Псевдостерео
Търсите какво е псевдостерео? В Сандъците – Sandacite ще Ви го обясним!
При едноканалното (монофоничното) възпроизвеждане обикновено се използва един високоговорител или високоговорителна група. Макар че в записа са включени отразените вълни на звукозаписното студио, те обикновено се маскират от основния сигнал, тъй като всички звукове произлизат от една и съща посока. Когато такава програма се възпроизведе в силно заглушена стая, тя звучи плоско. При възпроизвеждането й в незаглушена стая тя звучи по-живо, обаче това произлиза от акустиката на помещението за слушане, а не от акустиката на помещението за запис.
В стремежа да се получи от монофоничния сигнал известен ефект на пространственост, присъщ на стереофоничното възпроизвеждане, редица автори предлагат най-разнообразни методи и устройства. Някои от предлаганите начини действително дават добри резултати. При тях се получава по изкуствен начин известен ефект на локализация, без обаче да може да се предаде точната локализация на всеки отделен звукоизточник. Тези системи са известни под названието псевдостерео или псевдостереофонични.
Най-простият начин за получаване на известен пространствен ефект е посредством поставяне на втори високоговорител. С помощта на подходящо оразмерен филтър към единия от високоговорителите се подават само високите честоти, а към другия високоговорител — само ниските честоти. Високоговорителят за високите честоти се поставя вляво, а високоговорителят за ниските честоти — вдясно с цел да се наподоби разположението на музикалните инструменти при оркестрово изпълнение. Някои автори препоръчват използването на специално конструирани за тази цел високоговорители.
Съветският трипрограмен радиоприемник Сириус 203 от 1987 г. (на горната снимка) също е оборудван с псевдостереофоничен акустичен агрегат.
Тези методи обаче не представляват интерес, тъй като полученият псевдостереофоничен ефект е незначителен и са използвани много малко.
При други псевдостереофонични системи, намиращи приложение в областта на студийния запис, се използва следният принцип: монофоничният сигнал се подава на двата стереофонични канала посредством специална верига, оразмерена така, че относителната амплитуда и фаза на двата изходящи сигнала, а следователно и местоположението на резултантния звуков образ, да се изменят с честотата. При този метод се получава твърде равномерно разпределение на звуковите източници по цялата база, но при музикални изпълнения могат да се получат и нежелани ефекти, тъй като мястото на привидния звукоизточник ще зависи от конкретния тон, който в момента се изпълнява. Тази система се използува при възпроизвеждане на симфонична музика и полученото разпределение на отделните източници е доста близко до нормалното подреждане на оркестъра, при което високочестотните източници са от лявата страна, а нискочестотните — от дясната.
Псевдостереофонични ефекти от този вид са намирали доста голямо приложение в някои страни в областта на киното и радиопредаването. Те са били използвани главно при възпроизвеждането на известни ефекти като фон на дадена стереофонична драматична продукция. Също така са употребявани на места като части от програма, когато не е необходимо или е неоправдано провеждането на чисто стереофонично предаване.
Друга псевдостереофонична система се основава на използването на т. нар. „панорамен потенциометър“. Тя е известна под наименованието „пан-пот“ система. С помощта на панорамния потенциометър всеки монофоничен сигнал може да се подаде към двата стереофонични канала по такъв начин, че общото ниво на двата канала да остава винаги едно и също независимо от положението на регулатора. Със завъртането на регулатора нивото на единия канал се увеличава за сметка на намаляването на нивото на другия йанал. По този начин всеки звуков източник може чрез ръчно задействане да заеме всяко желано място между двата високоговорителя.
Този метод е намирал широко приложение при изготвянето на стереофонични филми през ХХ век. Наблюдавайки върху екрана образа на звучащия обект (актьор, влак, самолет и др.) звукооператорът посредством извъртане на регулатора на панорамния потенциометър в желаната посока нагласява звуковия източник да съответства на мястото на образа. По този начин могат също да се внесат и всякакви ефекти и шумове, съпровождащи изображението на екрана.
С помощта на панорамния потенциометър става възможно въвеждането на стереофонични ефекти по сравнително евтин и практичен начин.
Недостатък на този метод е това, че може да се регулира местоположението само на поотделно записани звукоизточници. Когато записът обхваща няколко звукоизточника, тяхното местоположение може също да се изменя, но изцяло като група.
Този метод се използва и в самия процес на запис на стереофонична програма. Тук той служи главно за внасяне на известни корекции, предизвикани от специфичността на употребяваната стереофонична система.
Освен споменатите псевдостереофонични системи съществуват и други, но те по същество представляват известни варианти на описаните.
Използването на псевдостереофонични ефекти съвместно със стереофонични програми трябва да става много внимателно, тъй като в резултантната звукова картина винаги има известен елемент на неестественост, който може да стане напълно осезаем при по-продължително слушане.
Вашият коментар