[1963] БГ транзисторен радиоприемник Ехо + схема и описание
Транзисторният радиоприемник Ехо е вече в Сандъците – Sandacite!
Ехо (с индекс Ехо РДТ-63) е разработка на Слаботоковия завод Кл. Ворошилов София и се продава в търговската мрежа от 1964 г. Той е съвсем мъничък – побира се в дланта на човек. :) Има пластмасов корпус и характерна, скроена специално за него кожена обшивка, към която е пришит каиш, за да може да се носи на врата. Като преносим приемник, се захранва от батерии – три кръгли батерийки по 1,5 волта с размери 14 х 51 мм. Консумацията на Ехото от тях зависи от силата на звука при слушане – времеживотът на батериите ще бъде по-малък при по-силен звук и обратно, а при средно силно възпроизвеждане е около 50 часа.
Корица на потребителското ръководство на Ехо, издание на ДСП Реклама, 1964 г.
Поначало първото условие за добрата работа на Ехото (а и на всеки друг приемник) е изправността на захранващите токоизточници. С изтощаване на батериите и спадане на тяхното напрежение се намалява чувствителността на приемника и се увеличават нелинейните изкривявания за номинална изходяща мощност. Затова трябва да знаем и как да сменим батериите на нашия приемник, когато те се изхабят.
Снимка от оригиналната реклама на Ехо – 1964 г.
Смяната на стари батерии с нови става по следния начин. Първо, поставете в процепите на долната стена на кутията една монета и я завъртете (прекарайте по процепа) последователно, докато се отвори капакът. Ще видите три гнезда за батерии (1, 2, 3 — фиг. 2). Минусът на батерийката (плоското дъно) се поставя към пружината (вижте там фигурата върху вътрешната страна на капака). Недейте разполага батериите по обратния начин! За най-добър резултат се препоръчва да ги сменяте едновременно. :)
Ехото е изградено е на базата на SFT транзистори. Приема радиостанции само на средни вълни и работи с вградена феритна антена. По-надолу в статията сме дали още технически данни за него.
Радиоприемникът се включва, като се завърти регулаторът 2 (на долната илюстрация) в посока, обратна на часовниковата стрелка. Индикатор за включване и изключване на приемника е бялата черта върху регулатора, която при положение „изключено“ се намира в средата на видимата част на копчето.
Чрез въртене на същия регулатор се регулира и силата на звука. След като се избере желаната станция чрез регулатор 1, ориентирайте Ехото в такава посока, в която приемането на сигнала е максимално ясно. Както може би се вижда от снимките, скалата на примника е разграфена в kHz х 100.
Честотният обхват на Ехото е 520 — 1600 kHz. Ето и още данни за него:
Пълно техническо описание – транзистор-ехо-описание
Схема –
Има и Ехо 2:
Comment (1)
Ехо-2 е радиоприемник от детските ми години татко купи един Бях малък дете предучилищна възраст обичах да човъркам.Допрях с отвертката не знам къде какво става и хоп изби транзистор и Ехо-2 спря да работи бях малък само на 7г татко го даде на ремонт и смениха два транзистора SFT 323 и едно съпротивление навит кантал бях го скъсал с отвертката. Наби ме порядъчно и ми каза,че от мен техник няма да стане никога! Да хващам метлата и лопатката и да премитам в къщи каза ми ставаш за БКС работник не за радиотехник да ти е ясно! И зъболекар няма да стане от теб. Татко имама бяха стоматолози завършили В.Червенков 1962г.Стана ми мъчно плаках много и започнах да се самообучавам събирах стотинките които ми даваха и си купувах литература и учебници! В 5 клас имах големи познания по радиоелектроника имах 2 поялника и мултицет Ц20. Купих платка за Ехо купих трафове пром.конд.филтри резистори транзисторите ме затрудниха много бяха скъпи SFT 317 353 323 318 бяха всеки по 3.50лв това бяха много пари 1973г аз съм 63набор малък бях баба ми даде 20лв за транзистори от пенсията си направих Ехо 2 и заработи нямах пари за феритна антена но дядо ми даде 1 лв и купих и нея от Ямбол млад техник. Купих и кутия имаше ги в магазините за резервни части стана радиоприемника и доказах на татко че той зъби може да прави но и зъбите ще науча как се лекуват защото съм конструктор конструирах си сам радиоприемник изкопирах го де но така ме гледаха в Иричеково че имам малко радио и свири че ми завидяха и измъкнаха на дядо ми Д-р Димов крушките за мигачите и крушките за осв.на рег.номер от жигулата му Така ни доби дядо ми Д-р Димов че едва ходихме до тоалетната на двора деца бяхме палави и щури хлапета.Баба ми купи радиоконструктор за 10.50лв. руски Не можах да го сглобя дядо Еньо Михайлов ми счупу трансформаторчетата изви изводите и ги повреди радиоконструктора бе скъп Дядо Д-р Димов така се ядоса че каза ще го добия Еньо не каза баба най добре е да го блъснеш с москвича той е стар на Еньо колата е форд блъсни го в стопа ама яко да го надъним е най добре като отидем на морето както той повреди радиоконструктора на Павелчо. Та за радиоприемника много добър бе през 60-те и 70-те години бе голямо постижение на техниката а и аз я научих и вече се занимавах усилено със телевизионната техника и радиотехника Лампова и трансисторна.Интересувах се и от цифровите неща изградена с ТТЛ схеми тогава сериите бяха не със SN74 a SN 54 така се именуваха цифровите интегр схеми работещи също като ЕХО 2 на 4,5 – 5 V