Статии – Стара техника

Усилвателна уредба ТУУ-5 х 75  в Сандъците – Sandacite!

За задоволяване на нуждите от средни мощности през 1963 г. е разработена българската усилвателнa уредба ТУУ-5 х 75, която съдържа пет крайни стъпала с изходна мощност по 75 W. Качествените показатели на тази уредба са следните:

• номинална изходна мощност 5 x 75 W при номинални изходни напрежения 30, 100 и 240 V;
• честотен обхват от 30 до 16 000 Hz при неравномерност +ldB;.
• коефициент на нелинейни изкривявания в честотния обхват под 1,5%;
• ниво на собствените шумове, с —75 dB по-ниски от номиналното изходно напрежение;
• коефициент на разтоварване в целия честотен обхват, по-малък от 2dB;
• чувствителност на входа на крайния усилвател от 1 до 1,5 V.

Радиоусилвателната уредба притежава следните възмож­ности:

• контролиране на режима на всяко стъпало на усилвателя, а също и на мрежовото и изходното напрежение;
• автоматично превключващо се акустично контролиране на изхода на всеки краен усилвател, както и на изхода на всяка линия;
• дистанционно включване и изключване с напрежение 220 V за къси разстояния (в границите на една сграда), както и с импулси по отделна линия за разстояние до 20 km;
• автоматично включване на вентилатор при използуването на усил­вателя без обслужващ персонал.

Ето и схемата на усилвателя:

Усилвателят се състои от четири стъпала за предусилване и крайно мощно двутактно стъпало. Входът на усилвателя е трансформаторен с потенциометър на вторичната страна, който служи като регулатор. Първото стъпало е усилвател на напрежение и е с единия триод на лампа ЕСС83; другият триод на същата лампа представлява второто стъпало. Следва още едно стъпало усилвател на напрежение с единия триод на лампа ЕСС82. Другият триод на тази лампа е драйверното стъпало. Крайното стъпало е с лампи EL 34. Изходният трансформатор е навит грижливо, за да се намали индуктивността на неговото раз­сейване до минимум. Усилвателят е обхванат от няколко отрицателни обратни връзки, една от които обхваща и изходния трансформатор.

Напрежението на анодните вериги е осигурено от изправителни групи със силициеви диоди Д211, а преднапрежението на крайните лампи — от изправителна група с диода Д7Ж.

Цялата уредба е оформена станочно, като с оглед на безопасност е предвидена блокировка, която изключва уредбата при изваждане на кой да е от панелите.

Към уредбата може да бъде включен нивоизмерител, с по­мощта на който е възможно отчитането във всеки момент на нивото на сигнала независимо от това, дали той е синусоидален или импулсен. Скалата на ниво-измервателя е логаритмична и разтеглена около обх­вата с нулево ниво.

Схемата на ниво-измервателя е дадена на фиг. 2. Сигналът се усилва от единия триод на лампата Е88СС. Тази лампа има голям допустим ток през катода и не позволява да бъде задей­стввана докрай, като за това допринасяй нейната голяма стръмност. Лампата има голяма дълготрайност и вътрешно съпротивление, по-малко от 5 kΩ; тези качества я правят особено подходяща за целта.

Усиленият сигнал се детектира с удвояване от лампата двоен диод ЕАА91 и се подава на решетката на другия триод на лампата Е88СС, в чиято катодна верига е свързан измервателният уред. Посредством делителя 680 Ω, 1 kΩ и 68 kΩ вторият триод на лампата Е88СС е до­веден до прага на запушване. При подаване на сигнал кондензаторът в решетката на триода се зарежда със съответния поляритет до на­прежение, пропорционално на сигнала, което премества работната точка на триода.

За постигане на логаритмичност в показанията на уреда в него­вата верига е включена система от съпротивления и един двоен диод. При слаби сигнали токът през триода е малък, а падението на напреже­ние в съпротивленията във веригата на уреда — също малко. През диодите не протича никакъв ток, те не шунтират уреда и чувствител­ността е максимална. При повишение на анодния ток вследствие на сигнал с по-високо ниво се отпушва отначало първата диодна система, а след това и втората. По този начин уредът се шунтира и се предиз­виква логаритмично показание. Времето на установяване на стрелката е около 50 ms, а времето на възстановяване— 1,5 s. Честотният обхват, в който действа ниво-измервателят, е от 40 до 15 000 Hz.

Външна усилвателна уредба УВО-50

See more

Неизвестни камиони и мотокари от Балканкар в Sandacite.BG!

Характерна черта на българската авто-мото промишленост в периода 1950-те – 1990 г. е, че освен добре познатите ни изделия (автобуси Чавдар, автомобили Булгаррено, стотиците модели електро- и мотокари) в различни научно-развойни институти са разработвани возила, които са в 1-2 екземпляра или поначало в съвсем малка серия. Причините са различни. Тук ще се занимаем с екземпляри от втория тип, от които действително са произведени изключително малко бройки, защото не са предвидени за широка гражданска употреба, а за работа на по-специализирани места – гари, летища, стокови снабдителни пунктове, вътрешнозаводски превоз, складове и т.н. Това е и причината дори и по-възрастното поколение да не ги помни да се движат по улиците.

Такива превозни средства са разработвани преди всичко в Централния научноизследователски институт по транспортно машиностроене на сегашния бул. Цар Борис ІІІ № 126 (на първата снимка), а са произвеждани на други места – в Комбината за автобуси в Ботевград, в различните заводи за електро- и мотокари в страната и т.н. Както се досещате, става въпрос за разновидности на класическите мотокари с добавени различни функции. Това се отразява  и в използваните названия – бензокар-самосвал, мотокар-самосвал, мотовлекач и т.н.

Да започнем с произведения през 1969 г. самосвал Балканкар БС-2305. Той е с товароносимост 3 тона. Снабден е със саморазтоварваща се платформа. Двигателят е бензинов, с мощност 50 конски сили, тип „Москвич“ 408.

Основните размери на БС-2305 (дължина /широчина/височина) — са 3800/1690/2020 mm. Ъгълът на наклоняване назад е 45° и встрани — също 45°.

Външният радиус на завиване е 3600 mm. Скоростта на движение с товар е 32 km/h. Собствено тегло — 2 тона.

Мотовлекачът МС-1518 е негов набор. Предназначен е за теглене на ремаркета и други подобни и може да се използва за вътрешнозаводски транспорт.

Теглителното усилие е 1000 daN. Може да тегли товар до 11 тона. Двигателят е дизелов, четиритактов, с мощност 52 конски сили. Външният радиус на завъртане е 2500 + 100 mm. Без товар преодолява наклон 30 %, а с товар 20 %.

Някои други представители на този тип возила са доста по-свежи на външен вид – напр. бензокара-самосвал БС-2301, той от 1969:

Имали сме и друг мотовлекач – кръстен с труднозапомнящото се название Ф19 ДВ100 (ДТ 1518). Той е превозва товари по пътища с равно и гладко покритие. Конструкцията е актуална за времето си – с високи динамични качества, малки размери, висока маневреност, естетичен външен вид и е пригодена не само за влачене на товари, но и – забележете! – за бутане с челната броня, което е предпоставка за универсалност.

Както виждаме от илюстрацията отдолу, влекачът се урправлява с волан. Минималният радиус на вътрешния му завой е 100 мм, а на външния – 2500. Тъй като това е транспортно средство, което се употребява по гари, автогари и въобще малки пространства, типичната му скорост на движение е само 20 км/ч – както отбелязахме, повече едва ли ще му бъде необходимо. Тежи 1,9 т.

В моторизирания влекач Ф19 ДВ100 има акумулаторна батерия, която осигурява 12 волта напрежение и има капацитет 115 амперчаса.

Дизеловият двигател „Перкинс“ (като този на мултикарите Чавдар) и механичната трансмисия осигуряват три скорости на движение напред и назад. Мощността на Перкинса е 56 конски сили (а той, между другото, е произвеждан в Завода за дизелови двигатели във Варна, по-късно известен като ВАМО.) Теглителната сила е 1000 daN – около 1 тон. Лекото и удобно управление и сигурната спирачна уредба са причина Ф19 ДВ1000 да се употребява удобно и дори приятно. :)

Размерите му са 2760 х 1340 х 1580 мм – тамам като да ни влезе в хола. :D

Мотовлекачът е изработван в няколко варианта. Ето казаните по-горе техни техническите характеристики, обединени в една таблица:

Интересно ли Ви беше? Ако да, то имаме добра новина за Вас: казаното досега въобще не е всичко. В скоро време очаквайте нова статия за неизвестни български авто-мото креации, а дотогава разгледайте цистерната и камиона Чавдар:

Нови мултикари Чавдар

See more

На румънски битак откриха нацистка машина за шифриране Енигма, разбра Сандъците – Sandacite

Миналата седмица публикувахме статия, в която Ви разкрихме тайните на софийския битак. Неслучайно подчертахме, че там могат да бъдат намерени съкровища, които огромен брой хора са смятали просто за ненужни вещи…до един определен момент!

Вижте какво се е случило на букурещкия битак!

Както съобщава Дойче веле, професор по криптография, разхождайки се по един от пазарите за вещи в румънската столица, изведнъж забелязал, изложена за продажба, цяла-целеничка германска машина за шифриране на съобщения Енигма, използвана по време на Втората световна война. Той я купил за всичко на всичко 100 евро, а след това я обявил на търг в букурещкия аукцион Artmark. Търга спечелил колекционер, заплатил за Енигмата 45 000 евро. Не е зле, а?

Тази история разказа мениджърът по оценяване на предмети в аукциона Кристиан Гаврила. Той не пожела да разкрие името на професора и колекционера. Историци и специалисти в областта на ценните вещи обаче твърдят, че в Румъния (по време на Втората световна война лоялен съюзник на Третия райх) все още има няколко неоткрити машини Енигма.

Енигма е разработена в началото на 1920-те г. и първоначално е използвана за шифриране на съобщения, носещи търговска тайна, а също така и във военни предприятия. През 1932 г. полски разузнавачи успели да създадат устройство, известно като ,,криптографична бомба“, което позволявало да се разкодират шифрованите с Енигма съобщения. Скоро след това инженерите създатели усложнили кодиращия алгоритъм на апарата и през 1938 г. излязла обновена версия. Точно този модел бил широко използван от германските войски през войната.

Мдаа, може би и ние трябва да засилим посещенията си на Битака… току-виж сме открили нещо! :)

Още мултикари Чавдар в Сандъците – Sandacite!

Преди няколко месеца Ви бяхме показали няколко неизвестни дотогава модела микробуси и мултикари Чавдар. Тогава те привлякоха сериозен интерес  към себе си, а какво по-хубаво от още една подобна статия!

На горната снимка виждате камион Чавдар 6ТА, разработен в ЦНИИТМ Балканкарпрогрес и произведен през периода 1975-8 г в Комбината за автобуси в Ботевград. Кратки технически характеристики:

Товароносимост 2 т. Дължина 6 м, широчина 2,1 м, височина 2,47 м, максимална скорост 100 км/ч, маса 2,8 т. Двигател: дизелов Перкинс, 4-цилиндров.

Камионът 6ТА е предназначен е за широко приложение. Каросерията е покрита с брезент или гумирано платно.

На долната снимка виждате още нещо – цистерна Чавдар М4Ц. Предназначена е за специфична дейност – измиване на мантинелите на улиците и шосетата, за което е снабдена със специални прикачни четки.

Технически данни: товароподемност 3500 кг; размери: дължина 4450 мм, широчина 2100 мм, височина също 2100 мм; максимална скорост 80 км/ч, маса 6,4 т. Цистерната също е разработена и произвеждана в периода 1975-8 г.

 

За момента това са новите мултикари от Чавдар, които успяхме да открием. При първа информационна възможност ще се включим с нови сведения! :)

 

Изтеглете книжката Мопеди от Сандъците – Sandacite!

Мопедът представлява дву- или треколесно превозно средство, задвижващо се с двигател с вътрешно горене с обем не повече от 50 см3 (или с електродвигател с мощност от 250 вата до 4 киловата, но това вече са екзотики).

Това в заглавната снимка е първата книга за мопеди, издадена в България:

Гайдаров, Симеон. Мопеди : Експлоатация, поддържане и ремонт / София : Медицина и физкултура, 1958. 111 с. :

Сега можете да я изтеглите безплатно от нашата база данни. Нужно е само да кликнете ето тук ==> kniga-mopedi.pdf

 

Какви са видовете електрокари и мотокари? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Немалко е изписано за историята на българските електрокари и по-малко за мотокарите. Разполагаме дори с описания и снимки на модели, които не е ясно дали не са останали само на хартия, ето като ТЕЗИ например. Независимо от това, бели петна в тази област съществуват и ние ще продължим и занапред да пишем статии на тази тема, в които да публикуваме неотразените досега модели в Интернет пространството.

Но закъде сме без една статия, която впрочем отдавна трябваше да се появи – своего родна уводна – която да описва различните видове електрокари и мотокари и начинът, по който се образуват индексите  на българските модели? Комбинациите от букви и цифри имат определени значения, които носят сведения за характеристиките на съответния кар.

И така, да започнем отначало. Електрокарите и мотокарите са безрелсови подемно-транспортни или транспортни средства. Електрокарите се задвижват от един или повече електродвигатели, захранвани от акумулаторна батерия, а мотокарите — от двигател с вътрешно горене (ДВГ). В техническата литература обикновено се използва съкратеният термин кари.

В зависимост от целите на класификацията карите могат да се разделят по следните характерни белези:

1. По начина на задвижване (вида на двигателя) — на електрокари и мо­токари.
2. По експлоатационното предназначение — на влекачи, платформи, нис- коповдигачи и високоповдигачи.
3. По разположението на товара — с товар между опорите и извън опорите.
4. По броя на опорите — на триопорни и четириопорни (броят на опори­те не е равен на броя на колелата — сдвоените колела се приемат за една опора).
5. По начина на поемане на товара от повдигателната уредба на:

а)  със или без наклон на повдигателната уредба:

б) с изнасяне на товара от повдигателната уредба в надлъжно направ­ление;

в) с изнасяне на товара в напречно направление спрямо посоката на дви­жение на кара;

г)  със завъртане на товара спрямо повдигателната уредба.

6. По вида на уредбата за управление на:

а)  с кормилно управление;

б) с лостово управление чрез непосредствено въздействие върху управ­ляемата колона (ръчноводими кари) или чрез предавателен лостов механизъм (със стоящ водач).

7. По положението на водача на кара — със седящ, стоящ и придружа­ващ (ръчноводими електрокари) водач или с издигане на водача заедно с товара (асансьорни високоповдигачи или високоповдигачи магазинери).

На тази таблица е показана схематично класификацията на карите, конструи­рани и произвеждани в България до 1990 г.

Съществуват и други принципи на класификация, които се променят с усъвършенстването на конструкциите. В БДС 8886-—71 е дадена класифи­кация на електрокарите, съответстваща на класификациите на Международ­ната организация по стандартизация (ISO) и Европейската федерация по по­демен транспорт (FEM).

Всеки електрокар и мотокар има съкратено означение. Означението на българските кари се изгражда по следния начин:

1. Всяко означение е съставено от две букви и до три групи цифри, раз­делени с точка.
2. Първата буква означава вида на задвижване: Е—електрокар, Д—мото­кар с дизелов двигател или Б—мотокар с бензинов двигател.
3. Втората буква означава експлоатационното предназначение: В — високо­повдигач, Н — нископовдигач, П — платформен, Т — влекач и С — самосвал.
4. Цифрите от 001 до 999 са разделени на групи, които характеризират вида, товароподемността и конструктивните особености на карите, а именно: от 001—платформени електрокари; от 101 — нископовдигачи; от 201 — висо­коповдигачи с двигателна и управляема колона; от 301 -— самосвали; от 351 — универсални ръчноводими високоповдигачи; от 371 — високоповдигачи с из­дигане на водача заедно с товара; от 401 — високоповдигачи с надлъжно изнасяне на товара; от 451 — високоповдигачи с напречно изнасяне на това­ра; от 501 — влекачи; от 551 — ремаркета; от 601 — универсални трио­порни високоповдигачи; от 676 — универсални четириопорни високоповдига­чи; над 800 — специални изпълнения.
5. Втората група цифри означава височината на повдигане в дециметри.
6. Третата група цифри означава някакво вариантно или модификатно изпълнение на основната конструкция.
7. Пред числата от първа група се прибавя цифрата 1 — за мотокар с ди­зелов двигател, и 2 — за мотокар с бензинов двигател.

Карите се характеризират с няколко десетки показатели, определени в международни и национални нормативи.

В долните таблици са дадени основните технико-експлоатационни показатели на електрокари и мотокари, произвеждани в България до 1990 г.

А ето и завода, в които са се раждали:

Когато се строеше Електрокарният завод

See more

---

Литература:

Оракалиев, Димитър Б.. Електрокари : [Устройство, експлоатация, ремонт] / София : Техника, 1969. 188 с., 2 л. сх. :

Михайлов, Емил Димитров. Експлоатация, обслужване и ремонт на електрокари и мотокари : [Ръководство] / 3. осн. прераб. изд. София : Техника, 1985 348 с. :

Димитров, Йордан Николов. Теория на автомобила, трактора и кара : [Учебник за студентите от ТУ – София] / София : [ВЕГ], 1991. 240 с. :

Наръчникът  на Сандъците – Sandacite за умно пазаруване от Битака! 

Ако сте запалени по някакъв вид колекционерство – на каквото и да е – то най-вероятно поне сте чували за Битака. Какво представлява той?

Битакът е нещо много повече от обикновена утилитарна ,,дестинация за бюджетно пазаруване“. Такава е, например, Женският пазар. А Битакът (или просто Бùта) е място, на което всеки ценител на стари предмети може да открие всякакви стари неща – от книги до авточасти. На Битака може да намерят истински съкровища (напр. картини на известни български художници, книги от ХІХ век или такива с автографи на известни лица от културата). Посетителите са различен род хора, но за мен ценното е, че там се събират много колекционери на всевъзможни вещи. Всеки търси каквото го интересува; в моя случай – българска техника и българска техническа литература.

Много хора обичат да пазаруват от Битака вещи с цел употреба, но това понякога крие рискове от разочарования. Тъй като стоките там са много и различни, тук няма да даваме съвети какво е добре и какво не да се купува от Битака, защото със сигурност ще изпуснем повече неща, отколкото ще отбележим. Затова предлагам да се съсредоточим върху колекционерите.

Те обхождат поставените върху платнени чергилници стоки на продавачите, разглеждат предложенията и винаги обогатяват сбирките си с придобивки. Множеството колекционерски посещения са причина Битакът да се е превърнал и в място за социални контакти. Подобна е и била функцията на форума в Древния Рим – гражданите са се срещали там не само за да сключват сделки, а и за да се видят и научат новините. На Битака човек понякога може да срещне и известни личности-колекционери, а самото посещение е своеобразен седмичен ритуал – всяка събота рано сутрин. Пазарът отваря около 6-7 ч. според сезона и никой не знае защо това е така. Eдна теория гласи, че всеки идва колкото се може по-рано, за да не го преварят други продавачи и да му вземат мястото. Аз не знам дали това е вярно, но ранният начален час на Битака със сигурност прави цялото му посещение по-интересно. J

Към днешна дата Битакът може да бъде открит всяка събота в споменатото време в кв. Орландовци. Транспортът е лесен. Ако не сте с кола, взимате автобус 86, слизате на спирка Кауфланд Хаджи Димитър и тръгвате, накъдето тръгват всички. Ако ли пък сте избрали да пътувате с автомобил, намирате на GPS-а или картата ул. Липов цвят и карате до края й (пак накъдето се движат множеството хора в редица). Към края на улицата ще попаднете на  наклон. Изкачете го и ще се озовете на голям площад. Продължете стотина метра напред и вече сте на паркинга пред Битака.

Заключихте ли? Да започнем пазаруването!

Поначало стоките на Бита нямат и никога не са имали фиксирани цени. Главна специфика на това икономическо пространство е, че продавачът и купувачът се договарят за сделката и накрая цената действително се оказва компромис в най-чист вид. Това има много голямо значение. Познавам хора, които посещаваха Битака само за да изпитат преговорните си умения. Обикновено търговците знаят, че стоката струва много по-малко от цената, която ще обявят, но в нея е включена ,,специалната отстъпка“, която правят ,,само за тебе“, защото ,,ти си свестно момче“ и ,,одеве те помня, като купи онова“.

Важно е да се отбележи също така, че в биташката култура ценовите преговорите са своеобразен белег за коректност – ако не се пазариш, не си сериозен. Доколкото знам, това е правило и в задгранични битаци, като напр. неаполския. А също така не знаеш каква цена ще ти ,,треснат“ следващия път! Тоест, човек трябва да поставя границата. Познавам хора, които изпадаха в емоционален възторг при вида на неща, което отдавна търсеха, и това им струваше все по-високи и по-високи начални цени всеки следващ път.

Според мен, тук направо можем да изведем следната клиентска мъдрост, която същевременно е практическо правило за пазаруване от Битака:

Ако сте на Битака и се дълбоко се колебаете дали нещото пред Вас Ви е нужно или не, то най-вероятно то не Ви е нужно.

В такива случаи у Вас се води борба между двете вечни противостоящи си начала: емоцията и рациото (разумът). Емоцията задейства у Вас хормона на щастието, предизвикано от перспективата за сдобиване с прекрасен нов експонат – познато чувство у колекционерите. Разумът обаче Ви говори с други аргументи – за ненужните финансови разходи (които, колкото да са евтини нещата, но се трупат), за увеличаването на тежестта на товара, за заемането на поредните оскъдни кубични сантиметри пространство в жилището… Според мен в такъв случай е добре да обърнете гръб  на изкушението, да продължите из другите сергии, да насочите мислите си в друга посока и ако след час-час и половина установите, че не сте мислили за потенциалната придобивка, то явно наистина нямате нужда от нея.

Ако ли пък мисълта за находката не Ви напусне и решите, че денят Ви не е успешен, ако още в началото му не се поздравите с нейното притежание, то нека тогава се върнем в пещерата на Аладин. Завъртете се, приклекнете, направете се, че разглеждате вещта. Предложете цена. Ако тя не удовлетворява търговеца, оставете предмета и си тръгнете. Може продавачът да Ви подвикне да се върнете и да заяви, че е съгласен на сделка; може и да не го стори. В първия случай печелите, във втория – не сега. Тогава направете още няколко кръгчета, занимайте се с други неща. След още няколко време се върнете пак, кажете пак същата цена, но задължително същата. Почти сигурно този път търговецът ще се съгласи на нея, тъй като ще сте доказали, че сте сериозен купувач – постоянствал сте в преследването на сделката.

В такива случаи е важно да говорите сериозно. Например, ако предложите цена, сигурен сте, че няма да я увеличавате повече и тя е крайна, но пък тя не удовлетвори продавача, оставете вещта и с безразличен тон кажете нещо от типа на ,,Добре“, ,,Ясно“, ,,Окей, бате“ или ,,Твоя воля“. Иначе се разбира, че блъфирате.

Когато искате да постигнете намаление на цената на стока и желаете това да стане аргументирано, също е важно как ще подходите. Добре е да се позовете на фактори, които търговецът няма как да знае. Например, ако става дума за техника, можете с недоволен глас да изнегодувате срещу липсата (истинска или мнима) на определени части или детайли. Да заявите, че така устройството не може да работи, а такава част вече никъде не може да се намери и то е безвъзвратно унищожено. Да кажете, че към това нещо има още една част, която… (измислете си някакви функции, които извършва, но не се увличайте в подробности, защото отсреща може и да заподозрат нещо). Също така, подбирайте хората, на които пробутвате този номер – понякога и на Битака се намират запознати с устройството на даден вид техника и тогава контрата ще остане у Вас.

В психологията на продажбите е доказано, че при вида на ниските цени на някакви предложени стоки психологическата граница у купувача твърде бързо пада и той е склонен да се ,,обзаведе“ с предмети, които иначе не би купил, дори ако те бяха само около два пъти по-скъпи. В нашия биташки контекст това важи дори с още по-голяма сила, защото човек е склонен да си казва ,,така и така съм станал рано и дошъл далече, нека поне да си тръгна с нещо“. Пагубно мислене! Някои мои познати купуваха всевъзможни джунджурии само защото им ги даваха евтино и после се чудеха какво да ги правят. Опитайте да пазарувате така няколко пъти и ще видите как пространството в жилището Ви ще започне да намалява все по-скорострелно, а портфейлът Ви ще започне да се цупи все повече.

Смята се, че да си тръгнеш празен от Битака е чиста проба аматьорство, но пък според мен професионализмът в биташкото пазаруване не се изразява в това да се натовариш с една камара ненужни щуротии, от които после да се чудиш как да се отървеш.

И в края, още нещо: когато сте се запътили към Битака, не обличайте скъпи дрехи и не носете скъпи атрибути по себе си. Повечето продавачи имат навика да преценяват платежоспособността Ви по външния Ви вид – колкото по-спретнато и официално облечени отивате, толкова по-висока ще е началната поискана Ви цена. Предпочитайте всекидневното, семпло и дори малко протрито/вехтооблекло.

Пазете си джобовете! Ако носите връхна дреха, нека неща като портфейл, мобилни джаджи, ключове и т.н. да са в джобовете не панталоните под нея, а през топлите месеци избирайте панталони с по-дълбоки джобове.

Ако спазвате тези лесни правила, Битакът ще бъде за Вас не пиявица, смучеща седмична доза от Вашия портфейл и жилищно пространство, а в приятно място, до което да си направите ранната разходка в свежо съботно утро, да намерите неща, на които истински ще се радвате… а и не само това. Далеч по-важни понякога се оказват хората със сходни интереси, които могат да станат Вашите нови приятели.

А ето и една от нашите най-любопитни придобивки от Битака:

ИЗОТ 1042С – българският електронен шах

See more

 

Драги фенове на Сандъците, имамe новина за Вас!

Тя не е събитие от днес, но дали сте се замисляли досега, че…

… че нашият сайт, технически погледнато, е блог?

Ми да! Думичката ,,портал“ я използваме, защото така ясно описваме неговите добавъчни функции – я колко е голям, че и форум си има! Но Сандъците си остават блог… явно тази жива и истинска форма на уебсайт, предполагаща постоянно обновление на информацията от автор(и), задълбочили се в една сфера поради обичта си към нея, ни приляга най-добре.

Даам… а всеки блог е добре да се събира със себеподобни. :) Например – да участва в различни блогърски събития. Ако сред Вас има блогъри, те знаят колко нужна, полезна и одухотворяваща е взаимната комуникация между онлайн автори, изявяващи своите идеи в Мрежата.

В последните години у нас се организират доста срещи на блогъри, но моите наблюдения показват, че това са преди всичко тематични срещи на автори, пишещи в някаква област. Това, за което ще Ви разкажа сега, беше събитие, събрало онлайн автори от различни сфери, обединени както от блогърството, така и от още нещо.

Един от интересните видове блог, напоследък развивани в България – това са т.н. корпоративни блогове. За какво служат те?

Нека първо да отговорим на следния въпрос. Когато искате да си поръчате услуга от дадена компания, какво ще направите?

–              ще седнете да четете ,,статийки от нета“ в сайт, който пише за всичко, пълнейки се със статии от поща-автори

–              ще прочетете теоретична статия за услугата от специализиран сайт, но все пак – теоретична. В нея не става дума за параметрите и характеристиките на конкретното търсено от Вас нещо

–              ще влезете в обект на компанията и ще питате какво и що… ама по едно време ще Ви звънне телефонът и ще изслушате обясненията на служителя на тъгъдък, защото трябва да се връщате на работа

–              ще влезете в сайта на компанията и прочетете статия за това, което Ви интересува, написана от служители на самата тази същата компания – често същите, разработвали това, което ще искате да ползвате. Ако имате въпрос, можете да го зададете в писмена форма, а отговора ще получите от същите тези хора. Преди да се зачетете, ще сте седнали спокойно пред чаша чай, бисквитки или каквото там хапвате.

А когато става дума за нещо доста сериозно… банкови услуги?

През декември 2009 г., само на 1 година, корпоративният блог на Fibank печели първа награда за най-добър корпоративен блог в България

Например, измежду многото алтернативни, малко познати и интригуващи канали за  комуникация със своите клиенти специалистите от Първа инвестиционна банка (Fibank)  активно използват и своя блог (http://blog.fibank.bg/). Целта на този вид общуване с клиентите е да се обясняват банкови операции, процедури и термини на достъпен език, да се публикуват новини, които хората да могат да коментират в една по-свободна (блогърска) атмосфера, да се повишава финансовата култура на клиентите… Когато всичко това е поднесено по популярен начин, читателят вижда, че и банкерите са ,,хора като нас“, това слага отпечатък на неговото възприятие и той гледа с по-различен поглед, когато мине покрай обект на банката в града. Има смисъл от човешкото отношение!

Блогърството означава свобода, помнете това. Блогърът пише за нещо, ако иска; ако не иска – не пише, и пише, както иска. Никой не може да го накара да напише нещо, ако не му е по волята, защото по ред причини в България най-често блогърът не се издържа с блог или поне не само. Изключение правят много малко хора, но и те сами са решили какви ангажименти да поемат.

Защо го казвам? Ами защото има доста голяма полза и нужда от това да се пише по блогърски начин за банково дело. Друго си е клиент да запита в свободен текст нещо, което го интересува, или факт, който го е развълнувал. Често пъти точно такива подробности са страхотно важни. Понякога хората не споделят много във формална обстановка… а обстоятелство, направило впечатление на някого, може да е причина за подобряване на услуга, която ползват хиляди хора.

Но да се върнем към разказа in concreto. Блогът на ПИБ е един от първите корпоративни блогове в България. Месец май 2008-а. Досега са 9 години, почти юбилей.

Така стигаме до момента, когато на 28 юни в София беше отбелязан деветият рожден ден на блога на Fibank. Традиционно това събитие се превръща в празник за блогърската общественост в България. На тази среща човек може да се срещне с други блогъри, да говори с тях за каквото желае, да се види и запознае със служители на Банката, чиито статии е чел, да обменят различни мисли и да разбере, че уж познати неща могат да бъдат различни и дори много интересни, ако се представят по нестандартен начин. Повечето от запознанствата си с най-големите технологични блогъри в България съм направил на рождените дни на блога на Fibank.

Обикновено тези срещи се организират в някой уютен бар. Така стана и днес, като мястото беше Kick`s Вar на ул. Цар Шишман 22. Тазгодишната среща обаче беше още по-специална за нашия сандъчен сайт. :)

След проведен предварителен разговор с чудесните специалисти от отдел Корпоративни комуникации на Банката те предложиха барът да бъде украсен с няколко експоната от личната ми колекция от стара българска техника, придружи с информативни плакати, които да разказват за апаратите и техните интересни качества. Изборът падна върху следните неща, които читателите на Сандъците познавате добре:

–              вторият български компютър ИМКО 2

–              български електронен шах ИЗОТ 1042С

–              дисков пакет ИЗОТ СМ0006, използван като сменна памет на първите български хард дискови устройства

–              няколко компютърни игри за 8-битови компютри Правец – Пулсар, Рефлекс, Лунен патрул

Тъй като по-голямата част от очакваните гости бяха технологични блогъри, някак естествено изборът падна на този вид техника.  Смятам, че всяко нещо трябва да си ходи на мястото и според мен поводът за изложбата беше чудесно уцелен. :) Моята банка защити името си на  компания, която подкрепя българските неща. Изложбата заинтересува доста хора, които ми задаваха въпроси, а това означава, че сме успели да извадим българската техника от забравата. Още преди около година, когато започна моето участие като гост-автор в корпоративния вестник Fibank NEWS, си дадох сметка, че Банката е станала първата институция (не медия), проявила интерес към публикации в тази област. А ето сега, че бяхме и наживо! :)

След подреждането на експонатите и плакатите из бара лека-полека гостите започнаха да пристигат и разговорите започнаха. Блогърството като вид авторство отдавна вече е влязло в университетите. В работата си съм имал доста възможност да извършвам библиографска обработка на книги от известни имена, но какво е усещането, когато видиш едно от тях срещу себе си! Проф. Иванка Мавродиева,  преподавател в по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане в моя Софийски университет, е човек, който поддържа цели два блога – академичен и личен. С нея говорихме за различни въпроси около онлайн писането и онлайн авторството, за това, че времето на ,,масовата журналистика“ – блогърството – не само че не отминава, ами тепърва ще навлизаме в него все повече и повече, и за още такива интересни неща. Нещо повече – магистърската програма Управление на електронно съдържание, в която проф. Мавродиева преподава, може би ще е следващата ми академична дестинация.

Отляво надясно: Ивайло Александров, Директор Корпоративни комуникации; Силвия Тодорова, „От игла до конец“; проф. Иванка Мавродиева; Десислава Богданова, Главен специалист ,,Корпоративни комуникации“ и автор в блога.

Имало е много случаи, в които съм усещал, че Fibank има защо да бъде моята банка. Не говоря само за чудесните и изгодни решения и услуги, които предлагат. Имам предвид съвпадения, хора…

След като мина официалната част, на която аз като автор на изложбата и на някои статии във Fibank NEWS оповестих на обществеността ,,кой съм и за какво се боря“, продължиха ценната обмяна на мнения. Имах честта мой събеседник да бъде достолепният г-н Николай Генов, инженер по електронноизчислителни машини и устройства и работил в Дирекция „Маркетинг и реклама” на Банката. Ако имате желание някой да Ви разкаже подробно и ясно за анатомията и функционирането на българските изчислителни системи ИЗОТ от 70-те и 80-те години, заемали цели стаи, то това е той. Знаете ли, че в началото на 1980-те години делегация с негово участие е изпратена в Китай да води обучения на инженери? И че когато в един китайски ЕИМ завод бил разяснен принципът на българските ,,твърди“ запаметяващи устройства със сменяема памет, първото нещо, което някои технолози започнали да правят, било да се опитат да заснемат геометрията на четящо-пишещата глава на лекционния образец? Тогава България е била доста по-напред от Китай в научно-развойната дейност в тази сфера. А сега, ако отидете в магазина и Ви потрябва хард диск, ще си вземете… произведен в Китай, разбира се. Но пък  на него можете да свалите няколко статии за нашите ИЗОТ-и. :)

Десислава Богданова и Ивелина Атанасова, Основател на Фондация DigitalKidZ и собственик на NewTrend Agency

С други хора водихме и други разговори. Там беше и друг важен човек, г-н Боян Думанов – човекът, който преди около година ми даде идеята да издиря и публикувам евентуално запазена информация за митичния първи български банкомат. Тогава аз започнах мащабно изследване, но банкомат не намерих. От това усилие се роди обаче статията за българската банкова техника, която можете да си припомните ето тук :)

==> https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8/

В разговорите ни стана дума и за ,,новите тенденции“ в ограничаването на публикации от  страна на прословутата социална мрежа Facebook и начините, по които евентуално можем да надмогнем това…  не че се получава много. :)

Събитията на Fibank винаги са били стилни и с вкус. И сега всички поканени получихме красив пакет бонбони с емблемата на Банката, които освен това се оказаха и мнооого вкусни… точно от тях си хапвам, докато пиша този репортаж. :)

Надявам се с този непринуден текст да съм Ви потопил във времето и пространството на едно отлично проведено блогърско събитие. Вниманието към отделния човек, към личността, към изявата прави разликата между отличните компании и останалите. От това имаме полза всички.

Първа инвестиционна си остава винаги първа.