В Сандъците – Sandacite сега ще ви разкажем и за българския бензинов двигател Д300!

За произхода на легендарния софийски ,,Завод 12″ сме говорили и друг път на страницие на нашия сайт – той води началото си още от 1907 г., когато е основан като Военно-инженерна и свързочна фабрика към Министерството на войната. Предметът му на дейност е ремонт и производство на военна и свързочна техника. През 1947 г. е преименуван на Инженерно-свързочна фабрика, от 1948 г. на Военен завод 25, а от 1949 г. е Завод 12. Предметът му на дейност е производство на бензинови двигатели с вътрешно горене, автомобилни акумулатори, резервни части и др. Именно в тази фаза на развитието му го заварваме и ние днес и ще се занимаем с него.

Днес на нашата ,,музейна маса“ е едно изделие на завода от края на 50-те години – бензиновият двигател Д-300. Поначало това е стационарен едноцилиндров двутактов двигател. Ето и други негови технически характеристики: диаметър на цилиндъра 75 мм, ход на буталото 66 мм, работен обем 291 куб. см, максимално допустими обороти – 3600 за 1 минута, и стандартен диапазон на работните обороти – 3300 – 3400 об/мин.

Двигателят се охлажда по обикновения начин – въздушно с вентилатор, а запалването му е магнетно. Използваният в него карбуратор също  е български – тип ,,Завод 12″ К26Д. Резервоарът на  Д-300 побира 8 л гориво. Самото гориво е смес от  автомобилен бензин с октаново число минимум 66, и съветско масло автол 18 (през лятото) или 10 (през зимата) в съотношение 20:1, а след разработването на двигателя – 25:1. За да приготвите горивната смес, размесете добре бензина и маслото в чист съд, след което през ситна цедкаа ги налейте в резервоара.

За какво се използва? За какви ли не нужди – сеносокачки, дърворезачки, трактори, водни помпи, риболовни лодки и т.н. Много такива двигатели и подобни на него са били монтирани на колички, предназначени за рязане на дърва. Примерно есенно време обикалят градовете и режат дървата, доставени на хората за твърдо гориво, тъй като от доставчика ,,Топливо“ те са идвали на едри пънове и са били неудобни за употреба.

МАЛКО УКАЗАНИЯ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Нещо важно: както и много други, така и този двигател излиза от завода неразработен. Paз­paбoтвaнeтo нa един двигател означава дoвeж­дaнe нa вcичĸитe мy тpиeщи ce чacти и мexaнизми в пoлoжeниe нa cpaбoтвaнe (yлягaнe) пoмeждy им и ycтaнoвявaнe нopмaлeн лyфт, ĸoйтo ocигypявa пo­cтигaнe нa мaĸcимaлнa мoщнocт нa двигaтeля и га­рантира нормална работа на задвижваното от двигателя превозно средство. Когато разработвате двигателя, има нужда да извършите някои малки манипулации по него. След първите 50 работни часа иглата поз. 1 на долната фигура трябва да се премести от крайно горно положение в положение второ отдолу (иглата се изважда и се вкарва наново така, че да се застопори във втория жлеб от долния край):

Запалването на този двигател е цяла епопея!

Първото  инай-важно условие е да употребявате само само с предписаната топлинна стойност.
Регулировката на запалването се извършва по следния начин : отвива се гайката , означена с 3 на долната фигура, после се отвива и пусковата шайба поз. 4, снема се капакът на магнета 5  и накрая се сваля свещта на двигателя. Проверете разстоянието между контактите на чукчето поз. 1 и наковалнята 2 на фигурата под долната – въпросното разстояние трябва да бъде 0,3 – 0,4 мм. Регулировката на това разстояние се прави, като се отвива винтчето поз. 3 на по-долната фигура и се завърта ексцентричната шайба поз. 4, докато се получи посоченото разстояние. След това винтчето се затяга и разстоянието се проверява.

Центрирането на момента на запалването се извършва по следния начин. През отвора на свещта – с помощта на шублер или специален уред – се намира ГМТ на буталото. Коляновият вал се завърта в посока обратна на въртенето на двигателя, докато буталото сле­зе на 5 – 6 мм от ГМТ. Коляновият вал се завърта в посока на вър­тенето, докато буталото достигне на разстояние 3,5 — 3,8 мм от ГМТ. В този момент трябва да се прекъсне електрическата верига на първичната намотка на бобината, като се отдели контактът на чук­чето от онзи на наковалнята.

По въпроса за филтъра за въздух. От завода двигателят излиза със сух филтър. Преди пускане на двигателя в действие филтърът (тип МД-250) трябва да се промие в моторно масло. Сетне отворете и горната му част и също я потопете в моторно масло. В долната му част (чашата) трябва да се налее масло до червената линия, нанесена от вътрешната страна.

Друга хитринка: ако двигателят е прегрял поради продължително претоварване и не загасва след натискане на бутона за замасяване, необходимо е за разтоварите Д-300-ицата и да й увеличите оборотите до към 3400 за 1 мин. за около 2 мин., след което пак да ги намалите. Накрая остава само да натиснете отново бутона за замасяване.

В никакъв случай обаче двигателят не трябва да се спира чрез снемане на лулата на свещта, защото това може да доведе до повреждане на запалителната система!

Маслото да се смени след първите 20 работни часа, а след това — след всеки 500 работни часа. Това за 20-те часа важи и за свещта – тя също трябва да се проверява и евентуално почиства след всяко тяхно изтичане, а след това — след всеки 200 работни часа. Шумозаглушителят, буталото, цилиндрова глава и разпределителни канали – и те е нужно да се инспектират на всеки 200.

Повече за този двигател можете да научите от достъпното му тук за изтегляне пълно ръководство за употреба и ремонт, а също така там е приложен и каталогът му резервни части ==> Бензинов двигател Д300

:) И не забравяйте:

Поздрави!

Текстообработваща машина ИЗОТ 1024С в Сандъците – Sandacite!

Eдна от областите, в които в България изключително много са разработвани и произвеждани компютри, е т.н. автоматизация на учрежденския труд. Става дума за компютърни системи, които съдържат процесор и разнообразни устройства за работа с данни – 8-инчови флопита (понякога по 2  в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, възможност за включване на други външни запаметяващи джаджи като лентови устройства или хард дискове… Това са т.н. бюрокомпютри, получили названието си от факта, че дизайнът им наподобява бюро с вградена клавиатура, монитор, флопита и т.н. Нещо обичайно е те да тежат над 200 кг. Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът-бюро трябва да изпълнява. Защото машини от този тип  са създавани за различни области от т.н. седящ труд – има такива, които са предназначени да помагат на инженерите в проектирането на строежи, има такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за банки, пощи… а има и като днешния ни персонаж. :)

На горната снимка виждате ИЗОТ 1024С – унифицирана микропроцесорна система, с която могат да бъдат създавани, ко­ригирани, редактирани и размножавани различни текстови документи. Проектирана е за редакции, машинописни бюра. издателства и въобще учрежде­ния, където се обработват големи масиви текстова информация.

ИЗОТ 1024С има възможност за следните режими на работа: създаване на документ, редактиране на документ, отпечатване, архивиране, изготвяне и поддържане на каталог на създадените документи, а също така и специални функции.

В ре­жим „създаване на документ“ текстовата информация, включително и таб­лици, се въвежда чрез клавиатура бързо и удобно, като на съвременен компютър.

В режим ,,редактиране“ корекциите се извършват лесно и експедитивно, като това операторът може да наблюдава редактирания текст върху екрана и отразяването на редакциите в реално време. В процеса на работа  могат  да се вмъкват думи и пасажи в документа, да се заменя един текст с друг, да се изтриват определени думи или изречения… Има и промяна на зададения формат и автоматично „прелистване“ на отделни страници, ако човек иска да намери опреде­лена дума или израз. След окончателната обработка на текста операторът може да премине в режим „отпечатване на доку­менти“, откъдето да разпечата написаното в неограничен брой копия. Предвидена е възможност за отпечатване на смесен текст — кири­лица и латиница!

В режим „архивиране на документ“ пък са налични операции като архиви­ране, извличане на документ от архивна дискета, изтриване на документ от архивна дискета и др. Под ,,архиви“ се имат предвид резервни копия, отново извършвани на традиционните за бюрокомпютрите 8-инчови дискети.

„Каталогът на създадените документи“ се прави, като на всеки документ се даде автоматичен пореден индексен номер. В този режим операторът може да получи информация за номера, заглавието, автора и оператора на произволно потърсен от него документ.

В режим „специални функции“ пък се предлагат следните възможности: изменение на датата и часа, анулиране на заявката за печат и тест на оперативната памет.

Производител на текстообработващия бюрокомпютър е ДСО ИЗОТ София от 1983 г., а по-точно – вероятно завод Електроника София.

В Сандъците – Sandacite изровихме и този архивен български двигател!

Родното място на чудесото, което виждате на снимката, е Научноизследователският проектоконструкторски институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) в София. Той е създаден през 1964 г. с Разпореждане № 260 на МС от 7.VІІІ.1964 на основата на дотогавашния Научноизследователски проектоконструкторски институт по електрокари, мотокари, двигатели и трактори (НИИПКЕМДТ) (1958–1964). НИПКИДА е звено в структурата на ДСО ”Транспортно машиностроене”. Целта на създаването му е да извършва научноизследователска и развойна дейност в областта на бензиновите и дизеловите двигатели, за които се смята, че могат успешно да се произвеждат от българските заводи, след като им се извърши т.н. внедряване.

Тук ви показваме една рожба на Института от 1971 г. Това е т.н.  Б 1000 – четирицилиндров бензинов четиритактов двигател с въздушно охлаждане и максимална мощност 48 к.с. (при 3600 об/мин). Не е известно обаче дали той е намерил масово приложение – по това време е честа практика в институтите да се изработват прототипи, които да се тестват и едва след отчитането на редица фактори (технологични, производствени, икономически…) да се решава дали да се започне серийното им производство.

Историята на българските автомобили обаче е доста по-стара! Ето тук напр. можете да видите следното съкровище:

https://www.sandacite.bg/1960-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD-120/

200 мегабайта български хард диск в Сандъците – Sandacite!

Вероятно помните наскоро разказаната от нас история на първите български хард дискове. Днес обаче хората често поставят в компютъра си повече от един такъв. Още през 70-те години, тъй като капацитетът на едно запомнящо устройство тип ,,фризер“ започва да става недостатъчен, стремежът става да се обединят няколко, за да работят синхронно.

През 1979 г. в Института по изчислителна техника в София е извършена истинска революция в това отношение – разработена е сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 мб. Тя е предназначена за работа в състава на ,,едностайни“ компютри от Единната система на Източния блок ЕС РЯД-2. Състои се от управляващи устройства (УУ – т.е. контролер) и управляващи модули (УМ).

Принципът е следният: към управляващото устройство могат да бъдат вклю­чени до 4 управляващи модула, а към всеки от тях — до 4 запаметяващи устройства (самите хард дискове). Контролерът УУМД ЕС 5567 и управляващият модул УМ ЕС 5667 управляват 100/200 мб хард дискови устрой­ства, като така осигуряват външна памет с голям обем и ми­нимално време за достъп. Това е т.н. ,,дискова подсистема 100—200 мб“. Накратко казано, тя включва управля­ващо устройство ЕС 5567, управляващ модул ЕС 5567 и запаметяващи устройства ЕС 5067. По характеристиките си те се изравняват с модели на тогавашните водещи чуждестранни производители.

Трябва да отбележим също така, е при включване към подси­стемата на максимален брой запаметяващи устройства — 16 — се осигурява външна памет на магнитни дискове с обем 6400 мб (32 шпиндела х 200 мб), което значи 6,4 гб. Минахме вече в гигабайтови води; така е по-лесно да си ги представим! :)

А, да… сигурно сте прочели, но… нека все пак ви кажем, че едно такова запаметяващо устройство тежи около 120-140 кг. :) Вижте го – мяза на мивка:

Търсим си такова! :D

В Сандъците – Sandacite показваме българския домашен грил ЗЛАТНО ПИЛЕ!

Това е уред, произвеждан от началото на 80-те години. Той ви дава възможност да грилите и печете различни неица и да си хапнете добре! :) Тогава са го наричали ,,камера за лъчисто печене“ и е бил част от по-голяма линия изделия с общо название ,,фамилия камери за лъчисто печене“. Сред тях има както домашни грилове като Златното пиле, така и ,,професионални“ – с по-голям обем и малко повече функции, за заведения за обществено хранене. Храната преминава през инфрачервено лъчи­сто печене, което съкращава времето за приготвяне на определен вид ястия.

Малко за различните елементи на Златното пиле. От дясната му страна  е команд­ното табло с монтирани на него клавиши ключове за включ­ване на електрическия редуктор и нагревателя, а за работата им се следи по светлинните индикатори (глимлампи). На лицевата част (вляво от таблото) има подвижна панорамна вратичка от огнеупорно стъкло, която се отваря удобно с дръжка. И сега нещо интересно – Златното пиле е пригодено за окачване на стена! Да – има отзад едни дупки за закрепване за стърчащи винтове.

В комплекта с домашния грил идват приспособле­ния за различен вид ястия, като напр. 4 броя малки шиша за пе­чене на шишчета и голям шиш с вилица за печене на птици. На дъното на камерата се поставя тава за капещите мазнини. Над нея (пак в отвора на камерата) пък поставете тавата за печене, която се окачва на две окачалки, за да има различни нива на печене. Тя е снабдена със скаричка за печене на кебапчета, кюфтета и пържоли. :)

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Номинално работно напрежение 220 волта

Топлинно натоварване 1600 вата (толкова е и потребляемата му мощност)

Обороти на въртене на шиша/мин – възможност за регулиране да са между 1 и 3

Скорост на нагряване на нагревателя (между другото, изработен от никротал – сплав между никел и хром в съотношение напр. 80:20, която има високо електрически съпротивление): 500 градуса за не повече от 7 мин.

Равновесна температура на нагревателните елементи между 500 – 700 градуса

Размери: ширина 540 мм, височина 336, дълбочина 330

Обем на фурната: 23 куб. дм.

Маса – 12,3 кг. Не е много тежък! Като го гледаме какъв е масивен на снимката, очаквахме повече.

ТЪРСИМ СИ ТАКЪВ! :D

В Сандъците – Sandacite изровихме български фритюрници от 1970-те!

Ако си мислите, че фритюрници в България не са произвеждани никога, имате много здраве от старата ни шапка! :D В тази публикация ще Ви покажем два-три професионални модела на 40+ години началото на 70-те), които ще ви накарат да погледнете с други очи на този вид техника. Не се наемаме да твърдим, че са баш първите български фритюрници, но със сигурност са от началото на 70-те!

И така, да започваме!

Поначало, знаете какво е фритюрник, нали? Това е уред за пържене в маслена баня (фритюра)  на различни хранителни продукти (картофи, тиквички, патладжани, гъби, различни видове месо и др.). Има както домашни така и професионални фритюрници, и вероятно първо са се появили професионалните заради нуждите на големите заведения за обществено хранене. Именно такива образци ще ви покажем днес.

Първо да се занимаем с модела МФЕ 1 – ,,малкия дявол“. Наричаме го така, защото е най-малкият модел от днешните ни гости. Формата на този фритюрник е правоъгълна и предвидена за вграждане в микрокухненски блок, но уредът може да се използва и като самостоятелно съоръжение. Основен носещ елемент в него е винкеловата конструк­ция. Ваната е с полезна вместимост 10 литра. Темпера­турата на мазнината се регулира автоматично посредством терморегулатор, а работните ситуации можете да следите чрез големите изпъкнали си­гнални лампи.

Техническите му характеристики са следните:

1. Габарити в mm:

• дълбочина 630
• дължина 420
• височина 300

2. Номинално напрежение 220 волта
3. Номинална мощност 5000 вата
4. Маса 28 кг
5. Производителност 16 кг/ч (това е колко печиво може да изпържи за 1 час – в случая 16 – достатъчно да нахрани рота войници)
6. Регулиране на температурата в К° – 393,16—473,16

Сега идва ред на по-големия му брат с цели две тави – ЕФ 24! И неговият корпус с конструкция от винкели, облицована с бяло емайлирани страници. Плотът и вградените в него съдове за пържене са от листова  неръждаема стомана.

Мазнината във фритюрника се загрява направо чрез тръбни нагреватели. Темпе­ратурата й се регулира автоматично чрез терморе­гулатор, нормалната работа се контролира отново чрез сигналните лампи.

Технически характеристики:

1. Габарити в mm:

• дълбочина 1000
• дължина 500
• височина 830

2. Номинално напрежение 380/220 волта – тоест този е вече трифазен, виждате ли?
3. Номинална мощност 10 000 вата (или направо 10 киловата)
4. Вместимост в литри – 2 х 12
5. Маса 90 кг – оппаа… хлъц!

Ето още две цветни снимки на нашия фритюрничак! Не е цвете за мирисане, ама…

Тези произвеждани през 70-те г. в България фритюрници обаче са изцяло професионална техника, те не са предназначени за домашна употреба. Най-вероятно такива въобще не са и били предвиждани. Ако изнамерим отнякъде обаче, веднага чакайте включване. Доскоро! :)

https://www.sandacite.bg/1958-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0/

Български домашен фризер в Сандъците – Sandacite!

В началото на 80-те г. Институтът по хладилна техника – София разработва една интересна новост – описаният като ,,консерватор за за­мразени продукти“ уред с индекс КЗП-315, който по-късно се произвежда в за­вод „Хладилна мебел“ гр. Сливница. На практика това си е обикновен фризер (който уред по това време  е наричан и ,,замразител“ – напр. Мраз ЗД`70).

КЗП-315 е един от трите типоразмера уреди от този вид, за които се е предвиждало широко приложение у нас в българските домакинства и търговия. В сравнение с друг модел български фризер от началото на 70-те години, за този може да се каже, че вече има на практика съвременен вид!

Поради настъпилата през тези десетилетия по-голямата заетост на жената в производството и въобще обществе­ния живот, все повече се е на­лагала употребата на продукти, полуфабрикати и готови ястия, които се купуват и съхраняват в замразено състояние. Фризерът е можел да се из­полва също и в раз­личните заведения на търгов­ската мрежа и общественото хранене за съхранение на всички видове замразени храни до продажбата им.

КЗП-315 има в комплекта си три кошни­ци за съхраняване на продук­тите, които могат да се разполагат и на дъното му.. Кошниците са с по­движни дръжки, което позво­лява както закрепването им на корпуса или поставянето им направо върху дъното.

Конструкцията е изпълнена в съвременен за тогава стил и с удобни про­порции.

КЗП-315 работи с херметичен компресор (хладилен агрегат), разположен в специално отде­ление на шкафа, а подаването на техен хладилен агент към изпарителя става чрез капиляр­на тръба). Красиво оформени подвижни решетки, поставени отстрани и отзад на корпуса, осигуряват охлаждането на агрегата, както и достъпа до него при монтаж или ремонт.

Компресорът е комплектуван с не­обходимата пускова и защитна апаратура и  е зареден със нужното количество масло и традиционния за тогава хладилен агент фреон 12 още в заводски усло­вия; затова не се нуждае от допълнително зареждане. Ох­лаждането става чрез гладкотръбен изпарител от мед­ни тръби, разположени плътно по външните стени на ваната, в изолацията.

Върху предната част на фризера е разположено сиг­налн-командното табло. На него са монтирани термостатът и две сигнални лампи — зеле­на н червена.

Работата на хладилната инста­лация е напълно автоматизи­рана — температурният режим се поддържа автоматично чрез термостат за изпарител с въз­можност за настройка и втори сигнален контакт, който включ­ва червената сигнална лампа при температура, по-висока от – 14° С. Това е сигнал за настъпване на ненормален тем­пературен режим на фризера. Зелената сигнална лам­па пък свети, когато има напреже­ние и температурата в търбуха е по-ниска от споменатите – 14° С.

Захранването с електрически ток се осъществява чрез шнур. завършваш с щепсел тип ,,шуко“.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

• номинален общ обем 315 dm^3;
• температура на охлаждания обем при температура на окол­ната среда 32° С — минус 18° С;
• външни размери — дължина 1200 mm. широчина 800 mm. височина 850 mm;
• тегло — 88 кг;
• хладилен агрегат — тип АСК 2.5 със студопроизводстяо при стандартни условия (t_o = 15°С; t_см. = 32°С;
• ниво на звуково налягане на разстояние 1 m от консерватора 45 dB/А);
• но­минално напрежение 220 V;
• номинална мощност на електродвигателя на компресора (едно­фазен за вграден монтаж) 350 W, в номинална мощност на електродвигателя на венти­латора (еднофазен) ~ 25 W.

Фризера трябва да монтирате в помещения с обем. не по-ма­лък от 10 м³ и температура на околния въздух от 32 до 5° С при естествена циркулация, по възможност далеч от отопли­телни тела и слънчево облъч­ване и задължително върху добре нивелиран под! Пускането му в действие става с настройващия диск на термостата, разположен отпред на командното и сигнално табло.

Почистването на КЗП-315-ката трябва да правите при всяко ново за­реждане или приблизително веднъж на 1 до 2 месеца, като ваната се избърсва с влажна кърпа, напоена в сапунен раз­твор, а след това се змива с вода и се подсушава.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ

са показани на вътрешната страна на капака на фризера, но дори и ние в момента го нямаме пред очи и затова ще ги изброим тук. За различните хранител­ни продукти, групирани в за­висимост от гарантирания срок на съхранение в месеци, са дадени следните данни:

• наденици. суджук, луканки, риба, пуйка, гъска: свинско месо — от 3 до 4 м.;
• свински котлети около 6 м.;
• кълцано месо — от 8 до 10 м.;
• фазани, диви па­тици. заек от 10 до 12 м.;
• телешко, говеждо, агнешко, пи­лешко месо — около 12 месе­ца и др.

Оох… прихапна ни се! :(

Продуктите се съхраняват само добре опаковани в картон, алу­миниево или пластмасово фо­лио и др.

При пускането це­ната на КЗП-315 е била около 700 лв.

---

Ако Ви е било интересно, предлагаме Ви да харесате и нашата Фейсбук страница, за да следите овреме и другите ни публикации за българска техника ==> https://www.facebook.com/sandacite

Историята на електронния часовник

Преди няколко месеца в Сандъците – сандъците Ви запознахме с два модела български електронни часовници Булетроник. Те са произведени в момент на разцвет на тази техника в световен мащаб. Но откъде започва животът на електронния времеизмерител?

С тази статия ще се опитаме да отговорим на този въпрос.

Хората отдавна се стремят към точното измерване на времето. Първите опити в това отношение са правени още преди 5000 години. Слънчевият часовник, наречен по-късно ,,гномон“, е използван в Месо­потамия, Египет и Китай още около 3000 година пр. н. е.

После се появяват пясъчните часовници. Условно можем да ги приобщим към тъй нареченото „второ поколение“ часовници. Удобни в много отношения, те притежа­ват и един основен недостатък — измер­ват отрязъци от време, за съжаление, твърде кратки — от 10-15 най-много 30 минути.

„Третото поколение са водните часовници, наречени клепсидри. Около 380 го­дина пр. н. е. Платон използва такъв из­мерител на времето, основан на принципа на спадане и покачване на водата в сис­тема от специално направени прозрачни съдове. Така минават години и векове в усилени търсения на средство за удобно и прецизно измерване на времето. Александрийци, гърци, араби, по-късно римляни и византийци показват изумителна за времето си изобретателност. На тях дъл­жим уредите, които красят колекциите на много световноизвестни музеи.

Важен момент в историята на времеизмервателната техника е появата на механичния часовник. Въпросът за неговите първо­откриватели е спорен, но в Европа още през 1344 година Алесандро Донди от Падуа изработва изключително точен часовник с детайли, направени от месинг, и задвиж­ван чрез тежести.

В края на XV и началото на XVI Век в часовниковия механизъм се появява сто­манената спирална пружина — онази, която и днес движи механичните часовници. На вре­мето това предизвиква истинска рево­люция, защото освен прецизно измерване на времето, спиралната пружина осигурява и така желаната миниатюризация. В на­чалото на XVIII век се появяват джобните часовници, а по-късно — и ръчните Часовникът става неизменен спътник в жи­вота на човека.

До началото на XX век почти нищо не го про­меня, докато през 1925 година на сцената се появяват кварцовите часовници. В този нов вид измерители на времето липсват зъбните колела, рубините, осите, пружи­ните и дори стрелките. Те са заменени с нови елементи, а коренно различният принцип на действие осигурява неподози­рана дотогава точност. Възможността за „вграждане“ на допълнителен набор от по­лезни „странични“ функции, правят този вид часовници още по-привлекателни,

Първото споменаване за електронен часовник в световната преса датира от 1952 г., когато две компании – френската Leap Besancon и американската Elgin Watch Company – обявили, че започват развойна работа в тази област. Първият работещ прототип се появил след пет години – през 1957 г – и принадлежал на компанията Hamilton. Електронен в него бил само механизмът. Макар че циферблатът на модела Hamilton Electric 500 бил стрелкови, не било нужно да бъде предварително навиван.

Причина за толкова необичайно дълго забавяне в развитието на електронния часовник били проблемите на миниатюризиразацията, и по-точно – липсата на разработки на миниатюрни захранващи блокове. В първите електронни часовници на германската компания Deutsche Waren-Roverke батерията се намирала в гривната, обгръщаща ръката. други производители пък започнали да правят корпуса по-голям, като хитро разполагали по него различни декоративни елементи.

Чак през 1960 г. някои френски производители се сетили да използват вместо батерия малък акумулатор, а част от зарядното му устройство се помещавало в корпуса на часовника. Другата част – първичната намотка на изправителя – се намирала върху стойка, от която часовникът се зареждал. В скоро време обаче се отказали от тази технология, тъй като методиката на производство на акумулатори още не била съвсем усъвършенствана и по този начин самият процес на зареждане отнемал твърде много време.

Тук историята на този тип времеизвервателни уреди става много интересна за нас, тъй като в нея е намесен и българин – роденият на 21.Х.1919 г. в с. Брестовица инженер и изобретател Петър Петров. Животът му е отделна тема, затова сега ще започнем разказа за участието му от факта, че през 1968 г. в САЩ той основал компания на име Care Electrics. През 1969 – 70 тя (вече под името ElectroData), заедно с известната  Hamilton Watch, се занимавала с разработката на първите в света електронни часовници с цифров индикатор (с LED екран) – Pulsar – пуснат на пазара през 1972 г. В него за изобразяване на информацията се използвал дискретен светодиод. Над часовника е работил проектантски колектив (повече от един човек), но за автор на това изобрегение се признава Петров (или най-малкото, има огромния и решаващ принос в работата на инженерния колектив от компаниите!) и затова в повечето източници (вкл. и американски книги) този вид часовници се споменават като негово еднолично изобретение (made, developed и т.н.). Един от първите произведени такива Pulsar-и все още може да се види изложен в Смитсоновия институт

За жалост обаче продажбите на изделието не потръгнали особено успешно, тъй като компанията решила да го представи като някаква невероятна новост и изключителност, което, разбира се, веднага се отразило на цената. Определено 2100 долара не били точно количеството, което повечето хора биха платили за един ръчен часовник, та бил той и последна дума на техниката. В момента часовници като Casio G-7500-1VER, имащи относително добри характеристики, струват неособено скъпо. Но в зората на електронните времеизмерители за всичко, създавано в тази област, се смятало, че трябва непременно да струва извънредно скъпо.

През 1977 г. Seiko отново зарадвали ентусиастите с революционна разработка – електронен часовник с вграден калкулатор – Pulsar Module 1. Освен бутоните за управление и настройка на времето, на лицевия си панел джаджата имала под светодиодния дисплей стандартна клавиатура за калкулатор. В скоро време и други компании възприели идеята, пускайки на пазара цял ред подобни устройства.

Три години по-късно не по-малко иновативната компания Casio захранила пазара с модела Game-10. Негова особеност било наличието на вградена игра тип ,,шутър“ (стрелба) с доста опростен сюжет.

През 1982 г. излиза моделът Seiko TV Watch. Както навярно вече сте се досетили, този модел бил снабден с вграден телевизор. В часовника се разполагал единствено екранът. Приемникът бил оформен като отделно устройство, което потребителят трябвало да носи заедно в джоба си в специален калъф. Макар изображението често да се губело и звукът да стържел, моделът TV Watch направил такъв фурор, че даже Джеймс Бонд носи такъв в един от филмите за Агент 007, излязъл през 1983 г.

През 1983 г. видяла бял свят поредната новост от Seiko – електронен часовник с вграден преводач. Моделът TE-2500 можел да преведе отделни думи от японски, испански, френски и немски език на английски. В електронната памет на джаджата се съхранявали около 1,5 хиляди думи.

През 1985 г. в нишата на електронните часовници се намесила друга компания – Epson. Моделът RC-20 разполагал с вграден миникомпютър с 8-битов процесор, 2 кб оперативна памет и 8 кб памет за постоянно съхранение на данни. Екранът имал резолюция 42 х 32 точки.

През 2000 г. на пазара се появил моделът Casio WQV-1, при който забележителното била камерата  и достатъчно добрият едноцветен дисплей, който можел да изобразява до 16 отсенки на сивото.

А сега Ви предлагаме да ,,отворим“ един такъв електронен часовник и да разгледаме как работи всичко това! :)

Казахме, че първият кварцов часовник е конструиран през 1925 година, но едва 1970-те години години могат да се ха­рактеризират като епоха на „големия взрив”: тогава около 2/3 от продаваните ча­совници са кварцови, а през следващите години техният дял нараства до 90 процента. Освен спо­менатата точност, кварцовите часовни­ци правят и много други неща: свирят две-три, а понякога и повече мелодии, бу­дят в желаното от нас време, и то с особен сигнал, който в началото е твърде приятен и гали ухото, но след 30—40 се­кунди променя тона си, докато ни накара да напуснем леглото. Някои часовници „помнят“ годишнини на близки за нас хора и подсещат собственика си навреме да посети ма­газините за подаръци и цветя. Както видяхме, други са „въоръжени“ с миниатюрни калкулаторчета и с тях може да събираме, изваждаме, делим и умножаваме с голяма точност. Видяхме също така, че с електронните часовници може „да убием“ част от свободното си време в различни електронни игри.

Още през 1880 година френският физик Жак Кюри (1850-1941) забелязва,.че ако парче кварц се подложи на механични напрежения — натиск или опън — в двете му страни се получава разлика в потен­циалите: възниква електрически ток. Този феномен е наречен пиезоелектричен ефект. Важно обстоятелство се оказва обратимостта на процеса. При провоки­ране на разлика в потенциалите на същото парченце кристал чрез подаване на про­менлив ток, той започва да вибрира с определена постоянна честота. По-късно възниква въпросът не е ли възможно из­граждането на своеобразен „мотор“, кой­то би помогнал за прецизно измерване на времето. За сравнение ще използваме принципа на действие на часовниковия механизъм, задвижван с тежести.

Превръщането на потенциалната енер­гия в кинетична, осъществено от издиг­натата на определена височина тежест, осигурява въртенето на зъбно колело, кое­то чрез кобилица задвижва махалото. Тази връзка е обратна, защото махалото огра­ничава скоростта на движение на тежес­тите. Периодът му е точно фиксиран и зависи само от дължината на махалото. То прави един мах за едно придвижване от зъб в зъб и отмерва половин, секунда. Ако колелцето например има 6 зъба, то ще прави един пълен оборот за 3 секунди Ние сме свободни дз определяме броя на зъбите на колелцата. В такъв случай можем да конструираме колелцето със 120 зъба и тогава то ще прави по един оборот за 60 секунди или точно толкова, колкото ни е необходимо за секундната стрелка. Чрез система от зъбни колела, наричани редук­тори, можем да преценим точно как да изведем минутната, а след това и часо­вата стрелка.

Въпросът как е възможно в едно миниа­тюрно предметче да се вмести „машина“ с такива удивителни качества е напълно естествен. Ако си припомним някои факти от физиката и достиженията на електронната миниатюризация през 70-те години, ще се убедим, че място за чудеса тук няма.

Вероятно така са разсъждавали майсто­рите на часовникови механизми още през XV—XVI век и днес всеки може да се убеди в това, гледайки как работят огромните старинни часовници в Лондон, Па­риж, Москва, Кьолн…

А сега отново да се върнем при кварца и неговото свойство да вибрира с учуд­ваща стабилност, забелязана впрочем и при други еластични субстанции.

В този случай имаме на разположение надежден „контрольор“, с чиято помощ можем да управляваме честотата на про­менливия ток. Не случайно едно от пър­вите приложения на пиезоелектричния ефект е да се регулира и контролира чес­тотата на радиовълните.

И така, ако изберем парченце кварц и го свържем с източник на променлив ток, ще се получат механични вибрации, които ще осигурят стабилизирана честота на тока. Следващата стъпка е да се намери елек­трическият еквивалент на механичния ре­дуктор, за който споменахме по-горе. По тази тема вече електрониката си е казала ду­мата и този „делител“ на честоти е из­вестен под името тригер. Тригерът, раз­бира се, е само елемент на интегралната схема.

Онова, което спира вниманието ни при пръв поглед, сравнявайки механичния и електронния часовник, е начинът, по който отчитаме времето. Точното време или поне онова, което в даден момент механичният часовник показва, се отчита върху циферблата в зависимост от раз­положението на стрелките. Това е извест­но като аналогово отчитане нз времето

Електронният часовник е снабден с екранче и върху него в „явен десетичен вид“ с „електронен шрифт“ се изписва съ­ответното време — 10,23.31 или 12.30.42, или пък 16,33,57.

Как е реализирано екранчето и на какъв принцип са изградени многообразните и твърде полезни функции, които електрон­ният часовник изпълнява? Тайната е в теч­ните кристали — още един важен елемент в конструкцията. Тези субстанции в нор­мално състояние са поозрачни, но ако бъ­дат захранени с електрически ток, гледани под различен ъгъл, те стават непрозрачни. Когато течните кристали са представени като отделни миниатюрни порции под формата на точици или тиренца и са снаб­дени с изводи, свързани към източник на електрически ток, има възможност за се­лективно захранване. От контраста и комбинацията на прозрачни и непрозрачни (съответно незахранени и захранени) точици и ти­ренца се получава „образ“ върху екранчето — цифри, букви или картинки. Тогава въз­никва въпросът как екранчето показва ту времето, ту надписи, ту рисунки и то по наше желание само с едно натискане на миниатюрните бутончета. Явно, необхо­дими са памет, логика, дешифратор. Всич­ко това съществува в кварцовия часовник и е заложено в интегралните схеми, за кои­то стана дума по-горе. Наричат ги ГИС — големи интегрални схеми, каквито са и възможностите им. Разбира се, въпреки помпозно­то си име, те са твърде миниатюрни.

Това (в общи линии) представлява електронният измерител на времето. Неговото изоставане или избързвзне с няколко секунди на година са отклонения, които не тревожат и най-ревностните привърже­ници на точността.

В Сандъците – Sandacite сега ви показваме много стари български автомобилни гуми!

През 1949 г. (на основата на национализираната фабрика за каучукови изделия ,,Хаим Бакиш и брат“) в София е създаден Държавен каучуков завод (ДКЗ), който през 1949 г. приема името ,,Георги Димитров“. Първоначално той произвежда както гумени обувни изделия, така и автомобилни гуми, но обувното производство постепенно се преустановява и заводът се превръща в голям такъв за автомобилни гуми. От 1.І.1962 г. заводът се преименува в Завод за автомобилни гуми ,,Г. Димитров“.

Именно тези гуми са темата на днешната ни публикация. Ще ви покажем няколко различни типа гуми на завода, а след тях ще можете да изтеглите и цял негов каталог от 1962 г., който обаче обхваща множество модели, така че сред тях има и такива, чието производство е започнало много по-рано – за някои още през втората половина на 1950-те г.

Мемоарен пепелник на завода във вид на авотомобилна гума

Първо нека се запознаем със специфичната система на маркиране на гумите от стария софийски завод. Техните названия се състоят от група цифри и по-малко букви, всяка от които значи различен показател. По онова време, както за много други неща, е действал български държавен стандарта (БДС) за маркиране на автомобилните гуми.

Както знаем, автомобилната гума се състои от вътрешна и външна такава. И така, на външните гуми се указва:

• търговският размер;
• вътрешно налягане на въздуха в атмосфери;
• максимално допустимо натоварване в кг за една гума;
• знак за посоката на въртене — в случай, че шарката на гумата е с опре­делена посока;
• марката на завода;
• серийният номер (той напр. може да е във вид V 62 025321, което ще означава: V — месец май; 62 — 1962 година; 025321 — сериен № на външната гума);
• накрая идва ред и на печата на ОТК (техническия контрол)

Всички маркировки, без печата на ОТК, са гравирани върху пресформите, а печатът се нанася върху страниците на гумите с неизтриваема боя.

На вътрешните гуми пък се указва :

• размерът;
• марката на завода;
• печатът на ОТК

Първите две маркировки се гравират върху вулканизационните форми, а печатът на ОТК и тук се нанася с неизтриваема боя върху гумата.

На колана се указва:

1. размерът;
2. печатът на ОТК

Първата марка е гравирана отново на вулканизационните форми.

И така, да започваме!

На долната илюстрация виждаме две пневматични гуми за автобуси, тролейбуси, ремаркета и товарни коли. Около 1960 г. тези гумаци вече са били в производство. :) Тези две са с маркировка 12,00-22 и всъщност са двете модификации на този модел – едната е ,,шосейна“, а другата – ,,с повишена проходимост“. Броят на платовете при модела 12,00-22 е 12 + 2. В надуто състояние външният му диаметър е 1180 мм +/-10, а ширината на профила е 295 +/-5. Максималното допустимо натоварване е 2550 кг (2,55 т), а вътрешното налягане е 6 кг/см2.

След тях идва моделът 12,00-20, обозначен като шосеен, със същия брой на платовете, външен диаметър в надуто състояние 1126 +/-10 мм и ширина на профила е 290 +/-5. Максималното допустимо натоварване е 2400 кг (2,4 т), а вътрешното налягане е 6 кг/см2.

Ето и шосейната гума с моделно означение 10,50-20, която има 10 + 2 плата, външен диаметър в надуто състояние 1073+/-10 мм и ширина на профила е 258+/-5. Максималното допустимо натоварване е 2050 кг (2,05 т), а вътрешното налягане е 5,5 кг/см2.

Идва ред и на модела 9,00-200 D, който е произвеждан в три варианта – шосеен,  с повишена проходимост и универсален. При шосейния имаме също така 10 + 2 плата, външен диаметър в надуто състояние 1034+/-10 мм и ширина на профила е 240+/-5. Максималното допустимо натоварване е 1550 кг (1,55 т), а вътрешното налягане е 6 кг/см2.

Ето и архивна снимка на автобус от градския транспорт в Бургас от началото на 60-те години, ,,обут“ в гуми като току-що показаните:

Друг вид гуми, които ще ви покажем по-подробно, са тези за мотоциклети:

Една такава е напр. шосейната 3,50-19 с 4 броя платове, външен диаметър в надуто състояние 678+/-5 мм и ширина на профила е 90+/-3. Максималното допустимо натоварване е 215 кг, а вътрешното налягане е 1,9 кг/см2:

3,25-18 има същия брой платове, външен диаметър в надуто състояние 646+/-5 мм и ширина на профила е 85 +/-3. Другите две характеристики нямат разлика.

 

Съществува и 3,25-16 със същия брой платове, външен диаметър в надуто състояние 594+/-5 мм и ширина на профила 84 +/-3.  Максималното допустимо натоварване е 185 кг, а вътрешното налягане е 2 кг/см2:

Произвеждани са също така няколко модела гуми за леки коли, електрокари и селскостопански машини, но тъй като ,,именникът на българските ханове вече стана твърде голям, ни е страх да не сме ви досадили и затова ще си ги разгледате от целия скениран каталог на завода, който можете да изтеглите от линка по-долу. Там ще намерите и много по-подробна информация. Форматът е DjVu, а самият файл е в в RAR архив. Заповядайте ==> Каталог на Завод за автомобилни гуми ,,Георги Димитров„ от 1962

От завода са публикували също така прецизно съставени 31 ,,Правила за съхранение и експлоатация на автомобилните гуми“, които привеждаме дословно:

,,П Р А В И ЛА  за съхранение и експлоатация на автомобилните гуми

1. Външните и вътрешни гуми се съхраняват в сухо помещение. Те трябва да бъдат защитени от слънчева светлина.
2. В помещенията, където се съхраняват гумите, температурата на въздуха трябва да бъде в пределите — 10° С до + 25° С при относителна влажност на средата 60 — 70 %.
3. Външните гуми трябва да се съхраняват във вертикално поло­жение и през 2 — 3 месеца да се превъртат, за да се измени точката на превъртането им,

Съхранение на външни гуми една върху друга не се допуска!

4. Вътрешните гуми се съхраняват в леко надуто състояние, по­ставени във външните гуми или по специални закачалки с полукръгли стойки. Вътрешните гуми от време на време (през 1 — 2 месеца) трябва да се превъртат по окръжност, за да се избегне образуването на гънки.
5. Външните и вътрешни гуми трябва да се намират на разстоя­ние не по-малко от един метър от отоплителните уреди,
6. Не се разрешава съвместно съхранение на външните и вът­решни гуми с топливни материали, смазки и химикали (киселини, ос­нови и други),
7. Не се допуска съвместен монтаж на една автомобилна ос, външни гуми с различни типове рисунки на протектора (универсални, комбинирани, за повишена проходимост и др.).
8. Да се следи да не попада масло и бензин върху гумата.
9. Да не се пускат в движение автомобили, на които вътрешното налягане в гумите им не съответствува на установената норма.
10. Да не се допущат странични предмети между гумите и в про­тектора (гвоздеи, стъкла, камъни и т. н.).
11. Да не се пътува с отворена каруцерия, което спомага повреж­дането страниците на автомобилните гуми.
12. При паркиране на превозните средства страниците на гумите да не се трият в тротоара.
13. Да не се допуска боксуване на транспортните средства.
14. За избягване повреждането на гумите препятствията трябва да се минават при малка скорост (5 — 7 км/час). В противен случай може да се получи диагонално, кръстообразно или с друга форма раз­рушаване на скелята.
15. Да не се претоварва транспортното средство, да се следи за равномерното разпределение на товара върху платфората на каруце- рията.
16. На завои да се намалява скоростта на движение.
17. Транспортното средство трябва да тръгва и спира плавно.
18. Ако транспортното средство залита в страни, незабавно трябва да се спре и провери налягането в гумите и да се вземат необходи­мите мерки.
19. Да не се допуска гариране на транспортните средства с ненапомпани гуми.
20. Гарирането на превозното, средство за повече от 10 дни да става чрез повдигане на същото върху трупчета.
21. За да се избегне неправилното износване на гумите, трябва периодически след всеки 4 — 5 хиляди километра същите да се въртят на място.

21. Не се допуска във вътрешната гума игличката да се заменя с тапи и други приспособления, не позволяващи да се измери наляга­нето в гумата.
22. При излизане и връщане на превозното средство е необхо­димо да се прави преглед на гумите.
23. Да се следи за правилния монтаж на гумите върху джантата.
24. По време на движение на превозното средство в горещо вре­ме се забранява намаляване на налягането в нагретите вътрешни гуми.
25. Понижаване на вътрешното налягане причинява следните де­фекти на външната гума :

а)   концентрично насичане на скелята,

б)   разместване на корда,

в)   зъбообразно (керимидално) износване на протектора,

г)    разлепване (подкожушване) на протектора.

При повишено налягане с 20 % от нормалното пробегът на гумата се понижава с 25 — 40 %. При понижено налягане с 50 % пробегът на гумата се понижава с 60 — 75 %.

27. При повишено вътрешно налягане в гумата текстилът работи при увеличено напрежение, външната гума става по-твърда и скелята при удар по-бързо се пробива.
28. Неправилното отклонение на плоскостите на предните колела предизвиква преждевременен износ на протектора.
29. Неизправности в превозното средство, като износване и от­слабване на лагерите в колелата, втулките на шенкелите, хлабави бол­тове на джантите и др., водят към бързо и неравномерно износване на протектора.
30.  Неизправните и разцентровани джанти водят до разрушение на борта и намаляване на пробега.

31. Неправилно регулираните спирачки предизвикват бърз износ на протектора“

Ами, това е! Поне за нас беше интересно това пътешествие из българското гумопроизвдство преди близо 60 години. Надяваме се, че е било интересно (а и полезно) и за вас! :)