Как да си направим диаскоп

Диаскопът е апарат за прожектира­не върху екрана на диапозитивни филми. С малко средства и подръч­ни материали всеки може да си на­прави такъв прожекционен апарат.

Осветителят на диаскопа е напра­вен от шперплат и в него се монтира електрическа крушка от 50—70 вата и две лещи — кондензатор и обектив. Стените на апарата са от шперплат и са дебели по 4 мм. Те се сглобяват помежду си с летви. В предната стена има отвор за кондензаторната круш­ка. Задната стена е подвижна и на нея се поставя вдлъбнато огледало, направено от парче ламарина. На гор­ния лист на тази стена се оставя ма­лък отвор за електрическата жица. За обектив и кондензатор се използват изгорели електрически крушки. Отде­ляме внимателно стъклената част на крушките от металическия цокъл и стъклената тръбичка, през която ми­нават жичките. След това внимаваме да не счупим стъкления балон и отде­ляме от цокъла тръбичката, пълним с вода и отвора му затваряме с та­па. Външната страна на крушките боя­дисваме с лак или черна боя. След ка­то са поставени в кутията на апа­рата, обективът и кондензаторът трябва да бъдат центровани в права линия с електрическата крушка от задната част на кутията. Електри­ческата крушка и обективът се по­ставят на фасунги, занитени на под­вижни шини, което позволява ре­гулирането им (виж дясната част на фигурата). Кондензаторът е поставен неподвижно върху стената на кутия­та. Между кондензатора и обектива се монтира уредбата за разгъване на филма. На нея има поставено прозор­че (виж фигурата горе). От две­те страни на прозорчето са закрепени макари за въртене на филма. След като апаратът бъде урегулиран, се поставя картонена рамка с отвор колкото ширината на филма. Филмът трябва да минава между рамката и поставката.

За да се избегне загряването на въздуха в осветителя, на горната и долната част на кутията се правят няколко отвора. Екранът може да се направи от книга или платно с раз­мери 400 x 500 мм. Апаратът се поста­вя на разстояние 3.5—4 м от екрана.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1957

Лампов радиоприемник Силвания 52 ІІ мод.

Дойде при нас с поражения по кутията, която са ясно видими вдясно – тя е сцепена вследствие на грубо отношение. Освен това се наложи да залипваме двете вертикални летвички, тъй като бяха излезли от жлебчетата си. Липсват и две ,,врътки“.

Иначе по скалата – нищо, което да заслужава отбелязване:

Една от лампите също е повредена – нарушен е вакуумът поради груб опит да бъде извадена от цокъла:

От самите радиолампи 2 са филипсови Миниват, две – американски.

Апаратът притежава трансформатор и превключвател на напрежението между следните стойности:

Още радиоприемници от този производител можете да разгледате в сводната тема в нашия форум – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10#p19310

Трикове и съвети за пестене на електроенергия от 1957 г. в Sandacite.BG!

Днешната ни публикация директно надниква в историческите извори и черпи с шепи информация от тях! Тези препоръки за пестене на електроенергия са пръснати в голям тираж през 1957 г. и разясняват на населението как да използва по-икономично тока в дома и на работното място. Или ,,за ползата от някои дребни неща“, както гласи заглавието. За нас най-интересното е, че на главната илюстрация (горе) художникът е разположил Първия масово произвеждан български котлон и една ютия, която също прилича на нашата ,,Ракета“. Въобще, вижте материалчето – не е дълго, а е интересно ! :)

,,Ако всички потребители у нас икономисат през 1957 го­дина само 2 % от електроенер­гията, използувана през мина­лата година, ще се спести тол­кова електричество, колкото произвежда една електроцен­трала от 2000 киловата за ед­на година. С нея биха се задо­волили нуждите на един 15- хиляден град.

На пръв поглед един ки­ловатчас електроенергия не представлява нищо. Каквото с него, такова и без него — ще кажат някои. Но той е доста­тъчен да се добият 100 кило­грама въглища, да се получи 25 кг чугун или да се изпекат 200 кг хляба.

Често някои стругари, фрезисти и други работят с тъпи инструменти. Но така се изразходва 30% повече от за­плануваното електричество. Това значи, че ако се работи с добре заточени инструменти, за една година ще се спестят около 5 милиона лева. С тях могат да се изградят 10 жи­лищни блока с по 10 апарта­мента.

Ако се съкрати празният ход на машините поне с 20 минути на денонощие, ще се спестят 10,000 киловатчаса годишно. При скоростното стругуване се изразходва 1.5 — 1.6 пъти по-малко електро­енергия, отколкото обикно­вено.

Ако във всяко домакин­ство се изразходва пестеливо електроенергията, така че по­не 10 минути дневно да не го­рят напразно ютии и котлони, като се нагряват без нужда, а електрическите крушки не све­тят напразно, ще спестим елек­троенергия, с която може да работи цяла година текстил­ният комбинат ,,Марица“.

Ето и цялостен скен на информацията, защото ни харесва графиката:

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1957

Българският електросън Сомнолема в Sandacite.BG!

Днес ще насочим погледа си към област, за която сме писали по-малко – българските електромедицински устройства. Така се наричат всички апарати, които подпомагат работата на лекарите по лечението на болни хора, като използват електрическия ток за предизвикване на разнообразни реакции в организма на пациента, за които е доказано, че имат лечебно въздействие

Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като сънотворно средство електрическия ток. Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е била открита още през 1875 година. По-късно било научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нис-кочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен  апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 мсек. Това е първият български апарат за електросън. Негова снимка виждате в началото на статията.

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването с негова помощ засега се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните специализирани кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е жив и досега. – в момента се използва негова версия по името Сомнолема 2Т. :)

Акция Ботунец 13.VІ.2016 и какво спасихме

Тази неделя се запиляхме из дебрите близо до комбината Кремиковци, защото се оказа, че трябва да опразваме свое хранилище. То съдържаше някои интересни образци на (приди всичко битовата) българска техника, но важното в случая са кадрите от самата акция. Надяваме се да усетите тръпката от това да преместиш 15 неща на ново сигурно място. Ние се опитахме да ни е забавно, въпреки високата температура  и ограниченото време. :)

Снимките са от админа.

Складът се охранява доста здраво:

Когато влязохме в двора, идяхме следното:

Отваряме халето и забелязваме подредените на кули неща:

Имаше 2 талашитени шкафа – по един от всеки завод – както и Мраз 80:

Има някои снимки, които по наше мнение могат да минат дори за художествена фотография, като напр. тази на Перлата, обгърната от зеленина:

Част от оборудването на склада е и този хидравличен крик от 1972 г., производство на Машиностроителен завод Павликени:

Печка Мечта 71216АМ, но не прекалено стара – само 1988 г.:

И, разбира се, най-важният момент – нещата стоят натоварени в буса, после се разтоварват, а на последната снимка вече част от тях са стъпили на ,,родна земя“:

След това, едно по едно, нещата бяха качени в асансьор и разположени в апартамента.

Български жп вагон-резервоар

Решихме този път да обърнем малко внимание на жп техниката ни! :)

През 1987 г. в Железопътния завод ,,Георги Димитров“ в София конструкторски колектив с ръководител cm. н. с. инж. Славчо Пеев създава ва­гон цистерна за превоз на насипни товари (прахооб­разни и гранулирани). След транспортирането си товарите могат да се разтоварят по пневматичен път – чрез въздух под налягане до 2,5 кРа.

Самият вагон е изграден на модулен принцип, което позволява чрез използва­нето на различен брой мо­дули (поне 2) да се получа­ва различен обем на резер­воара (за цимент напр. този обем е 54 куб. м.). Проведените изпитания са показали, че ваго­нът може да превозва и редица други материали – поливинилхло­рид, калцинирана сода, на­триев полифосфат, браш­но, трици, сух леярски пя­сък, мляна креда, гипс и други подобни.

Системата за разтовар­ване е призната оригинална конструкция и е защитена с авторско свидетелство в тогавашния Институт за рационализации (ИНРА), сега Патентно ведомство. Нагледен пример за значението й дава фактът, че 63 то­на цимент могат да се разтоварят за по-малко от час.

 

В Мехатроника Габрово през 1971

Широкоизвестното габровско предприятие Мехатроника през 1971 г. се наричаше Промишлена електроника. Представяме Ви статия, писана точно преди 45 г., в която са отразени техни постижения.

,,Младите слециалисти от развойното предприятие Промишлена електроника вече са усвоили производството на редица комплектни уредби за извършване на сложни технологически процеси в областта на диелектричното и индукционно нагряване и ултразвуковата техника. Забележителен е фактът, че към тази уникална апаратура проявяват интерес не само предприятията от нашата страна, но и от Съветския съюз, Унгария и някои западни фирми. Защото внедрена в производството, тя спестява валута, подобрява качеството на изделията, които се обработват с неяи чувствително повишава производителността на труда.

Уредбата за заварка на пластмаси тип УЗП2-2.5 е на световно равнище, а колек­тивът с ръководител Иван Ненов взе една от наградите на Третия национален пре­глед на техническото и научно творчество в Пловдив. И то не само защото някои от конструктивните решения, използувани при нейното създаване, са качествено нови в световната практика, а и затова, че икономическият ефект при внедряването й в страната надхвърля половин милион лева. Признание за създателите й е и фактът, че до края на 1970 година за Съветския съюз бяха изработени осемдесет броя от нея.

Детайлите от поливинилхлорид, които ще се слепват с високочестотната уредба, се поставят между двата електрода, единият от които е оформен като матрица. След това електромагнитната система създава необходимия натиск, а високочес­тотният генератор започва нагряването. Целият процес трае… от 2 до 5 секунди.

Но може би най-интересното за високочестотната уредба е оригинално разра­ботената екранировка срещу радиосмущения и замяната на хидравличната система за създаване на натиск с електромагнит, позволяващ прецизно регулиране на на­лягането.

Тиристорният преобразувател с повишена честота за индукционно нагряване е една уникална разработка на колектив от завода с ръководител инж. Нено Стефанов, съвместно със специалисти от „Проблемната лаборатория по промишлена електро­ника“ на Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, с ръково­дител проф. Нанчо Нанчев. Всъщност това е и първият преобразувател за индук­ционно нагряване с голяма мощност, построен у нас. Интересен е фактът, че такива уредби се строят само в няколко страни на света, между които Съветския съюз, САЩ и Япония.

Създаденият от специалистите преобразувател е предназначен за захранване на съоръжения с индукционно нагряване: за топене на метали, термообработка на детайли (закаляване, отпускане, нормализация), запояване с твърди и меки припои, гореща пластична обработка, заваряване и огъване на тръби.

Стоманеният детайл, който трябва да се нагрее индукционно, се поставя в индуктор с една или няколко медни намотки. Високочестотният ток преминавайки по навивките на индуктора, предизвиква протичане на ток със същата честота и в детайла. Нагряването е вследствие на хистерезисните загуби и токовете на Фуко.

Достигайки обаче тем­пература 768 градуса, сто­маната изгубва магнитните си свойства и интензив­ността на нагряването спа­да. В този момент се налага промяна на честотата.

Най-ценното преимуще­ство на създадения от спе­циалистите в предприятие­то тиристорен преобразу­вател е това, че от нача­лото на процеса до завърш­ването му честотата се регулира автоматично.

Развойното предприятие Промишлена електрони­ка е създадено едва преди десет години.

Но продук­цията, изработвана от спе­циалистите в него, е тър­сена и високоценена. Пър­вият в страната клуб за техническо и научно твор­чество на младежта „Про­тон“ също е създаден тук, а неговите членове сега са се насочили към раз­работването на прецизни съоръжения в областта на промишлената електрони­ка. И няма съмнение, че тяхното самочувствие на техници ще придобива все по-реални измерения в бъ­дещите им разработки и открития.“

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1971

БНР спира бюлетина за нивото на река Дунав

БНР спира излъчването на бюлетина за нивото на река Дунав, съобщи пресцентърът на националното радио. Решението на новото ръководство влиза в сила още от днес – 7 юни.

Припомняме, бюлетинът се излъчваше всеки ден на три езика след новините на „Хоризонт“ в 15,00 ч. в продължение на десетилетия.

От БНР уточняват, че от всички членки на Дунавската комисия, единствено България и Сърбия продължават да информират за нивото на река Дунав чрез радиоефира.

По предложение на новоназначения вчера нов директор на „Хоризонт“ Васил Велев и след разговори с Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ – Русе, Управителният съвет на БНР е решил да спре излъчването на бюлетина за нивото на реката.

В края на новините в 15,00 часа вече ще се съобщава, че информация за нивото на река Дунав може да бъде открита на страницата на Изпълнителната агенция – www.appd-bg.org.

В критични ситуации в ефира на програма “Хоризонт” на БНР ще се излъчват съобщения за нивото на река Дунав, когато тази информация представлява сериозен интерес за обществото.

–

източник: News.bg

Направете си сами електромер

При изработване саморъчно апара­тури, на всеки електротехник и радио­техник са необходими измерителни апарати: амперметри, волтметри, ми- лиамперметри и др.

Тези апарати не всякога може да се цамерат, а при това те може да се направят от евтини подръчни матери­али. Те ще работат почти така, както и фабричните.

ЕЛЕKTРОМАГНИТЕН АМПЕРМЕТЪР ИЛИ ВОЛТМЕТЪР ЗА ПОСТОЯНЕН ТОК

Вземете късче пиринч, месинг, бронз, алуминий или друг немагнитен материал с размери 56 x 43 x 1 мм и начертайте на него с остър предмет линии (рис. 1). По следите на начер­таните линии прорежете със стома­нено длето метала и подгънете изрезаните парчета както е показано на рисунката. Към тях ще се прикрепят детайлите на апарата. Залепете от картон две макари и навийте на тях до запълването им изолираната жица. За волтметър на 8—10 волта е необходима 60—70 метра жица изолирана с емайл с диаметър 0.05—0.1 милимет­ра (може да се вземе от стар радио- трансформатор или от телефонни ма­кари). За амперметър на 3—5 ампера е необходима 2—2.50 метра жица с диаметър 1.0—1.8 мм. Макарата К по­ставете в подгънатите части получени след изрезването на Б от към страна­та на П и ги съединете последовател­но. Към П прикрепете стойка С, сгъ­ната от месинг или пиринч с дебелина 1.5 мм. На горната и долната част на cтойката пробийте отверстия за вин­тове, както е показано на рисунката и направете прорези. Между винтове­те ще се върти ос с поставен на нея образен къс желязо и стрелка.

Стрелката изрежете от тънък алу­миний или картон. Дължината й от центъра на оста е 37 милиметра. За да се постави в равновесие, от друга­та страна на центъра на въртенето се изрезва противовес.

На подгънатите части АА закрепе­те картонена скала Ш с нанесени на нея деления (волта или ампери). За монтиране стрелката на апарата на ну­ла в прорезите ЕЕ закрепете подково­образен магнит М, като го огънете от 2-милиметрово късче стомана и го на- магнитите с ток от батерии, които са закрепени с техните краища ИИ в про­резите ВВ с помощта на месингова или пиринчена пластинка Л се вмества между магнита и закрепящата пластин­ка на макарата.

В десната макара трябва да се по­стави късче, както е показано на ри­сунка 1.

Приспособлението за предпазване от прах трябва да бъде закрито със стъклен похлупак. Краищата на мака­рите подгънете с притискане.

Апаратите трябва да се градуират като се ползувате от готовите уреди в физическия кабинет или лаборатория­та в училището, като включите волт­метрите паралелно (рис. 3), а ампер­метрите последователно един с друг. При различни големини на напреже­нията или силата на тока отбележете с молив деленията по скалите, след това ги повторете с туш.

Тези апарати са подходящи само за измерване на постоянен ток и дават точност 4% от горния предел на ска­лата. За волтметър на 8 волта това представлява 0.32 волта. За амперме­тър — всичко 0.12 ампера.

Измерванията трябва да се праваг не по-близо от 10 см. от железни предмети, иначе те ще влияят на точ­ността.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1951

Старо радио Херцъ

Това е поредният ХерцЪ, който ни попадна. ,,Радио-лабораторията“  е произвеждала доста на брой модели, като тук ще Ви представяме, поне визуално, всички, до които успеем да се доберем.

Оборудван  е с европейски лампи. Тази фирма използува главно тях, а сме ги описвали и на други места ==> http://www.sandacite.bg/1938-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82-%D1%85%D0%B5%D1%80%D1%86-231-%D1%80%D0%B5/

Конектори за грамофон и втори говорител: