Беше ли престижна инженерната професия в НРБ?
Беше ли престижна инженерната професия в НРБ?
На 9 април 1987 г. сп. Наука и техника за младежта организира в София голяма срещу дискусия на тема ,,Професията инженер„. Материалът е изключително интересен! Четейки го, откриваме, че преди 29 г. инженерно-техническите лидери на страната, преподавателите във ВУЗ и изобретателите са се притеснявали от същите явления, които обсъждаме и ние днес – системата за висше образование не произвежда нужните на страната инженерни кадри, младите хора бягат от тази професия, ,,преразглеждат се кандидатстудентски работи“ (по същество обявяване на второ и трето класиране) с единствената цел да се запълнят местата в техническите ВУЗ-ове и т.н.
Нека я прочетем заедно!
,,Организирането на тази среща бе продиктувано от назрялата необходимост за откровен разговор по проблемите на инженерната професия и инженерното образование у нас, свързани с някои тревожни тенденции за отлив от инженерните и технологичните специалности, спиране на престижа на инженера, понижаване на самочувствието му като работник и творец.
В разговора, който бе открит с кратко слово от главния редактор на списанието АСЯ ПЕТРОВА, участвуваха инж. ХРИСТО БОШНЯШКИ от Комбината за микропроцесорна техника в гр. Правец, инж. ТИХОМИР РАЧЕВ от Проблемната лаборатория по прахова металургия и композиционни материали, ст. н. с. инж. Димитър Чоторов. зам.-директор на Образцовия техникум по енергетика „Вилхелм Пик“, инж. БОРЯНА КАДМОНОВА от РЦ за ТНТМ, инж. КИРИЛ ВЕЛЕВ от Централната лаборатория по биоуредостроене и автоматизация при ЕЦ по биология на БАН, инж. ЕВТИМ ЖЕКОВ от Завода за изчислителна техника — София, инж. ВАЛЕНТИН САВОВ, зам.-директор на рудник „Толбухин“ в Перник, инж. КАТЯ МУЛЕТАРОВА от Централния научноизследователски институт за металорежещи машини, инж. ИВАН ИВАНОВ, асистент във ВМЕИ „В. И. Ленин“, инж. ЕМИЛИЯ ЛЕВЕНОВАот РЦ за ТНТМ, инж. ЕМАНУИЛ ПАНТЕВ от Висшия лесотехнически институт, инж. БОЙКО ХРИСТОВ от Научно-производствения комбинат за електронна медицинска апаратура при Медицинска академия, инж. ЙОРДАН ЦЕНОВ от Института по органична химия при БАН, инж. МИНКА ГОСПОДИНОВА, аспирант във ВМЕИ „В. И. Ленин“, инж. ИВАЙЛО ТОДОРОВ от Базата за развитие и внедряване при ИЗОТСЕРВИЗ, инж. БОРИСЛАВ КИНКОВ, журналист от сп. „Отечество“.
Активно участие в срещата разговор взеха и членовете на Редакционния съвет чл.-кор. проф. д-р инж. ДИМИТЪР ЕЛЕНКОВ, cm. н. с. инж. ПЕНКО СОМЛЕВ, к. т. н. инж. ИВО СЕРГИЕВ и водещият доц. к. т. н. инж. АНГЕЛ АНГЕЛОВ.
ЗА ДЪЛГА И ДЛЪЖНИЦИТЕ
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Да поговорим за моралните и материалните стимули на инженерната професия…
БОРИСЛАВ КИНКОВ: Няма да издам някаква тайна, ако кажа, че днес държавата и обществото са длъжници на инженерите, а щом сме тръгнали да правим научно-техническа революция, трябва най-напред да си изплатим дълговете към тези, които ще бъдат нейния мотор. Най-характерното доказателство за несправедливото отношение към инженерите можем да почерпим от горчивия опит на мнозина наши изобретатели. Вярно е, че по начало новаторството логично се сблъсква с консерватизма. Винаги е било така. Но чак такива сблъсъци, каквито се наблюдават у нас днес, не можем да си позволяваме повече. На новаторите често се гледа като на печалбари, тръгнали да си оплетат кошницата едва ли не в ущърб на всички останали. Макар че е точно обратното. Нека плете и своята кошница инженерът изобретател, но заедно с нея той изплита и 10, 20, дори 100 за обществото. Какво ще загубим от това, че той се е обогатил с още една кошница? Какво печелим, като не му я даваме? Утре той просто няма да изплете следващите 100 кошници за нас.
Напоследък нашумяха разработките на лауреата на Димитровска награда Стоян Люцканов.
За него писа и списание „Наука и техника за младежта“. Но той откровено сподели пред мен: „Чак когато фирмата „Форд“ купи лиценз за изобретението ми, нашите стопански дейци си казаха — щом „Форд“ купува, значи тук има хляб.“
Много упреци се отправят към сега съществуващите правни уредби и стимулирането на изобретателството и рациона- лизаторството у нас. Знаете, че се подготвя и нов закон, който тази година трябва да бъде приет. Стимулите за изобретателите и рационализаторите ще бъдат издигнати на висота. Но тук искам да припомня думите на друг наш известен изобретател — проф. Стойо Стоев от ВМГИ: „Каквито и нормативни актове да се приемат, те не могат сами по себе си да решат нещата. Трябва да се промени отношението на цялото общество, на всички звена от веригата, която изгражда нашата икономика, за да постигнем успехите, за които имаме сили.“
Ще завърша с това, че не само обществото и държавата са в дълг на днешните инженери, но и те на свой ред са им длъжници.
БОЙКО ХРИСТОВ: От последните партийни и правителствени документи е видно, че за да правим научно-техническа революция у нас, е необходим потенциал. А нашият потенциал са нашите хора и кол- кото по-бързо се създадат условия за неговото изграждане, толкова повече иде може да даде този потенциал.
Според мен е създадена една безкрайно сложна, трудоемка организация за спиране на прогреса. Цялата бюрокрация е създадена от хора, които някъде са се окопали, и е насочена към това, никой да не излиза пред тях. Цената не ги интересува. Важно е да не бъдат изместени. А това, че идват млади хора, които се борят, които могат да тласнат науката и техниката в България напред, няма значение за тях…
Търсим критерии. Няма нужда от нови критерии. Критерият е измислен отдавна — това са парите и общественото признание. Всеки да може да получи онова, което заслужава, да получи реално възнаграждение (морално и материално) за онова, което реално допринася за стопанството и за обществото като цяло.
БОРЯНА КАДМОНОВА: Не е без значение как едно младо семейство от инженери, които получават по 180 лева например, ще посрещне нуждите си, свързани с всичко необходимо за дома, за децата, за ежедневието. Не случайно се появи горчиво-ироничният израз „бедно инженерско семейство“. Затова в никакъв случай не бива да упрекваме младите хора, че търсят възможности в извънработно време да се трудят в творчески колективи по линията на ТНТМ. Така те могат да се реализират по-пълноценно и после, това е една възможност да прибавят нещо към своите доходи — от това те определено имат нужда.
ВАЛЕНТИН САВОВ: Наистина, един работник в производството получава много повече, отколкото ръководителя. Ако трябва да спомена цифри, работникът механизатор, който работи в забоя, получава около 600—700 лева месечно. Един ръководител, например началник на участък или инженер, ако работи в моя производствен отдел, получава около 250 лева. Разликата е голяма. А той се занимава с техническия прогрес и носи значително по-голяма отговорност, свързана с опас- постите, c особеностите на минното производство, газоотделянето, скалните удари и т. н.
СТ. Н. С, ПЕНКО СОМЛЕВ: И ако стане нещо, той отива в затвора.
ИНЖЕНЕРЪТ ТРЪГВА ОТ УЧЕНИЧЕСКАТА СКАМЕЙКА
БОРИСЛАВ КИНКОВ: Когато през 1969 година кандидатствувах във ВМЕИ „Ленин“, се смяташе, че за да си сигурен в ус- пеха, е задължително към отличната диплома от гимназията да имаш поне още две; оценки по 4,5 от приемните изпити. Сега четем за преразглеждане на кандидатстудентски работи, за „инжекции“ на слабите оценки, само и само да се попълнят планираните бройки за приемане. Кой – каквото ще да казва, не вярвам, че човек, който не може да реши поне една от трите средни по трудност задачи, притежава достатъчно инженерен ум.
ХРИСТО БОШНЯШКИ: Завърших техни-кума по радио и телевизия „А. С. Попов“ в . София. В института следвах специалност „Радиотехника“. Какво да ви кажа? Някаква принципна разлика между това, което изучавах в техникума, и това, което последва в института, няма. Освен известно задълбочаване, и то преди всичко в областта на фундаменталните науки. Нещо noвече — техникумът дава по-добра практическа подготовка.
В този смисъл бих поставил въпроса така. Ако искам да кандидатствувам за художествената академия например, сто процента не биха ме приели, заидото не мога да рисувам, а там приемат преди всичко младежи, завършили Художествената гимназия, които имат някаква предварителна подготовка. В консерваторията също приемат хора които са учили преди това в музикално училище. За техническите ВУЗ такава диференциация няма.
В програмата за кандидатстудентските изпити трябва да има насочващ материал за областта, в която ще се канди- датствува. По такъв начин диференциацията би могла да се направи още на много ранен етап.
ДИМИТЪР ЧОТОРОВ: Хората, които завършват техникуми, също срещат трудности при продължаване на образованието си. Ние имаме много изявени ученици. Когато говоря с тях и ги питам: „Вие ще отидете ли да следвате по-нататък?“, те ми отговарят: „Ще се опитаме, но не се надяваме, че ще влезем.“ Защо? „Защото имаме един много сериозен конкурент. Това е математическата гимназия, където по 12 часа на ден учат математика. И когато се явим с тях на конкурсния изпит, естествено ще бъдем много по-назад. Защото ние от трети курс сме спрели да изучаваме математика. Ще бъдат необходими допълнителни курсове, уроци и т. н.“
К. Т. Н. ИВО СЕРГИЕВ: В момента сме се стъписали от изискванията на научно- техническата революция. Самите преподаватели се чудят какво трябва да знае ученикът и какво не трябва да знае. Сега учениците от четвърти курс не знаят формулите за изчисляване лицето на кръг или дължината на окръжност. Има купчина материал, който не е „избистрен“. Едно време се знаеше: имаше основни понятия, имаше неща, които ученикът задължително трябва да знае. Сега това нещо като че ли не е така. Ние изпускаме първата грамотност заради втората. Реализирахме обучение по информатика, но и ин- форматиката в момента не е такава, как- вато трябва да бъде. Всички тези неща разколебават младия човек и той започва да се ориентира към други професии, а не към инженерната. И по-нататък пречките, за които стана дума, стават причина да девалвира понятието инженер.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: В нашия институт имаме горчив опит. През миналата година беше организиран целеви прием за нуждите на редица национални обекти, при който балът спадна дори под 22. И още след първата сесия над 60 процента от тези хора трябваше да си отидат. Човек, който не е получил задълбочени знания по математика и физика в средното училище, не може да „изплува“ във ВУЗ-а. Ако държим на авторитета на инженерната професия, трябва да се пазим от такова „масовизиране“ на инженерното обучение.
БОРЯНА КАДМОНОВА: Готови ли са средношколците да кандидатствуват в един технически ВУЗ? Аз самата завърших гимназия и когато станах студентка, видях каква голяма разлика има между труда, който трябва да влагам, за да бъда на нивото на изискванията в института, и какво количество труд се влага от онези, които са учили в техникум.
ЕМАНУИЛ ПАНТЕВ: Този семестър имах възможност да обучавам студенти първо- курсници. Равнището на техните знания е по-ниско в сравнение с това от миналата, no-миналата или преди 5 години.
ИВАН ИВАНОВ: Според мен, за да се направи добър подбор на хората, които постъпват във висшите учебни заведения, е необходимо да се ограничи приемането на студенти. При този разширен прием, при който влизат не само най-добрите, но и посредствените кандидат-студенти, напълно нормално е около 30 процента от студентите да отпадат.
ОМАГЬОСАНАТА ВЪРТЕЛЕЖКА
(ЗА РАЗЛИЧНИЯ ПРИНОС И ЕДНАКВИТЕ ЗАПЛАТИ)
ИВАЙЛО ТОДОРОВ: Стигнахме до извода. че не се оценява трудът, и то творческият труд на инженера. Наистина, дават се награди, но нека започнем от най-еле- ментарното нещо — работната заплата, с която е възнаграден трудът на инженера За начинаещ инженер е добра, но тя трябва да бъде основа, от която един млад човек трябва да започне да расте. Това нарастване обаче е твърде малко. Границите са много тесни. Практиката е такава: до 200 лева заплата след 3—4 години работа, до 300 лева след 10—12 години. За по-дългогодишните служители нямам представа. А има инженери и инженери.
Смятам, че границите на заплащането на инженерния труд трябва да бъдат много по-широки. Повече да получава този, който може и който работи, а по-малко онзи, който ходи само да се подписва и няма съществен принос. При нас не съществува механизъм за диференцирано заплащане на инженерния труд. Липсват и стимули за тези, които работят. Масово явление е в институтите хората да се мотаят и да си пият кафето. Прахосват си времето, защото не се стимулира работата на онзи, който иска да работи.
С други думи, налице е принципът на уравниловката.Това е много порочен принцип.
Дори съществуващите нормативни документи ограничават този, който иска да работи допълнително. По един договор човек може да вземе до 2000 лева, а стойността на това, което е творил и създал, може да е многократно по-голяма. Затова в някои случаи се правят нарушения.
Защо е така? Защото липсва нормативен документ, който да указва: за такава и такава творческа инженерна работа има такава и такава оценка. Нека сравним труда на инженера с труда на творческия работник в сферата на изкуствата. Защо художници, скулптори и композитори получават възнаграждения, които са фантастични за нас, а един инженер, създал и внедрил нещо с доказан ефект, не? Не е ли творческа неговата работа? Ако творчеството на кудожника има естетическа стойност и възпитава, творчеството на инженера носи и хляба.
Не зная каква тежест имат думите, които казвам тук, но трябва да се помогне на инженера, трябва да се разчупят бариерите и ограниченията. Необходимо е един инженер, щом като е добър и творец в работата си, дори да е на 25 години, да получава колкото заслужава. Не бива обаче инженерният труд да се изчислява с часова ставка. Не може да се пише: вложил толкова и толкова часове за изчисляване на нещо. |
КИРИЛ ВЕЛЕВ: В институтите хората са се разделили на две категории — едни, които са си сложили на челото емблемата „чист учен“, седят си някъде по кабинетите и си пишат статийките, а другите са класифицирани като „бачкатори“, които се хващат с темите, ходят по заводите, опъват жиците… Затова и от институтите бягат хора. И бягат именно тези от категорията на „бачкаторите“. Следователно възниква един важен въпрос: каква система от критерии за оценка на различните видове инженерна дейност трябва да се създаде, за да се избегне този стремеж към научни титли, към задължително написване на дисертация или към административно израстване; как да задържим твореца именно като творец „на място“?промени. Може да получи евентуално званието „старши специалист“ или други някакви звания. Тук говорим за моралната страна на въпроса. Трябва да има градация, за да почувствува човекът след време, че е станал нещо повече.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Може би това трябва да бъде комплекс от морални и материални стимули?
КИРИЛ ВЕЛЕВ: Естествено. Както е при научните сътрудници — старши, първа, втора степен…
ДОЦ АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Така може да бъде и при конструкторите. Например в Съветския съюз има вече звание старши конструктор.
ТИХОМИР РАЧЕВ: Аз също съм научен работник. При нас е строго разграничено — научен сътрудник втора степен получава заплата 230 лева. Малката разлика в заплатите на научните сътрудници II степен (от 210 до 230 лева) не е нормална, тъй като не всички са с еднакви възможности и еднакъв принос. Може би трябва както в заводите, така и в институтите да се направи някакво диференциране при заплащането на самите инженери. В повечето страни инженерите получават значително по-високо възнаграждение от работниците. По принцип трябва да се разграничи и заплащането на труда на един инженер от труда на друг инженер. Периодично — например всяка година — трябва да има атестация и тя да се прави на базата на това, което инженерът е дал. Атестациите, които се правят сега, на практика не са реални. Защо? Да вземем най-простия пример. Един научен работник ръководи 6 теми за 300 000 лева, друг има една тема за 20 000, трети е внедрил през годината теми за 1,5 милиона лева. Всички ли ще вземат еднаква заплата?
И един друг въпрос. Поради заплащането, както и поради условията в праховата металургия, инженерите често напускат. Жалко е, когато един специалист, работил тук 6 години, си отива. Неговата работа трудно може някой да върши, а и мястото му никой не може веднага да заеме…
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Непрекъснато говорим за технологията като за един от най-важните компоненти на научно-техническата революция. Колега Рачев, бихте ли казали какво е отношението към технолозите във вашите заводи? Защото, до- колкото познавам това производство, то съвсем не е от най-чистите.
ТИХОМИР РАЧЕВ: Не, никак не е чисто.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ Как тогава намирате кадри? Въобще на почит ли е технологът? Заема ли той това място, което му се полага и което би трябвало да заема според съвременните изисквания?
ТИХОМИР РАЧЕВ: При нас, по принцип, трудът е вреден. Ние работим с метални прахове под 63 микрона, в които влизат елементи от почти цялата Менделеева таблица. Производството е вредно. Смятам, че заплащането не е такова, каквото би трябвало да бъде.
ЗА ОБУЧЕНИЕТО И РЕАЛИЗАЦИЯТА
ЕМАНУИЛ ПАНТЕВ: Нашият институт е може би най-малко престижен от всички останали. Не случайно на шега се казва, че Висшият лесотехнически институт е „горско училище“ или „последната дупка на кавала“. Не знам защо е така и дали скоро ще се оправи това виждане.
Аз работя в Лабораторията по автоматизация на дървообработването и мебелното производство, където много често се поставят задачи за създаването на някаква автоматична линия: ето на, финландците направили, шведите направили, защо и ние да не направим? Какво ни пречи?
Първо — материалната база е под всякаква критика.
Второ — нещо куца в обучението на студентите. Макар че има специалност „Автоматизация на мебелната и дървообработващата промишленост и механизация на горското стопанство“, равнището на преподаването е остаряло, то е отпреди 15 години и нищо не се прави за неговото обновяване. Сега по новите учебни планове бяха сменени имената на специалностите, но това не промени тяхното съдържание.
Подобно е положението и със следдипломната квалификация. В института се образуват курсове за следдипломна квалификация, но те са водени от преподаватели, които до този момент с нищо не са променили преподаваната дисциплина. Това, което хората са го слушали като студенти преди пет години, слушат и сега. Каква преквалификация е това? Само губене навреме…
БОЙКО ХРИСТОВ: Аз съм учил в ГДР. В разговори с мои приятели, които са следвали в България, съм правил сравнения и имам определено мнение. Много се говори за подбора — кой да отиде да следва? Мисля, че при нас е твърде примитивно решението с кандидатстудентските изпити. В други страни подборът става с помощта на тестове. Човек на 18 години трудно може да знае в коя област ще се реализира максимално ефективно: като лекар, инженер, биолог, юрист и т. н. На нашите младежи не се помага да разберат за какво са най-подходящи. А точно тогава те имат най-голяма нужда от помощ.
МИНКА ГОСПОДИНОВА: Мисля, че що се отнася до престижа на инженерната професия, ключов проблем не е толкова подборът на кадрите. Това са взаимно свързани неща, в смисъл, че ако тази професия е престижна, с авторитет, проблемът по приемането няма да бъде такъв, какъвто е сега.
Друг е въпросът, какъв е учебният процес в момента по същество, каква е неговата цел. В много отношения това е на-1 трупване на знания, а не формиране на специалист с творческо мислене. И тук причините са много. Става въпрос и за други знания, които студентът трябва да придобие. Освен тази способност за творческо мислене в своята тясна специалност, което според мен трябва винаги да се свързва с технологичното мислене. Кажете ми обаче къде по-основно се изучават принципите на административното управление? Защото инженерът и с това ще се сблъска в бъдещата си работа. Или инженерната ергономия, дизайнът — неща, които също са необходими.
Има и друг проблем. Каква е обратната връзка? Примерно студентът завършва и е разпределен в дадено предприятие. Как в института научават дали се е реализирал той като добър специалист в предприятието? И променят ли се учебните планове, програмите съобразно с получената информация?
К. Т. Н ИВО СЕРГИЕВ: Искам да предложа следното. Не може вече стопанските организации да чакат безплатно да им се изпращат знаещи и можещи хора. Най-добрият трансфер на научни знания става чрез кадрите, които излизат от висшите учебни заведения. За да стане той действително по най-подходящия, най-ефективния начин, стопанските организации трябва да си плащат за това. Да се сключват договори с ВУЗ, да се отпускат средства за обучение и издържане на студентите, от които после ще се изисква да притежават качества на добри специалисти.
КАТЯ МУЛЕТАРОВА: Аз също съм завършила в ГДР. Учила съм и една година в България, така че мога горе-долу да имам мнение за обучението на инженерите у нас. Според мен в нашите висши учебни заведения прекадено много внимание се отделя на теорията. В ГДР също много се учи, но се отделя повече време за практически занятия.
Като студентка в технически университет имах половин година стаж в техен машиностроителен завод, което според мен помага много. Беше ми поставена конкретна задача, имах тема, работих над нея. Накрая трябваше да дам отчет пред моя професор какво съм свършила през това време.
Сега работя в Института за металорежещи машини, който се занимава с много нашумелите напоследък в машиностроенето автоматизирани производствени системи. Доволна съм, че работя в такъв институт от гледна точка на това, че като инженер, конструктор, сега вече и като научен сътрудник имам възможност да премина през всички етапи на създаването на едно изделие.
ХРИСТО БОШНЯШКИ: Вече три години съм в Правец и за това време производството се разви с много бързи темпове. За тези години нещата се измениха, бих казал, принципно. Първите компютри се произвеждаха изключително ръчно — подреждане на елементи, спояване, проверки… Сега внедрихме линия за автоматизиран монтаж. За всичко това са необходими инженери. Тези нови съоръжения, новата технология се нуждаят непременно от инженери, и то от инженери с много широка подготовка.
ДИМИТЪР ЧОТОРОВ: Искам да се Върна към въпроса за образованието. За инженерите, които преподават в средните училища. Не говоря за висшите, защото нещата там ми се струват по-различни. В много случаи инженерите, които преподават в техникумите, не са най-добрите, дори в някои случаи са от посредствените, които не са могли да се реализират на друго място и са станали учители. Естествено е, че в такъв случай и подготовката, която ще получат техните възпитаници, ще бъде посредствена. Кръгът се затваря — посредствени инженери обучават посредствени специалисти, които дават посредствени резултати. В някои правителствени документи се появи идеята в средните училища да отидат хабилитирани специалисти. Но все още не са създадени условия даден научен сътрудник или старши научен сътрудник да се занимава с проблемите на средното образование.
От друга страна, учениците много бързо могат да си съставят характеристика на инженера, който е дошъл да ги учи, и да кажат: този е добър или този е лош инженер.
КОМАНДИРЪТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ИЛИ КОЙ ОТ КАКВО БЯГА?
БОРИСЛАВ КИНКОВ: Много инженери у нас се стремят да попаднат в производството — забележете! — на длъжностu на изпълнители, пък било то и висококвалифицирани изпълнители. Та заплатата там е двойно и тройно по-висока!
ЕМАНУИЛ ПАНТЕВ: Инженерите в нашите предприятия предпочитат да работят не като технолози и конструктори, а като обикновени работници изпълнители. По-добре са платени.
ЕВТИМ ЖЕКОВ: Тук се спомена, че има много инженери, които работят в производството. Когато постъпвах на работа в завода, действуваше принципът на разпределението, а не принципът на договорите. Нито един човек, който дойде в завода, не беше писал на първо място, че иска да работи именно тук. Всички до един бяха посочили някой институт. След като изтече разпределението, от 35-те инженери в завода останаха само 6. В нашия завод от 3 години не е постъпвал по разпределение или по договор нито един млад инженер. А необходимостта от инженери, поне при нас, момента е крещяща. В моя цех по щат инженерите трябва да бъдат 65 процента от общия състав, а в момента са 38 процента.
Може би се е създало някакво впечатление, че инженерите в производството са безкрайно облагодетелствувани. Истината е, че спецификата на труда, който полагат инженерите, създава атмосферата за напускане на производството. При нас производството се обновява през 3—4 години. Това означава, че докато си усвоил една технология, веднага трябва да почнеш да учиш нова. Това все още е възможно за един инженер на 25 или на 30 години, но след това неговата психика безкрайно много се затруднява. В нашия завод, заявявам го отговорно, няма инженери над 35 години, които се занимават с производство.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Ще дам едно пояснение. Евтим Жеков беше сред най-добрите студенти. Неколкократно получи предложения да работи в института — във ВМЕИ. Можеше да участвува и в конкурс, но той остана в завода. Там е вече 6 години. Явно е, че не са само парите причината, която го задържа там.
СТ. Н. С. ПЕНКО СОМЛЕВ: Какви са според вас причините, поради които инженерите не желаят да отидат в производството? Става въпрос не само за непосредствената работа в цеха, на каквато сте вие, а и за работата на конструктор или технолог, настройчик на нестандартно, специализирано обзавеждане, което е твърде необходимо и от което заводът има голяма нужда? Кои са факторите, които способствуват инженерите да бягат от производството и да отиват на друго място?
ЕВТИМ ЖЕКОВ: Мога да ви отговоря веднага. В производството хората не бягат от работата, тъй като това, което вършим, задоволява абсолютно всички. Хората бягат от режима на производството.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Това въпрос на организация ли е, или стил на работа?
ЕВТИМ ЖЕКОВ: Въпрос на организация, но е станал Вече стил. Според мен това са неща, които трябва да се решават от ръководителите на заводите. И не само от тях.
СТ. Н С. ПЕНКО СОМЛЕВ: Израстват ли инженерите във вашия завод „на място“?
ЕВТИМ ЖЕКОВ: Не. От две години ние се водим вече работници с длъжност електроник. Дотогава се водехме с общоприетото „специалист“.
ЧЛЕН-КОР. ДИМИТЪР ЕЛЕНКОВ: А тази работа, която изпълнявате, за инженер ли е, или не?
ЕВТИМ ЖЕКОВ: Там е въпросът, че ако не беше за инженер, при нас нямаше да има проблем за инженери. Тя може да се извършва само от инженери с конкретна подготовка. Един техник не може да се справи.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ Ако между техника и инженера има някакво междинно звено, каквото сега се предвижда след преминаването към тристепенно обучение — в първата степен да завършват инженери за масовото производство, — те биха ли могли да се справят с вашето производство?
ЕВТИМ ЖЕКОВ: Може би ще могат, ако са насочвани добре професионално.
ХРИСТО БОШНЯШКИ: Аз също съм пряко свързан с производството. Ръкрводя Вазата за развитие и внедряване към Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Повдигна се въпросът дали хората искат да идват в производството, или бягат от него? Трябва да разграничим работата в самото производство от работата в научния институт. И второ, можем да направим наше, вътрешно разделение между човека, който 8 часа стои в цеха с поялника, и човека, който се занимава с конструкторска дейност.
Когато става дума за работата на инженера в производството и в науката, тогава престижността наистина е в полза на института. Хората предпочитат да отидат в институт. Нещата не опират само до материалните облаги, тъй като (говоря конкретно за комбината в Правец) в голяма степен тези проблеми са ре- шени. На инженера, който дойде при нас на работа, му се осигурява заплата, много по- висока от тази на научен сътрудник в институт.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: И квартира естествено?
ХРИСТО БОШНЯШКИ: И квартира! Разговарял съм с мои бивши колеги от ВМЕИ, които работят като научни сътрудници в Централния институт по изчислителна техника и технологии. Знаете, че той се намира на 6-ти километър, а те живеят в „Люлин“ — на другия край на София. Плащат за квартира по 150 лева на месец, пътуват по час и повече до института, не са софиянци, но въпреки всичко искат да бъдат в София.
Що се отнася обаче до разделянето на инженерна дейност, която се извършва в конструктивните, технологичните и другите отдели, аз смятам, че колегите са прави, като твърдят, че производството привлича инженерите (или поне част от тях) преди всичко със заплащането. В производството то е по-високо, отколкото в конструктивните или технологичните отдели, макар и да се прави всичко възможно за изравняване на това заплащане. До голяма степен, поне при нас, това е постигнато. Принципна разлика между инженерите и техниците, които работят в производството, в това отношение няма. И едните, и другите са производители. Хората са на разряд. Инженерите получават автоматично седми разряд, заплаща им се на базата на онова, което са изработили. От наша гледна точка работата в производството е по-лека, отколкото в конструктивния или технологичния отдел.
ВАЛЕНТИН САВОВ. Инженерната специалност наистина не е престижна. По същество това пролича във всички изказвания. В минната промишленост поради специфичните особености на миньорския труд определено не достигат инженерите. Причините са различни. Ако тръгнем да ги анализираме, ще опрем до много неща, но най-вече до това, че минната техника по принцип е твърде консервативна, мудно се развива. Още повече, че в нашата страна производството на минна техника започна едва напоследък. Досега разчитахме
Бих искал да засегна още един въпрос -— проблема за административния ръководител. В процеса на производството твърде малко се създават възможности за творчество на инженера. Той става администратор, ежедневието му се запълва с планове и цифри и уморен от ежедневните задачи, той забравя или по-скоро не му остава време да твори. А поле за творчество има.
Обикновено когато твори, когато решава един или друг технически проблем, той гледа на това твърде повърхностно — холкото да реши проблема и да осигури производството. Това обаче не е задълбочен творчески процес, в който да се гледа в перспектива, да се решават проблемите в дълбочина.
ЗА КВАЛИФИКАЦИЯТА И ИНФОРМИРАНОСТТА В БРАНША
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Колега Савов, получавате ли сигнална информация като ръководител?
ВАЛЕНТИН САВОВ: Да, получавам. Всеки месец излиза брошурата „Сигнална информация“, която ни насочва към различни теми, дава информация по различни проблеми.
СТ. Н. С. ПЕНКО СОМЛЕВ: Добре, на заместник-директора се предлага сигнална информация, а на ръководителя на участък дава ли се тази информация?
ВАЛЕНТИН САВОВ: За съжаление ръководителят на участък не я получава.
СТ. Н. С. ПЕНКО СОМЛЕВ: Исках да Видя дълбочината, до която прониква научно- техническата информация. Получава я заместник-директорът по техническите въпроси и оттук нататък евентуално, ако някой друг прояви интерес, ако нещата се раздвижат… Много зависи от личния интерес към тази информация…
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Да поговорим и за повишаването на квалификацията…
КАТЯ МУЛЕТАРОВА: При нас, по-специално при младите инженери, съществува стремеж да повишаваме квалификацията си, но обикновено сме толкова ангажирани с конструктивна и проектантска работа, че почти не остава време за друго. Зле сме и със самообразованието — само когато имаме малко свободно време, тогава четем в библиотеката, можем да прегледаме някое техническо списание.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Получавате ли такива списания?
КАТЯ МУЛЕТАРОВА: Да, в библиотеката имаме списания. Според мен единственият проблем е времето. Желание да четем имаме всички.
ЙОРДАН ЦЕНОВ. Искам да споделя някои мисли за квалификацията на инженера. Тук колегите от производството казаха, че всичко било наред, че имали информация. И ми е чудно — не знам какво е положение-
mo във ВУЗ, но аз, който работя в институт на БАН, имам чувството, че стопанските ръководители в бранша просто с нежелание пускат хората си да дойдат да се квалифицират.
Как един човек може да научи нещо повече? Според мен това може да стане по два начина. Може да чете сам, но когато работи в производството, той няма много време за това. Вторият начин е да отиде някъде, където се прави нещо, свързано с неговата професия. Ако дойде при нас, може да види модерни методи за анализ, за синтез, да започне аспирантура. Говори се много против тази аспирантура. Нищо страшно, ако някой стане по-умен от нас.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: По-умен едва ли, но може да стане по-знаещ.
ЙОРДАН ЦЕНОВ: По-знаещ, да. Тук се твърди, че с експресна и с друга информация човек можел да се ориентира. Какво ще се ориентира, като прочете, че някой е стъпил на Луната? И той ли ще ходи утре там?… Аз работя в една много тясна специалност на органичната химия и не бих твърдял, че съм достатъчно информиран.
Прави впечатление (не знам как е в другите области, може би в електрониката е по-добре), че в химията системно намалява литературата, т. е. номенклатурата от заглавия, които са достъпни за научните работници, инженерите и специалистите. И смятам, че това е недопустимо в момент, когато говорим за научно-техническа революция.
И още нещо: ние, българските инженери, не сме ориентирани в това, което става в страната. Знаем повече какво е направено 3 чужбина, отколкото в България. Ще ви дам пример, за да не бъда голословен. У нас сега се формира предприятие с научна база за производство на специални химикали за електронната промишленост. Поставиха ми въпрос във връзка с технология, която точно преди 7 години бе внедрена в нашата страна! Хората изобщо не знаеха за нейното съществуване…
БИТКАТА, НАРЕЧЕНА ВНЕДРЯВАНЕ
ЕМИЛИЯ ЛЕВЕНОВА: Вярно е, че в институтите хората се делят на две групи: едни, които се занимават с научна работа, и други, които се занимават с внедряване. След като в една научна разработка са вложени маса средства, сили и творчество, тя действително трябва да излезе като краен продукт
Какво се получава обаче? Работата на хората, които трябва да се занимават с внедряване, е много по-тежка от работата на тези, които се занимават само с чисто научни проблеми. Ако един човек се занимава с внедряване, трябва да бъде менажер. Трябва да има качествата на менажер — организатор, специалист, икономист… И да бъде изключително борбен. Защото трудностите, които среща в процеса на внедряването, са огромни. А как става атестирането на научните работници? По броя на публикациите им. Един пише публикации, а колегата му в това време се блъска да внедрява. Това е извращение, при това масово срещано извращение. Не всички знаят, че при внедряване на разработка с определен икономически ефект онзи член от колектива, който има най-голям принос, може да канди- датствува за повишаване на научната му степен и звание.
ЧЛЕН-КОР. ДИМИТЪР ЕЛЕНКОВ: Пишем за това, обявено е, но може и да има хора, които не го знаят…
КАТЯ МУЛЕТАРОВА: При нас внедряването не се дели от останалите дейности. Аз мога да участвувам в колектив, който започва от проектирането и стига до внедряването например на една автоматична линия.
Внедряването е много труден етап. То може да трае и половин година, и повече. Едно е да направиш и да пуснеш в експлоатация единична машина, друго е да внедриш цяла автоматична линия. Това е доста труден момент, особено за жените инже- нерки. Налага се да се остава в провинцията продължително, сблъскваме се с денонощна работа в цеха…
ТИХОМИР РАЧЕВ: Ние внедряваме нашите изделия в 12 завода в страната. Много се лъжат колегите, които са в производството, че един научен работник внед- рител може само да пише. Целта на научния работник е не само да пише публикации и статии, а и да внедрява нови, ефективни технологии.
ЕМАНУИЛ ПАНТЕВ: Внедряването на темите, които разработваме, е изключително труден проблем. Повечето ръководители на предприятия, в които внедряваме, са възрастни хора, знаят само онова, което са научили в нашия институт, а и то не се е променило с нищо от времето на следването им. И когато им предложим нещо ново, поглеждат ни скептично и решават: по-добре да си караме по старата технология, тя си е изпитана, знаем си я…
КРАЯТ УВЕНЧАВА ДЕЛОТО
ЧЛЕН-КОР. ДИМИТЪР ЕЛЕНКОВ: И така инженерният труд е преди всичко творческа дейност. Знанията се придобиват във висшето учебно заведение и творчески се прилагат. Инженерът е длъжен да планира, да проектира, да строи, да монтира, да изпитва, да експлоатира и да поддържа, за да получи в края на краищата средства за производство и средства за потребление. Това е много тежка, отговорна дейност.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Позволете ми от името на ръководството на списанието да се обърна към всички участници в днешния разговор с думи на благодарност за това, че отделиха време за тази среща. Може би не сте забелязали, изтича вече петият час на нашата среща разговор. Мисля, че всеки един от нас си отива удовлетворен от споделените идеи, обогатен от това, което е чул от колегите, и с достатъчно материал за размисъл.
Струва ми се, че най-важният извод, до който стигнахме, е фактът, че инженерът е необходим, и то необходим като творец на делника. Защото ние живеем преди всичко с делниците, а не с празниците.“
А КАКВО КАКВО ОЗНАЧАВА ПРЕСТИЖНА ПРОФЕСИЯ?
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Какво или кое определя престижа на инженера? Не е тайна, че в това отношение има известни проблеми. Бих казал, че има известно спадане на този престиж. Той се определя от много компоненти: кой, къде и с какви хора работи, на какво поле — технолог, конструктор, научен работник, преподавател.
Престижът на дадена професия е преди всичко една интегрална оценка. Това е синтез от ценности, приписвани от общественото мнение на дадения вид професия или професионална дейност.
Казах „интегрална оценка“ и в случая, ако свикваме тази среща разговор, това е, за- щото в редакцията установяваме тревожния факт, който е констатиран и в редица документи: има отлив от инженерната професия. Някои неофициални данни показват, че докато преди едно десетилетие инженерната професия по престиж е била на трето място сред професиите в страната, днес е на десето.
ЧЛЕН-КОР. ДИМИТЪР ЕЛЕНКОВ: Какво поставят партията и правителството, са особено големи. И на тази база да се види какво се иска от нас, какво ни пречи, какво ни спъва…
Какво значи да си инженер? До 1950 година у нас това беше най-желаната професия — символ на непогрешимост. Струва ми се, че трябва да разглеждаме проблемите в такава светлина: какви трудности имаме в отделните отрасли и защо ги имаме. След това. какво трябва да направим, за да привлечем „цвета“ на нацията. И на трето място — как да създадем на инженера условия за изява?
БОРИСЛАВ КИНКОВ: Когато тръгвах за срещата, погледнах в речника за чуждите думи и открих, че „инженер“ произхожда от латинското „ингениум“, което ще рече „ум“. Мислех, че в основата на тази дума е английското „енджин“ — „машина“, „двигател“, „мотор“. Излиза, че когато някога хората са се чудели как да нарекат създателите на техническия прогрес, те са проникнали до същината на нещата. Така е — за да бъдеш добър инженер, най-напред се иска прилично количество ум. Мога с чиста съвест да го заявя, защото не практикувам тази професия и не хваля себе си.
Защо младежите не кандидатствуват във висшите технически училища? Защото професията вече загуби престиж. Нека внесем уточнение и за тази чужда дума. Пак според речника „престиж“ означава „добро име“, „влияние“, „почит“, „авторитет“. Мисля, че присъствуващите тук практикуващи инженери могат сами да кажат кое от тези понятия през какви пролуки изтича.
КИРИЛ ВЕЛЕВ: Според мен престижът на една професия, например инженерната, до голяма степен зависи от принципите и критериите, по които се определя прецизността вътре в професията, т. е. степените, градацията, по които се оценяваме помежду си Пък след това да търсим преценките за нашата прецизност в обществото.
У нас определено липсва система, която да оценява инженера. Конструктор в завод! Какви са степените на конструктора? Те именно ще покажат кой е добрият, кой е средният, кой е посредственият. В производството — ръководители, началници на цехове и т. н. Е, добре и началниците на цехове са различни! Трябва да има някакво степенуване.
ДИМИТЪР ЧОТОРОВ: Мен ме смути малко темата, по която дискутираме тук: престиж на инженерната професия. Значи в България има професии с престиж и професии без престиж? Може би по-скоро трябва да говорим за авторитет, а не за престиж. Тези неща се различават.
ЧЛЕН-КОР. ДИМИТЪР ЕЛЕНКОВ: Не зная дали трябва да говорим за престиж или за нещо друго, но у нас има едно златно правило: човекът прави професията и всяка професия, която дава обществено полезен труд, се почита. Друг е въпросът дали инженерната професия е получила признанието, което трябва да има сред обществеността, дали съответно се заплаща трудът, който се иска и дава от нея.
ДОЦ. АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Често се говори и за анонимността на инженерната професия. Ето тук хората създават изделия в милиони бройки, там — нови изчислителни машини, а остават на практика неизвестни. Явно опираме до съществения момент за общественото признание. А то е една от съставките на престижа. В комплексната оценка е важно и какво е мнението на обществото. Второ (смятам, че тук трябва да засегнем и този въпрос), това е дългът на нашите средства за масово осведомяване към инженерната професия.).
Децата познават футболистите и гимнастичките, но не познават заслужитиле световно признание български изобретатели.
СТ. Н. С. ПЕНКО СОМЛЕВ: Престижът на инженера в обществото зависи преди всичко от него самия. Инженерите са тези, които издигат сами мястото и ролята си в обществото, като градят уважението към техния труд. Ние, инженерите, ще спечелим и можем да спечелим уважение тогава, когато започнем да даваме по-качествена продукция, когато нашата производителност на труда е по-висока, кога-то вложените материални разходи са по-ниски.
К. Т. Н. ИВО СЕРГИЕВ: През 1951 годинас нашата страна е имало 5000 инженери. Повече на брой са били лекарите, икономистите, учителите, юристите. Сега разполагаме със 110 000 инженерно-технически кадри с висше образование. Най-голямото нарастване от групите, които споменах, има именно тук — увеличението е с над 100 хиляди души! Вероятно това екстензивно нарастване на броя на инженерите е дало отражение върху качеството на подготовката им. По-неблагоприятно, отколкото при другите групи — например лекарите или юристите… И все пак мисля, че престижът на инженерния труд не съ- ответствува на неговата значимост. Ако искаме и по-нататък да имаме успехи в спорта, в изкуството, в здравеопазването и селското стопанство, трябва да издигнем равнището на инженерния труд. Това е силата, която ще реши проблемите на научно-техническия прогрес в нашата страна. И който не разбере тази истина, ще плаща скъпо!
Трябва да се изменят подходът и изискванията към инженерния труд. При това екстензивно нарастване, при това рязко увеличаване на инженерните кадри се стигна до известна девалвация на званието инженер. Наред с професиите инженер ръководител на производството, инженер конструктор, инженер технолог, инженер внедрител, се появиха и такива професии като „инженер по труда“ — една професия, която може да се упражнява от икономисти; или „инженер по съревнованието“ — професия, за която очевидно е необходим социолог; или „инженер по кадрите“, която може да се упражнява от юрист; или „инженер по снабдяването“ — съответно от икономист. Оттук идва девалвацията.
–-
Източник: сп. Наука и техника за младежта 9-1987
Вашият коментар