Днес ще Ви представим две крайно интересни български разработки от втората половина на 80-те години, които използуват лазера като възможност за създаване на високотехнологично производствено гравьорско оборудване. Названията им са Искър 500 и Средец 50, а производител е Държавният завод за лазерно технологично оборудване Иглика.
Както ще се убедим, при тези две изделия е интересен не само апаратът като такъв, но и начинът, по който е оформена рекламната му документация.
Първо – малко по същество. Искър 500 представлява машина за ,,рязане на детайли от метал, дърво и пластмаса със сложна конфигурация“.
Впечатление прави подчертано пазарната насоченост на рекламния текст – изтъкната е ниската разходоемкост на производството, когато в него е внедрена тази технологична система, и нейната висока производителност.
Картинките също са забавни и преднамерено раздвижени. Забележете – макар да рекламират механична и отчасти компютъризирана система за облекчаване на трудова дейност, самите те са изцяло ръчно направени – с молив от художник.
Рекламният герой, вероятно ТНТМ-ски техничар, реже ли, реже някаква дебела плоскост по традиционния труден начин (с ръчен трион), а котаракът до него държи в лапа брошурата на чудодейното лазерно режещо устройство и се чуди защо стопанинът му не пита за съвет. По-късно, в своето съвремие, често виждаме изображение на домашните животни в ролята на златни помощници, тъй че и тук котаракът, който като котка има мек гръб и се вре навсякъде, отнякъде е изровил ценната брошура и се старае да заинтересува стопанина си с лазерногравьорската машина.
Какво става нататък. След като стопанинът е прочел и вероятно осмислил рекламния текст, цитиран по-горе, той си дава сметка колко по-леко би протичал работният процес. В главата му има нарисуван мозък – значи мисли!
И накрая, на последната страница на брошурата, се чуди ,,как не се е сетил по-рано“.
Цялото ръководство можете да изтеглите оттук и да се насладите на неговата прегледност: Искър 500
Сега да преминем към второто ,,лазерно чудо“ – Средец 50.
Според рекламата това е система за ,,точно гравиране, маркиране и надписване на повърхнина“. Това е подобна на предната производствена машина. но някои допълнителни възможности, които ни де опдсказват от рекламата с анимационния герой Фред Флинстоун. Той е улисан в тежката работа да дълбае надписи върху камък по традицонния начин – това вероятно трябва да указва на аудиторията, че Средец 50 ще се справи много по-успешно с лазерно гравиране дори и въпху най-трудните за работа повърхности:
И да, ето, накрая, след изчитане на ръководството, Фред вече е овладял написаното в него и е радостен и щастлив… за разлика от корицата на книжката, където е улисан в тежка работа:
Цялото ръководство можете да изтеглите оттук – Средец 50
Дългогодишният зам. главен редактор на сп. Космос д-р Светослав Славчев е роден през 1926 г. Завършва медицина в София. Автор на научно-фантастични произведения, редактор, сценарист. През 1947 г. издава първата си книга „Кръвта на цивилизацията“, посветена на борбите около „черното злато“ – петрола. От 1960 г. е на работа в изд. Народна младеж, а от 1967 г. влиза в редколегията на легендарното списание Космос, в която остава до 1988 г.
В свободен разговор той ни сподели спомени за списанието, но и за доста неща около темите му.
Откъде дойде идеята за сп. Космос? Кой определи концепцията?
Космос започва като научно-художествено списание за юноши. Основната разлика между него и на пръв поглед сродното „Наука и техника за младежта“ (НТМ) е, че НТМ е за по-висока възраст – над 19-20 години. Самата идея не е оригинална, тъй като в много страни съществуват списания като Космос. България не прави изключение дори и преди 1945 г. – тогава са излизали популярните и добре осведомени Наука за всички, Свят и наука, Природа, Венец… Но идеята на Космос е той да бъде специализирано издание за юноши. Автори на структурата са трима души – Стефан Дичев (той прави предложението до ЦК на Комсомола с идея да стане главен редактор), д-р Александър Пеев (д-р по криминалистика, сам автор на много криминални романи и повести) и д-р Светослав Славчев. Списанието трябва да има научно-художествен профил, а не научно-популярен.
Обособяват се рубриките – „Природен календар“, „Астрономически календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица), „Спорт“, „Направи сам“.
Първият брой излиза през юни 1962 г. и е „нещо като проба на читателите, за да се види как ще възприемат новото издание. Веднага се получиха изключително много писма, главно от гимназисти, и от тази кореспонденция стана ясно, че те биха желали повече художествени материали. Така се стигна до идеята във всеки брой на Космос задължително да има един научно-фантастичен или приключенски разказ, а и където може, статиите да са написани не толкова строго научно“.
Как научните новини стигат до редакцията?
Редакцията на сп. „Космос“ е била абонирана както за водещите съветски, така и за главните западни научни издания, с информация от които се води рубриката „Предава Космос“ – там се публикуват новините за научни открития, по няколко на една страница, кратко и ясно. Според д-р Славчев редколегията е получавала около 20 списания по абонамент. Освен това, самите редактори на Космос са хора с контакти и всеки привлича около себе си любознателни люде, които четат, търсят новини и ги „донасят“. Редакторите измислят нови теми, по които в България информацията е малко или изобщо няма.
Темата, която най-силно е вълнувала юношите по това време, е космонавтиката. И това е обяснимо с оглед на огромните постижения на астрономията и овладяването на Космоса, които са направени точно през тези десетилетия. Тази тема е тясно свързана с научната фантастика.
В списание Космос излизат за пръв път редица автори, които по-късно българските читатели ще опознаят като легенди в научната фантастика – Айзък Азимов, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри, Хайнлайн, Диксън, а дори и малко „ужаси“ – например, в броеве от края на 80-те г. има разкази на Стивън Кинг. Именно преводите на англоезичната фантастика са бил проблемни, защото все пак Космос е бил издание на ЦК на Комсомола, а там по добре познати конюнктурни причини на американската фантастика не се е гледало с добро око. И тогава хитроумните редактори са намерили начин да заобиколят бдителните цензори. Те превеждали американските автори от руските им преводи. „На днешния читател това може би изглежда странно и някой по-незапознат – кой знае! – би обвинил нас, създателите, в незнаене на английски – усмихва се д-р Светослав Славчев. „Но т. н. препреводи бяха единственият „легален“ начин да се промъкнем между капките“.
През втората половина на 70-те и 80-те г. тиражът на списание Космос стига до 210 000 екземпляра за брой. Това е третото най-високотиражно списание в България след Жената днес (400 000) и Здраве (300 000). Космос спокойно е можел да печата и много по-висок тираж, но тогава тези ограничения са били налагани „отгоре“ (ЦК), а не съобразени с читателския интерес.
Кои бяха вашите автори?
Всеки от редколегията е имал ресорни рубрики. „За научната фантастика отговаряше д-р Славчев, за техническите новини – д-р Димитър Пеев, за материалите от областта на психологията и социологията – Магдалена Исаева„. В редколегията е имало и други специалисти – известният математик проф. Паунов е избирал публикациите от тази област, биологът Димо Божков пишел за естествените науки в списанието, а по правно-обществените науки публикувал проф. Йордан Тотев.
След 1988 г. започват окрупнявания и редакцията на списание Космос е слята с тази на Наука и техника за младежта. Въпреки гневната статия по този въпрос, поместена на първа страница в брой 1-1991 г., д-р Славчев споделя, че всяко от изданията“ е запазило своя стил и сериозни разногласия нямаше, а сливането беше чисто формално“.
Защо угасна Космос?
През 1991 г. започват истински бурните години. „Държавната комсомолска организация спира да съществува, а Космос остана без издател“. Списанието обаче близо тридесет лета е радвало читателите и обяснимо се появяват един след друг два частни заместителя. Първият е фирма АФ Виком, която издава списанието през 1991 и 1992 г., а след това ИК Труд поема 1993 и 1994 г. Тогава вече д-р Славчев не е главен редактор, а го замества Надежда Маринова. Но според доайена равнището на списанието не спада – „тиражът продължи да е висок (особено през 1993-4 г.), интересът също“.
Светослав Славчев обяснява отказа на издателство Труд да издава Космос след 1994 г. с нароилия се голям брой издания, всяко от които пише в областите, в които дотогава Космос е бил „законодател“. „Всяко от тях беше профилирано в определена област, докато Космос беше дайджест“.
Кое съвременно издание е истински наследник на Космос?
Този въпрос също няма еднозначен отговор. „В момента специализацията на такъв тип издания е много по-висока. Има списания за екология, космонавтика, биология. Популярното списание Осем ни е наследник, но „до известна степен“. В едно обаче д-р Славчев е категоричен – Космос в съвременен вариант напълно „едно към едно“ би бил излишен. „Светоусещането на хората сега е различно. Тогава Космос беше прозорец към света, а сега прозорци има много“.
Правили ли сте научни прогнози и дали те са се сбъдвали?
Редакторът се усмихва самоиронично: „На първото – да, на второто – не. Например, смятахме, че до 2000-ната г. ще има открито лекарство срещу рака и ще има заселени хора на Марс. Но генетиката все още е далеч от този лек, а на Марс само продават парцели“. По отношение на информационните технологии авторите не са предвиждали до какво равнище ще стигне тази техника сега, защото „компютрите така или иначе бяха още в бебешка възраст“. В този смисъл, сегашното ниво на компютризация не изненадва д-р Славчев.
Какво мислите за отстъплението на научната фантастика пред фентъзито в наши дни?
„Има едно връщане към корените на фантастиката, които поначало са в приказката, а приказката е фентъзи. Съвременните хора изпитват известно разочарование от технизацията на света. Това връщане обаче не е отстъпление на фантастиката, а по-скоро връщане към друга нейна форма. Технотронната фантастика, освен техническите чудеса, замърсява природата и прави човека играчка в ръцете на случайностите и на описваните машини. Старата научна фантастика живее, но тя живее с други темпове“. Едно време този вид фантастика е показвала величието на бъдещия технизиран свят, а сега по-скоро ни показва как този свят може да се спаси от прекалената технизация, която сякаш ни омаломощи. „Научната фантастика се насочва към обществените взаимоотношения и техническият научно-фантастичен елемент съществува по-малко. Дали действието ще е в бъдещето, или в миналото, е само форма. Същественото е друго – конфликтът. Бил той човек-природа, конфликт на обществена основа, човекът в конфликт със себе си… Конфликтът е в основата на разказа. Фантастиката е бъдеще, но не само.“
Според Вас в какъв формат трябва да съществува едно съвременно списание за научна фантастика?
„Съвременното списание за научна фантастика трябва да печата не само художествена литература, но и подходящо написани анализи. Съвременният конфликт е човек-природа. Това е конфликт на цивилизацията и той е най-големият. Земята има 7,5 млрд- души население, а една пета от тях водят полугладно съществуване“.
„Има болести, за които не сме никога помисляли. Те не са породени от цивилизацията, но се разпространяват от нея. Така например, прословутата ебола е ендемична болест в Нигерия и Кот д`Ивоар. Но смъртоносно заболяване я направи съвременната техника. А такива трески е имало и в България – в южните села през 1950-51 г. върлува т. н. Кримска хеморагична треска. Тя обаче не беше описана в нашите учебници. А през 1951 г. в Свиленград бях на крачка от нея“ – поглежда ме достолепният редактор.
Надеждност на статорната изолация на асинхронни двигатели за високо напрежение
Разпределение на функциите в двупроцесорна система с микропроцесор СМ 601
Програмно управление и регулиране на скоростта на постояннотоков двигател
Работа на контактори, захранвани чрез трансформатори
Изчисляване на вибрациите от дебаланс за произволна точка от електрическата машина
Стабилност на тричестотни параметрични системи, използувани като двуполюсници с отрицателни параметри
Обединена вътрешна телевизионна система в НДК Людмила Живкова
Програматор на препрограмируеми постоянни запаметяващи ИС
Полуавтоматично приспособление за фрезоване на канали на челни колектори за електрически машини
Нови изделия и ватериали
Изобретения
Информация
Новости
Нови книги
Библиография
Реклами на охранителна система Казбек, завод за телевизионни кутии Иван Туйков Тетевен, Елпромкомплект, МК Оптикоелектрон Панагюрище, завод за контактни елементи Зверино
Прогнозиране на технологичния процес на унифицирани мощни усилватели 100 вата чрез изследване на тяхната производствена надеждност
Система за автоматизация на инженерния труд ИЗОТ 0501, част ІІ
Някои особености в работата на постояннотокови контактори в схеми с автономно захранване
Линейни преобразуватели на изменението на индуктивност в напрежение
Влияние на производствените отклонения в размерите на статорните пакети и на телата на ансинхронните двигатели върху прегряването и виброактустичните им характеристики
Система за автоматично управление на осветителните уреди
Относно проектирането на приложни телевизионни системи
Съотношение между коефициента на усилване на тока в схема с общ емитер EF и транзистна честота в биполярните транзистори
Монолитни и тънкослойни фоторезистори от кадмиев сулфид
Регулатор на напрежение за вибробункери РН-3
Електронен цифров оборотомер
Сушене на компресорни хладилни агрегати посредством електрически ток, пропускан през сатторните намотки на електродвигателите
Постижения на Завода за елементи на съобщителната техника
Нови изделия и материали
Патенти и изобретения
Информация
Новости
Отзиви за книги
Библиография
Реклами на ЗЕВЕ, електронен цифров оборотомер, централен тв диспечерски пункт Респром, изделия на ЗЕВЕ
