Първата българска аларма, която Сандъците – Sandacite намерихме за толкова години вехтошарство!

Днес ще Ви представим една стара българска охранителна аларма, на която случайно попаднахме.

Това устройство е доста малко – високо е около 25 см, широко 5 – 6. За да работи, не е нужно да се включва към електрозахранването чрез обикновен кабел. Работи на 9 волта с батерия и пази поверената му собственост (жилището, магазина или служебното помещение) по следния начин.

Монтирате устройството на касата на врата. Към самото него, което виждате, има и едно магнитче, което трябва да поставите на самата врата. В корпуса на аларменото устройство има и една ридампула, която играе ролята на датчик. И гледайте сега какъв фокус става!

Да приемем, че сте включили джаджата (тоест поставили сте алармата в готовност). Когато някой отвори вратата, магнитчето се придвижва така, че се приближава към устройството и тогава сработва електрическа верига между него и ридампулата. В резултат алармата се задейства, запищявайки пронизително! Съответно, когато магнитчето е отдалечено, веригата няма как да сработи и затова алармата не се включва, дори и да сте я поставили в режим на готовност.

За отбелязване е, че това алармено устройство пищи невероятно силно – неочаквано силно за малките си размери – и макар да не е свързано с някаква сигнална техника, със сигурност известява съседите на охранявания имот, че в него се случва нещо нередно, а оттам вече се разчита те да наизлязат. А освен това такъв писък има и прогонващ ефект – все пак плаши, пък и едва ли се ,,работи“ лесно с такава пищялка на главата! :) Самото то е наистина много здраво и няма как лесно да бъде разбито.

Логично е да се запитаме: а какво, ако самият собственик сутринта си влезе – и него ли ще ,,овика“ алармата? Проектантите от ЗММ Технотроника са помислили и за това! Предвидена е възможност за въвеждане на парола (чрез клавишите) и закъснение. Тези две функции означават следното:

• първо, чрез паролата собственикът се идентифицира – тоест, дори и алармата да го посрещне сутринта с пищене, той може да въведе паролата и така да ,,успокои“ устройството. Иначе тази аларма още няма лицеразпознаване и няма как да го разбере кой е… а кой знае, може би дори и по-добре, че няма :) ;
• второ, чрез лостчето ,,закъснение“ се задава малка времева граница между сработването на електрическата верига и началото на пищенето, така щото собственикът да има време да си влезе и да изключи алармата, преди тя да е оревала орталъка, че някой налита да граби от магазина :)

За толкова години колекциониране за пръв път виждаме такова алармено устройство, което ни кара да мислим, че са били произведени доста малко такива. Епохата му е краят на 80-те – началото на 90-те години. И, между другото, това ЗММ Технотроника София вече не съществува и молим да не се бърка с  ЗММ Технотроника, които са базирани в Шумен и още работят, но в различна област.

Това е от нас засега! Щом изнамерим още нещо достойно за очеркуване, веднага ще се включим отново. Поздрави! :)

По спомени на Стоян Цонев