История на часовниците
История на часовниците
Хронометрията е наука за методите и средствата за измерване на времето.
През ХVІІІ век Бенджамин Франклин заявил: „Времето е пари!“ А неговият велик съвременник Суворов казал още по-рязко: ,,Парите са скъпи, човешкият живот е по-скъп, а времето е най- скъпо от всичко“. Но нито американският учен и изобретател, нито руският пълководец не можели дори да си представят колко ще порасне значението и цената на Времето след шест-седем поколения. Защото днес без представа за времето, без ориентация във времето човек не би могъл да живее, не би могъл да действа, не би могъл да бъде… човек!
Нуждата от измерване на времето се появила още в началото на развитието на човешкото общество. Най-напред времето се измервало по видимото движение на Слънцето. Колкото по-високо се издига то в небето — толкова по-близо е пладне, колкото по-ниско спада към хоризонта – толкова по-близко е вечерта. Денонощието имало всичко четири „часа“— утро, пладне, вечер и нощ.
С развитието на човешкото общество това вече станало незадоволително и се дошло до измерване на времето по дължината и положението на сянката, хвърляна от някой предмет — дърво или каменен стълб. Така преди около 3000 години бил създаден слънчевият часовник — първият уред за измерване не времето. Слънчевите часовници били много разпространени в древен Китай, Египет, Месопотамия… „Гномон“ — така се наричал вертикалният островърх каменен обелиск с нанесени на земята деления, чрез които се измервала дължината на хвърлената сянка. Първите писмени сведения за слънчев часовник са открити в ръкописа на китаеца Чиупи от 1100 година преди новата ера.
Но слънчевият часовник можел да се използва само денем, и то при слънчево време. А как да се определя времето нощем или при облачно време? Тогава бил измислен водният часовник — фуния, пълна с вода, която изтичала бавно, на капчици, а деленията на фунията показвали колко е часът. Такъв часовник, наречен „клепсидра“ (от гръцките думи klepto — взимам и udor — вода) бил много разпространен в Древна Гърция. Известният философ Платон дори направил от воден часовник първия будилник! Тогава денонощието се състояло вече от 24 часа, но те съвсем не приличали на сегашните часове. Денят от изгрев слънце до залез бил разделен по равно на 12 часа и точно по същия начин на 12 часа била разделена и нощта. Така че в дългите летни дни дневните часове били по- дълги от нощните, а зимата — обратно. Такова странно деление на бремето съществувало допреди седемстотин години.
Но и водните часовници имали недостатък — те можели да работят само при температури над 0 градуса – при студено време водата замръзвала. По-практичен се оказал пясъчният часовник. При него за времето се съдело по количеството изтекъл пясък. Не е известно точно кога се появили пясъчните часовници. Но може да се твърди, че те били познати в Азия значително преди новата ера. В Европа пясъчните часовници се появили към края на Средновековието. Един от най-старите писмени документи за тях е намерен в Париж и представлява съобщение от 1339 година с указания за приготвяне на-фин пясък от пресят прах на черен мрамор, сварен във вино и изсушен на слънце. Недостатък на пясъчния часовник е сравнително малкият интервал време, който може да се измерва. В нашия век пясъчни часовници се използват в спорта и домакинството.
Друг хронометричен уред бил огненият часовник. При него за времето се съдело по количеството масло, изгоряло в специален светилник, или по дължината на горяща свещ. Огнените часовници вършели двойна работа през нощта — освен за измерване на Времето, те служели и за осветление.
Свещите, използвани за тази цел, били дълги около метър и имали нанесени деления. Обикновено за една нощ изгаряли три такива свещи, а през дългите зимни нощи — четири.
Революция в хронометрията направили механичните часовници. Авторите на крупните открития и изобретения от по-далечното минало често са неизвестни. В това отношение не прави изключение и изобретателят на механичните часовници. За пръв път съобщение за такъв часовник срещаме в „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Според съвременната специална литература механични часовници са създадени най-напред в Западна Европа. В Англия се съхранява документ от 1288 година, в който се споменава за механичен часовник на Уестминстърската кула. бил с колесен механизъм и тежести, циферблата му имало една единствена стрелка — за часовете. И така, към края колелото заменило пясъка и водата.
Този портативен слънчев часовник, изработен от злато и сребро, е бил използван в Англия през X век. Златният щифт се поставя в един от шестте отвора (по три на всяка страна). Всеки отвор отговаря на два месеца (в случая — на март и октомври). Сянката на щифта отбелязва една от четирите части на деня — точност, съвсем достатъчна за епохата.
Първите механични часовници имали огромни размери. Техните колела стигали диаметри до около 1 метър, имали над 1000 зъба, и тежели няколкостотин килограма. Един от уникалните образци на механични часовници е Кремълският часовник в Москва. Първоначалният му вариант, изработен от монаха Лазар през 1404 година, заемал няколко етажа на кулата, а всяка цифра е висока колкото човешки ръст,
В последните години на XVI век Галилео Галилей открил закона за колебание на математическото махало. След половин век холандският астроном Христиан Хюйгенс усъвършенствал теоретичната работа на Галилей и приложил махалото като регулатор на часовниковия механизъм.
Втората, „минутната“ стрелка се появила върху циферблатите едва в началото на XVIII столетие. Тогавашните часовници „грешели“ с 5—10 минути 8 денонощието. Изкусни майстори-часовникари създавали най-чудновати часовници. Техният ход бил неточен, но външността им била много пищна, а при някои на всеки час с музика се разигравали забавни сцени, почти театрални представления.
Но мореплавателите се нуждаели от точен часовник-хронометър. През 1714 година английският парламент обявил конкурс и обещал награда 10 000 фунта стерлинги за хронометър, който да не греши с повече от четири минути за шест седми ци мм толкова траело тогава морското пътуване от Европа до Америка. След няколко години дърводелецът Джон Харисън изобретил такъв хронометър. Последвали редица усъвършенствания и през 1760 година върху циферблата на хронометрите се появила и третата стрелка — секундната.
Стотици майстори-часовникари и десетки учени работили над усъвършенстването на механичния часовник. Появявали се нови и нови конструкции. След тежестите енергия за часовниците започнали да дават пружинни двигатели. В зависимост от конструкцията си различните механични часовници могат да работят с едно навиване на пружината от едно денонощие до две седмици.
За рождена дата на електрическите (по-правилно е да се нарекат електромеханични) часовници се смята 1840 година. Тогава Александър Вейн демонстрирал в Единбург първия в света електрически часовник с махало, работещ на електромагнитен принцип. Последвали редица подобрения и върхът на съвършенството на електрическите часовници с махало бил достигнат от Шорт през 1924 година. Трите конструирани от него часовника, експлоатирани в Гринуичката обсерватория, показали за четиригодишен период средна денонощна неточност 0,03 секунди!
Един типичен представител на най-прецизните електрически махални часовници — тип „Рифлер“ — работи вече близо 100 години в София, отначало в Централната метеорологична станция, а последните 70 години — в Централната сеизмологична обсерватория на Геофизичния институт на БАН. Средната му денонощна грешка е 2—3 стотни части от секундата. Работата му прекъсна само два пъти — при двете силни земетресения на 4.III.1977 г. във Вранча и на 3.XI.1977 г. във Велинград, окачката, държаща тежкото над 7 килограма махало на „Рифлер“ не издържа на ускоренията и се скъсва. След ремонтирането този часовник отново установява нормалния си ход и днес все още не се „предава“, почти не отстъпва по точност на електронните си кварцови събратя, които работят редом до него.
През 1952 година се появява съобщение, че във Франция и САЩ се разработват ръчни електрически часовници. Но трябвало да минат още 12 години, преди те да се появят на пазара. Основният проблем, на който се дължи това забавяне, бил източникът на електрическа енергия — трябвало да се създаде миниатюрен акумулатор с достатъчно голям капацитет, който да замени пружината. Над неговото създаване работели много компании. Не липсвали и най-оригинални идеи — една фирма патентовала ръчен електрически часовник със захранване от 1,2 миниатюрни слънчеви батерии-елементи, разположени на циферблата Вместо цифри. За да се получи електроенергия, с която часовникът може да работи цяло денонощие, било достатъчно той да се държи на слънце по няколко минути на ден. Повече за историята на електронните часовници можете да видите ТУК.
Дотук разказахме за хронометричните уреди, които се използват ежедневно в живота, или както се казва, „битовите“ часовници. Но съществуват и други, по- сложни, по-скъпи, много по-точни хронометрични уреди и системи лабораторни еталони за точно Време, През 1964 година руските учени Басов и Прохоров и американският професор Таунс получават Нобеловата награда по физика за създадения за първи път в света квантов генератор. На тази база е създаден и първият атомен часовник-еталон. „Часовник“ е доста условно наименование за тогавашното огромно и сложно съоръжение, И „еталонът“, макар че е еталон, се изменял и търпеи усъвършенствания. А съвременният атомен еталон за време трябва да „сгреши“ само с 1 секунда за 30 хиляди години!
Хронометрията е наука и древна, и млада. Върху нейните проблеми са работили и са давали свой принос едни от най-гениал-ите учени от всички епохи. Множество въпроси са решени, точността и надеждността на хронометричните уреди все повече и повече се повишава. За последните 400 години тази точност се е повишила около 1 милион пъти средната денонощна грешка например на най-добрия часовник през 1580 година е била около 50 секунди, а през 1980 — 0,000005 секунди!
Но съвременната физика, химия, биология и особено космическите изследвания изискват от хронометрията още повисока точност и надеждност. И затова пред съвременната хронометрия стоят още много задачи за решаване: разработване на теория на единно време, синтез на времеизмервателна техника със зададени параметри, машинно проектиране и оптимизация на хронометричните системи. Задачи, които трябва решени успешно в най-близко бъдеще.
Използвани са илюстрации от American Journal of Archaelogy
Вашият коментар