Какво? Не Ви се вярва, че има и такова чудо? Прочетете по-долу! :D
През 1989 г. в Централната лаборатория по физико-химическа механика към БАН е разработена т.н. Експертна система БЕТОН!
Системата (компютърна програма) работи на 16-битов компютър от типа IBM PC или съвместим с него с минимална оперативна памет 640 Kbytes и 2Mbytes свободна памет на твърд диск.
Експертната система БЕТОН подпомага проектирането и управлението на състава на различни видове бетони с предварително зададен от потребителя комплекс от свойства.
Експертната система БЕТОН е предназначена за бетонови възли и заводи, научноизследователски и развойни звена и лаборатории, за обучение и повишаване на квалификацията на кадри, работещи в бетоновото производство и други. Тя може да бъде полезен справочник за решаване на конкретни практически задачи както в етапа на предварителните проучвания, така и в хода на производството. Възможностите за бързо получаване на дадена рецептура за бетонмогат да се съчетаят целесъобразно със системите за автоматично дозиране на компонентите и приготовление на бетона.
Проектирането на състава на бетона се основава на комплекс от методи, включващи метода на плътните обеми, системи от математически модели, описващи свойствата на бетона като функция на състава, таблици, графики и логически експертни процедури от вида „ако – то“. Всеки отговор за желано свойство е ограничително условие, което трябва да се гарантира. Прогнозата е осигуреност 95 %. Логиката на решението не допуска състави с риск, по-голям от 5 %, което за практически цели е достатъчно. При тези условия експертната система предлага решение, оптимизирано по цена.
Описваната тук версия обхваща обикновените бетонии бетоните с леки добавъчни материали, които втвърдяват при естествени климатични условия или са обработени топлинно при атмосферно налягане, без да се оптимизират режимите на термична обработка. Всички необходими свойства на бетонната смес и втвърдения бетон са съобразени с действащите БДС и отраслови норми.
С експертната система БЕТОН се работи лесно, без да е необходима предварителна специална подготовка на потребителите.
Процедурата за проектиране на състава се изпълнява на основата на диалог между системата и потребителя с използване на въпроси и списък (меню) на възможните отговори.
Сохтуер за бетонов възел Softuer za betonov vazel
В зависимост от зададения комплекс от свойства системата подбира меню от подходящи видове цименти и добавъчни материали. На всяка стъпка от диалога може да се получава консултация от експертната система чрез екраните за „Помощ“ или „Обяснение на термини“, в които са включени препоръки, указания, списък на действащите БДС и ОН, списък на книги, справочници и друга помощна информация.
Потребителят въвежда данни за материалите съгласно изискванията на съответните стандарти в бази от данни СКЛАД ЦИМЕНТИ, СКЛАД ПЯСЪЦИ и СКЛАД ЕДРИ ДОБАВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ, които са организирани отделно и се попълват преди диалога.
Документацията, необходима за технологични предписания за производството на бетон, може да бъде оформена чрез разпечатване на съответните екрани. Окончателно избраните решения се запомнят от системата и се подреждат в отделни бази от данни „Готови състави на бетон“ за следваща употреба. По този начин се натрупва актуална информация за конкретното производство и се обогатяват възможностите на системата за по-точни решения. В хода на продължително използване на експертната система в тази база от данни ще се съхраняват редица нови състави с гарантирано доказани свойства на бетона.
Софтуер за бетонови възли softuer za betonovi vazli
Базовата цена на експертната система БЕТОН е 6000 лева към 1989 г.
При покупката на системата можете да получите отстъпки.
При купуване на 5 – 10 броя от продукта – отстъпка 10 %. При купуване на повече от 10 броя от продукта – отстъпка 20 %. За учебни заведения – отстъпка 25 % от цената, а при купуване на повече от един брои от продукта отстъпката е 40 %.
Програмата е разпространявана в България и чужбина от Информационен център за трансфер на технологииИнформа.
Тенор е български транзисторен радиоприемник, влязъл в производство през 1973 г. в Завод за радиоприемници Велико Търново. Той е приносим и е предназначен за радиоразпръсквателни станции от средновълновия и късовълновия обхват. В него са използвани осем германиеви транзистора, един диод и един селенов стабилизатор. Теноре първият български радиоприемник, в който се използват тънкослойни интегрални схеми.
В единия тип са интегрирани елементите,които определят постояннотоковия режим на работа на отделните стъпала на междинночестотния усилвател, а в другия тип — пасивните елементи на детектора.
Теноре комплектован е с кожен калъф.
Основни технически данни:
Честотни обхвати:
СВ—520-1600 kHz КВ—5,8-5-12 MHz
Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB:
СВ—1 mV/m КВ—70 µV
Избирателност по съседен канал: 30 dB
Избирателност по огледален канал: СВ—26 dB; КВ—8 dB
Изходна мощност: 0,25 W
Междинна честота: 468 kHz
Точки за настройка:
СВ—600 kHz и 1540 kHz КВ—6 MHz и 11,8 MHz
Захранване: 6 V (четири батерии тип R 14)
Размери: 233 x 124 x 52 mm
Тегло без батериите: 1 kg
Забележка: При настройка и измерване на къси вълни проводникът, свързан към телескопичната антена, се отпоява и към него през кондензатор с капацитет 8 pF се подава напрежение от сигнал-генератора.
Кутията на радиоприемникае изработена от удароустойчив полистирол. През прозрачния прозорец на кутията се виждат скалата и стрелката, които са закрепени към гетинаксо- вата плочка. Върху последната са монтирани всички детайли на радиоприемника, скалният механизъм и скалата. Към кутията са монтирани високогорителят, леглото за батериите и телескопичната антена.
Феритната антена служи и за двата обхвата. Бобините са поставени в двата края на феритна пръчка с диаметър 10 mm и дължина 200mm. Феритната пръчка е от материал „Manifer 340“.
Високоговорителят е с диаметър 75 mm. Импедансът му е 4Q , а номиналната му мощност — 0,5 W.
,,Историята на преозвучаването на филми(дублажа) започва едновременно с откриване на звуковия филм.
Дотогава немият филмсе прожектираше във всички страни така, както бе заснет първоначално, само придружен с надписи на съответния език. По този начин той бе станал интернационално разбираем.
С появяването си звуковият филмизгуби това свое качество. Диалогът, който се водеше на екрана, стана разбираем само за ония, които разбираха или говореха на оригинално заснетия език.
В началото това наложи на производителите на звуковия филм, когато искаха произведат филми на няколко езика наведнъж, да заснемат при едни и същи декори, със същите или други актьорски състави един филмна няколко езика, така наречените версии.
Това обаче увеличаваше разходите толкова пъти, колкото версии трябваше да се заснемат.
Незначителна икономия се правеше от декори и времето за нагласяване на микрофоните и осветлението.
Но това не разрешаваше въпроса за разбираемостта на филмаза всички останали езици.
Тогава се премина към щанцоване на съкратени надписи върху картината на филма, определящи най-важното изречение от диалога. Този начин се практикува и сега.
Надписите, поставени като превод върху най-важния момент, не дават възможност на зрителя едновременно да ги чете и следи играта на говорещия актьор, както и да възприема взаимоотношението му с другите действуващи лица, изразени със съответен жест или мимика.
По този начин филмите с по-голям диалог губят извънредно много от своята художествена стойност.
Направиха се опити да бъдат заменени надписите с дикторски говор, което се изразява в следното. Говорител превежда и отбелязва развитието на диалога и действието. За да стане това технически, беше необходимо да се затихва оригиналният диалог до такава степен, че да стане напълно разбираем разказът на говорителя.
Този способ също намаляваше художествената стойност на филма, като караше да се губят от стойността голяма част от изразните средства на диалога, даден чрез живото слово и играта на актьорите. Във филма надделяваше разказвателният елемент на говорителя-преводач, като изменяше стила и характера на филма като драматично произведение.
Това накара пионерите на новото филмово изкуство сериозно да се замислят за намиране на други начини за преозвучаванедиалога нафилма при помощта на нови артисти на говорения в дадена страна език.
Дублаж филм Dublazh film
Нека разгледаме най-употребяваните от тях.
Един от първите методи за дублирането на един филмна друг език е следният;
Прави се първо текстуален превод на диалога (разговора), като бъде запазен точният смисъл в изречението, логическите ударения на думите и дължината на изреченията. Оригиналното копие се разделя на късове от отделни епизод. Обикновено между 20—50 метра от всеки епизод чрез слепване на краищата му се прави една безкрайно текуща филмова лента, която се поставя на прожекционния апарат със специално за целта приспособление. Пуснат в движение, прожекционният апарат повтаря от началото докрай все един и същи епизод. Актьорите-дубльори, ръководени от режисьора, започват да изговарят заучения вече от тях нов текст, докато той
условно съвпадне с оригинално заснетия такъв. Така поотделно бива озвучен воеки епизод, след което от поредното слепване и напасване (нагаждане) на отделните епизоди се получава един нов негатив с говор на желания език, от който негатив се прави окончателното копие за екран.
Този метод принуждава дубльорите да научат текста наизуст и по този начин да овладеят добре свободата на художественото му изпълнение.
На практика обаче този начин даде много художествени и технически недостатъци, по-важни от които са: при желанието си точно да започне и свърши думите, следейки движението на устните (артикулацията) на актьора в оригиналния филм, дубльорът е в постоянно напрежение, което не му дава пълна свобода да мисли и стане изразител на живото слово.
И най-добрият актьор трудно може да покрие произнесената от чуждия актьор реплика.
При по-сложни изречения или монолози поради раздвоеното си внимание дубльорът често забравя репликата си, което предизвиква много повторения и похабяване на ценен снимачен материал.
При изпълнение на отделните епизоди дубльорът никога не може идеално да съвпадне по тон и тембър на гласа си с предидущия заснет вече от него епизод, което създава впоследствие големи технически трудности за изразяване тоналността на филма при презаписа, на новия негатив.
Дублиране на филм dublirane na film
При водене на диалог от повече дубльори грешките се увеличават от ненавременното започване, свършване или застъпване на репликата.
При най-добрия случай резултатът от заснимането на даден епизод може да се разбере едва след проявяване на негатива и неговата точна проверка на монтажната маса или прожекционния апарат. В случай на неуспех се налага ново преснимане при изменени вече художествени и технически обстоятелства, които не могат да бъдат залог за една безукорна работа.
Друг начин на преозвучаване е, когато филмът се работи по същия (гореописан) начин пак по картини, но се добавя едно приспособление от изхода на усилвателя на тоновата апаратура с няколко слушалки на дубльорите. Тия слушалки имат задачата да играят ролята на суфльора в театъра. Новият текст, заснет предварително по първия метод пак условно, но по-точно от един или няколко опитни вече говорители, се пуска да тече (синхронно) равномерно с картинната филмова лента.
При този случай зрителното внимание на дубльора към картината и артикулацията на дублирания от него актьор се спестява, но се превръща в слухово, което повече смущава дубльора при изпълнение на текста, когато чува постоянно шептещия му в ушите чужд на неговото художествено изпълнение глас. Този способ, употребен за първи път в Италия в 1930 г., тутакси отпадна при самата употреба на филмите на чужд език.
Сега той има приложение само в предварителната работа по дублирането за отмяна високоговорителя в залата, когато дубльорите се запознават с психологическото и художественото изпълнение на ролята си, дадена от актьорите на оригиналното копие. Този способ може да бъде употребен само при спазване на идеални технически условия на тоновото предаване, защото в противен случай може да се получи разкривяване на тембъра и характера на гласовете, особено при несъвършените слушалки. При спазване на горните условия този способ е добро помощно средство против разсейването на актьора и повърхностното му отнасяне по някой път към ролята.
Друг един начин е: Преозвучаване на филма по срички или така наречената ритмограма. Този принцип, по който едновременно работиха няколко души през (1930 год.) въз основа на един научен филоложки труд върху образуването на човешката реч, има няколко варианта, кой с повече или по-малко качества или недостатъци.
Ритмограф Ritmograf
Нека разгледаме метода, който ние прилагаме. При работа в тази област ми попадна горепосоченият труд. Накратко, заключението му беше, че човешкият говор у всички народи се е образувал от гласни и съгласни, свързани последователно в срички, а после в думи. Свързването на тези думи при употребата на съответни паузи, дават израз на нашата мисъл чрез точно определяне названието на възприятията, които, свързани с помощните определения на мисълта, дават нейния израз чрез така създаденото изречение.
Установи се, че всички гласни и съгласни у разните видове езици се произнасят по един и същ начин от езика, гърлото, носовата кухина и устните.
Този труд ми послужи да тръгна по обратен път и вече готово изказаните мисли във форма на изречения да разложа на срички и паузи, след което тези да заменя с нови по предварително изработен текст, нагоден съобразно дължината и начина на аргикулацията на оригиналния такъв.
Оказа се, че всички твърди гласни могат да се заменят една с друга; че могат в някои случаи да се заменят и меките гласни с твърди и обратно; че всички съгласни, освен М, П и Б могат да се разменят в сричките; че М, Н и Б могат да се разменят помежду си; един от най-важните и сложни въпроси при изготвяне на новия текст остава логическото ударение в изречението, което пада върху думата, с която е свързан жестът на актьора. При всички случаи думата с това ударение трябва да бъде запазена на мястото си и около нея и с нея да бъде образувано новото изречение на желания ни език (говор).
Паузите между думите играят голямо значение и не могат да се запълват в никой случай с говор.
Върху тази основа работата протича по следния начин: Филмътбива няколко пъти прожектиран и разгледан като художествено произведение от целия творчески и технически колектив, при което всеки от своята специалност си взима точна бележка върху актьорската игра, музикалното оформяване, техническото изпълнение и пр.
След обсъждането му под ръководството на режисьора всеки започва своята подготвителна работа по точно установената снимачна книга, в която са описани в ляво последователно картините, а в дясно диалога, съпровождащата се музика и звукови ефекти.
Прожектираното филмово копие се маркира на специална маса, като се отбелязват върху него с дерматографен молив най-точно началото и края на всички думи, като едновременно с това се отбелязват паузите и върху текста на монтажната книга.
Върху чуждия диалог режисьорът нанася още и логическите ударения в изреченията му.
С тази бележка диалогът бива текстуално преведен, точен по смисъл, изразност и в стил на самото произведение
По този текст се прави подбор на актьорите-дубльори според техните гласови и художествени възможности.
Звукозаписваща уредба Zvukozapisvashta uredba
Едновременно с преводача работи и синхронизаторът, който нагажда превода вече по срички и паузи, запазвайки логическите ударения и тънкости на превода, като заменя някои от думите с равнозначещи, но с повече или по-малко срички, отговарящи на артикулацията на произнесения вече от актьора-изпълнител чужд диалог. Това е един от най-трудните едновременно технически и творчески процеси при подготвянето за преозвучаване на един филм.
Паралелно с тази работа филмовото копие се разделя на отделни явления (на драматичното действие).
Диалогът на тези явления от своя страна бива разложен по електромеханичен начин чрез един (построен за целта) фото-ритмографен уред на отделни срички върху незаснета филмова лента, която тече със скорост осем пъти по-малка от тази на прожектирания с 24 квадрата в секунда звуков филм.
Върху така получената след обикновено проявяване ритмограма, представляваща хоризонтално текуща филмова лента с по-къси и по-дълги чертици, определящи дължината на произнесените срички (по вид приличаща на морзовите знаци върху телеграфната хартиена лента), се написва текстът на чуждия говор, под който се нанася този на желания в нашия случай български език.
Ритмограматасе поставя в прожектор, който се свързва синхронно с прожекционния киноапарат, на който се поставя да тече безконечно свързаната част от филмовото копие, представляваща картината на ритмограмния текст (диалог). По този начин едновре менно върху екрана се прожектират картината и текущият под нея текст. На точно определената червена вертикална линия дубльорът трябва да произнася текущите пред него думи, докато съвпаднат дори и отделните срички с ритмичното изпълнение на чуждия език (говор). Проверката на превода се прави само от един добре обучен говорител. След като бъдат нанесени поправките, ритмограматасе преписва само на желания език и се поставя в прожектора за репетиции с дубльорите. Върху нея могат да бъдат нанесени специални знаци, забележки, обръщащи вниманието на дубльорите върху художественото изпълнение на текста, което режисьорът по време на звукозаписа не може гласно да подскаже или изиска.
Така получената фонограма на новия говор трябва най-точно да се нагоди по жестикулацията на говорещия в картината актьор от монтажиста, която работа също представлява труден и сложен процес във филмовата техника.
Отделните явления се свързват наново и така се получава фонограмата на говора вече на цели филмови действия (части от около 300 метра).
Фонограмата на говора съответно с тази на музиката и звуковите ефекти се презаписват посредством специална машина от звукови глави (тон адаптори) в една единствена звукова филмова лента (тон негатив), от който заедно с негатива на картината се копира (само върху една позитивна лента) окончателното филмово произведение на желания нов език.
За художественото и качествено изпълнение на това произведение играят важна роля писателката, режисьорската, синхронната, монтажната, звукозаписната и лабораторната работа на колектива.
Дублажъте сложен вид филмово изкуство. Той изисква както много творчески, така и технически познания, но и те не са достатъчни. Той може да има добър и смислен резултат само чрез дълъг и упорит труд при пълно сработване на колектива, за да се получи максималната хармония и художественост в работата му.“
Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1950 г.
Разработеният през 1988 г. пакет драйверни програми е предназначен за въвеждане, съхраняване, обработка и извеждане на графична информация в мини изчислителната машина. Разработен е на основата на МЕИМ ИЗОТ 1016 и графична периферия, производство на НПСК Мехатроника Габрово.
Програмният пакет се състои от няколко независими един от друг модули, всеки със собствено предназначение: драйверни програми за плотери Микроника П297-М1, Микроника П297, МикроникаП841, Микроника П597, МикроникаП420, МикроникаПР297, драйверни програми за дигитайзери Микроника Д297, МикроникаД841 и за таблет-дигитайзер МикроникаДТ280.
Графичният език на плотерите Микроникасе състои от инструкции с двубуквена мнемоника, които задействат плотера. Освен тях има и няколко инструкции, които не предизвикват действие, но дефинират протокола на обмен и интерфейса.
Плотерите Микроника се свързват към компютърната система посредством интерфейс RS232C. Съществуват два начина за свързване на плотера и компютърната система:
Плотерътсе свързва директно към компютъра; достъпът до компютъра се осъществява чрез терминал. При този начин на свързване плотерът обикновено е в състояние „програмно включен“. В това състояние той реагира на всички инструкции освен на тази за изключването му, т. е. плотерът не може да се изключва програмно.
При този начин на свързване в състояние „програмно изключено“ процесорът на плотера пропуска данните от компютъра към терминала (т. е. той става „прозрачен“). Когато от компютъра се получи инструкция за програмно включване, плотерът започва да реагира на инструкциите, получени от компютъра, докато се получи инструкция за програмно изключване. За да продължи процесът на изчертаване, е необходима нова инструкция за програмно включване.
Плотер Микроника Ploter Mikronika
Плотерите Микроника използват 1024-байтов буфер за синхронизиране на скоростите на обработката и на получаването на данните. Наличието на входен буфер изисква компютърът и плотерът да си обменят информация по такъв начин, че данните да не се губят или тълкуват неправилно. За да се предотврати препълването на буфера и произтичащата от това загуба на данни, се използват четири вида обмен:
обмен X0n—X0ff — управляващите символи се предават от периферното устройство към компютъра;
програмно контролиран обмен — обслужва се от приложния програмист;
обмен „запитване-потвърждение“ — обслужва се от компютърната система;
директен обмен — за управление на обмена се използва физически проводник — перо 20 от съединителя RS232 С.
Видът на обмена се определя от възможностите на компютърната система.
След като се избере видът на обмен, плотерът може да се програмира да изпълнява изискванията на компютърната система, да реализира обмена и да функционира правилно със съответната операционна система. Това се прави, като се за- дадат някои променливи в инструкциите за управление на устройството, които се изпращат на плотера в началото на всеки пакет от команди или графична програма.
При обмен Хоп—Хоff (фиг. 1) плотерът управлява последователността на обмена на данните, като съобщава на компютъра кога има място за данни в буфера и кога да се прекрати потокът. За да се предотврати препълването на буфера, плотерът използва праговите индикатори за буфера (пусковите символи Хоп и Xoff).
Драйвери за плотер Drayveri za ploter
В зона 1 (фиг. 1) данните влизат в буфера по- бързо, отколкото той реагира. В зона 2 плотерът започва да обработва входните данни по-бързо, отколкото компютърът ги изпраща, и буферът започва да се изпразва. В третата зона данните влизат в буфера по-бързо, отколкото плотерътможе да ги обработи. Количеството натрупани данни в буфера достига праговото ниво Хпр и в тази точка плотерътизпраща пусковия символ Xoff, който спира потока на данни от компютъра. Поради закъснението между момента, когато плотерътизпраща пусковия символ Xoff, и момента, в който компютърът реагира, може да се получи малко надхвърляне на праговото ниво Хпр. Това ниво трябва винаги да се задава поне толкова голямо, колкото е размерът на блока от данни или максималният брой байтове, изпратени от инструкцията за извеждане. След като се изпрати пусковият символ Xoff и количеството на запаметените байтове спадне на праговото ниво Xпр, плотерът изпраща пусковия символ, Xon, за да съобщи на компютъра да продължи изпращането на данни. Праговото ниво Хпр автоматично се установява на 512 байта. Данните отново се запаметяват в буфера и т. н. С помощта на инструкции могат да се зададат съответните условия, за да се удовлетворят изискванията на компютърната система в този режим на обмен.
Програмната проверка представлява неавтоматичен обмен, при който програмата на потребителя периодично пита плотераколко символа е празното място в буфера. Отговорът на плотерае десетично число от 0 до 1024, представляващо броят на байтовете в буфера, които в момента са свободни за записване на графични инструкции, изпратени от компютъра. Когато отговорът на плотера е число, по-голямо от следващия блок от данни, програмата изпраща блок от данни към плотера. Този метод е неефективен за операционна система, която работи в режим на времеделене.
Предимствата на програмната проверка са, че е независима от възможностите на апаратната част и от възможностите на операционната система — в този случай програмите между различните компютърни системи са преносими. Недостатък е използването на малко повече машинно време.
На фиг. 2 е изобразена обобщената блокова схема, която илюстрира функционалните елементи на обмен с програмна проверка в програмата на потребителя.
Драйвер за плотер Drayver za polter
При обмен „запитване-потвърждение“ операционната система на компютъра или приложната програма започва процеса на обмен на данни, като изпраща символ на запитване към плотера за свободно пространство в буфера. Големината на свободното пространство се определя с определянето на протокола на обмен, т. е. то е постоянно число. След изпращане от компютъра към плотерана символа на запитване (обикновено този символ е „ENQ“) плотерът отговаря със символ за потвърждение (в повечето случаи този символ е „АСК“), ако има определеното свободно пространство. Обменът на данни „запитване-потвърждение“ в най-опростен вид е показан на фиг. 3.
Драйвер плотер Drayver ploter
Директният обмен се извършва апаратно, а не програмно. Плотерът управлява последователността на обмен на данните, като ако в буфера има достатъчно място за записване на друг блок от данни, плотерът подава напрежение на перо 20 на съединителя (линия „CD“). Като следи тази линия, компютърът знае кога може да изпрати друг блок от данни.
Фамилията дигитайзери Микроника имат два интерфейса — към/от компютъра („главен“) и към/от терминала („подчинен“). Те се активират винаги, ако към тях има включено устройство. Командите към дигитайзерасе предават по главния интерфейс. Всички останали данни, които не са команди, се предават към другия интерфейс без закъснение. Данните, постъпили от подчинения интерфейс, се предават към главния безусловно, без закъснение. Координатите се предават последователно с избор на броя битове в данните, с контрол по четност или нечетност, с един или два стопови бита. Скоростта на предаване варира от 110 до 9600 bit/s. Данните се извеждат в ASCII или двоичен формат. Броят битове или стоп-битове, форматът на данните, „главният“ и „подчинен“ интерфейс и активирането им, както и скоростта на предаване се избират в режим „меню“ на дигитайзера. Координатите могат да се предават непрекъснато (режим „RUN“), само при натиснат клавиш (режим „ТRАСК“), при заявка от компютъра (режим „PROMPT“) или да се извеждат тогава, когато преместването на указателя превиши 10 стъпки по едната или по двете оси. Има възможност за определяне на координатно начало и за дефиниране на прозорец.
Дигитайзер Микроника Digitayzer Mikronika
С богатите си за времето възможности за дефиниране на протокола на обмен, разработените в Институт Мехатроника Габровографични периферни устройства могат да се включат и управляват от различни компютърни системи и програмни пакети.
Въпросното устройство е разработено през 1987 г. в софийското НПО (научно-производствено обединение) Научно приборостроене.
Модулният промишлен контролер (МПК) Правец-Е е предназначен за:
използване като автоматизирано работно място в лаборатории, институти, производствени предприятия;
изграждане на информационно-измерителни системи;
изграждане на АСУТП (автоматизирани системи за управление на технологични процеси);
вграждане в уникални научни прибори и промишлени установки;
организиране на системи за контрол и управление на административно-производствената дейност;
елемент от ГАПС (гъвкави автоматизирани производствени системи) и др.
Конфигурацията е съчетание на 19-инчова касета в евростандарт, съдържаща захранващи блокове и осем станции за включване на модули (100 x 160 x 20 mm) от следните видове:
паралелен 32-битов входен регистър;
паралелен 32-битов изходен регистър;
асинхронен сериен канал по RS 232 или токов кръг 20 тА;
паралелен изход 8 ридрелета:
бърз 12-битов аиалогов цифров преобразовател;
двоен програмируем таймер-брояч;
двоен 12-битов цифроаналогов преобразовател;
универсална платка;
универсален интерфейсен модул за моделиране и други модули в състав и конфигурация в зависимост от нуждите на потребителя се управляват от двупроцесорен микрокомпютърен блок, апаратно и програмно съвместим с персоналния компютър Правец-82 (+ 128 Кбайта рам. контролери за печатащо и флопидисково устройство).
Вградените две миннфлопидискови устройства, изнесената клавиатура, дисплеят и печатащото устройство правят работата при настройка на програми ефективна и удобна.
Програмното осигуряване предоставя възможност за работа и настройка в диалогов режим и лесно се усвоява от потребители със средна квалификация.
Без адаптация могат да се използват всички програмни продукти за персоналния компютър Правец-82.
А ако случайно изнамерите как да се пренесете назад във времето и поискате да си закупите такова устройство, Ви даваме координатите на разработчика:
1113 София
бул. В. И. Ленин, 72
НПО Научно приборостроене
тел. 73-411864
телекс 23528
1. Оценка за разбираемост и оформяне на ръководството, за ниво и ефективност на разработката (разб. Текст 16)
2. Откриване и отстраняване на допуснати грешки и несъответствия в системата и техническото ръководство.
3. Идеи за включване на рационални и ефективни функционални решения в следващите версии,
4. Установяване на преки връзки между потребител, разработчик и разпространител, за бързо доставяне и усвояване на новоразработени версии.
На първата снимка е даден пликът с анкетата в затворен вид, а ето го тук вече полуотворен:
Комбинат по микропроцесорна техника Правец Kombinat po mikroprocesorna tehnika Pravec
За целта трябва да отговорите на следните въпроси:
Вашата организация, име и адрес за кореспонденция.
Вашата професия. Какви по вид са Вашите документи и средно по колко страници на ден създавате?
Кои системни функции използвате? (често; рядко; не използвате)
Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на системата? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на документацията? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
Как изучавате и усвоявате системата? (чрез ръководството, чрез помагалата, чрез Help-информация или чрез чужда помощ – подчертайте)
Открити от вас грешки. Ще Ви бъдем благодарни, ако опишете подробно ситуацията при възникването им.
Кои елементи в системата, според Вас, са неудачно решени, и какво бихте предложили Вие?
Какви нови функции бихте желали да притежава Текст 16?
Други забележки или препоръки за Текст 16 и за разработване на други програмни продукти, необходими за Вашата дейност.
Програми за Правец Programi za Pravec
Накрая трябва да изпратите попълнената анкетна карта на адреса, посочен на плика:
КОМБИНАТ ЗА МИКРОПРОЦЕСОРНА ТЕХНИКА – гр. Правец
СОФТУЕРНА КЪЩА ПРАВЕЦ-ПРОГРАМА
ЗА ТЕКСТ-16
2161 гр. Правец
Гореспоменатото проучване е изпълнено, както казахме, през 1986 г. Според нас наистина може да се каже, че въпреки държавното планиране на икономиката и следващото от това стриктно разпределение кой производител (в случая на компютърни програми) какво да произвежда, маркетинговата мисъл на Комбинатав Правеце била на доста високо ниво!
Подобни проучвания са правени и от ТК Национален програмен и проектен фонд, по-конкретно с програмата Странд. Потребителите са давали предложения за промени и в следващата версия на софтуера по-голямата част от тях са били уважени (да припомним, че Странд е от програмите, излизали в повече от една версия).
През 1987 г. производството на специализирани компютърни програми в България, предназначени за 16-битови компютри, е дотолкова развито, че започва стремеж към обединяването им в т.н. системи от програмни продукти. Те са подбрани по предназначение така, че да осигурят всичко необходимо за работата на специалист от дадена сфера на обществената дейност. Обикновено дадена организация сключва договор с СО Програмни продукти и системи за доставка на софтуерно осигуряване. Сега в Сандъците ще се занимаем една от тези системи.
Т.н. професионална система – в хардуерно и софтуерно отношение – на Правeц 16 включва:
512 кб РАМ; две 5,25-инчови флопидискови устройства, боравещи с дискети 360К; сериен и паралелен интерфейси за свързване на периферни устройства; черно-бял монитор(обикновено ВММ 3111на завод Аналитик Михайловград); матричен принтер М88.
Модификации : 110.1 – за програмиста, 110.2 – технологична
В т.н. функционално описание е упоменато, че освен обикновено предвидения матричен принтер М88, възможна и замяна с други, нови и усъвършенствувани модели принтери, което ще бъде отразено и в цената. В допълнение към т.н. Базова система за компютър Правец 16, включваща Коморг, ТурбоДИСК и Индиго, т.н. Професионална система включва и програмна среда за текстообработка (между другото, през 1986 г. в ИТКР към БАН е разработена специална такава – Текст 16. Тъй като се работи чрез система от менюта, от оператора не се изискват специални познания по програмиране. Такава една система осигурява напълно професионален подход към създаване, запазване, редактиране и отпечатване на документите. Системата е предназначена за автоматизиране на работата на заетия персонал. Нещо повече – възможно е да се включват нови пообрени версии на програмната среда без промяна на цената (9790 лв през 1987 г.)
В зависимост от проявения интерес, системата може да се развива като:
професионална система за програмиста (шифър 110.1), включваща софтуерните продукти от базова система за програмиста (шифър 100.1)
професионална технологична система (шифър 110.2), снабдена с продуктите от базова технологична система (шифър 100.2)
В допълнение трябва да обясним ролята и значението на тези т.н. шифри – всеки софтуерен продукт, разработен от СО ППС, добива такъв шифър, който се дава според критерий – най-често типът софтуер, сферата му на употреба и т.н.
Инсталиране, настройка, консултации, обучение и извънгаранционно обслужване са се извършвали само срещу допълнително сключен договор между клиент и СО Програмни продукти и системи.
Компютърният клас е система от персонални компютри, свързани помежду си и снабдени с комплект технически средства и програмно осигуряване, с която се осъществява обучение и самообучение на съвременно равнище.
Основните функции на компютърния клас са следните: провеждане на лекции; провеждане на упражнения и самообучение; проверка на знанията на обучаващите се; документиране на процеса на обучение; подготовка на лекции.
Специално за целите на обучението по информатика и свързаните с нея учебни предмети компютърният кластрябва да дава възможност за функциониране на локални мрежи, средства за комуникация с други системи, транслатори, приложни пакети програми (текстообработка, база от данни) и др.
През 1988 г. в България е разработена систематаза изграждане на компютърни класове Микроклас.
Микроклас е гъвкава компютърна система с широк набор технически средства и програмно осигуряване (софтуер). Тя е в състояние да удовлетвори както изискванията за достатъчно евтина техническа база (например за целите на училищата), така и за изграждане на мощни обработващи системи, функциониращи като тренажори.
Ще се спрем на конфигурациите на Микрокласи на базовото му програмно осигуряване.
Структура на системата
Микроклас е хетерогенна система, изградена от главен компютър (на преподавателя) и станции за обучение (на учащите се), свързани в конфигурация тип „звезда“ (схемата по-долу).
Като главни компютри могат да се използват Правец 16 (ЕС 1839) или Правец 286 (ЕС 1838).
Правец 16 е изграден с микропроцесор К1810ВМ88; оперативна памет с обем 640 Kbyte; ЗУГМД с капацитет 360 Kbyte; ЗУТМД с капацитет 10 Mbyte; монитор за цветно изображение; печатащо устройство М88.
Системата с Правец 16 може да обслужва до 8 станции.
ПлаткитеСпектруми КС — Микростар се произвеждат от Института по микропроцесорна техника по заявка на клиента.
Главният компютър Правец 286 е изграден с микропроцесор Intel 80286; има оперативна памет с обем до 3 Мbyte; ЗУТМД с капацитет 10/20 Мbyte, ЗУГМД с капацитет 360 byte или 1,2 Мbyte! Системата с Правец 286 може да обслужва до 16 станции, което се обуславя от неколкократно по-високата производителност на микропроцесора Intel 80286 в сравнение с 8088.
Към разгледаната конфигурация на главния компютър трябва да се включат една или две платки КС-Микростар(контролер за сериен интерфейс с 8 канала) и разклонителна кутия.
Към главния компютър е свързана видеосистема посредством специализиран контролер Спектрум, позволяващ смесване на изображения от персоналния компютър и от видеокасетофон. Контролерът притежава редица възможности за управление на телевизора, както и на втори видеокасетофон за запис на смесеното изображение.Чрез тях се осъществява връзката със станциите за обучение.
Станциите, които се свързват към главния компютър, могат да бъдат терминали или персонални компютри. Системата поддържа всички терминалиот фамилията СМ 1604 (само текстов режим), Тектроникс 40ХХ (включително и графичния режим) и др.
Като интелигентни станции към главния компютър могат да се свързват 8-битови персонални компютри тип Правец 82, Правец 8М или 16-битови — Правец 16.
Правец 82 е изграден с микропроцесор 6502, има оперативна памет с обем 64 Kbyte, 2 ЗУГМД с капацитет 160 Kbyte всяко, печатащо устройство М80. Конфигурацията може да се разшири с допълнителна памет 128 Kbyte, езикова карта, съдържаща едноплатков микрокомпютър с микропроцесор Z80; платка за сериен интерфейс. Правец 8М съдържа вградени всички разширения на Правец 82.
Базово програмно осигуряване
Компютърни класове Kompyutarni klasove
Микроклассе предлага с широк набор програмни средства за различните конфигурации.
Програмните продукти за главния компютър или за станции с Правец 16 са следните: многопотребителска, многозадачна операционна система ПДОС-16; терминален емулатор Микротерм; терминален емулатор Интерм-16; екранен редактор РЕ2; интерпретатор BASIC; макроасемблер; компилатори за FORTRAN-77, PASCAL, С; програмно осигуряване на локална мрежа Микростар; компилатор за релационна база от данни; релационна база от данни с мрежови функции и др.
Програмното осигуряване на Правец 82 съдържа операционна система ДОС 3.3; интерпретатор на BASIC; операционна система СР/М (с езикова карта) с набор транслатори — за езиците PASCAL, FORTRAN и др.; приложни пакети програми — файлова система ПФС, текстов редактор и др.; набор програми за самообучение.
Основа на системата Микроклас е операционната система ПДОС-16, осигуряваща многозадачна и многопотребителска работа. За всеки от свързаните към главния компютър терминали ПДОС-16формира дял в оперативната памет, където се зареждат системните и учебните програми. Системата работи в режим на времеделение, обслужвайки заявките на терминалите. ПДОС-16 дава възможност за дефиниране на типа на терминалите, за избор на размер на дяла, на приоритета на дяла, на размера на кванта време и т. и. За работа на терминалите с печатащо устройство и с дисковите устройства се организира опашка на заявките към тези устройства. Намерено е решение на проблема за изпълнение от терминал на програми, които оперират директно с паметта на видеоконтролера. Програмите от този тип се стартират под управление на системна програма, която пренасочва изходните данни към терминала.
Една от най-важните функции на системата, която я прави пригодна за изграждане на компютърни класове, е възможността от главния компютър да се наблюдават екраните на станциите чрез превключване на съответна комбинация от клавиши.
Терминалният емулатор Микротерм е предназначен за Правец 16. Той дава възможност станцията с Правец 16 да работи като терминалVT52 (СМ 1604, CM 1604М1 и др.) на главния компютър. При това е възможно персоналният компютър да изпълнява собствена програма и да работи като персонален компютър или терминал при превключване чрез еднократно натискане на комбинация от клавиши. Има възможност и за пренасяне на файлове с данни от главния компютър към станцията и обратно. Ако терминалният емулатор се зареди в главния компютър, той може да работи като терминал на СМ ЕИМ—СМ4 или ИЗОТ 1055, както и да пренася файлове с данни между компютрите.
Терминалният емулатор Интерм-8 е предназначен за Правец 82 или Правец 8М. Той позволява персоналният компютър да работи като графичен терминал тип Тектроникс 40ХХ. Емулаторът Интерм-16предоставя същите възможности за станция с Правец 16. Допустимо е също пренасяне на файлове с данни от главния компютър към станцията и обратно. Данните могат да бъдат текстови или двоични, което позволява програми на Правец 8М да се съхраняват на Правец 16. Развитие на тези програмни средства за Правец 8М е възможността за зареждане и изпълнение на програми от дисковите устройства на Правец 16, както и обратно (запис от паметта на Правец 8М на дисковите устройства на Правец 16).
Езикът на графичния терминал Тектроникс 40ХХ позволява в компресиран вид да се предаде информация за изписване на точки или отсечки. Специализираното програмно осигуряване на Микроклассе основава на този език.
Ако се зареди в главния компютър, емулаторът Интерм-16 може да осъществи връзка със СМ ЕИМ или ИЗОТ 1055.
Режимът на работа на Микрокласкато многотерминална система е предназначен главно за работа на системата за провеждане на лекции и упражнения с участието на преподавател.
В случаите, когато системата е изградена изцяло от 16-битови компютри, за целите на самообучението и обучението по информатика се използва мрежовото програмно осигуряване Микростар. Микростаризползва същата конфигурация на системата (тип „звезда“) и същите серийни контролери, т. е. не е необходимо вграждане на специални мрежови контролери. Максималната скорост на обмен в мрежата е около 110 Kbit/s. При работа с локалната мрежа главният компютър се използва като „сървър“, който предоставя на всички свързани в мрежата компютри виртуално дисково пространство и печат. Това означава, че всички станции за обучение могат да манипулират с неговите ЗУТМД и с печатащото устройство като със собствени.
Предимство на мрежовото програмно осигуряване пред многотерминалната система е възможността станцията да използва изцяло възможностите на собствения си компютър, докато в многотерминалната система станцията работи само с ограничен дял от паметта на главния компютър и ползва неговия процесор. В замяна на това в мрежата преподавателят не може да наблюдава работата на обучаващите се. Затова този режим се използва главно за самостоятелна подготовка на учащите се или при системи със станции с 8-битови персонални компютри.
Останалите програмни продукти за 16-битови персонални компютри са предназначени за съставяне на програми и обучение по информатика. Те могат да функционират в режим на многотерминална система, стига да разполагат с достатъчен обем памет. Изключение е само интерпретаторът BASIC, който може да функционира само на главния компютър.
Към базовото програмно осигуряване на главния компютър са включени и няколко драйвера — драйвер за разширение на паметта, драйвер за управление на видеосистема и драйвер за управление на ЗУМЛ тип „кертридж“.
Драйверът за разширение на паметта дава възможност операционната система ПДОС-16за Правец 286 да използва памет над 1 Mbyte по стандарт LIM—EMS.
Драйверът за управление на видеосистемата дава възможност текст и трафика да бъдат пренасочвани към видеосистемата, в която те се смесват с видеосигнала, получен от видеокасетофона, и се изпращат към телевизор за цветно изображение или се записват на друг видеокасетофон. Същевременно тези данни се изпращат и към монитора на главния компютър.
В случаите, когато систематаМикрокласработи по приложения, изискващи запазване на информацията от разрушаване, се използва запаметяващо устройство с магнитна лента тип „кертридж“. Това се отнася главно за Правец 286, където се предвижда разширение с такова устройство, независимо че не е включено в стандартната му конфигурация.
Драйверът за управление на запаметяващо устройство с магнитна лента тип „кертридж“ дава възможност за архивиране на дискове или файлове от дискови устройства върху ЗУМЛ и, обратно — възстановяване на дискови файлове от архивни копия на запаметяващи устройства с магнитна лента тип „кертридж“.
Предложените през 1988 г. конфигурации и базово програмно осигуряване на Микрокласдават възможност за изграждане на специализирано програмно осигуряване на гами компютърни класове. Основните характеристики на Микроклас, които го правят приложим за използване за целите на образованието, са: ,
възможност в многотерминалната система за наблюдение на екраните на терминалите;
предаване на смесени — текстови и графични – изображения от главния компютър към терминалите;
режим локална мрежа, съвместим апаратно с многопотребителска система;
възможност за смесване на видеосигнала от видеокасетофона с текстово-графична информация, подавана от компютъра.
СистематаМикрокласбива въведена в ЕСТУ (единно средно техническо училище) Електронни системи—София. Съобразена е с нормативните изисквания на подобен клас (публикувани в бюлетина на МНП № 3/1986 г.).
Както едно време, така и сега, главна причина за корозията и за влошаването на диелектричните параметри на печатните платки са йонните остатъци върху повърхността им след крайната обработка. Проводимостта на разтвора, екстрахиращ тези йонни остатъци, се използува за оценка на замърсеността на повърхността на изпитваната печатна платка Въпреки високата степен на интелигентност на някои от западните устройства, използувани до момента на разработката на този уред, се е налагало извършване на предварителни измервания на различни параметри на работната среда, поради което тази процедура е била доста неприятна и досадна за органите на ОТК и от операторите.
Прец 1989 г. в Централния институт по изчислителна техникав София е разработен и по-късно внедрен в производство
уред за контрол на чистотата на печатните платки –ИЗОТ 0124.
Процесът на определяне и оценяване на ,,замърсяването“ на повърхността на платките е автоматизиран, така че дейността на оператора е облекчена в значителна степен. Този вид контрол е крайно необходим за непосредствено оценяване на печатните платки, а и за оптимизиране на крайните процеси по обработката им. По този начин е възможно да се осигури и „настройване“ на технологичния цикъл на производството като цяло.
Приложението на методите за контрол и точното спазване на предписаните технологии при производство на печатни платки се осигурява, като работата с уредасе опростява максимално и се намалява до минимум влиянието на субективния фактор, т. е. всяко следващо действие на оператора се „подсказва“. Получавайки отговор, уредът поставя следващия въпрос и т. н.
При разработването на ИЗОТ 0124 са взети предвид тези изисквания, а също и условията на работа в конкретната обстановка на производство на печатни платки.
Блоковата схема на уредае дадена на долната фигура.
Уред контрол печатни платки Ured kontrol pechatni platki
Основната концепция, използвана в разработката, е съвместяването на действията на устройствата от измервателния комплекс и на артиметичното и логическо устройство (в качеството на такова е използуван електронен калкулатор ЕЛКА), като клавиатурата се използува общо от двете. Тя се имитира и управлява двустранно от специализиран контролер СК, от една страна, и от АЛУ, от друга. Автоматизацията на измервателния и изчислителния процес обхваща: калибриране и изчисляване на калибрационен фактор; измерване и изчисляване на замърсеността на конкретната платка; статистична обработка на получените и натрупани в паметта резултати.
Основните действия се извършват след въвеждане на необходимите данни в паметта на електронния калкулатор, след което специализираният контролер се задейства. Той индицира състоянието на уреда в момента и „подканва“ за всяка следваща и необходима за случая операторска намеса.
Качеството на произвежданата продукция и правилността на провеждане на технологичните процеси се проверяват чрез т. нар. партидна проверка. За целта от серията печатни платки, изработени след даден производствен цикъл, се вземат 10 до 15 образеца от произведената продукция. С един или с два от тях се установява режимът на работа на уреда— обхват, скорост на потока на екстрахиращия разтвор, прагово ниво и т. н. След това уредът се калибрира за конкретните работни условия с познат замърсител — например разтвор на NaCl във вода, с точно определена концентрация. Измерването се извършва за всяка платка поотделно. В паметта на калкулатора се записват всяка конкретна стойност за замърсяването на измерваните платки, броят им и т. н. След всяко измерване се издава контролен фиш — документ, който се прикрепва към измерената печатна платка.
ИЗОТ 0124 IZOT 0124
Серията от образци, минала изпитването, се оценява общо посредством режима за статистична обработка чрез натискане на бутон ТОТАЛ. При това се отпечатват общата сума на замърсяване на платките в еквивалентно количество NaCl на единица площ, броят на всички преминали през изпитването образци и средноаритметичното замърсяване на платките за единица площ.
Издадените документи – отделните фишове за конкретните замърсявания на платките и последният от статистичната обработка, служат на органите на ОТК за оценка на продукцията. Като се сравняват стойностите от резултатите за замърсяванията с предписаните от стандартите, се констатира в коя от трите групи на степен на чистота могат да се причислят измерените платки. Документално се доказва качеството па измиване на платките.
Стъпковото приближаване, след известно количество процеси на миене на платките към най- добрите резултати за различните видове измиване, води до оптимизиране на технологичния процес като цяло. Това практически е и втората област на приложение на ИЗОТ 0124.
Чрез контролирането на производствения процес с помощта на ИЗОТ 0124се осъществява настройка на технологията за производствоне само напечатни платки, но и на възли и детайли, към които се поставят изисквания за чистота на повърхността
Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е в Sandacite.BG!
Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е
В някои наши публикации сме ви разказвали за мощните електронноизчислителни машини (професионални мегакомпютри) от 1970-те и 1980-те години. Тъй като те се състоят от множество части, те потребяват изключително много електроенергия – от порядъка на десетки и десетки киловати! Много от устройствата, влизащи в състава им, притежават отделно захранване. За да може захранващото напрежение да достигне до всички компоненти на машината, се използват специални устройства като сладура, показан на снимката.
Този разпределителен шкафе предназначен за трифазно и монофазно захранванеи за разпределението му към частите мощни електронноизчислителни машини. Местата, където кабелите на шкафа се свързват със захранващата мрежа и където кабелите на захранваните устройства се свълзва с шкафа, се подсигуряват чрез винтови съединения.
Тъй като е много тежък, шкафът е снабден с ходови колела, за да омже да се премества лесно. Когато решите къде искате да стои, трябва да го повдигнете на четири опори, с което той се стабилизира.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Входно захранващо трифазно напрежение 380/220 V
Изходна мощност (може да се разпределя) Ризх = 130 kW
Брой на изходите:
– трифазни 29
– еднофазни 13, от които два за сервизна дейност
Размери: 680 x 800 x 1212 mm
Електрозахранващ разпределителен шкаф
Ето и част от аварийните му защити. В случай на нужда напрежението на всички изходи може да се изключва само с едно натискане на бутона „Аварийно изключване на захранването“ (онзи най-горе вдясно, червеният). При отваряне на вратите на шкафа се задейства предупредителна звукова сигнализация с възможност за блокировка.
Този туч е производство на Завод за електроника и механика Благоевград от 1987 г. Изнасян е в огромни количества за страните от бившия СИВ, където и досега могат да се намерят такива образци – за разлика от България, където са на практика унищожени.
В тези мегакомпютри всичко е било наистина огромно! Ето напр. с колко кубически метра и колко мъки са се постигали безкрайните 6,4 гб харддисково пространство:
