[1962] Българското радио и телевизия

Българското радио е създадено през 1929 година в София, когато група ентусиасти-радиолюбите­ли приспособили малък предавател на Военно-инженерна­та дружина с мощност 60 вата и с него за пръв път в нашата страна е била вече излъчена българска реч и музика.

По-късно бил построен предавател с мощност 200 вата и било устроено малко студио в сградата на Спе­стовната каса на улица „Бенковски“. Тук започнало пре­даването на съобщения, беседи и музика от грамофонни плочи. Цялата работа била извършвана на любителски начала.

Това положение продължило до 1935 година, когато радиоразпръскването у нас със закон се обявява за монопол на държавата и радиото става държавно. Започ­ва подготовката за построяване на голям предавател във Вакарел, на два малки предавателя в Стара Загора и Варна и на радиодом в София. На обявения търг за до­ставката на Вакарелския предавател се явили няколко фирми, но най-изгодни условия — модерен предавател и най-ниска цена били предложени от Съветския съюз. По указания обаче на тогавашното правителство и след си­лен натиск от страна на Германия, която за­плашила, че ще преустанови изкупуването на български земеделски произведения, ако доставката не се възложи на германска фирма, комисията, провеждаща търга, въз­ложила доставката на предавателя на германската фирма Телефункен.

През 1936 година започнали да работят двата рай­онни предавателя във Варна и Стара Загора с мощност по два киловата, а през 1938 година — и големият пре­давател във Вакарел с мощност 100 киловата. Радиодомът влязъл в действие по-късно — в началото на 1942 година. С тези предаватели до 9 септември 1944 година е излъчвана само една програма за страната с времетрае­не 8—10 часа дневно.

След 9 септември 1944 година под грижите на на­родната власт радиото у нас започна да се развива бързо: най-напред беше възста­новена мощността на преда­вателя Вакарел, която през войната бе намалена до 10 ки­ловата, поради липсата на радиолампи и запасни части. След това бяха увеличени мощности­те на районните радиостанции, като предавателят Стара Заго­ра стана 20 киловата, а Вар­на — 10 киловата.

Още през 1946 година за­почна предаване на втората програма за страната с мал­кия резервен предавател в Красно село. През 1948 г. на същото място нашите специалисти построиха с местни средства и материали нов предавател с мощ­ност 20 киловата. Благодарение на него втората про­грама започна да се слуша добре в много по-голям район.

През 1955 година край Плевен беше построен най-мощният предавател на средни вълни у нас, внесен от Германската демократична република. Този предава­тел сега предава първа програма, която се чува добре почти по цялата територия на страната.

Преди 9 септември 1944 година ние нямахме радиопредавания за чужбина. Такива започнаха през 1951 го­дина, когато с помощта на Съветския съюз край София беше построен модерен сто и двадесет киловатов предавател на къси вълни. С него започнаха предавания за Бвропа, за Северна и Южна Америка. По-късно бя­ха построени още три късовълнови предавателя. Преда­ванията за чужбина се разшириха и обхванаха съседните страни, арабските страни и Африка. Днес ние предава­ме за чужбина на 12 езика.

Положено беше началото на радиоразпръскване на ултракъси вълни. В София вече работят два предавателя, които дублират първа и втора програма на ултракъси вълни.

На 7 септември 1959 година беше въведена у нас телевизията. Доставени бяха един предавател и две репортажни коли и беше създадено малко студио в теле­визионната кула в София и друго — на улица „Поп Ан­дрей“. С тази макар още недостатъчна база, сега у нас се провеждат три-четири пъти седмично телевизионни предавания за София и софийското поле. За разширява­не районите за приемане на софийската телевизионна про­грама бяха построени няколко малки ретранслатора на Ботев връх, Витоша, Петрохан, връх „Столетов“ и други. Благодарение на тях сега телевизионната програма се приема в Перник, Михайловград, Пловдив, Търново, Га­брово и други места.

През 1947 година беше въведена у нас жичната ра­диофикация, която бързо се разшири и днес вече са ра­диофицирани 1955 селища, в които са инсталирани 587 548 броя радиоточки. Броят на радиоприемниците също порасна много бързо. Докато в 1939 година у нас е имало само 62,677. приемника, сега те са 1,013,221 или общо към 1 януари 1962 година у нас 1,602,769 семейства имат приемник или радиоточка.

Още преди края на тази година се предвижда увеличаване на времетраене­то на втората програма в неделя и пра­знични дни, като тя ще започва сутрин от 10.30 часа. По-нататък това ще се направи и за делничните дни.

До края на годината ще бъде пуснат в действие нов предавател в Благоев­град, с което ще се подобри слушане­то на първа програма в Пиринския край. По същото вре­ме ще бъде пуснат в действие и предавателят в Кърджа­ли, с който турското население ще слуша по-добре пре­даванията, предназначени за него, а ще се подобри и при­емането на втора програма в този край.

За да се слуша по-добре втора програма в Северна България, предвижда се тя да бъде излъчвана от още един предавател.

В чест на VIII конгрес на Българската комунисти­ческа партия в началото на второто полугодие на тази година се предвижда въвеждането за страната на трета музикална програма на ултракъси вълни.

За по-нататъшното развитие на радиото и телевизията у нас се предвиждат в бъдеще следните мероприятия:

Ще бъде изградена постепенно цялостна мрежа телевизионни предаватели, които ще дадат възможност телевизионните предавания да достигнат във всички ча­сти на страната.

Ще бъде изградена и мрежа от УКВ предаватели, за да се осигурят две УКВ програми за цялата страна.

Важна роля при изграждането на телевизионната и УКВ радиомрежи се отрежда на Ботев връх. Поставени там, мощните телевизионни и УКВ предаватели ще осигурят добро приемане на радио и телевизионните програми върху големи части от България. По предварител­ни изчисления, предаванията на Ботев връх ще покри­ват над 50% от територията на страната.

В плановете за развитието на нашето радио се пред­вижда също изграждането в София на голям апаратно-студиен комплекс за телевизията и нов радиодом за ра­диоразпръскването. Идейните проекти за апаратно-сту­дийния комплекс, който ще бъде построен зад Борисовата градина по шосето за Дървеница, е изготвен вече от проектантски организации в Съветския съюз. Сега той се проучва от нашите специалисти и се обсъждат сро­ковете за строителството му. Това ще бъде голям и ва­жен за нашата телевизия обект. Той ще дава възмож­ност за изготвяне на разнообразни и качествени програ ми и заедно с построяването на телевизионен предава­тел на Ботев връх, ще даде мощен тласък на разви­тието на нашата телевизия. Предвижда се първият етап от строежа му да влезе в експлоатация през 1965/66 год.

В строеж е и скоро ще бъде завършена радиолинейната линия София—Букурещ—Киев—Москва. По нея ще се обменят телевизионни програми между Съветския съюз, Румъния и България. Предвижда се и строеж на радиолинейна линия София—Белград, чрез която наша­та телевизия ще се свърже с телевизионните мрежи на Западна Европа. По-късно тази линия ще се продължи по посока на Цариград и ще се превърне в магистрала за пренасяне на телевизионни програми между Европа и Близкия Изток.

За подобряване предаванията на чужди езиц,и се предвижда построяването на един мощен предавател на средни вълни, на няколко предавателя на къси вълни и на необходимия брой специални насочени антени.

В перспективните планове за развитието на радиото у нас се предвижда и бързо нарастване броя на радиоприемниците, телевизорите и радиоточките. Гаранция за то­ва е нашата млада електропромишленост. Днес Слабо­токовият завод произвежда висококачествени приемници и телевизори, които намират добър пазар и в много чуж­ди страни от Европа, Азия и Африка. Като се имат пред­вид темповете на нашето общо развитие, предполага се, че през 1965 година броят на радиоприемниците ще над­мине цифрата 1,400.000, на радиоточките — 800,000 и на телевизорите 150,000 броя.

Ж. КРЪСТЕВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962