Статии – Стара техника

Опаа! Вижте нашето къмпинг-ремарке (каравана) Русалка 550 в Sandacite.BG!

Днес ще се разходим до град Попово, където се е намирал филиал на Автобусен завод Чавдар Ботевград, а директор на поделението е инж. Георги Й. Георгиев. През 1970 г. във филиала започва производството на ето това чудо – къмпинг ремарке за лек автомобил, тоест българска каравана. Още в годината на представянето му в завода да пристигнали поръчки за изработване на 150 бройки такива щуротии, така че явно ,,Русалката“ е предизвикала интерес!

Първоначално е създаден ,,лабораторен образец“ на изделието – прототип, представен през 1969 година на Пловдивския мострен панаир под името ,,Чайка“. След това той е преработен, поради което значително се е намалило въздушното съпротивление, а теглото му успяват да го намалят до минималното възможно, дори в сравнение със западни такива къмпинг-ремаркета. Новото му име става романтичното ,,Русалка 550″.

Ето нейни рекламни снимки от сп. ,,Българско машиностроене“ – тук и другата по-долу:

След това колектив на Hayчнoизcлeдoвaтeлcĸия и пpoeĸтoĸoнcтpyĸтopcĸи инcтитyт пo двигaтeли и aвтoмoбили (HИΠKИДA) под ръководството на инж. Борис Ачков и инж. Момка Тотева започва да разработва цяла фамилия от къмпинг-ремаркета с максимално използване на материала стъклопласт. Според размера те се делят на 3 модификации

• ,,микрокараван“ – за автомобил с мощност 30 к.с.;
• смесен тип (набързо скицираният по-горе) за автомобил с двигател 50 к.с.;
• резиденциални – за автомобил с двигател над 70 к.с.

Според компоновката обаче те ще бъдат десет варианта.

Два от вариантите са специално обзаведени и могат да се използват като кабинети при полеви условия от механизаторите в селското стопанство, в пътното строителство и при провеждане на панаири и изложби.

Сега да се занимаем с главния герой на нашия разказ – караваната ,,Русалка“. Заедно с обзавеждането тя има тегло 500 кг. Къмпинг-ремаркето е замислено за летуване на четиричленно семейство.

Вътрешното обзавеждане съдържа традиционните за ,,смесения тип“ мебели. В предната част е вградено единично легло, над което се разгъва легло тип хамак, а в задната част на ремаркето (от двете страни, под страничните прозорци) са монтирани два дивана. Между тях, под задния прозорец, има разглобяема масичка. Ако стане нужда, тези два дивана заедно с масичката и облегалките могат да образуват компактно двуместно легло.

По остъкленост ,,Русалката“ надвишава значително тогавашните западни каравани. Тя е остъклена с два странични неотваряеми прозореца от плексиглас с размери 1570 х 685 мм и още една двойка прозорци с размери 1570 х 685 мм единия и 1845 х 590 мм другия. Тези два прозореца – преден и заден – са отравяеми. И още една екстра – за по-добра вентилация на тавана е монтиран люк, който се отваря и затваря чрез обикновена ръкохватка!

Чрез завеса помещението се разделя на кухненски блок и спалня. За сервизните нужди е вграден двукрилен шкаф, върху който са монтирани метална мивка и газов котлон. Вдясно от шкафа е гардеробът. Ако купувачът желае, в кухненския шкаф може да се монтира и електрически хладилник.

Ето и схема на пространственото разпределение на трите варианта на караваната (от сп. ,,Наука и техника за младежта, бр. 5 – 1970):

Конструктивно погледнато, шасито на ,,Русалка 550″ е изработено от затворени профили с правоъълно сечение, заварени помежду си (по електродъговата метода). Скелетът е дървен с дебелина на отделните профили 20 мм. Външната облицовка е алуминиева, а вътрешната – от дървесно-влакнести фазерови плоскости с лаково покритие, което дава възможност за бързо почистване. Като изолатор в стените цялостно е вграден студопор.

Окачването на ремаркето е независимо, торсионно с телескопични амортисьори. Спирачната система е механична и се задейства инерционно. Устройството за аварийно спиране и стоянъчната спирачка са обединени в една система. Използвани са джанти и гуми от лекия автомобил ,,Москвич 408″. Електрическата инсталация е 12-волтова и се захранва от акумулаторната батерия на автомобила, който тегли караваната. Да отбележим също така, че ,,Русалка 550″ е много добре уплътнена и през изпитателния 8000-км пробег (с изпитател Стефан Кънчев) в различни атмосферни условия не е показала недостатъци.

С това къмпинг-ремарке още в първите години от производството му България се е представила поне на десет панаира. ,,Русалката“ все още се среща тук-там – напр. миналата година бяхме засекли една такава в кв. Слатина. А тук можете да прочетете и видите за съвременното преобразяване на едно такова чудесо в място, на което играят деца ==>  http://vnalbatska.blogspot.bg/2014_01_01_archive.html?m=1

:) А за да следите и виждате най-новите ни щуротии, където и да се намирате, харесайте и Facebook страницата на сайта ни==> https://www.facebook.com/sandacite

Вижте в Sandacite.BG как са се сушели дървените телевизори във фабриката!

Днешното пътешествие във времето ще ни покаже един интересен етап от производството на стари телевизори и радиа преди повече от половин век. Както е известно, тези апарати с вида си наподобяваха истински къщни мебели – дървени, лакирани (оо, колко ясно личеше натрупаният прах!) и с достолепен вид. За да  бъде това така обаче, в заводите, в които ,,сандъците“ са произвеждани, е кипял усилен труд и са имали съответното специализирано оборудване.

Случайно попаднахме и разгърнахме тези случайно намерени дипляни. Те са издадени през 1966 г. и рекламират изделия на Завода за инструментално и нестандартно оборудване в София, а показаните машини са крайно, крайно любопитни!

Забелязвате ли кутиите от телевизори ,,Опера“, които са окачени на метални рамки в пастта на грамадната ,,фурна“, снимана по-горе? Това е професионална сушилня, произвеждана от първата половина на 60-те г. нататък. Идеята на тази машина е следната. Когато кутията на телевизора или радиото бъде готова, в дърводелския цех на завода я шприцват с полиестерен или друг лак. Той обаче трябва бързо да изсъхне, защото кутиите трябва да бъдат безопасни за пипане, когато в монтажния цех в тях ще монтират шаситата. Освен това,  за да залепне здраво, е добре хубаво да се ,,изпече“. И затова се появява нуждата от ,,бърза пещ“, в която прясно напръсканите кутии да бъдат ,,изпечени“, за да станат удобни за работа. Същата пещ е била използвана  и в мебелната промишленост за произвежданите мебели.

Най-общо казано, сушилната камера за дървени кутии работи по следния начин. Шприцваните кутии се поставят на носещите рамки (виждате ги, хванали са кутиите – представляват нещо като куки) и работникът натиска бутон в единия край на камерата. Рамките са окачени на верига горе и когато веригата се задвижи, се задвижват и куките заедно с окачените на тях кутии. Минавайки през камерата, сандъците биват обдухвани от много топъл въздух, подаван от отоплителна инсталация, и така се изсушават. Миризливите изпарения от лака се отвеждат навън с вентилационна инсталация. Когато ,,печивото“ стане готово, работникът натиска бутон в другия край на ,,фурната“ и веригата спира да се движи.

Движението на веригата (тоест скоростта на въртележката на кутиите) може да бъде с три скорости – 0,4, 0,8 и 1,2 м/мин – да, бавно, но това е нужно, за да се изсушат добре сандъците, защото иначе ще лепкат и по тях дълго време ще остават пръстови отпечатъци. Температурата може да се регулира в различни степени, но максимално може да е 55 градуса Целзий. Самата камера е, разбира се, огромна – дълга е 7,66 м, широка 2,25 и висока 3,44 м. Все пак това е промишлена машина, проектирана за монтиране в халета – не е да си я сложи човек в хола. :)

Вдухващият топъл въздух вентилатор има дебит 6000 куб. м./час, а конвейерът (демек веригата) се задвижва от електродвигател (също български) с мощност 0,250 kW и 1400 об/мин.

Сушилнята за телевизионни кутии (с название АМ-250) има и екстри. При нужда тя може да се раздели по дължина на две с преградна стена от листова ламарина. Задвижващото устройство е можело да се изработи в два варианта по желание на клиента: със степенно регулиране на скоростта или чрез вариатор, което е безстепенно регулиране.

За любителите на точните и подробни описания неща ще споменем, че сушилната камера се състои от отделни секции от железни профили и листова ламарина. Носещата ферма пък е от профилна стомана. Ако погледнем инженерно на нашата сандъкосушилня, трябва да кажем, че главните й възли са работната камера, носещата ферма, веригата, носещата рамка, задвижващото и натегателното устройство, отоплителната и вентилационната инсталация и, разбира се, обезопасената електроинсталация.

Eто това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

:) А ето тук можете да видите как са сглобявани първите български телевизори в Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София:

[1961] В Слаботоковия завод в София

See more

 

В Sandacite.BG направихме изследване за нелегалната радиостанция ,,Обединена България“!

Има една книга, която още не е написана, но тя непременно ще се появи един ден по рафтовете на книжарниците, а заглавието й ще бъде нещо като ,,Нелегалните радиостанции на български език през Втората световна война“. Всички сме чували израза ,,Стига си се обаждал като черна станция!“ ,,Черни“ или ,,нелегални“ са думи, с които се означават всички нелицензирани от държавата радиостанции през споменатия период, които разпространяват информация за алтернативна гледна точка към събитията и се противопоставят на възприетата от ,,официалните“ национални радиопредаватели линия, за които се смята, че защитават правителствената политика.

Нелегалните радиостанции през Втората световна

,,Черните“ радиостанции се използват от своите създатели и организатори като едни от най-важните инструменти на идеологическата борба през войната. Темата за тези станции е широка, но днес ще се опитаме да разкажем за дейността само на (според нас) най-интересната от тях – ,,Обединена България“ (1942 – 3 г.). За да се ориентираме по-добре в обстановката обаче, трябва да кажем, че по време на Втората световна война у нас ,,черно“ излъчват радиостанции с различен политически уклон. Най-известните са, разбира се, поддръжниците на БРП (к) – напр. ,,Христо Ботев“, ,,Народен глас“, излъчващи от СССР – но съществуват и други ,,черни“ радиостанции, които просто са по-малко познати. Говорим напр. за радио ,,Свободна и независима България“ (1941 – 3), излъчващо от Палестина и Египет, която станция е против плътното обвързване на България с Тристранния пакт, критикува политиката на цар Борис ІІІ и правителството на Богдан Филов, а също така призовава за въоръжена съпротива срещу властта и създаване на Балканска конфедерация. Друга малко позната ,,черна“ радиостанция е британската пропагандна ,,Нова Европа“ (1943 – 4), чието название нарочно е измислено така, за да заблуждава – предаванията й имитират германската пропаганда за България (по-конкретно Радио Донау (1940 – 5), за да предава фалшиви информации, но изгодни за Обединеното кралство. Британски и антинацистки настроени са също така ,,Станция на свободата“ (1941 – 5) и ,,Васил Левски“. Общо факт за всички тези радиостанции е, че макар да излъчват на български език, предаванията им се водят от страни извън България и обслужват интересите на чужди страни.

Много интересно е обаче да надникнем в историята на българската нелегална радиостанция ,,Обединена България“, създадена през 1942 г., и да открием каква е нейната цел. За разлика от описаните горе станции, тази излъчва от няколко места в самата София, а използва и студиа в самия й център!

Създаването на ,,Обединена България“

Коренът на явлението можем да открием още през пролетта на 1941 г., когато по германски образец у нас е създадена Дирекция на националната пропаганда. Целта на този орган е да убеждава хората в далновидния и правилен избор на България, подписала Тристранния пакт. Чрез разнообразните средства на печата (в лицето на десетки списания и вестници), различни събития и прояви и др. се подема широка настъпателна акция за отразяване и възвеличаване на събитията, свързани с ,,възраждането на българския дух“ в т.н. новоосвободени земи, в които се вплита и задължителният мотив за ,,братството с Германия по оръжие и съдба“. Освен това, наложителна става необходимостта от отрицание на идващите от западните демокрации и Съветския съюз нежелани информации, способни да отклонят гражданите от вярата в германската победа и въобще правилността на избора. След създаването на Комисарството по еврейските въпроси през 1942 г. като критично важно излиза и насаждането на омраза против българските евреи, защото българската държава започва подготовката на последователни мерки по конфискуване на имуществото им, дискриминирането им от обществото и най-сетне – депортирането им.

Всичко това добре, но в началото на 1942 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве в два кабинета на Богдан Филов – Петър Габровски – има идея за нещо повече. След като до края на 1941 г. Дирекцията все по-добре обхваща печата и гражданския живот, Петър Габровски започва да надава ухо към информацията, извираща от най-съвременната медия в тогавашна България – радиото (и най-вече Радио София). Впечатленията му не са добри – той забелязва, че в предаванията от Вакарел е налице противоречие с желания от ДНП начин за отразяване на правителствените действия и въобще обществените събития – ръководството на Радио София не се е подчинявало на указанията на пропагандния орган и е успявало да запази относителна независимост. Затова Габровски решава да създаде своя нелегална радиостанция, която да отразява неговите собствени и на ДНП възгледи и да заявява по-твърда германофилска позиция на българската държава и добрите връзки на България с Германия.

Габровски започва да търси сътрудници и открива един много подходящ кадър в лицето на литератора, преводач от четири езика и политически журналист Панайот Константинов Чинков, подписвал се като П. К Чинков или Пе Ке Чинков. Той е назначен за директор, а говорител на радиостанцията става Борислав Недков.

При избирането на име за станцията Габровски и Чинков искат то да обединява в себе си всичко, за което тогавашното управление на България се бори, и същевременно да звучи внушително и респектиращо. Затова министърът предлага радиото да се нарича ,,Велика България“, но Панайот Чинков, като журналист и човек с повече усет за названия на медии, предлага по-скромното, но също така внушително ,,Обединена България“.

Чисто технически началото на радиостанцията се извършва също по самоинициативен и самоволен начин. Габровски и Чинков завземат късовълнова предавателна техника от Военновъздушните сили и я инсталират в кв. Овча купел, а по-късно използват по-съвършената база на ,,безжичния телеграф“ в тогавашния Царибродски квартал (дн. Красно село). Като студиа използват кабинети в самата сграда на Дирекцията на националната пропаганда на ул. Княз Александър І № 10. В бележките си Панайот Чинков пише: „Решихме да създадем таен предавател, който чрез много добрата си програма да се наложи на публиката и да изтласка Радио София“.

Първото предаване на ,,Обединена България“ е излъчено на 18 февруари 1942 г. Радиото излъчва всеки ден от 13:00 до 13:10 ч., от 20:00 до 20:15 ч. и от 22:05 до 22:20 ч. на вълна 40.05 m/7490 kHz. Сигналът на нелегалната радиостанция достига не само из България, а прониква и из много балкански страни. Това положение трае малко над година и половина, след което предаванията на „Обединена България“ спират през ноември 1943 г.

Предавания и теми

Какви са темите, които е предлагала на слушателите си нелегалната радиостанция? Благодарение на запазените бюлетини от по-голямата част от предаванията си можем да надникнем в това. Като основни точки в емисиите могат да се очертаят следните.

Патриотичните предавания са изпълнени с реторика, типична и за други български пропагандни издания от периода. Възхвалява се съвременната на радиостанцията епоха. Обикновено се говори за ,,гигантския двубой“, който се води между две изначално противопоставени една на друга части на Европа, които са антагонистични по дух, мироглед и световъзприятие.

Ето напр. какво е звучало в обедното предаване от 11.ІV.1942. Едните народи ,,доказват своето право на съществуване след една безнадеждна наглед борба“, а други отстъпват и загиват. Като причина за германските победи е представен по-правилният живот и възпитание, който поколенията в там получават – ,,докато Франция се бе оставила на безидейността, на охолния и безгрижен живот, в Германия израстваше и се каляваше нов дух и нова воля. В продължение на 7 години младите поколения получаваха сурово войнишко възпитание“. По-нататък, в заключението, е даден друг пункт – ,,Само ония народи, жените на които не се срамуват да раждат, и мажете на които са готови да проливат обилно кръвта си по бойните полета – само те ще владеят и управляват света, а слабите по дух и изродени народи ще служат само за тор“ на преждеказаните. Както виждаме, това си звучи напълно, ама напълно нацистко! :)

По-нататък говорителят прави паралел с българския народ и заявява, че ,,ние сме родени българи не за да живеем и умрем в един охолен и удобен живот, а за да изразим висшата воля на нашия народ да бъде господар и победител в историческите борби“. Цитирани са известните думи на хан Омуртаг, че ,,човек, и добре да живее, умира и друг се ражда“, но те са прекъснати само дотук. Те са изтълкувани в смисъл, че в тези думи е изразен ,,българския мироглед, който ясно вижда преходността на действието и вечността на народа“. Говорителят заявява, че в тези думи на преден план се поставя готовността ,,за саможертва, за величието на родината и за разчистването на пътя на бъдещите поколения“. По-нататък е казано доста националистическо – че ,,всеки човек живее и твори само в и чрез собствения си народ, който пък, за да просъществува, трябва да води тежки и кървави борби на арената на световната история“.

Именно от това говорителят прави пропагандния си извод и заключава, че трябва ,,да се пропием от велик борчески дух“ и ,,да разберем, че мекушавостта, страхливостта и хленчът не ще ни помогнат“. Накрая ясно са очертани враговете на пропагандния глас – онези членове на обществото, които са симпатизирали на западните демокрации или (по-прикрито или не дотам) на Съветския съюз – ,,ние трябва да отворим фронт срещу всички пораженци вън или в нашето отечество, които чрез подли приказки и идеи се опитват да разрушат борческия, храбър и войнствен дух на българите, за да ни направят по-лесна плячка в ръцете на вечните врагове на България“.

В други предавания се прави коментар на изявления на западни и съветски политици. Особено когато става дума за Рузвелт, Чърчил или други, те са наричани с доста остри епитети – ,,дилетанти в политиката“, ,,политически марионетки и трупове“, ,,престъпникът Рузвелт“, ,,носът на обущаря Сталин също увисна“ (последните два цитата са от обедното предаване на 10.V.1942) и т.н. Това е особено видно, когато се цитира изказване на британски политик, насочено против официалната българска външнополитическа линия и съдържащо заплахи срещу България – ,,политическият хлапак лорд Идън“, ,,Чърчил, Рузвелт и Идън – фамозните ментарджии на нашия век“ (вечерно предаване от 11.ІV.1942).

Съществена част от емисиите на ,,Обединена България“ е посветен на отразяване на новини от германските действия по фронтовете.

Понякога се цитират съобщения на западни или съветски радиостанции, които се отхвърлят и разобличават като неверни и противоречащи на истината. Германските войски винаги са представяни като неспирни и всепобеждаващи, а противниците им (особено Червената армия) – като слаб и бързо изоставящ позициите си противник. Описват се отзивите и обстановката в САЩ, Великобритания или СССР след поредната битка, която почти винаги бива представяна като победна за германците, а ако не е – се натъртва какво голямо значение има и как всички в противниковия лагер с трепет следят новините – ,,Грандиозната битка в Коралово море… създаде 100 % суматоха в Англия, в САЩ и Съветския съюз“ (обедното предаване на 10.V.1942) или ,,Докато победоносното оръжие на японците нанася страховити ударя наляво и надясно в Тихия океан, Рузвелт и неговата фамозна съпруга клечат с увиснали носове около угасналото огнище в Белия дом“.

В друг случай пък директно се цитират новини, които след това се коментират и се правят прогнози за вероятния бъдещ развой на военните събития – разбира се, с описване на германското превъзходство в тях, а дикторът се подкрепя с описания на материалната мизерия на руската армия и нравственото разложение на англо-американците.

Интересни са цитатите от чужди нелегални радиостанции, които поддържат прогерманската линия и затова често се цитират в ,,Обединена България“: ,,Тайното радио, което се обажда от Мексико и което се явява опозиция на престъпника Рузвелт, заяви в своите емисии от 3 и 7 ч. тази сутрин, че гибелта на Съединените щати е вече дошла. ,,Престъпната шайка, – се провикна истинският американски родолюбец – която управлява днес Америка, е негодна да защити интересите на американския континент“.

От предаванията можем да направим  извод, че ако има по-злощастен противник от англо-американците, то това са руснаците. ,,Уплахата от предстояща офанзива на Източния фронт расте. Тя се засилва и от последните съобщения от Коралово море. Носът на обущаря Сталин увисва. Той чака въжето около врата му да се затегне още повече. Шайката от простаци около него губи своите нерви, което се вижда най-ясно от противоречивите заповеди на разнебитеното съветско командване“.

Пропагандната радиостанция използва всеки удобен случай, за да очерня пред света образа на съветските войници. В цитираното по-горе от нас обедното предаване на 10.V.1942 се споменава за заповед на съветски генерал да бъдат сготвяни и изяждани труповете на убити германци при условие, че това ,,става по най-добър начин и се пази пълна тайна“. Причината за издаването на такава заповед е отдадена на варварската действителност, която съществува в Съветския съюз, където ,,човекът не представлява нищо и той е загубил всякакъв човешки образ“. За съветските военнослужещи радиото и друг път използва остри думи, като напр. ,,грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“ (9.VІІІ.1942).

Впрочем, обрисуването на съветските граждани като варвари и канибали не е нещо ново. През 1943 г. в София е организирана пропагандна изложба със снимки от Източния фронт, на която са заснети войници, даващи хляб на зле облечени хора. Текстът под снимката гласи: ,,Бойците на Райха са човечни хора – хранят дори и своите чуждите“.

Неголяма част от ефирното време на ,,Обединена България“ посветено на коментар на събитията от азиатския и индийския континент. Обикновено това е, за да се изтъкнат победоносните действия на японците в Калкута  и Бомбай, където те са посрещнати като ,,освободители от омразното индийски иго“. ,,Огорчението, напластявано в продължение на десетилетия, намира своята реабилитация чрез симпатиите към японските войски“.

Важна част от предаванията се занимават с отговор, контратвърдения и опровергаване на чуждестранната пропаганда. Пример за това е второто вечерно излъчване (22 ч. – 22 ч. 15 мин.) от 10.V.1942, което започва с думите, че ,,напоследък политическите удавници от Москва, известни в цял свят със своите криминални способности, се разсипват да уверяват българския народ, че днес той е ограбен, оголял, обосял и че на трапезата му липсвали топъл хляб и сирене и че безброй деца ежедневно умирали от глад“. В това говорителят съзира ,,старата тактика та комунистите винаги да насъскват българите един срещу друг“, защото преди войната съветската пропаганда ,,оплаквала с крокодилски сълзи българския народ, че мизерствал под ударите на капиталистите и буржоата“, а сега проклинали ,,настоящето, в което българите били напълно разорени от германците“. Вероятно тук се имат предвид предаванията на известната нелегална радиостанция ,,Христо Ботев“.

По времето, когато предаванията на ,,Обединена България“ са в своя най-голям размах, тя се натъква на силното противодействие и отрицание от страна на споменатите в началото на статията идеологически антагонистични радиостанции като прозападните ,,Васил Левски“ и ,,Станция на свободата“. Особено втората е много остра и яростна в нападките си срещу българските нелегални предавания.В радиостанцията работят бившият летец Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов. Кулев е отдавна свързан с британското разузнаване и обслужва пропагандата му.

Създателите на ,,Обединена България“ с право виждат в ,,Станция на свободата“ своя най-опасен противник. Така например, в свое предаване на 13.Х.1942 година Кулев заявява, че ако „Обединена България“ не прекрати предаванията си, ще сезира Комисията за разследване на престъпления в Обществото на народите, обвинявайки българската радиостанция в подстрекаване към масови избивания на невинни граждани. На 31.Х той отправя  „последно предупреждение“ и назовава 15 имена на сътрудници, които според него трябва да бъдат обвинени.

Именно заради жестокия антагонизъм между двете станции в едно от предаванията на ,,Обединена България“ говорителят заявява, че: ,,Нашите неприятели от ,,Станцията на свободата“ приличат на побеснели кучета! Те съобщиха вчера следното: ,,Най-лошото е, че тази черна станция е много мощна и се чува не само на Балканите, а в цяло Европа и всички мислят, че тя представлява мнението на българския народ… ,,Обединена България“ ни черни и петни пред целия свят и ни готви грозно бъдеще. Затуй ние вземаме мерки и грижи за спирането й и молим и вас да ни помогнете с всичкото влияние, което имате“.

В този ден говорителят на българската станция е страхотно разгневен: ,,Действително от тия думи се разбира до какъв бяс нашата радиостанция е докарала тия предателски изроди. Тия думи са една голяма манифестация на тяхната простота и липса на пропагандно чувство. Такъв е бил комунизмът и такъв ще си умре – беден и немощен пред силата на мисълта“. (Тук ще направим една скоба – вероятно тук дикторът нарочно използва цитираните думи като повод да охули комунистическата идеология, защото иначе едва ли е бил несведущ за факта, че ,,Станцията на свободата“ се поддържа от Великобритания, а не от СССР.) По-нататък: ,,Ние съветваме тези наши приятелчета да не се зъбят като кученце пред слона. Но и Радио Лондон, и Радио Москва напоследък се чудят откъде по-напред да почнат да лъжат и фалшифицират грозящата ги действителност. Като се почне от пелтечещия евреин от Радио Лондон и се завърши с този приятел, който навярно е оставал четири пъти в трето отделение, всичките тези говорители в най-скоро време ще ги навържем на връв като корали в Коралово море и ще ги окачим на бялата шийка на консервираната красавица мисис Рузвелт. А колкото до нашето премахване, и без нас духът на българина ще живее след нас“. Думи показателни и страховити!

Предаването на 11.VІІ.1942 е отново насочено срещу противниковите радиостанции, като цитираните противници ту вече са няколко (изброени от нас в началото): ,,Днес като кръвожадни хищници върху нас са се нахвърлили вече няколко предателски радиостанции… Ту от Москва, ту от Куйбишев, ту ото Лондон, ту от Йерусалим се обаждат всевъзможни еврейско-болшевишки гласове, които се опитват да ни вкарат в един път, който нищо общо няма с нашите интереси и искрено благополучие“. По-нататък ,,конкурентните“ радиостанции биват обвинени в лицемерие, в смисъл, че не са издигнали глас в защита на българския народ, когато ,,милиони българи бяха оковани във веригите на едно нечовешко робство“ (вероятно това е по-далечна алюзия за нещо, често изказвано по време на войната – че никой друг освен Германия не е помогнал на България да се измъкне из оковите на несправедливия Ньойски договор – бел. ав.).

Друго оборващо противниковата пропаганда предаване е това от 4.VІІІ.1942 г. След коментар на германския натиск при Краснодар и Майкоп и изразяване на надеждата, че ,,падането на Краснодар може да се очаква в най-скоро време“ продължава излагането на победоносни германски фронтови действия и благоприятните последствия, до които дикторът смята, че те ще доведат. Главната цел на това си предаване говорителят вижда в това да обори твърденията на ,,скептиците“, които изразяват мнение, че въпреки германските победи до момента, накрая Съюзниците ще победят дори и Русия да падне, защото Англия и САЩ имат несравнимо повече материални ресурси в сравнение с Германия (от всякакъв характер).

На това дикторът противопоставя твърдения, като напр. това, че съветските генерали Тимошенко и Жуков са в бягство, а изходът в Кавказ също ще бъде злощастен за СССР, тъй като ,,Кавказкият лабиринт е пълен с враждебни на Съветите племена“. Англия пък досега не била излъчила ,,нито един пълководец, достоен да се мери със ,,стотиците германски големи и малки военачалници“. Дипломацията й била некадърна, а оръдията й едно след друго падали. Колониите й Индия и Австралия отказвали да се бият за нея, а Турция била ненадежден приятел. Освен това, Англия дотогава е загубила и продължава да губи изключително много кораби. Дикторът твърди, че е възможно и възникване и на хранителна криза в Англия, защото ,,когато тя бъде херметически затворена в своя остров, когато се прекъсне всеки подвоз по море, как струпаните 6 000 000 войници ще могат да продоволстват?“ Що се отнася до ,,прословутата американска сила“, говорителят е уверен, че тя също не е значителен противник, тъй като ,,не може да защити своите Филипински острови, своите Алеутски острови, които са пред вратите й. Тя все още може да праща по море или по въздуха незначителна помощ на Съветите или Египет, която не може нищо да помогне, но сама Америка не би могла да предприеме нищо, щом не може сама себе си да опази“. От всички твърдения на говорителя, в тези за Англия и САЩ можем да забележим най-много грешки, но за съжаление пропагандата и фактите няма как да съвпадат.

В обедното предаване на 1.VІІ.1942 г. тонът е същият. Дикторът обяснява колко не е права съветската пропаганда, която ,,плачи с крокодилски сълзи“ за мизерното положение на българските селяни, ,,на които всичко било отнето“, при положение, че ,,у нас се води една политика на правилно и целесъобразно задоволяване нуждите както на селското, така и на градското население; когато за всяко изземване (вероятно се има предвид изземване на селскостопанска продукция – бел. авт.) се заплащат цени, които често пъти са по-високи от онези, на които държавата продава“. ,,Защо господата от Москва не кажат: ,,така щяхте да бъдете, ако бяхме успели да прострем своята болшевишка ръка над България.“ По-нататък дикторът описва организацията на съветските колхози и работата в тях, като положението на тамошните селяни характеризира като онова на ,,героите от романа ,,Чичо Томовата колиба“. ,,Съветските селяни получавали кучешки дажби и живеят в страшна мизерия“, заключава дикторът на ,,Обединена България“. Описват се и обработваемата площ, колко продукция трябва да предават на държавата селяните, за да получат дажба, примитивността на самия земеделски труд в СССР и т.н.

В същия дух и от същия вид е и обедното предаване от 21.VІІ.1942 г.

На критика и опровергаване на твърдения от ,,Станцията на свободата“ е посветено и второто вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., където ръководителят й Димитър Мацанкиев е наречен ,,бясно псе“. Във второто вечерно предаване от 21.VІІ.1942 г. на прицел пък е просъветската радиостанция ,,Христо Ботев“, наречена ,,безгръбначни лакеи на червения диктатор“ с ,,тъпоумен говорител“. Поводът е, че няколко дни преди това там е била прочетена ,,някаква програма на някакъв си Отечествен фронт“, която дикторът обявява за ,,съчинена от Коминтерна“ и призовава ,,всички родолюбиви патриотични среди у нас“ за ,,обединенние в един честен фронт за спасяване от катастрофата и гибелта“.

Думата ,,паника“ е често употребява – тя присъства и в обедното предаване на 15.ІV.1942 г. Това е типична пропагандна емисия, насочена срещу СССР. Там се казва, че напролет ,,топящият се сняг прониквал в зле направените окопи на болшевиките, което е станало причина за масовото издавяне на хиляди болшевишки войници“. Според диктора, от това били пострадали 47-и и 48-и ленинградски полкове. Той казва, че за всичко това ,,болшевишката пропаганда“ мълчала и че неправилно изкарвала именно германците неподготвени за война по руските снежни полета. А те имали ,,най-добре снабдената войска в света“. ,,Всички тези съобщения от Москва са оправдание на руската немощ, която взима застрашителни размери. Няма да минат и три месеца от днес, когато всички лъжи на Радио Куйбишев и Радио Москва… ще бъдат оправдани от неумолимия ход на победоносната германска войска“. Както виждаме, като пропаганда това предаване е добре изпипано, защото (както е типично именно за всяка уважаваща се пропаганда) то твърди, че фактите, които излага, са спестени от официалния източник на информация и затова слушателите не са ги чули.

Второто вечерно предаване от 22.VІ.1942 г. е посветено на ,,годишнината от победоносната офанзива срещу кървавия болшевишки кошмар“. Явно в желание да унищожи всякакви останали у слушателите симпатии към Русия – освободителката, говорителят завява, че СССР яма нищо общо с ,,бившето славянско величи на бившата славянска Русия“, защото в момента тя се владее от ,,тъмната сянка на Сталин – един азиатски самодържец из хралупите на татарските леговища, един нов Чингис хан,още по-кървав, страшен и налудничав, с ръце, изцапани с кръв, движен от първобитните инстинкти на нецивилизованите народи“. Говори се за ,,черни сенки, вестители на ада, сеячи на смъртта и разрушението. Те проповядваха омраза вместо любов, война вместо мир, смърт вместо живот. Брат срещу брата се насъскваше, невръстни деца се откъсваха от свещения кът на домашното огнище, за да се хвърлят в калта на нравственото изродяване“. И така нататък, и така нататък.

Предаването на 23.VІ.1942 г. е вдъхновено от благополучното превземане (от маршал Ервин Ромел) на либийския град Тобрук във Северноафриканската кампания от Втората световна война, описано като причинител на сериозна паника във Великобритания.

Съществуват и предавания, акцентиращи върху ниските морални качества на съседните на България балкански народи, с което се обосновава възвръщането на българската власт върху държани доскоро от тях исторически български земи, окупирането на съседните страни и извличането на ресурси от тях. Целта е нещастията на съседните страни да се представят като закономерно и исторически справедливо наказание за нравствената им поквара. Пример за това е предаването от 22.VІ.1942, където се описва ширещите се корупция и мошеничество в гръцката държава, а гърците са наречени ,,шайка от крадци и пристанищни хамали“.

Обедното предаване на 9.VІІІ.1942 в началото прави преглед на действията по различните фронтове, подробно излага затрудненията на англо-американците и съветските войски и изразява твърдата увереност на радио ,,Обединена България“ в успешния за Оста край на войната. Това предаване можем да причислим също към патриотично-вдъхновителските. Дикторът съобщава за ритмичното прибиране на реколтата в България, останало неповлияно от ,,злобните съскания на продажните радиостанции, проповядващи унищожението на посевите и паленето на храните“. Оттам нататък гласът  на диктора се увлича във все по-патриотично ентусиазирани фрази, заявявайки че ,,Решителният час наближава. Още малко и вие пребогато ще бъдете възнаградени за… жертвите, които… понасяте с такава твърдост… На всеки опит за саботаж и на всеки глас за раздвоение отговаряйте с по-голяма сплотеност във вашите редици“. В такъв дух е издържано и предаването от 31.VІІ.1942 г.

За близо двете години съществуване на ,,Обединена България“ нейна ясна характерна черта остава яростният антисемитизъм. Станцията посвещава немалко ефирно време на критикуване, хулене и обиждане на българските евреи и на този народ изобщо. Така например, първите прояви на тази линия се откриват още в първото вечерно предаване от 17.VІІ.1942 г., когато дикторът заявява в прав текст, че евреите са подготвили и финансирали ,,революциите в Русия 1910 и 1918“. То далеч не остава единствено. На 9.VІІІ.1942 г. отново се споменава за противоеврейските мерки в България – ,,И по еврейския въпрос ние искаме да се продължат още повече решителните мерки, които се вземат“. Към ролята, която противоеврейските пледоарии на ,,Обединена България“ изиграват в живота й, ще се върнем по-нататък.

Второто вечерно предаване на 18.VІІ.1942 г. разглежда  питането ,,съществува ли еврейски въпрос у нас?“ Тук целта на говорителя и да приведе факти, които да докажат изключително силната роля, които евреите играят в българската икономика, и колко много еврейски предприятия съществуват в България, много от които твърде важни за страната.

На това е посветена и голяма част от обедното предаване на 11.VІІ.1942 г. Описват се множество примери за еврейски мошеничества и далавери, които трябва да убедят зрителите в обществената вреда от това малцинство. По-нататък се каза, че ,,евреите са създатели на болшевизма и комунизма по света“. Те биват обвинени, че работниците от еврейски произход взимат работата и хляба на българските такива. Но безспорно ,,търговията е най-удобното занятие за евреите, за да могат със своите мазни физиономии да скубят наивните българи, които влизат в магазините им“. Дикторът твърди, че около 50 % от фирмите за търговия на едро са в ръцете на евреи, които ,,смъкват и ризата от гърба“ на българските търговци на дребно. Същевременно той отбелязва, е от 86 теляци в Софийската баня нямало нито един евреин, от което говорителят прави извода, че евреите са свикнали българите да им слугуват. По-нататък са изброени множество работнически професии – строители, миньори и т.н. – между чиито представители, според диктора, няма нито един евреин. ,,Евреите са като тумор върху снагата на българския народ, който трябва бързо и ефикасно да бъде опериран“, заключава говорителят на ,,Обединена България“ в монолога си срещу тези ,,израилеви изчадия“.

Още доста предавания са посветени на оплюване на еврейското малцинство в България; това става ясно от следните няколко цитата:

„Евреите тунеядстват. Тази разбойническа, капиталистическа, еврейска пасмина внася чифутска проказа. За евреите няма място не само в България, но и в Европа“ (24.VІ.1942 г.).

„Отдавна българският народ иска решителни мерки против евреите – най-големите английски шпиони“ (27.VІ.1942 г.).

„Не трябва да се търпи еврейската гавра!“ (13.VІІ.1942).

Съществуват и предавания, които можем да наречем теоретични. Тук не се предават никакви новини, липсва и ясно изразен патриотичен мотив, но се прави опит да се тълкува големият военен конфликт от философско гледище в духа на теоретичните постановки на националсоциализма и между това да се посочи справедливото място на България в уреждането на новия ред в света.

Такъв пример е второто вечерно предаване от 9.VІІІ.1942 г., в първите секунди на което се казва, че ,,Борбата за нова Европа е борба за хляб и свобода, борба да има хляб за всяка гладна уста върху земята, борба, за да могат удобствата на съвременния живот да бъдат достояние на всички европейски народи, а не съсредоточени само в ръцете на привилегированите, както беше довчера с плутокрацията и еврейството. Борбата за нова европа значи премахването на довчерашното положение в България, когато… се задушаваше в мрачния затвор на Ньойския договор… Това значи българският народ свободно да се ползва от благата на своята земя, а не- както довчера – златната пшеница да отива за угояване на алчния англо-еврейски капитал“. По-нататък се заявява, че тази борба предполага и унищожението на всички ръководители на конкурентните нелегални радиостанции и въобще политически противници на официалната линия.

Сетне говорителят изоставя българската тема и излага теория, според която СССР се готвел да нападне Европа, а Сталин усилено подготвял въоръжени сили за това, състоящи се от военизирани работници. ,,В борбата си за нов социален ред Европа трябваше да върви в две посоки – чрез реформирани на своето социално устройство и намиране на нови източници на блага. Точно тук, движейки се по тия пътища, нова Европа срещна съпротивата на англо-американската плутокрация и болшевизма. Болшевизмът се обяви против нова Европа, защото некултурните му червени диктатори чрез социалните принципи, носещи на германския работник удобен и спокоен живот, схванаха, че това значи повишение на жизнения стандарт на европейския работник което го превръща от социалист в националсоциалист. Болните амбиции на Сталин за унищожителен татарски поход над Европа при своето изпълнение се сблъскаха с едно непреодолимо препятствие. Защото точно тези работнически маси в Прусия и Австрия се считаха за инструмент за постигането на разрушителните му кули… А там, в съветските степи, се подготвяха грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“. За политически ориентирания и (главно) за вещия в историята на политическите теории и философия читател няма да е безинтересно следното твърдение: ,,Европейският работни… обаче от разрушител се превърна в творец. И днес делото на нова Европа е дело на работническа Европа. Днес работници са носители на най-високите отличия за военна храброст“. Тоест, комунизмът е ненужна за България идеология и неговото проникване и налагане у нас е безсмислено, тъй като издигането и достойният живот на работническото съсловие са вече постигнато, доставени и гарантирани от националсоциалистическата нова Европа!

Обедното предаване от 6.VІІІ.1942 критикува Англия за ,,имперското“ й отношение спрямо индийските й колонии. Радиото изразява подкрепа за индийския народ в усилията му да изтласка англичаните от своите земи и даже споменава, че ,,резолюцията на Махатма Ганди се посрещна с положителни чувства в Германия и Япония“. Естествено е, при положение, че колонизатори на Индия са именно ,,представителите на англосаксонската плутокрация“, радиото да бъде критично спрямо тях.

Интересно е първото вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., което, макар в началото само да описва ужаса в Съветския съюз след падането на град Ростов, всъщност има съвсеч друга тема – борбата срещу некоректни граждани на България. Узнаваме, че на 22.VІІ пред Столична община се е обявил списък на свободни (необитавани) апартаменти, които са достъпни да се отдават под наем. Това явно е било мярка срещу наемодатели, които са отдавали свободните си жилища под наем на много по-високи от обикновените цени, не са искали да обявят в общината, че отдават жилище под наем и са се укривали. Такива хора радиото нарича ,,спекуланти“ и призовава за борба срещу тях, а гражданите са призовани да търсят от наемодателите договор за отдаване под наем на имота и действителен адрес на наемодателя.

Съвсем очаквано, след Сталинградската битка и започналия поврат в хода на Втората световна война пропагандата на ,,Обединена България“ все пак вече не може да крие отстъпленията на германските части, но трябва да ги представи като изключително умели, ,,стратегически“ и уместни в момента, но само като етап към нова атака, вече с новото ,,тайно оръжие“, на което всички поддръжници на Райха тогава се надяват. Затова през 1943 г. дикторът изрича неща като „Германското отстъпление в Русия е истинско чудо на военното изкуство…“ (9.Х), „Германците ще спрат руснаците при Днепър“ (12.Х). „Това отстъпление е последната дума на висшата военна стратегия“ (14.Х) и „Скоро ново тайно мощно оръжие ще си каже последната дума, всяко отстъпление вече няма да има никакво  значение“ (15.Х).

Краят на ,,Обединена България“

Постепенно обаче предаванията на станцията започват да привличат вниманието не само на ,,конкурентните“ радиостанции, а и на държавните власти в самата България. От стенографските дневници на заседанията в Народното събрание е видно как известният опозиционен политик проф. Петко Стайнов  веднъж заявява, че ,,тая излагация вече не може да се търпи“, а хванатият натясно Петър Габровски се оправдава, че полицията не може да открие нелегалния предавател. Професорът иронизира министъра и го пита: „Искате ли да ви покажа и точното място, откъдето се излъчват предаванията, и да ви назова глашатаите, щом полицията Ви не може да се справи?“

С все по-надвисващите тъмни облаци над Царство България и ясното очертаване на военната загуба и нейните последици много неща вече не могат да бъдат същите. Малко преди началото на интензивните англо-американски бомбардировки, през ноември 1943 г. са излъчени и последните предавания на нелегалната радиостанция ,,Обединена България“.

Историята на този вид радиостанции е все още недобре проучена. Настоящата статия беше един опит да обхванем генезиса на нещо, което искрено ни вълнува, а от много време искахме в сайта да присъства статия именно за радио ,,Обединена България“ Затова се опитахме, доколкото можем, да потопим читателя в годините на нейните предавания.

А ето това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

Сега пък в Sandacite.BG изкопахме един дърт димер – това е регулатор за осветление! :)

Замисляли ли сте се някога, че крушката, която сте си купили, може и да не свети така ярко на лампата ви? Или пък че можете да удължите живота й, като я включвате плавно, а не направо от 0 до максимум? Чрез просто устройство, наречено димер, можете да направите точно това – завъртате плавно потенциометъра и лампата светва в началото слабо, сетне по-силно и накрая остава толкова силно светеща, колкото вие й определите.

Такова чудо е произвеждано и в България още преди 30 и кусур години. :) Родното място на днешния ни герой е Инжeнepнo-внeдpитeлcĸo cтoпaнcĸo дpyжecтвo “Aвaнгapд”, създадено в София през 1985 г. с ocнoвнa цeл мaĸcимaлнo дa ycĸopявa внeдpявaнeтo в пpoизвoдcтвo нa вcичĸи cтoйнocтни пpoдyĸти и изoбpeтeния, cъздaдeни пo линия нa т.н. движение Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ).

Този български димер прави следния фокус: регулира плавно, линейно силата на светене на електрически лампи, изме­нянето на оборотите на бормашини, ел. вентилатори и др. (с мощност не повече от 420 вата), като изменя захран­ващото им напрежение от 20 до 215 вол­та. Може да се използва и като радиолюбителски източник на напрежение от 20 — 220 волта. Уредчето се свързва в т. нар. открита (вън­шна) инсталация чрез вградената в него лустър клема. Може да се поставя на стени и други повърхности хоризонтално или вертикално.

Самото включване на регулатора става чрез завъртане на потенциометъра надясно, а мощността се регулира чрез последващо въртене след това. Логично, когато копчето е в крайно ляво положение, не се консумира електрическа енергия.

Накратко: този уред пести електрически ток, а и създава комфорт в дома!

Между другото, този димер е поредният от серията малки експонати, които ни попадат в състояние ,,нови от магазина“, т.е. никога неотваряни и неизползвани. В случая този не е излизал от ,,хралупата си“ от 1986 г.!

Ето как става закрепването. Тялото с димера се фиксира с два винта за дърво (или с два пирона за повърхността), където ще се монтира, като винтовете се поста­вят на повърхността така, че потенциометърът да се намира под вентилационните отвори. Главите на винтовете/пироните не трябва да са с диаметър, по-голям от 0,8 мм, защото няма да преминат през дупките.

Ето какво положение трябва да заеме димерът след закрепване:

Кутията на светорегулатора е пластмасова, а в нея е поместена печатнтаа платка с електронните елементи на схемата. Основните такива са двата тиристора, които регулират напрежението върху товара на т.н. „амплитудно-фазов“ принцип.

Технически данни:

1. Работно напрежение — 220 в. /50 хц.
2. Минимална мощност на товара — 40 W
3. Максимална мощност на товара — 420 W
4. Максимален ток през — 2 А.
5. КПД на устройството — 96 %.
6. Допустимо колебание на мрежовото напрежение – ± 10%
7. Експлоатация при умерен климат в помещения — 0° до + 35°.
8. Габаритни размери: 123 x 83 x 40 мм
9. Тегло без опаковката — 330 гр.

Сега малко за свързването. То може да стане чрез гъвкав проводник с две жила със сечение по 1 кв. мм. и чрез щепсел и контакт за открита инстала­ция, но поставен на изолационна под­ложка (напр. азбест и др.). При това трябва да следваме следната схема:

Принципната електрическа схема на димера пък е следната:

Ако трябва по някаква причина кутията на регулатора да се отвори (напр. за да му смените изгоряло бушонче), демонтирайте го от стената, изключете електрозахранването и можете да отворите кутията с 4-мм отвертка, която служи и за отвиване на винтовете на лустър клемата.

Изгорялото бушонче се намира вътре в кутията и се сменя само с бушонче за ток 2,5 А. Ето и как става отварянето:

Мдаа… не е било обаче особено разпространено! Тези български контакти и ключове да осветление от 50-те г. обаче са, защо не прегледате и тях?

Видове ключове за осветление

See more

Вижте нашето фотоелектронно реле за осветление в Сандъците – Sandacite!

Питали ли сте се някога как някои осветителни лампи ,,разбират“ кога да се включат, щом навън стане прекалено тъмно? Обикновено се казва, че това става ,,автоматично“, но зад тази дума също се крие устройство. Като това, дето ще ви го представим днес! :)

Вижте кутийката по-горе. Тази джаджа е от сравнително малкото случаи в нашата колекция, когато намираме никога неотваряни български технически изделия. Просто така – произведени някога и след това неизползвани! Обикновено това се случва с неща от 1989 – 90 – 91 г., когато много продукция остава неизползвана или отива на скрап при разграбването на завода, или дъълго отлежава някъде в някой незнаен склад, така и останала неизползвана на мястото на монтажа си. Но се случва да попаднат и елементи като това реле, произведени в предишни години и по една или друга причина отлежавали неупотребена.

Та значи, днес разглеждаме т.н. фотоелектронно реле за дежурно осветление. Вероятно то е първото българско такова, защото се нарича ФЕР-1. Автоматично включва и изключва лампите в помещения, разни търговски обекти и други според външната осветеност. Релето е напълно автоматично и не се нуждае от непрекъснат технически надзор. Предназначено е да управлява  обикновени лампи е нажежаема жичка или луминисцентни.

Да отворим картонената опаковка…

Ето как работи. В долната пластмасова кутийка, която виждате, има фотоелектронен датчик, електронна усилвателна схема и мощен комутационен елемент – триак. Те са монтирани на печатна платка и са затворени в пластмасова кутия. Когато външната осветеност  се понижи до равнище лампите да се включат, сигналът от фотодатчика, усилен от електронната схема, отпушва триака и включва веригата на осветителните тела. И обратно – при повишаване на външната осветеност до достигане ниво на изключване на лампите, релето изключва веригата.

Ето и последователността на монтаж на ФЕР-1. То трябва се монтира близо на стена вътре в помещението, но задължително близо до прозорец, за да може фотодатчикът да се ориентира ориентира така, че изкуствена светлина да не попада върху него. Иначе би го заблюдила и ефектът ще се компрометира! Поради същата причина не се допуска върху фотодатчика да попада светлина от източника, който се обслужва от релето.

Самия монтаж извършете според схемата на релето, показана по-долу:

1. Първо се присъединяват монтажните проводници към клемите на изделието.
2. После монтажните проводници се прокарват до електрическото табло и товара.
3. Свързват се задължително при изключено напрежение.
4. Монтира се капачката (с помощта на винтовете, служещи за закрепване на релето към стената).
5. Извършва се цялостна проверка дали свързването е извършено точно по схемата
6. Включва се захранването.
7. И накрая – проверява се верността на функционирането.
8. Честито! Вече имате автоматично осветление! :)

Между другото, релето не трябва да се монтира в близост до нагревателни уреди или пък на височина под 2 метра от пода.

А техническите характеристики на джаджата са следните:

1. Номинално захранващо напрежение — 220 ± 22 V, честота 50 ± 1 Hz.
2. Ниво на понижаване на осветеността, при което релето включва лампите – 10 — 50 lх.
3. Ниво на повишаване на осветеността, при което релето изключва лампите 15 — 60 lx.
4. Максимално допустим ток на комутация – 1,8 А при активен товар и 1,0 А при ре­активен товар.
5. Максимална комутирана мощност до 400 W (за лампи с нажежаема спирала). При включване на по-мощни лампи трябва да се постави допълнителен комутиращ елемент (долната фигура).
6. Температурен диапазон на работа — 10—40°С при относителна влажност на въз­духа 90 %
7. Клас на защита II съгласно БДС 13548-76
8. Степен на защита IP 20 съгласно СТ на СИВ 778-77.
9. Климатична категория № III — съгласно БДС 4972-71.
10. Тегло — 0,150 кг.
11. Размери — 124/64/55 мм.

При производството на релето гаранцията на производителя – Завод за осветителни тела ,,Светлина“ Стара Загора – е давал, е била 12 месеца. Но това е само число, защото отлично знаем как множество неща, произведени тогава, работят и досега без даден дефект. И то точно от този тип джаджи – примерно разни ключове за осветление и т.н. ето и оригиналната гаранционна карта – дата на производство ноември 1985!

А ето и една друга джаджа от типа ,,извадени от пълна хибернация“:

Входен домофон от завода в Ковачевци

See more

Прочетете в Сандъците – Sandacite за историята на градския транспорт във Велико Търново!

Днес ще ви представим една историческа статия, написана от наш гост-автор. Това е Дани Маринов от Велико Търново, който сам и по собствена инициатива ни изпрати статия, описваща хронологията и спецификите на обществения транспорт в града през десетилетията. Щастливи сме от възможността да я споделим с вас!

Може да се смята, че преди 78 години – на 1 септември 1939 г. – се поставя началото на организирания транспорт в града. Тук тръгва първото превозно средство, което е приспособена за автобус и започва да обслужва жителите на града. Автобусът е 25-местно, германско производство ,,Ханза Лойд“ и с него за броени минути жителите и гостите на старопрестолния град могат да стигнат до гара Трапезица и до градските лозя в околностите.

Автобусът се е движел по следния маршрут: мостът в Асенова махала, Сметната палата, общината, площад „Баждарлък”, Старата поща, Модерен театър (сега търговски център в началото на Самоводската чаршия), гостилница „Балкан”, Паметникът на обесените въстаници, Девическата гимназия „Митрополит Климент” (сега Факултет по изобразителни изкуства към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), Градската градина (сега МДТ „Константин Кисимов”), площад „Ризов” (училището „Петър Дабков” в квартал „Марино поле”), Ветеринарният институт, намиращ се на днешната улица „Никола Габровски”, вилата на Никола Петров и чешмата „Качица”. Линията се е изпълнявала от 06:20 до 21:47 ч. Тъй като първата автобусна (тогава наричана “Отобусна”) линия се е харесала на гражданите, се налага закупуването на нова кола от същата фирма. Тя е по-удобна, по-луксозна и разполага с четиридесет места. Маршрутът и е бил както на първата кола, но с друго разписание.

Социалистическият период в града донася закупуването на три автобуса Чавдар М50. Същевременно се удължава маршрутът на 8 градски и 4 крайградски линии.

През същия период се взема решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски тролейбуси ,,ЗИУ 9″ (Завод имени Урицкого). През 1989 са закупени 15 броя такива тролеи. Те са се движили по две линии с номера 1 и 2. Линия № 2 се изпълнявала на интервал от 12 мин, а линия 1 – на 15 мин. Между тях са сформирани още две с номера 22 и 21. Маршрутите им са еднакви разликата е от първоначалната спирка на тръгване. Тролейбусни линии с номера 1 и 2 тръгват от квартал Чолаковци, а 21 и 22 тръгват от Телферен завод (Автогара Запад).

В наши дни фирмата превозвач, която държи тролейбусния транспорт, е  “Пътнически превози”АД. През 2009 г. се налага спирането на тролейбусния транспорт в града поради строежа на пътен възел “Качица”. Наложило се тролеите да бъдат заменени с автобуси. Тролей с № 2 става собственост на ЕТ “Алекс ОК”, а № 1 става притежание на ЕТ “Надежда”. След построяването на пътния възел “Качица“ ситуацията остава непроменена. Към днешна дата тролейбусен транспорт няма.

След 2001 г. може да се говори за формиране на градския транспорт във Велико Търново в днешния му вид. Използваните автобуси са единични, от германски производители като ,,МАН“ и ,,Мерцедес-Бенц“. Превозвачите подписват договор за 7 години, в рамките на който да изпълняват градските линии.

Най-голямата фирма в града за този период е “Пътнически превози” АД. На нея се падат повече от половината градски линии. Те са с № 1, 2, 3, 4, 6, 8, 13, 30, 70 и 110. Други две фирми, поделящи си по две линии, са ЕТ “Надежда”- № 9 и 40 – и ЕТ “Атанасов”- № 20 и 50. Остана фирма “Авия” ЕООД, която изпълнява курсове само по линия № 5.

След изтичане на договорите към 2010 г. се провежда конкурс за цялостна подмяна на автобусния транспорт в града. В конкурса участват всички фирми до този момент. В крайна сметка печелившите фирми остават три. “Пътнически превози” АД и Авия ЕООД губят линиите, които са притежавали дотогава, и те се разпределят между трите транспортни фирми. ЕТ “Надежда” взима линии с № 1, 3, 4, 9, 10, 40, Алекс ОК ЕООД – № 2, 5, 8, 14, 20, 50, 70 и 110, а ЕТ “Атанасов”- № 6, 13, 30. Към днешна дата Алекс ОК ЕООД притежава почти всички автобусни линии в града, след като прибавя и автобуси с № 6, 13, 30.

Автор: Дани Маринов

Мдаа… А ето тук пък можете да прочетете за едни български трамваи от 1930-те години, които също са използвани за градски превози:

[1936] Първите български трамваи ДТО

See more

Знаете ли, че има и НОВИ български електромобили? Научете за тях в Сандъците – Sandacite!

Една от статиите в нашия сайт, която най-много четете, е тази за първите български електромобили. Тогава тя отрази добре историята на тази област от българската техника,  а в края й споменахме, че в последните години у нас се появяват компании, които проектирант  и произвеждат свои електрически коли; даже им пожелахме успех. Сякаш сме предчувствали къде ще попаднем снощи!

На 4.ІХ.2018 пред фоайето на зала 6 на НДК бяха представени новите електромобили от българо-германската компания за суперавтомобили Син Карс. С думата ,,суперавтомобил“ се означават онези върхови спортни автомобили, които обикновено са екзотични и произвеждани в малки бройки, а по показатели значително превъзхождат останалите автомобили от своята ера. Суперавтомобилите рядко се произвеждат за каране само на писта – те обикновено напълно легално могат да бъдат управлявани и по обществените пътища. Често с времето обаче един суперавтомобил изгубва своите позиции на такъв, тъй като появилите се следващи модели започват го превъзхождат, а критериите постоянно стават по-високи.

Да се върнем сега на започнатата тема. Компанията Син Карс е основана от автомобилния състезател, инженер и проектант Росен Даскалов от Русе. Компанията първоначално е основана през 2012 г. във Великобритания, а по-късно компанията премества централата си в Мюнхен (Германия) и в Русе, като от 2015 цялата производствена база също се намира у нас.

ОСНОВАТЕЛ

Росен Даскалов е започнал като картинг състезател от много ранна възраст, а през 1989 година стига до националния отбор, след което полага основите на бизнеса си. (На горната снимка виждате началния слайд на презентацията му, която го изобразява на първото картинг състезание в живота му.) През 2010 започва да организира на картинг състезания в България. Тогава Даскалов търси и съвършения според представите си състезателен автомобил, но не успява да открие такъв. При посещението си на автосъстезанието Аутоспорт 2012 в ума му възниква идеята да създаде свой собствен автомобил, подобен на карт, но с впечатляващо излъчване и мощен двигател.

Авто-мото страстта у Росен Даскалов се предава по наследство, защото още дядо му се е занимавал с ремонт на комбайните в селото, където е живял. След това баща му и чичо му са ползвали дядовия му мотор, когато той не го карал. Баща му е известен авто- и мотосъстезател от миналото. Росен Даскалов споделя, че при създаването на Син Карс е имал късмет, че е попаднал на правилните хора, които са му помогнали, насочили в правилната посока и са му дали нужните контакти. Един човек, който с удовлоствие разказва откъде е тръгнал. Дано са повече такива като него!

ИСТОРИЯТА

Самата презентация на Син Карс започна с припомняне на известното на всички нас чудевно минало на българските електрически превозни средства и по-специално на делото на ,,Балканкар“ – обединение от заводи, което в продължение на десетилетия захранва с всякакви видове електрокари, електрокамиони, товарни електрически платформи и какво ли още не както България, така и над 60 страни в цял свят. (Първият български електрокар е произведен още през 1951 г. в Трамвайния и тролейбусен завод ,,6 септември“ в София.) За много от моделите на Балканкар сме ви разказвали неведнъж на страниците на нашия сайт. Чест прави на г-н Даскалов и Син, че уважиха делото на българските първопроходци в сферата!

ПРОИЗВОДИТЕЛ

Ето какво са направили Син Карс досега. От 2013 г. до сега компанията е разработила три различни типа автомобили с различни подмодели. През 2015 г. започва производството на шосейния автомобил Sin R1. Колата има V8-двигател 6,2 л, който отдава 444 бруто конски сили и може да ускори  от 0 до 100 km/h за 3,5 сек. Той е в наличен и в други версии – състезателен Sin R1 GT4 (хомологиран за състезания в цял свят), и Sin R1, който е улична версия на Sin R1 GT4 с различни модификации, достигащи 800 к.с. в хибридна версия с електрическо и ,,обикновено“ задвижване. Третият автомобилт на Sin Cars бе представен на Международното автомобилно изложение в Женева тази година – Sin S1 – предназначен за млади хора и автомобилни ентусиасти. S1 е с отворена платформа с възможност за надграждане и развитие във времето, която също първоначално се предлага в електрическа версия.

Последният им проект L City в момента е в работна фаза и от електромобилите в него са налични само протитип, които Син имат намерение тези коли да бъдат представени на изложението Serna в Америка (Лос Анджелис), а след това и в Женева.

Равносметката е следната. За по-малко от 5 години съществуване фирмата вече е разработила повече от десет модификации на различни автомобили, които са произведени и реализирани като краен продукт. За тези 5 години компанията е успяла да стъпи на три континента – Европа, Австралия и САЩ, като в момента изцяло се издържа от продажби и реализация на готови автомобили, а – обърнете внимание – успява да поддържа дори изследователска и развойна дейност! Нефинансовите инвестиции на фирмата се състоят в обучаване на студенти, работници и инженери в несъществуващи в България професии, специфични за изследователската и развойна дейност. Сами разбирате колко е важно това – това е стъпка у нас не само да се правят неша по чужда поръчка, но и да се създават концепции за свои, собствени!

ПЛАТФОРМАТА L CITY

Както споменахме, това е названието на новия проект на Син Карс. L City не е конкретен електромобил, а цяла многофункционална платформа, чиято конструкция ще позволява да се надграждат различни варианти съобразно нуждите на използване. Използването на стандартно управление с волан, педали и седалка ще бъде предвидено да бъде лесно заменяемо с електрохидравлична система за управление и спиране. Пълната автоматизация на контролните елементи ще прави възможно лесното надграждане на самоуправляващо се превозно средство.

Първи етап ще бъде произвеждането на автомобилите основно като транспортни с максимум 2 места в категория L6-E и L7-E, които позволяват лесна хомологация и регистрация за движение в Европа. Скоростите за предвижване съответно ще бъдат лесно регулируеми, като не се предвиждат да са по-големи от 70 км/ч.

Ето и какви са предимствата на новата българска електромобилна платформа (казваме ,,новата“, защото първият български електромобил ,,Пионер“ от 1966 също е имал 2 модификации – лек и товарен – възникнали от едно и също шаси). Между отделните параграфчета пък са етапите, през които преминава изграждането на различните варианти на българската електромобилна платформа.

1. Мултифункционална платформа: различни видове двигатели, различни видове купета, възможност за модифициране според нуждите на клиента – за 2, 4 или 6 души.
2. Environment friendly – електрически автомобил – литиево-йонни батерии, стандартни или друг вид батерии. Батериите са разположени в пода, позволява използването на различни комплекти батерии, които могат да носят до 600 км. пробег при необходимост.

3. Recyclable friendly – напълно рециклируеми – тръбна стоманена или алуминиева рама, която на практика няма амортизация, пластмасови външни части на купето от рециклируема ABS пластмаса, стъкла, електромотор, батерии и контролер.
4. Ниски производствени разходи, високо качество, много по-добро от това, ако се произвежда в Китай.
5. Ниски транспортни разходи и възможност за сглобяване на модулен тип на превозните средства в различни точки на света.

6. Оптимизиран процес на производство, който позволява бързо и лесно асемблиране на различни варианти с използването на стандартни материали.
7. Електромобилът ще може да се използва като self drive или още наречено -drive by wire. Тази технология замества традиционните системи за управление, използващи електромеханични задвижвания и интерфейси между човека и машината, като педали и емулатори на усещане за управление. Компоненти като кормилна колона, междинни валове, помпи, маркучи, колани, охладители и вакуумни сервоусилватели и главни бутилки се отстраняват от колата. Това е подобно на системитеу използвани широко в авиационната индустрия.

8. Соларните клетки, намиращи се на тавана на електромобила, ще дават възможност за използване на капацитета на батериите, ако автомобила не е ползваем през деня, към цялостната енергийна система на дома или офиса. L City ще бъде една неразделна част от така наречените ,,умни“, енергийно независими къщи на бъдещето.

За нас като фенове на българската техника ще е интересно да прочетем, че в момента над 70 % от частите, които са необходими за изграждането на един автомобил, се произвеждат в България – от фирми, които са изцяло чуждестранни или имат и българско участие. Това позволява максимално намаляване транспортните разходи, породени от ,,разкарването“ на частите между различните заводи, които обичайно са разпръснати по цялата планета. :)

В България също така могат да бъдат произведени в България елементите по електрическата система и компоненти. Не на последно място, в София се намира завод за контролери за електромотори на една от най-големите фирми в световен мащаб в производството на контролери за електромотори. Българското подразделение се нарича Къртис/Балкан ЕООД, а компанията майка е Curtis Instruments, Inc.

Както споменахме, L City е платформа с електромобили в няколко варианта, затова можем да очертаем пазарната му насоченост в следните групи от ползватели:

• фирми, занимаващи се с транспорт на стоки, логистични и куриерски фирми;
• полиция, общини, структури като министерства, агенции;
• отделни граждани – всеки, който има нужда от придвижване предимно в градска среда

ИЗНОС

Доста често в нашите статии поменаваме не без гордост за добрия експортен прием, който дадено българско изделие е намерило. В своите планове Син Карс, освен Европа, поставя навлизането на американския пазар и изнасянето на сглобяване на автомобилите отвъд океана.

Когато се налага нещо ново, проблемът за конкурентността е от най-важно значение. Поради ограничената скорост на движение на автомобила (50-60 км/ч), транспортната платформа ще бъде конструирана съобразно правилата за сигурност при такива скорости – максимално опростен. Използването на рециклируеми материали ще позволи да намалим производствените разходи. Липсата на транспортни разходи (ако всички доставчици са български, ще се намалят производствените разходи). Модерна заводска линия – асемблирана и роботизирана – ще осигури заваряването на основното шаси също с минимални разходи.

Освен това, самата ,,платформена“ концепция на L City ще позволи бъдещо развитие и използване във времето.
Това ще бъде възможно чрез надграждане, модифициране или цялостно преоборудване. В допълнение дизайнът позволява пълна свобода за различни видове управление – автономни, директни върху предния и задния мост – както и задвижване стака наречените вградени електромотори в колелетата.

ВАРИАНТИТЕ

А сега да проследим и различните варианти, които може да предложи новата българска електромобилна платформа!

Това е основата – мултифункционалната платформа – от нея започва всичко:

Открит двуместен товарен вариант:

Затворен товарен вариант – както виждате, прилича на бус:

Той има 3 основни модификации спрямо габаритите:

На събитието гостите имаха възможност да се повозят на прототипи на някои от представените електромобили, а шофьор беше младата надежда на българския автомобилен спорт Иван Влъчков – 19-годишен ас, но вече дългогодишен картинг състезател с участие в не едно състезание със създадения от Син отбор ,,София кар мотоспорт“ – досущ както през 60-те г. е създаден отбор по автомобилен спорт с легендарния Булгаралпин. От три състезания по европейските писти той е записал пет подиума и има невероятен талант и възможност за развитие!

Ето и отличията на ,,София кар мотоспорт“ през годините:

Като стана дума за Булгаралпин, друг забележителен момент още в началото беше възможността да видим прочутия български автомобилен състезател Илия Чубриков – живата история на българския авто-мотоспорт и Булгаралипин! Админът Антон Оруш моа да се запознае с него, да размени няколко думи и лично да почерпи сведения за старите български спортни автомобили, за които едва ли има по-подходящ човек да ни разкаже. Запознанството с такива личност е тръпка, а с голяма радост можем да потвърдим, че г-н Чубриков потвърди зауявената от дамина в статията за Булгаралпин версия за края на българския спортен звяр – чисто и просто СССР не е желаел България да произвежда автомобили като Булгаррено и Булгаралпин, тъй като по това време вече е започвано мащабното производство на съветските Жигули.

Sandacite.bg искрено пожелаваме успех на Росен Даскалов и начинанието му! Дано те станат част от възраждането на българската техника!

В Сандъците – Sandacite сега ще ви разкажем и за българския бензинов двигател Д300!

За произхода на легендарния софийски ,,Завод 12″ сме говорили и друг път на страницие на нашия сайт – той води началото си още от 1907 г., когато е основан като Военно-инженерна и свързочна фабрика към Министерството на войната. Предметът му на дейност е ремонт и производство на военна и свързочна техника. През 1947 г. е преименуван на Инженерно-свързочна фабрика, от 1948 г. на Военен завод 25, а от 1949 г. е Завод 12. Предметът му на дейност е производство на бензинови двигатели с вътрешно горене, автомобилни акумулатори, резервни части и др. Именно в тази фаза на развитието му го заварваме и ние днес и ще се занимаем с него.

Днес на нашата ,,музейна маса“ е едно изделие на завода от края на 50-те години – бензиновият двигател Д-300. Поначало това е стационарен едноцилиндров двутактов двигател. Ето и други негови технически характеристики: диаметър на цилиндъра 75 мм, ход на буталото 66 мм, работен обем 291 куб. см, максимално допустими обороти – 3600 за 1 минута, и стандартен диапазон на работните обороти – 3300 – 3400 об/мин.

Двигателят се охлажда по обикновения начин – въздушно с вентилатор, а запалването му е магнетно. Използваният в него карбуратор също  е български – тип ,,Завод 12″ К26Д. Резервоарът на  Д-300 побира 8 л гориво. Самото гориво е смес от  автомобилен бензин с октаново число минимум 66, и съветско масло автол 18 (през лятото) или 10 (през зимата) в съотношение 20:1, а след разработването на двигателя – 25:1. За да приготвите горивната смес, размесете добре бензина и маслото в чист съд, след което през ситна цедкаа ги налейте в резервоара.

За какво се използва? За какви ли не нужди – сеносокачки, дърворезачки, трактори, водни помпи, риболовни лодки и т.н. Много такива двигатели и подобни на него са били монтирани на колички, предназначени за рязане на дърва. Примерно есенно време обикалят градовете и режат дървата, доставени на хората за твърдо гориво, тъй като от доставчика ,,Топливо“ те са идвали на едри пънове и са били неудобни за употреба.

МАЛКО УКАЗАНИЯ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Нещо важно: както и много други, така и този двигател излиза от завода неразработен. Paз­paбoтвaнeтo нa един двигател означава дoвeж­дaнe нa вcичĸитe мy тpиeщи ce чacти и мexaнизми в пoлoжeниe нa cpaбoтвaнe (yлягaнe) пoмeждy им и ycтaнoвявaнe нopмaлeн лyфт, ĸoйтo ocигypявa пo­cтигaнe нa мaĸcимaлнa мoщнocт нa двигaтeля и га­рантира нормална работа на задвижваното от двигателя превозно средство. Когато разработвате двигателя, има нужда да извършите някои малки манипулации по него. След първите 50 работни часа иглата поз. 1 на долната фигура трябва да се премести от крайно горно положение в положение второ отдолу (иглата се изважда и се вкарва наново така, че да се застопори във втория жлеб от долния край):

Запалването на този двигател е цяла епопея!

Първото  инай-важно условие е да употребявате само само с предписаната топлинна стойност.
Регулировката на запалването се извършва по следния начин : отвива се гайката , означена с 3 на долната фигура, после се отвива и пусковата шайба поз. 4, снема се капакът на магнета 5  и накрая се сваля свещта на двигателя. Проверете разстоянието между контактите на чукчето поз. 1 и наковалнята 2 на фигурата под долната – въпросното разстояние трябва да бъде 0,3 – 0,4 мм. Регулировката на това разстояние се прави, като се отвива винтчето поз. 3 на по-долната фигура и се завърта ексцентричната шайба поз. 4, докато се получи посоченото разстояние. След това винтчето се затяга и разстоянието се проверява.

Центрирането на момента на запалването се извършва по следния начин. През отвора на свещта – с помощта на шублер или специален уред – се намира ГМТ на буталото. Коляновият вал се завърта в посока обратна на въртенето на двигателя, докато буталото сле­зе на 5 – 6 мм от ГМТ. Коляновият вал се завърта в посока на вър­тенето, докато буталото достигне на разстояние 3,5 — 3,8 мм от ГМТ. В този момент трябва да се прекъсне електрическата верига на първичната намотка на бобината, като се отдели контактът на чук­чето от онзи на наковалнята.

По въпроса за филтъра за въздух. От завода двигателят излиза със сух филтър. Преди пускане на двигателя в действие филтърът (тип МД-250) трябва да се промие в моторно масло. Сетне отворете и горната му част и също я потопете в моторно масло. В долната му част (чашата) трябва да се налее масло до червената линия, нанесена от вътрешната страна.

Друга хитринка: ако двигателят е прегрял поради продължително претоварване и не загасва след натискане на бутона за замасяване, необходимо е за разтоварите Д-300-ицата и да й увеличите оборотите до към 3400 за 1 мин. за около 2 мин., след което пак да ги намалите. Накрая остава само да натиснете отново бутона за замасяване.

В никакъв случай обаче двигателят не трябва да се спира чрез снемане на лулата на свещта, защото това може да доведе до повреждане на запалителната система!

Маслото да се смени след първите 20 работни часа, а след това — след всеки 500 работни часа. Това за 20-те часа важи и за свещта – тя също трябва да се проверява и евентуално почиства след всяко тяхно изтичане, а след това — след всеки 200 работни часа. Шумозаглушителят, буталото, цилиндрова глава и разпределителни канали – и те е нужно да се инспектират на всеки 200.

Повече за този двигател можете да научите от достъпното му тук за изтегляне пълно ръководство за употреба и ремонт, а също така там е приложен и каталогът му резервни части ==> Бензинов двигател Д300

:) И не забравяйте:

Поздрави!

Текстообработваща машина ИЗОТ 1024С в Сандъците – Sandacite!

Eдна от областите, в които в България изключително много са разработвани и произвеждани компютри, е т.н. автоматизация на учрежденския труд. Става дума за компютърни системи, които съдържат процесор и разнообразни устройства за работа с данни – 8-инчови флопита (понякога по 2  в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, възможност за включване на други външни запаметяващи джаджи като лентови устройства или хард дискове… Това са т.н. бюрокомпютри, получили названието си от факта, че дизайнът им наподобява бюро с вградена клавиатура, монитор, флопита и т.н. Нещо обичайно е те да тежат над 200 кг. Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът-бюро трябва да изпълнява. Защото машини от този тип  са създавани за различни области от т.н. седящ труд – има такива, които са предназначени да помагат на инженерите в проектирането на строежи, има такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за банки, пощи… а има и като днешния ни персонаж. :)

На горната снимка виждате ИЗОТ 1024С – унифицирана микропроцесорна система, с която могат да бъдат създавани, ко­ригирани, редактирани и размножавани различни текстови документи. Проектирана е за редакции, машинописни бюра. издателства и въобще учрежде­ния, където се обработват големи масиви текстова информация.

ИЗОТ 1024С има възможност за следните режими на работа: създаване на документ, редактиране на документ, отпечатване, архивиране, изготвяне и поддържане на каталог на създадените документи, а също така и специални функции.

В ре­жим „създаване на документ“ текстовата информация, включително и таб­лици, се въвежда чрез клавиатура бързо и удобно, като на съвременен компютър.

В режим ,,редактиране“ корекциите се извършват лесно и експедитивно, като това операторът може да наблюдава редактирания текст върху екрана и отразяването на редакциите в реално време. В процеса на работа  могат  да се вмъкват думи и пасажи в документа, да се заменя един текст с друг, да се изтриват определени думи или изречения… Има и промяна на зададения формат и автоматично „прелистване“ на отделни страници, ако човек иска да намери опреде­лена дума или израз. След окончателната обработка на текста операторът може да премине в режим „отпечатване на доку­менти“, откъдето да разпечата написаното в неограничен брой копия. Предвидена е възможност за отпечатване на смесен текст — кири­лица и латиница!

В режим „архивиране на документ“ пък са налични операции като архиви­ране, извличане на документ от архивна дискета, изтриване на документ от архивна дискета и др. Под ,,архиви“ се имат предвид резервни копия, отново извършвани на традиционните за бюрокомпютрите 8-инчови дискети.

„Каталогът на създадените документи“ се прави, като на всеки документ се даде автоматичен пореден индексен номер. В този режим операторът може да получи информация за номера, заглавието, автора и оператора на произволно потърсен от него документ.

В режим „специални функции“ пък се предлагат следните възможности: изменение на датата и часа, анулиране на заявката за печат и тест на оперативната памет.

Производител на текстообработващия бюрокомпютър е ДСО ИЗОТ София от 1983 г., а по-точно – вероятно завод Електроника София.

В Сандъците – Sandacite изровихме и този архивен български двигател!

Родното място на чудесото, което виждате на снимката, е Научноизследователският проектоконструкторски институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) в София. Той е създаден през 1964 г. с Разпореждане № 260 на МС от 7.VІІІ.1964 на основата на дотогавашния Научноизследователски проектоконструкторски институт по електрокари, мотокари, двигатели и трактори (НИИПКЕМДТ) (1958–1964). НИПКИДА е звено в структурата на ДСО ”Транспортно машиностроене”. Целта на създаването му е да извършва научноизследователска и развойна дейност в областта на бензиновите и дизеловите двигатели, за които се смята, че могат успешно да се произвеждат от българските заводи, след като им се извърши т.н. внедряване.

Тук ви показваме една рожба на Института от 1971 г. Това е т.н.  Б 1000 – четирицилиндров бензинов четиритактов двигател с въздушно охлаждане и максимална мощност 48 к.с. (при 3600 об/мин). Не е известно обаче дали той е намерил масово приложение – по това време е честа практика в институтите да се изработват прототипи, които да се тестват и едва след отчитането на редица фактори (технологични, производствени, икономически…) да се решава дали да се започне серийното им производство.

Историята на българските автомобили обаче е доста по-стара! Ето тук напр. можете да видите следното съкровище:

https://www.sandacite.bg/1960-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD-120/