Статии – Стара техника

Вижте инфо за българските вакуумни помпи в Sandacite.BG! :)

Вакуумната помпа е устройство, което създава вакуум – отвежда въздуха или друг газ от затворен обем, за да остави частичен вакуум и да намали налягането. Съществуват вакуумни помпи с различна степен на вакуум, както и с различна конструкция. Използват се за създаване на вакуум в лабораторията при филтриране, в хладилни и климатични инсталации, при сублимационното сушене и т.н. В индустрията някои процеси като изпаряване, дестилация или ректификация при необходимост се извършват под вакуум. В производството на консерви също – в Консервния комбинат в Лом фабриката наистина е произвеждала вакуум, който се е ползвал чрез тръбна инсталация в производствения процес! :) Например конфитюрът от сини сливи се вари под вакуум, което му позволява да ври при по-ниска температура и запазва превъзходните си вкусови качества.

Доскоро не знаехме, че в България са произвеждани вакуумни помпи. Но ето че нипопадна този каталог изделия на Технологичния комбинат за вакуумна техника в Ямбол от първата половина 80-те г. По-долу в картинките можете да разгледате български вакуумни помпи и техните характеристики. :)

Двустъпалните ротационни вакуумни помпи могат да бъдат използвани във всички области на вакуумната техника. Те са ед­накво подходящи за изследователска дей­ност и за производствени цели. Чрез тях може да бъде получен груб и прецизен ва­куум, а при вакуумните агрегати са най- подходящи за създаване на форвакуум. Основните им предимства са:

• компактно устройство;
• висока поносимост спрямо водна пара при включен газбаластен вентил;
• без обратно покачване на маслото след изключване на помпата;
• минимална загуба на работна течност;
• повишена корозионна устойчивост;
• безшумна работа;
• лесно поддържане и обслужване;
• висока надеждност.

Използваните агресивни и неагресивни га­зове при нормална и повишена влажност трябва да бъдат предварително очистени от механични частици. Помпите от типа АС са корозионно устойчиви и са приложими в системи и агрегати, с които се създава вакуум в агресивни среди.

Технически характеристики:

А ето инфо и за дифузионните вакуумни помпи тип ПВД:

Дифузионните вакуумни помпи са пред­назначени за създаване на висок вакуум на неагресивни газове и парогазови смеси, предварително очистени от кондензирана влага и механични замърсители. Те не могат да бъдат използвани за вакуумиране на горими газове и взривоопасни парогазови смеси.

Работата на дифузионните помпи е възможна само при осигуряване на изхода на пред­варителен вакуум от форвакуумни помпи. Дифузионните помпи, комплектувани с форвакуумни помпи образуват високовакуумни помпени агрегати, които намират широко приложение в системата и инста­лациите за вакуумни технологични процеси в машиностроенето, в научноизследовател­ските лаборатории и др.

Голямата скорост на изпомпване и просто­тата на устройството им са важни условия  те да бъдат едно от основните средства за постигане на висок вакуум.

Ето и техническите данни на български вакуумни помпи от този тип:

Надяваме се, че с тази статии запълнихме част от белите петна по историята на българската техника. Продължаваме да търсим нови съкровища! :)

В Sandacite.BG се сдобихме с български йонофоратори! :) Вижте колко са интересни.

Йонофорезата е метод на лечение, при който се използва слаб електрически ток. Той се въвежда в желаните места на организма чрез електроди, поставени във влажни хидрофилни възглавнички. В разтвора, овлажняващ възглавничките, може да бъде разтворено лекарствено вещество спрямо спецификата на заболяването и обективното състояние на пациента.

Йонофорезата се прилага при лечение на заболявания на централната и периферна нервна система, заболявания на опорно-двигателния апарат, на стомашно-чревния тракт, гинекологични и стоматологични заболявания и други. Предимствата на йонофорезата са, че тя е безболезнена процедура, подходяща е за хора с непоносимост към игли и инжекции, лекарството прониква директно в засегнатата част и има нисък риск от инфекции поради неинвазивността на процеса.

Електрическият ток се използва в денталната медицина за диагностика, обезболяване и лечение на заболяванията на зъбите (напр. кореново лечение) и на пародонтални и лигавични заболявания. Лекарствената електрофореза представлява лечебен метод, при който се съчетават електрически ток и лекарствени вещества. Комплексното действие на двата фактора – фармакологичната активност на лекарственото средство и физическата активност на електрическия ток – предизвикват сложни физико-химични и биологични процеси в организма, водещи до лечебния ефект на лекарствената електрофореза.

В стоматологията с йонофореза се въвеждат антисептични разтвори в зъба и костта около него с помощта на електронни заряди. Процедурата спомага за лечението на възпалителни процеси като грануломи и други видове костни резорбции, следствие от хронични периодонтити. Цели се създаването на достатъчно плътен поток от електрически заряди, с което се постига въвеждане на по-голямо количество антисептични йони и максимална редукция на остатъчните микроорганизми. По този начин се оздравяват зъбите.

Йонофорезата се използва и в дерматологията и козметичните процедури. Тя позволява хранителните вещества от препарати за кожна грижа да проникнат в дълбочина.

Първият български йонофоратор датира от 1958 г и използва електронни лампи за токоизправителя си. Виждате го на първата снимка в статията. Има комбинирана ска̀ла, по която се наглася и отчита времето за процедурата в минути и пациентният ток в mA (милиампери), или нужната терапевтична доза в mAm (милиамперминути). По време на процедурата индикаторът показва оставащото време до края ѝ. След като изтече нагласената доза, пациентният ток се прекъсва автоматично, а апаратът издава звуков сигнал.

Вторият български йонофоратор е произвеждан в Завод за електромедицински апарати – София от първата половина на 60-те г. Тези два апарата са много редки, аз имам само втория.

По-разпространен е моделът И-5Т на Завод за медицинско обзавеждане – Враца от средата на 70-те г. Той е ново попълнение в моята колекция. Това е стоматологичен йонофоратор, предназначен за лечение на каналите на зъбните корени. Намира приложение и при процедури срещу пулпити, гангрени и сухи гангрени, при дезинфекция на зъбните канали и др. С такъв ми правиха йонофореза на зъбите през 2006 г. – още се ползваше.

Апаратът работи по следния начин. Първо се включва в мрежата. Сетне се присъединяват възглавничките с електродите към нужното място в устната кухина на пациента. Двата бутона с надписи ,,I“ и ,,V“ дават възможност да се настроят съответно сила на тока или напрежение. Това става, като натиснем правилния бутон и завъртаме бавно черния потенциометър долу вляво, като същевременно следим показателя на ска̀лата отгоре. Тя е двустепенна – за сила на тока в милиампери и напрежение във волтове. ВНИМАНИЕ! Много е важно, когато присъединяваме възглавничките с електродите към пациента, да се уверим, че показателят на ска̀лата сочи нула! Двата бутона ,,+“ и ,,–“ играят ролята на превключватели за поляритета на пациентните клеми. Ако кабелите са правилно свързани (на задния панел на йонофоратора), червеният е плюс, а синият – минус, като при натискане на бутона става обратното. Но преди да промените ,,+“ и ,,–“, първо трябва да изключите бавно черния потенциометър долу вляво, а след това да изключите апарата от малкото бяло копче над зелената лампичка. От големия ключ горе вдясно се настройва времето за процедурата в минути и той започва да цъка до нейния край.

Това са засега новините. Светът на старите електромедицински апарати може да бъде много интересен и завладяващ, когато човек му се посвети с усърдие. Пожелаваме си още находки от тази област и статии по редки теми! J

В Sandacite.BG открихме неизползвани наши медицински бъбрековични легенчета от 1930-те г.!

Вчера ни попадна тази невероятна находка. Става дума за две медицински легенчета в оригинален найлонови опаковки и производствени надписи ,,БЪЛГАРСКИ СФИНКСЪ АД“. Направо ни наелектризира видът им на никога неизползвани и неотваряни предмети, престояли като в жива капсула на времето толкова години. Абсолютен минт!

Бъбрековидното легенче е един от най-често използваните приспособления в болниците. Това е съд  за събиране на изхвърляния и други отпадъци при различни медицински процедури, като например дрениране на рани, уриниране, катетеризация и други.

Да кажем малко повече и за производителя. Емайлна фабрика ,,Български сфинкс” АД – София е създадена през 1937 г. със седалище София. Целта на дружеството е да произвежда емайлирани и алуминиеви съдове и поцинковани кофи. Дружеството използва фабрично помещение на бул. “Сливница”, което преди това служи за същите цели на други АД дружества: “Самобел” и “Юнион”. Основният капитал е 100 000 лв. Главни акционери са Иван Странски, Хенрих Бехар и Яков Гуревич. Фабриката прекратява дейността си на 23 декември 1947 г. по силата на Закона на национализация на частната индустрия и малките предприятия, като функциите му се поемат от ДИП “Български сфинкс”.

Интересна е емблемата на фабриката – лъв, който държи съд, навярно медицински:

Разбира се, ние няма да ги отваряме – не се чувстваме достойни за това. Ще останат така, както са най-впечатляващи – никога неизползвани и скоро ще навършат цял век!

А тук можете да почерпите информация за още една фабрика от Царство България:

Вижте каква професионална сушилня намерихме в Sandacite.BG!

Промишлената сушилня Тропик 401 се е произвеждала в завод в град Лясковец, като се предполага, че производството е започнало в периода 1964. В завода са се произвеждали гладачни машини тип каландър и перални, както и промишлени центрофуги. Предназначени са за използване в хотели например.

Сушилнята Тропик 407 има следните параметри. Капацитет на сушене 30 кг пране, мощност на нагревателите 16 kW и два електромотора, единият задвижва барабана, другият турбината, която осигурява въздушен поток от топъл въздух, а той осигурява сушенето на бельото. Впоследствие този въздух чрез въздуховоди се изкарва извън помещението. Двата електромотора са трифазни с мощност 370 w и са по 950 оборота, производство Елпром Троян.

Управлението е устроено по следния начин. Има три основни контактора. Най-мощния осигурява работата на нагревателите блокове, които са устроени от 3 блока по 4 нагревателя. Всеки блок има мощност 4 кW. Те са разпределени на работят симетрично на трите фази. Те са тръбни, подобни като тези които се използват във фурните на готварските печки. Останалите два контактора управляват двигателите. Всеки двигател е защитен през моторна защита, настроена на работния му ток. Контакторът комутиращ нагревателите, е включен последователно на нормално отворените контакти на двата контактора, които управляват двигателите. Това е с цел, ако някой от двигателите спре, след активирането на защитата му, да се изключат и нагревателите, като така рискът от пожар ще бъде сведен до минимални проценти.

Управлението на двигателите, разгледано отделно, е направено по сходен начин. Двете бобини на контакторите са захранени последователно пред защитите на всеки двигател. В такава ситуация, ако един от двигателите спре, то ще спре и другият, а както казахме по-горе, ще изключат и нагревателите. В крайна сметка може да се каже, че управлението е устроено максимално ефективно, така че то да бъде обезопасено. Контакторът, осигуряващ работа на нагревателите, се управлява от термостат, който има и вграден термометър, който се намира на лицевия панел. Освен него, на лицевия панел има бутони “ПУСК” и “СТОП”, както и таймер до 40 минути.

Работата със сушилнята се състои в следното. Прането се поставя в барабана, таймерът се настройва на времето, което операторът сметне за необходимо, за да се изсуши прането, и се натиска бутонът “Пуск”. Сушилнята започва работа, контролният термометър показва температурата на сушене, а таймерът – оставащото време на работа. Ако операторът сметне, че процесът трябва да бъде прекратен, трябва да се натисне бутонът за предварителен “Стоп”.

Процесът на сушене се осъществява по следния начин. В задната част на сушилнята, огледално на задната част на барабана, са разположени нагревателите, които стоят в блок, направен от неръждаема ламарина. В единия му край е с стоманена мрежа, през която сушилнята засмуква въздуха, с който суши. В долния край стои турбината, която осигурява циркулацията на въздух. Когато турбината се включи, тя започва да изсмуква въздух, който постъпва през нагревателите, затопля се, преминава през прането, затопля го (съответно изпарява влагата), след това през филтъра и през турбината се извежда извън помещението. Филтрите се намират зад долните две вратички. Те не позволяват мъхът, отделен от прането, да се налепи по витлата на турбината. По инструкции трябва да се почиства на 3 цикъла сушене. Филтърът е направен от стоманена мрежа, също както при блока на нагревателите. По инструкции пране, което е центрофужено 6 минути на 2800 оборота, трябва да те изсуши за 35-40 минути, когато е около 30 кг. Лагерите на сушилнята трябва да бъдат подменяни на 10000 работни часа, а ремъкът, предаващ движението от мотора към механизма на барабана, на всеки 18000 работни часа. Самият барабан представлява цилиндър, който е незатворен отпред и отзад.

Задната част на сушилното отделение е неподвижна. Въртящото движение се предава на цилиндъра чрез гумени ролки. Моторът предава движението чрез ремък и ремъчни шайби към вал, който има по две гумите ролки, които стоят в двата края по ширина на цилиндъра. На практика при тяхното въртене цилиндъра се търкаля по ролките. Огледално на единия вал има същия вал и ролки. Тоест въртенето се осигурява само от въртенето на единия вал, другият е носещ. Съотношението на шайбите е 1:4, което значи, че валът се върти с около 250 оборота. Оттам и ролките на барана се въртят със същата скорост.

Сервизиране на сушилнята. При работа, в сушилнята е възможно да се натрупа мъх. Когато той стане прекалено много, работата на машината се влошава много. Тогава, в долния край на блока, в който е разположен барабана, се махат капаците (разположени от двете страни), като така се открива достъп за добро почистване от двете страни. Турбината е закрепена с 8 болта до 12 мм. За да се почисти тя, те трябва да се развият и да се отвори достъп до нейните витла. Така тя може да бъде почистена.

Автор: Васил Василев, който е спасил от унищожение тази сушилня.

Вижте всичко за Първия български телевизор Опера в Sandacite.BG!

Масово се знае, че Опера е първият български телевизор, но много малко е известен фактът, че първата Опера всъщност е изработена още през 1957 г.! Става дума за 3 броя, произведени в Слаботоковия завод в София. Тази Опера има някои разлики със започналата да се произвежда през 1959 г. серийна модификация. Диагоналът на екрана е 36 см и в схемата има 1 лампа по малко. Дизайнът на кутията също е различен в сравнение със серийния модел:

В днешната статия решихме да Ви запознаем с прадядото на всички български телевизори. Приятно четене!

Телевизионният приемник „Опера“ тип РТ36—58А е първият телевизор, разработен в телевизионната ла­боратория на Слаботоковия завод — Со­фия. Приемникът е многоканален, с въз­можност за приемане на 10 различни теле­визионни програми от I и III телевизион­ни обхвати (по нормите на ОИР), както и 2 обхвата за укв радиоразпръскване с че­стотна модулация. Чувствителността на приемника е под 150 мкв за каналите на изображението и на звука при отношение сигнал/шум около 30 дб. Общият брой на радиолампите е 18, заедно с кинескопа, които изпълняват в приемника 27 различни функции. Екранът с диагонал 36 см и е с магнитна фокусировка на лъча. Захранването е трансформаторно със селенов еднопътен изправител. Общата консу­мация от мрежата е около 200 вата. Изходящата звукова мощност е 1,5 вата при коефи­циент на нелинейните изкривявания около 5 %. Използвани са два елиптични висо­коговорителя по 1,5 вата, поставени  стра­ни на кутията. Габаритните размери са 610/475/460 мм. Външният вид на прием­ника е даден на първата снимка горе в статията.

Ето и схемата, а по-надолу тя е описана.

Телевизорът Опера от 1957 г. е суперхетеродинен с два отделни канала по междинна честота — за изображението и за звука. Тази схема има това предимство, че може да се приемат предаватели с недоста­тъчно стабилна честота и възможност с по-прости средства да се приемат станциите от УКВ обхвати с честотна модулация. Предвиждан е вариант на горния модел — моделът РТ36—58Б – който да бъде с общ канал по междинна честота за изображе­нието и звука, като отделянето на междинната честота на звука (6,5 мхц) е по метода на биенето, което се получава във видеодетектора между междинните носещи честоти на изображението (34,25 мхц) и звука (27,75 мхц). Входът на приемника е разрабо­тен с възможност за включване на 60 ом несиметричен коаксиа­лен кабел, 240 ома симетричен кабел или фидерна линия и пр., през делител (R21 и R22) — за случаите, когато приемникът е близо до предавателя. Входното устройство, усилвателят на ви­сока честота, смесителят и осцилаторът, заедно с механичния превключвател на каналите, са събрани в едно контактно отдел­но шаси, достатъчно добре екра­нирано от влияния на различни полета. За избягване на самовъзбуждане чрез захранването, всички напрежителни провод­ници (отопление и анодно) минават през проходни кондензатори (С₁₇, С₁₈, С_м, С₄₁), а в отоплителните вериги имаме освен това и високочестотни дросели (Др_в и Др₇). Усилвателят на висока честота е разрабо­тен с двойния триод ЕСС84 в режим на каскодно включване. Първата система на ЕСС84 е със заземен катод и работи с нис­ко товарно съпротивление (от порядък ва няколкостотин ома), което в същност е входното съпротивление на втората триод- на система — стъпалото със заземена ре­шетка. Стъпалото със заземен катод работи като усилвател на мощ с коефициент на усилване около единица и има за задача да съгласува ниското входно съпротивление на фидера, респективно на антената, с вхо­да на приемника За да се избегне самовъзбуждането на стъпалото поради голяма­та стойност на капацитета Са_р, стъпалото е неутрализирано по мостовата схема, в която са включени допълнително капацитетите C21 и 23, от които вторият е настройващ. При баланс на моста важат равенствата С21 = Cap и Свх = С₂₃ + С21. При ба­лансирането на моста се постига в същото време и симетриране на входното устрой­ство с фидера, респект, антената, намалява се общият капацитет на входния кръг по­ради това, че Срк се явява в серия с ка­пацитетите C2₁ и С2₃, което се оказва благоприятно при приемането на по-високите честоти, където самоиндукцията на кръга би била доста малка. Колебателният кръг (Пи-филтърът П1) между двете системи на ЕСС84 е настроен на средната честота от каналите от III обхват, с което се постига из­равняване на усилването за каналите на І и ІІІ обхвати. Втората система на ЕСС84 работи като усилвател със заземена решетка с товар силно свързания лентов филтър (Т₂). Кръ­говете на тези лентови филтри за отделни­те канали се настройват: единият — на но­сещата на звука, другият — на носещата на изображението, като, за да се пропусне же­ланата честотна лента и да не се надвиши устойчивото усилване, един от тези кръго­ве е подходящо затихнат. В случая за тази цел в анодния кръг е включено съпротив­ление R, което за различните канали има различна стойност. Настройващите тримери С_з1 и С₃₄ със стойност 0,3 -3 пф са включени за корекция на паразитните капацитети на лентовите филтри при евен­туална смяна на лампата ЕСС84, респ. ECF82, без да се налага да се настройват наново всички лентови филтри, което е една по-трудна и продължителна работа, особено ако това става в ремонтни бази или от радиолюбители при по-примитивни условия.

Входният кръг (T_t) също така се пре­включва за отделните канали и се настрой­ва на средната честота, отстояща симетрич­но на носещите на звука и изображението, с което нараства общото усилване при да­дена неравномерност на честотната харак­теристика. С използването на каскодно входно стъпало, имащо по-ниско шумово съпротивление и по-високо входно съпро­тивление в сравнение с пентода, се пови­шава нивото на полезния сигнал, респект, отношението сигнал към шум. Усилването на каскодното входно стъпало е регули­руемо, с което е избягната опасността от претоварване на стъпалото при силни вхо­дящи сигнали. Пропусканата честотна лента на ВЧ блок при ниво 3 дб и неравномер­ност от 25 % е 8 мхц, което позволява на­стройката да става навън преди монтира­нето му на приемника и без да се налага допълнителна такава, което облекчава об­щата настройка на приемника. За смесител е използвана пентодната система на ECF82. Смесването е събирателно поради пре­димствата, които има в обхвата на УКВ пред умножителното и които се изразяват в по-ниското шумово съпротивление и по- висока стръмност на смесване. Осцилаторът е изпълнен по капацитивната триточ­кова схема на „Колпитц“ от съображения за по-голяма стабилност на честотата. За целта е използувана триодната система на ECF82.

Осцилаторното напрежение от порядъка на 2 -3 волта се подава на решетката на смесителя вследствие на индуктивната връзка на бобината на осцилатора L₀ с лен­товия филтър Т₂ в анода на каскода. На­стройката на осцилатора се извършва грубо с месингово сърце. Избрано е месингово сърце, а не карбонилно, за да не се нама­лява броят на намотките на бобината, кое­то би се отразило зле на стабилността на честотата на осцилатора. Фината настрой­ка е изведена, навън и позволява вариации на честотата на осцилатора в порядъка на 1—2 мхц, което е необходимо при евен­туална вариация на честотата на собстве­ния осцилатор или тази на предавателя. Три­мерът С₃₈ се налага само за изравняване на паразитните капацитети при евентуална смяна на лампата ECF82. В анодния кръг на смесителя е включен филтърът R₃₄C₃₉, за отслабване на осцилаторното напреже­ние, което има опасност да проникне в ка­нала на изображението. В анода на смеси­теля е включен като товар един Пи-филтър, който позволява по-добре да се отде­ли междинночестотният усилвател от смесителя и осцилатора, с което по-малко се влияе на стабилността на последния. Усил­вателят по междинна честота е трнстъпален, изпълнен с лампата EF80. Като товар на междинночестотните стъпала са из­ползвани бифилярните междинночестотни трансформатори, поради предимствата, които те имат по отношение простотата при настройката, удобството при монтажа и пр. Избрана е висока междинна честота 34,2 мхц за изображението и 27,75 мхц за звука. За да се получи желаната честотна лента, която е от порядъка на 4,5 – 5 мхц при неравномерност <10 % и да се постигне необходимото усилване по отношение на настройката на кръгове, избрана е системата симетрично разстроените кръгове. Отделните кръгове са настроени както следва: П1 на 30,5 мхц, Т3 на 29 мхц, Т₄ на 34 мхц и Т₅ на 32,5 мхц. За да не се надмине устойчивото усилване от отделно­то стъпало и да се пропусне желаната че­стотна лента при допустимата неравномер­ност, отделните кръгове са шунтирани с подходящи съпротивления (R37, R41, R48). Настройката на УМЧ е направена та­кава, че носещата на изображението да се намира на Найквистовия склон на честот­ната характеристика (ниво 0,5). Собственият тон е потиснат за канала на изображението чрез 3 режекторни кръга, настроени на 27,75 мхц. Опасността от проникване на съседен тон (от съседен канал) в канала на изображението е отстранена с включването на режекторния кръг, настроен на честота 37,5 мхц. Тази честота се получава от смесването на осцилаторната честота с че­стотата на носещата за съседния тонов ка­нал. Първото стъпало УМЧ е с регулируе­мо преднапрежение, обхванато от общия регулатор на контрастността. Общото усил­ване от целия УМЧ е около 1000. МЧ трансформатори са намотани на единични стойки с диаметър на стойката Д = 7 мм. Изплзвани са за настройващи сърца Манифер 11 с диаметър 6 мм, дъл­жина 12 мм, и стъпка 0,75 мм. Намотката е едноспойна за режекторните кръгове и бифилярна за основите. Жицата е меден про­водник с изолация емайллак и коприна с диаметър 0,3 мм. Връзката на режекторите с основните кръгове е индуктивна и капацитивна. Самоиндукцията на отделните кръгове, започвайки от Пи-филтъра, е как­то следва : L_T2 = 3,65 мкхн, L_T3 = 1,95 мкхн, L_T4 = 1,35 мкхн, Lт6 = 1.95 мкхн, а съответният брой намотки — nт2 = 24, nт3 = 16, nт₄ = г 13, nт₅ = 16.

Самоиндукцията на режекторните кръ­гове за собствен тон е 2,8 мкхн при 19 на­мотки, а за съседен тон 2 мкхн при 13 на­мотки.

Видеодетекторът е изпълнен с високоомния диод на ЕАВС 80, триодната система на която се използва във вертикалното от­клонение. Видеоусилвателят е едностъпален със сложна високочестотна корекция в ре­шетката (Д1 и Д2) и анода на стъпалото (Д₃ и Д₄). Използвана е стръмната лампа EL83.

При неравномерност на честотната ха­рактеристика под 10 % се постига ширина на пропусканата честотна лента от 5,5 мхц. Коригиращите дросели са намотани върху самите шунтиращи съпротивления като многослойна универсална намотка с ши­рина на плетката 3,5 мм и диаметър на жи­цата 0,15 мм. Стойностите на коригиращите елементи в схемата са следните: Д1 = 87 мкхн, Д₂ = 50 мкхн, Д₃ = 106 мкхн, Д₄ = 162 мкхн; съответно навивки n₁ = 132, n2 = 115, n₃ = 140 и n₄ = 168.

Междинната честота на звука (27,75 мхц) се взема от анода на първото стъпало на УМЧ за изображението и след еднократ­но усилване по МЧ от едно стъпало с лам­па EF80 се подава на ограничителното стъ­пало, изпълнено също с лампата EF80. Ограничението се постига в решетъчната верига с групата R₄C₆ и с понижено екран­но напрежение. Прагът на ограничението е висок и с това стъпапото се използва по-пълноценно като МЧ усилвател. За честотен демодулатор е използван несиметричният дробен детектор (нискоомните диоди на ЕАВС80), който има предимство пред дискриминатора, защото се явява в същото време и като амплитуден ограничител. Той почти не реагира на амплитудните измене­ния и особено на бързите преходи в ам­плитудата на входящия сигнал, каквато е паразитната амплитудна модулация (смуще­нията). Усилвателят по ниска честота е двустъпален. Като предусилвател се изпол­зва триодната система на ЕАВС80, а като краен усилвател — EL84. Приложена е една честотна зависима обратна връзка (R₁₉, R₁₆ и R₁₇) с дълбочина около 5 дб, с което се намаляват нелинейните изкривя­вания и се подобрява честотната характе­ристика на стъпалото. За подобрение иа честотната характеристика в областта на високите честоти изходният трансформатор е секциониран (2 секции), с което се по­стигат една честотна характеристика от 504 – 15000 хц при коефициент на нелиней­ните изкривявания около 5 % и изходяща мощ 1,5 вата. Използвани са два елиптич­ни високоговорителя по 1,5 вата, свързани в серия. Регулировката на тона е плавна и само за високите честоти с възможност за отрязването им.

Като товар на УМЧ за звука е изпол­зван лентов филтър с критична връзка, при което от стъпалото се постига достатъчно голямо усилване и необходимата из­бирателност. Лентата на пропускане на УМЧ за звука е от порядъка на 500 кхц при ниво 3 дб.

За отделяне и ограничаване на синхроимпулсите от комплектния телевизионен сигнал е избрано двустъпално отделяне и ограничаване с лампата ECL81. Изборът на пентодната част на ECL81 за отделител не позволява да проникне видеосигна­лът в канала на синхронизацията поради малкия капацитет С (?) . Освен това още в пентодната част на лампата се получава известно ограничаване на върховете на им­пулсите от екранния ток на пентода. Ни­вото на отрязването на импулсите се определя от стойностите на елементите R₇₈, С₇₄,  К₇₉. Чрез второто ограничаване в триодната част на ECL81 се отстраняват шумовете и други смущаващи сигнали, на­ложени върху горния край на синхроимпулсите. Чрез капацитета С₈₁ синхроимпулсите за хоризонтално отклонение се пода­ват на фазово сравняващо устройство, из­пълнено с първата триодна система на лам­пата ЕСС82. Режимът на работа на този триод е подбран така, че чувствително из­менение на анодния ток да се получава само при едновременното пристигане на синхронизиращия и върнатия обратно срав­няващ импулс чрез R99 и С₈₃ н първата решетка на триода. Всички други смуща­ващи импулси, които пристигат през време на правия ход на електронния лъч, не са в състояние да нарушат синхронизацията на телевизора. Този триод осигурява освен това стабилна работа на блокинггенератора по честота Така, ако честотата на блокинггенератора се понижи, синхронизиращият импулс пристига преди края на правия ход, в резултат на което върху решетката на триода на фазовия сравнител се полу­чава по-широк импулс с максимална ам­плитуда. Това води до по-продължително отваряне на лампата н зареждане на капа­цитета С86 до по-високо напрежение. Част от това положително напрежение се подава в решетката на блокинггенератора и уве­личава неговата, честота до изравняване фазите на двата импулса. При увеличаване на честотата на бюкинггенератора проце­сът протича обратно Така се осъществява автоматичната регулировка на честотата. Съотношенията между амплитудите на пристигащия синхроимпулс и обратно върна­тия импулс имат решаващо .значение за правилното функциониране на схемата и се подбират чрез променливия капацитет С_82. Захранването на триодния фазов сравнител се наглася чрез потенциометъра R₉₅, който едновременно служи за фина регулировка на честотата па блокинггенератора. Втората система на лампата ЕСС82 е използване за блокингенератора. Блокингтрансформаторът е навит на ламела станларт 1. На­мотките в анодния кръг са 200, а в реше­тъчния — 400.

За да бъде намалено дестабилизиращото влияние на вариациите на напрежението на мрежата върху честотата на блокинггенера­тора, в случая се подава положителният потенциал през голямо съпротивление R₁₀₄ = 1 мгом. За по-нататъшно стабилизи­ране на честотата на блокинггенератора е включен стабилизиращ кръг между решет­ката на блокинггенератора и решетъчната намотка на блокингтрансформагора. Той е настроен на честота 18,8 кхц_у т. е. малко по-висока от тази на линиите 15,625 кхц, което има за резултат сигурното отпушване на лампата от синхроимпулса

Потенциометърът R₁₀₁ служи за грубо регулиране на честотата на блокинггенератора и осъществява нейното изменение в границите 8,5 — 17,6 кхц. Получените импул­си върху зарядния капацитет С₉₀ имат ам­плитуда 120 волта и осигуряват задействането на крайната лампа EL81. В изходното стъпало за хоризонталното отклонение е използвана като крайна лампа EL81. Дио­дът EY81 осъществява серийното обратно захранване, а високоволтовият диод EY51 служи за изправител на високоволтовите импулси; тези импулси се получават през време на обратния ход и след като се повишат от повишаваща намотка, се подават през изправителя като ускоряващо напре­жение на екрана (13 кв).

Като изходен трансформатор е употребен автотрансформатор върху затворено ферит­но ядро с паралелна намотка за свързване на хоризонтално отклоняващите бобини. Върховото напрежение върху краищата на тези бобини през време на обратния ход е 1550 В. Върховото напрежение на анода на EL81 е 5430 В. Хоризонтално отклоняващи­те бобини са предвидени за 70° ъгъл на отклонение. Тъй като решаваща роля за добрата линейност и качествения фактор на отклонителните бобини има тяхното омическо съпротивление, те са конструирани с възможно малък брой намотки, а от там и сравнително ниска самоиндукция (L = 7 мхн). Отношенията между отделните намот­ки на изходния трансформатор са така под­брани, че амплитудата за хоризонтално от­клонение превишава екрана с около 10 %, което позволява да не се употребява регу­латор на амплитудата. Освен това, полу­чената линейност е добра, с което отпада нуждата от регулатор на линейността.

Импулсите за вертикалната синхрониза­ция, след като бъдат интегрирани в RC-групите (R₈₇, С₇₈ и R89 С₇₉), се усилват в триодната система на ЕАВС80 и се подават за синхронизация на блокинггенератора за вертикално отклонение. За такъв е изпол­звана триодната система на лампата ECL82. Блокингтрансформаторът е навит на ламела стандарт 1 с първична намотка n1 = 2000 и вторична п2 = 1000 намотки.

За потискане на евентуални паразитни колебания към вторичната намотка е вклю­чено демпфащо съпротивление R₆₂ = 7,5 ком. За да се постигне максимално линейно напрежение от блокинггенератора, захран­ваме го от повишеното напрежение (680 B). Това позволява да се работи в самото на­чало на експоненциалната крива, където линейността е максимална. Честотата на блокинггенератора се изменя чрез потен­циометъра R₆₆ от 25 до 60 хц.

Като крайна лампа за вертикалното от­клонение е използвана пентодната система на ECL82. Изходният трансформатор за вертикално отклонение е навит върху ла­мела стандарт 4, при което първичните навивки са 3600 с отвод на 800 от страна на анода, а вторичните — 195. Вертикално-отклонителните бобини имат 2×150 навивки и съпротивление 2 x 4 ома.

Синхронизацията на телевизора „Опера“ работи стабилно при вариации на мрежовото напрежение от 170 – 240 волта.

Външното оформление на телевизора е в стил с тогавашните радиоприемници. За удоб­ство при настройката и обслужването всич­ки команди са изведени отпред, при което главните команди са оформени в две трой­ни големи копчета, а второстепенните пред­ставляват по-малки копчета, обхванати от една декоративна лайсна.

Конструкцията на шасито и останалите елементи е такава, че позволява с малки изменения да се премине към телевизионен приемник с 43 см екран и без трансформаторно захранване.

Литература:

Списание Радио, 1957 г.

Вижте в Sandacite.BG българска сушилня за дрехи!

Наскоро ни впечатли тази нова наша находка. Родната индустрия много е мислела как да улесни домакините. Това е електрически сушилня за дрехи. Много прилича на абсорбатор. Този уред е произвеждaн в Комбинaтa зa склaдовa техникa в Горнa Оряховицa от 1988 г. Има си и марка – Бриз.

Сушилнята също се монтирa нa стенa, но тaкa, че към апарата дa се присъедини отдолу един плaтнен кaлъф, който се рaзпъвa – подобно нa сглобяем текстилен гaрдероб. Приличa и нa кaлъф зa дрехи, но много по-широк – идеятa е отвътре в кaлъфa кaто нa зaкaчaлки дa се окaчaт няколко дрехи, които ще се сушaт чрез обдухвaне.

Вътре в корпусa си сушилнята имa вентилaтор и нaгревaтел. Нa комaндното тaбло имa 2 бутонa зa двете възможности – 1) сaмо дa обдухвa дрехите с вентилaторa и 2) дa ги обдухвa с топъл въздух (aко се включи и нaгревaтелят). Отвaря се кaпaкът и изсушaвaнето чрез проветрявaне зaпочвa. Кaлъфът е перфорирaн в дъното си, зa дa излизa издухaният от вентилaторa въздух и дa имa циркулaция. По този нaчин бързо се изсушaвaт дрехите. След рaботa кaпaкът се зaтвaря и дрехосушилникът се прибирa към стенaтa.

А ето тук още едно интересно нещо, което улеснява живота ни:

У

В Sandacite.BG намерихме българска инфузионна помпа от Габрово!

Нaскоро ни впечaтли този интересен електромедицински уред с микропроцесорно упрaвление – бългaрскa инфузионнa помпa Примa 01 от 1991 г. Нaричa се още перфузор. Чрез нея лекaрят нaстройвa времето и дебитa зa вливaне нa лекaрствен рaзтвор в тялото нa лежaщоболен пaциент.

Покaзaнaтa тук помпa е произвеждана в Габрово. Чиповете в нея са български, с емблемата на Института за микроелектроника. Първите български инфузионни помпи са произвеждани още през 70-те години от МК Точно машиностроене Габрово. Тази е доста по-съвременна, но и тя вече е на 33 години. :)

Помпата е от т.н. интрaвенозни (които вливaт рaзтворa в кръвтa нa пaциентa), имa собствен процесор и служебен софтуер и се прогрaмирa от сензорните бутони. Рaзтворът се нaмирa в спринцовкaтa. Нaпример, укaзвa се дa се влеят 50 мл зa 5 чaсa със скорост 10 мл/чaс. По този нaчин лекaрите спестявaт време и енергия от постоянното нaблюдaвaне нa процесa.

А ето още нещо много старо медицинско от българската промишленост:

Вижте за първата българска картечница в Sandacite.BG!

Христо Николов е български военен, капитан от артилерията. През 1920 г. започва да проектира лека картечница. Не срещайки съдействие, а подигравки и подбиви, той чертае, пили детайлите вкъщи и сам финансира производството на прототипа в Софийския военен арсенал. През октомври 1927 г. той е изпитан от експертна комисия в Арсенала. На външен вид тя напомня картечницата ,,Максим“, но е с умален, по-къс и по-малък диаметър на охладителя, с къса 53-см цев. Картечницата стреля с металически пълнител, който се поставя хоризонтално от другата страна. Съвсем нова в нея е простата конструкция на затвора. Той се състои от 3 едри и 4 дребни части. Разглобява се бързо, просто и лесно.

Оценката е висока. Комисията пише – ,,… Затворът ,,Капитан Николов“ представлява действително интерес поради своята простота и сполучлива конструкция… Затворният механизъм е най-съществената част. Комисията намира, че желателно да се довърши представенят модел, като се подобри да стане лека картечница, а не както е сега – облекчена тежка картечница“. Х. Николов получава български патент № 1167.

През септември 1929 г. конструкторът е готов с нова модификация – опростена лека картечница със заключен затвор и подвижна цев. Тук затворът се състои от 3 едри части и 2 клечки. Разглобява се и се сглобява лесно и бързо, без инструменти.

Изпитанията стават  чрез провеждане на стрелба – първо 12 единични изстрела, след което автоматичен огън на редове от 4 – 5 изстрела. Сетне изстрелва 2 цели пълнителя. След изпитанията отзивите са отлични: ,,Стрелбата беше много добра. Гилзите се изхвърлят отдясно, без да безпокоят прислугата. Единичната и автоматичната стрелба е много добра, без дефект. Картечницата не дава никога неочаквани изстрели. Тя е много устойчива, не подскача и не рита. Картечницата е в напълно завършен вид. Точността е много добра Затворът е прост, от едри малко части, без никакви пружини. Заслужава внимание не защото е изработен от българин, а защото има затвор, който не съществува и в най-новите автоматични оръжия. Заслужено би трябвало да се похвали и възнагради изобретението, а българската родна армия да се гордее, че български офицер е дал това ново автоматично оръжие“.

Що се отнася до тежката картечница, тя все още не е в завършен вид.

Леката е патентована в Англия (1929) и Германия (1931). В София при Христо Николов пристига пратеник на оръжейна компания от Лондон и предлага да откупи прототипа за 15 млн. златни лв. Предлага и договор с оръжейни фирми за изработка на 50 000 картечници с единична цена 50 000 лв, а 15 % от общата сума да остане за конструктора. Но Николов отказва всичко – ,,Не – казва той – картечницата е за Българската армия и за България!“. Възхитително родолюбие и отдаденост! Представете си само, ако имаше повече такива хора, къде щеше да бъде днес България…

След отказа Артилерийският комитет утвърждава протокол, с който награждава Николов с 500 000 лв. Получава и заповед да прехвърли патента на името на българската държава. Парите обаче не получава, а на 3 февруари 1931 г. патентът е успешно прехвърлен.

През 1935 г. Христо Николов е уволнен от армията. Полученото обезщетение от 70 000 лв влага за разработката на нова картечница. Възвратният механизъм тук е още по-прост и съвършен от първия. Воден от искрената си мечта България да има повече свое оръжие, Николов на 29 декември 1937 г. се обръща към царя с молба да бъдат произведени 3 – 4 броя от новия модел във военната фабрика, които после да се изпитат. Получава обаче отговор, че това не може да стане поради прекомерната заетост на военната фабрика. Картечницата все пак е построена с лични средства на Хр. Николов в частната работилница ,,Дизел“ от 1936 до 1938 г.:

С горчилка в душата и търсейки начин да реализира своето изобретение, през февруари 1939 г. Христо Николов безвъзмездно предава новия модел картечница заедно с чертежите и 250 патрона на съветския военен аташе полковник Александър Бенедиктов. С първия съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище, тя е изнесена за СССР. ,,Подарявам я на Вашето отечество, защото моето не може да се възползва от нея“ – казва изобретателят.

Обстановката е такава, че той не може да вземе никакъв документ за това предаване. Но без съмнение тя заминава по предназначението си, а нейните технически и бойни качества са използвани при производството на оръжие.

Днес един опитен образец на 8-мм лека картечница „Капитан Христо Николов“ се съхранява в Националния военноисторически музей в София, а друг – във Военноисторическия музей на артилерията в Санкт Петербург. В Историческия музей в Самоков пък се съхранява затворът на тежката картечница на Христо Николов.