи еврейската гавра!“ (13.VІІ.1942).

Съществуват и предавания, които можем да наречем теоретични. Тук не се предават никакви новини, липсва и ясно изразен патриотичен мотив, но се прави опит да се тълкува големият военен конфликт от философско гледище в духа на теоретичните постановки на националсоциализма и между това да се посочи справедливото място на България в уреждането на новия ред в света.

Такъв пример е второто вечерно предаване от 9.VІІІ.1942 г., в първите секунди на което се казва, че ,,Борбата за нова Европа е борба за хляб и свобода, борба да има хляб за всяка гладна уста върху земята, борба, за да могат удобствата на съвременния живот да бъдат достояние на всички европейски народи, а не съсредоточени само в ръцете на привилегированите, както беше довчера с плутокрацията и еврейството. Борбата за нова европа значи премахването на довчерашното положение в България, когато… се задушаваше в мрачния затвор на Ньойския договор… Това значи българският народ свободно да се ползва от благата на своята земя, а не- както довчера – златната пшеница да отива за угояване на алчния англо-еврейски капитал“. По-нататък се заявява, че тази борба предполага и унищожението на всички ръководители на конкурентните нелегални радиостанции и въобще политически противници на официалната линия.

Сетне говорителят изоставя българската тема и излага теория, според която СССР се готвел да нападне Европа, а Сталин усилено подготвял въоръжени сили за това, състоящи се от военизирани работници. ,,В борбата си за нов социален ред Европа трябваше да върви в две посоки – чрез реформирани на своето социално устройство и намиране на нови източници на блага. Точно тук, движейки се по тия пътища, нова Европа срещна съпротивата на англо-американската плутокрация и болшевизма. Болшевизмът се обяви против нова Европа, защото некултурните му червени диктатори чрез социалните принципи, носещи на германския работник удобен и спокоен живот, схванаха, че това значи повишение на жизнения стандарт на европейския работник което го превръща от социалист в националсоциалист. Болните амбиции на Сталин за унищожителен татарски поход над Европа при своето изпълнение се сблъскаха с едно непреодолимо препятствие. Защото точно тези работнически маси в Прусия и Австрия се считаха за инструмент за постигането на разрушителните му кули… А там, в съветските степи, се подготвяха грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“. За политически ориентирания и (главно) за вещия в историята на политическите теории и философия читател няма да е безинтересно следното твърдение: ,,Европейският работни… обаче от разрушител се превърна в творец. И днес делото на нова Европа е дело на работническа Европа. Днес работници са носители на най-високите отличия за военна храброст“. Тоест, комунизмът е ненужна за България идеология и неговото проникване и налагане у нас е безсмислено, тъй като издигането и достойният живот на работническото съсловие са вече постигнато, доставени и гарантирани от националсоциалистическата нова Европа!

Обедното предаване от 6.VІІІ.1942 критикува Англия за ,,имперското“ й отношение спрямо индийските й колонии. Радиото изразява подкрепа за индийския народ в усилията му да изтласка англичаните от своите земи и даже споменава, че ,,резолюцията на Махатма Ганди се посрещна с положителни чувства в Германия и Япония“. Естествено е, при положение, че колонизатори на Индия са именно ,,представителите на англосаксонската плутокрация“, радиото да бъде критично спрямо тях.

Интересно е първото вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., което, макар в началото само да описва ужаса в Съветския съюз след падането на град Ростов, всъщност има съвсеч друга тема – борбата срещу некоректни граждани на България. Узнаваме, че на 22.VІІ пред Столична община се е обявил списък на свободни (необитавани) апартаменти, които са достъпни да се отдават под наем. Това явно е било мярка срещу наемодатели, които са отдавали свободните си жилища под наем на много по-високи от обикновените цени, не са искали да обявят в общината, че отдават жилище под наем и са се укривали. Такива хора радиото нарича ,,спекуланти“ и призовава за борба срещу тях, а гражданите са призовани да търсят от наемодателите договор за отдаване под наем на имота и действителен адрес на наемодателя.

Съвсем очаквано, след Сталинградската битка и започналия поврат в хода на Втората световна война пропагандата на ,,Обединена България“ все пак вече не може да крие отстъпленията на германските части, но трябва да ги представи като изключително умели, ,,стратегически“ и уместни в момента, но само като етап към нова атака, вече с новото ,,тайно оръжие“, на което всички поддръжници на Райха тогава се надяват. Затова през 1943 г. дикторът изрича неща като „Германското отстъпление в Русия е истинско чудо на военното изкуство…“ (9.Х), „Германците ще спрат руснаците при Днепър“ (12.Х). „Това отстъпление е последната дума на висшата военна стратегия“ (14.Х) и „Скоро ново тайно мощно оръжие ще си каже последната дума, всяко отстъпление вече няма да има никакво  значение“ (15.Х).

Краят на ,,Обединена България“

Радиостанция Обединена България

Постепенно обаче предаванията на станцията започват да привличат вниманието не само на ,,конкурентните“ радиостанции, а и на държавните власти в самата България. От стенографските дневници на заседанията в Народното събрание е видно как известният опозиционен политик проф. Петко Стайнов  веднъж заявява, че ,,тая излагация вече не може да се търпи“, а хванатият натясно Петър Габровски се оправдава, че полицията не може да открие нелегалния предавател. Професорът иронизира министъра и го пита: „Искате ли да ви покажа и точното място, откъдето се излъчват предаванията, и да ви назова глашатаите, щом полицията Ви не може да се справи?“

С все по-надвисващите тъмни облаци над Царство България и ясното очертаване на военната загуба и нейните последици много неща вече не могат да бъдат същите. Малко преди началото на интензивните англо-американски бомбардировки, през ноември 1943 г. са излъчени и последните предавания на нелегалната радиостанция ,,Обединена България“.

Историята на този вид радиостанции е все още недобре проучена. Настоящата статия беше един опит да обхванем генезиса на нещо, което искрено ни вълнува, а от много време искахме в сайта да присъства статия именно за радио ,,Обединена България“ Затова се опитахме, доколкото можем, да потопим читателя в годините на нейните предавания.

А ето това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

[1963] БГ транзисторен радиоприемник Ехо + схема и описание

Транзисторният радиоприемник Ехо е вече в Сандъците – Sandacite!

Транзисторен радиоприемник Ехо

Ехо (с индекс Ехо РДТ-63) е разработка на Слаботоковия завод Кл. Ворошилов София и се продава в търговската мрежа от 1964 г. Той е съвсем мъничък – побира се в дланта на човек. :) Има пластмасов корпус и характерна, скроена специално за него кожена обшивка, към която е пришит каиш, за да може да се носи на врата. Като преносим приемник, се захранва от батерии – три кръгли батерийки по 1,5 волта с размери 14 х 51 мм. Консумацията на Ехото от тях зависи от силата на звука при слушане – времеживотът на батериите ще бъде по-малък при по-силен звук и обратно, а при средно силно възпроизвеждане е около 50 часа.

Транзисторен радиоприемник Ехо

Корица на потребителското ръководство на Ехо, издание на ДСП Реклама, 1964 г.

Поначало първото условие за добрата работа на Ехото (а и на всеки друг приемник) е изправността на захранващите токоизточници. С изтощаване на батериите и спадане на тяхното напрежение се намалява чувствителността на приемника и се увеличават нелинейните изкривявания за номинална изходяща мощност. Затова трябва да знаем и как да сменим батериите на нашия приемник, когато те се изхабят.

Транзисторен радиоприемник Ехо

Снимка от оригиналната реклама на Ехо – 1964 г.

Смяната на стари батерии с нови става по следния начин. Първо, поставете в процепите на долната стена на кутията една монета и я завъртете (прекарайте по процепа) последователно, докато се отвори капакът. Ще видите три гнезда за батерии (1, 2, 3 — фиг. 2). Минусът на батерийката (плоското дъно) се поставя към пружината (вижте там фигурата върху вътрешната страна на капака). Недейте разполага батериите по обратния начин! За най-добър резултат се препоръчва да ги сменяте едновременно. :)

Транзисторен радиоприемник Ехо

Ехото е изградено е на базата на SFT транзистори. Приема радиостанции само на средни вълни и работи с вградена феритна антена. По-надолу в статията сме дали още технически данни за него.

Транзисторен радиоприемник Ехо

Радиоприемникът се включва, като се завърти регулаторът 2 (на долната илюстрация) в посока, обратна на часовниковата стрелка. Индикатор за включване и из­ключване на приемника е бялата черта върху регулатора, която при положение „изключено“ се намира в средата на видимата част на копчето.

Чрез въртене на същия регулатор се ре­гулира и силата на звука. След като се избере желаната станция чрез регулатор 1, ориентирайте Ехото в такава посока, в която прие­мането на сигнала е максимално ясно. Както може би се вижда от снимките, скалата на примника е разграфена в kHz х 100.

Транзисторен радиоприемник Ехо

Честотният обхват на Ехото е 520 — 1600 kHz.  Ето и още данни за него:

Транзисторен радиоприемник Ехо
Транзисторен радиоприемник Ехо

Пълно техническо описание – транзистор-ехо-описание

Схема –

Транзистор Ехо схема

Има и Ехо 2:

Старо транзисторно радио Ехо 2 + схема и описание

 

Излезе книга за Радио София през 1930-те

Сборник архивни статии на Матвей Вълев възкръсна за нов живот

Радио и общество Матвей Вълев

В нашия сайт винаги се радваме, когато животът ни предостави възможност да отразим събития, посветени на запазването на паметта за българската техника. Безспорно сред такива събития трябва да включим и преиздаването на стари статии и книги, които днес добиват стойността на литературни източници.

Вчера Зала 1 на СУ ,,Св. Климент Охридски“ бе сцена на именно такова събитие!

Там се състоя представянето на книгата със статии на радиожурналиста и писател Матвей Вълев (1902-1944) ,,Радио и общество“. Тя е издадена от Университетското издателство на СУ по проект ,,Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ от декември 2016 г. с ръководител гл. ас. д-р Надежда Стоянова от Факултета по славянски филологии на СУ. Съставител е д-р Андрей Ташев от Института по литература към БАН, а книгата бе представена от доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ.

Радио и общество Матвей Вълев

Книгата е безспорно извор за историята на Радио София през 1930-те и 40-те години. Писателят Матвей Вълев (псевдоним на Димитър Вълев), прекарал близо 15 години от живота си в Германия и Бразилия, е човек, който непрекъснато пътува. Опознал екзотичната за тогавашните българи Бразилия, той се връща у нас, но и след това продължава своя пътешественически живот. Публикува статии, фейлетони, хуморески и други текстове в някои от най-тиражните български вестници, издава и книги с разкази. Едва през последните години от рано прекъсналия си живот (през 1938) той се установява на постоянна работа като ,,помощник-уредник“ в Радио София, т.е. участва в екипа, който се занимава с изготвянето на програмата. Едва ли може да се намери по-подходящ човек, който да популяризира тази все още нова медия сред българските слушатели. Той прави това чрез редица статии, които печата в различни периодични издания – ,,Илюстрована радиоседмица“, ,,Весела дружина“, списанието на Столична община ,,Сердика“ (където съществува и специална рубрика ,,Радио“), в. ,,Мир“… През 30-те и 40-те години Вълев подбира някои от най-четените издания, за да популяризира своята любима медия и работно място.

Радио и общество Матвей Вълев

Заглавията на статиите са красноречиви – ,,Как работи Радио София“, ,,Средна вълна 352,9 метра. Репортаж“, ,,Радио. Съдържание и форма“, ,,Грамофонни плочи“, ,,Радиопиесата и нейните изпълнители“, ,,Звуковите радиокулиси“… Вълев се стреми да обясни на читателите как работи радиото, как се изготвя програмата му, как си осъществяват предаванията, изнася любопитни сведения ,,от кухнята“, интересни снимки от запис на предавания, концерти, радиопредавателя във Вакарел или фонотеката с хилядите и хиляди плочи… Все неща, които правят радиото много по-близко до слушателя и го карат да го следи с интерес. Благодарение на интересните илюстрации сега ние, в 2017 г., можем да се докоснем до непосредствената история от началните години на Радио София, без да е нужно да търсим трудно намираеми и почти изчезнали списания.

Някои от тези статии са построени на принципа на художествения разказ и фейлетона. Те очевидно се прадназначени за юношеската аудитория. Така например, заглавието ,,Как работи Радио София“ героите са едно малко момче, останало само вкъщи и  търсещо нова станция на приемника, и ненадейно изскочилия Мух, ,,славният радиодух“, който знае всичко (за Радио София, за радиопредаването и радиоразпръскването, за приемането на излъчените сигнали…) и обяснява на детето принципите на радиото. Такава форма (диалогична) на излагане на по-сложна фактологична информация става позната на българите едва по-късно, през 1942 г., когато излиза книгата на Едуард Райн ,,Чудото на вълните“, построена на подобен принцип.  Матвей Вълев е очевидно горд с новата придобивка на българското радио – мощният стокиловатов предавател с мачтова антена край Вакарел, най-модерна за времето си.

Радио и общество Матвей Вълев

Друга интересна статия, която безспорно ще грабне вниманието Ви, щом четете нашия сайт, е ,,Средна вълна 352,9 метра“. В този разказ, писан през 1942 г. (годината на откриването на специалната сграда на Радио София), Матвъ Вълев описва историята на нашето радио до момента. Служейки си с обширни статистически данни, той привежда данни за броя на регистрираните (плащащи такса) радиослушатели през няколко години, за това на колко жители колко радиоприемника се падат (основен показател за радиоосигуреност на населението и съответно темпо на технически напредък и разпространение на новостите), какво е съотношението на българските радиоабонати по градове и области. Сетне разказът преминава към подробно описание на различните помещения в новооткритата сграда на Радио София – за репетиции, преки предавания, усилвателно помещение, измервателна радиолаборатория, програмният отдел…

Радио и общество Матвей Вълев

Един въпрос, неразработван на страниците на нашия сайт – с каква апаратура е разполагало Радио София през 1942 г.? Вижте само този откъс: ,,Засега имаме уредби за записване на музика и говор на меки грамофонни плочи. Наскоро ще се снабдим с уредби и за записване върху магнитна лента, както и върху восъчни плочи. За просвирване на музиката от различни филми филмова му­зика – разполагаме с нарочна тонфилмова апаратура. Ще раз­гледате после и дискотеката е металическите шкафове за съх­раняване на плочите. В радиолабораторията правим измервания и изследвания чрез най-новите инструменти, осцилографи и апарати. Освен това имаме електрическа, телефонна, часовни­кова, звънчова, пожаросъобщителна, антенна и гръмоотводна инсталации, също така резервно осветление през акумулаторни батерии. Външните предавания и външните записвания страдат от липсата на репортажни коли. Те са вече поръчани, когато ги получим, ще можем да правим записвания на грамофонни пло­чи вред, дето пожелаем, и ще разширим значително отдела на външните предавания. Свързани сме, освен с Вакарел и другите предаватели, с директни телефонни вериги с всички по-важни места от София, отдето имаме често предавания“.

От книгата ще узнаем детайлно и за процентното и времево съотношение между различните видове излъчвания –  различните видовете музика, предаванията на реч – ,,сказки“ (публични лекции), национална пропаганда, история, стопански теми, новини и съобщения, тържества и какво ли още не. Става дума за любопитните програми и предавания като ,,Детски час“ ,,Селски час“ и много други.

Радио и общество Матвей Вълев

Една от апокрифните снимки в книгата – фонотеката на Радио София с хилядите плочи

Колкото и да са интересни и задълбочени, и най-добросъвестните научни изследвания си остават писани от актуална гледна точка. Когато прочетем съвременен на описваната тема литературен източник, чувството на за съприкосновение с епохата нараства и ние изпитваме силно удовлетворение от досега с възродената и извадена от архивите история. Това е и смисълът в нашия сайт понякога да Ви предоставяме апокрифни технически текстове без редакция.

Издаването на тази книга е едно щастливо събитие. Събраните заедно повече заглавия от един автор дават възможност пълноценно да се оцени неговото дело. Повече начинания като ,,Радио и общество“ трябва да има и повече история трябва да бъде изкопавана от забравата!

Затова нека тук да похвалим Андрей Ташев, плод на чийто изследователски труд е тази книга, както и всички други хора от проекта ,,Литература и техника“, Университетското издателство на СУ… и всички други, които са допринесли с труда си за излизането на ,,Радио и общество“.

Вълев, Матвей. Радио и общество : Сборник статии / Матвей Вълев ; Съст. Андрей Ташев. София : Унив. издателство ,,Св. Климент Охридски“, 2017.

Характерни повреди в радиоприемниците

В Сандъците – Sandacite класифицирахме всички характерни повреди в радиоприемниците. :)

Характерни повреди в радиоприемниците

Този списък ще Ви помогне, ако имате пред себе си замлъкнал лампов  апарат и решите да се заемете с неговия ремонт. Защото за причината на много от повредите в радиата може да се съди по характерните им прояви. Освен това голяма част от повредите са общи за всички апарати. Дефектите могат да се систематизират, както следва:

а)   приемникът не работи и лампите не се загряват;

б)   приемникът не работи, но лампите се загряват;

в)   приемникът работи слабо;

г)   приемникът прекъсва периодично работата си;

д)   приемникът работи с изкривявания ;

е)   приемникът пищи;

ж)   приемникът вие;

з)    приемникът бръмчи;

и)   приемането е придружено с трясъци;

к)   приемането е придружено със звънтене.

Ще разгледаме подробно тези типове повреди.

Характерни повреди в радиоприемниците

1.   Приемникът не работи, но лампите се загряват

  1. Пробит кондензатор в анодната верига (респ. анодните вериги) на токоизправителната лампа. Трансформаторът се за­грява недопустимо, а понякога лампата искри.
  2. Токоизправителната лампа е повредена.
  3. Един от двата филтрови електролитни кондензатора е пробит (има късо съединение).
  4. Прекъснато е филтрового съпротивление, филтровият дросел или възбудител в ата намотка на електродиамичния ви­сокоговорител.
  5. След втория електролитен кондензатор липсва анодно напрежение поради късо съединение.
  6. Анодното напрежение след втория електролитен конден­затор е прекъснато.
  7. Прекъсната е първичната намотка на изходния транс­форматор; има опасност за крайната лампа.
  8. Пробит е кондензаторът в анодната верига на крайната лампа.
  9. Прекъсната е трептящата бобинка на високоговорителя.
  10. Крайната лампа е повредена.
  11. Н. ч. лредусилвателна лампа е повредена.
  1. Късо съединение в н. ч. екранирани проводници.
  2. Пълно късо съединение в променливия кондензатор

2.   Приемникът работи слабо

  1. Изтощена е някоя от лампите.
  2. Късо съединение в изходния трансформатор.
  3. Липсва захранващо напрежение на някой от електродите на н. ч. лампи.
  4. Липсва захранващо напрежение на някоя от екранира­щите решетки на лампите.
  5. Потенциометърът за регулиране на силата на звука е повреден.
  6. Повреден катоден кондензатор.
  7. Повреден кондензатор в някой м. ч. филтър.
  8. Разстроен е м. ч, усилвател.
  9. Разстроени входна и осцилаторни кръгове.
  10. Прекъснат е антенният свързващ кондензатор.
  11. Изгоряла е антенната бобина.
Характерни повреди в радиоприемниците

3.   Приемникът прекъсва периодично работатаси

  1. Лош контакт във веригата на антената извън апарата.
  2. Лош контакт в антенната верига в апарата.
  3. Частично късо съединение в променливия кондензатор.
  4. Лош контакт в ключа за вълни (клавишния блок).
  5. Повреден е потенциометърът за регулиране на силата ма звука.
  6. Повреден кондензатор.
  7. Повредено съпротивление.
  8. Лоша изолации на някой от свързващите проводници.
  9. Лоша спойка.
Характерни повреди в радиоприемниците

4.   Приемникът работи с изкривявания

  1. Изтощена токоизправителна, крайна или н. ч. предусил- вателна лампа.
  2. Пробит катоден блок.
  3. Лошо центрован високоговорител.
  4. Свързващият кондензатор в н. ч. усилвател има утечка.
  5. Повреда във веригата на отрицателната обратна връзка.
  6. АРУ не действа.
Характерни повреди в радиоприемниците

5   Приемникът пищи

  1. Лоша селекхивност.
  2. Филтърът за 9 кхц в анодния кръг на крайната лампа ме действува.
  3. Повредена м. ч. усилвателна лампа.
  4. Проводникът, който свързва анода на крайната лампа с изходния трансформатор, е много близо до първата решетка (качулката) на н. ч. предусилвателна лампа или до потенцио­метъра за регулиране на силата на звука.
  5. Повреден променлив кондензатор.
  6. Повредени филтриращи кондензатори в н. ч. усилвател.
  7. Екранът на проводника за грамофонната мембрана не е свързан с шасито на апарата.
  1. Повишени напрежения във в. ч. стъпала.
  2. Остаряла анодна батерия при батерийните апарати.
Характерни повреди в радиоприемниците

6.   Приемникьт вие

  1. Акустична обратна връзка между високоговорителя и променливия кондензатор.
  2. Акустична обратна връзка между високоговорителя и смесителната лампа.
  3. Шасито е стегнато много силно към кутията (гумичките са извадени).
  4. Изсъхнали филгрови електролитни кондензатори (с на­мален капацитет); изсъхналите кондензатори имат голямо съ­противление.
  5. Разменени краища на отрицателната обратна връзка.
  1. Сипна положителна обратна връзка.
  2. Повредена н. ч. предусилвателна лампа.
Характерни повреди в радиоприемниците

7.   Приемникът бръмчи

  1. Лошо заземяване.
  2. Лошо нагласен ентбрумер.
  3. Недостатъчно филтриране в токозахранващото стъпало.
  4. Прекъснат в. ч. филтров кондензатор в мрежовата част (в първичната или във вторичната страна на мрежовия транс­форматор).
  5. Незаземена екранираща намотка на мрежовия трансфор­матор.
  6. Прекъснат електролитен кондензатор в токозахранващата група.
  7. Късо съединение във филтровил дросел или във възбу­дителната намотка на електродинамичния високоговорител.
  8. Незаземени екрани на решетъчни проводници.
  9. Повредена крайна лампа
  10. Незаземен грамофонен електродвигател.
Характерни повреди в радиоприемниците

8.   Приемането е придружено с трясъци

  1. Лош контакт в потенциометъра за регулиране на силата на ввука.
  2. Лош контакт в ключа за вълни (клавишния блок).
  3. Частично късо съединение в променливия кондензатор.
  4. Окислени заземителни пластивки на променливия кон­дензатор.
  5. Лош контакт в антенния кръг.
  6. Лош контакт в антенната верига извън приемника.
  7. Поява на електрически заряди при движение на скалния механизъм.
Характерни повреди в радиоприемниците

9. Приемането е придружено със звънтене

  1. Незатегнати шайбички резонират.
  2. Лошо центрована трептяща бобинка.
  3. Разлепени проводници на трептящата бобинка.
  4. Скъсана хартиена мембрана на високоговорителя.
  5. Скъсана трептилка на високоговорителя.
  6. Нестабилна система на някоя от лампите.
  7. Повреден променлив кондензатор.
Характерни повреди в радиоприемниците

Надяваме се, че този систематизиран списък на повредите в ламповите радиоапарати ще Ви е полезен в техния ремонт. Но за това вече ще Ви трябва обзавеждане като от онова време, примерно нещо ето такова:

Ремонт на радиоапарати като едно време

Марките радиоапарати в Царство България

В Сандъците – Sandacite Ви представяме най-пълния списък на производители и вносители на радиоапарати в България до 1945 г.

Марки радиоапарати Marki radioaparati

В края на 1920-те години в България вече съществуват първите две работилници, които произвеждат радиоапарати за битова употреба. Това са основаните през 1927 г. ,,радиоработилница и радиолаборатория“ ВЕВО Радио-етаблисма на чешките инженери Веселик и Вотава и Първа българска радиофабрика Тулан на бургаския инж. Светозар Пренеров (основана като Електрон още през 1925). Тази фабрика има и едноименник от София – също Електрон и също създадена през 1925 г. – от инж. Георги Вълков (една от големите личности в българската радиоистория) и брат му Борис. През 1934 г. е основана и софийската ИРА (Индустрия за радиоапарати) на инж. Димитър Крепиев.

През 1932 г. в София се образува сдружение на търговците на музикални инструменти, грамофони и радиоапарати. На 15 декември 1935 г. в София на ул. „Мария Луиза“ № 59 в магазина на производителя на радиочасти Обретен Дончев се събират 23 души „упражняващи“ самостоятелно занятието радиотехници и образуват сдружение на радиотехниците. Председател е инж. Петър Величков, а през 1938 г. председател е много заслужилият инж. Георги Михайлов Георгиев. Преди това този човек, пренебрегнат от държавното радио, лично изработва радиоприемниции и ги продава в магазина си на ул. „Царица Йоана“ № 39.

До средата на 1930-те фабриките стават все повече и повече, а тъй като държавата (в лицето на Главната дирекция на ПТТ) води регистър на производителите и вносителите на радиоапарати в България, става нужно да се изработи единен списък, в който те да бъдат включени. Такъв регистър Дирекцията поддържа поне от 1927 г. (за справка вижте публикувания в нашия сайт Правилник за прилагане Закона за радиото в България, гл. V, чл. 14). Също така, при регистрация на нов производител се от него се изисква (ако е българин) да представи схемите си за одобрение в Главната дирекция на ПТТ. Съставен е и списък на разрешените за продажба апарати.

През лятото и есента на 1935 г. един от първите и най-големи вносители на радиочасти в България – „Филипс“ – организира благотворителна изложба във Военния клуб. Показват се 10 (десет) модела апарати на фирмата и други уреди, свързани с радиотехниката. Тук се съобщава, че „Филипс“ поддържа сътрудничество с учени от целия свят и че „български кореспондент на фирмата е проф. Асен Златаров“. (В 1935 г. „Филипс“ има фабрики в 19 държави с 38 хиляди души персонал и с капитал 10 милиарда лева, което е два пъти повече от годишния бюджет на Царството България.)

И ето, на 29 май 1936 г. най-после е съставен списъкът на търговците вносители и на българските производители на радиоапарати. Този списък се привежда изцяло по азбучен ред. Съдържа данни за търговска марка на производителя или собственика, адрес, и какъв тип радиоприемници произвежда или внася.

Марки радиоапарати Marki radioaparati

Списъкът разрешава продажбите на:

„Агнезе“ (български производител) — Лоренц Агнезе, ул. Сердика № 15, София, 3 лампи;

„Блаупункт“ — вносител Иван Б. Казанджиев — АД, София, ул. Стефан Караджа № 16 — 5 лампи;

„Бош — Америкен“ — същиият вносител — 4, 6 и 7 лампи;

„Грасман“ — Иван Савов, София, ул. Фердинанд № 80 — 5 лампи;

„Детрола“ – Гадев & Стаевски — София, ул. Алабин № 33 — 5 лампи (това са двама съдружници);

„Емерсон“ – същият вносител — 3 лампи;

„Екселсиор“ (бълг. производител) — Панталей Дамянов, София, ул. Ботев №85 — 4 лампи;

„Зайбт“ — Маринов Обретенов & Сие София, ул. Мария Луиза № 45 – 3 лампи с батерия;

„Зенит“ — Колумбия О. О. Д-во, София, Дондуков № 45 – 4, 5, 6 лампи, за автомобил и 7 лампи;

„Империал“ (САЩ) – Ал. Курижин, Руска книжарница, София, Цар Освободител № 8 – 4 и 5 лампи;

„Империал“ (бълг. производител) – Исак Сабатов, София, Сердика № 36 — 3 лампи;

„Интернационал“ – Христо Канев, София, Клементина № 11 – 3 и 4 лампи;

ИРА“ (бълг. производител) — Димитър Крепиев, София, ул. Белчев №2 — 2, 3, 4 лампи (4 лампи с батерия) и 5 лампи;

ИРО“ (български производител) — Иван Рожев, София, ул. Мария Луиза № 84 — 3 и 4 лампи;

Марки радиоапарати Marki radioaparati

„Кадет“ — Тиад АД — София, ул. Левски № 1 — 3, 4 и 6 лампи;

„КВ“ — (Колстер Брандес) Уоткис & Ардаш, София, ул. Клементина № 11 — 4, 5 и 9 лампи;

Капрони“ АД „Български капрони“ — фабрика в Казанлък, представителство в София, ул. Стефан Караджа № 15 — 2 и 4 лампи;

„Колониал“ — К. Йончев, ул. Калоян № 7, София — 4 лампи;

„Кросли“ — същият вносител 4 лампи;

„Кьортинг“ Матей Бургуджиев, София, ул. Московска № 7 — 4, 5 и 9 лампи;

„Лоренц“ А. Д-во „Филадос“, София, ул. Търговска № 23 — 2, 3, 3, 5 и 6 лампи;

„Луксор“ — Колумбия О. О.Д., София, ул. Дондуков № 45 — 5 лампи;

„Менде“ — Яков Романов и Ан. Добрев, София, ул. Бенковска № 42 — 6 лампи;

„Макс Браун“ — Мартинов, Обретенов & С-ие, София, ул. Мария Луиза № 45 — 3 лампи (с батерия), 3 и 5 лампи;

„Мийд Йист“ — Александър Куриндин, Руска книжарница, Цар Освободител № 8 — 2, 3, 4, 4 и 5 лампи;

„Мийд Уест“ Ал. Дишков, София, Дишков-базар — 4 и 15 лампи;

„Нипофон“ (бълг. производител) Н. Ил. Попов, с. Долна баня — 2, 3, 4, 5 и 6 лампи;

„Нордмарк“ — Зиг. Грюнберг и Пане Бичев, София, ул. Дрин 2 — 2, 3 и 5 лампи;

„Ню Йорк“ А. Д-во „Лис“, София, ул. Гладстон №27 — 4 лампи; „Олимп“ (бълг. производител) — Феодор Мавродиев, София, ул. Царица Йоана №29 — 3 лампи;

„Пакард-Бел Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3 лампи; „Родно радио“ — Индустрия за радиоапарати — инж. Г Георгиев, София, ул. Царица Йоана №30 — 3 (с батерии), 4, 5 и 6 (с батерии) лампи;

„RCA — Victor“ — Юрдан Бояджиев & Синове, София, ул. Търговска №2 — 3, 5 и 7 лампи;

Марки радиоапарати Marki radioaparati

„Саба“ — Братя Маринови, София, ул. Алабин №50 – 3 и 5 лампи; „Силвания“ (бълг. произв.) „Радиовести“, О. О. Д-во, София, Дондуков №37 — 3, 4 и 5 лампи;

„Сонора“ (бълг. произ.) Даниел Оханян, София, бул. Дондуков 1 — 3, 4 и 5 лампи;

„Стюард Уорнър“ А. Д-во „Машина“ — София, Мария Луиза 11 — 4 лампи;

„Стандарт“- Колумбия О. О. Д-во, Дондуков №45 — 7 лампи; „Телевизия“ (бълг. производител) Веселин Герасимов, София, бул. Хр. Ботев №72 — 4 и 5 лампи;

„Телефункен“ — Сименс. Бълг. А. Д-во за електричество, София, ул. Царица Йоана№ 25 — 2, 2, 3, 3 (с батерия), 3, 3, 4, 4, 5 и 7 лампи;

„Терма“ (бълг. производител) Антон Чалъков, София, ул. Нишка 1 — 3 лампи;

„Тефаг“ — Симонавия А. Д-во, Мария Луиза №57 — 3,3,6 лампи; „Трой Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3, 4 лампи; „Универсал“ — Светозар Пренеров, Бургас — 2, 4 лампи; „Уникум“ — Конст. Карагеоргиев, Казанлък — 2 лампи; „Филипс“ — Българско А. Д-во „Филипс“, София, Дондуков №2 — 2,2,3,3,3 (с батерия), 3, 5,5, 5,5, 5, 5,5,6 (с батерия) и 7 (с батерия): (Тук „Филипс“ има явна конкуренция с „Телефункен“ като се стреми да го надмине в производството на две- и триламповите евтини радиоапарати, а така също и в петламповите, които са за хора от средна ръка);

„Филко“ — Балканлойд, София, ул. Калоян №7 — 3, 4, 5, 6 и 10 лампи;

„Халсон“ — С. Зафиров и синове О. О. Д-во, София, Цар Освободител №10 — 5 лампи;

Херц“ (бълг. производител) – Кр. Григоров, София, Мария-Луиза № 69 – 4 и 5 лампи.

Марки радиоапарати Marki radioaparati

„Шампион“ А. Д-во, Г Кабакчиев, София, Търговска №3 — 5 лампи; Асен Попов — ул. Виктор Григорович“ № 11 — 3 и 4 лампи; Недю Добрев — гр. Попово — 3 лампи;

Петър Миладинов — гр. Перник — 3 лампи;

Иван Митев — София, Иван Асен № 28 — 3 лампи;

Алб. Бехар — Радио Електрик, София, Мария Луиза № 45 — 3 лампи;

Дим. Лиловски — Габрово — 3 лампи;

Антон Гаврилов — Бяла Слатина — кристални детектори; Никола Петков — София, Венелин № 20 — 3 лампи;

Георги Харалампиев — София, Софроний № 17 — 5 лампи; Славчо Ламбрев — София, Фердинанд № 2 — 2 лампи;

Крум Цветков — София, Белмекен № 14 — 3, 4 лампи;

Любен Вачков — Павликени — 2, 3 лампи (с батерии);

Йордан Станев — с. Калотинец, Горнооряховско — 2, 3 лампи;

Крум Радибошки — Радомир — 5 лампи.

Марки радиоапарати Marki radioaparati

Този списък е през май и тъй като държавата има приходи в бюджета си от радиото, през ноември с. г. (1936) излиза допълнителен списък:

„Електрон“ (бълг. производител) – Н. Джебаров, А. Д-во „Електрон“, София, Мария Луиза № 23 — 5 лампи;

„Филипс“ — А. Д-во „Филипс“, София — 2 плюс, 1, 2 плюс, 1, 4 плюс, 1, 5 плюс, 1, 4 плюс, 1 лампи;

„Маркони“ — Георги Харалампиев, София, ул. Екзарх Йосиф № 2 — 2+1 лампи;

„Блаупункт“ – Иван Б. Казанджиев, София, Стефан Караджа № 16 — 5+1 лампи;;

„Телефункен“ — нови модели;

„Ултрамор“ — Алберт М. Бехар, София и А. Д-во „Трактория“ — Русе;

„Телефункен“ — Братя Възелови, Разград;

„Радиоелектрик“ — Хана Фишер, Пловдив;

„Филипс“ — Трифон Трифонов, Пловдив;

„Ширичитер“ — В. Мойсеев, Плевен;

„Андреа“ — Кера Съмналиева, с. Баня, Карловско.

През януари 1937 г. списъкът се разширява с:

„Лиловски“ (бълг. произв.) — Дим. Лиловски, Габрово;

„Лира“ — Пловдив (бълг. произв.) Георги Даракчиев;

„Тулан“ — коронните модели на бургазлията Пренеров;

Бралт“ — Братя Алтимирски, Русе;

Стоян Александров (бълг. производител) София.

Нови марки радиоапарати в 1937 г. са: Капш, Паярд, Тека-де, Грайтцор, Адмирал Льове, Итакс, Гретзор, Шери, Радионе, Ага-Балтик, Миньор, Центрум, Фордзон, Фонола, Етна, Белс-Гарднър, Симфония, Елка, Нора, Ага, Щауб. В 1937 г. немският радиоапарат Щауб се рекламира като последна дума на техниката. Той е „мощен, селективен, с идеална чистота и с него може да се слуша целият свят“. Рекламата е душата на търговията!

Марки радиоапарати Marki radioaparati

През 1938 г. са одобрени новите модели на Хорнифон, Де-ко, Етна, Саксенверк, СТС-Уорнър, Марс, Роял, R Б. Париж, Радиомарели, Лора, Детрола.

От българските радиотехници разрешение за производство получават: Славчо Ламбрев — София, Добри Христов — Пловдив, Димитър Маджаров, Стоян Александров, Найден Василев, Борис Грежов — София, също Николай Андреев, Петър Василев — София, Добри Добрев — Габрово, Георги Ангелов — Ловеч, Георги Шайер — Оряхово, Константин Дупков — София, Стефан Бояджиев — София, Радио Клингзор (Димчо Ст.Кишмеров, София, ул. Веслец № 66, тел. 3-23-68, чекова сметка 71-44).

През 1939 г. има повече български имена: „АСТА“ — Б. Астарджиян, ул. Климентина 16, София; „Алкона“ — Бончо Бе-ленски, ул. Врабча 15, София; „Вит“ — Илия Кисьов, Плевен; „Миткоц“ Димитър Иванов заедно с Коцев, София; „Бекоп“ — Н. Белопитов и Коцев, София; „Бешко“ — Иван Бешков, София; „Адмирал“ — ф-ка „Родно радио“, София; „Веста“ Константин Смилов, София; „Радио Есперанто“ — Петър Василев, Пазарджик; „Б.П.Е“ — Ненчо Ненчев, Велико Търново; „Калъч“ — Братя Кълъчеви, Плевен.

Към тях бихме могли да добавим също така и радиомарките ,,Ерфи“, ,,Клингзор“ (Димчо Ст. Кишмеров София), ,,Национал„, Pemmidor и Stoger, също произвеждани в България – не присъстват в списъка, но пък  ги има в нашата колекция. :)

В нашия сайт сме публикували множество реклами на техника, печатани в България до 1945 г. Извън споменатите в горния регистър марки радиоапарати в радиотехническата литература се рекламират още радиолампи: ЕСНЗ — смесителна лампа на „Филипс“. След 1934 г. американският концерн RCA построява изцяло металическата лампа. Нямат съперници и радиолампите „Тунгсрам“, продавани в София, бул. Дондуков 41, рекламира се новата, малка, червена „Е“ серия радиолампа „Филипс“ Миниват, която има малка консумация, голяма мощност. Думите „Филипс Миниват“ са изписани на балона на лампата.

Марки радиоапарати Marki radioaparati

Лампата има намалена консумация, малки размери, унищожени паразитни ефекти, подобрение на катодите, на решетките, на анодите е подобрена метализацията и др. Тя е с 6 решетки, метална лампа. Производство — ръчно. И, разбира се, всички радиоприемници и радиолампи са „запазена марка“. Вестник „Радиосвят“ съобщава в бр. 173 от 23 II. 1941 г., че в един от големите театри в Берлин се е състояло „Особено тържество“ — юбилей — 100 милиона радиолампи на „Телефункен“ (Първата лампа на „Телефункен“ е от 1926 г.). По това време по целия свят има 76 милиона радиоапарата. Лампите се произвеждат в един огромен завод в околностите на Берлин. Дават се следните сравнения: ако един единствен работник изпитва по нормативите тия лампи за 8 часов работен ден, за да изпита (провери) годността на тия 100 милиона лампи ще са му нужни 1500 години и ако тия 100 милиона лампи се наредят една до друга около земята, този обръч ще има дължина равна на тази на 60-ия паралел.

А какво знаем за специализираната сервизна апаратура, с която са работили българските радиопроизводители и сервизи по онова време? Основен проверител на лампите (лампомер) в 1939 г. е лампомерът „Онтарио“, който работи с прав ток и с променлив ток от мрежата и има 12 цокли.

През 1939 г. едно суперхетеродинен радио приемник струва около 3000 лв., т. е. може да се купи с една месечна средна заплата.

Самите радиолампи носят обозначение, като всяка цифра и буква е конкретна, съкратена информация. Тези символи от букви и цифри дават главната характеристика на лампите. Повече за това можете да прочетете тук:

Означаване на електронните лампи

Един материал на Сандъците – Sandacite, написан с любов към българската техника!

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Подробно в Сандъците – Sandacite за различните индикатори за настройка.

Индикатори за настройка на радиоприемниците

За естественото и качествено възпроизвеждане на приеманата програма на даден предавател е необходимо радиоприемниците да не внасят линейни и нелинейни изкривявания и да бъдат точно настроени на носещата честота на този предавател. Най-голямо усилване без изкривявания се получава, когато трептящите кръгове на приемника са точно настроени в резонанс на носещата честота на предавателя.

Тъй като се предполага, че сме сайт за стара техника, тук ще разгледаме нещата от гледна точка на типичен лампов радиоприемник.

При ламповите радиоприемници с АРУ точната настройка на слух не винаги е възможна поради това, че когато трептящите кръгове не са настроени точно в резонанс на носе­щата честота на предавателя. АРУ влиза в действие и усилването е толкова, колкото е и при резонанс. Освен това, когато приемникът се пренастройва от един на друг предавател, смущенията нарастват, по­неже АРУ не действа и лампите имат максимално усилване. Поради тези причини в радиоприемниците се вграждат индикатори на настройка.

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Съществуват няколко вида индикатори на настройка: глимлампа, милиамперметър, електронна лампа и др.

Глимлампите се използват рядко. Милиамперметърът се включва в анодната верига на една автоматично регулирана лампа. Когато прием­никът е настроен точно на носещата честота на даден йредавател, по­лученото в.ч. напрежение в трептящите кръгове е максимално. В този случай АРУ действа, регулираните лампи намаляват усилването си и стрелката на милиамперметъра се отклонява слабо. Когато приемни­кът не е настроен на даден предавател, усилването на регулираните лампи е максимално и стрелката на милиамперметъра се отклонява силно. За по-голям ефект стрелката на милиамперметъра се замества с пластинка, която се осветява от малка електрическа крушка. Сян­ката, хвърлена от тази пластинка, служи за показател на настройката.

На фиг. 3 е дадена прин­ципната схема на електронен инди­катор на настройка.

Индикатори за настройка на радиоприемниците

Когато треп­тящите кръгове са настроени точ­но в резонанс на носещата често­та на даден предавател, на пър­вия диод се подава сравнително високо напрежение и през него протича ток. В потенциометъ­ра R се получава падение на напрежение с означения на схе­мата поляритет. Следователно точка Б става отрицателна. Чрез филтърната група RlC1 отрицателното напрежение се филтрира (из­глажда) и се подава като преднапрежение на решетката на триодната част на индикаторната лампа. Понеже решетката е отрицателна, анод­ният ток на триодната част силно намалява и падението на напрежение в съпротивлението Ra става съвсем малко. По такъв начин потенциалът на анода става почти равен на потенциала на екрана. Понеже управляващите електроди са свързани с анода А, техният потенциале равен на потенциала на анода и почти равен на потенциала на екрана. Електроните падат почти върху целия екран и той свети (фиг. 4 а).

Когато приемникът не е настроен на даден предавател, на първия диод не се подава поч­ти никакво напрежение и през него не проти­ча ток. Точката Б става по-малко отрицателна; по-малко отрицателна става и решетката на триодната част. Анодният ток на триодната част става по-силен и в съпротивлението Ra се получава по-голямо падение на напрежение. Следователно потенциалът на анода и на уп­равляващите електроди става по-малък от по­тенциала на екрана, електроните заобикалят управляващите електроди и от екрана свети по-малка част (фиг. 4 б).

Индикатори за настройка на радиоприемниците

 

Стойностите на отделните елементи на ин­дикатора на настройка са: R1 = 1-3 мегаома, С1 = 0,1 микрофарада и Ra = 1-2 мегаома. В практиката се използват следните видове електронни индикаторни лампи: съветската лампа 6Е5С и европейските лампи EMI, ЕМ4 и ЕМ80. Лампите ЕМ4 и ЕМ80 са с двойна чувствителност и се използуват най-често.


Литература:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт. :

Топалов, Минко Ц.,  Маринов, Юлиян Първов,  Велчев, Иван Н.. Електронни и йонни лампи :. За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията /. 2. изд.. София :, Техника,, 1963., 326 с. :

Означаване на електронните лампи

Знаете ли как се означават електронните лампи? Прочетее в Сандъците – Sandacite!

Означаване на електронните лампи

Съществуват три системи за означаване на лампите: европейска, съветска и американска. В България като че ли най-разпространени са европейските лампи, поради което най-напред ще се за­познаем с европейската система за означаване. По тази система се означават лампите, произвеждани предимно в Германия, бивша Чехосло­вакия, бивша Югославия, Полша, Унгария и Италия, а напоследък и лампи от други страни.

Европейската система на означаване се състои от три елемента: първият (буква) означава вида на отоплението на лампата, вторият (една или повече букви) — вида на лампата (диод, триод, пентод и т. н.) и третият (цифра) — вида на цокъла и поредния номер на лампата от дадена серия.

Буквите от първия елемент имат следните означения:

А — 4 V, променлив ток, паралелно свързване;

В — 180 mA, индиректен катод;

С — 200 mA, индиректен катод, постоянен и променлив ток, серийно свързване; D— 1,25 или 1,4 V, батерийни лампи с директен катод;

Е — 6,3 V, променлив ток или постоянен ток от акумулатор, индиректен катод; F — 13 V, автомобилен акумулатор;

G — 5 V, променлив ток;

Н—4 V, батерийни лампи;

К — 2 V, батерийни лампи, директен катод;

Р — 300 mA, променлив ток, индиректен катод;

U — 100 mA, постоянен и променлив ток, индиректен катод, серийно свързване; V — 50 mA,, постоянен и променлив ток, индиректен катод, серийно свързване

Буквите от втория елемент имат следните значения;

А — диод;

В — двоен диод;

С — триод;

D — краен триод;

Е — тетрод;

F — високочестотен пентод;

Н — хексод;

К — октод;

L — краен пентод

М — индикатор за настройка (око);

Н — тиратрон;

Р — лампа с вторична емисия;

Q—детектор за честотна модулация;

W — газов диод (еднопътен изправител);

X — газов двоен диод (двупътен изправител);

Y — вакуумен диод (еднопътен изправител);

Z — вакуумен двоен диод (двупътен изпра­вител).

Цифрите от третия елемент имат следните значения:

От 1 до 9  — лампи с дълбок (аладинсв) цокъл с 5 или 8 крачета (с едно уточнение – лампите от тази серия U с тези цифри имат октален цокъл)

от 11 до 19 — лампи с цокъл с 5 + 3 крачета (метална серия);

от 21 до 29 — лампи с локтален иглен цокъл с 8 крачета;

от 30 до 39 — лампи с октален цокъл;

от 40 до 49 – лампи  с римлоков цокъл;

от 60 до 69 – с 9-щифтов цокъл и без цокъл (свръхминиатюрни);

от 70 до 79 – с локтален цокъл;

от 80 до 89 — лампи с цокъл «новал» с 9 крачета «пико 9»;

от 90 до 99 — лампи с цокъл със 7 крачета «пико 7»

от 170 до 179 — лампи с цокъл «гном»;

от 801 до 809 — лампи – с цокъл «новал».

Пример: АС2 — лампа с променливо отопление 4 V, триод с аладинов цокъл; EL11 — лампа с променливо напрежение за отопление 6,3 V краен пентод с цокъл от метална серия; UY21 ,— лампа с отоплителен ток 100 mA, серийно свързване, вакуумен еднопътен изправител с иглен цокъл ; EL84 — краен пентод с отоплително напрежение 6,3 V и цокъл «новал».

Означаване на електронните лампи

При старите руски лампи, произведени по времето на Съветския съюз, се използва друга система за означаване. Тя се състои от четири елемента.

Първият елемент означава:

а) при приемно-усилвателните и токоизправителните лампи — закръгле­ната стойност на отоплителното напрежение (цифра);

б)  при осцилографните и телевизионните тръби — размерите на екрана (цифра);

в)  при генераторните лампи, отбелязвани с буква Г — най-високата честота, на която може да работи лампата (ГК — до 25 MHz; ГУ—до 600 MHz; ГС — над 600 MHz).

С една или две букви се означават специалните лампи: Ф — фотоклетки, рр — газотрони с живачни пари, СГ — стабилизатори на напрежение, ГМ — мо- дулаторни лампи, ТР — тиратрони с живачни пари и др.

Вторият елемент означава:

D     — диод;

Ж    — екраниран пентод;

X     — двоен диод;

А — преобразувателни лампи;

С    —   триод;

Г   — триоди с един или два диода;

Б — пентод с един или два диода;

Э — тетрод;

П — краен пентод, лъчев тетрод;

К — пентод с изменяема стръмност;

Н — двойни триоди;

Ф — триод-пентоди;

Е — индикатори на настройката (око);

Ц — кенотрони за приемници;

ЛО — осцилографни тръби с електростатично отклонение;

ЛМ — осцилографни тръби с електромагнитно отклонение;

ЛК — телевизионни тръби с електромагнитно отклонение;

Ц — фотоелементи с цезиев катод;

С    — фотоелементи с антимоно-цезиев катод.

Третият елемент е цифра, която означава поредния номер на лампата. Четвъртият елемент е буква, която означава при приемно-усил­вателните лампи вида и размерите на балона или вида на цокъла. Когато няма означение, се разбира метален балон.

С — стъклен балон;

П —миниатюрни (палчикови) лампи;

А — свръхминиатюрни лампи с диаметър 6 мм;

Б —- свръхминиатюрни лампи с диаметър 10 мм;

Л — лампи с ключов цокъл;

Ж — лампи «желъд».

Пример: 6ПЗ — краен лъчев тетрод с отоплително напрежение 6,3 V; 5Ц4 — кенотрон за приемници и усилватели с отоплително напрежение 5 V.

Означаване на електронните лампи

Американската система за означаване също се състои от 4 елемента.

Първият елемент (цифра) означава закръглената стойност на отоплителното напрежение.

Вторият елемент (буква) няма определено значение. Към втория елемент се поставя буквата S, която означава, че лампата няма «качулка» — всички електроди са изведени в цокъл.

Третият елемент (цифра) означава свързаните крачета на цокъла без едно.

Четвъртият елемент (буква) означава вида на балона и цокъла (без означение — метален балон).

G — стъклен балон, GT — стъклен балон, намалени размери, октален цокъл.

LM; LT — стъклен балон, локтален цокъл;

MG — стъклена лампа с метален цилиндър;

MS — стъклена лампа с външна метализация;

X — керамичен цокъл;

Y — специален цокъл

Пример. 6А7 — метален балон, отоплително напрежение 6,3 V, 7 свързани крачета; 6А8 — стъклен балон, отоплително напрежение 6,3 V, 8 свързани крачета; 6SA7G — както 6А7, но без «качулка» и със стъклен балон.

Означаване на електронните лампи

При проектирането и строева на различните радиоапаратури се използват схеми, съдържащи символично отбелязани всички елементи, които участват в апаратурата, както и тяхното взаимно свързване. Лампите са основни елементи в тези апаратури и се означават в схемите със символични знаци. Тези знаци съ­държат броя и вида на електродите на лампата. Знаците на различните видове лампи са дадени на фигурата по-долу. Това означаване е прието от всички държави.

Означаване на електронните лампи

Ако сте любознателни и искате да научите повече (включително и как са означени много древни електронни лампи), можете да увеличите една по една следните скенирани страници:

Означаване на електронните лампи
Означаване на електронните лампи
Означаване на електронните лампи
Означаване на електронните лампи
Означаване на електронните лампи
Означаване на електронните лампи
Означаване на електронните лампи
Означаване на електронните лампи
Означаване на електронните лампи

 

 

Означаване на електронните лампи

Ето още едно четиво, което може би ще Ви е полезно:

Видове електронни лампи

Един материал на Сандъците Sandacite!


Литература:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт. :

Топалов, Минко Ц.,  Маринов, Юлиян Първов,  Велчев, Иван Н.. Електронни и йонни лампи :. За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията /. 2. изд.. София :, Техника,, 1963., 326 с. :

Автоматично регулиране на усилването

В Сандъците – Sandacite Ви разясняваме автоматичното регулиране на усилването.

Автоматично регулиране на усилването

Известно е, че приемането на далечни радиопредаватели се из­вършва винаги чрез вълни, отразени от йоносферата и достигащи до приемната антена по различни пътища. Знае се също така, че при тези условия на приемане винаги се получава явлението фадинг (затихване), който се проя­вява като неравномерно усилване и отслабване на приемания сигнал. Една такава бърза промяна на силата на приемането и често пъти в твърде големи граници (няколко хиляди пъти) е нежелателна. За да се поддържа постоянно напрежението, подадено на високоговорителя, а следователно и силата на приемането, трябва да се стои непрекъснато до радиоприемника и постоянно да се регулира усилването според пристигащите сигнали. Такова регулиране е крайно неудобно, а в много случаи при бързи изменения — даже невъзможно. Поради тези причини по-късните лампови суперхетеродинни приемници имат устройство за автоматично регулиране на усилването (АРУ). Автоматичният регу­латор на усилването поддържа почти постоянно напрежението на из­хода на приемника, макар че входното напрежение от антената може да се изменя в известни граници.

Принципната схема на автоматичен регулатор на усилването е дадена на фиг. 2. В случая е използвана лампа двоен диод, като първата диодна система 1 се използва за демодулация, а втората 2 — за АРУ.

Автоматично регулиране на усилването

Фиг. 2

Чрез кондензатора С високочестотното напрежение се подава от първия кръг на втория междинен трансформатор на анода на втория диод, където се извършва демодулация (изправяне). Вследствие на изправителното действие на диода през положителните полупериоди протича ток през лампата и през съпротивлението R. Както знаем, при демодулирането се получава и известен постоянен ток. В съпротивлението R се полу­чава падение на постоянно напрежение с означения на схемата поляритет. Полученото постоянно напрежение се подава чрез филтърната група R1C1 като решетъчно преднапрежение на междучестотната усилвателна лампа. Тази лампа има характеристика с изменяема стръмност и усилването й зависи от нейното преднапрежение (фиг. 3).

Автоматично регулиране на усилването

Фиг. 3

Ако пристигналият високочестотният сигнал е слаб, на втория анод се подава ниско напрежение и точката А става слабо отрицателна. Решетката на междучестотната усилвателна лампа получава малко отрицателно напрежение, работната точка P1 е в стръмната част на характеристиката и усилва­нето на лампата е максимално. Ако пристигне силен в.ч. сигнал, точ­ката А става по-отрицателна, решетката на лампата също става по- отрицателна, работната точка Р2 слиза ниско в по-малко стръмната част на характеристиката и лампата намалява усилването си.

Автоматично регулиране на усилването

По такъв начин високочестотното напрежение, което се подава на анода на първия диод, се поддържа почти постоянно, следователно изходнотонапрежение, което се подава на високоговорителя, е също почти по­стоянно. За по-голяма ефикасност регулирането се извършва обикно­вено в няколко усилва­телни лампи, като м.ч. усилвателна лампа, сме- сителната лампа и в.ч. усилвателна лампа. За АРУ не се използва никога отделна лампа, а комбинирана. Поня­кога се използува двоен диод, какъвто е даден на схемата, но най-че­сто се използува двоен диод-триод, като еди­ният диод е за демодулация, другият за автоматичното регулиране на усилването, а триодът за усилване на н.ч. напрежение.

Приемниците с обикно­вено АРУ имат един основен недостатък — те никога не могат да достигнат нормалното си усилване, понеже и при слаби сигнали АРУ действа и нама­лява усилването.

А тази статийка на Сандъците Sandacite чели ли сте я? :)

Как работи електронната лампа


Литература:

Пенков, Пенко Василев,  Тонева, София Илиева,  Бончев, Николай Г. ред.. Обща радиотехника :. [Учебник за студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията] /. София :, Техника,, 1965, 320 с. :

Сокачев, Ангел Иванов. Радиоремонтно дело :. Учебник за IV курс на специалността „Радиоапарати и радиоуреди“ при техникумите по електротехника /Ч. 1.. , 1955., 125 с. , 24 с. ил. :

Тодоров, Тодор Димитров,  Илиев, Максим Димитров. Слаботокова техника :. Учебник за IV курс на техникумите по електротехника, силнотокови специалности /. София :, Техника,, 1962., 212 с. :

 

Индикаторни лампи магическо око

Знаете ли какво означават думите магическо око при радиоприемниците? Прочетете в Сандъците – Sandacite!

Индикаторни лампи магическо око

За осигуряване на стабилно приемане и избяг­ване на затихването (фадинга) по-съвършените лампови радиоприемници са с автоматично регулиране на усилването (АРУ) на приетия сигнал. АРУ в тези радиоприемници изисква точно настройване, тъй като в противен случай се по­лучава изкривяване на приетия сигнал. Такава точна настройка обаче трудно се постига на слух. Ето защо за улесняване на настройването повечето радиоприемници имат електронна лампа, която играе ролята на оптичен индикатор (показател) на настройката, наричан още магическо око.

Електронната индикаторна лампа е в същност малка електроннолъчева тръба с опростена конструкция и малък екран, който обикновено свети със зелена светлина. На тази фигура е показана една такава лампа.

Индикаторни лампи магическо око

Съществуват най-различни конструкции на електронни индикаторни лампи. При някои от тях екранът е кръ­гъл, а светлинният образ върху него има форма на четирилистна де­телина. Когато приемникът се настрои точно на желаната станция) светлите листенца на детелината стават най-големи:

Индикаторни лампи магическо око

Такива са лампите EM1, ЕМ11 и др. При други индикаторни лампи светлинният образ върху екрана се състои от два тъмни и два светли кръгови сектора:

Индикаторни лампи магическо око

 

Когато се приемат слаби сигнали, еди­ният от тъмните сектори намалява, а когато се приемат силни сигнали, намалява другият тъмен сектор, т. е. тези лампи имат двойна чувстви­телност. В тях е избягнат недостатъкът на лам­пите с единична чувствителност, които при прие­мането на слаби сигнали почти не реагират, а при приемането на силни сигнали светлите листенда на детелината изпълват целия екран и не може да се следи точността на настройката. От лампите  с два тъмни сектора най-разпространена е ЕМ4. От схемата на тази лампа по-долу се вижда, че тя има индикаторна част, която се състои от катод, решетка, отклонителни пластинки Х1 и Х2 и анод-екран Е-А и усилвателна част, състояща се от два гриода, чиито аноди А1 и A2 са свързани с отклонителните пластинки. В зависимост от големината на протичащия аноден ток се изменя потен­циалът на пластинките X1 и Х2 спрямо ек­рана и по такъв начин се мени големината и на светлите сектори върху екрана.

Индикаторни лампи магическо око

В радиоприемниците от началото на втората половина на ХХ век широко се използват ин­дикаторните лампи с елиптичен екран. Вър­ху този екран са разположени ветрилооб­разно два светли и един тъмен сектор. Та­кава е например електронната лампа ЕМ80.

Цокли за електронни лампи

Един материал на Сандъците Sandacite!

Exit mobile version