МИНИПРИНТ – български принтери от 1973 г.

Ето че дойде време за среща с нещо необичайно – изделия, което са сред първите български принтери, ако не и съвсем първият! :) През 1973 г. в рамките на ДСО ИЗОТ (и по-точно – вероятно в завод Оргтехника Силистра) са разработени следните симпатяги:

МИНИПРИНТ 77

Т.н. тогава печатащо устройство МИНИПРИНТ 77 е предназначено основно за търговски обекти – елек­тронни регистриращи каси, за ценоизчисляващи везни – но и за други ав­томатични регистриращи устрой­ства, които изискват отпечатване на два шлейфа (ленти). Предлагало се е в два варианта — в собствен корпус и без корпус (за вграждане в други апаратури). Осигурявало е високата за времето си ско­рост на печата от 69 знака/сек. Постоянната инфор­мация с търговски характер се е отпечатвала на касов бон, като бонът може да се отрязва. Принципът на печата е електромеханичен.

МИНИПРИНТ 45 (на първата снимка)

Това е цифрово печа­тащо устройство за паралелен пе­чат, предназначено за използване като изходно устройство (за въвеждане на информация) при елек­тронните калкулатори или цифровите системи за контрол. Този принтер също е бил наличен ъв варианти в собствен кор­пус и без корпус. Осигурявал е безшумен печат с още по-висока скорост (80 знака/сек), освен това може да отпечатва запетаи без празни места в информацията. Има опция двуцветен печат и автоматично въвеждане на лентата с помощта на бутон за бързо придвижване.

Печатни знаци – цифрите от 0 до 9, ми­нус, плюс и запетая.

ПЕЧАТАЩО УСТРОЙСТВО ИЗОТ 132

ИЗОТ132 пъке азбучно-цифрово печатащо устройство с последователен печат и със самостоятелно електронно управление, изпълнено с МОС интегрални схеми със стандартен вход. Бил е проектиран за изходно устройство в системи за електронна об­работка на информацията.

Технически данни:

Скорост на печата 30 знака/сек

Брой на печатните знаци 63

Брой на знаците на страна: макс. 132 знака на ред

Размери 680 х 200 х 430 мм

Разбира се, тия джаджи принадлежат към ,,виртуалните“ експонати в нашата колекция – тоест такива, които ги имаме само в JPEG формат. :D С най-голямо желание и радост обаче бихме се сдобили с истински такива ,,от плът и кръв“, така че, ако узнаете, че някъде ги има – свиркайте! :) Доскоро!

СО Програмни продукти и системи в Sandacite.BG!

Днес ще проследим съдбата на един от най-големите разработ(чици и доставчици на български компютърни програми през 80-те години!

Накратко, историята на предприятието е следната. Корпорация Програмни продукти и системи е създадена през 1984 г. в София През 1986 г. е преобразувана в СО Програмни продукти и системи с поделения в столицата и в страната. През 1989 г. пък е трансформирана  в ДФ Програмни продукти и системи. През 1994 г. идва ново превращение – този път в Програмни продукти и системи ЕАД. Поделенията на ДФ стават структурни части на ЕАД. Приватизирано е по масовата приватизация през 1997 г.

• основни и приложни програмни продукти (тоест приложен софтуер) за всички видове изчислителна техника (компютри) и области на народното стопанство;
• проектиране и изграждане на системи с използване на изчислителна техника и извършване на специализирани и комплексни инженерингови услуги в България и чужбина; 
• анализ, проектиране и из­граждане на автоматизирани информационни системи;
• обучение на потребители и специалисти по информатика;
• продажба на 8- и 16-битови програмни про­дукти и системи, на проекти, методи, лицензии;
• комплексни доставки на софтуер и хардуер, системи „под ключ“;
• внос и износ на софтуер, хардуер, системинженерно обслужване

Като цяло, сферите, в които СО ППС разработва софтуер, са текстообработка, организация на работата, производство, автоматизация, счетоводство и отчетност, администрация и свободно време. За неколкогодишното съществуване на обединението, разработените от него отделни заглавия софтуер са на брой със сигурност над 1000, може би близо 2000.

Документацията към софтуера е изключително подробна (на страниците на нашия сайт сме ви показвали доста от нея) Налице са (най-често) няколко големи книги във формат А4, в които има ръководство за потребителя, обучителна книжка, описание на приложението, системни изисквания и данни за сферата на използване, сервизна книга, подробна инструкция за работа и други подобни. Идеята е била дори най-незапознатият с автоматизацията на дейността посредством компютърни програми потребител лесно да се ориентира и успешно да усвои работата.

В сайта ни можете да се запознаете със следните компютърни програми и дори програмен език, разработени от обединението ==> http://www.sandacite.bg/?s=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8+%D0%B8+%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8

Разбира се, разработени са и още много други програми, които ще качваме.

Тясно свързана със СО ППС е и организацията Национален програмен и проектен фонд. Негова история пък е следната:

С Постановление № 31 на МС на НРБ от 1974 г. е създадена Централна програмна и проектна библиотека. През 1984 г. тя е преобразувана в Стопански комбинат Национален програмен и проектен фонд (СК НППФ). През 1986 г. става Технологичен комбинат Национален програмно и проектен фонд, а през 1994 г. влиза в структурата на Програмни продукти и системи ЕАД.

Ето фрагмент от корицата на описание на ПП Варитаб – един от емблематичните софтуери на НППФ:

В тази реклама от 1988 г. пък е отбелязано, че ТК НППФ извършва копиране на компютърни програми и електронни игри за частни лица върху дискети на Комбината:

Такава е най-общата история, която успяхме да напишем на това забравено предприятие. Продължаваме издирването на компютърни програми и документация за тях, произведени от него, така че, ако имате такива, не се колебайте да ни потърсите на посочените в раздел ,,Контакти“ координати.

Поздрави!

В техникума ВИЛХЕЛМ ПИК през 1984 г.

Историята

,,Всичко започна с една заповед на Минис­терството на народната просвета от 14 септември 1960 година. Според нея от Образцовия техникум по механотехника бяха отделени специалностите „Двига­тели с вътрешно горене“, „Автомобили – експлоатация и ремонт“, „Термични и Водноенергетични съоръжения“ и „Топлин­на и хладилна техника“. Началото, както всяко ново дело, беше трудно — сградата на улица „Пиротска“ 177, където бяха на­станени първите 18 паралелки на новия техникум, беше строена за общообразо­вателно училище. Трябваше да се извърши огромна работа, да се проявяват изобре­тателност и находчивост, за да се при­способи тя (поне отчасти) за нуждите на едно специализирано техническо учебно заведение. Спомням си например обикно­вените класни стаи на първия етаж, пре­върнати в работилници по шлосерство и стругарство, не съм забравил и импро­визираната лаборатория по горивна апа­ратура и автомобили…

Но ето че дойде 7 декември 1962 година -тогава за първи път разтвори вратите си учебният автосервиз. Замислен отна­чало като специализирано заведение за поддържане и ремонт само на „Вартбург“ и „Трабант“, той бързо се превърна в най-модерен сервизен център, който „пое“ „Шкода“, „Рено“, „ВАЗ“… И днес в техникума със законна гордост ще ви кажат, че именно от тук (по-точно — от учебно-производствения център за обслужване и ремонт на съветски автомобили) се роди и израсна днешният учебен и сервизен цен­тър на „Автоекспорт“ в София.

Успоредно с изграждането и усъвършенстването на материалната база върве­ше и процесът на сближаване на обучение­то с практиката — връзките с тъй на­речените „базови предприятия“ ставаха все по-тесни и по-здрави. СО „Мототехника и автосервизи“. Хладилният завод „Антон Иванов“, Стопанският енергиен комбинат в София подадоха ръка на новия техникум, защото правилно разбираха, че по този начин сами допринасят за по-ка­чествената подготовка на бъдещите си кадри със средно техническо образование. Впрочем, традиционните връзки с базо­вите предприятия през изминалите близо 25 години не само не отслабнаха, а както ще видим — укрепнаха и придобиха нови измерения.

През 1965 година техникумът вече има­ше 30 паралелки с приблизително 1000 уче­ника — цифри, които достатъчно крас­норечиво говорят за бързия възход. Но ще сбъркате, ако решите, че това беше „вър­хът“. През учебната 1971/1972 година тук бе открита нова специалност — „Атомна енергетика“, която трябваше да подготви средния кадър за строящата се по онова време АЕЦ край Козлодуй; през 1975 година бяха оформени първите няколко паралелки на СПТУ за подготовка на автомонтьори и шофьори — клас „С“. Бъдещето щеше да покаже, че и двете решения бяха пра­вилни — с Вече богатата си материална бзза и със създадените още по-богати традиции, техникумът беше най-доброто „родно място“ и за двете начинания. Не закъсня и международното признание – традиционните отлични връзки със спе­циалистите от ГДР още в средата на 60-те години прераснаха 8 нова форма на сътрудничество — български ученици пре­карват летния си стаж в немски училища и предприятия. Днес техникумът има та­кива размени с Инженерното училище в Дрезден, с училището по хладилна и топ­линна техника в Глаухау, по автотран­спорт в полския град Легнице и по енергетика в Ленинград.

Винаги с най-новото!

Такъв е негласният девиз в това училище — и негови привърженици са не само ръ­ководството, учителите, но (поне по наше време, няма нещо, което да показва, че това не е валидно сега) — и учениците. Ето измеренията на новаторството днес:

Електронизацията каза своята властна дума в промишлеността, ето защо бъде­щите кадри за тази промишленост трябва да привикнат с електронноизчислителна­та техника още на ученическия чин. И в техникума бяха създадени електронноиз­числителен център и клас, обзаведен с микрокомпютри.

Компютърният клас е и нещо по­вече. Тук всеки, който е положил доста­тъчно труд, за да усвои ,,азбуката“ на про­грамирането, има възможност да изпол­зва с пълни шепи големите възможности на електронноизчислителната техника, когато се труди над поредното курсово задание или над дипломната си работа. Разбира се, не е изключена и възможност­та да се подпомогне бъдещият изобрета­тел (всред възпитаниците на техникума изобретатели и рационализатори съвсем не липсват. Ще припомня само (виж ,.НТ за младежта“, кн. 6/1981 година), че пър­вият носител на наградата ,,Златният ин­теграл“ — Валентин Георгиев — също е завършил този техникум.)

Специално искам да се спра на възмож­ността електронноизчислителната тех­ника да се използва в самия учебен процес. Вече е изградена система от видеомо­нитори, с чиято помощ резултатът, по­лучен от компютъра, може да се покаже на екрана във всеки клас. Не е забравена и телевизионната техника — на същите тези монитори могат да се показват раз­лични модели, макети и графики. А пла­новете за бъдещето са още по-големи — ще бъде създадено централно видеостудио, от което по предварителни заявки ще се предават програми 8 отделните каби­нети.

Всичко това са само отделни щрихи от бъдещата картина на цялостно електронизирания техникум. Особено внимание се обръща на многобройните лаборатории и зали за практическа подготовка. Вече се работи над проекта на такава лаборато­рия по топлотехника. Главните „дейст­ващи лица“ тук са проф. Мумджиян от ВМЕИ „Ленин“ и ст.н.с. Димитър Чоторов – преподавател в самия техникум (колко са училищата, които могат да се похва­лят, че всред учителите си имат доценти и старши научни сътрудници?!.

Със съдействието на СЕК „София“ се създава нова лаборатория по топлотех­ника и енергетика — на базата на абонат­ната станция и на бившата парна цен­трала, задоволявала нуждите на техникума, сега се изгражда електронизиран ла­бораторен комплекс, включващ и парогенератор-тренажьор, на който (отново с помощта на „електронните помощници“) ще могат да се „разиграват“ най-различни случаи от действителната практика. Тук специално ще отбележа голямата помощ, оказвана от Стопанския енергиен комби­нат — и финансова, и с материали, и със специалисти.

С марката на „Вилхелм Пик“

Макар и с голямо закъснение (в началото на учебната 1980—1981 година), строи­телите предадоха новата сграда на тех­никума. В този бял дворец на образова­нието има буквално всичко: чудесно обза­ведени лаборатории и кабинети, две ауди­тории за събрания, лекции и други ини­циативи, просторен физкултурен салон с плувен басейн, споменатите вече елек­тронноизчислителен център и микроком­пютърен клас, стол, лекарски и зъболекар­ски кабинети…

Единствено просторният двор дели но­вата сграда от учебно-производствения корпус. С истинска завист ние, бившите възпитаници на техникума, пристъпваме прага на тези светли, просторни халета, където са разположени сервизите, лабо­раториите, учебните зали, изпълнени с макети, табла и други учебни помагала… Казвам сервизите, защото наред с про­чутият вече всред софийските автомо­билисти автосервиз, тук отвори вратите си и сервизът по хладилна техника, който пое грижата за домашните хладилници на столичани — абсорбционни и компресор­ни, български и вносни. Наистина, тук ра­ботят ученици. Но наред с тях са и опитни майстори (трима души от тях са специа­листи на ХЗ „Антон Иванов“, командиро­вани в техникума). В скоро време ще влезе в строя и разширение на автосервиза, из­градено съвместно със СО „Мототехника“ — в него ще се съсредоточи обслужването на „Вартбург“ и „Трабант“.

„Да не се допускат рекламации“ е жела­нието на работещите и в двата сервиза. И рекламации наистина няма — тук се трудят истински майстори, които с при­същата за възрожденските им предшес­твеници любов и старание предават свои­те знания и умения на учениците си — техни бъдещи наследници. И отново до­стигаме до качеството — този път в обучението. Прави се всичко възможно учениците да получат необходимите зна­ния и умения за качественото изпълнение на всяка отделна операция. Беше създаден методичен кабинет за подготовка на нови дидактични средства и осъвременяване на старите — към него вече работи и спе­циално киностудио, което трябва да про­извежда учебни филми, „запечатали“ върху лентата си технологично правилно про­ведени операции. Помислено е и за интен­зификацията на обучението — сега се из­гражда печатна база, която ще отпечатва плановете на отделните уроци. Те ще се раздават на учениците предварително — така ще се пести време в обучението, а и качеството му несъмнено ще бъде по- високо.

Читателят навярно вече си е създал впе­чатлението, че за този техникум да се върви в челния фланг на научно-техничес­кия прогрес е традиция. Затова ще добавя само още няколко показателни факта: когато бяха създадени Учебно-производ­ствените комплекси, беше съвсем естес­твено именно във „Вилхелм Пик“ да се из­градят такива звена по подготовката на две от новите широкопрофилни специ­алности.

И още: през миналата учебна година Ми­нистерството на народната просвета по­стави основите на нов експеримент: в някои училища бяха назначени психолози- специалисти. Засега в Софийски окръг има общо 6 такива училища — пет 8 столи­цата и едно в Елин-Пелин. Единственият техникум всред тях, разбира се, е „Вилхелм Пик“. Но няма да се спирам по-подробно на дейността на училищния психолог — това е тема на отделен разказ.

В заключение ми се иска специално да се спра на „двигателя“ за цялата тази мно­гостранна дейност — това са преди всич­ко учителите. Всред тях има хора, които поеха и изпратиха още нашия випуск, за­вършил през 1965 година. Съгласете се, че близо четвърт век в едно и също училище съвсем не е малко и този факт вече сам по себе си е гаранция за високото ниво на обучението тук. Не случайно повечето от тях са утвърдени автори на учебници и търсени консултанти при съставяне на новите учебни програми. Излишно е да из­броявам имената им — вярвам, че те се помнят от всички техни възпитаници. Аз самият неведнъж съм чувал как един мой тогавашен съученик, който сега е техни­чески ръководител на голям столичен ав­тосервиз, обяснява немарливостта или лошо свършената работа на своите под­чинени с думите: „Така е, когато човек не е учил при Агура и Димов“. Едва ли може да се намери по-голяма похвала за учителя. А и да се намери, тя пак ще бъде заслужена!

инж. Григори Костандиев

---

източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1984

 

 

ИЗОТ 1003С – система за складово стопанство – в Сандъците – Sandacite!

Днес ви запознаваме с една система за складово стопанство от първата половина на 1980-те години — тя механизира и авто­матизира обработката на информация в складове и търгов­ски бази. Така могат да се следят стоковите наличности и да се изучава потребителското търсене, а това е важно за икономиката.

Показаната на горната снимка система тежи около 220 кг. Тя работи в следните режими:

• работа с програми – въвеждане и редактиране на програма, изпълнение на програма,  транслиране на програма;
• а стандартният й носител на информация са 9-инчовите флопита – ИЗОТ 1003с може да копира части от дискета; ДА форматира на дискета; също – презапис на дискета; тест, предаване и приемане на данни.

ИЗОТ 1003С е изградена на базата на MOS интегрални схеми от микропроцесорната фамилия CM 600 и се състои от:

• управляващо устройство на базата на микропроцесор с 24 Kbyte оперативна памет;
• три запаметяващи устройства на гъвкав магнитен диск ЕС 5074;
• запис на потребителски програми и данни чрез буквено-цифрова; клавиатура;
• буквено-цифрово печатащо устройство ЕС 7187 със ско­рост на печат 30 знака/сек;
• приставка-водач на картони;
• индикация — цифрова, за контрол на въвежданите дан­ни и получените резултати, и служебна — за състоянието на системата

ИЗОТ 1003С е реализирана с платки — базови модули, и конструктивно е оформена в стойка с два шка­фа — базови модули. За съставяне на потребителските програми се използва специален алгоритмичен език, а самите те се въвеждат от буквено-цифровата клавиа­тура и се транслират автоматично в машинен код.

Захранване — мрежово напрежение 220 V, честота 50±1 Hz.

Производство – Комбинат Оргтехника Силистра; износител – ВТО Изотимпекс София.

Първата българска микровълнова печка е вече на линия в Сандъците – Sandacite.

На снимката по-горе виждате двата варианта на въпросното чудесо. :)

Индексите им са съответно КМ2000 и КМ2001. Разработени са през 1975 г. от габровския инж. Иван Ненов в завод Промишлена електроника. Ненов печели през същата година златна значка втора степен за тази разработка. Както виждате, корпусът е изцяло метален, а КМ2001 прилича малко на медицински уред. :)

Названието Микронела идва от съпругата му Нели. Разработката е новост в целия социалистически лагер, а идеята е била печката да бъде внедрена в туристическия сектор. „Въпреки че беше организирано демонстративно представяне в столичния хотел „Хемус“ на това „чудо“, ентусиазмът стига дотук. Внедряването на нова техника изискваше технологични и организационни промени в системата. Убедих се, че новото трудно пробива път, когато се роди преждевременно“ – разказва Иван Ненов в интервю от 2013 г.

Микронела КМ2000 използва магнетрон с мощност 2000 вата.

Ето и цялата корица на специализирано списание, чийто августовски брой през 1976 г. излиза с печката:

ЕС 9007 – запис на данни върху магнитна лента

УСТРОЙСТВО ЗА ПОДГОТОВКА НА ДАННИ ВЪРХУ МАГНИТНА ЛЕНТА С МИКРОПРОЦЕ­СОРНО УПРАВЛЕНИЕ ЕС 9007

Това е вид енергонезависима компютърна памет, произвеждана в България през средата на 1980-те години.

Устройството за подготовка на данни върху маг­нитна лента ЕС 9007 е последният, най-съвършен вариант от гамата УПДМЛ, произвеждана в ком­бинат Изот — Пловдив. Към високата произ­водителност, икономичност и лекота в обслужва­нето на известните ЕС 9002 и ЕС 9004 са прибавени повишена надеждност, разширен набор от функ­ции и подобрен външен вид.

Освен възможности за запис, проверка, корек­ция и търсене на блокова информация устройство­то ЕС 9007 притежава увеличен брой управлява­щи програми (4), като последователността на из­ползването им може да се програмира. Към извест­ните автоматични функции „пропуск“, „дублира­не“, „вляво нули“ са добавени „вляво празно поле“, контрол по модул 10 и по модул 11.

Микропроцесорното управление позволява вгра­ждането на редица функции за самодиагностика и статистика на работата на оператора.

Използва се метод на запис БВН-1 (NRZ-1) с плътност 32 бита/ mm, като блоковете са с дължи­на 80 и 160 знака.

Вариантът на устройството ЕС 9007.01 с интер­фейс RS 232 позволява предаване на информация между две устройства ЕС 9007.01, включване на печатащо устройство ЕС 7082 или друго входно/ изходно устройство, притежаващо същия интер­фейс.

Многократното използване на магнитния носи­тел, наличието на функции, ускоряващи работата на оператора, възможността за бърза проверка и корекция на данните определят широко поле на приложение на УПДМЛ ЕС 9007 — навсякъде, където се обработват големи масиви информация за ЕИМ.

ПРОИЗВОДИТЕЛ: Комбинат Изот — Пловдив, за елек­тронна техника и лентови запаметяващи устройства.