Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Българска електрическа хлеборезачка (и не само!) от 1979

Имало и бг електрическа хлеборезачка – чак да не повярваш… Вижте я в Cандъците – Sandacite!

Наистина, много се изненадахме, когато ни изпаднаха тези данни за произвеждана българска машина за рязане на хляб и други хранителни продукт, която се произвежда (вероятно) от 1979 г. Тя, обаче, се вписва в непрекъснатото разширение на гамата български електроуреди, пускани главно от завода Елпром Варна. Означена е с индекс 79512.

Само вижте колко е функционално това чудо! То реже следните неща: хляб, кашкавал, сирене, колбаси, шунка, месо, лук, домати, лимони, цитруси, краставици, ряпа и други подобни вкусотии… направо всичкорезка! :D

Работи с напрежение 220 волта (естествено!), консумира около 200 вата от мрежата, а размерите му варират според това дали се намира в сгънато, или в разгънато положение. Така или иначе, максимално те могат да бъдат следните: 362 мм дължина, 252 мм ширина, 204 мм височина.

Ето и кои са съставните му части и въобще устройството на уреда (показано и на долната фигура):

1 – бутон на ключа; 2 – шибър за регулиране дебелината; 3 – упорна плоча; 4 – нож; ос-винт за закрепване на ножа; 6 – шейна; 7 – притискач; 8 – масичка; 9 – водещи ребра на шейната:

Такаа… а сега да го включим!

За тази цел първо трябва да поставите шейната и, разбира се, да включите щепсела в контакта. Отгоре на джаджата има едно от ония стандартните русенски пускови ключета, което трябва да натиснете, за да задействате електродвигателчето, а оттам и цялата резачка. Самото рязане се осъществява, като натиснете леко онова, което ще режете, към опорната точка, и тогава подадете към ножа:

Поначало месото и колбасите се режат студени – веднага след изваждането им от хладилника. Пластмасовите обвивки на колбасите трябва да се почистват преди рязането на мезетата.

Притисквачът е достатъчно прецизно направен, така щото Вие можете да нарежете ,,жертвата“ до последния резен, без да се опасявате, че ще нараните ръката си. Остриетата на притисквача държат здраво крайните парчета от продукта, а ръката Ви остава винаги зад стената на шейната и притисквача, които я държат на безопасно разстояние от ножа – всъщност я отделят от него. През което време ножът се върти с 85 об/мин и секунда след секунда Ви доближава до лелеяното манджане:

А сега малко за почистването на уреда. То се прави задължително при изключен от мрежата уред! Външните повърхности е достатъчно само да избършете с влажна кърпа. При основно почистване обаче е необходимо на демонтирате ножа. За тази цел с върха на нож или по-тънка монета развийте оста надясно:

Регулирането на дебелината на рязане става безстепенно посредством шибъра. Когато шибърът се движи надолу, опорната плоча се движи назад, а дебелината на резена се увеличава. Стрелката на шибъра посочва нагласената дебелина на рязане по скалата на колоната:

УКАЗАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ – неслучайно ги пишем с главни букви

За безопасната работа на електрическата всичкорезка е необходимо да се спазва следното:

Напрежението на електрическата мрежа трябва са съответства на номиналното напрежение, означено на уреда.
При работа с джаджата винаги използвайте шейната и притискане.
Двигателят е с кратковременен режим на работа и не бива да бъде включен повече от 5 минути – също като при казан-пералните, с които Ви запознавахме наскоро, но тук периодът е дори по-кратък.
След работа с уреда, ножът трябва да се постави в нулево положение, като се измества упорната плоча чрез шибъра.
Уредът не е предназначен ползване от деца, затова се забранява достъпът им до него. Виж, да Ви гледат – може.

В заключение ви предлагаме автентичен документ – официална гаранционна карта на такава джаджа, закупена 1 ноември 1984 г. от магазин на СО Нармаг на днешната ул. Пиротска (тогава се казваше Жданов) № 19. Чиста проба орЕгинал! :D

Ами, това е! Пожелаваме Ви приятна работа с българската електрическа всичкорезачка и не забравяйте да си спомняте с любов за българската техника! :)

Eдна публикация на Cандъците – Sandacite!

Българска къмпингова лампа ИЗОТ

Българска къмпингова лампа ИЗОТ в Сандъците – Sandacite!

Такаа… времето аха-аха, съвсем скоро да затопли и може би ще тръгнете по къмпинг. Така, а като се стъмни, с какво ще си светите в палатката? Само с фенерчето на телефона, или и с нещо друго? ДСО ИЗОТ е помислило и за тази ситуация! :D

Днес ще Ви представим чудодейната къмпингова лампа ИЗОТ 802А!

Както и двата или трите други модела къмпингови лампи с търговската марка на ИЗОТ, това чудо се използва за осветление в полеви условия или в домашна обстановка при липса на мрежово захранване. Предназначенията й извън дома са разнообразни – за туризъм, спортен риболов, вилни постройки, палатки, малки добавъчни постройки към вилите и т.н.

За тази цел лампата има следните видове захранване:

акумулаторно 12 волта
батерийно 9 волта с 6 броя батерии R 20, 1.5 V

Между другото – най-интересното конкретно за нашия екземпляр. Забелязвате ли, че му е залепена заводска бележка от хидравличен крик?! Да се чудиш защо!

Отговаря на ОН (отраслова нормала) 54563 за 1985 г. Произвеждана е в СШУ Стара Загора през втората половина на 80-те години.

Нашата е съвсем новичка – доста малко е употребявана. Сега вече е на сигурно място. :D Друг такъв модел е ИЗОТ 805.

А сега – ето още нещо осветлително, старозагорско:

Български светофар от 1963 г.

Плотер Микроника П297

Днес избрахме да Ви запознаем с този симпатичен български мъпет! :)

Плотерът Микроника П297 М1 е предназначен за изчертаване на графична информация с формат А3 и въвеждането й в изчислителни системи. Свързва се с тях по стандартен сериен канал (точното название на интерфейса му за предаване на данни е RS232C). След това информацията, създадена и въведена с него, може да бъде обработвана със специализирани програми – напр. от типа CAD. Хардуерът, на който това става, могат да бъдат персонални компютри, миникомпютърни системи (от ония, едностайните), системи за автоматизиране на проектирането, машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) и др.

Този плотер е с вградена микропроцесорна система за управление, основана на българския микропроцесор СМ 601, , разработен в Института по микроелектроника в София и произвеждан в Ботевград. В СМ 601 има вградени функции за изчертаване на различни видове линии, окръжности, дъги, таблици, буквено-цифрова информация, маркери и др.

Както виждаме от снимката по-горе и от чертежа по-долу, плотерът е оформен в пластмасов корпус. В него е поместена управляващата му електроника и механичните части – пишещият инструмент и двигателчето за неговото преместване:

Елементите на плотера са, както следва: 1 – корпус; 2 – неподвижен държач на ръчките; 3 – подвижен държач на ръчките; 4 – подвижен чертожен инструмент; 5 – работно поле (главен панел); 6 – командно табло (пулт за управление); 7 – ограничители на работното поле

За да работи плотерът коректно с компютъра, той има нужда от управляваща програма (нещо като днешните драйвери), която е записана в постоянната му памет. Има възможност чрез контролер да работи и с външни запаметяващи устройства за запаметяване на данни на магнитна лента тип ЕС 5300 и многофункционалния терминал ИЗОТ СМ 1604 – това първото е за в случай, че искате да запаметите резултата от работата си на външна памет и да го разнасяте някъде.

Производител: НПК Мехатроника Габрово от първата половина на 80-те г.

Технически данни:

адресируема стъпка 0,1 mm (това е най-малкото разстояние, което плотерът може да идентифицира)
максимална скорост 25 cm/s
работно поле 300 x 420 mm
интерфейс – както казахме, сериен RS 232
режим на работа: автономен и под управлението на компютър
захранване 220 V/50 Hz

Вижте колко е готин – има си и запазения оригинален сертификат за качество! Минал е изпитанията на 19.VІ.1987:

Ето и един PDF за четене – експлоатационната документация на плотер Микроника П297 М1: ploter-mikronika-p297-m1.pdf

Вечното списание Космос

В Сандъците – Sandacitе публикуваме историята на легендарното списание Космос!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 128, 26 януари 2018 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-128.pdf.)

„Космос“ е списание… но да кажем само това за него, е все едно да кажем, че „Таймс“ е вестник. „Космос“ е заглавие, за което съм сигурен, че винаги ще значи нещо. Едва ли има човек, който да не го помни или поне да не е чувал за него.

„Космос“ е легендарно българско издание, определяно още навремето като „научно-художествено списание за юноши“. То започва да излиза през юни 1962 г. и оттогава отваря истинска врата към света за тогавашните читатели. На неговите отначало 64, а сетне все повече страници като в пъстра мозайка се срещат разгадани мистерии от вековете, неочаквани хипотези от природните науки, нови мнения по вечни енигми, последни новини от науката и техниката, смайващи научнофантастични разкази… Огромна част от темите в списанието са разработвани за пръв път на такова равнище и с подобно майсторство, а разказите са от автори, за които тогавашните български читатели в повечето случаи само са чували – класиците на фантастиката Азимов, Робърт Хайнлайн, Клифърд Саймък, Робърт Шекли… дори и няколко разказа от Стивън Кинг. И само тези имена да бяха!

За да може всичко това да се случва в продължение на десетилетия, разбира се, е нужен огромен труд. От 1967 г. зам.-главен редактор на „Космос“ става блестящият научнопопулярен автор д-р Светослав Славчев, човек с широки интереси, дарба да научава нови неща и умение да ги разказва увлекателно. Той е двигателят на списанието, но сред авторите има и тесни специалисти в други сфери, в които излизат статии – психология, археология, футурология, астрономия, география, зоология, биология, роботика и какво ли още не! Това оформя профила на списание тип дайджест. Разбира се, най-„касовата“ тема по това време е космонавтиката, което е обяснимо с големите й успехи през този период. И още повече надежди – напр. авторите са били уверени, че до 2000-ната г. ще има заселени хора на Марс. Има и рубрики с по-кратки текстове – „Природен календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Астрономически календар“, „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица). За илюстратори са привлечени известните художници Борис Ангелушев и Александър Денков.

Веднага след излизането на пробния нулев брой се получили множество писма от читатели, в които гимназисти желаeли в списанието да присъстват „повече художествени материали“. Затова колегията взела решение във всеки брой да се помества НФ разказ, а самите статии да бъдат по-популярно написани. Читателите обяснимо проявявали най-голям интерес към американските фантасти, но в началото на 60-те г. на широкото им публикуване не се е гледало с добро око от издателя на „Космос“ – ЦК на Комсомола. За да заобиколят тази преграда, редакторите прибягвали до хитър трик. Те превеждали американските автори от руските им преводи. „Ние много добре си го знаехме английския, но просто т.н. „препреводи“ бяха единственият легален начин да се промъкнем между капките“ – намигва д-р Славчев. Нещо като да размахаш книгата пред очите на цензорите и да им кажеш: „Ето, няма проблем да публикуваме това – виждате, че в Съветския съюз е излязло!“

През 70-те и 80-те г. тиражът на „Космос“ стигал до 210 000 за всеки брой! Това го прави третото най-разпространено списание в България през този период. Тиражът спокойно е можел да бъде и още по-голям, но в онези години за това са действали ограничения, определени от ЦК, а не съобразени с читателския интерес.

Изпълването на списанието с интересни новини е било въпрос на подбор и превод. За рубриката с кратки научни новини „Предава „Космос“ редакцията е имала абонамент за над 30 световни списания от различни области. От тези авторитетни източници са взимани новини, но и самите автори са били хора с познания и са измисляли теми, по които информацията в България е била малко или изобщо е липсвала.

Дори и след 1990 г., когато повечето държавно издавани списания спират излизането си, идеята „Космос“ се оказва жизнеспособна и до края на 1994 г. с неговото издаване са занимават две частни издателства. Ветеранът престава да излиза едва когато в България се появяват няколко списания, всяко от които е профилирано в някоя от областите, в които дотогава „Космос“ е бил законодател. Отново ще цитираме д-р Славчев: „Тогава „Космос“ беше прозорец към света, а сега прозорци има много“. Колко е точно това определение – „прозорец към света“ са думите, с които го определят и много дългогодишни читатели.

За главоломния успех на списанието без съмнение стоят няколко фактора – предоставянето на достоверна и майсторски поднесена информация от непознати области с „глад за знание“, увлекателно написаните материали, НФ разказите, отговарящи на читателското търсене, възобновяването на традицията на научно-популярните списания отпреди 1947 г., за която самият д-р Славчев признава, че е отчетена при създаването… Благодарение на всичко това „Космос“ остава една легенда, а емблемата с белите букви на черен фон винаги ще пробужда приключенското в нас.

А ето тук можете да изтеглите и пълния цифровизиран архив на това култово списание, който е изготвен от нашия сайт ==> https://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-100-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-1962-199/

Изтеглете Радионавигация (български учебник) от 1943

В Сандъците – Sandacite качихме български учебник по радионавигация от 1943 г.! :)

Напоследък, благодарение на някои добре написани статии в Интернет и на активната издателската дейност, реабилитираща изключителни стари мемоари (напр. на родолюбивия сайт ,,Българска история“), ние имахме възможността да научим много информация за подвизите, извършени от българските летци въздушни асове. Това са достойните и смели люде, защитавали небето над България по време на терористичните англо-американски бомбардировки през зимата на 1943-4 г. Разбира се, има още споменни книги, които предстои да бъдат издадени в тази насока, но това е въпрос на бъдещи задачи, по които се работи и които. ще бъдат свършени.

Не по-малко интересно е обаче да проследим как се е осъществявало (поне част от) обучението на българските въздушни орли. Едно такова запознаване би доближило тези легендарни личности още повече до нас. Друго си е да разгърнем книгата, четена от летеца изтребител! За да помогне за това, е създадена и публикацията, която четете в момента.

Тази книга е първият български учебник по радионавигация. Предназначен е за летци пилоти от Въздушните на Негово величество войски на Царство България, както се вижда и от отпечатаните на корицата емблеми. Издаден е през 1943 г., а авторите му са кап. летец Димитър Караиванов и поручик летец П. Паяков. Предназначен е да бъде основна книга при подготовката на летците от Въздушните войски през онзи период.

Учебникът съдържа 143 стр. Изложението на материала започва от фундаменталните знания – употребявани съкращения в радионавигацията, видове електромагнитни вълни, как се използват различните по дължина радиовълни… Продължава се с антените, радиозасичането и подробностите около разнообразните ,,ефекти“. Следващите 4 глави са посветени на темите ,,Радионавигация с чуждо засичане“, ,,Радионавигация със собствено засичане“, ,,Кацане в лошо време“, радиодевиация и радионавигиране.

Книгата е с изключително практическа насоченост и е изпълнена с мнооого примери.

Ние я цифровизираме, защото смятаме, че е изключително интересно да видим какъв материал е залягал в подготовката на летците по онова време; мислим, че е забележително усещането да се докоснем до учебниците на онези смели въздушни орли, които са имали отговорността за въздушната сигурност на България тогава и са бранели небето над София по време на варварските англо-американски бомбардировки през зимата на 1943-4 г.

Учебника можете да изтеглите оттук ==> Д. Караиванов, П. Паяков – Радионавигация (1943).pdf

Надяваме се, че четенето му (или поне прелистването му, в случай че не се интересувате много от история на радионавигацията) все пак ще Ви е интересно! :) Поздрави от нас; когато пак намерим някакви интересни стари архиви, които си заслужават да бъдат цифровизирани, ще го сторим.

Български принтер ИЗОТ 0230-М1

Българският принтер ИЗОТ 0230-М1 в Сандъците – Sandacite!

ИЗОТ 0230-M1 е производство на Завода за пишещи машини — Пловдив и е предназначен за използване в компютри за отпечатване на буквено-цифрова н графична информация. Бил е предвиден за ,,Единната система“ (ЕС) компютри на СИВ. Вероятно производството му започва през 1983 година.

Принтерът ИЗОТ 0230-М1 е матричен, както най-масовите от епохата. Той работи с гъвкав печатащ диск (т.н. „маргаритка“), който дава възможност за отпечатване на 96 различни знака. ИЗОТ 0230-М1 е окомплектован с три вида „маргаритки“ със следните набори от символи:

Кирилица — главни и редовни букви
Латиница — главни и редовни букви
Кирилица и латиница — само главни букви

ДРУГИ ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ:

Средна скорост на печатане — 30 знака в минута
Максимална ширина на хартиената лента — 380 мм
Програмируема стъпка между отпечатваните символи
Програмируемо междуредово разстояние
Отпечатва до 5 екземпляра с възможност за двупосочен печат

Абе, печата си – те така и го наричат в рекламата, ,,изходно печатащо устройство“. Като се замислим, не се сенащем как може да е ,,входно печатащо“ и какво би печатал в такъв случай, ама карай… :)

Габаритни размери:

височина 248 мм
ширина 680 мм
дължина 395 мм

Маса — до 25 килограма. Спокойно, в една торба ИКЕА ще го занесете – щом ние успяхме, и Вие ще сколасате. :)

Ето още две технически подробности.

Този принтер се е поддържал от тогавашните български компютри, но не по единен начин – за някои е трябвало да се добави към компютъра платка с необходимия хардуерен интерфейс (по-точно, с конектор за него), така щото да може да се включи принтерът към компа. При други кампютри това не е било проблем, защото те са имали вграден такъв интерфейс. Така например, такава щайга е all-in-one-ът ИЗОТ 1031С. Той е снабден с вграден контролер и затова включването на печатащото устройство ИЗОТ 0230-М1 към него не е проблем.

Как обаче е трябвало да постъпят притежателите на ПК Правец 82, да речем? Да се обърнат към ПСП „Техноснаб“ — Пловдив. Неговата районна пласментна база за изчислителна и организационна техника по желание на клиентите е можела да достави принтера, окомплектован с необходимата интерфейсна платка за включване към ПК Правец 82. Контролерът е произвеждан също в Завода за пишещи машини и цената му е била 130 тогавашни лева. ПСП „Техноснаб“ — Пловдив, осигурява необходимия контролер и на свои клиенти, закупили принтери от тях през някоя предишна година, но без него.

ИЗОТ 0230-М1 има и допълнителна възможност за обогатяване на използваните шрифтове — неговите „маргаритки“ са заменяеми с гъвкавите печатащи дискове, произвеждани от фирмата „ДИАБЛО“ (така пише и в брошурата му – може би това е някакво тогавашно българско предприятие).

Сервизното обслужване в гаранционен и извънгаранционен срок се е извършвало от завода-производител. Адресът е бил следният:

ПСП „Техноснаб“ — Пловдив

ул. „Асеновградско шосе“

(Непосредствено до Завод за пишещи машини)

Български компютър полетя в Космоса

Както знаем, от 7 до 17 юни 1988 г. българският космонавт Александър Александров излита на борда на съветския космически кораб Союз ТМ-5 заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Интересно е да се знае, че заедно с Александър Александров (той е и вторият български космонавт) излита и успешно изпълнява задачата си първият български компютър, работил в Космоса – представител на фамилията компютри МИК 16. Негови създатели са старшият научен сътрудник Николай Илиев от Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) и професор Димитър Мишев от Централната лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) при Българската академия на науките. В основата на проекта е залегнала фамилията индустриални компютри, разработена в ИТКР, а надстройката е дело на специалистите от ЦЛКИ.

Днес в Сандъците ще Ви запознаем по-подробно с първия български космически компютър.

През първата половина на 80-те години години персоналните компютри от типа IBM PC/XT вече са се наложили като световен стандарт. Затова при създаването на фамилията професионални компютри МИК /Модулни индустриални компютри/ 16 в Института по техническа кибернетика и роботика са формулирани следните изисквания:

пълна програмна съвместимост с IBM PC/XT,
надеждна работа след транспорт и при промишлени условия,
конструктивна и логическа съвместимост с по-старата модулна фамилия – МИК 68, гъвкавост по отношение на евентуалните разширения и бъдещото развитие на системата.

МОДУЛНА СТРУКТУРА

Разработена е фамилия модули МИК 16, позволяваща изграждането на различни програмно съвместими с IBM PC/XT компютри. Модулите са изпълнени двоен и в единичен европейски формат. Помежду си се свързват чрез пасивна дънна платка с две успоредни магистрали, логически съвместими с IBM PC. Магистралите се поддържат от процесорния модул на компютъра, като системната е изведена на съединителя ХВ, а периферната – на съединителя ХА. Използвани са индиректни съединители от европейски тип DIN 41612.

Всички модули, разработени в двоен формат (с изключение на процесорния), се включват само със съединителите ХВ, а разработените в единичен формат могат да бъдат включени към едната от двете магистрали (виж фигура 3). Това е възможно, тъй като всеки модул в единичен формат генерира допълнителния сигнал за управление на буферите за данни CARDSEL, който се използва в периферната магистрала ХА.

Избраната модулна структура напълно удовлетворява изискванията за надеждна работа в промишлени условия. Модулите могат да бъдат монтирани в касета и да се изолират от околната среда по подходящ за случая начин. Те са конструктивно съвместими с по-старата фамилия модули МИК 68 и могат лесно да се съчетават с тях чрез един преходник (фиг. 4).

Всички модули МИК 16 са разработени в двуслойна технология, като 64-те пера на европейския съединител са заети напълно от магистралата на МИК 16, която е осембитова, понеже е използван микропроцесорът 8088 (като в IBM PC). При бъдещо преминаване към шестнаде- сетбитова магистрала(като в IBM PC/AT) процесорният модул на МИК 16 може да се замени с нов, като допълнителните пера на магистралата се изведат на европейски съединител от същия тип, но с 96 пера. По този начин разработените периферни модули от фамилията МИК 16 ще могат да се използват и в бъдеще.

МОДУЛИ НА МИК 16

МИК PC 188Т –

Модулът „Процесор“ МИК PC 188Т управлява магистралите на МИК 16. Той съдържа следните по-важни компоненти:

процесор и копроцесор (поставя се на платката по желание на клиента) с допълнителни логически схеми, необходими за правилно функциониране;
пром;
входно-изходен периферен адаптор със свързана към него клавиатура и схема за четене на ключетата, определящи вида на системата;
контролер за пряк достъп до паметта;
арбитрираща логика;
схема за програмируемо въвеждане на цикли на задържане на процесора;
контролер за управление на прекъсванията;
таймер;
интерфейс към магистралите на МИК 16.

Платката е с двоен европейски формат и се свързва към системната и периферната магистрали на МИК 16 чрез два съединителя с по 64 пера, евростандарт. Захранва се с постоянно напрежение + 5 V от системната или периферната магистрала и консумира не повече от 1А ток.

На лицевия панел са изведени ключетата за конфигуриране на системата, съединител за клавиатура, бутон за RESET и ключе за превключване на 4,77 или 8 MHz.

Двете магистрали на МИК 16Т са напълно логически съвместими с магистралата, използвана в IBM PC/XT, като сигналите са изведени на съединители от европейски тип с 64 пера. Двете магистрали се различават по това, че на съединител X А се използва един допълнителен сигнал CARDSEL за управление на допълнителния буфер за данни на процесорната платка към периферната магистрала.

МИК PC 254M –

Модулът “Комбинирана памет 640 Кбайта“ М е предназначен за свързване към системната магистрала МИК 16 – ТУРБО На него са разположени:

оперативна памет с капацитет до 640 Кбайта;
два серийни интерфейса RS 232С;
един паралелен интерфейс от тип Centronics;
CMOS часовник календар ММ
логическа схема за следене на захранващото напрежение;
три съединителя за допълнително разширение на паметта.

МИК PC 255М –

Модулът „Многофункционален разширител“ МИК PC 257 е оперативна рам със странична организация и съдържа осем банки памет с общ капацитет в зависимост от типа на използваните интегрални схеми (64Кбита х 1 или 256 Кбита х 1) между 512 Кбайта и 2 Мбайта. Платката разширява оперативната памет на персоналния компютър над 640 Кбайта. При проектирането е предвидена възможността за едновременно включване и използване на две,три или четири платки така, че общият капацитет на разширената оперативна памет да достигне съответно до 4, 6 или 8 Мбайта. Платката може да се използва и от стартов адрес 40000Н, като в този случай част от паметта за разширение допълва стандартната оперативна памет до 640 Кбайта, а останалата част служи като странично адресируема. Възможно е и използуването на платката от стартов адрес 400000Н като динамична рам с капацитет 512 Кбайта, което от своя страна изключва възможността тя да послужи за странично разширение на стандартната оперативна памет.

МИК PC 311 – Модулът “Контролери за гъвкави магнитни дискове и твърди дискове тип уинчестър” МИК PC 311 може да управлява едновременно до две флопидискови устройства с обем 360 Кбайта и до два твърди диска с обем от 5 до 33 Мбайта. Типът на съответния уинчестер диск (брой глави и цилиндри) се избира за двата диска поотделно чрез ключета на платката. Контролерите работят под управлението на MS DOS или PC DOS версии над 2.0. Контролерът работи и в split режим, при който един твърд диск се разделя еквивалентно на два логически, работещи като самостоятелни устройства под управлението на ДОС. От страна на твърдия диск контролерът работи по интерфейс ST506, със скорост на обмен 5 Мбайта, сек. Съдържа собствена форматираща програма.

БИБЛИОГРАФИЯ:

сп. Компютър за Вас 7-8-1988

10 години космически проект „Шипка“ : Сб. с докл. – юбил. науч. сес., София, юни, 1998 / Ред. кол. Н. Георгиев – глав. ред. и др. – София : Инст. за косм. изследвания, 1999 ([София : Брайлова печ.]). – 376 с. : с табл., сх., ил. ; 23 см

Първият български монитор ВКП 170

ВКП 170 е мониторът на легендарния ИМКО 2. Вижте го в Сандъците – Sandacite :)

Мониторът ВКП 170 е произвеждан от Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Това е първият български компютърен монитор. Съкращението ВКП означава ,,видеоконтролен приемник“. В интерес на истината, преди него има един друг монитор, наречен ВКП 100 – лампов и тежащ 32 кг, но той за компютри не е използван, а за видеонаблюдение. ВКП 170 обаче си е компютърна джаджа и затова го наричаме ,,първият български монитор“. По-надолу успоредно с техническите му характеристики, ще виждате и реални негови снимки от нашата колекция. :) Както ще се убедите от тях, кутията е същата, но някои елементи са остранени (орязани), за да се получи от телевизора монитор. :D

Освен за комплектуване към втория български персонален компютър ИМКО 2, дисплейният монитор ВКП 170 е предназначен и за наблюдение на видеоинформация, предавана по кабел от тeлевизионна камера или от други източници. Има диагонал на екрана 31 см. Схемата му е актуална за времето си. ной представлява модифициран вариант на популярния преносим телевизор София`31:

Български телевизор София 31 + схема и упътване

Технически данни:

Стандарт: 625 реда, 50 полукадъра

Редова честота: 15625 Hz

Входен видеосигнал: 1 V_pp, положителен поляритет

Разрешаваща способност: над 500 линии

Диагонал на екрана: 31 см

Различими полутонови градации: 7

Геометрични изкривявания: по-малко от 3 %

Захранване: 220V, 50 Hz

Консумирана мощност: по-малка от 35 W

Работна температура: от 10° до 35° С

Схемата на монитора е изградена на следните блокове:

ВИДЕОУСИЛВАТЕЛ

Видеоусилвателят на монитора ВКП 170 усилва комплектния телевизионен сигнал, постъпващ на входа до необходимото за модулация на кинескопа ниво. Изпълнен е на транзистори Т 101, Т 102, Т 103, Т 104, Т 105, Т 106. В стъпалото на Т 102, посредством диод се възстановява постоянната съставна. Усиленият от крайното стъпало сигнал с отрицателна полярност и размах 55 ± 5 V се подава на катода на кинескопа. С потенциометъра R 605 (регулатор „контраст“) се регулира размаха на видеосигнала. Стъпалото Т106 усилва синхронмпулсите от КТС.

СИНХРОНИЗИРАН ЗАДАВАЩ ГЕНЕРАТОР

Мониторът ВКП 170 е изпълнен на линейната интегрална схема ТВА 920 (ИС 201), съдържаща следните схеми:

амплитуден отделител
отделител на смущаващите импулси
схема на изменение времеконстантата и стръм- ността на характеристиката
схема за сравняване фазите на синхронмпулсите и колебанията на задаващия генератор
схема за сравняване времеимпулсите на обратния ход и хоризонталните гасящи импулси
задаващ генератор за хоризонтално отклонение
формиращо стъпало
изходно стъпало

Усиленият от видеоусилвателя т. в. сигнал се подава на амплитудния отделител. На извод 7 на интегралната схема се получават синхроимпулси за задаващия генератор за вертикално отклонение, а на извод 2 — за драйверното стъпало за хоризонтално отклонение. За фазосравняващото стъпало е необходим импулс от обратния ход на хоризонталната развивка — 50 V , който се подава на издод 5 на ИС.

КАДРОВА РАЗВИВКА

Кадровата развивка на монитора ВКП 170 се осъществява с ИС 210—ТДА 1170, съдържаща генератор за ВО, стъпало за пилообразно напрежение и краен мощен усилвател. Напрежението от усилвателя постъпва на вертикалната отклонителна бобина и създава там пилообразен ток с кадрова честота, линейността на който се регулира с R 209, а амплитудата — с R 204 (вертикален размер на растера).

РЕДОВА РАЗВИВКА

Включва задаващ генератор и фазосравняващо устройство (ТВА 920), драйверно стъпало, изпълнено на транзистор 2Т 6551, работещ като усилвател в ключов режим и крайно стъпало — източник на линейно изменящ се ток, на транзистор КТ 802 А. Линейността на отклонителния ток се регулира с помощта на линеаризиращата бобина РЛ 401. Пилообразният ток с редова честота се подава през регулатора за хоризонтален размер на редовата отклонителна бобина. Крайното стъпало за редова развивка захранва трансформатора за ХО.

ЗАХРАНВАЩ БЛОК

ЗБ на монитора ВКП 170 разделителен мрежов трансформатор, вторичната намотка на който е натоварена с мостов диоден изправител. Изправеното и филтрирано напрежение се подава на ИС 401 — МАА 723 и транзисторите Т 401 и Т 601, Захранва видеоусилвателя, синхронизирания задаващ генератор и отоплението на кинескопа. Посредством Кл 703, разположен на задната плоча, става превключването на мрежовото напрежение и напрежението от акумулатор.

КИНЕСКОП

Кинескопът е с диагонал на екрана 31 см и отклонение 110°. Напреженията за електродите се получават от ТХО. Напрежението на модулиращия електрод (—35V до —70V) се регулира с регулатор „яркост“. Напрежението на ускоряващия електрод е 250 V, а на фокусиращия се изменя от 0 до 350 V с R 606. Високото напрежение на кинескопа е 11 kV.

ИМКО 2 – вторият български компютър

Eдин материал на Сандъците – Sandacite.

Българският контрол на достъпа

И друг път на страниците на Сандъците – Sandacite сме Ви запознавали с интересни български изделия, обединени под названието устройства за автоматизация на труда. В случая с ДСО ИЗОТ те представляват произведения на изчислителната техника.

Настоящата публикация прави една ,,снимка“ на най-новите произведени електронни устройства в рамките на ИЗОТ към момента на отбелязването на 1300-годишнината на Българската държава – 1981 г. Между другите неща, тук ще научите и за българската система за контрол на достъпа, разработена точно тогава. Тя дори е била въведена на някои места!

,,В съответствие със световните тенденции на развитието на изчислителната техника и в България се разгръща широка програма за усвояване на микропроцесорната техника. Трябва да се започне с факта, че разработена и внедрена в редовно производство българската микропроцесорна фамилия СМ-600, която включва микропроцесор, големи интегрални схеми за различни типове интерфейс и памети, Българският компютър ИЗОТ0220, разработен за целите на проектирането на микропроцесорни системи, е снабден с развито програмно осигуряване (софтуер): асемблер, редактор, дискова операционна система, макроасемблер, интерпретатор на алгоритмичния език БЕЙСИК и транслатор на езика ФОРТРАН. Ако някой програмист желае да работи с него, той разполага и с крос-програмно осигуряване, което се осъществява на българските електронно-изчислителни машини ЕС-1020 и ЕС-1022, Това осигуряване съдържа симулатор, крос-асемблер и транслатор на езика МПЛ/600.

През 1981 г. в производство се намира и серията отпроцесорни модули — градивна база за потребителските микропроцесорни системи. Такава система за управленческа дейност е бюрокомпютърът ИЗОТ-0250. Той е предназначен за събиране и първична обработка на икономическа информация. Чрез използване на разработените пакети приложни програми с ИЗОТ-0250 могат да се изградят системи за автоматизиране на обработката на информация в промишлени предприятия, АПК, търговски организации и др. Наличието на проблемно-ориентирания входен език FAL позволява лесно и удобно обслужване на машината. Входните данни и получените резултати се записват върху гъвкав магнитен диск и могат да се съхраняват и използуват неограничено дълго време. Гъвкавият магнитен диск прилича на гъвкава грамофонна плоча, но върху него могат да се запишат до 300 000 знака! Това а 8-инчов флопи диск, същият като ето ТЕЗИ.

За автоматизация на машинописния труд са създадени т, нар. текстообработващи машини. Българската текстообработваща машина ИЗОТ-1002С е една от първите микропроцесорни системи от този клас в Източния блок. Въвеждане и отпечатване на текстове на латиница и кирилица, изписване на текста върху екран, възможност за всякакви корекции (изтриване, вмъкване, разместване, автоматично пренасяне на думи) — това са само няколко щрихи от техническия портрет на тази машина. Документите се записват на гъвкав магнитен диск и могат да се редактират и отпечатват многократно.

Друга област, в която с успех се прилагат микропроцесорните системи, са пропускните системи. Чрез тях става възможен ефективният контрол на присъствието на личния състав в дадено предприятие. Българската пропускна система ИЗОТ-1001С е изградена на основата на микропроцесорната фамилия 600. Тя се състои от централно устройство с пултове с четящи устройства на магнитни карти. Всеки служител има собствена карта, върху която, наред със снимката и данните му, е записан по магнитен способ и неговият номер. При всяко преминаване през входа (влизане или излизане) в паметта на централното устройство се прави баланс на времето на този служител, Системата позволява осъществяването на „плаващо“ работно време с параметри, зададени от потребителя. Например, времето от 9 до 16 часа е задължително за всички служители, а от 7 до 8 и от 16 до 18 часа е „плаващо“ — служителят може да присъствва или не при условие, че общият му баланс дава необходимите часове за работния ден.

На първата снимка е виден пултът й с карточетеца, а на тази – целият терминал:

Това е само малка част от приложенията на микропроцесорите в изчислителната и организационната техника. Микропроцесорните системи се използват и за обработването на информацията в магазини, складове, банки, хотели, ресторанти, бензиностанции и редица други обекти.

Конструкторите вече са гледали и напред към 16-битовите микропроцесори, които имат повишено бързодействие и работоспособност и имат значително по-голямо „поле за действие“ — при контролери на бързи периферни устройства, сложни терминали и терминални станции, в високопроизводителните устройства за първична обработка на информация, в системите за автоматизиране на инженерния труд при проектиране и т, н.“

Източник: сп. Наука и техника за младежта 6-1981.

8-инчови български дискети ИЗОТ

8-инчови ***български* *дискети ИЗОТ***

Въпросните дискети са произведени в ЗИН Динко Баненкин Пазарджик през февруари 1986 г. и са 100 % български, но нямаме 8-инчово флопи да пробваме дали ще се прочетат. :) Точният диаметър е 8 инча (203,2 мм). Както е видно от етикетите, това са от т.н. SS/SD дискети, тоест едностранни дискети с обикновена плътност (за разлика от тези с двойна плътност). Обемът е 242 кб.

Тези са над 20 на брой и на тях има етикет, на който е записано следното: Система за автоматизирано програмиране ИЗОТ 1027С:

Точният модел е ЕС5274 и е изнасян за Съветския съюз, тъй като надписът е на руски. А отделно в момента голям брой такива дискети има в Русия:

На долния етикет е указано на коя отраслова нормала съответстват дискетите и дата на производство. Между другото, думата ,,гипкие“ е сгрешена – правилният руски правопис в случая е ,,,гибкие“.