[1970] Младежките стажове в Елпром Варна

[1970] Младежките стажове в Елпром Варна

[1970] Младежките стажове в Елпром Варна

[1970] Младежките стажове в Елпром Варна
[1970] Младежките стажове в Елпром Варна
Младежите в завод Елпром Варна се подготвят енергично за уча­стието си в прегледа, в трите му етапа — заводски, окръжен и национален. На­стоящето е оптимистично — функцио­нират пионерският завод за професио­нално обучение „Електрик“ и клубът за техническо творчество и майсторство.

„Идеята за създаване на пионерския завод не е нова“ — признава секретарят на заводския комитет на комсомолската организация, Илко Ценев. Не е нова, но е потенциална сила. Силата е в тях, най-младите, пионерите, които общу­ват с техниката в кръжоците по сту­дена обработка на металите, по елек­тротехника и машинно чертане. Ръко­водителите на кръжоците са техници и инженери, работещи в завода — Весе­лин Бойчев, Яни Кирилов, инж. Иванка Обрешкова и Мария Желязкова. Пионер­ският завод е средата, в която се създа­ват условия за психична нагласа на дет­ския ум към бъдещата професия. Четири­десет пионера от завод „Електрик“ ще участвуват в заводската изложба с из­работените от тях туристически котлон, пълен комплект шлосерски инструменти, макет на матрица, електрически фенер­чета и електрическа фурна „Пионер“ с две плочи. Такова е доброто начало от дейността на един пионерски завод със собствено административно ръко­водство, в който след време кръжоците ще прерастнат в цехове. Тогава пионе­рите ще разработват сложни електро­домакински уреди, та дори и устройство за изучаване на чужди езици.

Общуването на младежта с науката и техниката се осъществява и в клуба за техническо творчество и майсторство на заводската младеж. Председател на клуба е инж. Георги Кънчев — техниче­ски директор на обособеното второ производство за бойлери и перални.

Ентусиазмът е белег на младостта. Той разбира се присъствува и тук, но е ра­зумно дозиран. Липсва увлечението по големите идеи и високопарните форму­лировки. Полезен е фактът, че клубът за техническо творчество координира дейността си със Съвета на младите спе­циалисти, към Базата за техническо развитие. И нещо ново, актуално — води се борба за „трите процента“ на 1970 година. Това значи снижение на брака, на разхода на материалите и на трудоемкостта с по един процент. Три различни форми на едно съдържа­ние — повишаване рентабилюстта на производството. Такива са и задачите на прегледа на младежкото техниче­ско и научно творчество. Да се повиши качеството на вложения труд, да се намалят разходите на материали и енергия и да се механизират производ­ствените операции.

Младежки бригади Mladezhki brigadi
Младежки бригади Mladezhki brigadi

Младите техници имат план-програма за участието си в прегледа. Някои от задачите вече са изпълнени, по други още се работи.

Колектив с ръководител инж. Божидар Калоянов разработи инсталация за обез­масляване на детайли при боядисване. Редица детайли (кожух на пералня, кожух за бойлер), които се боядисват бели трябва да бъдат предварително обезмаслени. Сега тази операция се извършва ръчно, с бензин. С внедряване­то на инсталацията процесът напълно ще се автоматизира, от което ще се икономиса трудът на девет работника. Освен това ще се повиши качеството на обезмасляване на детайлите. Тя пред­ставлява шахта, наситена с парите на трихлоретилен, през която минава кон­вейерът със закачените за него детайли Тъй като детайлът е студен, парите се кондензират върху него и изтичат заедно с маслото в основната вана. След това той преминава в една гореща зона, където се изпаряват остатъците от трих- лоретилена. За да се намалят загубите на трихлоретилен, той се регенерира, като маслото, събрано в основната вана, се почиства. Предвидена е и автома­тична блокировка за безопасна работа с инсталацията.

Конструкторски колектив с ръково­дител инж. Дочо Семерджиев разра­боти инсталация за автоматично по­цинковане на детайли. С внедрява­нето й се намаляват трудоемкостта на производствения процес, и броят на заетите работници: предбайцването, бай- цването и фиксирането се извършват автоматично на конвейерна лента. Ще отпадне необходимостта от електро­карист, от общи работници и най- важното — ще се осъществи ритмично снабдяване на участъка с детайли. Сега производствениците работят на четири смени, за да се поцинковат средно 250 де­тайла дневно. Трудности от конструк­тивен характер не липсват — трябва да се определи подходящ материал за изработка на ваната, тъй като обикно­вените стомани влизат в химическо взаимодействие с цинка.

А ето как се стигна до уреда за биене на мляко. В завода се получи писмо: „Помогнете на стопанката. Направете уред, който да замени бурилото“. И кон­структорите не закъсняха. Антон Васи­лев, инж. Владимир Краев, Мария Петро­ва и техният ръководител Стефан Петров разработиха уред за биене на мляко. Той представлява миниатюрна пералня, с изменена конструкция на перката. Процесът протича за около 20 минути. Уредът не е стационарен и тежи около 18 килограма. С него могат да се обработват не по-малко от 10 ли­тра и не повече от 15 литра краве мляко.

За участие в прегледа на завода от колектив с ръководител инж. Божидар Златев се разработи и отоплителна конвекционна печка Тропик-2, пред­назначена за отопление на жилищни помещения. В нея конструктивно е из­ползуван принципа на свободната кон­векция. Разликата в относителното те­гло на нагретия и ненагрят въздух и височината на конвектора. обусловят изтичането на топлия възух с опреде­лена скорост. Поради сравнително ни­ската температура на изходящия въздух изгарянето на органическите вещества във въздуха и опушването на предме­тите, намиращи се близо до уреда, се намалява до минимум. Тази нова кон­струкция представлява подобрение на печката Тропик-1 по отношение на трудоемкостта и някои технически по­казатели. В новия вариант номиналната мощност се повишава от 2000 W на 2500 W ; за осъществяване на светлин­ната сигнализация лампата с нажежена жичка се заменя с глимлампа; термо- ограничителят е заменен с нов, който се самовъзвръща, без да се отваря печката. Това обезпечава напълно пожаробезопасна работа в случаите на неправилна употреба.

Осъществена е също така електриче­ска гладачна машина Лада-2, която представлява подобрен модел на „Лада-1“. Предназначена е за гладене на бельа в домакинството. По-важни кон­структивни детайли и възли за маши­ната са: плот; носач на редуктора: редуктор; валяк; гладещо устройство: притискащо устройство и педал с жило.

Гладачна машина Лада Gladachna mashina Lada
Гладачна машина Лада Gladachna mashina Lada

Върху валяка е залепено вълнено кече, обвито с калъфка от хасе. Гладещата плоча е изработена от стоманена лама­рина. с хром-никелово покритие. Върху нея са закрепени нагревателят и термо­регулаторите. Предметът, който пред­стои да се изглади, минава върху въртя­щия се валяк и равномерно се притиска от гладещата плоча. Чрез натискане на педала гладещата плоча се отделя от валяка и може да се фиксира в това положение, посредством копче за за­държане. Въртящият момент се предава на валяка от основния вал на редуктора чрез силова тръба. Двигателят е едно­фазен, асинхронен с номинална мощност 60 w номиналната мощност на нагре­вателя е 2000 w; валякът има дължина 650 мм и диаметър 150 мм.

Такава е равносметката: някои от проблемите, които производството е по­ставило, са доловени и се решават успешно. Младостта и техниката са се свързали кинетично. Този съюз е дей­ствен, осезаем. В него има сила и дви­жение. Намерени са формите на него­вото осъществяване — две съвременни системи за автоматизация, един нов уред за битови нужди и три подобрени изделия. Може би не толкова гръмко, но ефективно и смислено осъществяване.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1970 г.

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *