[1962] Разпределение на помещенията в панелните апартаменти

Санитарните помещения на едропанелните жилищни сгради у нас се изпълняват от разпределителни панели. Най-целесъ­образно е обаче санитарните помещения да бъдат решени като санитарни кабини. От НИСИ вече е построена експериментална санитарна кабина от дървесни плоскости. Масовото внедряване на такива кабини обаче е възможно при осигуряване производството на водоустойчиви дървесни плоскости в необходимото количество. Докато се осигури обаче тяхното производство, най-добре е санитарните помещения да се изграждат от пенобетонни па­нели, прилагани при изпълнението на разпределителните стени със съответна хидроизолация от вътрешна страна.

Стълбищните рамена при тип „Ал. Толстой“ са  с равна долна повърхност от Б-200; стъл­бищните площадки са също с равна долна повърхност и пред­ставляват стоманобетонова рамка с пълнеж от сгурбетон Б-75. При тип „Дунав-2“ стълбищните рамена са коритообразни панели с надлъжно носещи и напречни конструктивни ребра от Б-150. Стълбищните рамена и площадки при тип „Варна“ са проектирани и се произвеждат от Б-200 като един елемент  на половинетажна височина.

Таванските панели при тип „Ал. Толстой“ са стомано­бетонни плочи с дебелина 11 см от Б-200, като тези над клетки с междуосия 4,80/4,80 м по линията на разделянето им имат обратни греди, налагащи се вследствие на по-големия товар и липсата на запъване на таванските панели в стенните па­нели. Покривът се изпълнява с два пласта ютена мушама. Единич­ният покрив на тип .Ал. Толстой“ е по-лек и за него не са необходими специални покривни елементи, но той изисква си­гурна и трайна хидроизолация. Прилаганата у нас лепена хидро­изолация от битуминирано зебло е много скъпа и няма дълъг живот. При тип „Дунав-2“ покривът е двоен. Вентилируемото въздушно пространство, заключено между специалната подривна кон­струкция и таванската плоча, осигурява на двойния покрив по-голяма сигурност при експлоатацията. При наклон 7 % и повече този покрив може да бъде изпълнен без лепена хидроизола­ция, което го прави вече по-евтин от единичния покрив. При тип „Дунав-2“ покривът се изпълнява по детайл на районната проектантска организация в Русе като плосък или като бето­нова керемида от сглобяеми ребра и покривни панели. Тази бетонова керемида е също така проект на Районната проектантска организация в Русе. Покривът при тип „Варна“ се из­пълнява като плосък по проект на Районната проектантска ор­ганизация във Варна, а от края на 1962 г. започна изпълне­нието на покривите с покривни ребрести панели, върху които се полага варобитумна суспензия.

Сутеренът при тип „Ал. Толстой“ се изпълнява моноли­тен с ивични основи от Б-50 и външни стени от 13-75. Вътреш­ните стени на нулевия цикъл са от тухлена зидария. Върху носещите стени се излива стоманобетонов пояс от Б-100 с оглед на поемане допълнителните усилия, появяващи се при не­равномерното слягане на почвата. При тип Дунав-2 нулевият цикъл е също така монолитен само че ивичните основи, сте­ните и поясите се изпълняват от Б-100.

Всички закладни части са изработени от профилна стомана, като свързването на панелите става посредством заварка на закладните части. Стенните и подовите панели се полагат върху циментов разтвор, а вертикалните фуги се заливат с бетон Б-100. Сградите са изследвани за хоризонтални земетръсни сили съгласно Правилника за проектиране и строеж на ин­женерни съоръжения в земетръсни райони на HP България от 1957 г. — VIII степен за София и VII степен за Русе. Прието е, че подовите конструкции тредставляват недеформируеми в равнината си хоризонтални диафрагми.

Технологията на производството е поточно-конвейерна в цех „Вибробетон“ на Домостроителния комбинат № 1 — Со­фия, при тип „Ал. Толстой“, е с обръщаема форма и полагане на дограма. Също така поточно-конвейерна е технологията на производство при тип „Дунав-2“, като при фасадните стени освен дограмата се полага и облицовка от русенски камък. Във Варна, цех „Слатина“ и цех Красно село“ — София, тех­нологията на производство е стендова. Сега у нас е в ход изграждането на още няколко стендови касетни инсталации, които имат това предимство, че намаляват разхода на труд и позволяват да се получат панели с гладки повърхности, не- изискващи допълнителна мазилка.

Транспортирането на готовите стоманобетонни елементи се извършва при тип „Ал. Толстой“ от десеттонни бордови „Татра“, към които се прикачват панеловози за транспорти­ране на стенните панели. При тип „Дунав-2“ транспортът се извършва от петтонни ремаркета, теглени от трактор, а при тип „Варна“ — от десеттонни бордови автомобили „Татра“. Монтажът се извършва е багеркранове.

Вътрешните мазилки се извършват след монтиране на па­нелите. Външни мазилки се правят при жилищните сгради тип „Ал. Толстой“ и тип „Варна“.

От направената кратка технологическа характеристика на приетите за икономическа оценка проекти на жилищни сгради от сглобяеми стоманобетонни конструкции и детайли може да се направи изводът, че клетъчната конструктивна схема, нала­гаща се главно от противоземетръсни съображения, се отли­чава с простота при изпълнението и монтажа на готовите елементи. Досегашното наше едропанелно жилищно строи­телство още не е изчерпало всички възможности на безскелетните сгради с твърда планировка за усъьършенствуване на конструктивното и плановото решение на жилищните сгради.

–

От Проблеми на индустриализираното жилищно строителство в България, С., НИ, 1962