Други - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Имефон от 1975 г.: български телефон с електронна памет

През 1975 г. се появява българският телефон с електронна памет Имефон – вижте подробно за него в Sandacite.BG.

Често в работата се случва да извършваме бързо едно след друго няколко кратки действия, каквото напр. е воденето на кратки телефонни разговори. Дори няколко секунди забавяне тежат, когато човек знае колко още много неща има да направи. Днес с телефонните указатели в мобилните устройства, процесът е значително съкратен, защото ако абонатът е в списъка, не е нужно при всяко набиране да въвеждаме номера му. Но преди 45 – 50 г. да разполагаш с телефон с вградена памет за множество номера е жадувано удобство, особено ако става дума за вътрешен, служебен телефон, от който се водят голям брой бързи разговори с малък брой хора.

И ето че през 1975 г. ДСО Респром отговаря на потребителските нужди и започва да произвежда т.н. Имефон, или АН-10, както е моделът на апарата (съкратено от ,,автоматичен номеронабирател“). Първите бройки излизат от софийския Слаботоков завод, но почти веднага производството е прехвърлено в Телефонния в Белоградчик:

АН-10 е използван много като вътрешен телефон в големи служебни сгради – предимно такива с работа върху бюро – за връзка между служители в различни стаи, етажи и т.н. Вярно е, че самото избиране с 1 бутон технологично го има още при директорско-секретарските телефонни уредби от 1960-те г., но тук нещата са значително усъвършенствани.

Ето кратко съобщение за появата на Имефон АН-10 през 1975 г. в списание ,,Електропромишленост и приборостроене“:

Имефонът е съчетание между обикновен телефон и електронна памет. Виждаме, че изгледът му е по-различен – той няма традиционната за онези времена ,,шайба“, а само бутони/клавиши, най-голямата група от които са подредени в 6 реда по 5. С тях АН-10 позволява бързо – буквално с едно натискане! – да се набере номерът на търсения абонат. Апаратът може да запамети до 30 телефонни номера, съставени от до 8 цифри, като всеки от 30-те клавиша отговаря на един абонат. Имефонът може да набира абонати както в дадения град, така и извън него. Клавишите са правоъгълни, широки, а всеки от тях е снабден с прозрачна пластмасова капачка отгоре, за да може върху клавиша под нея да се сложи бележка с името на всекиго.

Виждаме обаче, че под абонатните бутони има и други клавиши – черни, квадратни, обикновени. Те са 14, разделени на 4 функционални и други 10, на които има цифрите от 0 до 9. Цифровите служат, за да може с Имефона да се избират и невъведени в паметта номера, както това се прави с обикновен телефон. А вече ползвателят сам ще реши дали иска да запамети нововъведения номер, или просто еднократно е разговарял с него и няма нужда.

С Имефон може да се набира номер и без микротелефонната гарнитура (т.н. слушалка) да е вдигната – процесът на набиране се следи чрез звук от говорител вътре в Имефона. Просто натискаме нужния имен бутон или с черните клавиши съставяме комбинацията от цифри за търсения номер. А когато чуем сигнала ,,свободно“ и отсреща ни вдигнат, взимаме слушалката и започваме да говорим.

Ако търсеният номер се окаже зает, тогава с функционалния бутон R (,,повторение“) той може да се набере повторно, като това е възможно независимо дали абонатът е запазен в електронната памет на Имефона, или не.

Разбрахме, че ако номерът на търсения абонат е въведен предварително в паметта, ползвателят може да го избере само с едно натискане на съответния бутон. Но ако абонатът още не е записан, трябва да го въведем! Как става това?

Натиска се за секунда бутонът С (,,нулиране“), а сетне – пак така бутонът СМ за запис. Сега натискаме имения бутон, към който искаме да запишем новия номер, и го отпускаме, а след това от цифровите бутони набираме номера за запис. Накрая пак натискаме за секунда С и това е! Новият абонат е добавен в паметта.

За запаметяването на номерата се грижат 4 бр. 256-битови MOS-чипа от типа СМ 8001, ботевградско производство. В апарата участва и специализирана интегрална схема за автоматични номеронабиратели – СМ 901, също от Комбината по микроелектроника. Ето по-точно каква е схемата на Имефон АН-10:

***Стар български телефон Имефон – схема***

В захранващия блок на Имефона е предвидена акумулаторна батерия, от която той да черпи ток в случай на проблем с външното електрозахранване от мрежата, и така записаните в паметта данни могат да се запазят за срок до 48 ч. А ако в този период искаме да наберем абонат, трябва да щракнем СК-ключа и да включим към апарата външна, допълнителна шайба.

Скоростта на избиране на Имефона е 10 импулса/сек, а импулсното отношение: 1,6:1. Захранва се от 220 волта напрежение и консумира 30 вата мощност. Еквивалентното затихване на приемане е < 0,1 непера, а това на предаване – < 0,5.

Само Имефонът тежи около 2,5 кг, а заедно със захранващия си блок – около 8,5.

Имефон АН-10 може да се види с оранжева и зелена пластмасова кутия. Съществува и друг модел – АН-12 от средата на 80-те г. – който има някои разлики. Напр. той има светодиодна индикация за следене на набирането, освен това двете групи бутони (имените и стандартните) са разположени една до друга, а не една под друга, както при АН-10, и т.н. Доказано съществува и АН-16, също част от нашата колекция. Но за първи Имефон източниците посочват именно АН-10.

А ето и какво подобно нещо се използва в България преди появата на Имефоните:

Директорът Ви търси!

БГ автомат (вендинг машина) за продажба на вестници и списания от 1970-те

В Sandacite.BG ще ви покажем български автомат за продажба на вестници и списания от 1970-те г. – т.н. вендинг машина.

**Българска вендинг машина – автомат за продажби**

Когато в един град се четат много вестници и списания, е много удобно те да се продават от машини, а не от хора. Сега те се наричат вендинг автомати, но още през 1970-те години у нас започват да се монтират автоматични машини, които правят точно това – продават вестници и списания. Машините са произведени в България, а хората ги използват във фоайетата на жп гари, автогари, летища, пощенски станции, хотели и т.н.

На снимката се вижда такъв типичен български автомат за продажба на преса, използван през 70-те и 80-те г. Произвеждан е в ПРПС Русе, иначе предприятие за производство на телефони и друга телекомуникационна техника. Известен е със съкращението УАПВС и може да продава вестници и списания с размери от 210 х 140 до 40 х 320 мм, дебели от 1 до 6 мм. Работи само с монети.

Главният корпус на УАПВС е стоманен и обединява няколко елемента. Отгоре има витрина, през която се виждат пресата и заглавията ѝ, а вдясно под нея отвор за приемане на монетите и друг отвор за връщане на неразпознати монети (малкият отдолу). Дългият хоризонтален процеп отдолу е за изхвърляне на вестника или списанието. Всичко това е монтирано на врата, която се заключва със секретна брава. Отвътре пък автоматът има 2 монетни механизма, 2 устройства за проверка на монетите, 2 монетопровода, 2 каси за приетите монети (намират се в долната му част – падат се горе-долу срещу краката на застаналшя пред автомата купувач), а също така – механизъм за подаване на пресата и, разбира се, електрически блок за захранването.

УАПВС е наречен универсален автомат, защото има многономинален монетен механизъм. Той разпознава монети с различна номинална стойност и така позволява на купувача да използва различни монети, за да закупи вестника или списанието. Изпълнителният механизъм на автомата (механизмът, който пуска към потребителя вестника или списанието) може да захваща различни издания, защото се регулира според геометричните им размери.

В зависимост от цените на пресата техникът, който настройва УАПВС, може да регулира двата монетни механизма така, че да приемат от 1 до 4 монети, а според комбинацията автоматът може да работи с единия или с двата заедно. Когато пуснем парите, монетопроверящо устройство се задейства и започва да идентифицира монетите. Неразпознатите могат да се върнат към отвора за връщане, за да си ги получим обратно.

Ето и схемата на българската вендинг машина от 70-те години:

**Българска вендинг машина – автомат за продажби – схема**

Как УАПВС проверява монетите? Монетопроверителят ги идентифицира по няколко признака: диаметър, дебелина, маса, феромагнитни свойства, специфична електропроводимост, материал на изработката и др.

Диаметърът и дебелината се проверяват още на входа при пускането в прорез, който е калиброван – неговите размери са еднакви с тези на монетите, с които УАПВС работи. Напр. ако това са 2 стотинки, височината на калибрования отвор е 1,82 мм, а широчината – 1,2.

Масата се проверява от лостов механизъм, работещ като везна. Чрез такива везни се проверява и диаметърът. След тази проверка разпознатите като негодни монети (с по-малка маса и различен диаметър) попадат в монетопровода, водещ към отвора за връщане към ползвателя, за да си ги получи той обратно. А монетите с по-голям диаметър се спират от неподвижна опора и от везна и ако тогава купувачът натисне бутона за връщане, те също се изтъркулват в монетопровода към него.

Феромагнитните свойства се проверяват с помощта на постоянни или електромагнити. Координацията между суматора, сравнителя, изпълнителния механизъм и другите възли се осъществява чрез електромагнитни датчици.

А как автоматът продавач ,,преценява“ дали парите са достатъчни за покупка? Многономиналният му монетен механизъм има сумиращо (подобно на старите касови апарати с ръчка) и сравняващо устройство. Първото сумира и отброява общата стойност на пуснатите монети, а второто сравнява стойността им с цената на исканата стока. Докато монетите се проверяват, отброяват и сравняват, механизмите ги задържат в междинен бункер и могат да ги върнат на ползвателя. Когато дадени монети се разпознаят като годни за търговска размяна, суматорът започва да ги пресмята, а след това – да ги сравнява сравняващото устройство. Когато то отчете съответствие на сумата с цената на стоката, дава управляващ импулс (разрешение) на изпълнителния механизъм да изпрати към купувача вестника или списанието. Механизмът отделя най-горния вестник или списание и го пуска към отвора за получаване. През това време монетите се пускат по монетопровода, за да паднат в касата на автомата.

А, и търсим такъв автомат за колекцията ни от стара българска техника, така че, ако знаете някъде да има, пишете ни. :)

Ето още един интересен български автомат ==>

Български автомат за аркадни игри ИЗОТ 127Д

,,Секрет“ – първият български шредер от ~1975 г.

Запознайте се с първия български шредер на име Секрет в Sandacite.BG.

И такаа, на ред за статия е новата придобивка в нашата колекция! Този път тя е образец на устройство, което изобщо не предполагахме, че някога е произвеждани в България.

Шредерът (от англ. shredder, понякога у нас неправилно и ,,шрьодер“) е устройство за раздробяване или дори смилане на хартия на много фини лентички или малки късчета. Шредери се използват от държавни и частни организации и от физически лица, за да се унищожават документи, които, макар да са изтекли или вече ненужни, все още съдържат поверителна информация, която не трябва да се разпространява безконтролно – напр. лични данни, технологична или друга професионална информация от интерес за промишления шпионаж и т.н. В практиката предмет на такова унищожаване могат да са подробни описания на пропагандни действия, замислени от институции на дадена държава и обсъждани секретно, военни планове, също – изложения на бизнес-стратегии или части от тях, различни банкови документи и т.н. Накратко – всякаква хартия с написана информация, която дори след края на употребата е задължително да не стига до външни страни (т.н. ,,изтичане“). В историята са правени опити да се възстанови информация по отрязъците и в някои случаи това е успешно, затова колкото по-тънки са ивиците или по-малки парченцата, толкова по-сигурно е унищожена информацията.

И неслучайно в средата на 1970-те години в завод Оргтехника Силистра започват да произвеждат ,,машина за унищожаване на документи“, която наричат ,,Секрет“. Това е първият български шредер, нов експонат в колекцията ни от българска техника. Предназначен е за институции, работещи с поверителна информация – напр. Министерството на народната отбрана. Този на снимката е произведен през 1975 г., а това е оригинална негова снимка от каталог на завода:

Шредерът се състои от почти квадратна дървена кутия, боядисана в нестандартното оранжево, а под нея има талашитен шкаф. В него се слага кошница за тънките хартиени ленти. А горе, под шредера, в горния плот на шкафа, е пробит голям отвор по такъв начин, че изрезките свободно да изпадат от въртящите се ножове на апарата и да отиват в кошницата. Когато тя се напълни, просто я изпразвате. Ще забележите, че лентите, които са се натрупали в нея, са широки само 2 мм – Секретът добре нарязва. В него има електродвигател (с 1400 об/мин) от завода Елпром Тетевен, който чрез зъбни колелета върти два 30-инасантиметрови оси с монтирани на тях остри ножчета зъбци. Осите се движат едновременно, а зъбците им захапват и придвижват листа в посока от процепа към вътрешността на кутията. Ножчетата се разминават едно до друго и именно те превръщат хартията в тънки ивици.

С шредера се работи така. Поставяте най-много 12 листа хартия в процепа в горната част на кутията му и натискате зеления бутон. (С повече от 12 листа ще затрудните работата на ножовете и нещата няма да вървят ефикасно.) Чува се шум като… от миксер и Секретът започва да нарязва. Листовете могат да бъдат с ширина най-много 22 см, т.е. малко над А4 формат. А ако знаете колко кг тежат документите ви за унищожаване, можете да си направите и приблизителна сметка колко време ще ви е необходимо да ги нарежете, защото ножовете могат да се справят със 100 кг ,,суровина“ за 1 час.

Другите два бутона са червен и бял. Червеният спира електродвигателя и съответно работата на шредера, а белият има аварийни функции. Ако го натиснете, осите с ножовете веднага започват да се въртят отвътре навън и вместо да поглъщат, изблъскват през процепа листата. Това е полезно, ако напр. няколко неправилно поставени в процепа листа (или повече от позволения брой) се заплетат и заклещят между зъбците – ако осите се завъртят наобратно и изхвърлят проблемния материал, по-лесно ще се разчисти ,,коридорът“.

Освен това, случва се погрешно да сте взели някой важен документ и да се усетите, когато той е вече между ножовете. Ако не ги спрете, а само започнете да го дърпате от процепа, ще го разкъсате още повече. Но ако с белия бутон можете да ги накарате те сами да го изхвърлят, листът ще си остане само с онези повреди, които зъбците са му нанесли – а откъм ръката ви ще си е цял, макар и малко намачкан.

Отстрани на дървената кутия са изрязани и вентилационни отвори, за да се проветрява вътрешността на корпуса – тя се затопля главно от електродвигателя:

Шредерът е с размери 750 х 370 х 365 мм, обаче тежи неочаквано много за такова неголямо нещо – цели 35 кг! Помня как го вадехме от багажника на автомобил и в момента, когато го вдигнахме, цялата задна част на колата отскочи нагоре. Секрет наддава на тегло заради електродвигателя, зъбните колелета и тежките стоманени оси с ножове, отговорни за нарязването на хартията. Напр. само електродвигателт тежи 6,5 кг!

Шредерът Секрет потребява 460 вата мощност от мрежата. Работи с 220 волта напрежение, а електродвигателят му е модел ЕОРК 022/4. Шкафчето пък по изработка прилича на обикновена битова мебел… И наистина, най-интересното в него все пак е разположено отгоре – първият български шредер за документи. :)

Ето тук пък можете да разгледате едно доста по-известно произведение на завод Оргтехника Силистра – първия български калкулатор, изнасян в Западна Европа ==>

Български калкулатор Елка 22 от 1966 г. в оригиналния си калъф

КСИ-68 – БГ компютърна работна станция за проектиране от 1988

Запознайте се с българската работна станция за проектиране КСИ-68 в Sandacite.BG.

***Българска компютърна работна станция за проектиране КСИ-68***

Както знаете от нашия сайт, още през 70-те г. българската държава издига лозунгите за ,,всестранно внедряване на електронноизчислителна техника в народното стопанство“, ,,електронизацията – стратегическа задача“ и други подобни. Целта е колкото се може повече човешки дейности да се управляват с помощта на компютри, защото това страхотно много повишава производителността на труда.

Една проектантска област, в която изключително много се използва компютърна техника още от самото начало, е машиностроенето – такъв пример е бюрокомпютърът ИЗОТ 1027С, за който можете да научите повече ТУК.

С такива бюрокомпютри, но и с големи компютри от серията ЕС са проектирани (една важна компютризирана дейност винаги е електронното чертаене) и изчислявани инженерните проекти на много от сградите, които до ден днешен ползваме из българските градове.

След това – през първата половина на 1980-те години – започва производството на какви ли не компютри и компютърни системи, които се използват в инженерното проектиране на различни неща в строителството – сгради, мостове, тунели и още съоръжения – а също и в други области. Различни измервателни, чертожни, печатни и други специфични устройства, промишлени роботи и т.н. са така приспособявани, че да се управляват и работят чрез компютри. Така постепенно се раждат българските работни станции!

В онези десетилетия това е изобщо целта на компютрите – да се използват за решаване на професионални задачи, не за цъкане на игрички дОма. :) Тези глезотии стават възможни едва след като персоналните компютри се разпространяват най-широко и различните професионални области – от архитектурно проектиране до военно дело – са добре обзаведени с тях.

Преди да пристъпим към работната станция КСИ-68, само ще засегнем появилите се през първата половина на 80-те г. проектантски компютърни системи на принципа CAE/CAD (Computer-aided engineering, Computer-aided design – т.е. инженерно проектиране чрез компютри, дизайниране чрез компютри), които през втората половина на 80-те, заради все по-широко използване на промишлени роботи и машини с цифрово програмно управление (да си спомним българските ЦПУ-контролери от серията Програма) се развиват в CAM – Computer-aided manufacturing – производство чрез компютри. През втората половина на 80-те вече не е възможно човек да си представи дейности като самолето-, корабо-, автомобилостроене, архитектура и проектиране на електронни устройства (напр. свръхголемите интегрални схеми) да се правят по стария начин на ръка.

CAE/CAD-компютърните системи са снабдени със специализиран софтуер, който улеснява много електронното чертаене и изработването на техническата документация на новопроектираните устройства. Програмите автоматизират и така ускоряват и извършването на голям брой повтарящи се рутинни операции, докато човешкият мозък пред монитора през това време мисли нещо по-сложно. Голям брой български работни станции с високи графични възможности, произведени след 1984 – 5 г., работят под управлението на 16-битови компютри Правец.

**Българска графична работна станция** с Правец 16

Почти всички такива станции работят и в локални мрежи, за да се споделят файлове между няколко техни потребители и така нещата да стават още по-бързо.

След това на ред идват 32-битовите компютърни работни станции, които започват да се използват в CAE/CAD към края на 80-те. Те, разбира се, се организират около персонален компютър с 32-битов процесор. Една такава е българската КСИ-68, разработена в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН през 1988 г. Предназначена е за широк кръг проектантски задачи, разработката на софтуер, компютризирането и автоматизирането на различни лабораторно-научни изследвания и други задачи.

КСИ-68 се отличава със следните принципи:

— отворена архитектура. По същество КСИ-68 представлява набор от модули, съвместими с VMЕ-магистралата. Благода¬рение на модулния принцип се постига значителна гъвкавост по отношение на конкретно приложение, като характеристиките на МРС могат да се адаптират и разширяват в зависимост от изискванията на решавания клас задачи, както и да се изгради фамилия от програмно съвместими работни станции.
— стриктно придържане към проектни решения, съвместими със съществуващи стандарти. Механическите и електрическите параметри на модулите, изграждащи работната станция, съответстват на спецификациите на VMЕ-магистралата. Процесорът, използван в станцията, е от фамилията МС 68ххх на Motorola. За основа на софтуера на КСИ-68 е възприета де факто стандартната операционна система UNIX V, която осигурява съвместимост на ниво ОС с разнообразни приложни програми. За харддисковете и флопидисковите устройства са използвани интерфейсните стандарти ST 506, ST 412, SASI и SCSI. Локални мрежи се изграждат чрез стандарта IEEE 802.3 (Ethernet).

В долната таблица можете да видите основните технически характеристики на модулите в системата КСИ-68. Чрез тези модули могат да се изградят различни конфигурации в зависимост от това за какво ще се използва системата.

Продължеине на таблицата:

№ по ред 1	Модул 2	Функционални елементи 3	VME-интерфейс 4
5	КСИ 68 К/УФК — уинчестер и флопи-диск	ST-506 интерфейс за контролер за уинчестер диск, ST-412 интерфейс за флопи-диск, локална буферна памет	А 24, D16/D08

6	КСИ 68 К/ГК-М — главен графичен контролер	локален процесор МС 68 000, 16 КВ двупортова памет, 32/64 КВ EPROM за фърмуер, 16 КВ оперативна памет, таблица на цветност, видео ЦАП, 2 х RS-232C, интерфейс към видеошина	А24, D16/D08

7	КСИ 68К/ГК-С — подчинен графичен контролер	графичен контролер NEC 7220, 0,5/1-мегабайтов кадрови буфер, блок за лупа (zoom), интерфейс към видеошина
8	КСИ 68К/ПМ-20 — процесорен модул с МС 68020	процесор МС 68020, аритметичен копроцесор МС 68881, УУП МС 68851, главен или подчинен модул, системен контролер, 16 — 256 КВ RAM/EPROM, 2 х RS-232C, 3 х 16-разреден таймер, интерфейс към локална 32-разредна магистрала (VMX32)	А32/А24, D32/D16/D08

9	КСИ 68К/ДРАМ32-2 — динамична памет	динамична памет с обем 0,5/1/2 MB с контрол по четност	А32/А24, D32/D16/D08

10	КСИ 68К/ДПР-2	двупортова динамична памет с обем 1/2 MB с контрол по четност, интерфейс към локална 32-разредена магистрала (VMX32)	А32/А24, D32/D16/D08
11	КСИ 68К/КП —комбинирана памет	двупортова RAM/EPROM-памет, батерийно захранване, интерфейс към локална 32-разредна магистрала (VMX32)	А32/А24, D32/D16/D08

Независимо от значителното разнообразие от възможни конфигурации, могат да се обособят две основни, които се различават главно по броя на адресните и информационните шини, използвани за пренос на данни.
На долната фигура е показана блок-схемата на КСИ-68, основана на 16-битова шина за пренос на данните, а още по-долу — КСИ-68 с 32-битова адресна и информационна шина.

За изясняване на основните архитектурни особености на МРС КСИ-68, ще обсъдим накратко някои от по-съществените характеристики на отделните ѝ модули.

Системният контролер КСИ 68К/СК-1 реализира функциите за управлението на VME-магистралата. Съдържа функционални блокове за системна инициализация, системен такт, системен арбитър и блок за генериране на прекъсвания по VME-магистралата. Този блок е реализиран с помощта на два контролера на прекъсванията МС 68153, които осигуряват програ¬мируеми вектори на прекъсване, както и функции, свързани с генерирането на прекъсвания в многопроцесорни системи. Освен това в модула са прибавени и някои функции, които обикновено се използват еднократно в една МРС. Такива са напр. часовник/календар, паралелен интерфейс за принтер и два серийни интерфейса RS-232C. За увеличаване на обема от оперативна памет за потребителя или за разширяване на апаратно-програмното осигуряване са предвидени свободни цокли, в които могат да се поставят допълнителни SRAM- или EPROM-чипове.

Модулът КСИ 68К/ПМ-10 е предназначен за изграждане на системи на основата на 16-битова шина за обмен на данни. Той е ориентиран към работа с операционната система UNIX. Съдържа 16-/32-битов микропрорцесор МС 68010, устройство за управление на паметта МС 68451, двупортова динамична памет с обем 128/512 КВ, бързо действаща кеш-памет с обем 4 КВ, блок за обслужване на системни прекъсвания, локален монитор и сериен интерфейс RS-232C. За ускоряване на работата на модула в системи под управление на ОС UNIX се използват няколко подхода:
— достатъчно голям обем (512 КВ) локална памет, осигуря-ваща място за съхранение на цялото ядро на ОС;
— наличие на бързодействащ кеш за инструкции, включен между МП и системната памет;
— едновременно обръщение към кеш-паметта и локалната памет, като при. наличие на данните в кеша се прекратява цикълът на обръщение към локалната памет.

Модулите КСИ 68/ДРАМ-2, КСИ 68К/ДРАМ32-2, КСИ 68К/КП и КСИ 68К/ДПР осигуряват относително гъвкав набор от различни по тип, бързодействие, обем и интерфейс памети, с които в зависимост от изискванията на всяко конкретно приложение могат да се конфигурират различни по производителност системи.

Модул КСИ 68К/ПМ-20 представлява универсален 32-битов микропроцесорен модул на основата на МС 68020. За ускоряване на работата при операции с плаваща запетая е вграден аритметичен копроцесор МС 68881, а за управление на виртуална памет — УУП МС 68851. Модулът е проектиран така, че да може да се използва както като едноплатков компютър, така и в системи, съвместими с VME-магистралата. Във втория случай той може да изпълнява функциите на системен контролер или да се конфигурира като подчинен модул. Голяма част от ресурсите на модула са програмируеми и могат да се модифицират под управление на ПО. В зависимост от предназначението и функциите на модула в една система пространството върху модула, определено за памет, може да се запълни с RAM- или EPROM-елементи.

За увеличаване на производителността на КСИ 68К/ПМ-20 се използват четири подхода:
— двумагистрална структура с 32-разрядни шини за обмен на данни (VME- и УМХ32-магистрала);
— конвейерна обработка на адресните сигнали по двете магистрали;
— специални средства за поддържане на многопроцесорен режим на работа;
— двупортова архитектура на модулите памет (КСИ 68К/ДПР-2 и КСИ 68К/КП), предназначени за работа с КСИ 68К/ПМ-20.

Освен това модулът съдържа часовник за реално време и пак два серийни интерфейса RS-232C.

За управление на външна памет в системата КСИ-68 са предвидени два типа контролери — КСИ 68К/САСИ и КСИ 68К/УФК. За да се опрости разработването на драйверни програми, архитектурата на двата контролера поддържа интер-фейс от високо ниво при взаимодействие със софтуера. Докато КСИ 68К/УФК е управлява периферна памет с по-ниска степен на интелигентност, КСИ 68К/САСИ е предназначен за връзка с устройства, съвместими със SASI/SCSI-стандарта.
За реализиране на изискванията за локална интели¬гентност в КСИ 68К/САСИ е вграден локален микропроцесор МС 68121 с двупортова памет за обмен на команди и данни за състоянието. За ускоряване на обмена на данни по VME-магистралата е включено устройство за директен достъп до паметта и локален буфер с обем 32 КВ. Освен SASI/SCSI-интерфейс модулът поддържа и работата на външно 5,25-инчово флопи по SA 400-интерфейс или на магнитолентово устройство, което ползва същия интерфейс.

За приложения, изискващи обработка на графична информация – като CAD/CAE – КСИ 68 съдържа интелигентна графична подсистема, съставена от два типа модули:
— главен графичен контролер КСИ 68К/ГК-М;
— подчинен графичен контролер КСИ 68К/ГК-С.

Предназначението на КСИ 68К/ГК-М е да осигури локална интелигентност на графичната подсистема, както и интерфейс от високо ниво за програмите. За целта модулът съдържа микропроцесор Motorola 68000, който изпълнява апаратно-програмното осигуряване на подсистемата. Взаимодействието със софтуера става чрез графични команди и параметри. Апаратно- програмното осигуряване на КСИ-68 покрива основните графични примитиви, но благода¬рение на значителните ресурси на графичния процесор може да се разширява до функциите на GKS-стандарта. Освен това главният графичен контролер изобразява данните върху екрана – той преобразува данните от цифров в аналогов вид, синхронизира изображението, обработва данните за цветността и др.

КСИ 68К/ГК-С съдържа графичен контролер NEC 7220, кадрови буфери с обем 0,5/2 MB, блок за увеличаване/намаляване на изображенията (zoom) и блок за генериране на видеосигнали. С един подчинен контролер на всеки пиксел могат да се поставят по четири бита за цветност. В една графична подсистема могат да се включат до 3 подчинени контролера, което увеличава броя на битовете за цветност до 12 за пиксел (4096 цвята).

Тъй като в графичната подсистема има хардуер за локална интелигентност, тя може да се използва и самостоятелно за изграждане на прости графични компютърни терминали с висока разрешаваща способност или за да се емулират някои от най- разпространените български графични терминали.

Както казахме, вграденият специализиран софтуер на КСИ-68 се основава на операционната система UNICS. Това е видоизменена реализация на UNIX V, разработена от американската компания AT&T, върху микропроцесори от споменатата фамилия 68ххх на Motorola. Ядрото на системата с размер от около 180 КВ поддържа многозадачен, многопотреби¬телски режим на работа чрез времеделение. Процесорното време се разпределя между активните процеси по приоритетен принцип въз основа на престоя им в местата на чакащите. Файловата система осигурява унифициран набор от файлове и библиотеки, организирани в дървовидна йерархична структура. Всяко физическо входно/изходно устройство се интерпретира като файл. По този начин се осигурява уеднаквяване на обслужването на файлове и устройства.

Неделима съставна част на UNICS е компилаторът на език С, основан на SGS (Software Generation System — система за генериране на софтуер) и поддържащ файловия формат за общи обекти COFF (Common Object File Format). Освен това е включен компилатор за ФОРТРАН 77 и АСЕМБЛЕР за МС 68000/68010/68020. За подпомагане на програмния развой е включен символен дебъгер за С, ФОРТРАН и АСЕМБЛЕР, както и други средства като специализираните езици SNOBOL, BS-интерпретатор/компилатор на диалект на БЕЙСИК, AWK, език за обработка на низове, ВС, YACC и LEX — език за логически анализ.

През 1988 г. станцията КСИ-68 вече е напълно готова и работеща, но е още в началото на развитието си. Затова тогава тя осигурява само основните, предимно апаратни елементи за създаване на мощни работни станции за CAD/CAE. Но тази работна станция се развива във времето, като след това се сдобива с нови функции:

— създаване на нови и по-високопроизводителни модули – като контролер за Ethernet (КСИ 68К/ЕК), интелигентен многоканален сериен интерфейс (КСИ 68К/ИСИ), нова графична подсистема, процесорен модул на основата на МС 68030, интелигентен контролер за външна памет и др.;
— пренос на потребителски програми за CAD / САЕ-приложения,
— създаване на мрежа от такива станции;
— свързване към други компютърни работни станции и отделни персонални компютри;
— разширяване на базовия в началото софтуер.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Вижте каква я свърши сайтът ни на най-хубавия научнопопулярен форум.

Всяка година най-великото научнопопулярно събитие, в което искаме да се включим, е Софийският фестивал на науката. Това ни дава възможност да изнесем 1 или 2 лекции, в които да разкажем за интересни български устройства, изобретения или личностите, които са ги направили, а също така да подредим грамаден и отрупан с последните ни колекционерски достижения щанд, с който да запознаем малки и големи любопитковци със забележителни стари български техники.

Не направихме изключение и тази година и още в петък стоварихме един голям багажник неща на паркинга зад Иновационен форум ,,Джон Атанасов“ в София Тех парк – място, на което е страшно вдъхновяващо дори само да се разхождаш!

На другия ден от 11 ч. в зона Научно кафене основателят на сайта Антон Оруш изнесе презентация, с която ние първи (и единствени засега) отбелязахме една важна технологична годишнина на България – 40 години от създаването на Първия български персонален компютър ИМКО 1. До момента тази година никой, ама никой не обърна поглед към юбилей от това толкова важно събитие, затова ние сме мноого благодарни на организаторите на Фестивала – Британски съвет България – за възможността да я почетем.

Лекцията на Антон Оруш разкри неразпространявани досега снимки и неизвестни факти за ИМКО 1. Той много се вживя в темата, обаче успя напълно да влезе във времето. Въпросите, които хората от публиката след това задаваха, бяха напр. къде може да се намери сега ИМКО 1, защо всъщност той е началото на компютризацията на България и каква е разликата между него и първия български компютър въобще.

Интересно включване имаше и от посетител на солидна възраст, който се оказа, че е бил съвременник и е работел на компютрите отпреди ИМКО 1. Той ни разказа как в Института по ядрени изследвания на БАН през 70-те г. са писали програми и са ги запаметявали на перфокарти. Стана дума и за различните компютърни устройства с магнитен запис на данните въобще, защото той преминава като червена нишка през цялата ни компютърна история – дори в Първия български компютър Витоша на магнитен принцип работи запаметяващият барабан на ОЗУ (оперативното запомнящо устройство).

Ако не сте посетили презентацията на Антон Оруш, не се притеснявайте – в скоро време очаквайте тук цяла статия за ИМКО 1, така че ще попълните предобре липсата.

На другия ден подредихме щанда на Sandacite.BG с интересни стари български устройства. Заобикаляха ни всякакви технологични пъстротии – образователни игри за малки деца, подскачащи роботчета, гръмливи физикохимични опити и какво ли още не. Това е много радващо, защото някои от тези щандове предлагаха истински детски работилници по електроника и по този начин правят своеобразно завръщане на легендарното движение ТНТМ, а то е много свързано с историята на българската техника – много интересни устройства именно оттам са тръгнали, напр. ТОЗИ модем.

А сред нашите експонати тази година попаднаха както устройства, които вече познавате от наши статии, така и все още непубликувани:

Първият български фонокартов телефон от 1983 г., за който този месец ще качим статия;
голям интерес събра устройството за телеметрично предаване на електрокардиограми по телефонен и радиопът Телекард от 1976 г., улеснявало много медицинското обслужване на хората в най-малките населени места. доста хора оцениха предавателя и правилно отбелязаха, че в най-малките населени места сега се чувства остра нужда точно от уреди като него, каквито преди 45 г. е имало съоръжени!
Първият български детектор на фалшиви банкноти Банкнотоскоп, с който дори тествахме успешно две петдесетолевки;
уредът за електростимулация и рехабилитация на пострадали мускулии, сухожилия и за нервна електростимулация Стимул 1 от 1982 г.;
електрокардиографът ни от 1989 г.
и още какво ли още не…

Антон Оруш се опитваше да обясни на множеството деца как работят устройствата и да ги заинтригува. И да знаете – изобщо не е вярно, че на децата не им е интересна старата техника. Напротив – всичко може да ги заинтригува, ако им се обясни увлекателно.

Със сигурност Софийският фестивал на науката е едно от най-най-най-любимите ни събития, защото ни дава възможност да отидем там, защото ни дава достъп до аудитория, до която иначе едва ли лесно ще стигнем и защото покрай него получаваме възможност да влезем там, където се чувстваме организация от по-високо качество – София Тех парк. Просто това събитие невероятно много вдъхновява. Както всяка година, така и сега още отсега сме готови за повторение. Запретваме ръкави да се готвим за следващия интересен форум, на който ще участваме – Европейската нощ на учените!

Телекард – уред за телеметрично предаване на електрокардиограми

Разучете какво е Телекард и какво прави със Sandacite.BG.

Чат-пат изнамираме и по някой стар български електромедицински уред. В случая той се намира в това куфарче, което получихме миналата седмица. Апаратът в него е производство на Приборостроителния завод Беласица в Петрич и е на конвейера от 1977 г., а е проектиран в Централната лаборатория по биофизика през 1976 г.

Интересният дизайн е дело на Добролюб Пешин и Александър Василев и за него печели награда ,,Златни ръце“ през 1977 г.:

Съществуването на Телекард е доказателство за това колко много внимание е отделяла навремето българската държава за здравето на хората, за удобството на лекарската работа и за пълноценното осигуряване на здравните звена с удобна медицинска техника! Апарати като Телекард показват едно мислене с перспектива. Преди 1990 г. малките населени места се обслужват от здравни пунктове (здравпунктове) или т.н. участъкови здравни служби, а в по-големите населени места има болници. Целта на устройството Телекард е да могат да се предадат до кардиологичното отделение на най-близката болница сигналите от електрокардиограмата на пациента, за да може кардиологът да прецени доколко е тежък случаят и дали се налага превозването на пациента в болница. По този начин се прави бърза и компетентна кардиологична консултация от разстояние. Електрокардиограмите се предават по телефонна линия или чрез радиовръзка. Това се нарича телеметрична ЕКГ-консултация. По този начин, освен удобство, се спестяват и разходите за превоз, ако пациентът все пак не е спешен. Използвайки Телекард, не е нужно да се открива многопрофилна болница с кардиологично отделение във всяко малко населено място. Сигнал от Телекард може да се предаде и от линейка, което означава, че е използван и в службите за бърза помощ – ето го напр. тук в линейката, която мислим, че е бус РАФ 977:

Телеметричната ЕКГ-консултация е система, която тогава държавното здравеопазване много поощрява. Целта е да се доближи квалифицираната медицинска помощ до хората и в най-отдалечените райони. Телекард позволява да се подобри оказването на спешна помощ при сърдечно-съдови заболявания и да се разширят диагностичните възможности на лекарите в малките населени места. Освен това, тъй като при диспансеризираните болни със сърдечно-съдови заболявания се прави периодичен ЕКГ-контрол и наблюдение, чрез Телекард това може да става логистично по-лесно, а също така и профилактични ЕКГ-изследвания. Въобще, много полезна джаджа! Освен в България, бил е използван в бившия СССР и ГДР.

Този Телекард дойде в колекцията на Sandacite.BG чисто нов, абсолютно никога неизползван – ние бяхме първите, които отворихме пликовете с различните му части. Той се състои от няколко елемента, като двете главни са предавател и приемник. Някои от снимките по-надолу са автентични и показват как се работи с него, а ето такова е съдържанието на куфарчето:

Тук виждаме задния панел на предавателя и на него конектор DIN5, означен с ,,пациент“ – тук се включва електрокардиографът и постъпват сигналите от него:

Електрокардиографът се свързва към предавателя Телекард чрез ето тези 4 жици с 4 жака от едната страна (към ЕКГ-то) и с DIN5 към предавателя:

Предавателят се състои от 3 основни звена: биоусилвател (с коефициент на усилване 400), честотен модулатор и нискочестотен усилвател. Разбира се, цялото устройство е напълно транзисторизирано – прекалено късно е, за да съдържа електронни лампи.

Когато ще работите с Телекарда, първо го включете и изчакайте 1 минута. След това предавателят преобразува сърдечните биотокове в честотно-модулиран сигнал, който се предава от акустичен излъчвател – това дебелото, кръглото, оранжевото:

За него залепяте телефонна слушалка откъм микрофона, както е направила сестрата на долната снимка, за да навлезе звуковият сигнал в телефонния микрофон и да се предаде по телефонната линия. Същото можете да направите с микрофон на радиопредавател и да го предадете по радиото, но трябва да се чува чисто! Сумарното ниво на шумовете и смущенията, приведени към входа на предвателя при нормална телефонна връзка, е </= 50 миливолта. Освен това, преобразуваният в звуци сигнал може и да се запише на магнетофон, ако Ви се занимава.

В кардиологичния консултативен център се намира друг Телекард, който обаче се използва като приемник:

Той усилва и демодулира приетия по телефона или радиото сигнал и дава изходен сигнал, който съответства на оригиналния електрокардиографски образ. Връзката на приемника с телефонната линия е директна, електрическа. Оттам идва сигналът, но той може и да се възпроизведе и от включен в конектора DIN5 магнетофон, ако е предварително записан оттатък с предавателя. Можете да включите и уред, за да се възпроизведе сигналът не звуково, а графично – електрокардиограф или дори осцилоскоп!

Това е в основни линии работата на Телекард. Сега да видим и какви са неговите технически характеристики. Носещата честота на сигнала е 1500 херца, максималната девиация – +/- 300 херца, а максималният входен сигнал +/- 5 миливолта. Неравномерността на амплитудно-честотната характеристика на честотите е 3 децибела. Входното съпротивление на предавателя е >/= 4,5 мегаома. Времеконстанта – >/= 1,2 сек, коефициент на предаване >/= 0,6.Коефициентът на потискане на синфазния сигнал е >/= 60 децибела. Общата амплитудно-честотна характеристика за ЕКГ-сигнала е 0,2 до 100 херца при 3 децибела.

А как се захранват предавателят и приемникът? Предавателят – с акумулаторна батерия Мусала, същата като онази на полицейските радиостанции Микрон. Ето я тук:

Приемникът пък се захранва с 12 волта, които получава, като 220-те от мрежата минат през стабилизиран токоизправител с превключвател:

Той също може да се захранва от батерията, но това е аварийна възможност – само ако спре токът.

Ето тук можете да изтеглите пълното техническо описание на Телекарда, ако ви е интересно ==> Телекард – техническо описание

Предавателят тежи 1,1 кг, а приемникът – 900 грама. Размерите им са еднакви – 233 х 150 х 84 мм.

Между другото, интересните стари български електромедицински апарати не спират дотук! Ето това напр. е първият български рентген ==>

Български рентгенов апарат Рд100 от началото на 1950-те г.!

Фирма Електро-неон – българските неонови лампи от 1936 г.

Прочетете в Sandacite.BG за историята на българския производител на неонови лампи Електро-неон!

**Електро-неон – български неонови лампи**

Всяко технологично производство от периода на Царство България е интересно, защото за много такива въобще не знаем, че са съществували. Едно от тях са неоновите светлини, които още от края на XIX век се използват все по-често в рекламите. Тази тенденция се развива през десетилетията и не подминава и България.

През 1936 г. в София е основано дружеството Електро-неон с цел ,,производство, монтаж и конструкции на неонови надписи, реклами, ефекти, осветителни тела, електрически уреди и апарати, както и всякакви електрически инсталации и произведения от стъкло; представителство и търговия“. Това е най-вероятно първият български производител на неонови лампи! За историята на българската техника е много важно, че го открихме!

Фирмата има кантора на втория етаж на ул. Леге № 23. Основатели по учредителния протокол са:

Любомир Иларионов, електротехник;
Емануил Манолов, машинен техник;
Тобиас Щарк, електротехник;
Елия Барух, електротехник.

Четиримата съдружници внасят дял по 53 000 лв всеки и от 15.I.1936 г. встъпват в длъжността си на управители.

Една интересна история се случва на общо събрание на управителите през същата година. През м. април Елия Барух излиза от дружеството, но въпреки всички покани и призиви на съдружниците си не се явява на общо събрание, което да оформи надлежно неговото излизане според правилника. Същевременно той изтегля дяла си от дружествения капитал, а междувременно също започва да произвежда през друга, своя фирма, отново неонови светлинни тръби. По този начин нарушава дружествения правилник и договора, който е подписал при основаването на Електро-неон, защото никой от съдружниците във фирмата ,,не може без разрешение от другите да изпълнява в България каквато и да е друга длъжност при друго подобно предприятие, нито да бъде заинтересован в такова“. Затова на събрание през 1938 Щарк е изключен и за нови управители са назцначени Любомир Иларионов и Емануил Манолов.

Ето и една реклама на фирма Електро-неон от 1938 г. – прочетете текста, информативен е:

**Електро-неон – български неонови светлини**

,,Голяма економия на ток, полезно осветление без сянка!“ :D

През същата година неонови светлини, производство на Електро-неон, получават златен медал на Художествената занаятчийска изложба в София.

Интересно е да проследим как се развива дейността на Електро-неон през Втората световна война. През 1940 г. вече са налице трудности с доставките на суровини и намалена печалба, защото заради военните действия рекламните бюджети на предприемачите се свиват и скъпата светлинна реклама започва да се използва по-малко. Отчетената годишна печалба е 109 984 лв бруто.

През 1941 г. вече някои от работниците са мобилизирани в окупационните корпуси на българската армия в Македония и Западните покрайнини, затова в Електро-неон се налага търсене на нова работна ръка. Въпреки това, печалбата на производителя е 166 722 лв бруто.

През 1942 собствениците се замислят да въведат в производството нови изделия, освен неоновите светлини за реклами, защото стават все повече признаците, че търсенето им може да престане.

Междувременно, заради клаузите на приетия пред 1941 г. Закон за защита на нацията и рестрикциите, които той налага върху българските граждани от еврейски произход, съдружникът Тобиас Щарк престава да подписва дружеството. През 1943 г. той прехвърля и дяла си на Иларионов и Манолов. Той ще се сети за него едва през 1945, когато успява да си го възвърне въз основа на действието на новоприетата Наредба закон за уреждане имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони.

Както сочат редът на историята и примерите с други български предприятия, и Електро-неон претърпява промените на национализацията – дружеството е ликвидирано от собствениците му през 1948 г.

За този интересен български производител успяхме да издирим само тази реклама и емблемата, която виждате под заглавието на статията. Каквито и информации обаче да открием за него в бъдеще, задължително ще ги добавим тук. Доскоро!

Електрически уреди от Царство България, марка ЕДИСОНЪ!

ИЗОТ 0167Д – БГ електронна охранителна система с микрокомпютър

Sandacite.BG се ровихме с едно складче и намерихме охранителна система с микрокомпютър – ИЗОТ 0167Д!

**Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д**

Освен обикновените компютри, твърде много са българските технологични устройства, в които са използвани процесори и едночипови микрокомпютри – терминали, модеми, фонокартов телефон… А ето че сега се натъкваме и на още нещо!

През 1992 г. в Централния институт по изчислителна техника и технологии е проектирано и започва да се произвежда ето това интересно нещо. Това е голяма електронна охранителна система, предназначена за контрол на достъпа до важни помещения – служебни, складови, жилищни… Нарича се ИЗОТ 0167Д и днес е нейният ред да застане на нашата дисекционна маса.

Подобно на описаната преди години от нас електронна охранителна система на ЗММ Технотроника София, и ИЗОТ-ът работи с предварително въведен от ползвателя на помещението код. След неговото запаметяване то се заключва чрез електромеханична брава, кояото се монтира на касата на бравата. Оттогава насетне в охранявания обект може да се влезе само ако на клавиатурата се въведе същият код. Ако го въведем успешно, се изпраща сигнал до управляващото устройство да отключи електромагнитния насрещник на бравата, за да влезем. А ако три пъти наберем кода грешно, аларменото устройство започва да издава мощен алармен сигнал от ето това благоевградско говорителче:

Същото започва да прави и ако опитате да взломите вратата, прозорците и т.н.

Кодът може да бъде с различен брой цифри (дължина – от 3 до 10) според както желае потребителят. Ако искаме да сменим кода с друг, новия трябва да въведем за не по-малко от 15 секунди.

Сега да разгледаме ИЗОТ 0167Д. Електронната част на алармата се състои от два отделни главни модума, свързани с лентов кабел – управляващо устройство и клавиатура. Управляващото устройство (УУ) съдържа цялата електроника. Ето тук сме го отворили и вътре можете да видите кюстендилските кондензатори, едночиповия 8-битов микрокомпютър с EPROM СМ 656 (пуснат в производство 1991 г.) и други неща:

По-долу виждате, има и конектори (съединители). Те са, за да се включват сирена, датчик тип МУК и до 50 бр. вибрационни датчици за охрана на прозорците, по всеки един от двата входа за сигнални датчици, както и на обемни датчици с релеен изход.

Тук на снимката виждате различни неща, накои от които изглеждат странно. Това са комплектът на магнитноуправляемия датчик, сигналните датчици СД2, комплекта 9-щифтов съединител с ключалка и т.н.:

**Българска електронна аларма ИЗОТ 0167Д**

УУ се монтира вътре в охраняваното помещение, а клавиатурата – от външната страна на входа. Освен това има релеен изход за включване към сигнално-охранителна техника и за включване на устройство KASTA-01. Чрез него и с телефонен апарат с бутонен избирач (като белоградчишките ТА 620 или ТА 820) може да се свържем с желан телефонен номер. Затова и клавиатурата има стандартни телефонни знаци като диез напр.

Ето как изглежда цялата система на устройството монтирана:

Поначало ИЗОТ 0167Д работи на 220 волта напрежение…

Но ако то падне, може да се захранва от 12-волтов правотоков акумулатор. Управляващото устройство консумира около 8 вата мощност.

Ето я и бравата. Тя е от известния завод Метал Варна, този път произвел и брави с електрическо задвижване за към разглежданата от нас аарма:

Както споменахме, от клавиатурата излиза лентов кабел, който се свързва с УУ-то чрез присъединяване на кабела в конектор.

Към първия съединител Х1 свързваме електромеханичната брава, аларменото устройство, сирена, МУК-а, датчици за охрана (СД и обемни) и релеен изход СОТ (,,сигнално-охранителна техника“), както е показано тук:

Х1: 01 – датчик с магнитно управление
XI: 02 – насрещник на електромеханичната. брава
Х1: 03 – сирена
Х1: 04 – изход СОТ
Х1: 05 – изход СОТ
Х1: 06 – I, акумулатор
XI: 07 – +12 волта, акумулатор
XI: 08 – вход сигнален датчик
XI: 09 – вход сигнален датчик

На втория съединител Х2 се включва клавиатурата, а към третия съединител Х3 се свързват:

акумулатор при вградено зарядно устройство,
изделие KASTA-01 за свързване охранителната система към телефонен апарат,
12-волтов (през превключвател за захранване, наречен К1) и
обемни датчици.

Ето ги и в таблица:

Х3: 01 – свободен

Х3: 02 – 12 волта, през превключвател К1 (обемен датчик)

Х3: 03 – + към акумулатор при вградено зарядно устройство

Х3: 04 – I към акумулатор при вградено зарядно устройство

Х3: 05 – RESET към KASTA-01

Х3: 06 – сигнал аларма към KASTA- 01

Х3: 07 – + 12V – захранване към KASTA-01

Х3: 08 – I – захранване към KASTA-01

След монтаж на системата ИЗОТ 0167Д по този начин е необходимо да се въведе кодовата комбинация, които искате да осигури контрола на достъпа до охраняваното помещение. За целта трябва да извършите следното:

Включете системата към мрежово напрежение 220 волта/50 херца или 12 волта/1.0 ампера.
Натиснете бутон.
Последователно натискайте цифрите на желания код. При всяко натискане на бутон светва за кратко време индикаторът на клавиатурата.
След последната цифра (от третата до десетата) натиснете бутон [*]. Ако спазите правилната последователност, системата издава кратък потвьрдителен звуков сигнал.

По нататък, при всяко влизане в охраняваното помещение е необходимо да повторите т. 3 и т. 4. При правилно въведен индикаторът на клавиатурата пак така ще светне и електромеханичната брава се отваря за около 5 секунди, та да имаме време да натиснем дръжката и да влезем.

Може да стане нужда да изключим алармата за дълго време. Тогава е необходимо да повторим т. 3 и да потвърдите въведения код с бутон [#]. В този случай системата издава два кратки звукови сигнала и отново отваря електромеханичната брава, но вече не реагира на сработване на датчиците.

За да включите отново алармената функция, е необходимо да наберете само първите две цифри на кодовата комбинация и после бутон [#]. При това управляващото устройство включва за кратко време алармената сирена, за да се убедите, че работи.

Както споменахме в началото, при трикратно въвеждане на грешен код се включва алармената сирена. Тази функция може да се изключи чрез ключ S1 – 4.

Между другото, навремето гаранционният срок на ИЗОТ 0167Д е бил 6 месеца, но тя със сигурност може да работи и сега – напр. нашата. Тя впрочем не е била и никога използван – ето вижте, приемо-предавателният протокол и свидетелството за приемане са ѝ празни:

Докато използвате ИЗОТ-а, можете да се срещнете и с повреди – напр. прекъсната е веригата на сигналните датчици или МУК-а. В такъв случай проверете веригата и изправността на датчиците.

УУ-то тежи 2 кг и е с размери 80 х 80 х 280 мм.

А ето и споменатата от нас по-горе аларма на ЗММ Технотроника София:

Стара българска аларма на ЗММ Технотроника София

Антон Оруш представя ,,Голяма книга за българската техника“

Антон Оруш от Sandacite.BG утре ще представя на живо своята книга за българска техническа история. Заповядайте!

**Антон Оруш – Голяма книга да българската техника**

Както знаете, наскоро излезе ,,Голяма книга за българската техника“! Това е най-пълното издание по технологична история на България – тази важна и интересна, но незаслужено подминавана тема. Новият пъстър том иска да ви разкаже за стотици познати и непознати достижения на родната техника, някои от които прелюбопитни или пък истинска национална гордост.

Книгата започва разказа си от началото на ХХ век и стига до 90-те г., показвайки ни български цветен телевизор от 1901, противогази и жп вагони от 20-те г., мобилен телефон от 1964, снимки от Марс, цял-целеничък танк и компютър с размери на апартамент! Всичко това е онагледено в над 500 илюстрации и описано в четивен и забавен стил.

За първи път след толкова десетилетия България най-сетне има книгата, която отдавна трябваше да напишем. Елате заедно да отпразнуваме появата на книгата, която българската техника заслужава да има!

ЗА АВТОРА:
Антон Оруш е колекционер и изследовател на българската техника. Поддържа най-голямата колекция в тази област (над 400 апарата) и е създател на Sandacite.BG – Българският портал за стара техника – сайт за история на българската техника. Работи в Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“.

„Голяма книга за българската техника“ можете да намерите в книжарниците и онлайн на: https://bulgarianhistory.shop/catalog/goliama-kniga-za-bg-tehnika/.

САМО НА ТОВА СЪБИТИЕ обаче ще можете да си я вземете с автограф от Антон Оруш, да си поговорите с него и да разгледате на живо най-новите попълнения в голямата му колекция от българска техиика, които ще ви очакват бар ,,Абордаж“ в София, на ул. Веслец 22 – там ще бъде представянето.

Запазете своето място за първата сесия тук: https://www.eventbrite.com/e/-1830-2000-tickets-108097418288

Запазете своето място за втората сесия тук:
https://www.eventbrite.com/e/-2030-2200-tickets-108097849578

==> Българска електронна ТЕЛЕВИЗИОННА игра ТВ СПОРТ от 1985 г.

Вижте българската електронна телевизионна игра ТВ СПОРТ в Sandacite.BG!

Ако помните, преди време ви бяхме запознали с телевизионната игра Гейм 2, която представлява спортен симулатор. Традицията в производството на такива игри у нас продължава и след края на 70-те г., като през 1985 или 1986 г. се появява ТВ Спорт. За разлика от предшественика си, тя е произведена в пловдивските Обединени заводи за запаметяващи устройства (ОЗЗУ). Днес ще я разгледаме подробно.

Тя е поместена в доста по-различна от Гейм 2 кутия – тази прилича на старо голямо дистанционно – и може да имитира четири вида спорт – футбол, тенис, скуош, обикновена тренировка и хокей. Тренировката не я броим за вид спорт. :)

КАК СЕ ВКЛЮЧВА

На първата снимка виждате, че играта се състои от главен блок, към който чрез жици са свързани два игрови контролера (за тях ще поговорим по-надолу). От ,,топуза“, който прилича на дистанционно, излиза кабел с коаксиален накрайник, който да включите в телевизора. Това подсказва, че той трябва да бъде нещо поне от София`81 нагоре, а не от по-старите със антенев вход тип ,,симетричен“.

Все пак, ако искате да играе на по-стар телевизор, това не е проблем. Просто ще трябва да си намерите т.н. съгласуващо устройство – преходник от коаксиален към симетричен антенен вход, произвеждано в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ – или (по-трудното) да смените накрайника. Но имайте предвид, че без значение дали телевизорът е цветен или черно-бял, образът от самата игра винаги ще е черно-бял.

Когато все пак наврете накрайника, включете телевизора на 3-и канал, като същевременно намалите звука до минимум, защото в топуза има вградено високоговорителче, от което се чуват собствените звуци на играта ТВ Спорт.

КАК РАБОТИ

Играта се играе от двама души, като според вида на спорта на екрана те управляват самостоятелен играч или цял отбор. Те представляват игрови контролери от типа paddle, с който ви запознахме наскоро ТУК. Чрез въртенето на потенциометрите можете да направляате движението на своите играчи/играч нагоре-надолу по вертикала. Ако вкарате гол или въобще отбележите точка в някоя от игрите, ще чуете звук от вграденото в големия модул високоговорителче.

За да включите играта, преместете плъзгача най-горе вдясно от трите колони бутони (дясното положение е включено, лявото – изключено).

Сега трябва да изберем на какво ще играем и как ще го правим. Загледайте се в различните бутони по-долу:

Всеки от бутоните от най-дясната колона задейства режима за различен вид спорт. Първият е за футбол, вторият за тенис, третият – за скуош, четвъртият отключва режим ,,тренировка“ и последният е за хокей.

Ако сте направили всичко това правилно (което не е трудно), от горовителчето в топуза трябва да чуете характерен звук и на екрана да се появи началният екран на избрания от вас спорт. Ако образът не е добър, поиграйте си с потенциометрите за фина настройка на телевизионния образ.

Според това колко умели играчи сте и колко бързо желаете да върви играта, можете да контролирате колко бързо да се движи топката. Това правите с двата бутона от първата и втората колона вляво, като натискането на левия ускорява движението, а на десния го забавя.

Вторите бутони, броено отвесно, в първата и втората колона управляват ъгъла на подаване на топката – левият бутон с големите стрелки съответства на голям ъгъл, а десният с малките – на малък.

Освен това можете да направите играчите си да се виждат големи или малки на екрана! Техния ръст контролирате с третите отвесно бутони от първата и втората колона.

Бутоните, означени с Р и А, определят как играчите ще си подават топката – дали ръчно (Р) или автоматично (А). Когато е ръчно, това изисква многократно повече внимание от играещите пред телевизора, докато автоматичният режим се управлява от логическата платка на самата игра.

Най-долният бутон от първата колона е означен със С, което означава сервис. Той е за режим на ръчно подаване, защото тогава се правят автоматични сервиси.

Докато играете, резултатът се изписва автоматично на екрана, в горния край на двете игрови полета. Отброяват се точки, обаче когато някой от играчите достигне 15 (дори да се играе игра, при която поначало се играе с време, каквато е футболът), резултатът трябва да се нулира. Тогава играчите вече не могат да взаимодействат с топката, да я отбимат, подават и т.н., а един от играещите трябва да натисне червения бутон 0:0.

ПРАВИЛА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ИГРИ

футбол – всеки участник управлява не единадесет (както е в действителността), а двама „играчи“ с помощта на потенциометъра върху контролера. При това „вратарят“ защитава своята врата, а „нападателят“, намиращ се на противоположната страна, се стреми да вкара топката във вратата на противника. Пропуснатата топка увеличава резултата в противоположната половина на игралното поле. В играта участват двама души едновременно.

тенис – участникът с помощта на „играча“ се стреми да не пропусне топка зад линията на полето от своята страна. Удряйки се в борда, топката се отразява от него и продължава да се движи, докато вторият участник не нанесе своя удар. Пропуснатата топка увеличава резултата за сметка на тази половина на игралното поле, в която се намира участникът, изпратил топката зад линията на полето. В играта участват двама души едновременно.

скуош – двамата участници последователно отбиват със своите играчи топката към стената на лявата страна. При това топката се отразява само от този участник, който е наред да отбива и свободно преминава през другия участник. Ако участникът пропусне топката по време на своя ред, то резултатът се изменя с единица в полза на противника. В играта участват двама души едновременно.

тренировка – този режим е предназначен за начинаещи. Всяка пропусната топка увеличава резултата с една единица. С тренировката играещите усъвършнстват рефлексите си, за да могат след това да се справят с реалните игри, но времето за постигане на резултат 15 може да бъде по-продължително.

хокей – както и в действителността, правилата за тази игра са аналогични на футболните, но играещият с десния контролер освен вратар и нападател, разполага и със защитник. Този режим може да се използва, когато уменията на двамата противници не са равностойни, за да се компенсира донякъде това.

СХЕМИ

Ето тук можете да разгледате принципната електрическа схема на играта и тази на логическата платка:

**Българска електронна телевизионна игра ТВ Спорт – схема**

ЗАХРАНВАНЕ

Телевизионната игра Спорт може да се захранва по два начина – външно чрез стабилизиран токоизправител, от който да получите 9 волта, или от 6 броя батерии тип R6 по 1,5 волта, които се поставят в специално гнездо на големия блок с бутоните. Ако батериите много отслаблат обаче, играта ще започне да не ви работи нормално, да върви нестабилно (по онова време в българския език все още не е навлязъл изразът ,,играта ми лагва“) и да ви дразни. Същото може да стане и ако напрежението от външния източник падне под 7 волта. Не е добре и да я свързвате към самоделни трансформаторни устройства – разни звънчеви и т.н.

Това е в общи линии най-важното за играта. В началото споменахме за нейния предшественик – той представлява ето това:

Българска телевизионна игра Гейм 2