Статии – Стара техника

Вижте и изтеглете култовата Книга за всеки ден и всеки дом в Sandacite – Сандъците!

Днес е денят, в който ще се докоснете до една много известна книга, която с висока степен на сигурност можем да твърдим, че е присъстВУвала в дома Ви! Помните ли онази дебела домашна енциклопедия, в която (най-често) майките надзъртаха, за да почерпят идеи за нови рецепти, за подреждане на дома, за аранжиране на цветя или за кройка и шев? На същата книга напрегнато разгръщахме съдържанието, когато търсехме как да сменим реотана на скарата или как точно се манипулира с казан-пералнята?

Тази книга си има име. И то е ,,Книга за всеки ден и всеки дом”!

Поначало тази дебела тухла е книга от жанра домашна енциклопедия – от типа, от който съществува и в редица други страни – както от ,,соцблока”, така и западни. Но според нас тази, българската, е допълнително важна, защото тя преподава уроци по градски живот. Тъй като материалът в книгата е разчетен почти изцяло за апартаментни жилища, а много от ,,изневиделица огражданените” довчерашни селяни за първи път виждат такива, когато на мястото на къщите им с външни тоалетни са издигнати блокове с течаща топла вода, издаването на книгата-библия на домакинството се оказва пътеводител по градския начин на живот. Така например, едва ли можем да спорим, че за много българи електрическите перални от втората половина на 50-те са първите такива, които те са видели в живота си. Е, ,,Книгата” нагледно показва устройството им и как да си служим с тях! Същото се отнася и за всички други нови за тогавашните българи уреди, произвеждани от нашата електропромишленост, та дори и до радио и телевизор. Всичко е ново, начинът му на действие не е познат досега, затова е и нужно да бъде обяснено как работи, какво може да се прави с него и какво не може и не трябва – това е необходимо да знае потребителят, за да ползва устройството успешно. Друг пример – когато в България започва масово да се разпространява курортната култура – т.е. навикът да се пътува, за да се ходи на почивка, а не само за работа – дебелата домашна енциклопедия обяснява разликата между планински, морски и балнеологични курорти, какво представляват те, как се подбират, какво е важно да знаем, преди да ги посетим, и как да го направим…

СЪДЪРЖАНИЕ:

Следващите цели 4 страници са изцяло посветени на рецепти, затова ги пропускаме – не са особено нужни за един технически сайт като нашия. :) След това яденетата свършват и книгата продължава така:

Както виждаме от съдържанието (това е на изданието от 1967), над 20 големи страници са отделени на козметиката и грижата за женското здраве и красота, а над 30 – на физкултурата в домашна обстановка. Да не говорим пък за облеклото и грижата за здравето (има и глава за зъбите!)… Огромно количество страници (повече от половината) са ,,резервирани” на рецептурната част, в която има рецепти от обикновена салата, през сладолед, та до най-отбрани ястия, та чак и пример за меню по месеци.

Eто, например, какво ни казват и показват за жилището:

Това са варианти на детска и юношеска стая.

Не му е тук мястото да правим един по-обширен културологичен анализ на ,,Книга за всеки ден и всеки дом”, защото тази задача излиза от рамките на един сайт по история на техниката, какъвто нашият претендира да е. Най-малкото, съществуват някои интересни подробности около тази книга, които очакват своето изяснение – напр. фактът, че между 1971 и 1981 претърпява цели 4 (четири!) издания на руски език! (А за кого са били предназначени те? Може би за руснаците, пребиваващи в България? Не ни се предполага, че е била продавана зад граница, тъй като в СССР отдавна е била разпространена подобната ,,Энциклопедия домашнего хозяйства”… но пък кой знае. Ето Ви тема за размисъл!)

Печките Чайка 1 и първият модел на легендарните Мечта са подробно описани в книгата – как работят, какви са им повредите, как се ремонтират… явно с идеята всеки сам  да може да си ги поправи.

Нашето внимание към ,,Книгата” беше предизвикано главно от факта, че в нея са отразени много от старите български електроуреди, за които сме Ви разказвали на страниците на нашия сайт, но и от това, че тази книга с (отчасти) техническа насоченост е интересна и сега и смятаме, че огромното й влияние и силно разпространение в тогавашния бит заслужават тази статийка. В заключение на анализа, според нас може да се каже, че ,,Книга за всеки ден и всеки дом” преподава уроци по градски живот и предписва начини за повишаване цивилизационното равнище на някои от своите читатели… на онези, които са имали нужда от това.

Такаа… а сега да видим какво е положението с нейните издания.

Първото издание на ,,Книга за всеки ден и всеки дом” излиза през 1967 г. и без обложка изглежда така (а с обложка е показано на първата илюстрация):

(Нека да забележим, че поради високата степен на използваемост на книгата обложката и на трите й издания, които имат такава, много често се разкъсва и не доживява до наши дни. Затова  еистинска рядкост да срещнете тази домашна енциклопдия с обложка.)

И така, библиографските данни на първото издание от 1967 са следните:

КНИГА за всеки ден и за всеки дом : [Справочник] / Пенка Ив. Чолчева и др. – София : Техника, 1967. – 620 с. : с ил., 12 л. ил., 1 отд. л. кройки ; 25 см

Други авт. : В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Н. А. Джелепов, Д. Е. Джерахова, Е. И. Ненова, Г. Папазова-Антонова, Р. Г. Цанкова, С. В. Чортанова, Е. Б. Иванова, М. И. Георгиев, Л. А. Аврамов, З. С. Станков, К. А. Костов, М. М. Цолеевска, отбелязани на гърба на загл. с. – 52 080 тир

(Подв.) : 3,77 лв
64(03

Както виждаме, написана е от множество автори, което е логично, тъй като всеки отговаря за конкретен раздел и, така да се каже, се изявява в своя ресор.

В следващото издание материалът е разширен. Присъства нов раздел – ,,В помощ на сръчния домакин“ – който покрива описанието и напътствията за всякакви дейности, свързани с ремонт и поддръжка на жилището – инструменти, работа с тях, ВиК, боядисване, поддръжка на шевна машина, поправка и освежаване на мебели… Най-интересното за нас е, че е разширен и електротехническият раздел, в който, освен подробната част за всякакви домакински електроуреди, вече присъстват и подробни указания как да си изберем битова електроника –  радио, телевизор и магнетофон, какво място да подберем за тях, как да ги инсталираме и настроим…:

Между другото, показаният телевизор е Cristal за износ за Куба. :)

Виждаме, че за илюстрация на магнетофонната част пък е използван първият български ролков магнетофон Мелодия МК5. :)

В това издание има и допълнения към другите раздели на книгата, затова то е означено като ,,второ преработено и допълнено:

КНИГА за всеки ден и всеки дом : Домакинска енциклопедия / Пенка Ив. Чолчева и др. – 2. прераб. и доп. изд. – София : Техника, 1970. – 731 с. : с ил., 10 л. ил., 1 отд. л. прил. ; 25 см

Други авт. : С. В. Чортанова, В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Н. А. Джелепов, З. С. Станчев, М. Денчева, А. Белоречки, Д. Е. Джехарова, Е. И. Ненова, Г. Папазова-Антонова, Р. Г. Цанкова, М. И. Георгиев, Т. А. Катранушков, Л. А. Аврамов, К. А. Костов, М. М. Цолеевска, Н. Г. Илиева, посочени на гърба на загл. с. – 55 085 тир

(Подв.) : 3,85 лв

Без никакви промени следва изданието от 1973 г., което си е просто трето.

Такаа… а последната инкарнация по страниците на ,,Книгата” е от 1977 г., когато се прави нова преработка, която включва нови неща – допълнени са доста раздели (тъй като не са технически, не сме преглеждали точно кое е допълнено и кое с кое е заменено, ако има такова), но по отношение на техниката със сигурност можем да кажем, че промените са в следното:

• битовата техника вече е без примери – няма снимки, няма как да си служим с тази марка пералня или онзи модем печка/телевизор/радио, няма и снимки. Единственото изключение е при частта за хладилниците, където се казват няколко думи и се споменават ,,Мраз“
• електроглавата вече е озаглавена не ,,Електричеството навлиза в нашия дом“, а само ,,Електричеството в нашия дом“ – тоест, да разбираме, че за 10 години (от първото издание е) навлязло вече достатъчно?
• в нея вече са добавени параграфи като ,,Как да изведем допълнителен контакт“, ,,Как да монтираме осветително тяло“, ,,Грижи за електрическата инсталация“, които не присъстват в 1970 г.

Това е и причината това издание да бъде означено като ,,четвърто основно преработено” (виждате корицата му по-долу):

КНИГА за всеки ден и всеки дом : Домакинска енциклопедия / Хр. Т. Танчев-Болутов и др. – 4. осн. прераб. изд. – София : Техника, 1977. – 783 с. : с ил., 14 л. ил., 1 отд. л. прил. ; 25 см

Други авт. : М. И. Георгиев, Р. Г. Цанкова, Л. К. Хубев, Л. А. Маркова, В. Т. Антонов, Н. А. Вецова, М. Д. Денчева, К. А. Костов, В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Е. Б. Иванова, Т. А. Катранушков, Н. А. Джелепов, А. Д. Белоречки, П. И. Чолчева, П. Г. Миладинов, Н. Г. Илиева, М. М. Цолеевска, Л. А. Аврамов. – 1. изд. 1967. – 100 089 тир.; 80 089 екз. от тир. подв

3,42 лв
(Подв.) : 3,95 лв

Както виждаме, то е и изданието с най-голям тираж – над 100 000! – което е и причината тази версия да се намира най-много. Има го и с меки корици и лепилото му е сравнително добро – все още не се разпадат. :)

В периода между 1945 и 1990 г. в България са издавани и други такива книги (,,Книга за домакинята”, ,,Дом, семейство, бит”), но те съдържат по-малко разностранна информация от днешната ни героиня, макар че според нас може да се каже, че ,,Книга за домакинята” в по-късните си издания доста успешно я конкурира. Други по-технически ,,домашни“ книги са напр. ,,Домашен майстор“, ,,Знаете ли как?…“ в два тома, ,,Справочник на домашния майстор“, но те са доста по-късни – от 80-те.

Разбира се, домашни енциклопедии като ,,Книга за всеки ден и всеки дом“ са съществували у нас и преди 1945 г., като някои от тях са действително доста интересни от днешна гледна точка и на моменти забавни – напр. обикновено са разчетени за обитатели на селски къщи и рецептите им започват напр. така: ,,Вземете от курника една кокошка…” Но според нас, подробното съпоставително изследване на домашните енциклопедии в България е друга тема и то дори толкова подробна, че може да стане предмет на евентуална Ваша докторантура във Философския факултет, да речем… не се шегуваме! :)

Надяваме се пътешествието и обзорът по страниците на ,,Книга за всеки ден и всеки дом” да са Ви били интересни, да сте научили повече за една интересен детайл от тогавашния ни живот, а някои от Вас – да да се потопили в детски спомени. Даже и идея за бъдещо творчество Ви дадохме! А сега идва ред на нашия подарък за Вас – първото издание на ,,Книгата”, complete and unabridged, готово за изтегляне! Ето, четете от този линк ==> Книга за всеки ден и за всеки дом.pdf

До нови срещи! :)

 

Комета – върхът на българските безмоторни самолети – е в Sandacite.BG!

През 1957 г. ЦК на ДОСО обявява конкурс за разработка на проект за  построяване на едноместен планер за високи спортни постижения. От представените проекти, най-висока оценка получава проекта на инженер  Л. Панов и инженер Д. Панчевски. Предлага се планера да се произвежда в два варианта – с класически профил на крилото и с крило с ламинарен профил.

Вариантът с класически профил има размах на крилото – 15.50 м. и V-образни опашни плоскости. Максималното аеродинамично качество на планера е предвидено да бъде  – 30.5 . Предвидени са  механизация на крилото и резервоари за воден баласт.

Вариантът с  ламинарен профил има размах от  18 метра и аеродинамично качество на планера  – 40.7.

По щастливо стечение на обстоятелствата, малко преди построяването  на първия прототип, FAI (Международната асоциация по въздухоплаване) утвърждава два класа планери:

а) “Стандартен” – с размах до 15 м. и без механизация на крилото;

б) “Свободен” – без ограничения.

Новите изисквания на FAI  налагат преработка на първия проект – “Едноместен рекорден безмоторен самолет” за да може той да отговори на изискванията за състезателен самолет в клас “Стандарт”. Екипът от инженерите Панов, Радомиров, Панчевски и Влайчев  извършва необходимата доработка, правят се  нови чертежи и така се появява българския състезателен планер за високи спортни постижения Комета-стандарт . Прототипът полита  в началото на 1960г. Построен е в работилницата в Мусачево. Изпитанията продължават  повече от шест месеца, като се лети при всякакви метео  условия. Лети се на „Термика” на “Дълги вълни”, правят се височинни полети, прелети и фигурен пилотаж. Изпитанията доказват високите качества на планера и веднага се взема решение за серийно производство.

Първата серия  от 10 планера е започната в началото на 1961г. Тези планери се различават леко от прототипа. Премахната е изпъкналостта на плексигласовият  фанар  и по този начин са подобрена  обтекаемостта  и аеродинамичната форма на тялото. Серията е известна , като Комета – Стандарт IІ. Поради организационни промени в края на 1961 г. по решение на ЦК на ДОСО, самолетната работилница от Мусачево е преместена на летището в Михайловград. Преместването и обучението на нов персонал забавя довършването на започнатите самолети.

Комета- Стандарт II  е свободноносещ  горноплащник с V-образен стабилизатор. Крилото е оборудвано с въздушни спирачки.  Планерът разполага с основен  колесник, ска и опашна пета.

Българският безмоторен самолет е снабден с кислородна система за изпълнение на височинни полети.

Планерът е разрешен и за полети в облаци. Конструкцията на планера е дървена с обшивка от брезов шперплат и платно.  Комета-стандарт са боядисвани в яркожълт цвят, а на вертикалния стабилизатор е разположен българският трибагреник. От двете страни и на крилете има  изписани с черно символите LZ – и трицифрен номер.

Втората и третата серия  (по 10 планера всяка) са построени в самолетната работилница на ДОСО в Михайловград (сега Монтана). Тези 20 планера са известни като Комета-стандарт III. В този е с подобрена аеродинамика – пилотската седалка е разположена по-ниско, променен е фанара на кабината. На прототипа фанара се отваря на горе а при Комета-стандарт III се отваря напред чрез плъзгане по релси. Това води до намаляване на височината в носовата част на тялото и допълнително се подобрява комфорта и видимостта на пилота.

Комета-стандарт осъществява мечтата на безмоторните летци да имат достатъчно съвременни състезателни  безмототорни самолети с високи летателни качества.

Кабината е просторна и благодарение на полулегналото положение на пилота се избягва бързата умора при продължителни полети. Кормилата отговарят съвсем леко на командите и тяхното използване не изисква физическо усилие. По време на самолетен влек полетът е стабилен без да се налага непрекъсната работа с кормилата. По време на лагер-школа през 1962г. се прави опит за групов полет да цел с връщане: Шумен – Горна Оряховица  – Шумен- 200км. Излитат двама пилоти с Комета и един с “Гълъб”. Термичните условия са средни, но при долитането до Шумен има силен насрещен вятър.Прелетът е започнат по едно и също време но по време на маршрута “Гълъбът” започва да трупа закъснение и в крайна сметка долита с 2.10ч. закъснение. Двете “Комети” финишират с време 2.20ч. а “Гълъбът” прави маршрута за 4.30ч.

Самолетите Комета-стандарт II и III” дават възможност на българските планеристи да участват успешно през 1960-те години в международни състезания. През юни 1962 г. в Полша на международните състезания по планеризъм при скоростен прелет- 100 km з.м.с. Александър Русев поставя републикански рекорд – скоростен прелет по триъгълен маршрут, постигайки средна скорост  122.9 km / h. Симеон Крюгеров подобрява републиканския рекорд  за свободен прелет преодолявайки 480 км. Отново з.м.с. Александър Русев поставя републикански рекорд за прелет по триъгълен маршрут 100км., постигайки средна скорост  106.77 km / h, което е само на 5 km / h. под световния рекорд по това време, принадлежащ на Михаил Веретенников (СССР), постигнат обаче на планер A-15, планер от клас „Свободен” с крило с ламинарен профил и механизация. Същата година през август Стоян Йовчев прелетява над 300 км. и покрива майсторска норма и нормата за златно “С”. В следващите месеци още няколко планериста покриват нормата за “Майстор на спорта” (Д. Демирев, Т. Раев, Л. Сергеев, Хр. Цветков). На 29.07.1964 г. Стефан Кендалов подобрява рекорда за прелет по 200км. триъгълник, като постига прелетна скорост 86.478 км/ч. С Комета Стандарт при полети на “Дълги вълни” са достигнати височини над 8000 м. По време на десет годишната експлоатация на този планер се правят многократни поправки на национални рекорди и се постигат успехи на международни състезания.

През 60-те с Комета-стандарт  българските планеристи многократно правят височинни полети над 8000 метра и правят прелети над 300 км.

Комета-стандарт е своеобразен връх при строителството на безмоторни самолети в България.

За съжаление, проектът “Комета-ламинар” не се осъществява, поради закриване на самолетните работилници към  ДОСО.

Още по-жалко е, че, както обикновено става в България, нямаме запазен нито един от тези прекрасни български планери (имаме този лош български навик с лека ръка и без мисъл за идните поколения да затриваме всеки подобен проект).

Ето и откъс от репортажа в сп. Наука и техника за младежта от 1962 г.:

,,Какво всъщност получиха българските безмоторни лет­ци? — Един елегантен, прибран самолет с разпереност на крилата 14.94 м, дължина 695 см, тегло — 230 кг, а във въздуха 340 кг, с максимална скорост до 220 км/час, с минимално пропадане 0.7 м при 75 км/час, а ппи скорост 120—130 км/час — 160 см. Изпитанията по­казаха, че от височина 1 000 м, като планира, „Комета“ може да прелети 29 км, а това значи, че самолетът има качество 29. Тази последна цифра сумира ведно всич­ки достойнства на българския самолет и го нарежда между най-добрите му събратя от клас „стандарт“. Тук е уместно да напомним, че полския безмоторник „Му­ха—стандарт“, който е известен по цял свят, има каче­ство 28″.

Следете следващите ни подобни статии на страницата ни във Фейсбук ==> https://www.facebook.com/sandacite/?fref=ts

Най-хубавата статия за Първия български компютър „Витоша“ от 1962 е в Sandacite.BG!

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 133, 25 мaй 2018 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-133.pdf)

Ако четете редовно нашия сайт, то може би помните разказите за старата българска банкова техника или първите ни хард дискове. Там видяхме огромни компютри, заемащи цели зали. Но онези ИЗОТ-и от 80-те г. всъщност не бяха чак толкова стари – произвеждаха се серийно, а и работеха с транзистори. Преди това е имало съвсем друго време и властелин в електрониката е била Нейно Величество вакуумната лампа! :)

В тогавашните представи „компютърът“ наистина е само „компютър“ – той се използва не за текстообработка или дизайн (примерно), а за решаване на приложни изчислителни задачи– при проекти в транспорта, промишлеността, строителството, науката… Колкото по-сложни задачи може да решава и по-бързо, толкова по-добре!

Такаа… а нека сега преминем към нашата история. :)

През 1961 г. в СУ и БАН работи един смел учен, визионер в математиката – проф. Любомир Илиев – който години преди това дейно контактува с чуждестранните си колеги и обсъжда бъдещето на компютърната техника. В края на 50-те той все повече започна да се интересува от свързването ѝ с математиката и посещава такива събития. А на 1.VI.1961 се основава и Български изчислителен център.

Какво по-добро начало за него от това да създаде наш, български компютър? Не само, че оборудването от една съветска машина е крайно недостатъчно, а и собствен компютър присъства и в националния план за бъдещите години. Затова проф. Илиев събира около 10 инженери, които през 1961 – 3 г. създават следното чудовище.

Електронната сметачна машина (каквато е терминологията тогава; съкратено ЕСМ), по-късно наречена „Витоша“, представлява метален масив с дължина около 4 м и височина 2, тежащ около 1 тон. Основните елементи са изпълнени с 1500 електронни лампи! Те имат експлоатационен живот около 10 000 часа, а понеже генерират страхотно много топлина, за охлаждане е конструирана специална вентилаторна система. В логическата част работят около 5000 полупроводникови диода. Компютърът консумира около 12 kW мощност, а захранването е монтирано в изтеглящи се чекмеджета. За „Витоша“ е нужно помещение около 60 – 70 м2 с определени температурни условия и отделна стая за устройството, стабилизиращо мрежовото напрежение!

Ето и как работи Първият български компютър. Потребителят застава пред командния пулт (на долната снимка), където въвежда информацията и я получава след обработка, а може и да влияе на работата на машината. Данните навлизат в компютъра, записани на перфолента – дълъг къс от плътна хартия, на който те се записват чрез пробиване на дупки в определен брой и разположение. Те се нанасят от специален перфоратор, а се четат чрез електромеханично устройство от обикновен телеграфен тип.

RAM-та мъничко напомня вътрешността на хард диск– тя е един барабан с диаметър 10 см, въртящ се с 3000 об/мин и покрит с феромагнитен слой, от който четат магнитни глави. Паметта на това устройство е 22500 двоични знака, т.е. 2,5 кб. Също като днешните компютри, „Витоша“ използва двоична бройна система (всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1) – така се и записва информацията на барабана.

Операциите и работата на машината се ръководят от електронно управляващо устройство, а след като аритметичният ѝ изчислител реши задачата (максималната му скорост е около 2000 операции/сек), резултатите се изпечатват на електрическа пишеща машина с широк валяк. Монитори още няма!

Създаването на „Витоша“ съдържа множество инженерни предизвикателства, а огромната част от работата се върши с работен ден от 8 до 20 – 22 ч. Между 15.VІІІ и 15.ІХ.1963 машината заминава на международната изложба „България строи социализъм“ в Москва. Още с пристигането техниците се захващат с настройката на компютъра, извършена пак на 16-часови смени и при постоянен недостиг на части, неосигурени от домакините (най-вече кабели, електрозахранване). Българите са постоянно възпрепятствани и от други битови неуредици. Независимо от това обаче, „Витоша“ става сензация на изложбата – решава системи уравнения, представя графична информация и дори изписва „България строи социализъм“ и „Само Левски“. Отличното представяне помага по-късно България да получи задача да разработва компютърната техника за страните от СИВ.

След завръщането в София продължава редовната експлоатация на „Витоша“, която междувременно е усъвършенствана, а и са написани още програми за нея. Един битов инцидент ускорява нейния край – в помещението над залата с машината се пука тръба за топла вода и в компютъра прониква вода. Това довежда до бърза корозия на съединителните елементи, което причинява множество грешки, а те много трудно се откриват и отстраняват. Все пак, до 1967 „Витоша“ съществува и най-вероятно е в употреба. Сетне компютърът е демонтиран и повечето от елементите му са използвани за други конструкции.

Днес от динозавъра е останала само частица – клетка за съхраняване на мъничко информация – и може да бъде видяна в Института по математика и информатика на БАН.

Още през 1963 – 4 г. е имало планове за нов български компютър с цели 10 000 лампи, но тази идея скоро е изоставена. На дневен ред вече излизат транзисторизираните машини и за една такава дори са изработени някои части. През 1964 обаче от СССР започва внос на нови компютри (като „Минск 2″) и чак до времената на серията ИЗОТ ЕС друг български Годзила, бил той лампов или транзисторен, така и не се ражда.

,,Витоша“ обаче има своето голямо значение. Модулната логика на компютъра е използвана в първия български електронен калкулатор Елка 6521, създаден през 1964-5 г.  ,,Витоша“ е първият практически работил компютър в България. Тя застава в основата на Елка 6521.

Важно е да отбележим също така, че Първият български компютър се оказва школа за практическото израстване на много специалисти. Личностите, работили по създаването на „Витоша“, по-късно стават водещи имена в българската електротехника, електроника и компютърна техника и застават в основата на техническия напредък на България. Хора като акад. Любомир Илиев, акад. Ангел Ангелов, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов и др. имат и много голяма международна известност и контакти, включително в Западна Европа и САЩ, а през 1996 г. акад. Илиев е удостоен с престижното звание Computer Pioneer. То му е присъдено от IEEE Computer Society – компютърният отдел на американския Институт на инженерите по електротехника и електроника (най-голямата професионална организация в света).

Ако ли пък тази статия Ви се е сторила твърде кратка и имате желание да останете още време в света на старите български компютри, заповядайте ето тук, където устройствата са вече по-напреднали:

200 мегабайта български хард диск!

See more

---

Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 133, 25 май 2018

Вижте в Сандъците – Sandacite малко известните проекти за аеродинамични коли на Владимир Шопов!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 131, 30 март 2018 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-131.pdf.)

Днес ще повдигнем булото над една тайнствена личност. На 10 януари 1944 г., при една от англо-американските бомбардировки над София, под развалините на сграда загива един талантлив българин. Кой е Владимир Шопов и с какво е важна неговата работа?

Малко се знае за неговия живот. Той е завършил инженерното си образование в Германия, а след това вероятно е работил в гр. Брауншвайг. По-късно става и представител в Германия на известния американски автопроизводител ,,Дженеръл моторс“. През 30-те г. творческата работа на В. Шопов е в своя апогей.

В края на 20-те и началото на 30-те аеродинамиката при леките коли е много слабо застъпена. Автомобилите имат лоша обтекаемост – множество издадени точки по каросерията пречат на правилното й обтичане от насрещния въздух. При ниски скорости това не е проблем, но колкото повече се увеличават километрите в час, толкова по-голяма част от мощността на двигателя ще отива само за преодоляване на въздушното съпротивление, т.е. поддържането на скоростта ще става с много повече ресурс. Автомобилите стават все по-бързи, проблемът за обтекаемостта – все по-сериозен. От нея зависят също така динамиката на колата и разходът на гориво.

Инж. Шопов през 1935 г.

И инж. Шопов се заема с тази актуална и належаща за времето си задача! През м. септември 1932 той публикува в авторитетното германско автомобилоинженерно списание „Мотор-Критик“ три скици на коли, притежаващи неочаквано авангардни за времето си каросерии. При вглеждане те напомнят за модели, произвеждани 15-20 г. след това.

Цялата идея на инж. Шопов се обединява от стремежа да разработи нов външен контур на автомобилната каросерия, който да няма нищо общо с дотогавашните разбирания и образци. Напр., той смята, че стърчащите и пречещи на въздушното течение елементи трябва да са монтирани под гладка обвивка. Преоформени са фаровете и задните светлини, а предната и задната броня, клаксонът и дори гумите е предвидено да влязат под обвивката! Променени са калниците, защото целта е всеки да покрива напълно колелото под него. Каросерията като цяло е удължена, а изглаждането засяга дори и задната част, за да се неутрализират завихрянето от въздушния поток и задържащите сили. Двете резервни гуми, вместо да стърчат отзад, влизат в удълбочения за целта багажник.

Долната част на автомобила е също преосмислена. Там стремежът, освен максимална обтекаемост, е всички части (като спирачки, полуоси, ресори, карданен вал, диференциал…) да се намират зад броня, която да ги защитава от удари и замърсяване. Тази долна обвивка оптимизира движението на въздухопотока между колата и терена, върху който се движи тя.

Всички тези инженерни решения оформят облика на един нов автомобил – машина, съвсем различна от онова, което може да се види по световните пътища към 1930-2. По времето, когато аеродинамиката при леките коли тъкмо прохожда и съществуващите образци предлагат единични, отделни подобрения, инж. Владимир Шопов създава цялостна концепция за свръхобтекаем автомобил – една каросерия на бъдещето. При това тя е много по-елегантна от всичко дотогава.

Спортен аеродинамичен автомобил, проект на инж. Шопов от 1932 г.

Да проследим обаче как продължава историята. След като публикува своята статия в „Мотор-Критик“, авторът й изпраща проектите си до няколко западни автомобилопроизводителя – „Даймлер-Бенц“, „Дженеръл мотърс“, „Пежо“ и „Фарман“. Отговорите оттам са двузначни. От една страна, чертежите, скиците и готовите макети са задържани немалко време, но пък получените писмени отзиви гласят, че „решенията са, без съмнение, твърде интересни, но няма възможност да бъдат осъществени засега“. Несериозно е обаче да смятаме, че толкова големи и мощни автомобилни компании биха изпуснали възможността да изучат, заснемат и въобще всякак да извлекат от материалите на инж. Шопов онова, което би им се видяло полезно. Ако отминеха лекомислено и незадълбочено толкова задълбочени работи в областта на автомобилното дело, тези компании просто не биха били това, което са. Още повече, че в едно от писмата си инж. Шопов изрично подчертава, че публикува и изпраща своя труд не за да търси материални облаги, а за да подпомогне развитието на новите, по-съвършени аеродинамични форми.

Ако разгледаме множество автомобили, произведени 5-15-20 години след 1932, ще видим как отделни решения на инж. Шопов сякаш са приложени в тях. Нямаме доказателства, разбира се, за преки случаи на плагиатство, но е факт, че визионерът инж. Владимир Шопов е предвидил бъдещото развитие на автомобилните каросерии и е работил всеотдайно за по-бързото им усъвършенстване. Той не е заявявал патенти. Дали някъде някой проектант е използвал идея директно от получените от българина материали? Тайна!

След няколко години във Франция и Германия, в края на 30-те инж. Шопов се завръща у нас и продължава усърдно да мисли и работи. Сред тогавашните му творби са проект за иновативен аеродинамичен автобус, авангарден самолет (също предоставен на компанията „Фарман“ за мнение), редица подробни планове за бъдещо летище в София и какво ли още не…

А какво ли би било, ако инж. Владимир Шопов не беше загинал? Не знаем със сигурност, приятели… защото в историята няма „ако“.

Разгледайте Първия български касетофон Монтана в Sandacite.BG!

На снимката виждаме един преносим апарат, съвсем лек и удобен. Той започва да се произвежда след 1973 г. в завод Електроакустика Михайловград, дн. Монтана. По-точно, серийната му изработка е започнала вероятно през 1974 г.

Това е нещо наистина вълнуващо – Първият български касетофон! През годините нашият сайт Ви е показвал какви ли не Първи български неща, но тази джаджа все някак ни е убягвала.

Касетофонът има пластмасов корпус и е наистина лек – няма и 1 кг (0,800 кг). Работи само с познатите ни и днес ,,компакт“ касети, при които скоростта на движение на лентата е 4,76 см/сек. Това е двупистов касетофон; изпълнен е изцяло с транзистори, няма никакви електронни лампи вътре. :)

Нарочно е преносим –  така е удобен за използване и вкъщи, и при екскурзия, при пътуване с влак, автобус и др. Затова и работи със захранване от три различни източника – 1) от мрежата (изправено с токоизправител напрежение 9 волта), 2) от акумулатор 9 волта, а и 3) с батерии. За да го използвате така, ще трябва да наредите в отсека 6 батерии 1,5 волта. Що се отнася пък до мрежовото напрежение, е нужно да осигурите стабилизиран токоизправител, за да ползвате касетофона като стационарен. А мощност той консумира по-малко от 2 вата.

При касетофона Монтана за първи път се появява регулатор на оборотите на електродвигателчето, което движи ролките, реализиран с интегрална схема, но това е така само в някои партиди – в други е с транзистори ботевградско производство.

Вграденият високоговорител на касетофона е с изходяща мощност 0,5 вата, произведен в Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград. Горе отдясно на ръкохватката имате потенциометър за регулиране силата на звука. При възпроизвеждане на звук относителното ниво на шумовете е </= 35 dВ. Честотната лента е между 125 -:- 4000 Нz.

Ето и останалите технически характеристики на Монтаната:

• върхова мощност — 0,75 W;
• прослушване между пътеките </= 35 dВ;
• коефициент на нелинейните изкривявания </= 5 %

Размерите му позволяват да се побира дори в малка дамска чанта – те са 227 x 220 x 52 mm.

Снимката, която виждате най-горе, е от корица в известното навремето списание РТЕ. Както разбираме, Монтаната се  е предлагала в няколко разцветки. Тук долу е сниман нашият, който го взехме от Битака:

Ето техническото описание на касетофона ==> касетофон-монтана-сервизно-описание

А, и неговата схема:

Повече въпроси и коментари за новата ни джаджа можете да пишете в специалната ни тема тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10

А след това вече идва и един не по-малко интригуващ касетофон, вече от онези, в които касетата се поставя хоризонтално:

Български касетофон Ком стерео + схема и описание

See more

Вижте касетофона Ком стерео и схемата му в Cандъците – Sandacite!

Ето че стигнахме и до нещо легендарно – легендарен български стерофоничен касетен магнетофон, тоест по простому – стереокасетофон! Не обикновено познатият дотогава ролков магнетофон, дето някои са като куфарче и дръжка, а истински стереокасетофон за компакт касетки! Щяхме да добавим ,,почти като днешните“, ама се сетихме, че и те са вече ретро… :D

И така, нека започнем разказа за това чудо. Производството му започва през 1977 г. в михайловградския (дн. Монтана) завод ,,Електроакустика“, а е разработен от колектив в секция Електроакустика на Института по радиоелектроника в София.

Това е двупистов касетофон с няколко възможности. Може да записва и възпроизвеж­да музика и говор от микрофон, от грамофон или друг магнетофон, като за това използва магнитна лента с дебелина не повече от 18 микрона. Може да възпроизвежда звука си чрез външен усилвател и също така, както вече указахме, да го запише на друг касетофон или ,,ролков“ магнетофон. Тежи 4,5 кг.

Ето ги и конекторите, чрез които всичко това е възможно – по-надолу отново ще споменем важни неща за тях:

Самото възпроизвеждане на звука той го прави чрез две тонколони, които се включват в него, или – ако се изразим по научному – ,,изнесени акустични системи“. Интересно е да се отбележи, че посредством тях можете едновременно да прослушвате записваната музика/реч:

Касетофонът има няколко бутона и регулатора, които изпълняват различни функции. Ето ги как са разположени отпред, а отдолу са описани подробно:

1.   Бутон за включване на мрежовото захранване

2.   Сигнална лампа

3.   Бутон „стоп“ — за спиране на магнитофона и за осво­бождаване на касетата с лента

4.   Бутон за пренавиване на лентата наляво

5.   Бутон „старт“ – за включване на магнитофона за ра ботен ход

6.   Бутон за пренавиване на лентата надясно

7.   Бутон за включване на запис

8.   Индикатор за контролиране нивото на записа

9.   Регулатор на нивото при запис

10.  Тонрегулатор за високи честоти

11.   Тонрегулагор за ниски честоти

12.   Регулатор за баланс на нивото на възпроизвеждане на изнесените акустични системи

13.   Регулатор за усилване

14.   Мрежов предпазител. Куплунги за входове и изходи

Така… Сега, след като се запознахме с коя джвъчка на касетофона отгоре за какво служи, да опитаме да си пуснем някоя касетка на него!

ПОДГОТОВКА НА МАГНЕТОФОНА ЗА РАБОТА

Първо, захранете Кома с ток , като наврете щепсела му в контакта. Сетне го включете за работа, като натиснете съответния бутон на него – при това положение трябва да светне там една сигнална лампичка, която на горната фигура е означена с 2.

Лявата тонколона се включва в куплунга, означен с Л, а дяснаата – в този с Д (логично някак си, нали…?). :D

Та такаа… сега следва

ПОСТАВЯНЕ/СВАЛЯНЕ НА КАСЕТАТА

За поставяне на касетата е необходимо да отворим капака на гнездото, което става чрез натискане на бутона 3 до крайно положение. Касетата се поставя в самия капак, като лентата остава в положение нагоре – да гледа към външната страна.

В самия касетофон движението на лентата в касетата се осъществява отляво надясно, при което се използват първите две стереописти. Когато цялата лента премине от лявата на дясната ролка на касетата, трябва да се изключите Кома, за да предпазите на лентодвижещия механизъм от ненужно пре­товарване.

Ако искаме да извадим касетата от гнездото, трябва отново да натиснем бутона 3. Ако ли пък искаме да прослушаме втората страна на касетата (страна В), то просто я обръщаме, сетне затваряме капака и включваме възпроизвеждането.

Между другото, това тук  е оригинална гаранционна карта за такъв. Обърнете внимание на празната таблица, в която иначе се отразяват повреди – тук няма нито една, което означава, че този никога не е посещавал сервиза! Наистина жеУезен! :D

ЗАПИС

Преди всичко трябва да отбележим, че за извършване на качествен запис от микрофон е необходим добре изработен практически навик. Това е необходимо, за да използваме най-добре възможностите на техниката, да не допускаме да влияят външните шумове и т.н., които биха направили записа несполучлив като резултат. Ето някои практически напътствия. Така например, не е желателно да се поставя микро­фон близо до магнетофона, защото така ще се записват и шумовете от лентодвижещия механизъм. Също така, при запис от микро­фон е необходимо да се намали регулаторът за усилване 13, за да не се получи микрофония (акустична обратна връзка).

Когато искаме да започнем запис, първо включваме микрофона в куплунга, означен с Р. Поставя се касетата с магнитна лента. Натискат се едно­временно бутонът за запис 7 и бутона „старт“ 5. Регулаторът за запис 9 се поставя в положение, при което стрелката на индикатора 8 не преминава в червения сектор. След завър­шване на записа, изключването на магнетофона от положе­ние „запис“ се извършва чрез натискане на бутона „стоп“ (3).

При запис от радиоприемник, грамофон или друг магнетофон е необходимо звуковият източник да се свърже със съо­тветния куплунг. Останалите команди са като при запис от микрофон.

Ако искате да изтрие записа, имайте предвид, че изтриване на зваиси, направени по-рано на лентата, се извършва автоматично при осъществяване на новия. Ако ли пък желаете да изтриете стар запис, без да правите нов, трябва да включите магнетофона на запис и да установите регу­латора за запис в крайно ляво положение.

Да видим сега и какви са основните му

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

• скорост на движение на лентата: 4,76 cm/s;
• отклонение от скоростта на движение: ± 1,5%
• време на пренавиване: < 75 s
• коефициент на детонации: 0,4 %
• честотна характеристика: 63 – 10 000 Hz
• отношение сигнал/шум: 40 dВ
• изходяща мощност (номинална): 2 х 4 W
• коефициент на нелинейни изкривявания: 5 %
• брой на пистите върху лентата:  2 х 2, стерео
• интегрални схеми: 3 бр.
• полупроводникови прибори: 14 бр.
• захранване: 220 V, 50 Hz
• консумирана мощност: 20 W
• габарити: 216 х 338 х 71 mm

ВХОДОВЕТЕ са три:

• магнетофон 2 x 0,5 mV / 2,2 kOm
• радиоприемник 2 x 5 mV / 25 kOm
• грамофон 2 x 100 mV / 1 MOm

Ето я и схемата му. В нея  е използвана германска ИС с нисък шум (ТВА231), което го прави ,,един добър нискошумящ касетофон за тези години“ (инж. Васил Бояджиев). Шумът обаче зависи и от използваната магнитна глава.

Ето и техническо описание в PDF (от сп. РТЕ 7-1977) – ком-стерео-схема-описание

Повече въпроси и коментари за него можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10

ИЗОТ 1042С – българският електронен шах – в Сандъците – Sandacite!

Днес има множество онлайн варианти да играем познатата от векове игра шахмат, а и някои сериозни програми с тези умения. Преди 30 и повече години обаче, когато в България не е имало Интернет, създателите на електронни забавления са помислили за любителите на шаха и са създали за тях едно чудо със собствен технологичен мозък, което може да им отвори вратата към приятни часове с играта и да развива техните гросмайсторски (а и чисто умствени) умения.

Гордо Ви представяме ИЗОТ 1042С! Това е първият български шахкомпютър. Шахматист, роден през 1985 г. във Велико Търново, по-точно в Завода за запаметяващи устройства:

Как работи българският електронен шах? Вижте рекламата – изобразен е, както е включен към телевизор Респром Т3101 (към антенния вход – коаксиален), но със същия успех може да се свърже и ползва към всеки друг телевизор с такъв вход или към тогавашен компютърен монитор. Играта се изобразява на екрана, а ходовете указвате посредством клавишите. Кон на D2 и т.н… Ако ли пък нямате екран, 7-цифровата му светодиодна индикация е достатъчна, за да играете на външна дъска – най-лесно, на изобразената на самия него. :)

Сърцето на този ИЗОТ е неговият процесор, благодарение на който шахчето получава възможност да бъде ваш пълноценен противник и да Ви тупа… или спортсменски да Ви остави да се почувствате шампион, според настроението му. :)

ИЗОТ 1042С има различни режими, в които може да приложи игровите си умения – обучение, тренировка, решаване на шахматни казуси и извършване на анализи. Режимът на работа, в който му давате команди (играете с него) чрез клавиатурата, а той изобразява ходовете на екрана или ги изписва на светодиодите, се нарича Индикация. В другия режим Анализ ИЗОТ-ът анализира позицията на фигурите на шахматната дъска. Гросмайсторските му умения са вградени – той ,,знае“ и може да изпълни цели 46 класически дебюта с между 8 и 24 хода. Те са почерпани от партии на реални шахматисти и са въведени в паметта.

Ето и снимка на платката му:

Споменатият процесор е гедерейският 8-битов UB880D, който там се произвежда от 1980 г. във VEB Karl Marx Mikroelektronik в Ерфурт, но има и бройки на ИЗОТ-а със Зилог Z80A. Виждаме и видеоконтролер UM6845R на тайванската United Microelectronics Corporation и също така японски входно-изходен контролер NEC PD8255A-5. Други чипове са паметовите – съветски, също и други на AMD, Hitachi… Кондензаторите поне са български. :)

В електронните игри обикновено има нива. Така и в тази има десет равнища на трудност, като всяко има програмирано време, в което трябва и Вие да направите своя ход. Само най-високото ниво няма такова ограничение, а ходовете може да се обмислят до безкрай.

Сметнахме за нужно да направим отделна статия за този чудесок. Ако се съди по нашия опит, намирането му не е от най-лесните задачи – знаем за този и още един такъв у наш приятел. Вероятно причината не е била в чак толкова високата цена от 325 тогавашни лв (макар че пак са си пари, съгласни сме!), колкото в малкия тираж на самото шахче и раздаването му ,,под сурдинка“ на трудно доредили се лица.

А, това тука му е оригиналната реклама – от сп. Нови стоки и реклама:

Накрая да посочим и разлерите на ИЗОТ-а – 275 х 275 х 70 мм; тежи около 3 кг.

Запалихте ли се? :) Поначало съществува и друг български шахкомпютър, който е по-късен и все още го търсим – нарича се Партньор. Ако го имате, веднага ни потърсете на координатите в раздела ,,Контакти“. Ако ли пък просто Ви е станала интересна историята на ранните български електронни игри, заповядайте да видите и това, то е още по-старо ==>

Българска телевизионна игра Гейм 2

See more

Как се представихме Sandacite – Сандъците на Софийския фестивал на науката 2018!

Напоследък зачестява нашето участие на различни форуми, общото между които е интересът им към темите, разработвани от нас – а те също могат да бъдат обединени под названието ,,събиране, запазване и популяризиране на историята на българската техника“.

Още след като нашият админ Антон Оруш спечели специална награда от конкурса за публикации на тема наука и технологии M-tel Media Masters 2017, той получи покана от организаторите на Софийския фестивал на науката да отбележи участие на този престижен форум за популярна наука и техника. За тези, които все пак не знаят какво е това, ще кажем, че това е чакано с нетърпение ежегодно пролетно събитие, вече за осма поредна година организирано от Британския съвет в България, и представящо различни лекции, презентации, демонстрационни щандове и практически работилници от всякакви области на науката и техниката. Това е чудесна възможност на любознателните хора да научат нови неща за всичко, което ги заобикаля, за децата – да узнаят как работят различни устройства от тяхното ежедневие и да се събуди в тях интерес да застанат ,,от другата страна на барикадата“ (т.е. да започнат сами да ги проектират и конструират!), а за презентатори, лектори и въобще всевъзможни демонстратори – да покажат най-интересните неща, с които се занимават, и по този начин да популяризират своите каузи и това, което са приели (предполагаме, повечето) за главна задача на живота си.

Та такаа, след като уточнихме с организаторите в какво ще се състои нашето представяне, дойде ред да транспортираме експонатите за демонстрационния ни щанд, а междувременно админът си правеше презентацията. Щандът щеше да показва около десет експоната от колекцията му, а ние междувременно с всеки ден добавяхме по някой.

Но да покажем все пак една снимка от триумфалната сряда миналата седмица, когато камионът с експонати влезе в двора на митичния София Тех парк (където щеше да се проведе тази година Фестивалът) и админът слезе и започна да превозва и подрежда нещата към щанда ни:

Наистина велик и тържествен момент за админа, защото той изпитва особено благоговение към това място и ето как сега мечтата му се сбъдваше – нашите експонати влизаха в Свещеното пространство на иноваторите, технологичните умници, футуристичните мозъци, ,,инфлуенсърите“ и прочие и прочие авангардни хора! :D :D

Преди това организаторите ни бяха направили и чудесна реклама – беше ни отделено място в специалния брой на сп. ,,Програмата“, издадена за Фестивала, а председателят на Британския съвет г-жа Любов Костова нееднократно ни спомена във ФБ постовете си. Хората ни изготвиха и специален банер, въобще – отнесоха се много грижовно и добре към нас. За което им дължим огромна и искрена благодарност!

Текстът е на вълнички, защото сме много развълнувани! :)

Та такаа, деня на откриването – четвъртък – админът дойде по-рано и подреди щанда, така щото той започна да изглежда така:, както е показано на първата снимка в статията. Но това не беше за дълго, тъй като съвсем скоро започнаха да пристигат посетители. В дните четвъртък и петък това бяха основно деца, доведени организирано от училища.

И точно тогава започна да се случва нещо наистина чудесно! Малките момчета и момичета започнаха да разглеждат старите апарати с чуден интерес и действително заинтригувани! Ние бяхме поразени от това колко много децата са запленени от старата техника и желаят да разберат тайните й! Можеше да се забележи, че (разбира се) те невинаги знаят как работи старата техника, но когато веднъж им го обясните, тя им става ДЕЙСТВИТЕЛНО ИНТЕРЕСНА! Както написа админът ни Антон Оруш във Фейсбук, ,,все едно съм в друг свят, прекрасно е!“ Някои от тях дори знаеха какво е грамофон искаха да го пуснат и питаха как се осъществява звуковъзпроизвеждането от плочата! А най-чудесното за душата ни беше, когато едно момче на 6-7 г. запита: ,,Извинете, може ли утре да Ви донеса любимата си плоча?“ Разбира се, то нямаше как да знае, че стоманена игла на грамофона ,,Орфей“ от Царство България ще увреди съвременната плоча, защото тя е предвидена за съвсем друг стандарт, но тук важни са посоката и начинът на разсъждение! На всички, които обясняват как съвременните деца са втренчени само в смартфоните си, можем да кажем – имате много здраве от Сандъците.бг!

А кои бяха експонатите, които представихме? Първата бг пералня ЕП`53 от 1953, 10-мб български твърд диск на ДЗУ Стара Загора, 2 черно-бели телевизора – София 59 ІІІ и Респром Т 5004, един от първите български автоматични телефони от началото на 30-те години, български електронен шах ИЗОТ 1042С, една от първите български банкнотоброячни машини – Electronica 400 на завод Електроника, първият български таблет Бриз 30, български механичен (манивелен) грамофон Орфей от Царство България с няколко плочи, втората българска прахосмукачка Плутон, принтер ИЗОТ 0230-М1 от 1983 г., а също така няколко дискети с игри за компютри Правец. Повечето от експонатите работеха и ги демонстрирахме и сме Ви запознали с тях на страниците на нашия сайт.

Хора на 30-40-50 години с интерес  и умиление си припомняха старите апарати, познати им от тяхното детство, и обясняваха на децата си тяхното действие и особености. Една майка ни сподели нещо доста интересно – че много от сегашните деца смятали, че едно време светът е бил черно-бял, защото тогавашните телевизори са били също черно-бели!… И това само в случая, когато изобщо научат, че преди цветните е имало и черно-бели телевизори.

Първата българска пералня също беше оценена подобаващо, защото попадна в туит на Adrian Fenton – съветник по научно, технологично, инженерно и математическо образование в Британския съвет във Великобритания и водещ комуникатор на наука.
Ето, даже в следващ туит е обяснил какво е това, защото никой не се е досетил:

Освен това тя беше и един от експонатите, предизвикали най-голям интерес у посетителите. Хората бяха искрено заинтригувани да разберат как протича при нея перилният процес – от изсипването на водата, дрехите и твърдия перилен препарат, та чак до номера с ,,механичната тепавица“ с двата валяка, въртени от ръчка. :)

Сред посетителите имаше някои много важни за нас лица, като напр. доц. Евгения Сендова и още някои други, чрез които се надяваме да пристигне помощ в намирането на някои липсващи експонати за нашата колекция. Запознахме се също така и с доста други хора, с които имаме общо мислене и дано това бъде основа за предстоящи съвместни начинания.

Та такаа… идваха и си отиваха хората, идваха нови, а по едно време админът ни Антон Оруш сподели култовите думи: ,,Това ме връща във времената преди десет и повече години, когато експонатите ми бяха все още толкова малко, че можех да влизам в стаята си и да ги оглеждам всичките като в изложбена зала“. :D

Лекцията  с презентация на админа Антон Оруш пък се изнесе в събота преди обеди и имаше две теми: Първият български изобретател Николай Тошкович от ХІХ век с неговите патенти и Първите български електромобили. Тя проведе при действителен интерес, доказателство за който бяха зададените след нея 4 въпроса от посетители в залата и 2 след това. Като се има предвид, че презентациите на далеч по-опитни лектори предизвикаха по-малко или същия брой въпроси, ние оценяваме това участие като наистина успешно.

Междувременно, докато се случваше всичко това, админът посети и някои от другите събития на Фестивала и написа репортажи от тях за Наука ОФНюз. Можете да ги видите тук ==> http://nauka.offnews.bg/search/?qstr=%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%88

А въобще темите на целия Фестивал бяха необхватно разнообразни – от българските антарктически експедиции, през защита от хакерски атаки, криминалистика и научна фантастика, та чак до ,,Защо умните хора вярват в глупости?“… и какво ли още не! Един празник и ние тук поздравяваме и отново благодарим на Британския съвет за чудесно организираното събитие! Имаше доброволци, които всеотдайно помагаха през цялото време, имаше интересни хора… луди 4 дни, беше страхотно! :) Истинско приключение!

Лека-полека времето си мина и дойде време за прибиране и снимки за спомен. Долните две са фаворитите ни. И двете имат нещо общо – изразяват безкомпромисния според нас начин, по който нашата кауза се вписва в  едно от любимите ни места в София – за да показва, че в природата, света и живота нищо не произлиза от нищо и всяко следващо стъпало е построено върху предишното.

ИНОВАЦИИ, ЗНАНИЕ, ПАРТНЬОРСТВО – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕРАЛНЯ! :D :D Просто да й се ненарадваш…

Беше прекрасно, беше велико! Чувствахме се в друг свят! Защото, колкото и хубаво да е да се събират различни стари експонати, най-голям смисъл тази дейност намира, когато те се представят пред аудитория, за да попива тя от интересните им черти.

Казваме Ви ,,чао“ с втората ни снимка за спомен – вече от двора на София Тех парк – като отсега казваме: готови сме за повторение!

 

[1927] Правилникъ за прилагане Закона за радиото в България

На нашите читатели е добре известна датата 10 май 1927 г. Тогава в Държавен вестник (бр. 29) е обнародван приетият от ХХІ Обикновено народно събрание първи в българската история Закон за радиото. Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е вече една възможност да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани на различни схемни решения, към серийно фабрично производство.

В същата година е съставен и публикуван и Правилник за прилагането на Закона. Тази сутрин го намерихме в библиотеката на Сандъците – Sandacite и бяхме осенени от чудесната мисъл да Ви го публикуваме тук. Въобще не е безинтересен! Като оставим настрана традиционния факт, че първите и последните неща винаги са най-интересни, от този Правилник ще научите:

• кой може да стане радиоабонат през 1927 г. и при какви условия
• как може да се отвори фабрика за производство на радиоприемници
• как и защо се маркират гражданските радиоапарати и техните части
• какви такси се дължат, за какво и на кого
• как се държи при извънредни положения радиоразпръсквателната служба и какво точно върши
• какви са нарушенията на Закона за радиото в България и съответно какви са наказанията за нарушителите

За постигане на по-голяма автентичност при четенето съхраняваме характерния за онази епоха правопис с краесловните големи ерове. Приятно четене! :)

ПРАВИЛНИКЪ по прилагане закона за радиото

ГЛАВА І

Предметъ на радиото

Чл. 1. Радиото обема следните служби:

а) радиотелеграфна— приемане и предаване на радиотелеграми чрезъ радиотелеграфни станции:

б) радиотелефонна — размена на телефонни раз­говори чрезъ радиотелефонни станции и

в) радиоразпръсвателна (радиодифузия) преда­ване на говорима речь: сказки, беседи, конференции, уроци, музика и всички видове борсови сведения.

ГЛАВА ІІ.

Монополъ и експлоатация

Чл. 2. Радиото е монополъ на държавата, който обгръща експлоатацията на всички радиостанции въ страната (върху земята, въздуха и териториялните во­ди) съ изключение радиостанциите на българските търговски параходи.

Чл. 2. Службата по радиото се урежда и ръководи отъ Главната Дирекция на пощите, телеграфите и телефоните.

Чл. 4. Експлоатацията на службата, посочена въ чл. 1 буква а, се извършва съгласно закона за пощи­те, телеграфите и телефоните, правилника по изпъл­нението му, и международната телеграфна и радио­телеграфна конвенции.

Експлоатацията на службата, посочена въ чл. 1 буква б, се извършва съгласно закона за пощите, те­леграфите и телефоните.

Експлоатацията на службата по радиоразпръскването, посочена въ точка в на чл. 1, се извършва съгласно нарежданията на настоящия правилникъ.

Чл. 5. Експлоатацията на радиоразпръсвателната (радиодифузията) станция може да се извършва и на концесиони начала отъ концесионеръ български ноданикъ по условия одобрение отъ Народното Съ­брание (чл. 2 отъ закона.)

ГЛАВА ІІІ.

Абонати

Чл. 6. Съ радиоприеменъ апаратъ може да си служи всекой, който се е снабдилъ съ позволително обр. Р. № 2 отъ Министра на Ж. П. и Т. издадено възъ основа решението на комисията посочена въ чл. 9.

Чл. 7. Позволително може да получи:

а)  всеко правоспособно лице ;

б) всеко държавно, онржжно и общинско учреж­дение ;

в) всеко обществено учреждение, културенъ просветенъ институтъ и всеко дружество признато отъ държавата;

г)   всеки чужденецъ при взаимность.

ГЛАВА IV.

За позволителните

Чл. 8. Молба за добиване позволително за ин­сталиране и ползуване съ радиоприеменъ апаратъ по приложенъ къмъ тоя правилникъ обр, Р № се по­дава до началника на станцията, който я препраща въ Главната Т. П. Дирекция.

Когато се иска позволително за ламповъ радиоприемникъ къмъ молбата се прилага шема на апара­та съ всички необходими подробности.

Чл. 9. Молбите за позволителни се разглеждатъ въ Главната Т. П. Дирекция оть комисия въ съставъ: единъ представитель на Главната Т. П.Дирекция и по единъ представитель на Министерствата: на войната, на просветата и на вътрешните работи и народното здраве.

Причините за отказъ на позволително по неуважени молби не се съобщаватъ.

Чл. 10, Позволително на служене съ радиоапа­рати се издаватъ или за цела финансова година или за календарно шестмесечие считано отъ първи априлъ до 30 септемврий и отъ Дий октомврий до 31 мартъ.

Срока на позволителното се продължава по право щомъ притежателя на радиоприемника заплати обонаментната такса предвидена въ чл. 33 и не по­пада подъ запрещенията на настоящия правилникъ.

Всеко последующе изплащане абонаментната такса се отбелезва отъ т. п. станция върху гърба на позволителното.

Чл. 11. Позволителното е лично на абоната, ко­муто е издадено. То не може да се преотстъпва дру­гиму и при поискване отъ контролните органи при­тежателя е длъженъ веднага да го предяви.

Чл. 12. Безъ отделно позволително и заплатенъ абонаментъ трети лица не могатъ да си служатъ отъ инсталирань вече радиоприемникъ Въ противенъ случай, наказва се както тоя. който се ползува безъ позволително, така и абоната, който е допусналъ това.

Чл. 13. Когато се констатиратъ нарушения отъ абоната на чл. чл. 6, 7 и 8 отъ закона, позволител­ното се анулира съ заповедь отъ Главната Т. П. Ди­рекция.

Когато абоната не си плати на време следуемата абонаментна такса позволителното се с :нта анулирано по право.

ГЛАВА V.

Радиоприемници

Чл, 14. Фабрикуаанието на радиоприемници и части за такива е свободно

Всякой, който желае да отвори фабрика, или ра­ботилница за радиоапарати, е длъженъ да подаде писменна молба обр. Р. № 3 въ Главната Т. П. Ди­рекция като окаже общината и околията, където ще построи фабриката, или работилницата и какви апа­рати ще фабрикува. Къмъ заявлението се прилага свидетелство за съдимость.

Чл. 15. Търгуванито съ радиоапарати и части за такива е свободно. Търговецъ, който иска да тър­гува съ радиоапарати е длъженъ па подаде писмена молба обр. № 4 до Главната Т. П. Дирекция, като укаже местото, гдето ще търгува и съ какви апарати.

Къмъ заявлението се прилага свидетелство за съдимость.

Чл. 16. Внасянето и изнасянето отъ страната на радиоапарати и части за тяхъ е свободно. Търгове- цътъ, който иска да внася радиоапарати Отъ стран­ство, или да изнесе такива заявява писменно обр. Р. № 5 въ Главната Т. П. Дирекция като укаже броя, вида и тяжестьта на апаратите и презъ кой граниченъ пунктъ ще бъдатъ внесени, или изнесени.

Главната Т. П. Дирекция издава на заявителя удостоверение обр. Р. № 6, което ще му служи за свободно пропущане апаратите презъ митницата.

Чл 16. При Главната Дирекция се води книга обр. Р. № 7, въ която се записватъ лицата, които еж заявили, че ще изработватъ, или търгуватъ съ радио­апарати

Въ нея се записва дадата на постжпванието на молбата, пълното име и местожителство на заяви­теля и какви и колко апарати е обявилъ

Чл. 18. Митническите власти не допускатъ вна­сянето въ страната на радиоапарати и части за тяхъ лреди да имъ се представи удостоверение обр. Р. № 6  за свободенъ вносъ издадено отъ Главната Дирекция на името на вносителя

Чл. 19. За вносъ, поправка и изработване на радиоапарати отъ държавни, ояржжни и общински учреждения, както и отъ частни лица за собствено употребление не се изисква позволително, обаче, ако си служатъ съ тия радиоапарати необходимо е да се снабдягъ съ позволително за служене.

Чл. 20. Фабрикантите и търговците сж длъжни да водятъ регистри обр. Хя 8, въ който ежедневно записватъ изработените, изнесените, внесените, ку­пените и продадените количества радиоапарати и части по брой и по номеръ, ако иматъ такъвъ и името на фабриканта.

Продавачите при продажбите требва да изискватъ отъ купувачите позволително за служене съ ра- диоапаратъ, номера на което записватъ въ регистра заедно съ името, презимето и местожителството на купувача.

Чл. 11. Проверките на регистрите се извършватъ отъ органите на Главната Дирекция, които сравняватъ регистрите на търговците и фабриките съ уведенията, които те са дали въ Главната Дирек­ция и наличните апарати въ заведенията имъ, и за констатираното правятъ въ регистъра заверка съ следния текстъ:

„При проверката на . . . 92 . . . год. указа се всичко редовно“ проверилъ (п.) . . . (Указва се служ­бата която изпълнява) или „при проверката на . . . 192 . . . год., констатираха се нарушения (следва опи­санието имъ! и се съставя актъ)“. Проверилъ подписъ . . . указва се и службата, която изпълнява.

Чл. 22. Управленията на фабриките и работил­ниците за радиоапарати, както и търгозците на та­кива, сж длъжни всекога при поискване отъ органи­те на Главната Дирекция следъ като те се легитимиратъ да имъ оставатъ на разположение за провер­ка книгите, които водятъ за изработването, или по- купкопродажбата на радио апарати, а така сжщо и всички намиращи се на лице въ заведенията имъ апарати и части.

Чл. 23. Всички радиоприемателни апарати пре­ди да се инсталиратъ се проверявагъ отъ органите па Глааната Т. П. Дирекция дали системата имъ нема да затрудни радиослужбата и могатъ ли да бждатъ туряни въ употребление, следъ което отъ сжщите ор­гани биватЪ маркирани.

Чл. 24. Само проверени и маркирани радиоапа­рати могатъ да се продапатъ

Абонатите сами си набавятъ радиоприемниците.

Чл, 25. Не се допускатъ въ употребление :

а) радиоприемници, които могатъ да се употребяватъ и като предавателни постове;

б) радиоприемници, на които свръзката между лампите може да възбужда вълни въ антената и да смущава другите радиоинсталации;

в) радиоприемници, въ които се появяватъ сму­щаващи зълни вследствие свръхъ напрежение на анода, или на решетката ;

г) радиоприемници съ обратна свръзка (реакция) на детекторната лампа върху антената.

Въ рааиоприемникъ съ една лампа реакция се дапуща само когато се работи съ апериодична антена (антененъ кржгъ безъ настойка):

д) радиоприемникъ съ етажи за усилване ви­сока честота (сюперъ хетеродинъ) ако не е неутрали­зирана вжтрешната реакция.

е) радиоприемникъ, построенъ по сюперрегенеративна шема.

Забележка: Допуща се приемание съ та­къвъ апаратъ съ рамкова антена (Кадъръ).

ГЛАВА VI.

Проверка и маркиране

Чл. 25. Проверката и маркирането на радиоапара­тите и техните части се извършва при Главната Т. П. Дирекция, или станциите определени отъ нея.

Чл. 27. Радиоапаратите и частите, които се укажатъ съобразно със закона и настоящия правилникъ следъ пълната имъ проверка се маркиратъ отъ на­длежното служебно лице, като марката се поставя на ясно и цела на подходяща видно место върху ра­диоапарата, или неговата часть, безъ да се нанася по­вреда на последнята. При некоя частъ върху която неможе да се чука и кзито Главната Дирекция ще изброи, маркирането може да стане върху пломба.

Чл. 28. Държавната марка, съ която ще се мар­киратъ законните радиоапарати и части при първо­началната проверка е „лъвъ“. Тя изобразява фигура­та лъвъ изправенъ на задните крака, надъ него има инициалите „П. Т. Т.“ подъ него № на станцията при която става маркирането.

Чл. 29. Главната Дирекция и определените отъ нея станции, които ще проверяватъ и маркиратъ ра­диоапаратите, се снабдяватъ съ марки направени отъ стомана и железо за вчукване въ дървените и мета­лически главни части на радиоприемника.

Чл. 30. Марките се съхраняватъ отъ началника на станцията и той е отговоренъ за техното правил­но употребление и използуване.

А н т е н а

Чл. 31. Позволителното за ползуване съ радио- приемникъ дава право за инсталиране на антена.

Антената може да бжде: а) рамкова (кадъръ),

б)   вжтрешна (въ стая или подъ подкривъ) и в) (вън­шна (висока).

Всека антена требва да е снабдена съ комутаторъ, чрезъ който тя да се поставя направо на земя винаги когато съ апарата не се приема.

Чл. 32. Външната антена може да има най-голема височина 5 метра надъ покрива на зданието и до две жици, всека една съ полезна дължина (меж­ду .изолаторите) не повече отъ 30 метра. Когато мес­тото не позволява да се обтегнатъ само две жици съ 30 метра полезна дължина, числото на жиците може да се увеличи съответно.

Чл. 33. При кръстосване, или паралелизъмъ съ телеграфни, или телефонни жици, или съ жици на електрическо осветление, радиоабоната е длъженъ да взема предпазителни мерки за да се избегне допи­ране до проводниците въ какъвто и да било случай.

Не се позволява минаването на жиците на вън­шни антени надъ улици, или обществени места, нито пъкъ да се прикрепятъ те, или обтежките имъ у те­леграфните или телефонни стълбове и пилони.

Чл. 34. Позволителното за ползувание отъ радиоприеменъ апаратъ и инсталирането на антена не създава право на абоната за ползувание отъ чуждъ имотъ.

Радиоабоната е длъженъ да се споразумява съ собствоника на имота, къмъ който ще прикачи вън­шната си антена.

Чл. 35. Въ случай, че некоя антена падне и отъ това произлезе некаква щета, то абоната е отговоренъ да я обезщети.

Чл. 36. Инсталирането на всеки радиоприеменъ апаратъ на абонатъ, който е добилъ позволително става за негова сметка отъ инсталатори, които иматъ разрешение отъ главната Т. П. Дирекция.

Инсталаторите требва да притежаватъ доказана подготовка, или да еж преминали специаленъ курсъ.

Никаква инсталация не може да бжде извър­шена отъ инсталаторъ, ако притежателя на радио­приемника нема позволително подъ страхъ на нака­занията предвидени въ Чл. 8 Отъ закона.

Чл. 37. Никакво премествание на радиоприемникъ отъ едно место на друго безъ разрешението на респективния началникъ станция не се допуща.

Всекой абонатъ, който иска да премести радио­приемника е длъженъ да подаде писмено заявление обр Р. № 9 до началника на станцията, въ което из­рично и подробно посочва, где и на какво место ще стане преместването, Следъ проверка преместването се разрешава безъ да се събиратъ такси.

Преместването на радиоприемника е за сметка на абоната.

ГЛАВА VIII.

Такси

Чл. 38. Абонатите, които си служатъ съ радио­приемници заплащатъ следните абонаменти годишни такси:

а)  по 200 лева за служене съ кристаленъ детекторъ, къмъ които може да се добави усилватель за ниска честота :

Кристалния детекторъ по устройството си е за служене на късо разстояние, затова той би намерилъ пълно приложение само когато се построи радиораз- пръскветелна станция въ страната.

б)  по 500 лв. за ламповъ радиоприемникъ, или кристаленъ детекторъ съ усилватель за висока често­та предназначени за домашно използуване въ апар- таментъ.

Къмъ тая група причисляватъ радиоприемници­те на държавните, окржжните и общински учреждения.

в)  по 2500 лева за ламповъ радиоприемникъ за. публично използуване, но не на постоянно место, а подвижни.

г)  по 10,000 лв. за ламповъ радиоприемникъ инсталиранъ въ ресторанти, кафенета, хотели, театри кинемотографи, партийни клубове и др. локали за. общо ползване, или демонстриране на апарати.

д)  по 15,000 лева за служене съ радиоприем­никъ отъ държавните банки (народна, земледелческа кооперативи и пр.)

е)  по 20,000 лева за служене съ радиоприем­никъ отъ частни банки, банкерски кжщи, търговски дружества, фабрики и въобще абонати, които се занимаватъ съ търговски, банкови и борсови сделки.

Забележка: Читалища съ утвърдени отъ Министра на просветата устави и училищата на на­селените места до 5000 жители, а така също сегашните и бивши т. п. служители, ако пожелаятъ да се абониратъ по буква б, ползватъ се съ 50 °/о намаление.

Чл. 39. Таксите се събиратъ въ предплата за шесть месеца, или година съгласно чл. 10.

Чл. 40. За да се счита издаденото позволително за служене съ радиоприемникъ за подновено, абона­та требва да предплати таксата:

а)  за годишенъ абонаментъ най-късно до 25 мартъ всека година и

б)  за шестмесеченъ абонаментъ най-късно до 25-й септемврий и 25 мартъ.

Неплатилите абонати са длъжни да вдигнатъ- антените, инсталациите и апаратите като последните представятъ въ местната станция за пломбиране по начинъ да не могатъ да бждатъ използувани,

Чл, 41. За проверка и маркиране на апаратите се събира такса.

а) за кристаленъ детекторь 100 лева.

а) за ламповъ радиоприемникъ 300 лева.

Чл. 42, Таксите се записватъ въ кн. 65-а и се внасятъ въ Б, Н. Баъка по § за приходите отъ теле­фонни разговори и абонаменти по реда установенъ за другите държавни приходи.

Книга 65-а се води тримесечно и следъ задействуванието й се представя за контрола при Главната Т. П. Дирекция, отделение Т. Т. Съобщения.

Чл. 43. Всичките абонати, записани презъ едно тримесечие се вписватъ въ ведомость № 187-а, която се представя въ Главната Дирекция едновременно съ книга 65-а.

Чи. 44 Всека станция води по една наръчна книга обр. Р, № 10, въ която се отбелязва:

а)   име, презиме и прекоръ на абоната.

б)   улица и №

в)   професия.

г)   где е инсталиранъ радиоприемника.

д) видъ на радиоприемника: кристаленъ детек- торъ, или ламповъ и съ колко лампи.

е)   заплатените такси — сума.

ж)   срокъ на абонамента — огь кога до кога.

з)    № и дата на разписката отъ кн. 65-а.

и)   № и дата на позволителното и

к)  проверка — отбелязва се, кога е извършена и резултата отъ нея скрепенъ съ подписъ на про­верителя.

Чл. 45, Поне единъ пжть всеки три месеца тех­ническите органи при всека станция сж длъжни да правятъ проверка у абоната дали радиоприемника се използва точно за цельта, за която е даденъ и дали няма промена въ инсталацията.

Следъ всека проверка длъжностното лице- кое­то Я извършва дйнася за резултата въ Главната Ди­рекция чрезъ непосредственото си началство.

Чл. 46, За извършване на проверките абонати­те сж длъжни да даватъ достжпъ въ жилищата си

на органите на службата следъ като се легитимиратъ.

ГЛАВА IX.

Ползване отъ радиоразпръсвателната служба

Чл. 47. Абонатите иматъ право да се ползуватъ отъ службата на чуждите радиоразпръсвателни стан­ции и отъ тая, която ще се построи отъ държавата, като се спазватъ нарежданията на чл. I буква в и чл. 59 и 61.

Чл. 48. Абонатите сами си набавятъ програми за работата на чуждите радиоразпръсвателни станции.

ГЛАВА X.

Закриване на службата

Чл. 49. Главната Дирекция може възъ основа на решението на Министерския Съветъ да закрива из­чело, или частично службата по радиоразпръсването въ една, или няколко зони.

Чл. 50. Въ случай на военно положение служ­бата се закрива изцяло и радиоприемницитъ се пре- даватъ на хранение въ съответните т. п. станции.

Чл. 51. Въ срокъ 24 часа отъ публикуване ука­за за обявяване страната въ военио положение, или издаване заповедь за закриване частично службата въ известна зона всекой притежатель на радиоапа- ратъ е длъженъ да го предаде на хранение срещу разписка обр. Р. № 11 въ местната т. п. станция.

Чл. 52. Въ всека станция се съставя списъкъ на предадените на хранение радиоапарати, въ който се отбелезва датата на предававето, пълното име и местожителство на притежателя, системата и състоя­нието на апарата. Сжщите сведения се отбелезватъ и въ пъиемателната разписка обр. Р. № 10.

Чл. 53. Презъ времето до като трае военното положение забранено е изработването, внасянето тър­говията и размената съ радиоапарати и части за техъ.

Чл. 54. Отъ деня на обявяване военно положе­ние намиращите се на лице радиоапарати и частц за техъ въ фабриките, работилниците и търговците се считатъ, че сж подъ държавенъ секвестъръ оставени за пазене у собствениците. Последните сж длъжни въ 24 часа да подадатъ въ местната т. п. станция де­кларация въ която да опишатъ колко и какви радио­апарати се намиратъ въ заведенията имъ.

Следъ вдигане военното положение секвестъра се снема съ заповедь отъ Главната Дирекция.

Чл. 55. При случаите предвидени въ чл. чл. 49 и 50 абонатите могатъ да поискатъ въ годишенъ срокъ да имъ се повърне таксата за неизползуваните месеци отъ абонаментния срокъ.

ГЛАВА XI.

Наказания

Чл. 56. Нарушенията на закона за радио, на правилника и наредбите па прилагането имъ се кон- статиратъ отъ телеграфо-пощенските Служители ИЛИ административно-полицейските власти, съ актове, под­писани отъ съставителя, нарушителя и поне единъ свидетель.

Актовете иматъ пълна доказателствена сила предъ сждилишата до доказваиие техната неверность.

Чл. 57. Всекой актъ требва да съдържа :

1. дата и место на състояването;
2. името, презимето и длъжностьта на съста­вителя;
3. името, презимето, названието и местожител­ството на нарушителя :
4. факта на нарушението, времето, местото гдето е станало то и обясненията на нарушителя ;
5. имената, презимената, занятието и местожи­телството на свидетелите и
6. заловените радиоапарати, които служатъ за веществени доказателства.

Чл. 58. Актовете съ всички доказателства се из- пращатъ въ Главната Дирекция, отделение т. п. съоб­щения, която като провери редовно ли сж съставени ги препраща по подсждимость на надлежния проку- роръ. или мирови сждия.

Чл. 59. Който абонатъ на радиоприеменъ апаратъ прихване радиотелеграфна, или радиотелефонна кореспонденция се наказва съ затворъ отъ шесть месеца до три години. Употребените апарати и ин­струменти се конфискуватъ (чл. 6 отъ закона),

Чл. 60. Който абонатъ се ползува безъ позво­лително отъ радиоприеменъ апаратъ се наказва съ тъмниченъ затворъ до една година и съ глоба до 5000 лв. Употребените апарати и инструменти се кон­фискуватъ (чл. 7 отъ закона).

Чл. 61. Който абонатъ на радиоприеменъ апа­ратъ не се съобразява съ наставленията за служене съ радиоприемникъ прибавя уреди и пречи на съществующите радиостанции, се наказва съ глоба до 5000 лева, апаратите му се конфискуватъ и той губи право да бжде абонатъ за срокъ отъ една година (чл. 8 отъ закона).

Чл. 62. Непредвидените въ закона за радио нарушенията се наказватъ по общия наказателенъ за- конъ.

 

Вижте киномашината Родина в Сандъците – Sandacite!

Така и така сме почнали с киномашините, давайте да ги изкараме докрая! :)

Българската киномашина Родина БК-ЗА  се произвежда от началото на 1960-те години в Завода за киномашини София, където са правени и много други. Тя е предназначена за обслужване на кинотеатри с вместимост до 600 места. Представлява модернизиран модел на киномашината БК-3 и се състои от станок с маса, в основата на който се намира клем­ното табло, кинопрожекционната глава, фенерът с дъгова лампа, горна и долна касета с размотаващо и намотаващо фрикционно устройство и накрая пускателят. При нужда машината може да се наклонява + 5 до — 15⁰. В кинопрожекционната глава плътно е за­творен предавателният механизъм на.

Киномашината Родина има трифазен асинхронен елек­тродвигател 220/380 V с мощ­ност 350 W и 1440 об/мин.  Тонлампата 6 V, 5 A се за­хранва с постоянен ток.

На долната фигура е показана схемата на филмопридвижващия механи­зъм на чудесията. Ето как става работата. Кинофилмът се размотава от подаващата макара (която събира 900 м филм) през противопожарния канал на горната касета (състоящ се от ролките 1 и 2) чрез 32-зъбния теглещ барабан 3. Като образува горна гушка, кинофилмът влиза във филмовия канал 4, откъдето, обхващайки декадражната ролка 5, се изтегля от средния барабан 6. След като образува долна гушка, кинофилмът навлиза в звукоотнемащия блок-адаптор през фрикционната ролка 7 и напречно направляващата ролка 8. Сетне обгръща гладкия звуков барабан 9 и през ролката 10 и амортисьо­ра 11 (който играе ролята на демпфер) излиза от звукоотнемащия блoк. После вече, като обхваща 32-зъбния задържащ барабан 12, кино­филмът преминава през про­тивопожарния канал на дол­ната касета, който се състои от ролките 13 и 14. Накрай той по­стъпва в приемащата филмо­ва макара, привеждана във въртене от намотаващото фрикционно устройство.

Киномашината Родина има огледална осветлителна оптика. За източник на светлина се използва дъгова лампа за постоянен ток с максимален електриче­ски режим 25 А при 50 V цахранващо напрежение. Тя е с обикновени кинококсове (+ 12 и — 8 мм), които са разположени в оптичната ос на кинопрожекционната машина. Кинококсовете се подават ръчно. Вдлъбнатото огледало е с асферична форма и има диаметър 258 мм. Обхватният ъгъл на огле­далото е 130°. Образът на светлинния източник се получава в плоскост, разположена близо до кадровото прозорче, с достатъчно равномерно осветляване на кинокадъра. Полезният светлинен поток на кинопрожекционната машина е 1500 мм.

В гнездото на обективодържателя, което е с диаметър 82,5 мм, се поставя просветлен кинообектив тип апланат.

Киномашината има цилиндричен обтуратор с кое­фициент на пропускане 0,42. Обърнете внимание на следната хитрост – има и водно охлаждане! За предпазване на кинофилма от преко­мерно нагряване филмовият канал се охлажда с течаща вода! :D

Както и при други машини, и тук при първоначалното задействане на прожекцията може да се получат аномалии в образа. Така например, отстраняването на декадраж (така се нарича, когато на екрана се покаже разделителната линия между кадрите) става чрез специално предвидена декадражна ролка.

Смазването пък се прави авто­матично с помощта на зъбна маслена помпа.

Такаа… вече познавате добре киномашината Родина и дори можете да изнесете лекция за нея! Преди това обаче е произвеждана и друго, по-старо наше такова устройство! Можете да го видите тук ==>

[1959] Българска киномашина Балкан

See more