[1958] Първият БГ портативен радиоприемник Турист в Sandacite.BG!

Такаа… ето че дойде време да ви представим Първия български портативен радиоприемник, който, разбира се, е и лампов. :) Той е предназначен да се употребява при пътуване, при излет, на плаж и т.н. Произвеждан е в Слаботоковия завод в София, а в производство влиза през 1958 или 1959 г.

Съответно външният му вид е съобразен с преносимостта му. Туристът прилича на малко пластмасово куфарче с дръжка отгоре. В предната му част е закрепено шасито на приемника, а задната е капак. За да бърничкате вътре в радиото, трябва да свалите капака и тогава пред вас се открива поглед към лампите и батериите му, за да ги сменяте при нужда. Така можете да сменяте  и вида захранване на приемника (мрежово или батерийно) и положението на превключвателя на захранващите напрежения (защото, ако Туристът се захранва от мрежа, той позволява да се избира между напрежение 150 или 220 волта).

Апаратът е четирилампов, реализиран с лампи от D серия – DK96, DF96, DAF96, DL96.

Туристът има следните вълнов обхвати: средни вълни — 520 kHz до 1620 kHz (577 м до 185 м), къси вълни I — 5,8 MHz до 10 MHz (50 м до 30 м), и къси вълни II— 11,5 MHz до 18 MHz (26 м до 16 м). Те се сменят чрез клавишен превключвател. Клавишите ca 4 – три за обхватите и един за включване-изключване на приемника. За да насочите вниманието на Туриста към даден обхват, трябва да натиснете съответния му клавиш. Друго важно: ако приемникът е изключен, клавишът за изключване трябва да бъде натиснат; иначе всяко негово освобождаване, независимо от това дали е натиснат или не клавишът на някой обхват, ще доведе до включване на захранването на Туриста.

Една малка подробност: за по-лесно обслужване на устройството късовълновият обхват (5,8 до 18 MHz) е разделен на два подобхвата, тъй като в противен случай предавателното отношение в задвижването на променливия кондензатор ще се наложи да бъде по-голямо.

Забелязваме, че надписът ТУРИСТ е отлят отделно, не върви заедно с бакелитената кутия:

Туристът си има вградена феритна антена и затова при  работа на средни вълни външна антена не е необходима. При къси вълни обаче тя не действа и затова се налага да използвате външна (за това може да приспособите меден проводник с дължина 2 – 3 метра). Разбира се, тя може да се включи и към другите вълнови обхвати.

По-горе споменахме, че Туристът може да работи с батерийно захранване. Под това се имат предвид анодна батерия и сухи елементи. С тях той може да работи 25 – 30 часа с един комплект. За да превключите радиоприемника да работи от мрежа на батерии, трябва да поставите щепсела на мрежовия кабел в едно там гнездо на напреженовата плочка.

А тука и да се поФалим: специално нашият екземпляр е една от първите бройки Турист – вижте едва трицифрения фабричен номер на шасито – наистина РЕТРО РАДИОАПАРАТ:

Номиналната изходяща мощност на Туриста при клирфактор 10 % е 75 миливата, а чувствителността му е около 100 микроволта за изходяща мощ 50 миливата. При феритна антена чувствителността за същата изходяща мощност е около 600 микроволта.

При мрежово захранване той консумира около 4 вата мощност, а при батерийно — общо 1,1 вт (при батерии с номинално напрежение 90 волта и 1,5 волта).

А ето я  и схемата на радиоприемника Турист –

По-късно в Завода за малки радиоприемници във Велико Търново започват да  правят и други преносими радиа, но вече транзисторни, като напр. това:

[1963] БГ транзисторен радиоприемник Ехо + схема и описание