[1941] Радио Скопие предава на български езикъ!

Както знаем, през април 1941 г., в резултат на току-що извършеното присъединяване на Царство България към Тристранния пакт (известен още кат ооста Рим – Берлин – Токио) германски войски преминават през родината ни  и нападат Югославия, която скоро е разбита. Исторически български земи като Вардарска Македония (по-голямата част), а също така Одринска Тракия и Беломорието са предадени на българско управление и към тях се отправят военни и много други разноборазни специалисти, за да започнат мащабната работа по тяхното обживяване.

Не му е времето и мястото сега да разказваме за множеството случаи на български войници, посрещнати като най-скъпи братя от доскоро изтезаваното от самозабравилите се великосръбски управници българско население във Вардарска Македония. За това има множество статии и много литература. За нас важното в момента е, че сред крачещите след военните български професионалисти са и радиоспециалисти. Няколко дни след германското настъпление в Югославия, там е командирован български екип, който излъчва първото предаване на Радио Скопие на български език. Това става на 20 април 1941 г., навръх Великден. Предаването започва така:

„Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе. Съдбата е пожелала да съчетае в един ден двата големи празника: Фюрерът – Богоизбраният водач на Третия германски райх г-н Хитлер днес празнува своята 52-ра годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер!…”

Ръководители на Радио Скопие са били Любомир Брутов, Есто Везенков и Димитър Гюзелов. Към екипа се присъединяват и българи, живеещи в Скопие. В началото предаванията, излъчвани на средна вълна 426 м. / 704 KHz. От 16 август 1941 г. германските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на Радио София. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през 1942 – 1943 г. българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика. В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията „Труд и радост” и, разбира се, историческите предавания. Те са част от мащабните действия на българската държава по възстановяване на националното достойнство на македонските българи, две десетилетия насила принуждавани да търпят наложено им сръбско самосъзнание, сръбски исторически символи и всичко останало сръбско (за великосръбската асимилаторска политика в Македония най-добре могат да Ви разкажат, разбира се, историците).

По същото време в Македония започват и мащабно инфраструктурно модернизационно строителство, сред чиито постижения са построени хиляди километри жп линии, модернизиране на жилищния фонд, пътища, откриване на цял университет и какво ли още не, като много от построеното се ползва и сега. За българските инфраструктурни проекти по времето на нашето управление във Вардарска Македония излезе наскоро специлана книга на МНИ (Македонски научен институт).

Разглеждайки долните скенове и прочетете текста от вестник Радио свят, съпреживяваме паметния април 1941 г. – ,,българският Великден“ –  когато Македония е върната в пределите на Майка България. Ясно си личи радостта на специализирания в радиотехническата тематика журналист, който отразява сливането на Радио София и Радио Скопие – страхотен момент в историята на радиото в България.

Велик, тържествен и нещо повече от емоционален момент – случай, който кара сърцето ти да тупка. Защото радостта невинаги е най-голяма, когато придобиваш нещо ново, но понякога е по-силна, когато възстановяваш отдавна отнето ти старо, принадлежало изконно на теб!

На български език скопската радиоставция работи чак до напускането на българската администрация през август 1944 г.