Категория: Други

В Sandacite.BG докарахме още 3 български медицински уреда – вижте ги. :) :) 

Физиотерапевтичен апарат ,,Магнит“

В колекцията ни дойдоха нови експонати – един от тях е физиотерапевтичният апарат ,,Магнит“. Използва се за провеждане на магнитотерапия с импулсно нискочестотно магнитно поле. Процедурата е често назначавана във физиотерапията. Българската школа във физиотерапията залага на магнитолечението като средство с доказани положителни терапевтични ефекти за човека, а именно: обезболяващ, противовъзпалителен, седативен (успокоителен), хипотензивен (понижаващ кръвното налягане), трофичен (подобряващ кръвоснабдяването на органите) и др. През 1982 г. дори е публикувана цяла книга ,,Магнитотерапия“ от проф. Ненчо Тодоров.

Нашият апарат е произведен в Завод за медицинско обзавеждане ,,Дружба“ Враца през 1987 г. и е разновидност на ,,Магнит Н95“. Панелът му е конструиран за лесна и интуитивна употреба. На него има:

• копче за включване/изключване на апарата;
• регулатор ,,дозис“ от 1 до 6, като 6-а степен отговаря на ниво на магнитна индукция около 60-65-70 милитесла (mT) или около 600 гауса (G);
• бутончетата с цифри над тях са регулатор за обхвата в секунди – съответно за по-къс или дълъг импулс и период.

Апаратът ,,Магнит“ може да работи и в непрекъснат режим (за това има специален бутон), но по-добър клиничен ефект има, като се изберат стойностите на импулса и периода при различните заболявания. Затова има рецептури за работа с апарата – ето две примерни:

• 20 мин, 50 mT (дозис 4-5), 5 период / 2 импулс;
• 15 мин, 35 mT (дозис 3), 8 период / 3 импулс.

Двата тежки кръгли накрайника са електромагнитите, които трябва да поставим на тялото на пациента в зоната, в която желаем да окажем въздействие.

Български медицински лазер ,,Стил“

Лазертерапията е най-съвременният клон за лечение във физиотерапията. Можем да кажем, че няма физиотерапевтичен кабинет без лазерен апарат. Има различни видове – един от тях е хелио-неонов (червен), който е с по-слаба мощност. В предишната статия дадохме информация за случаите в медицината, в които е подходящо да се използва лазерно лечение.

Лазертерапията с апарата ,,Стил“ има следните ефекти:  противовъзпалителен, аналгетичен (обезболяващ), съдоразширяващ, регенеративен (възстановителен), имуностимулиращ и др. На клетъчно ниво засилва метаболизма и увеличава образуването на аденозинтрифосфат (АТФ) – макроергично съединение, което съдържа богати на енергия връзки.

Областите на приложение на лазертерапията с апарата ,,Стил“ са кажи-речи цялата физиотерапевтична и спортна патология. Някои от тях са: артрози, дискова херния, навяхвания, контузии, мускулни болки, фрактури, болкови синдроми, хронични незарастващи рани, артрит на темпоромандибуларната става и др.

Внимание! По-мощните инфрачервени лазери притежават фототермичен ефект и при тях трябва да се внимава да не се предизвиква изгаряне. То би било дълбоко в тъканите, поради специфичната дължина на вълната, и е сериозно усложнение от терапията.

Апаратът от снимката представлява разновидност на инфрачервен лазер и, както очаквате от наша статия, е произведен в България, по-конкретно от Научно-производствено предприятие ,,Оптика“ през 1986 г. Отпред има потенциометър за времето на облъчване в секунди. От накрайника уредът емитира лазерен лъч, който има характерни особености – той е насочен и монохроматичен. При проникването в тъканите предизвиква фотохимичен, фотоелектричен ефект и засилва много регенеративни процеси в организма. Апаратът ,,Стил“ използва насочен сноп светлина и силата на неговата енергия, за да стимулира клетките и да доведе до възстановяване на увредените тъкани. Апаратът ,,Стил“ се използва удачно в комбинация с повечето физиотерапевтични апарати, като ,,Магнит“, ,,Интерференц“ и др.

Апаратът ,,Стил“ се състои от две части:

• основен корпус, на предния панел на който има бутон включване/изключване и бутон, с който се настройва времето на облъчване в секунди – от 1 до 14 секунди;
• трансдюсер за емитиране на лазерния лъч, който се държи с ръка и се аплицира в съответната зона на тялото – стави, паравертебрално (около гръбначния стълб), за места на сухожилия, мускули, бавнозарастващи рани  и др.

Впечатление прави актуалният за времето си дизайн на апарата. Сегашните мощни инфрачервени лазери с мощност 10, 20, 30 W са конструирани на сходен принцип.

При работа с апарата задължително се ползват защитни очила – за пациента и терапевта.

Апарат ,,Интерференц ИФМ“

Апарат за лечение с електричен ток във физиотерапията и спортната медицина. Терапията с интерферентен ток (ИТ) се прилага често в медицината при болести като фрактури, артрози, неврити, радикулити, контрактури, синдром на Зудек, болкови синдроми и др.

Идеята за създаването на ИТ от посочения апарат е следната.

Използват се 2 токови вериги на средночестотни токове. Честотата на единия е 4000 Hz, а на втория варира автоматично с нискочестотна разлика до 100 Hz. Посредством явлението интерференция ендогенно възниква нискочестотен ток с честота от 0 до 100 Hz, т.е. разликата в честотите на двата основни тока. Дотук разбрахте, нали?

Самият интерферентен ток се усеща като дълбоки вибрации с променлив характер, най-отчетливо на мускулатурата. Интерферентният ток се прилага на човешкото тяло чрез 2 чифта електроди, които са разположени върху стави на човека, от двете страни на гръбначния стълб – торакално или лумбално и др. – във всеки случай така, че силовите линии на двата тока да се кръстосват. Клиничното действие от терапията зависи от честотния диапазон на интерферентния ток 1 – 100 Hz.

В най-лявата част на работния панел на апарата Интерференц има LED екранче, на което се изписва работната честота на тока в Hz. Чрез потенциометър тази честота може да се донастройва.

Апаратът има и 5 бутончета:

• честота F – това е константа, т.е. можем да изберем фиксирана честота, примерно 60 Hz;
• честота 1 – F – където F e избраната по-горе честота константа, примерно 1 – 60 Hz;
• честота 1 – 10 Hz – предизвикват се единични мускулни контракции – т.н. ексцитомоторно действие. Използва се за мускулна гимнастика;
• честота 90 – 100 Hz – причинява седативен, аналгетичен и калусообразуващ (усилва заздравяването на костта при фрактури) ефект.
• 1 – 100 Hz – има динамогенно, трофично, спазмолитично (премахващо спазмите на гладката мускулатура) и обезболяващо действие. 100 Hz честота се използва за въвеждаща със силно обезболяващ ефект.

На апарата има още:

• бутон за настройка на минутите – обикн. 15 – 20 минути за процедура;
• бутон ,,Старт“;
• екран, на който се изписват избрани/оставащи минути.

В панела вдясно имаме:

• LED екранче, показващо силата на тока в милиампери (mA). Настройва се индивидуално спрямо усещането, най-често 25-35-40 mA;
• потенциометър за настройване на силата на тока в mA.

Най-вдясно на панела са буксите за свързване към апарата на двата кабела, които влизат във взаимодействие с тялото на пациента.

Ще продължим да издирваме интересни стари български медицински устройства. Следете статиите ни.

Вижте инфо за българските вакуумни помпи в Sandacite.BG! :)

Вакуумната помпа е устройство, което създава вакуум – отвежда въздуха или друг газ от затворен обем, за да остави частичен вакуум и да намали налягането. Съществуват вакуумни помпи с различна степен на вакуум, както и с различна конструкция. Използват се за създаване на вакуум в лабораторията при филтриране, в хладилни и климатични инсталации, при сублимационното сушене и т.н. В индустрията някои процеси като изпаряване, дестилация или ректификация при необходимост се извършват под вакуум. В производството на консерви също – в Консервния комбинат в Лом фабриката наистина е произвеждала вакуум, който се е ползвал чрез тръбна инсталация в производствения процес! :) Например конфитюрът от сини сливи се вари под вакуум, което му позволява да ври при по-ниска температура и запазва превъзходните си вкусови качества.

Доскоро не знаехме, че в България са произвеждани вакуумни помпи. Но ето че нипопадна този каталог изделия на Технологичния комбинат за вакуумна техника в Ямбол от първата половина 80-те г. По-долу в картинките можете да разгледате български вакуумни помпи и техните характеристики. :)

Двустъпалните ротационни вакуумни помпи могат да бъдат използвани във всички области на вакуумната техника. Те са ед­накво подходящи за изследователска дей­ност и за производствени цели. Чрез тях може да бъде получен груб и прецизен ва­куум, а при вакуумните агрегати са най- подходящи за създаване на форвакуум. Основните им предимства са:

• компактно устройство;
• висока поносимост спрямо водна пара при включен газбаластен вентил;
• без обратно покачване на маслото след изключване на помпата;
• минимална загуба на работна течност;
• повишена корозионна устойчивост;
• безшумна работа;
• лесно поддържане и обслужване;
• висока надеждност.

Използваните агресивни и неагресивни га­зове при нормална и повишена влажност трябва да бъдат предварително очистени от механични частици. Помпите от типа АС са корозионно устойчиви и са приложими в системи и агрегати, с които се създава вакуум в агресивни среди.

Технически характеристики:

А ето инфо и за дифузионните вакуумни помпи тип ПВД:

Дифузионните вакуумни помпи са пред­назначени за създаване на висок вакуум на неагресивни газове и парогазови смеси, предварително очистени от кондензирана влага и механични замърсители. Те не могат да бъдат използвани за вакуумиране на горими газове и взривоопасни парогазови смеси.

Работата на дифузионните помпи е възможна само при осигуряване на изхода на пред­варителен вакуум от форвакуумни помпи. Дифузионните помпи, комплектувани с форвакуумни помпи образуват високовакуумни помпени агрегати, които намират широко приложение в системата и инста­лациите за вакуумни технологични процеси в машиностроенето, в научноизследовател­ските лаборатории и др.

Голямата скорост на изпомпване и просто­тата на устройството им са важни условия  те да бъдат едно от основните средства за постигане на висок вакуум.

Ето и техническите данни на български вакуумни помпи от този тип:

Надяваме се, че с тази статии запълнихме част от белите петна по историята на българската техника. Продължаваме да търсим нови съкровища! :)

В Sandacite.BG се сдобихме с български йонофоратори! :) Вижте колко са интересни.

Йонофорезата е метод на лечение, при който се използва слаб електрически ток. Той се въвежда в желаните места на организма чрез електроди, поставени във влажни хидрофилни възглавнички. В разтвора, овлажняващ възглавничките, може да бъде разтворено лекарствено вещество спрямо спецификата на заболяването и обективното състояние на пациента.

Йонофорезата се прилага при лечение на заболявания на централната и периферна нервна система, заболявания на опорно-двигателния апарат, на стомашно-чревния тракт, гинекологични и стоматологични заболявания и други. Предимствата на йонофорезата са, че тя е безболезнена процедура, подходяща е за хора с непоносимост към игли и инжекции, лекарството прониква директно в засегнатата част и има нисък риск от инфекции поради неинвазивността на процеса.

Електрическият ток се използва в денталната медицина за диагностика, обезболяване и лечение на заболяванията на зъбите (напр. кореново лечение) и на пародонтални и лигавични заболявания. Лекарствената електрофореза представлява лечебен метод, при който се съчетават електрически ток и лекарствени вещества. Комплексното действие на двата фактора – фармакологичната активност на лекарственото средство и физическата активност на електрическия ток – предизвикват сложни физико-химични и биологични процеси в организма, водещи до лечебния ефект на лекарствената електрофореза.

В стоматологията с йонофореза се въвеждат антисептични разтвори в зъба и костта около него с помощта на електронни заряди. Процедурата спомага за лечението на възпалителни процеси като грануломи и други видове костни резорбции, следствие от хронични периодонтити. Цели се създаването на достатъчно плътен поток от електрически заряди, с което се постига въвеждане на по-голямо количество антисептични йони и максимална редукция на остатъчните микроорганизми. По този начин се оздравяват зъбите.

Йонофорезата се използва и в дерматологията и козметичните процедури. Тя позволява хранителните вещества от препарати за кожна грижа да проникнат в дълбочина.

Първият български йонофоратор датира от 1958 г и използва електронни лампи за токоизправителя си. Виждате го на първата снимка в статията. Има комбинирана ска̀ла, по която се наглася и отчита времето за процедурата в минути и пациентният ток в mA (милиампери), или нужната терапевтична доза в mAm (милиамперминути). По време на процедурата индикаторът показва оставащото време до края ѝ. След като изтече нагласената доза, пациентният ток се прекъсва автоматично, а апаратът издава звуков сигнал.

Вторият български йонофоратор е произвеждан в Завод за електромедицински апарати – София от първата половина на 60-те г. Тези два апарата са много редки, аз имам само втория.

По-разпространен е моделът И-5Т на Завод за медицинско обзавеждане – Враца от средата на 70-те г. Той е ново попълнение в моята колекция. Това е стоматологичен йонофоратор, предназначен за лечение на каналите на зъбните корени. Намира приложение и при процедури срещу пулпити, гангрени и сухи гангрени, при дезинфекция на зъбните канали и др. С такъв ми правиха йонофореза на зъбите през 2006 г. – още се ползваше.

Апаратът работи по следния начин. Първо се включва в мрежата. Сетне се присъединяват възглавничките с електродите към нужното място в устната кухина на пациента. Двата бутона с надписи ,,I“ и ,,V“ дават възможност да се настроят съответно сила на тока или напрежение. Това става, като натиснем правилния бутон и завъртаме бавно черния потенциометър долу вляво, като същевременно следим показателя на ска̀лата отгоре. Тя е двустепенна – за сила на тока в милиампери и напрежение във волтове. ВНИМАНИЕ! Много е важно, когато присъединяваме възглавничките с електродите към пациента, да се уверим, че показателят на ска̀лата сочи нула! Двата бутона ,,+“ и ,,–“ играят ролята на превключватели за поляритета на пациентните клеми. Ако кабелите са правилно свързани (на задния панел на йонофоратора), червеният е плюс, а синият – минус, като при натискане на бутона става обратното. Но преди да промените ,,+“ и ,,–“, първо трябва да изключите бавно черния потенциометър долу вляво, а след това да изключите апарата от малкото бяло копче над зелената лампичка. От големия ключ горе вдясно се настройва времето за процедурата в минути и той започва да цъка до нейния край.

Това са засега новините. Светът на старите електромедицински апарати може да бъде много интересен и завладяващ, когато човек му се посвети с усърдие. Пожелаваме си още находки от тази област и статии по редки теми! J

 

 

 

В Sandacite.BG открихме неизползвани наши медицински бъбрековични легенчета от 1930-те г.!

Вчера ни попадна тази невероятна находка. Става дума за две медицински легенчета в оригинален найлонови опаковки и производствени надписи ,,БЪЛГАРСКИ СФИНКСЪ АД“. Направо ни наелектризира видът им на никога неизползвани и неотваряни предмети, престояли като в жива капсула на времето толкова години. Абсолютен минт!

Бъбрековидното легенче е един от най-често използваните приспособления в болниците. Това е съд  за събиране на изхвърляния и други отпадъци при различни медицински процедури, като например дрениране на рани, уриниране, катетеризация и други.

Да кажем малко повече и за производителя. Емайлна фабрика ,,Български сфинкс” АД – София е създадена през 1937 г. със седалище София. Целта на дружеството е да произвежда емайлирани и алуминиеви съдове и поцинковани кофи. Дружеството използва фабрично помещение на бул. “Сливница”, което преди това служи за същите цели на други АД дружества: “Самобел” и “Юнион”. Основният капитал е 100 000 лв. Главни акционери са Иван Странски, Хенрих Бехар и Яков Гуревич. Фабриката прекратява дейността си на 23 декември 1947 г. по силата на Закона на национализация на частната индустрия и малките предприятия, като функциите му се поемат от ДИП “Български сфинкс”.

Интересна е емблемата на фабриката – лъв, който държи съд, навярно медицински:

Разбира се, ние няма да ги отваряме – не се чувстваме достойни за това. Ще останат така, както са най-впечатляващи – никога неизползвани и скоро ще навършат цял век!

А тук можете да почерпите информация за още една фабрика от Царство България:

Първите български електрически крушки

See more

В Sandacite.BG намерихме българска инфузионна помпа от Габрово!

Нaскоро ни впечaтли този интересен електромедицински уред с микропроцесорно упрaвление – бългaрскa инфузионнa помпa Примa 01 от 1991 г. Нaричa се още перфузор. Чрез нея лекaрят нaстройвa времето и дебитa зa вливaне нa лекaрствен рaзтвор в тялото нa лежaщоболен пaциент.

Покaзaнaтa тук помпa е произвеждана в Габрово. Чиповете в нея са български, с емблемата на Института за микроелектроника. Първите български инфузионни помпи са произвеждани още през 70-те години от МК Точно машиностроене Габрово. Тази е доста по-съвременна, но и тя вече е на 33 години. :)

Помпата е от т.н. интрaвенозни (които вливaт рaзтворa в кръвтa нa пaциентa), имa собствен процесор и служебен софтуер и се прогрaмирa от сензорните бутони. Рaзтворът се нaмирa в спринцовкaтa. Нaпример, укaзвa се дa се влеят 50 мл зa 5 чaсa със скорост 10 мл/чaс. По този нaчин лекaрите спестявaт време и енергия от постоянното нaблюдaвaне нa процесa.

А ето още нещо много старо медицинско от българската промишленост:

Български рентгенов апарат Рд100 от началото на 1950-те г.!

See more

Вижте за първата българска картечница в Sandacite.BG!

Христо Николов е български военен, капитан от артилерията. През 1920 г. започва да проектира лека картечница. Не срещайки съдействие, а подигравки и подбиви, той чертае, пили детайлите вкъщи и сам финансира производството на прототипа в Софийския военен арсенал. През октомври 1927 г. той е изпитан от експертна комисия в Арсенала. На външен вид тя напомня картечницата ,,Максим“, но е с умален, по-къс и по-малък диаметър на охладителя, с къса 53-см цев. Картечницата стреля с металически пълнител, който се поставя хоризонтално от другата страна. Съвсем нова в нея е простата конструкция на затвора. Той се състои от 3 едри и 4 дребни части. Разглобява се бързо, просто и лесно.

Оценката е висока. Комисията пише – ,,… Затворът ,,Капитан Николов“ представлява действително интерес поради своята простота и сполучлива конструкция… Затворният механизъм е най-съществената част. Комисията намира, че желателно да се довърши представенят модел, като се подобри да стане лека картечница, а не както е сега – облекчена тежка картечница“. Х. Николов получава български патент № 1167.

През септември 1929 г. конструкторът е готов с нова модификация – опростена лека картечница със заключен затвор и подвижна цев. Тук затворът се състои от 3 едри части и 2 клечки. Разглобява се и се сглобява лесно и бързо, без инструменти.

Изпитанията стават  чрез провеждане на стрелба – първо 12 единични изстрела, след което автоматичен огън на редове от 4 – 5 изстрела. Сетне изстрелва 2 цели пълнителя. След изпитанията отзивите са отлични: ,,Стрелбата беше много добра. Гилзите се изхвърлят отдясно, без да безпокоят прислугата. Единичната и автоматичната стрелба е много добра, без дефект. Картечницата не дава никога неочаквани изстрели. Тя е много устойчива, не подскача и не рита. Картечницата е в напълно завършен вид. Точността е много добра Затворът е прост, от едри малко части, без никакви пружини. Заслужава внимание не защото е изработен от българин, а защото има затвор, който не съществува и в най-новите автоматични оръжия. Заслужено би трябвало да се похвали и възнагради изобретението, а българската родна армия да се гордее, че български офицер е дал това ново автоматично оръжие“.

Що се отнася до тежката картечница, тя все още не е в завършен вид.

Леката е патентована в Англия (1929) и Германия (1931). В София при Христо Николов пристига пратеник на оръжейна компания от Лондон и предлага да откупи прототипа за 15 млн. златни лв. Предлага и договор с оръжейни фирми за изработка на 50 000 картечници с единична цена 50 000 лв, а 15 % от общата сума да остане за конструктора. Но Николов отказва всичко – ,,Не – казва той – картечницата е за Българската армия и за България!“. Възхитително родолюбие и отдаденост! Представете си само, ако имаше повече такива хора, къде щеше да бъде днес България…

След отказа Артилерийският комитет утвърждава протокол, с който награждава Николов с 500 000 лв. Получава и заповед да прехвърли патента на името на българската държава. Парите обаче не получава, а на 3 февруари 1931 г. патентът е успешно прехвърлен.

През 1935 г. Христо Николов е уволнен от армията. Полученото обезщетение от 70 000 лв влага за разработката на нова картечница. Възвратният механизъм тук е още по-прост и съвършен от първия. Воден от искрената си мечта България да има повече свое оръжие, Николов на 29 декември 1937 г. се обръща към царя с молба да бъдат произведени 3 – 4 броя от новия модел във военната фабрика, които после да се изпитат. Получава обаче отговор, че това не може да стане поради прекомерната заетост на военната фабрика. Картечницата все пак е построена с лични средства на Хр. Николов в частната работилница ,,Дизел“ от 1936 до 1938 г.:

С горчилка в душата и търсейки начин да реализира своето изобретение, през февруари 1939 г. Христо Николов безвъзмездно предава новия модел картечница заедно с чертежите и 250 патрона на съветския военен аташе полковник Александър Бенедиктов. С първия съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище, тя е изнесена за СССР. ,,Подарявам я на Вашето отечество, защото моето не може да се възползва от нея“ – казва изобретателят.

Обстановката е такава, че той не може да вземе никакъв документ за това предаване. Но без съмнение тя заминава по предназначението си, а нейните технически и бойни качества са използвани при производството на оръжие.

Днес един опитен образец на 8-мм лека картечница „Капитан Христо Николов“ се съхранява в Националния военноисторически музей в София, а друг – във Военноисторическия музей на артилерията в Санкт Петербург. В Историческия музей в Самоков пък се съхранява затворът на тежката картечница на Христо Николов.

В Sandacite.BG намерихме електрическа маша за коса от 80-те години.

Това е новата ни придобивка – т.н. електромаша Елма от втората половина на 80-те г. Наречена е още ,,топла четка“ и е произвеждана в комбинат Електрон Плевен. Тя топло навива суха коса. Състои се от нагревагел, сигнална лампа и тяло с осем подвижни гребена. Те захващат косата по време на навиване и предпазват от неволно изгаряне на кожата по главата. Докато нагрявате машата, я оставете на сгъваемата стойка.

Ето как се работи. Включете машата в мрежата и след 10 мин. е готова за работа. Всеки кичур коса се поставя равномерно върху гребените и се навива около електромашата. След 1 минута косата се развива. На всеки 25 минути работа изключвайте машата за 5 мин. от мрежата, за да си почине.

Ето и повредите, причините за тях и начините за отстраняването им:

Сега вече знаете достатъчно за тази ретро машинка. До нови срещи! :)

В Sandacite.BG се сдобихме с български противогаз на 80+ години, никога неизползван! Чудо!

Противогази страната ни произвежда още от 1923 – 5 г. в Държавната военна фабрика в Казанлък. Този не е ползван никога – жива капсула на времето! – а печатът на дихателя е: ,,12 декем. 1939 г.“.

Той е от противогазите, известни като образец 1936 г., ДВФ (Държавна военна фабрика Казанлък). Той се състои от лицева част, дихател (малък или голям) , съединителен маркуч (само за големия дихател) и торба за носене на принадлежностите.

Лицевата част е направена от гумиран плат по формата на лицето. Отвътре е пришита мека кожа, която служи за плътно прилягане към лицето и осъществяване на херметич­ност. В долната част от вътрешната страна срещу брадата има набрадник, който пречи лицевата част и дихателят да притискат гърлото.

Към лицевата част са прикрепени следните части: очила, наустен пръстен, клапан за вдишване, клапан за издишване и ленти за закрепване на лицевата част към главата. (В по-късните образци противогази наустният пръстен и клапаните за вдишване и издишване са монтирани в обща клапанно- разпределителна кутия.)

Очилата служат за удобно гледане при поставен проти­вогаз. Отвътре има гнезда, в които с помощта на притегателни пръстени се прикрепват пластинките за неизпотяване.

Наустният пръстен служи за завинтване на дихателя и е неподвижно прикрепен към лицевата част. От вътрешната страна има нарез за навиване на дихателя и улей за поста­вяне на гумения уплътнител. По средата на наустника се намира едно мостче с издатък, на което е поставен клапанът за вдишване, представляващ гумена пластинка.

Клапанът за издишване се намира от лявата страна на лицевата част. Представлява слюдена пластинка, която се притиска от спирална пружинка. (В по-късните образци противо­гази клапанът за издишване се състои от две гумени  пла­стинки, поставени една срещу друга и слепени една за друга с шест издатъка.)

Лентите  – една челна, две слепоочни, две тилни и една вратна, съединени чрез една тилна кожена подложка (плоч­ка) – служат да прикрепват противогаза към лицето при но­сенето му в бойно положение. На тилната плочка има кука, през която минава вратната лента, преди нейната халка да се закачи на куката към лицевата част. Всички ленти могат да се разтягат, понеже са еластични. Освен това имат по една катарама, която служи за удължаване и скъ­сяване.

В зависимост от големината на главите на хората противогазите се изработват в няколко ръста. За да може всеки обучаем да си подбере противогаз съобразно размерите на своята глава, той трябва да определи числената си ве­личина, отговаряща на ръста на дадения противогаз. Ето как става това.

За всички противогази без общовойсковия ПГМ-1 се взема една ученическа линийка. Последната се поставя върху бузата успоредно на средната линия на лицето, а нулевото деление трябва да се намира на нивото на основата па носа (да опре на костта под веждите); с помощта на спомагателна дъсчица (линийка), леко притисната към долната част на брадата, трябва да образува прав ъгъл. Там, където спомагателната дъсчица пресича под прав ъгъл линийката, се отчита измерването в милиметри.

Ето и как се извършва из­мерването. По числената величина на получе­ните измервания може да се определи по таблицата необхо­димият ръст на лицевата част. При височина на лицето:

от 99 до 109 мм е необходим първи ръст;

от 109 до 119 мм — втори ръст;

от 119 мм и нагоре — трети ръст.

Ръстовете на противогазите са отбелязани отвътре.

Дихателят има форма на пресечен конус. Служи да за­държи или неутрализира при дишането бойните отровни и радиоактивни средства и да пропуска само чист, безвреден за дишане въздух. Състои се от ламаринена кутия и вътре­шен състав. Отдолу кутията е надупчена и отвътре срещу дупките е поставена мрежа, а на горния край завършва с гърловина за навинтване към наустния пръстен (клапанно-разпределителната кутия).

Дихателят се състои от три пласта поглъщаща материя: противодимен филтър, активиран въглен и химически поглъщател. Противодимният филтър, най-долният пласт, представлява компактна маса от целулозни влакна. Предназначението му е по механически начин да задържа раз­дразнителите бойни отровни вещества (БОВ) от типа на кихавичните и сълзотворните, радиоактивните вещества и бактериалните средства. При по- дълга употреба на дихателя вследствие на задържане на повече прашинки целулозният пласт става по-плътен (за­пушват се образуваните от целулозните влакна каналчета) и дишането се затруднява. Когато се стои по-продължително време с противогаз в заразена с радиоактивни вещества мест­ност, по противодимния филтър се натрупват радиоактивни прашинки и същият става източник на радиоактивно за­разяване.

Активираният въглен — зърна, получени от въглищен прах, споен със специални спояващи вещества – задържа по физически начин газовите молекули на БОВ, преминали през противодимния филтър.

Горният пласт, химическият поглъщател, се състои от диатомитови черупки с определена големина, напоени с основно действащи химически вещества. Той задържа по химически начин достигналите до него частици от БОВ.

Дихателят на противогаза може да бъде малък и голям. Защитната мощ на малкия дихател при бойна концентра­ция е до 8 — 10 часа, а на големия — 2 — 3 пъти повече. Големият дихател има същото устройство както малкият, но се различава от него само по форма и големина. Съеди­нява се с лицевата част с помощта на маркуч, направен от каучук и гумиран плат.

Противогазът се носи в торба от памучен плат. От едната страна на торбата има джобче за поставяне на кутийката за хлорна вар, а вътре на дъното — джобче за кутийката с резервни пластинки за неизпотяване.

Надяваме се, че с интерес сте се запознали с тези толкова стари противогази. Ако Ви се чете още нещо, военно, заповядайте да разгледате историята на Първия български танк:

ЕХАА! Това е първият български ТАНК!

See more