[1962] Как започна панелното строителство в България І част

Тази публикация е първата от поредица, в  която ще се занимаем с това да очертаем историята на панелното строителство в България. Надяваме се да Ви бъде интересно!

При традиционния начин на строеж всички операции по обработката на материалите и изготвянето на конструктивните елементи на сградите се изпълняват непосредствено на строи­телната площадка. Обаче при осъществяването на строител­ството с индустриални методи конструкциите и детайлите в масов мащаб се изготвят от специализирани промишлени, пред­приятия с широка механизация и автоматизация на производ­ствените процеси. Строителната площадка вече се превръща в място, къдего се извършва механизирано сглобяване на сгра­дите и съоръженията от готови стоманобетонни елементи с помощта на мощни кранове и други високо производителни машини. Затова главно звено за индустриализацията на строи­телството се явява всестранното развитие на сглобяемото стро­ителство с широко прилагане на предварително изготвени при заводски условия стоманобетонни конструкции и детайли.

Под сглобяеми конструкции следва да разбираме уедрени елементи и детайли, изготвяни предварително на или вън от строителната площадка. Към сглобяемите елементи, прилагани в жилищното строителство, се отнасят стенни панели (фасадни, вътрешни, разпределителни), подови елементи, блокове ос­нови, стълбища, санитарно-технически възли, балкони, корнизи и други, изискващи на строителната площадка само монтаж.

Пренасянето на строителните процеси по изготвянето и до­вършването на конструктивните елементи на жилищните сгради в завода е един дълъг и труден процес, в развитието на който се забелязват различни направления в зависимост от специфич­ните технически и икономически условия в отделните страни.

Първият опит с изграждане на едропанелни жилищни сгради в нашата страна беше извършен през 1957 г. с производството на панели и части от сгради. През 1958 г. в София беше по­ставено началото на многоетажното едропанелно жилищно стро­ителство у нас с построяването на първата четириетажна едро­панелна жилищна сграда на ул. Найчо Цанов № 192. Едновременно с построяването на едро­панелната жилищна сграда на същото място се построи и първата опитна четириетажна едроблокова жилищна сграда.

Про­ектът беше изработен от авторски колектив от Научноизследо­вателския строителен институт (НИСИ) под ръководството на проф. д-р. инж. Георги Бранков. Панелите бяха изработени на приобектен полигон.

Оттогава насам досега н София има изградени с едри пане­ли два жилищни комплекса и два са в строеж. Първият едропа­нелен жилищен комплекс Алексей Толстой (горната снимка) се състои от 9 четириетажни блока с 210 апартамента и панелите се изра­ботиха на приобектен полигон. Строежът се извърши от януари 1960 до април 1961 г. Вторият комплекс около ул. Христо Силянов, със­тоящ се от 8 четириетажни блока със 184 апартамента, се построи за времето от януари 1961 до декември 1961 г. В останалите два едропанелни жилищни комплекса — Красна поляна и Момкова махала, строежът започна през 1962 г. и сега продължава.

През последните три-четири години едропанелното  жилищно сроителство усилено се извършва и в градовете Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Горна Оряховица и др. Особено бързо нарасна производството на сглобяеми стоманобетонни конструкции, детайли и изделия след октомври 1959 г. Това добре се вижда от посочените в таблица 1.1 данни.

Производството на сглобяеми конструкции и изделия през 1962 г. нараства около 1,5 пъти в сравнение с 1960 г. Най-бързо през същия период нараства сглобяемият стоманобетон в жи­лищното строителство — повече от 2,4 пъти, като само едропанелното жилищно строителство нараства 5,2 пъти.

Основното количество сглобяеми елементи за промишлени сгради се произвеждат на приобектните полигони на СО Заводски строежи, като тези полигони имат годишна, мощност от 5 до 15 хил. м³ и работят на стендова технология, а само в отделни случаи — по агрегатно-поточна технология. Около 22% от сглобяемите елементи за промишлени сгради през 1962 г. са про­изведени от полигоните на окръжните строителни организации.

Най-модерният завод за готови стоманобетонни конструкции у нас е заводът за строителни конструкции „Кремиковци“, който има капацитет 70 хил. м³ годишно, от които 30 хил. е , капацитетът на цеха за предварително напрегнати елементи — подови панели, греди и ферми, и 40 хил. е капацитетът на пистите за полигонно производство на колони, греди, ръбести панели и др. Спомагателните възли на завода са пресметнати за много по-голямо производство — над 200 хил. м³/год. при трисменна работа. Това обстоятелство позволява да се разчита на увеличаване на мощността на завода със сравнително мал­ки по размер капиталовложения.

Към края на 1963 г. около 2500 жилища, т. е. 13% от жи­лищното строителство, се изпълняват с носещи тухлени стени или монолитен стоманобетонен скелет и готови стоманобетонни елементи за подови, стълбищни и други конструкции. Общото количество на готовите стоманобетонни елементи, изпълнени по този начин през 1963 г., е около 14 хил. м³. За тези стомано­бетонни елементи е съставена номенклатура, одобрена от Държавния комитет по строителство и архитектура.

С безскелетно-панелна конструкция през 1963 г. се построиха около 3200 жилища, което представлява около 17 % от жилищното строителство в страната. По-голямата част от безскелетно-панелното строителство се изпълнява съгласно утвърдената от ДКСА номенклатура за безскелетни едропане­лни сгради тип 3-61. В градовете Русе и Варна едропанелното строителство се изпълнява по местни типови проекти. Всички проекти предвиждат напречни и надлъжни средни носещи сте­ни от стоманобетон, като напречните стени са разположени на междуосия — до 3,60 м.

Готовите стоманобетонни конструкции и детайли за без- скелетно-панелните жилищни сгради се изработват в специални предприятия, които имат капацитет, показан в таблица 1. 2.

Досега със скелетно-панелна конструкция се изпълняват незначително количество жилищни сгради в Стара Загора» където в края на 1963 г. бе пуснат в пробна експлоатация цех за скелетно-панелни жилищни сгради с капацитет 500 апартамента годишно. Тази система се характеризира с това, че подовата предварително напрегната конструкция се’опира’направо на коло­ниите, без греди и капители. Външните и вътрешните стени са от автоклавен армиран пенобетон, носещи се от подовата конструк­ция, като вътрешните стени могат да имат свободно разположение.

През 1963 г. със сглобяеми стоманобетонни конструкции се изпълни около 12% от културно-битовото строителство в страната. Изпълнението на културно-битовите сгради се из­вършва с носещи стени или монолитен стоманобетонен скелет, и сглобяеми подови конструкции. През октомври 1963 г. запо­чна изпълнението на три хотела в курорта „Слънчев бряг“, които са изцяло от сглобяеми стоманобетонни елементи. Два­та от тях са от елементи с безскелетно-панелната система с напречно носещи стени на ос три метра, а третият има скелетно-панелна конструкция. От горния кратък обзор за развитието на производството иа сглобяеми конструкции, детайли и изделия в нашата странау се вижда, че прилагането на сглобяемия стоманобетон у нас едва през последните години бележи по-сериозни успехи. Налице е стремеж към по-голям размах в индустриализирането на строителството, към широко внедряване на сглобяемите стоманобетонни елементи.

–

От Проблеми на индустриализираното жилищно строителство в България, С., НИ, 1962

Очаквайте в следващите дни още материали, посветени на едропанелното строителство в България!