Със сигурност много от вас знаят легендарния проф. Йордан Боянов от ТУ – София. Ето и 3 интересни случки с него в Sandacite.BG!

Днес сме ви подготвили нещо необичайно, което, макар да не е свързано 100 % с любимата ни тема ,,българска техника“, все пак е свързано с един прекрасен български електронен инженер и голям Човек. Затова мислим, че със сигурност ще стопли сърцата най-малкото на онези от вас, които са имали щастието да го познават лично. Става дума за няколко анекдота и една истинска история, в които главно действащо лице е известният проф. Йордан Боянов от ВМЕИ (дн. Технически университет София).

Първо, малко биография и щрихи за него, за да бъдем по-обхватни. Пълното му име е Йордан боянов Димитров и е роден на 14.Х.1922 г. в Тутракан. Завършва Държавна политехника – София (тогавашното название на ВМЕИ) през 1949 г. Защитава докторска дисертация (д.т.н.) в област „Машинен анализ на електронни схеми“, СНС по радиолектроника (1979).

Професионалната си дейност започва като технически директор на Радио София. После става началник на отдел в Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София, е през 1957 вече е доцент по радиотехника в ВМЕИ – София. Професор по автоматизация на проектирането в електрониката в катедра „Електронна техника“ (1966), ръководител кат. „Електронна техника“ (1962- 81). Декан на Факултета по радиоелектроника (1962 – 63). Председател на Научно-техническия съюз по електроника. Създава и ръководи промишлена научноизследователска лаборатория по полупроводникова схемотехника (1971 – 91).

Основните области на научна и преподавателска дейност на проф. Боянов са три: теория на електронните схеми, автоматизация на проектирането в електрониката и приложна електроника. Той е основоположник на научните направления ,,Теория на електронните схеми“ и ,,Автоматизация на проектирането в електрониката“. Автор на е над 200 научни публикации и има патенти за 12 създадени изобретения.

Основните книги на проф. Боянов са „Приложна електроника“ (1960), „Електронни и полупроводникови прибори“ (1966 г., с първо издание като ,,Електронни и йонни лампи“ от 1960), „Теория на електронните схеми“ (1985), ,,Справочник по електронни лампи“ (1962, 1966), „Машинен анализ на електронни схеми“ (1980) и др. Дългогодишен главен редактор на сп. “Млад конструктор“ и член на експертен съвет към сп. “Радио, телевизия, електроника“. Лауреат на званието ,,заслужил деятел на техниката“ и наистина легендарна личност в съзнанията на няколко поколения хора на електронната техника в България!

В стар брой на вестника на ТУ – София ,,Нов технически авангард“ намерихме следните два анекдота с именития учен и преподавател.

БЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЯ

Като истински голям учен и ерудит професор Йордан Боянов бил ши­роко скроена личност. Той знаел, че сам човек не може много, затова щедро раздавал своите хрумвания и идеи на съ­трудниците и дипломан­тите си. Бил любопитен и нямал търпение да ги види час по-скоро реа­лизирани Между тях са електронното компози­ране на музика, радио- синхронът за точно вре­ме, електронно проек­тиране с компютър и много други. Известни са неговите чисто чове­шки странности и увле­чения. Професорът бил страстен радиолюби­тел, конструирал си ме- талотърсач, а след Чернобил и Гайгер-Мюлеров брояч. Не вярвал човекът на официални­те данни и редовно про­верявал лично нивото на радиацията. Един ден позната на препо­давател от катедрата помолила да бъде про­верена радиацията на донесени от провинци­ята ягоди и донесла няколко в кабинета на професора. Тази мол­ба така го въодушеви­ла, че той оставил вси­чко друго и тръгнал да вземе от дома си бро­яча и да замери цяло­то количество, защото малката проба не дава верни резултати Же­ната силно се притес­нила, че занимава име­нития учен с такива дреболии но професо­рът не търпял възраже­ния. Междувременно на паркинга блъснал колата си и трябвало да се изкачи до петия етаж без асансиор за­ради щайга ягоди Но на връщане бил дово­лен.

– По важното е, че по­могнахме на жената – споделил той.

КЪДЕ СА КЛЮЧОВЕТЕ?

Професор Йордан Бо­янов много държал на реда и точността, но… Един ден закъснял и влязъл в лаборатория­та по Полупроводнико­ва схемотехника да пи­та кой има ключ от ка­бинета му, за да му от­ключи, защото той не зна­ел къде са му ключо­вете и не можел да ги намери. По-точно знаел – в куфарчето, в колата, но не знаел къде е ко­лата! Мислел, че е пред блока, в който жи­вее, но като не я наме­рил, решил, че я е за­бравил в ВМЕИ. По-скоро по внушение, отколкото по убежде­ние професорът подал молба за издирване. След няколко дни обаче той с учудване видял, че колата му стои пред су­пера, където я бил оста­вил преди пазаруване. Разбрало се, че профе­сорът я забравил и се прибрал пеш Очевидно, разсеяните хора са най- съсредоточени!

А ето и една истинска история, разказана от проф. Йордан Боянов, която разказва ас. инж. Росен Петков – преподавател от ТУ София и Технологично училище по електронни системи – и по негово предложение я препечатваме от блога му! :)

,,Първо, нека кажа няколко думи как се запознах с Професора. Една вечер, около 1987 г., по един от коридорите на Ректората на Техническия университет – София цареше мрак, някои лампи бяха изгорели и още не бяха ги подменили. Видях един възрастен човек, който се беше навел и търсеше нещо изгубено по пода. Попитах го какво, отговорът беше- монета, която е изпусната на пода. Намерихме монетата, оказа се някаква доста стара, не помня каква, но явно ценна и човекът ме покани да пием кафе в кабинета му. Прочетох на табелката на кабинета “проф. д.т.н. Йордан Боянов”. Така започна познанството ми с този изключителен човек, който после стана мой учител. Въпреки, че следвах “Изчислителна техника”, а Боянов беше в катедра “Електронна техника”, работихме по редица проекти и след завършването ми ме покани като преподавател в кат. ”Електронна техника” на ТУ.

Йордан Боянов беше многостранна личност, преподавател, учен, едновременно професионалист и радиолюбител, експериментатор на нови технологии. Като главен редактор на списание “Млад конструктор” беше усетил бъдещето на микрокомпютрите (тогава “Правец 82”, “Правец 16”) и беше открил специална рубрика за алгоритми и програми за микрокомпютри, на езиците Бейсик и Паскал. През 1988 г. с него и Симо Лазаров публикувахме едни от първите в България обработващи и синтезиращи програми за електронна музика, за MIDI интерфейси и нотни редактори. Боянов беше доста властен човек, беше заемал важни постове в държавата- директор на радиоразпръскването в Министерството на пощите, телеграфите, телефоните и радиото, главен конструктор в слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ в София, заместник-ректор на ВМЕИ (сега ТУ-София) и други. И така, да започнем интересната и поучителна история, която имах удоволствието да чуя и която предавам по памет след доста години, така че може да има неточности или дори грешки. Разказвал съм я на приятели и те винаги са ме съветвали да я напиша. Ето я написана.

РПС ,,ВАКАРЕЛ“

В началните години на социализма, след овладяването на властта, през 50-те години, започва работа по обновяването на радиоразпръскването в България и създаването на телевизията. Старите станции и антени от царско време не са достатъчни, а и поради липса на резервни части, някои спират или работят с намалена мощност. Между другото, една от емблематичните стари радиопредавателни станции е тази на Вакарел (като се минава по магистралата, се вижда антената), проектирана и построена от специалисти на Telefunken през 1937 г., с мощност 100 kW. Беше спряна през 2015 г. след 78 години непрестанна работа!

През 50-те години проф. Боянов е командирован, заедно с един партиец (придружителят вероятно е и ченге) от другарката Цола Драгойчева, виден функционер на БКП и тогава министър на пощите, телеграфите, телефоните и радиото, в ГДР, да закупят нова антена за Радиото. “Отидохме при една фирма”, разказва проф. Боянов, “да получим предложение и онези ни казаха за антената една солена цена –милиони”. “Като чу сумата, за която трябваше да се подпише договор, партиеца (другият придружител) се поболя, влезна в болница и ме остави аз да подпиша, имал ми доверие, каза”. Естествено, при неправилно решение и профукани милиони “преводни рубли” (валута за разплащания между соц. страните) е щяло да има наказание и то сериозно. “Върнах се в хотела”, разказва Боянов, “и се чудя какво да правя, как да преценя цената в офертата. Реших да питам за съвет един стар продавач на електронни лампи, той имаше магазин в София. Звъня на бай Иван (за целите на разказа, името Иван е условно) и обяснявам, бай Иване, така и така, как да преценя тази антена толкова ли струва?”. А бай Иван отговаря: “Данчо, аз не мога да ти кажа дали струва толкова, но мога да ти кажа, че всяко устройство има един параметър, който е най-важен за цената. При локомотивите знам, че това е тонажа, при антените виж, може би е височината, килограмите и т.н.”. След този прост, но умен съвет на бай Иван, Боянов започнал да рови по каталозите и открил че, да, височината е едни основен параметър, който формира цената. Разгледал и други антени по каталози. “На следващия ден”, разказва Боянов, “отивам във Фирмата и казвам, антената не струва десет милиона преводни рубли (примерно), а осем”. Немците се направили на обидени, казали че нямат повече време за преговори и че се готвят за някакво изложение. Боянов се върнал в хотела смутен, дали е постъпил добре с пазарлъка. Минали дни, Фирмата не се обажда. Но през последния ден от пребиваването му в Германия, немците го извикали и подписали за редуцираната цена. Заради спестените пари на държавата, Цола Драгойчева наградила Йордан Боянов с орден и две заплати. Така благополучно завършило това договаряне.

Тази история ни показва три важни извода: Първо, когато се проектира нещо и искате да знаете колко би струвало ориентировъчно, намерете най-важните ценообразуващи параметри, оставете подробностите, вижте зависимостта на един-два параметъра върху цената. Второ, не се притеснявайте да питате експерти, дори и ако са косвено свързани с темата и направете сравнителен анализ. Трето, бъдете креативни, не се предавайте, мислете как да прецените едно предложение, дори и когато нямате лесна информация за подобни продажби!“

Ще бъдем благодарни, ако ни изпращате различни истории с такива значими и мащабни фигури на българската техника, като проф. Йордан Боянов. Ние имаме вече доста  публикувано за самите изделия, но ни липсват истории за хората зад и около тях; затова, ако пазите такива спомени, не се колебайте да ни ги изпратите в координатите в раздел Контакти горе! :)

Благодарям и поздрави!