Категория: Стари радиоапарати

Вижте в Sandacite.BG как са се сушели дървените телевизори във фабриката!

Днешното пътешествие във времето ще ни покаже един интересен етап от производството на стари телевизори и радиа преди повече от половин век. Както е известно, тези апарати с вида си наподобяваха истински къщни мебели – дървени, лакирани (оо, колко ясно личеше натрупаният прах!) и с достолепен вид. За да  бъде това така обаче, в заводите, в които ,,сандъците“ са произвеждани, е кипял усилен труд и са имали съответното специализирано оборудване.

Случайно попаднахме и разгърнахме тези случайно намерени дипляни. Те са издадени през 1966 г. и рекламират изделия на Завода за инструментално и нестандартно оборудване в София, а показаните машини са крайно, крайно любопитни!

Забелязвате ли кутиите от телевизори ,,Опера“, които са окачени на метални рамки в пастта на грамадната ,,фурна“, снимана по-горе? Това е професионална сушилня, произвеждана от първата половина на 60-те г. нататък. Идеята на тази машина е следната. Когато кутията на телевизора или радиото бъде готова, в дърводелския цех на завода я шприцват с полиестерен или друг лак. Той обаче трябва бързо да изсъхне, защото кутиите трябва да бъдат безопасни за пипане, когато в монтажния цех в тях ще монтират шаситата. Освен това,  за да залепне здраво, е добре хубаво да се ,,изпече“. И затова се появява нуждата от ,,бърза пещ“, в която прясно напръсканите кутии да бъдат ,,изпечени“, за да станат удобни за работа. Същата пещ е била използвана  и в мебелната промишленост за произвежданите мебели.

Най-общо казано, сушилната камера за дървени кутии работи по следния начин. Шприцваните кутии се поставят на носещите рамки (виждате ги, хванали са кутиите – представляват нещо като куки) и работникът натиска бутон в единия край на камерата. Рамките са окачени на верига горе и когато веригата се задвижи, се задвижват и куките заедно с окачените на тях кутии. Минавайки през камерата, сандъците биват обдухвани от много топъл въздух, подаван от отоплителна инсталация, и така се изсушават. Миризливите изпарения от лака се отвеждат навън с вентилационна инсталация. Когато ,,печивото“ стане готово, работникът натиска бутон в другия край на ,,фурната“ и веригата спира да се движи.

Движението на веригата (тоест скоростта на въртележката на кутиите) може да бъде с три скорости – 0,4, 0,8 и 1,2 м/мин – да, бавно, но това е нужно, за да се изсушат добре сандъците, защото иначе ще лепкат и по тях дълго време ще остават пръстови отпечатъци. Температурата може да се регулира в различни степени, но максимално може да е 55 градуса Целзий. Самата камера е, разбира се, огромна – дълга е 7,66 м, широка 2,25 и висока 3,44 м. Все пак това е промишлена машина, проектирана за монтиране в халета – не е да си я сложи човек в хола. :)

Вдухващият топъл въздух вентилатор има дебит 6000 куб. м./час, а конвейерът (демек веригата) се задвижва от електродвигател (също български) с мощност 0,250 kW и 1400 об/мин.

Сушилнята за телевизионни кутии (с название АМ-250) има и екстри. При нужда тя може да се раздели по дължина на две с преградна стена от листова ламарина. Задвижващото устройство е можело да се изработи в два варианта по желание на клиента: със степенно регулиране на скоростта или чрез вариатор, което е безстепенно регулиране.

За любителите на точните и подробни описания неща ще споменем, че сушилната камера се състои от отделни секции от железни профили и листова ламарина. Носещата ферма пък е от профилна стомана. Ако погледнем инженерно на нашата сандъкосушилня, трябва да кажем, че главните й възли са работната камера, носещата ферма, веригата, носещата рамка, задвижващото и натегателното устройство, отоплителната и вентилационната инсталация и, разбира се, обезопасената електроинсталация.

Eто това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

:) А ето тук можете да видите как са сглобявани първите български телевизори в Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София:

В Sandacite.BG направихме изследване за нелегалната радиостанция ,,Обединена България“!

Има една книга, която още не е написана, но тя непременно ще се появи един ден по рафтовете на книжарниците, а заглавието й ще бъде нещо като ,,Нелегалните радиостанции на български език през Втората световна война“. Всички сме чували израза ,,Стига си се обаждал като черна станция!“ ,,Черни“ или ,,нелегални“ са думи, с които се означават всички нелицензирани от държавата радиостанции през споменатия период, които разпространяват информация за алтернативна гледна точка към събитията и се противопоставят на възприетата от ,,официалните“ национални радиопредаватели линия, за които се смята, че защитават правителствената политика.

Нелегалните радиостанции през Втората световна

,,Черните“ радиостанции се използват от своите създатели и организатори като едни от най-важните инструменти на идеологическата борба през войната. Темата за тези станции е широка, но днес ще се опитаме да разкажем за дейността само на (според нас) най-интересната от тях – ,,Обединена България“ (1942 – 3 г.). За да се ориентираме по-добре в обстановката обаче, трябва да кажем, че по време на Втората световна война у нас ,,черно“ излъчват радиостанции с различен политически уклон. Най-известните са, разбира се, поддръжниците на БРП (к) – напр. ,,Христо Ботев“, ,,Народен глас“, излъчващи от СССР – но съществуват и други ,,черни“ радиостанции, които просто са по-малко познати. Говорим напр. за радио ,,Свободна и независима България“ (1941 – 3), излъчващо от Палестина и Египет, която станция е против плътното обвързване на България с Тристранния пакт, критикува политиката на цар Борис ІІІ и правителството на Богдан Филов, а също така призовава за въоръжена съпротива срещу властта и създаване на Балканска конфедерация. Друга малко позната ,,черна“ радиостанция е британската пропагандна ,,Нова Европа“ (1943 – 4), чието название нарочно е измислено така, за да заблуждава – предаванията й имитират германската пропаганда за България (по-конкретно Радио Донау (1940 – 5), за да предава фалшиви информации, но изгодни за Обединеното кралство. Британски и антинацистки настроени са също така ,,Станция на свободата“ (1941 – 5) и ,,Васил Левски“. Общо факт за всички тези радиостанции е, че макар да излъчват на български език, предаванията им се водят от страни извън България и обслужват интересите на чужди страни.

Много интересно е обаче да надникнем в историята на българската нелегална радиостанция ,,Обединена България“, създадена през 1942 г., и да открием каква е нейната цел. За разлика от описаните горе станции, тази излъчва от няколко места в самата София, а използва и студиа в самия й център!

Създаването на ,,Обединена България“

Коренът на явлението можем да открием още през пролетта на 1941 г., когато по германски образец у нас е създадена Дирекция на националната пропаганда. Целта на този орган е да убеждава хората в далновидния и правилен избор на България, подписала Тристранния пакт. Чрез разнообразните средства на печата (в лицето на десетки списания и вестници), различни събития и прояви и др. се подема широка настъпателна акция за отразяване и възвеличаване на събитията, свързани с ,,възраждането на българския дух“ в т.н. новоосвободени земи, в които се вплита и задължителният мотив за ,,братството с Германия по оръжие и съдба“. Освен това, наложителна става необходимостта от отрицание на идващите от западните демокрации и Съветския съюз нежелани информации, способни да отклонят гражданите от вярата в германската победа и въобще правилността на избора. След създаването на Комисарството по еврейските въпроси през 1942 г. като критично важно излиза и насаждането на омраза против българските евреи, защото българската държава започва подготовката на последователни мерки по конфискуване на имуществото им, дискриминирането им от обществото и най-сетне – депортирането им.

Всичко това добре, но в началото на 1942 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве в два кабинета на Богдан Филов – Петър Габровски – има идея за нещо повече. След като до края на 1941 г. Дирекцията все по-добре обхваща печата и гражданския живот, Петър Габровски започва да надава ухо към информацията, извираща от най-съвременната медия в тогавашна България – радиото (и най-вече Радио София). Впечатленията му не са добри – той забелязва, че в предаванията от Вакарел е налице противоречие с желания от ДНП начин за отразяване на правителствените действия и въобще обществените събития – ръководството на Радио София не се е подчинявало на указанията на пропагандния орган и е успявало да запази относителна независимост. Затова Габровски решава да създаде своя нелегална радиостанция, която да отразява неговите собствени и на ДНП възгледи и да заявява по-твърда германофилска позиция на българската държава и добрите връзки на България с Германия.

Габровски започва да търси сътрудници и открива един много подходящ кадър в лицето на литератора, преводач от четири езика и политически журналист Панайот Константинов Чинков, подписвал се като П. К Чинков или Пе Ке Чинков. Той е назначен за директор, а говорител на радиостанцията става Борислав Недков.

При избирането на име за станцията Габровски и Чинков искат то да обединява в себе си всичко, за което тогавашното управление на България се бори, и същевременно да звучи внушително и респектиращо. Затова министърът предлага радиото да се нарича ,,Велика България“, но Панайот Чинков, като журналист и човек с повече усет за названия на медии, предлага по-скромното, но също така внушително ,,Обединена България“.

Чисто технически началото на радиостанцията се извършва също по самоинициативен и самоволен начин. Габровски и Чинков завземат късовълнова предавателна техника от Военновъздушните сили и я инсталират в кв. Овча купел, а по-късно използват по-съвършената база на ,,безжичния телеграф“ в тогавашния Царибродски квартал (дн. Красно село). Като студиа използват кабинети в самата сграда на Дирекцията на националната пропаганда на ул. Княз Александър І № 10. В бележките си Панайот Чинков пише: „Решихме да създадем таен предавател, който чрез много добрата си програма да се наложи на публиката и да изтласка Радио София“.

Първото предаване на ,,Обединена България“ е излъчено на 18 февруари 1942 г. Радиото излъчва всеки ден от 13:00 до 13:10 ч., от 20:00 до 20:15 ч. и от 22:05 до 22:20 ч. на вълна 40.05 m/7490 kHz. Сигналът на нелегалната радиостанция достига не само из България, а прониква и из много балкански страни. Това положение трае малко над година и половина, след което предаванията на „Обединена България“ спират през ноември 1943 г.

Предавания и теми

Какви са темите, които е предлагала на слушателите си нелегалната радиостанция? Благодарение на запазените бюлетини от по-голямата част от предаванията си можем да надникнем в това. Като основни точки в емисиите могат да се очертаят следните.

Патриотичните предавания са изпълнени с реторика, типична и за други български пропагандни издания от периода. Възхвалява се съвременната на радиостанцията епоха. Обикновено се говори за ,,гигантския двубой“, който се води между две изначално противопоставени една на друга части на Европа, които са антагонистични по дух, мироглед и световъзприятие.

Ето напр. какво е звучало в обедното предаване от 11.ІV.1942. Едните народи ,,доказват своето право на съществуване след една безнадеждна наглед борба“, а други отстъпват и загиват. Като причина за германските победи е представен по-правилният живот и възпитание, който поколенията в там получават – ,,докато Франция се бе оставила на безидейността, на охолния и безгрижен живот, в Германия израстваше и се каляваше нов дух и нова воля. В продължение на 7 години младите поколения получаваха сурово войнишко възпитание“. По-нататък, в заключението, е даден друг пункт – ,,Само ония народи, жените на които не се срамуват да раждат, и мажете на които са готови да проливат обилно кръвта си по бойните полета – само те ще владеят и управляват света, а слабите по дух и изродени народи ще служат само за тор“ на преждеказаните. Както виждаме, това си звучи напълно, ама напълно нацистко! :)

По-нататък говорителят прави паралел с българския народ и заявява, че ,,ние сме родени българи не за да живеем и умрем в един охолен и удобен живот, а за да изразим висшата воля на нашия народ да бъде господар и победител в историческите борби“. Цитирани са известните думи на хан Омуртаг, че ,,човек, и добре да живее, умира и друг се ражда“, но те са прекъснати само дотук. Те са изтълкувани в смисъл, че в тези думи е изразен ,,българския мироглед, който ясно вижда преходността на действието и вечността на народа“. Говорителят заявява, че в тези думи на преден план се поставя готовността ,,за саможертва, за величието на родината и за разчистването на пътя на бъдещите поколения“. По-нататък е казано доста националистическо – че ,,всеки човек живее и твори само в и чрез собствения си народ, който пък, за да просъществува, трябва да води тежки и кървави борби на арената на световната история“.

Именно от това говорителят прави пропагандния си извод и заключава, че трябва ,,да се пропием от велик борчески дух“ и ,,да разберем, че мекушавостта, страхливостта и хленчът не ще ни помогнат“. Накрая ясно са очертани враговете на пропагандния глас – онези членове на обществото, които са симпатизирали на западните демокрации или (по-прикрито или не дотам) на Съветския съюз – ,,ние трябва да отворим фронт срещу всички пораженци вън или в нашето отечество, които чрез подли приказки и идеи се опитват да разрушат борческия, храбър и войнствен дух на българите, за да ни направят по-лесна плячка в ръцете на вечните врагове на България“.

В други предавания се прави коментар на изявления на западни и съветски политици. Особено когато става дума за Рузвелт, Чърчил или други, те са наричани с доста остри епитети – ,,дилетанти в политиката“, ,,политически марионетки и трупове“, ,,престъпникът Рузвелт“, ,,носът на обущаря Сталин също увисна“ (последните два цитата са от обедното предаване на 10.V.1942) и т.н. Това е особено видно, когато се цитира изказване на британски политик, насочено против официалната българска външнополитическа линия и съдържащо заплахи срещу България – ,,политическият хлапак лорд Идън“, ,,Чърчил, Рузвелт и Идън – фамозните ментарджии на нашия век“ (вечерно предаване от 11.ІV.1942).

Съществена част от емисиите на ,,Обединена България“ е посветен на отразяване на новини от германските действия по фронтовете.

Понякога се цитират съобщения на западни или съветски радиостанции, които се отхвърлят и разобличават като неверни и противоречащи на истината. Германските войски винаги са представяни като неспирни и всепобеждаващи, а противниците им (особено Червената армия) – като слаб и бързо изоставящ позициите си противник. Описват се отзивите и обстановката в САЩ, Великобритания или СССР след поредната битка, която почти винаги бива представяна като победна за германците, а ако не е – се натъртва какво голямо значение има и как всички в противниковия лагер с трепет следят новините – ,,Грандиозната битка в Коралово море… създаде 100 % суматоха в Англия, в САЩ и Съветския съюз“ (обедното предаване на 10.V.1942) или ,,Докато победоносното оръжие на японците нанася страховити ударя наляво и надясно в Тихия океан, Рузвелт и неговата фамозна съпруга клечат с увиснали носове около угасналото огнище в Белия дом“.

В друг случай пък директно се цитират новини, които след това се коментират и се правят прогнози за вероятния бъдещ развой на военните събития – разбира се, с описване на германското превъзходство в тях, а дикторът се подкрепя с описания на материалната мизерия на руската армия и нравственото разложение на англо-американците.

Интересни са цитатите от чужди нелегални радиостанции, които поддържат прогерманската линия и затова често се цитират в ,,Обединена България“: ,,Тайното радио, което се обажда от Мексико и което се явява опозиция на престъпника Рузвелт, заяви в своите емисии от 3 и 7 ч. тази сутрин, че гибелта на Съединените щати е вече дошла. ,,Престъпната шайка, – се провикна истинският американски родолюбец – която управлява днес Америка, е негодна да защити интересите на американския континент“.

От предаванията можем да направим  извод, че ако има по-злощастен противник от англо-американците, то това са руснаците. ,,Уплахата от предстояща офанзива на Източния фронт расте. Тя се засилва и от последните съобщения от Коралово море. Носът на обущаря Сталин увисва. Той чака въжето около врата му да се затегне още повече. Шайката от простаци около него губи своите нерви, което се вижда най-ясно от противоречивите заповеди на разнебитеното съветско командване“.

Пропагандната радиостанция използва всеки удобен случай, за да очерня пред света образа на съветските войници. В цитираното по-горе от нас обедното предаване на 10.V.1942 се споменава за заповед на съветски генерал да бъдат сготвяни и изяждани труповете на убити германци при условие, че това ,,става по най-добър начин и се пази пълна тайна“. Причината за издаването на такава заповед е отдадена на варварската действителност, която съществува в Съветския съюз, където ,,човекът не представлява нищо и той е загубил всякакъв човешки образ“. За съветските военнослужещи радиото и друг път използва остри думи, като напр. ,,грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“ (9.VІІІ.1942).

Впрочем, обрисуването на съветските граждани като варвари и канибали не е нещо ново. През 1943 г. в София е организирана пропагандна изложба със снимки от Източния фронт, на която са заснети войници, даващи хляб на зле облечени хора. Текстът под снимката гласи: ,,Бойците на Райха са човечни хора – хранят дори и своите чуждите“.

Неголяма част от ефирното време на ,,Обединена България“ посветено на коментар на събитията от азиатския и индийския континент. Обикновено това е, за да се изтъкнат победоносните действия на японците в Калкута  и Бомбай, където те са посрещнати като ,,освободители от омразното индийски иго“. ,,Огорчението, напластявано в продължение на десетилетия, намира своята реабилитация чрез симпатиите към японските войски“.

Важна част от предаванията се занимават с отговор, контратвърдения и опровергаване на чуждестранната пропаганда. Пример за това е второто вечерно излъчване (22 ч. – 22 ч. 15 мин.) от 10.V.1942, което започва с думите, че ,,напоследък политическите удавници от Москва, известни в цял свят със своите криминални способности, се разсипват да уверяват българския народ, че днес той е ограбен, оголял, обосял и че на трапезата му липсвали топъл хляб и сирене и че безброй деца ежедневно умирали от глад“. В това говорителят съзира ,,старата тактика та комунистите винаги да насъскват българите един срещу друг“, защото преди войната съветската пропаганда ,,оплаквала с крокодилски сълзи българския народ, че мизерствал под ударите на капиталистите и буржоата“, а сега проклинали ,,настоящето, в което българите били напълно разорени от германците“. Вероятно тук се имат предвид предаванията на известната нелегална радиостанция ,,Христо Ботев“.

По времето, когато предаванията на ,,Обединена България“ са в своя най-голям размах, тя се натъква на силното противодействие и отрицание от страна на споменатите в началото на статията идеологически антагонистични радиостанции като прозападните ,,Васил Левски“ и ,,Станция на свободата“. Особено втората е много остра и яростна в нападките си срещу българските нелегални предавания.В радиостанцията работят бившият летец Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов. Кулев е отдавна свързан с британското разузнаване и обслужва пропагандата му.

Създателите на ,,Обединена България“ с право виждат в ,,Станция на свободата“ своя най-опасен противник. Така например, в свое предаване на 13.Х.1942 година Кулев заявява, че ако „Обединена България“ не прекрати предаванията си, ще сезира Комисията за разследване на престъпления в Обществото на народите, обвинявайки българската радиостанция в подстрекаване към масови избивания на невинни граждани. На 31.Х той отправя  „последно предупреждение“ и назовава 15 имена на сътрудници, които според него трябва да бъдат обвинени.

Именно заради жестокия антагонизъм между двете станции в едно от предаванията на ,,Обединена България“ говорителят заявява, че: ,,Нашите неприятели от ,,Станцията на свободата“ приличат на побеснели кучета! Те съобщиха вчера следното: ,,Най-лошото е, че тази черна станция е много мощна и се чува не само на Балканите, а в цяло Европа и всички мислят, че тя представлява мнението на българския народ… ,,Обединена България“ ни черни и петни пред целия свят и ни готви грозно бъдеще. Затуй ние вземаме мерки и грижи за спирането й и молим и вас да ни помогнете с всичкото влияние, което имате“.

В този ден говорителят на българската станция е страхотно разгневен: ,,Действително от тия думи се разбира до какъв бяс нашата радиостанция е докарала тия предателски изроди. Тия думи са една голяма манифестация на тяхната простота и липса на пропагандно чувство. Такъв е бил комунизмът и такъв ще си умре – беден и немощен пред силата на мисълта“. (Тук ще направим една скоба – вероятно тук дикторът нарочно използва цитираните думи като повод да охули комунистическата идеология, защото иначе едва ли е бил несведущ за факта, че ,,Станцията на свободата“ се поддържа от Великобритания, а не от СССР.) По-нататък: ,,Ние съветваме тези наши приятелчета да не се зъбят като кученце пред слона. Но и Радио Лондон, и Радио Москва напоследък се чудят откъде по-напред да почнат да лъжат и фалшифицират грозящата ги действителност. Като се почне от пелтечещия евреин от Радио Лондон и се завърши с този приятел, който навярно е оставал четири пъти в трето отделение, всичките тези говорители в най-скоро време ще ги навържем на връв като корали в Коралово море и ще ги окачим на бялата шийка на консервираната красавица мисис Рузвелт. А колкото до нашето премахване, и без нас духът на българина ще живее след нас“. Думи показателни и страховити!

Предаването на 11.VІІ.1942 е отново насочено срещу противниковите радиостанции, като цитираните противници ту вече са няколко (изброени от нас в началото): ,,Днес като кръвожадни хищници върху нас са се нахвърлили вече няколко предателски радиостанции… Ту от Москва, ту от Куйбишев, ту ото Лондон, ту от Йерусалим се обаждат всевъзможни еврейско-болшевишки гласове, които се опитват да ни вкарат в един път, който нищо общо няма с нашите интереси и искрено благополучие“. По-нататък ,,конкурентните“ радиостанции биват обвинени в лицемерие, в смисъл, че не са издигнали глас в защита на българския народ, когато ,,милиони българи бяха оковани във веригите на едно нечовешко робство“ (вероятно това е по-далечна алюзия за нещо, често изказвано по време на войната – че никой друг освен Германия не е помогнал на България да се измъкне из оковите на несправедливия Ньойски договор – бел. ав.).

Друго оборващо противниковата пропаганда предаване е това от 4.VІІІ.1942 г. След коментар на германския натиск при Краснодар и Майкоп и изразяване на надеждата, че ,,падането на Краснодар може да се очаква в най-скоро време“ продължава излагането на победоносни германски фронтови действия и благоприятните последствия, до които дикторът смята, че те ще доведат. Главната цел на това си предаване говорителят вижда в това да обори твърденията на ,,скептиците“, които изразяват мнение, че въпреки германските победи до момента, накрая Съюзниците ще победят дори и Русия да падне, защото Англия и САЩ имат несравнимо повече материални ресурси в сравнение с Германия (от всякакъв характер).

На това дикторът противопоставя твърдения, като напр. това, че съветските генерали Тимошенко и Жуков са в бягство, а изходът в Кавказ също ще бъде злощастен за СССР, тъй като ,,Кавказкият лабиринт е пълен с враждебни на Съветите племена“. Англия пък досега не била излъчила ,,нито един пълководец, достоен да се мери със ,,стотиците германски големи и малки военачалници“. Дипломацията й била некадърна, а оръдията й едно след друго падали. Колониите й Индия и Австралия отказвали да се бият за нея, а Турция била ненадежден приятел. Освен това, Англия дотогава е загубила и продължава да губи изключително много кораби. Дикторът твърди, че е възможно и възникване и на хранителна криза в Англия, защото ,,когато тя бъде херметически затворена в своя остров, когато се прекъсне всеки подвоз по море, как струпаните 6 000 000 войници ще могат да продоволстват?“ Що се отнася до ,,прословутата американска сила“, говорителят е уверен, че тя също не е значителен противник, тъй като ,,не може да защити своите Филипински острови, своите Алеутски острови, които са пред вратите й. Тя все още може да праща по море или по въздуха незначителна помощ на Съветите или Египет, която не може нищо да помогне, но сама Америка не би могла да предприеме нищо, щом не може сама себе си да опази“. От всички твърдения на говорителя, в тези за Англия и САЩ можем да забележим най-много грешки, но за съжаление пропагандата и фактите няма как да съвпадат.

В обедното предаване на 1.VІІ.1942 г. тонът е същият. Дикторът обяснява колко не е права съветската пропаганда, която ,,плачи с крокодилски сълзи“ за мизерното положение на българските селяни, ,,на които всичко било отнето“, при положение, че ,,у нас се води една политика на правилно и целесъобразно задоволяване нуждите както на селското, така и на градското население; когато за всяко изземване (вероятно се има предвид изземване на селскостопанска продукция – бел. авт.) се заплащат цени, които често пъти са по-високи от онези, на които държавата продава“. ,,Защо господата от Москва не кажат: ,,така щяхте да бъдете, ако бяхме успели да прострем своята болшевишка ръка над България.“ По-нататък дикторът описва организацията на съветските колхози и работата в тях, като положението на тамошните селяни характеризира като онова на ,,героите от романа ,,Чичо Томовата колиба“. ,,Съветските селяни получавали кучешки дажби и живеят в страшна мизерия“, заключава дикторът на ,,Обединена България“. Описват се и обработваемата площ, колко продукция трябва да предават на държавата селяните, за да получат дажба, примитивността на самия земеделски труд в СССР и т.н.

В същия дух и от същия вид е и обедното предаване от 21.VІІ.1942 г.

На критика и опровергаване на твърдения от ,,Станцията на свободата“ е посветено и второто вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., където ръководителят й Димитър Мацанкиев е наречен ,,бясно псе“. Във второто вечерно предаване от 21.VІІ.1942 г. на прицел пък е просъветската радиостанция ,,Христо Ботев“, наречена ,,безгръбначни лакеи на червения диктатор“ с ,,тъпоумен говорител“. Поводът е, че няколко дни преди това там е била прочетена ,,някаква програма на някакъв си Отечествен фронт“, която дикторът обявява за ,,съчинена от Коминтерна“ и призовава ,,всички родолюбиви патриотични среди у нас“ за ,,обединенние в един честен фронт за спасяване от катастрофата и гибелта“.

Думата ,,паника“ е често употребява – тя присъства и в обедното предаване на 15.ІV.1942 г. Това е типична пропагандна емисия, насочена срещу СССР. Там се казва, че напролет ,,топящият се сняг прониквал в зле направените окопи на болшевиките, което е станало причина за масовото издавяне на хиляди болшевишки войници“. Според диктора, от това били пострадали 47-и и 48-и ленинградски полкове. Той казва, че за всичко това ,,болшевишката пропаганда“ мълчала и че неправилно изкарвала именно германците неподготвени за война по руските снежни полета. А те имали ,,най-добре снабдената войска в света“. ,,Всички тези съобщения от Москва са оправдание на руската немощ, която взима застрашителни размери. Няма да минат и три месеца от днес, когато всички лъжи на Радио Куйбишев и Радио Москва… ще бъдат оправдани от неумолимия ход на победоносната германска войска“. Както виждаме, като пропаганда това предаване е добре изпипано, защото (както е типично именно за всяка уважаваща се пропаганда) то твърди, че фактите, които излага, са спестени от официалния източник на информация и затова слушателите не са ги чули.

Второто вечерно предаване от 22.VІ.1942 г. е посветено на ,,годишнината от победоносната офанзива срещу кървавия болшевишки кошмар“. Явно в желание да унищожи всякакви останали у слушателите симпатии към Русия – освободителката, говорителят завява, че СССР яма нищо общо с ,,бившето славянско величи на бившата славянска Русия“, защото в момента тя се владее от ,,тъмната сянка на Сталин – един азиатски самодържец из хралупите на татарските леговища, един нов Чингис хан,още по-кървав, страшен и налудничав, с ръце, изцапани с кръв, движен от първобитните инстинкти на нецивилизованите народи“. Говори се за ,,черни сенки, вестители на ада, сеячи на смъртта и разрушението. Те проповядваха омраза вместо любов, война вместо мир, смърт вместо живот. Брат срещу брата се насъскваше, невръстни деца се откъсваха от свещения кът на домашното огнище, за да се хвърлят в калта на нравственото изродяване“. И така нататък, и така нататък.

Предаването на 23.VІ.1942 г. е вдъхновено от благополучното превземане (от маршал Ервин Ромел) на либийския град Тобрук във Северноафриканската кампания от Втората световна война, описано като причинител на сериозна паника във Великобритания.

Съществуват и предавания, акцентиращи върху ниските морални качества на съседните на България балкански народи, с което се обосновава възвръщането на българската власт върху държани доскоро от тях исторически български земи, окупирането на съседните страни и извличането на ресурси от тях. Целта е нещастията на съседните страни да се представят като закономерно и исторически справедливо наказание за нравствената им поквара. Пример за това е предаването от 22.VІ.1942, където се описва ширещите се корупция и мошеничество в гръцката държава, а гърците са наречени ,,шайка от крадци и пристанищни хамали“.

Обедното предаване на 9.VІІІ.1942 в началото прави преглед на действията по различните фронтове, подробно излага затрудненията на англо-американците и съветските войски и изразява твърдата увереност на радио ,,Обединена България“ в успешния за Оста край на войната. Това предаване можем да причислим също към патриотично-вдъхновителските. Дикторът съобщава за ритмичното прибиране на реколтата в България, останало неповлияно от ,,злобните съскания на продажните радиостанции, проповядващи унищожението на посевите и паленето на храните“. Оттам нататък гласът  на диктора се увлича във все по-патриотично ентусиазирани фрази, заявявайки че ,,Решителният час наближава. Още малко и вие пребогато ще бъдете възнаградени за… жертвите, които… понасяте с такава твърдост… На всеки опит за саботаж и на всеки глас за раздвоение отговаряйте с по-голяма сплотеност във вашите редици“. В такъв дух е издържано и предаването от 31.VІІ.1942 г.

За близо двете години съществуване на ,,Обединена България“ нейна ясна характерна черта остава яростният антисемитизъм. Станцията посвещава немалко ефирно време на критикуване, хулене и обиждане на българските евреи и на този народ изобщо. Така например, първите прояви на тази линия се откриват още в първото вечерно предаване от 17.VІІ.1942 г., когато дикторът заявява в прав текст, че евреите са подготвили и финансирали ,,революциите в Русия 1910 и 1918“. То далеч не остава единствено. На 9.VІІІ.1942 г. отново се споменава за противоеврейските мерки в България – ,,И по еврейския въпрос ние искаме да се продължат още повече решителните мерки, които се вземат“. Към ролята, която противоеврейските пледоарии на ,,Обединена България“ изиграват в живота й, ще се върнем по-нататък.

Второто вечерно предаване на 18.VІІ.1942 г. разглежда  питането ,,съществува ли еврейски въпрос у нас?“ Тук целта на говорителя и да приведе факти, които да докажат изключително силната роля, които евреите играят в българската икономика, и колко много еврейски предприятия съществуват в България, много от които твърде важни за страната.

На това е посветена и голяма част от обедното предаване на 11.VІІ.1942 г. Описват се множество примери за еврейски мошеничества и далавери, които трябва да убедят зрителите в обществената вреда от това малцинство. По-нататък се каза, че ,,евреите са създатели на болшевизма и комунизма по света“. Те биват обвинени, че работниците от еврейски произход взимат работата и хляба на българските такива. Но безспорно ,,търговията е най-удобното занятие за евреите, за да могат със своите мазни физиономии да скубят наивните българи, които влизат в магазините им“. Дикторът твърди, че около 50 % от фирмите за търговия на едро са в ръцете на евреи, които ,,смъкват и ризата от гърба“ на българските търговци на дребно. Същевременно той отбелязва, е от 86 теляци в Софийската баня нямало нито един евреин, от което говорителят прави извода, че евреите са свикнали българите да им слугуват. По-нататък са изброени множество работнически професии – строители, миньори и т.н. – между чиито представители, според диктора, няма нито един евреин. ,,Евреите са като тумор върху снагата на българския народ, който трябва бързо и ефикасно да бъде опериран“, заключава говорителят на ,,Обединена България“ в монолога си срещу тези ,,израилеви изчадия“.

Още доста предавания са посветени на оплюване на еврейското малцинство в България; това става ясно от следните няколко цитата:

„Евреите тунеядстват. Тази разбойническа, капиталистическа, еврейска пасмина внася чифутска проказа. За евреите няма място не само в България, но и в Европа“ (24.VІ.1942 г.).

„Отдавна българският народ иска решителни мерки против евреите – най-големите английски шпиони“ (27.VІ.1942 г.).

„Не трябва да се търпи еврейската гавра!“ (13.VІІ.1942).

Съществуват и предавания, които можем да наречем теоретични. Тук не се предават никакви новини, липсва и ясно изразен патриотичен мотив, но се прави опит да се тълкува големият военен конфликт от философско гледище в духа на теоретичните постановки на националсоциализма и между това да се посочи справедливото място на България в уреждането на новия ред в света.

Такъв пример е второто вечерно предаване от 9.VІІІ.1942 г., в първите секунди на което се казва, че ,,Борбата за нова Европа е борба за хляб и свобода, борба да има хляб за всяка гладна уста върху земята, борба, за да могат удобствата на съвременния живот да бъдат достояние на всички европейски народи, а не съсредоточени само в ръцете на привилегированите, както беше довчера с плутокрацията и еврейството. Борбата за нова европа значи премахването на довчерашното положение в България, когато… се задушаваше в мрачния затвор на Ньойския договор… Това значи българският народ свободно да се ползва от благата на своята земя, а не- както довчера – златната пшеница да отива за угояване на алчния англо-еврейски капитал“. По-нататък се заявява, че тази борба предполага и унищожението на всички ръководители на конкурентните нелегални радиостанции и въобще политически противници на официалната линия.

Сетне говорителят изоставя българската тема и излага теория, според която СССР се готвел да нападне Европа, а Сталин усилено подготвял въоръжени сили за това, състоящи се от военизирани работници. ,,В борбата си за нов социален ред Европа трябваше да върви в две посоки – чрез реформирани на своето социално устройство и намиране на нови източници на блага. Точно тук, движейки се по тия пътища, нова Европа срещна съпротивата на англо-американската плутокрация и болшевизма. Болшевизмът се обяви против нова Европа, защото некултурните му червени диктатори чрез социалните принципи, носещи на германския работник удобен и спокоен живот, схванаха, че това значи повишение на жизнения стандарт на европейския работник което го превръща от социалист в националсоциалист. Болните амбиции на Сталин за унищожителен татарски поход над Европа при своето изпълнение се сблъскаха с едно непреодолимо препятствие. Защото точно тези работнически маси в Прусия и Австрия се считаха за инструмент за постигането на разрушителните му кули… А там, в съветските степи, се подготвяха грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“. За политически ориентирания и (главно) за вещия в историята на политическите теории и философия читател няма да е безинтересно следното твърдение: ,,Европейският работни… обаче от разрушител се превърна в творец. И днес делото на нова Европа е дело на работническа Европа. Днес работници са носители на най-високите отличия за военна храброст“. Тоест, комунизмът е ненужна за България идеология и неговото проникване и налагане у нас е безсмислено, тъй като издигането и достойният живот на работническото съсловие са вече постигнато, доставени и гарантирани от националсоциалистическата нова Европа!

Обедното предаване от 6.VІІІ.1942 критикува Англия за ,,имперското“ й отношение спрямо индийските й колонии. Радиото изразява подкрепа за индийския народ в усилията му да изтласка англичаните от своите земи и даже споменава, че ,,резолюцията на Махатма Ганди се посрещна с положителни чувства в Германия и Япония“. Естествено е, при положение, че колонизатори на Индия са именно ,,представителите на англосаксонската плутокрация“, радиото да бъде критично спрямо тях.

Интересно е първото вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., което, макар в началото само да описва ужаса в Съветския съюз след падането на град Ростов, всъщност има съвсеч друга тема – борбата срещу некоректни граждани на България. Узнаваме, че на 22.VІІ пред Столична община се е обявил списък на свободни (необитавани) апартаменти, които са достъпни да се отдават под наем. Това явно е било мярка срещу наемодатели, които са отдавали свободните си жилища под наем на много по-високи от обикновените цени, не са искали да обявят в общината, че отдават жилище под наем и са се укривали. Такива хора радиото нарича ,,спекуланти“ и призовава за борба срещу тях, а гражданите са призовани да търсят от наемодателите договор за отдаване под наем на имота и действителен адрес на наемодателя.

Съвсем очаквано, след Сталинградската битка и започналия поврат в хода на Втората световна война пропагандата на ,,Обединена България“ все пак вече не може да крие отстъпленията на германските части, но трябва да ги представи като изключително умели, ,,стратегически“ и уместни в момента, но само като етап към нова атака, вече с новото ,,тайно оръжие“, на което всички поддръжници на Райха тогава се надяват. Затова през 1943 г. дикторът изрича неща като „Германското отстъпление в Русия е истинско чудо на военното изкуство…“ (9.Х), „Германците ще спрат руснаците при Днепър“ (12.Х). „Това отстъпление е последната дума на висшата военна стратегия“ (14.Х) и „Скоро ново тайно мощно оръжие ще си каже последната дума, всяко отстъпление вече няма да има никакво  значение“ (15.Х).

Краят на ,,Обединена България“

Постепенно обаче предаванията на станцията започват да привличат вниманието не само на ,,конкурентните“ радиостанции, а и на държавните власти в самата България. От стенографските дневници на заседанията в Народното събрание е видно как известният опозиционен политик проф. Петко Стайнов  веднъж заявява, че ,,тая излагация вече не може да се търпи“, а хванатият натясно Петър Габровски се оправдава, че полицията не може да открие нелегалния предавател. Професорът иронизира министъра и го пита: „Искате ли да ви покажа и точното място, откъдето се излъчват предаванията, и да ви назова глашатаите, щом полицията Ви не може да се справи?“

С все по-надвисващите тъмни облаци над Царство България и ясното очертаване на военната загуба и нейните последици много неща вече не могат да бъдат същите. Малко преди началото на интензивните англо-американски бомбардировки, през ноември 1943 г. са излъчени и последните предавания на нелегалната радиостанция ,,Обединена България“.

Историята на този вид радиостанции е все още недобре проучена. Настоящата статия беше един опит да обхванем генезиса на нещо, което искрено ни вълнува, а от много време искахме в сайта да присъства статия именно за радио ,,Обединена България“ Затова се опитахме, доколкото можем, да потопим читателя в годините на нейните предавания.

А ето това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

Транзисторният радиоприемник Ехо е вече в Сандъците – Sandacite!

Ехо (с индекс Ехо РДТ-63) е разработка на Слаботоковия завод Кл. Ворошилов София и се продава в търговската мрежа от 1964 г. Той е съвсем мъничък – побира се в дланта на човек. :) Има пластмасов корпус и характерна, скроена специално за него кожена обшивка, към която е пришит каиш, за да може да се носи на врата. Като преносим приемник, се захранва от батерии – три кръгли батерийки по 1,5 волта с размери 14 х 51 мм. Консумацията на Ехото от тях зависи от силата на звука при слушане – времеживотът на батериите ще бъде по-малък при по-силен звук и обратно, а при средно силно възпроизвеждане е около 50 часа.

Корица на потребителското ръководство на Ехо, издание на ДСП Реклама, 1964 г.

Поначало първото условие за добрата работа на Ехото (а и на всеки друг приемник) е изправността на захранващите токоизточници. С изтощаване на батериите и спадане на тяхното напрежение се намалява чувствителността на приемника и се увеличават нелинейните изкривявания за номинална изходяща мощност. Затова трябва да знаем и как да сменим батериите на нашия приемник, когато те се изхабят.

Снимка от оригиналната реклама на Ехо – 1964 г.

Смяната на стари батерии с нови става по следния начин. Първо, поставете в процепите на долната стена на кутията една монета и я завъртете (прекарайте по процепа) последователно, докато се отвори капакът. Ще видите три гнезда за батерии (1, 2, 3 — фиг. 2). Минусът на батерийката (плоското дъно) се поставя към пружината (вижте там фигурата върху вътрешната страна на капака). Недейте разполага батериите по обратния начин! За най-добър резултат се препоръчва да ги сменяте едновременно. :)

Ехото е изградено е на базата на SFT транзистори. Приема радиостанции само на средни вълни и работи с вградена феритна антена. По-надолу в статията сме дали още технически данни за него.

Радиоприемникът се включва, като се завърти регулаторът 2 (на долната илюстрация) в посока, обратна на часовниковата стрелка. Индикатор за включване и из­ключване на приемника е бялата черта върху регулатора, която при положение „изключено“ се намира в средата на видимата част на копчето.

Чрез въртене на същия регулатор се ре­гулира и силата на звука. След като се избере желаната станция чрез регулатор 1, ориентирайте Ехото в такава посока, в която прие­мането на сигнала е максимално ясно. Както може би се вижда от снимките, скалата на примника е разграфена в kHz х 100.

Честотният обхват на Ехото е 520 — 1600 kHz.  Ето и още данни за него:

Пълно техническо описание – транзистор-ехо-описание

Схема –

Има и Ехо 2:

Сборник архивни статии на Матвей Вълев възкръсна за нов живот

В нашия сайт винаги се радваме, когато животът ни предостави възможност да отразим събития, посветени на запазването на паметта за българската техника. Безспорно сред такива събития трябва да включим и преиздаването на стари статии и книги, които днес добиват стойността на литературни източници.

Вчера Зала 1 на СУ ,,Св. Климент Охридски“ бе сцена на именно такова събитие!

Там се състоя представянето на книгата със статии на радиожурналиста и писател Матвей Вълев (1902-1944) ,,Радио и общество“. Тя е издадена от Университетското издателство на СУ по проект ,,Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ от декември 2016 г. с ръководител гл. ас. д-р Надежда Стоянова от Факултета по славянски филологии на СУ. Съставител е д-р Андрей Ташев от Института по литература към БАН, а книгата бе представена от доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ.

Книгата е безспорно извор за историята на Радио София през 1930-те и 40-те години. Писателят Матвей Вълев (псевдоним на Димитър Вълев), прекарал близо 15 години от живота си в Германия и Бразилия, е човек, който непрекъснато пътува. Опознал екзотичната за тогавашните българи Бразилия, той се връща у нас, но и след това продължава своя пътешественически живот. Публикува статии, фейлетони, хуморески и други текстове в някои от най-тиражните български вестници, издава и книги с разкази. Едва през последните години от рано прекъсналия си живот (през 1938) той се установява на постоянна работа като ,,помощник-уредник“ в Радио София, т.е. участва в екипа, който се занимава с изготвянето на програмата. Едва ли може да се намери по-подходящ човек, който да популяризира тази все още нова медия сред българските слушатели. Той прави това чрез редица статии, които печата в различни периодични издания – ,,Илюстрована радиоседмица“, ,,Весела дружина“, списанието на Столична община ,,Сердика“ (където съществува и специална рубрика ,,Радио“), в. ,,Мир“… През 30-те и 40-те години Вълев подбира някои от най-четените издания, за да популяризира своята любима медия и работно място.

Заглавията на статиите са красноречиви – ,,Как работи Радио София“, ,,Средна вълна 352,9 метра. Репортаж“, ,,Радио. Съдържание и форма“, ,,Грамофонни плочи“, ,,Радиопиесата и нейните изпълнители“, ,,Звуковите радиокулиси“… Вълев се стреми да обясни на читателите как работи радиото, как се изготвя програмата му, как си осъществяват предаванията, изнася любопитни сведения ,,от кухнята“, интересни снимки от запис на предавания, концерти, радиопредавателя във Вакарел или фонотеката с хилядите и хиляди плочи… Все неща, които правят радиото много по-близко до слушателя и го карат да го следи с интерес. Благодарение на интересните илюстрации сега ние, в 2017 г., можем да се докоснем до непосредствената история от началните години на Радио София, без да е нужно да търсим трудно намираеми и почти изчезнали списания.

Някои от тези статии са построени на принципа на художествения разказ и фейлетона. Те очевидно се прадназначени за юношеската аудитория. Така например, заглавието ,,Как работи Радио София“ героите са едно малко момче, останало само вкъщи и  търсещо нова станция на приемника, и ненадейно изскочилия Мух, ,,славният радиодух“, който знае всичко (за Радио София, за радиопредаването и радиоразпръскването, за приемането на излъчените сигнали…) и обяснява на детето принципите на радиото. Такава форма (диалогична) на излагане на по-сложна фактологична информация става позната на българите едва по-късно, през 1942 г., когато излиза книгата на Едуард Райн ,,Чудото на вълните“, построена на подобен принцип.  Матвей Вълев е очевидно горд с новата придобивка на българското радио – мощният стокиловатов предавател с мачтова антена край Вакарел, най-модерна за времето си.

Друга интересна статия, която безспорно ще грабне вниманието Ви, щом четете нашия сайт, е ,,Средна вълна 352,9 метра“. В този разказ, писан през 1942 г. (годината на откриването на специалната сграда на Радио София), Матвъ Вълев описва историята на нашето радио до момента. Служейки си с обширни статистически данни, той привежда данни за броя на регистрираните (плащащи такса) радиослушатели през няколко години, за това на колко жители колко радиоприемника се падат (основен показател за радиоосигуреност на населението и съответно темпо на технически напредък и разпространение на новостите), какво е съотношението на българските радиоабонати по градове и области. Сетне разказът преминава към подробно описание на различните помещения в новооткритата сграда на Радио София – за репетиции, преки предавания, усилвателно помещение, измервателна радиолаборатория, програмният отдел…

Един въпрос, неразработван на страниците на нашия сайт – с каква апаратура е разполагало Радио София през 1942 г.? Вижте само този откъс: ,,Засега имаме уредби за записване на музика и говор на меки грамофонни плочи. Наскоро ще се снабдим с уредби и за записване върху магнитна лента, както и върху восъчни плочи. За просвирване на музиката от различни филми филмова му­зика – разполагаме с нарочна тонфилмова апаратура. Ще раз­гледате после и дискотеката е металическите шкафове за съх­раняване на плочите. В радиолабораторията правим измервания и изследвания чрез най-новите инструменти, осцилографи и апарати. Освен това имаме електрическа, телефонна, часовни­кова, звънчова, пожаросъобщителна, антенна и гръмоотводна инсталации, също така резервно осветление през акумулаторни батерии. Външните предавания и външните записвания страдат от липсата на репортажни коли. Те са вече поръчани, когато ги получим, ще можем да правим записвания на грамофонни пло­чи вред, дето пожелаем, и ще разширим значително отдела на външните предавания. Свързани сме, освен с Вакарел и другите предаватели, с директни телефонни вериги с всички по-важни места от София, отдето имаме често предавания“.

От книгата ще узнаем детайлно и за процентното и времево съотношение между различните видове излъчвания –  различните видовете музика, предаванията на реч – ,,сказки“ (публични лекции), национална пропаганда, история, стопански теми, новини и съобщения, тържества и какво ли още не. Става дума за любопитните програми и предавания като ,,Детски час“ ,,Селски час“ и много други.

Една от апокрифните снимки в книгата – фонотеката на Радио София с хилядите плочи

Колкото и да са интересни и задълбочени, и най-добросъвестните научни изследвания си остават писани от актуална гледна точка. Когато прочетем съвременен на описваната тема литературен източник, чувството на за съприкосновение с епохата нараства и ние изпитваме силно удовлетворение от досега с възродената и извадена от архивите история. Това е и смисълът в нашия сайт понякога да Ви предоставяме апокрифни технически текстове без редакция.

Издаването на тази книга е едно щастливо събитие. Събраните заедно повече заглавия от един автор дават възможност пълноценно да се оцени неговото дело. Повече начинания като ,,Радио и общество“ трябва да има и повече история трябва да бъде изкопавана от забравата!

Затова нека тук да похвалим Андрей Ташев, плод на чийто изследователски труд е тази книга, както и всички други хора от проекта ,,Литература и техника“, Университетското издателство на СУ… и всички други, които са допринесли с труда си за излизането на ,,Радио и общество“.

Вълев, Матвей. Радио и общество : Сборник статии / Матвей Вълев ; Съст. Андрей Ташев. София : Унив. издателство ,,Св. Климент Охридски“, 2017.

В Сандъците – Sandacite класифицирахме всички характерни повреди в радиоприемниците. :)

Този списък ще Ви помогне, ако имате пред себе си замлъкнал лампов  апарат и решите да се заемете с неговия ремонт. Защото за причината на много от повредите в радиата може да се съди по характерните им прояви. Освен това голяма част от повредите са общи за всички апарати. Дефектите могат да се систематизират, както следва:

а)   приемникът не работи и лампите не се загряват;

б)   приемникът не работи, но лампите се загряват;

в)   приемникът работи слабо;

г)   приемникът прекъсва периодично работата си;

д)   приемникът работи с изкривявания ;

е)   приемникът пищи;

ж)   приемникът вие;

з)    приемникът бръмчи;

и)   приемането е придружено с трясъци;

к)   приемането е придружено със звънтене.

Ще разгледаме подробно тези типове повреди.

1.   Приемникът не работи, но лампите се загряват

1. Пробит кондензатор в анодната верига (респ. анодните вериги) на токоизправителната лампа. Трансформаторът се за­грява недопустимо, а понякога лампата искри.
2. Токоизправителната лампа е повредена.
3. Един от двата филтрови електролитни кондензатора е пробит (има късо съединение).
4. Прекъснато е филтрового съпротивление, филтровият дросел или възбудител в ата намотка на електродиамичния ви­сокоговорител.
5. След втория електролитен кондензатор липсва анодно напрежение поради късо съединение.
6. Анодното напрежение след втория електролитен конден­затор е прекъснато.
7. Прекъсната е първичната намотка на изходния транс­форматор; има опасност за крайната лампа.
8. Пробит е кондензаторът в анодната верига на крайната лампа.
9. Прекъсната е трептящата бобинка на високоговорителя.
10. Крайната лампа е повредена.
11. Н. ч. лредусилвателна лампа е повредена.

12. Късо съединение в н. ч. екранирани проводници.
13. Пълно късо съединение в променливия кондензатор

2.   Приемникът работи слабо

1. Изтощена е някоя от лампите.
2. Късо съединение в изходния трансформатор.
3. Липсва захранващо напрежение на някой от електродите на н. ч. лампи.
4. Липсва захранващо напрежение на някоя от екранира­щите решетки на лампите.
5. Потенциометърът за регулиране на силата на звука е повреден.
6. Повреден катоден кондензатор.
7. Повреден кондензатор в някой м. ч. филтър.
8. Разстроен е м. ч, усилвател.
9. Разстроени входна и осцилаторни кръгове.
10. Прекъснат е антенният свързващ кондензатор.
11. Изгоряла е антенната бобина.

3.   Приемникът прекъсва периодично работатаси

1. Лош контакт във веригата на антената извън апарата.
2. Лош контакт в антенната верига в апарата.
3. Частично късо съединение в променливия кондензатор.
4. Лош контакт в ключа за вълни (клавишния блок).
5. Повреден е потенциометърът за регулиране на силата ма звука.
6. Повреден кондензатор.
7. Повредено съпротивление.
8. Лоша изолации на някой от свързващите проводници.
9. Лоша спойка.

4.   Приемникът работи с изкривявания

1. Изтощена токоизправителна, крайна или н. ч. предусил- вателна лампа.
2. Пробит катоден блок.
3. Лошо центрован високоговорител.
4. Свързващият кондензатор в н. ч. усилвател има утечка.
5. Повреда във веригата на отрицателната обратна връзка.
6. АРУ не действа.

5   Приемникът пищи

1. Лоша селекхивност.
2. Филтърът за 9 кхц в анодния кръг на крайната лампа ме действува.
3. Повредена м. ч. усилвателна лампа.
4. Проводникът, който свързва анода на крайната лампа с изходния трансформатор, е много близо до първата решетка (качулката) на н. ч. предусилвателна лампа или до потенцио­метъра за регулиране на силата на звука.
5. Повреден променлив кондензатор.
6. Повредени филтриращи кондензатори в н. ч. усилвател.
7. Екранът на проводника за грамофонната мембрана не е свързан с шасито на апарата.

8. Повишени напрежения във в. ч. стъпала.
9. Остаряла анодна батерия при батерийните апарати.

6.   Приемникьт вие

1. Акустична обратна връзка между високоговорителя и променливия кондензатор.
2. Акустична обратна връзка между високоговорителя и смесителната лампа.
3. Шасито е стегнато много силно към кутията (гумичките са извадени).
4. Изсъхнали филгрови електролитни кондензатори (с на­мален капацитет); изсъхналите кондензатори имат голямо съ­противление.
5. Разменени краища на отрицателната обратна връзка.

6. Сипна положителна обратна връзка.
7. Повредена н. ч. предусилвателна лампа.

7.   Приемникът бръмчи

1. Лошо заземяване.
2. Лошо нагласен ентбрумер.
3. Недостатъчно филтриране в токозахранващото стъпало.
4. Прекъснат в. ч. филтров кондензатор в мрежовата част (в първичната или във вторичната страна на мрежовия транс­форматор).
5. Незаземена екранираща намотка на мрежовия трансфор­матор.
6. Прекъснат електролитен кондензатор в токозахранващата група.
7. Късо съединение във филтровил дросел или във възбу­дителната намотка на електродинамичния високоговорител.
8. Незаземени екрани на решетъчни проводници.
9. Повредена крайна лампа
10. Незаземен грамофонен електродвигател.

8.   Приемането е придружено с трясъци

1. Лош контакт в потенциометъра за регулиране на силата на ввука.
2. Лош контакт в ключа за вълни (клавишния блок).
3. Частично късо съединение в променливия кондензатор.
4. Окислени заземителни пластивки на променливия кон­дензатор.
5. Лош контакт в антенния кръг.
6. Лош контакт в антенната верига извън приемника.
7. Поява на електрически заряди при движение на скалния механизъм.

9. Приемането е придружено със звънтене

1. Незатегнати шайбички резонират.
2. Лошо центрована трептяща бобинка.
3. Разлепени проводници на трептящата бобинка.
4. Скъсана хартиена мембрана на високоговорителя.
5. Скъсана трептилка на високоговорителя.
6. Нестабилна система на някоя от лампите.
7. Повреден променлив кондензатор.

Надяваме се, че този систематизиран списък на повредите в ламповите радиоапарати ще Ви е полезен в техния ремонт. Но за това вече ще Ви трябва обзавеждане като от онова време, примерно нещо ето такова: