Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Запознайте се с МР-70 – официалната маска на коронавируса в България

Вижте в Sandacite.BG респираторната маска МР-70, с която в България се пазим от злобния коронавирус!

**МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус**

Да пишем на тази тема се налага от самосебе си под влияние на актуалните събития. Българската техника ни е дала много неща, но в днешните дни се сетихме за едно отдавна забравено нейно изделие.

През 1970 г. военният Завод за дихателна апаратура ,,Хо Ши Мин“ в Дупница започва да произвежда специална респираторна маска с отговорното предназначение да предпазва дихателните пътища на хората от фини прахови частици, радиоактивен прах и аерозоли. (Аерозолът е система от разтворени в газова среда микроскопични частици – твърди вещества или течности.) Тези вещества могат да бъдат използвани срещу гражданите по време на потенциален военен конфликт, но военната маска МР-70 трябва да ни защити от вредните въздействия. Да кажем отсега обаче: такава маска НЕ предпазва от пàри на отровни вещества – за тази цел си има противогази.

А как забравените маски МР-70 отново станаха актуални?

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус Снимка: Btv.bg

Още на 11 март 2020 г., преди въвеждането на извънредното положение в България, Институтът по отбрана към Военното министерство представи тези маски и пред медиите беше демонстрирано как се носят. Малко по-късно голямо количество чисто нови и никога неразпечатвани такива респиратори бяха изтеглени от Държавния военновременен резерв на България. Освен в инфекциозните отделения на болниците, те бяха раздадени срещу подпис за ползване и на всички служители на Столичния градски авто- и електротранспорт. Ако искате да видите как изглежда човек с такава маска, най-лесно е да посетите някой от гаражите на софийския градски транспорт – работещите там ползват МР-ките ежедневно. Идеята за това беше на общинския съветник Карлос Контрера, председател на групата ,,Патриоти за София“ в Столичния общински съвет, а за осъществяването на идеята съдейства и военният министър Красимир Каракачанов.

Сега да разгледаме по-подробно и какво съдържа респираторната маска. Тя се състои от гумена полумаска за долната част на лицето, два клапана за издишване (малките бели пластмасови кръгове) и най-важното – две филтърни кутии (големите зелени кръгове с пластмасовата решетка).

Респираторът се поставя на лицето така, че гумената полумаска плътно и добре да покрие брадата и лицето.

В задната част на полумаската през две пластмасови халки минава кожена лента, с която МР-70 се закрепва на лицето – лентата се пристягат към главата, като едната част минава над ушите, а другата под тях.

Филтрите срещу прахови частици и аерозоли представляват кръгли парчета от два слоя тензух или американ, а между тях слой памук, което всъщност е противопраховият елемент:

**МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус** – филтър

Ето тензуха и отблизо:

Най-важното при МР-70 е, че филтрите са сменяеми, както при противогазите. Това е обяснимо – след като известно време се използва, филтърът се запълва с мръсотия, застанала на ,,входа му“, и трябва да се смени с нов. Замяна със сигурност трябва да направим след евентуално радиоактивно заразяване на филтъра, а също и когато носещият маската усети затруднение при дишане. А за да сменим филтъра, трябва да разглобим пластмасовата част на маската отвън, да извадим стария ,,консуматив“ (двата платнени слоя + памука), да сложим новия и отново да прихлупим добре решетката – така, че да обхване равномерно филтъра.

**МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус – смяна на филтър**

Горе най-вляво виждаме един до друг трите слоя на стар, замърсен филтър. Когато и резервните филтри свършат, всеки може да си направи сам вкъщи от тензух и памук.

Важно е да знаем, че респираторът защитава добре срещу вредните вещества само ако маската плътно прилепва към лицето, а в ,,мирно време“ се съхранява правилно. За да се запази гумата максимално добре, при прибиране в торбичката първо обработете маската с талк, после я приберете в найлоновата торбичка и я съхранявайте на температури между +5 и +20 градуса.

Това е старата военна маска, която 50 години след създаването си излиза от забравата и все още е достатъчно силна, за да ни пази от гадния коронавирус. Колкото и да са тревожни събитията в сегашните седмици, мислим, че като нищо можем да наречем тази маска ,,официална маска на коронавируса в България“, а защо не и ,,официален талисман“ – тоест нещо, което задължително трябва да имате, за да бъде ваш верен спътник в изпитанието. Не само за да ви предпазва при работа в някаква остро заразна среда, а и за спомен, когато всичкото това отмине.

А ако ви се чете и за още нещо военно, заповядайтe ==>

Военнополеви телефони от Царство България

Как да ъпгрейднем Правец 8Д с флопи, разширителни карти и ДОС

За пръв път в Мрежата, от Sandacite.BG – как да направим хардуерен и софтуерен ъпгрейд на Правец 8Д!

**Правец 8Д** – хардуерен и софутуерен ъпгрейд

Наскоро ви запознахме с възможностите на българския домашен персонален компютър Правец 8Д. Още тогава стана дума, че тъй като обичайната му външна памет е касетофон, той има ограничени функционалности, а и освен това на него не могат да се задействат програми, работещи под операционната система ДОС. А хубаво би било да можеше…

В Комбината за микропроцесорни системи в Правец са се намерили обаче умници, които малк пред 1990 г. (за съжаление не можем да установим най-точната дата) решават да разработят начин, по който кроткият Правец 8Д става истински многофункционален 8-битов компютър. В това начинание те са първото предприятие, което опитва силите си, обаче трябва да сме сигурни, че преди това и отделни хора също са го правили, защото в един от броевете на легендарното списание Компютър за Вас (първото компютърно списание в Източна Европа!) в края на 80-те г. е поместена схема как да свържем 5,25-инчово флопидисково устройство с Правец 8Д. Даже познаваме човек, който го е правил! А ето какво са направили в Комбината по въпроса…

Погледнете Правеца на горната илюстрация. Над него виждаме една бяла паралелепипедна кутия от пластмаса с 5,25-инчово флопи в лявата част и пред нея поставен компютърът. Това е т.н. ,,хардуерно и софтуерно разширение“ на Правец 8Д, за което ще стане дума днес. Вдясно е телевизор Велико Търново`84 от последните партиди (те са така – със сива рамка отпред), което ни показва, че действието се развива след 1988 г. поне. Ако се вгледате в текста на екрана, ще видите, че компютърът вече е готов да изпълнява Вашите команди.

Освен флопито, друга част от хардуера на кутията е захранването, а вътре в нея между тях двете се намират и три слота. В тях при нужда могат да се боднат три разширителни карти, които са съвместими с обикновените 8-битови компютри Правец`82, 8М, 8А и т.н. Това могат да бъдат напр. мрежови карти, модеми, карти с конектор са включване на принтер, плотер и други подобни устройства.

**Правец 8Д** – отвън местност до ***завода*** в **Правец**

Във флопито за едностранни 5,25-инчови дискети трябва да сложите дискета, от които да заредите ДОС 3.3 и програми за него в оперативната памет, а след това операционната система може и автоматично да се самозадейства оттам (мислим обаче, че за тази цел все пак е нужно при включване на компютъра само да сложите дискетата с ДОС-а, иначе няма да стане).

Веднъж зареден в компютъра ДОС, той вече ви дава много възможности. Изваждате дискетата с него и можете да заредите от други дискети работни файлове, на които да работите под ДОС. Такива са напр. текстови (редактируеми със софтуер за текстообработка). Можете също така да работите с програми за създаване на бази данни, за управление на технологични процеси, да изълнявате досовски команди като онази за форматиране на дискети, да записвате на нови данни върху тях… Въобще всичко, което може да се прави с останалите 8-битови Правеци, вече можете да извършвате и с 8Д – все благодарение на хардуерното разширително блокче!

Както казахме, кутията си върви със 70 вата собствено захранване за платката, разширителните карти, флопито си и контролера за него.

Между другото, ако присъствието на телевизор ви изглежда малко странно, да припомним, че Правец 8Д по принцип се продава без монитор, за да е максимално евтин и че към него изначално е предвидена възможността вместо монитор да се използва обикновен домашен телевизор. По-горе виждате и друга засвидетелствана снимка, при която вместо ВТ`84 ,,мониторът“ е произвежданият в същия град съветски телевизор Електрон Ц382ДБ.

А ето и още малко основни фокуси за Правец 8Д:

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Какво трябва да знаем за българския матричен принтер М88

Най-сетне хубава статия за българския матричен принтер М88 – естествено от Sandacite.BG!

Непрекъснато се стремим да публикуваме възможно най-редки и непознати произведения на българската техника, затова понякога се получава така, че най-разпространените устройства остават на заден план и чакат своя ред да се появят при нас. Вчера установихме, че по този начин са протекли нещата с популярния правешки матричен принтер М88 – показали сме Бултекст 200, ИЗОТ 0230-М1, рядката серия Минипринт, но не и него. Затова нека поправим тази грешка.

Нарекохме принтера правешки, защото той е обичайното устройство за комплектуване с персоналните компютри Правец, бил той персонален или професионален. Производството му започва в Приборостроителния комбинат в Петрич през 1988 г.

Матричните принтери се наричат още и мозаични или знакосинтезиращи. Казват се така, защото изображението, отпечатано върху хартията, се състои от много малки точки, които, като се съберат заедно, оформят символа като мозайка, затова са и другите две названия по-горе.

Към компютъра принтерът М88 се свързва със стандартния за времето интерфейс RS232C, а скоростите на обмен на данни между компа и печатарката са между 50 и 19 200 бода (англ. baud) – ето тук вдясно е конекторът:

Ако искате да смените интерфейса, ще трябва да смените интерфейсната платка в корпуса на самия принтер.

Та нашият М88 печата върху хартия с широчина между 100 и 250 мм с перфорирани странични ивици (т.н. безконечна, затова е указана и само широчината). Листовете в принтера могат да имат максимална дебелина между 0,1 и 0,3 мм. Ако наложите повече листове един върху друг, може да направите и копия, но максимум две – тоест 1 оригинал и 2 копия. За копия ще трябва под оригинала да подложите карбонизирана хария, като обаче дебелината на всичкото това общо не трябва да надвишава 0,3 мм.

Придвижването на хартията може да е или чрез фрикционни (триещо) устройство – както при пишещите машини – или тракторно.

Като съдържание принтерът може да ви изпечата всичко – букви, цифри, графика… Принтерът се управлява от програмата за текстообработка, задействана на компютъра ви. Този принтер иман немалки възможности, както ще се убедите от информацията тук.

Както казахме, матричните принтери работят на принцип, близък до този на пишещите машини, затова и при М88 има намастилена лента. Тя е черна, изработена от полиестер,

Принтерът може да печата с няколко вида шрифт – 1) онзи, на който ние му казваме ,,нормален“, и тогава скоростта е 80 знака/сек; 2) курсив – пак 80; 3) т.н. елит – при него вече е 96 – 4) и последният е т.н. кондензират шрифт – 136 знака/сек. При първите два вида шрифт на ред се получават също 80 знака, при ,,елит“ 96, а при кондензирания – 136.

При отпечатването на графика принтерът работи със скорост 480 точки/сек.

Нека да кажем също така, че шрифтът може да се увеличи – т.е. да се уголеми двукратно един знак, като при това логично двукратно се намалява броят знаци на ред, но се и изпечатват при същата скорост на печат.

Когато печатате, принтера задъжително трябва да го поставите в хоризонтално положеие, като се допускат около 10 градуса отклонение.

С М88 можете да определяте и междуредията. Те могат да бъдат 4,23 мм, 3,18 мм и програмируемо (чрез софтуера) регулирани и тогава са 0,35 мм и 0,118 мм.

На определен интервал печатащата глава трябва да се сменя, както при мастиленоструените, а извън неея средното време между отказите на М88 е 2250 рабони часа. Работни – иначе като го оставите така да си стои, нищо не може да му стане… най-много да му изсъхне мастилото само. Между другото, гаранцията на производителя при закупуване е била 12 месеца, но принтери от този тип още можете да срещнете работещи, възстановени от фенове на старата техника. :)

Както виждате, в дясната част на предния панел са разположени три бутона и четири светодиодни индикатора:

бутон „ВРЪЗКА“ — след зареждането на хартията и включването на М88 той застава в режим „ВРЪЗКА“ и може да се използва, управляван от компютъра. В това състояние свети указателен светодиод за този режим, а при натискане на бутона принтерът излиза от режима „ВРЪЗКА“ и светодиодът изгасва. За да поставите устройството отново в режим „ВРЪЗКА“, натиснете този бутон оше един път;
бутоните РЕД и СТРАНИЦА работят само когато печатащото устройство не е в режим ВРЪЗКА
когато принтерът не е в режим ВРЪЗКА и се натисне бутонът РЕД, хартията се придвижва с по един ред, докато бутонът с натиснат. Ако при същите условия се натисне еднократно бутон СТРАНИЦА, хартията се придвижва до началото па следващата страница.

Има и функционални превключватели! С тяхна помощ се задават какви ще бъдат параметрите на М88 при включването му, като те впоследствие да бъдат променени по програмен път. С тяхна помощ обаче могат да се определят и някои функции, които не можете да командвате софтуерно. На долния чертеж 8 е показано как да достигнем до до функционални превключватели, а таблицата им (чрез кой от тях какво командвате) можете да видите в приложение А на ръководството на принтера, което сме ви скенирали по-долу.

Между другото, в принтера има и звуков индикатор, който се задейства, когато почти достигнете края на запаса от хартия или се повредят печатаща глава или нейното управление. За да сработи звуковата индикация за край на хартията, трябва да се затвори специален ключ – детектор за хартия. Тогава светва и сигнал.

Когато смените хартията (поставили сте нов лист), натиснете бутона ВРЪЗКА и принтерът ще заработи отново.

Има и още тънкости в работата на принтера М88, но мислим да не ви досаждаме сега с тях, а по свое желание да ги прочетете в ръководството за употреба, което сме ви скенирали по-долу в статията. Там има всякакви таблици, пинизи и други неща, които ще са ви от полза, ако решите да подкарвате такова печатащо устройство.

А сега да предположим, че току-що сте си купили този принтер и искате да го инсталирате за работА! Ето как трябва да започнете.

Разпечатайте сандъка и махнете транспортните винтове:

Сега да сложим касетката с лентата. Първо свалете капака на принтера и поставете касетата (позиция 9 на чертежа по-долу) да легне в гнездата на странѝците на механичния блок (11-а позиция):

За да бъде правилно, лентата се поставя между носа на печатащата глава и металната маска.

Следва поставяне и на сепаратора. Той влиза в специалните отвори на задната част на странѝците на механичния блок, като трябва леко да го огънете (сепаратора това). За да поставите капака пък, го сложете в гнездата в предната горна част на кутията и го завъртете напред, докато легне в определеното място.

За за заредите хартия, вдигнете капака и отключете пластмасовия палец – позиция 5 на горния чертеж. След като изтеглите притискащата скала напред, поставете водача на хартията позиция 14 отгоре) по средата на оста (пак поз. 14). след всички тези операции вкарайте хартията в процепа на механичния блок, а накрая обратно заключете пластмасовия палец.

Когато работите, недейте да връщате обратно хартията с помощта на ръкохватката – това не ви е пишеща машина! :)

За прощаване – един поглед на М88 отвътре…:

Ето и пълното му упътване за употреба ==> Български матричен принтер М88 – упътване

Принтерът е доста по-малък от своите събратя от серията Бултекст – широк е 415 мм, дълбок 340 и висок 140. Тежи 8 кг, работи при 220 волта напрежение.

А ето и едно друго чудесо, също произвеждано в този петрички завод:

Първият български таблет на 30 години!

Български тестери за интегрални схеми от Института по микроелектроника

Вижте какво представляват българските тестери за интегрални схеми, направени в Института по микроелектроника!

През 1967 г. в София е създаден интересен научноизследователски институт, който в следващите около тридесет години остава плътно свързан със съдбата на нашата електроника и по-специално компютри. Институтът по микроелектроника се намира на тогавашния булевард Ленин (днес Цариградско шосе) и произлиза от секция Силиций във Физическия институт на БАН. Пръв ръководител на новия (тогава наречен) Централен институт за елементи е известният български физик проф. Йордан Касабов, конструирал през същата година първия електронен калкулатор с MOS интегрални схеми в света – Елка 42.

През първите години след основаването веднага се отбелязват успехи в разработката на MOS ИС, а в следващите десетилетия дейността на Института се разраства и в:

разработка и производство на специализирани и стандартни NMOS и CMOS интегрални схеми;
разработка и производство на хибридни интегрални схеми с използването на дебелослойни и тънкослойни технологии;
разработка на различно специално тестово и технологично оборудване за опитно произведената в института микроелектроника (именно в това ще се фокусираме в днешната статия);
проектиране на производствени и развойни мощности, за да се развива микроелектрониката в България;
внедряване при клиенти на висококачествени и високоефективни NMOS, CMOS и хибридни технологии и интегрални схеми;
обучение на специалисти за проектиране на интегрални схеми по поръчка;
изработка на фотомаски;
разработка на софтуер за споменатите по-горе системи за автоматизирано проектиране на интегрални схеми;
изготвяне на тестови програми и тестване на интегрални схеми;
проверка на чужди проекти на интегрални схеми в технологичната линия на ИМЕ — фотомаски, пластини, измерване, монтаж;
разработка на електронни устройства

**Институт по микроелектроника** – емблема

В края на 80-те години Института започват да работят по създаване на оборудване за тесвтване на вече опитно произведени цифрови и хибридни интегрални схеми. В резултат на тези усилия до 1992 г. са изработени следните тестови системи – както са наричани тогава – при които операторът (дамата на първата снимка) управлява процеса на изпробване на готовите чипове от персонални компютри Правец 8 и Правец 16:

АС 100 — автоматичен тестер за хибридни ИС с пасивни компоненти и до 40 контактни извода. Тестерът се управлява от 8-битов компютър Правец;
АС 200 — автоматична тестова система за функционална проверка на хибридни ИС с до 40 контактни извода. С нея вече се работи от 16-битов компютър. Системата предлага възможност да се включват и управляват със стандартен инструментален интерфейс външни уреди, за да могат с тях да се направят разни по-специфични измервания;
АС 400 — автоматичен тестер за цифрови ИС с ниска степен на интеграция с до 24 извода;
АС 420 — специализиран тестер за цифрови ИС и интересните български едночипови микрокомпютри СМ 650 и СМ 652;
АС 600 — специализиран тестер за микропроцесорни схеми от серията СМ 600;
АС 8000, която виждате на първата снимка тук — това е тестова система за изпробване на памети с обем до 4 мб и работна честота до 20 мхц. На АС 8000 едновременно могат да се изпробват до 4 схеми

През 1992 – 3 г. е проектиран и активно се изработва прототипът и на най-новия модел АС 9000 — това е система за тестване на големи интегрални схеми с до 128 контактни извода.

За да работите успешно с някоя от тези апаратури, е необходимо да разполагате със специализирани програми, които ИМЕ също сам си прави.

Всичко това видно свидетелства за активна работа в областта на развитието на микрочиповата електроника в България, но сега едва ли можем да открием нито някоя от тези системи, нито въобще да се завърнем към равнището, което страната ни тогава има…

БГ сервизен програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С

БГ терминал за компютърни мрежи ЕС 8531 с перфокарти и магнитни карти!

Изследвайте в Sandacite.BG родния терминал за компютърни мрежи ЕС 8531.

На снимката виждате един от потребителските (операторските) терминали за връзка с компютър. Този обаче е малко по-различен от обичайно показваните. Иначе, ако следите често нашия сайт, сигурно знаете, че съвместната работа на няколко оператора с ресурсите на един компютър е обичайна пракитка през 70-те и 80-те години. Тук говорим не за известните домашни Правеци, а за големи професионални компютри от сериите ЕС и СМ, които са с размерите на стаи или поне секции. Включват се няколко терминала към компютъра и служителите в съответния изчислителен център започват да обработват информацията, да правят справки, за да си вършат по-добре работата и т.н. Една компютърна машина, позволяваща това, напр. е ЕС 1035Б, произвеждана в Завода за изчислителна техника в София, а терминали като горния са наричани още абонатни пунктове, особено в рускоезичната литература.

Информацията между тях и големия компютър се предава двупосочно – както от терминала към машината, така и обратно – и то в диалогов режим. Съществуват програми за правене на справки в бази данни, за задаване на въпрос и получаване на отговор в реално време и други подобни улесняващи услуги.

Терминалът ЕС 8531 може да бъде два вида – 1) с функции, които могат да се управляват от потребителя (програмируем) и 2) с т.н. фиксирани функции – непрограмируем. Първите имат няколко скорости на предаване на данни, които могат да се използват в различни режими на работа (по-долу ще ги видим какви са). Програмируемите обаче са по-гъвкави и освен че с тях може и да се предава и получава информация от голямата машина, може и да се задействат включени от потребителя програми, напр. от 8-инчова дискета – виждате двете флопита в левия край на устройството. На такъв програмируем терминал можете да работите върху отворени от дискета документи, да запазите и запишете промените, да записвате отчети за работата пак върху дискета, да извършвате отдалечена обработка на докуметнти и т.н.

Сега ще разгледаме по-подробно програмируемия терминал ЕС 8531, произвеждан от края на 70-те г. в ЗЗУ Велико Търново. Както виждате, той е една идея по-модерен от предшествениците си, защото разполага и с монитор.

Той обменя информация в синхронен режим по двупроводна (пряка или комутируема) или по четирипроводна пряка линия за връзка. Конфигурацията на връзката се прави по линията ,,точка – точка“, а може да бъде и многоточкова.

Както други, така този терминал е изграден на основата на микропроцесорна система и вътрешно програмно управление. За споменатия по-горе двупосочен обмен на данни по линията отговаря записана още в завода управляваща програма, която се намира в постоянната памет на терминала, но може да се постави и отделна дискета с програма със същите функции. Освен това ЕС8531 има написана специално за него операционна система и собствен програмен език.

А ето и какъв хардуер ни очаква.

Над главния шкаф с електрониката виждате клавиатурен модул, на който има стандартна буквено-цифрова подредба с 48 клавиша, отделна цифрова клавиатура, функционални клавиши за задействане и контрол на различни възможности на управляващата програма и устройство с индикация за набирането на данни.

Над нея виждаме принтер, подобен на електронна пишеща машина, който е с гъвкав печатащ диск ЕС 7187 със скорост на печат 30 знака/сек и 132 печатни позиции в един ред, който работи с т.н. безконечна хартия, на която все още от разни общини раздават избирателните списъци. Левият и десен ограничител на принтера и хоризонталната, вертикалната табулация и форматът на печата потребителят може да управлява чрез програма, но последния параметър може да се зададе и от големия компютър.

Операторът може да избира хоризонталното и вертикално форматиране само от форматния буфер на печата. Разстоянието между редовете се регулира от превключватели, които се намират на допълнителен панел, но пък може да се зададе и от меню на потребителската програма.

Между другото, можете да си включите и друг принтер – ЕС 7186.

Мониторът е ВКП 171, с който ви запознахме подробно ТУК. Той може да се използва като екран за контрол какво е въведено с клавиатурата, вместо това да гледате това на печатарката и да хабите хартия.

Нещо интересно: този терминал има възможност да идентифицира оператора чрез магнитна карта! За да може това да стане, той вади картата и я прокарва през малък отвор, като при това ръката се движи със скорост между 10 и 80 см/сек. В тази карта са записани идентификационните данни, като дължината на записа е 15 символа. Според вида на включената потребителска програма обаче функцията за разпознаване може да работи или не. Има и още една карта, наречена кредитна, но това не е банкова карта, а такава за…

Още едно забележително качество на терминала е, че той е обратно съвместим с по-старите устройства за запис на информация – перфокартите – и разполага с ЕС 6112 – устройство за запис и четене от тях. Вградената управляваща програма преобразува 12-битовия код на 80-колонните перфокарти се преобразува в машинно четим код. Така данните могат да се изпратят и запазят в големия компютър, с който терминалът е свързан. Освен това една потребителска програма от компютъра може да се изпрати към терминала, където да се запише на перфокарти чрез ЕС 6112. Информацията от тези карти автономно влиза в програмната библиотека, която пък се записва на дискета. Виждате ли какво взаимодействие!

Флопитата на ЕС 8531 са модел ЕС 5071, които работят с дискети с обем 246 кб (74 пътечки по 26 сектора, всеки от които събира 128 бита информация). Може да се включи и трето флопи, което съхранява 100 кб данни.

ЕС 8531 може да работи в четири режима:

автономен – задейства се след включване на захранването и след преминаване на вътрешния самотест на терминала;
въвеждане – терминалът пак работи автономно, но под управлението на потрелителска програма. Според вида ѝ данните се въвеждат от клавиатурата, от перфокартите или от флопитата;
рестарт – в този режим операторът може да поиска от дискета междинните резултати от работата и данни, може и да редактира документа, който после да разпечата;
корекция на грешки – операторът може да нанася корекции във въведените преди това с клавиатурата данни

Какви и колко ще са функциите на ЕС 8531, се определя от потребителската програма, която се задейства от някое от устройствата, описани по-горе. Програмите са написани на език, съдържащ оператори за управление на въвеждането и извеждането и аритметични и логически операции.

Ето и как терминалът разпределя ресурсите си между софтуера:

три буфера с обем 256 килобита, осигуряващи работната памет и данните на потребителските програми;
форматен буфер за печат – 256 килобита за осигуряване на 7 хоризонтални и вертикални формата за конзолен печат;
работната памет се разпределя между включените в момента потребителски програми;
осем регистъра за 10-значни числа със знак и десетична запетая, които се използватт при аритметични и логически операции;
буфер за въвеждане с обем 200 бита, който пък се използва за въвеждане на данни с клавиатура и извеждане на данни на монитора;
логически индикатори – 32 бита. Те могат да преминават в състояне ,,логичаска 0″ или ,,логическа 1″.
код на условието – 8 бита. използва се при изпълнението на потребителска програма. При задействането на програмата се извършва проверка;
системни индикатори – 8-битови. Служат за определяне на вътрешното състояние на терминала;

В терминала се използва модем с фазова модулация и скорост на предаване на данни 1200 или 2400 бода (aнгл. baud) – напр. СМ 8108. Другият нужен модем в комплекта е ЕС 8009 със скорост 600/1200 бода/сек.

Терминалът се захранва от със стандартно еднофазно 220 волта напрежение и потребява около 3 киловата мощност от мрежата.

А ето тук и какво представлява една друга българска компютърна мрежа:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Електрически уреди от Царство България, марка ЕДИСОНЪ!

Рядко нещо акостира в Sandacite.BG – вести за български електроуреди Едисон от времето на Царство България!

От дълги години сме свикнали да свързваме българската битова електротехника с периода на 50-те, 60-те и след тях години на ХХ век. Тази представа обаче е доста непълна! Един по-внимателен поглед в архивите може да ни каже, че поданиците на Царство България (до 1946 г.) също са можели да се радват на удобствата на електрическите уреди.

Така например, фирмата ,,Електротехническо бюро Едисон“, основана в София през 20-те г., е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински джаджи. Към това производство фирмата се насочва през първата половина на 30-те. Вижте примерно какво казва рекламата на тази отина печка: ,,За модерната домакиня Електротехническото бюро ,,Едисонъ“ е създало модерно електродомакински апарати!“. И как е поставена върху масичка – да е по-удобно:

**Български електрически уреди Едисон** – реклама

Днес ще се занимаем именно с едно от техните изделия.

Наскоро в колекцията ни от българска техника попадна ето тази електрическа кана. Тя служи за затопляне на вода – най-често за правене на чай напр. Първоначално я помислихме за производство на Елпром Варна, но когато я обърнахме, видяхме от обратната страна набита с горещо желязо издължена ромбоидна емблема с надпис Edison в нея, а по-долу електрически данни: 150 V, 500 W. (Ако някой се интересува защо напрежението е такова, може да прочете после статията най-долу под тази.) Ако реотанът в един момент изгори и трябва да го смените, ще трябва да развиете ето тази гайка, за да достигнете до него.

Единственото ни колебание да провъзгласим каната за безапелационно българска беше, че емблемата Edison не изглеждаше така, както на рекламите на фирмата от 1936 г., които виждате тук – при тях шрифтът е друг и надписът не е вписан в ромб. Но имайте предвид, че в онези години понякога се случва една фирма да изобразява емблемата си по различен начин – това е видно при радиоприемниците напр.! А също така обърнете внимание на дръжката и скобите, с които е захваната – при нашата кана и двете неща са практически идентични с тези на сниманата в ето тази реклама кана:

Затова сметнахме, че каночайникът е на същия производител, с чиито реклами сме изпъстрили тази статия, макар и точно него да го няма на тях.

Сега да разгледаме по-подробно ,,,улова“. Електрочайникът е произведен през втората половина на 30-те години (иначе най-вероятно щеше да присъства на рекламите, които видимо показват продукцията до 1936). Състои се от ламаринено тяло и бакелитена дръжка. Под дъното се крие реотанът, чиийто два извода са свързани към щифтове за присъединяване на щекер и излизат извън тялото на каната. Кабела го нямаме, но най-вероятно е бил от онези с платнена оплетка – така се правят в онези години шнуровете. Иначе формата на щекера към гнездото му е същата:

Отгоре излятото закръгление, което играе ролята на дръжка, не е бакелитено обаче, затова може и да ви изгори, ако металът много се е загрял:

**Български електрически чайник Едисон**

Отвътре, между другото, си намерихме паричка – 10 стотинки от 1883 г.:

Това е, в общи линии, тази поредна наша находка от времето на Царство България. Поначало се стремим да намираме и търсим колкото се може повече техника от този период, за да стане ясно, че и тогава у нас е имало техническа промишленост и хората са ползвали нейните изделия! :)

Когато България беше на 150 волта – БГ понижаващ трансформатор

Стар БГ лампов киноусилвател на Елпром Ворошилов от 1951 г.

Опаа, Sandacite.BG ви показваме първия киноусилвател на Елпром Ворошилов…

**Лампов киноусилвател Елпром Ворошилов**

Киносалоните са места, в които трябва добре от всички страни да се чува звукът на филма, който зрителите отиват да гледат. За тази цел възпроизвежданият от грамофони и микрофони звук минава през усилватели, а след това те го предават вече усилен към високоговорителите, разположени в салона.

Въпреки че усилватели са произвеждани още в епохата на Царство България, не ни е известно сред тях да присъстват такива за киносалони. Не сме срещали (макар че може и да има…). Поначало обаче кината тогава внасят апаратура от чужбина, главно Германия, и усилвателят се купува наедно с цялата останала техника. Затова най-вероятно производството на този вид акустично оборудване у нас започва след създаването на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ (1949), а този модел тук е от 1951 г., вкаран е в производство тогава. Дали наистина не е първият български киноусилвател? Нека го разучим подробно.

Както виждате, усилвателят е поместен в масивна кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина с широки отвори за охлаждането. Тя тежи около 15 кг. Двата входа, които виждате отпред, са отгоре грамофонният и отдолу микрофонният. Горният е с чувствителност 2 миливолта, а вторият – 5 миливолта и е високоомен. Има и два входа за фотоклетки с отделни потенциометри (виждате ги в средата), които регулират правото напрежение от 0 до 250 волта.

За момента не разполагаме, за съжаление, със схемата му и затова ще се опитаме поне да ви го опишем. Този киноусилвател, разбира се, е лампов. Микрофонното му стъпало е изградено със съветския пентод 6Ж7. На него се подават сигналите от двата входа за фотоклетки и сигналът от микрофоонния вход. Следващото стъпало работи с триода 6С5. В него попада сигналът от микрофонното стъпало, а също и този от грамофонният вход. Драйверното стъпало пък е със същия триод в трансформаторна връзка. Крайното спъпало е с лампи 6П3 и работи в пуш-пул режим в клас АВ1.

Токоизправителят за електрозахранването на усилвателя е разчетен по обикновената двупътна изправителна схема и се състои от две лампи 5Ц4. От тях едната захранва анодите на крайното стъпало, а другата – ширма на 6П3 и останалите стъпала.

Изходите пък предвиждат употреба на два вида говорители – тези в самата кинозала и един контролен, който е в стаята на кинооператора. Изходът за салонните е 24 ома, за контролния – 3.

Неравномерността на честотната характеристика в пределите 40 – 12 000 херца не превишава +/- 2 децибела. При пълна употреба на тонблендата имаме затихване от 16 децибела при 12 000 херца.

Коефициентът на хармоничните, измерени при 400 херца и номинална мощност на усилвателя, е не повече от 6 %.

Равнището на собствения шум към номиналното изходящо е 47 децибела.

Това е, което досега знаем за него. Тука обаче има едни още по-стари български усилватели:

Стари български лампови усилватели от Царство България!

ИЗОТ 0407С – уред за сервизиране на компютърни терминали

В Sandacite.BG днес показваме с какво се настройват българските компютърни терминали!

**ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали**

Напоследък ви показахме доста устройства, които оператори на компютри използват, когато трябва (групово или поединично) да се включат на работа към него. Терминалите обаче също са вид компютър, обединяват в себе си хардуер и софтуер и като такива излизат от строя, а дори и да не го направят веднага, периодично се нуждаят от пробна проверка на параметрите, в които работят, диагностика и отстраняване на отклонения, ако се намерят такива. Именно в таква случаи на преден план излизат устройства като това, което виждате на горната снимка – ИЗОТ 0407С.

Това е специализиран уред за проверка и настройка именно на най-популярните български терминални устройства за краен достъп като ЕС 8571, ЕС 8501М, по-нови като известния видеотерминал СМ 1604 и всички останали, които работят в състава на компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4.1 Освен това новата ни джаджа може да обслужва всички терминали, изградени на основата на българската микропроцесорна фамилия СМ 600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград.

Година на производство: 1987.

Какви са устройството и начинът на действие на ИЗОТ 0407С? В себе си неговата пластмасова кутия обединява микропроцесорен модул, оперативна памет 4 кб, постоянна памет (може да е най-много 8 кб), контролер, команден пулт с клавиатура, перфолентово четящо устройство ЕС 1501 и, разбира се, захранващ блок. На външен вид този сервизен уред е много подобен на описания вчера програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С. Изобщо, явно с индекса 04хх са означавани не потребителски, а сервизни устройства, употребявани от тогавашните компютърни техници в тяхната работа. Такова напр. е ИЗОТ 0401С – устройство за заводски тест и настройка на харддискове, оформено в черно дипломатическо куфарче.

Действието на 0407С се основава на директния му достъп до паметта на проверявания терминал. Тъй като повечето възли на тези устройства са директно адресирани, чрез ИЗОТ-а операторът просто започва да пуска различни тестови програми, които проверяват различните модули на ,,пациента“ – както самостоятелно (един по един), така и групово.

Управляващата програма на ИЗОТ 0407С е записана на EPROM-чип, който при работа се поставя в определена позиция на проверявания терминал и тогава управлението му се предава на ИЗОТ 0407С. Оперативната памет на сервизния уред е нужна, за да зарежда в нея операторът различните тестови програми. После следи как вървят нещата на LED екранчето над клавиатурата:

От функционалните бутони вдясно от цифровите може да се задават какъв тест да се извърши – писане, четене… и т.н. Дългият бутон най-долу е за рестартиране на процеса.

Като истински сервизен уред, и ИЗОТ 0407С е преносим – кутията е с габарити дължина 410, широчина 330 и височина 180 мм. Тежи около 12 кг. Може да се срещне и в тази модификция:

Показаният от нас уред е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново от края на 70-те години и е широко изнасян в Източния блок.

БГ компютърен терминал ИЗОТ 7925.М1 от 1980-те г.

БГ сервизен програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С

Йеаа, в Sandacite.BG набарахме и сервизен програматор за EPROM чипове – нарича се ИЗОТ 0404С!

В показваните досега български компютърни устройства сме се занимавали почти винаги с хардуер, използван от крайни оптребители, а в същото време – с изключение на едва-две автоматизирани системи за проверка на печатни платки – почти нищо не сме разказвали за машините, които са ползвани от хората, заети в производството българските компютри. А България е изработвала и много устройства точно за тях! Днес ще започнем поправянето на грешката.

Знаете ли какво означава съкращението EPROM? Това е вид чип, използван в компютрите от десетилетия, който е енергонезависима памет. В нея се записва фабрична информация, необходима за правилното функциониране на компютъра или въобще устройството с микропроцесорно управление, в което EPROM-ът се намира – т.н. служебна информация. Тя се записва по електрически път, а тъй като чипът има прозрачна капачка отгоре си, се изтрива с насочване на ултравиолетова светлина към него. Тези памети могат многократно да се презаписват и изтриват. За да се извърши лесно в завода електрическото програмиране (записът), са измислени специални EPROM програматори като този, който виждате тук. Това е специфично устройство – такова не сме ви показвали досега, а и е първото от този вид, което намираме.

Нашият ИЗОТ 0404С е предвиден за запис на информация в използваните в тогавашните български компютри EPROM чипове – интелските ММ2708, ММ2716 и други. Програматорът е изграден на основата на българската микропроцесорна фамилия СМ600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград. ИЗОТ-ът пък е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново (по-късно Комбинат по системи за телеобработка) от края на 70-те години. Може свободно да се употребява за обслужване на всички български микропроцесорни устройства – автоматизационни и какви ли не още – които имат в себе си EPROM памет от указаните по-горе видове. 0404С е използван не само в производството, но и в последващата сервизна дейност – когато по заявка на даден клиент на Завода е необходимо да се запише или редактира специфична служебна програма, характерна за работата на компютъра (или каквото е там) в научното или разработъчно звено, в което машината рАботи.

Горе виждате как ИЗОТ 0404с е побран в удобно куфарче от твърда пластмаса. Може да бъде кафяв или зелен. Отгоре има дръжка, за да се носи лесно, и е с малки размери: дълъг 500, широк 300 и висок 120 мм. Тежи около 10 кг.

За да работите добре с програматора, като за начало научете какви са режимите му на работа:

remote – при него данните се въвеждат от перфолента;
manual – въвеждате с клавиатурата, която виждате в долния десен ъгъл на командния блок;
blank – тази функция задейства проверката на чист (празен) EPROM чип, предвиден да се записва върху него;
copy – кодът са софтуера, който трябва да се запише, се копира от доказано правилно записан ,,образцов“ EPROM;
program – режим на запис;
verify – очевидно тук се проверява верността на току-що записаните в чипа данни;
cont – това е комплексен режим на работа, при който се вършат три неща – проверка на чист EPROM, запис и проверка на записа

Между другото, това е производствената лепенка на 404С-то ни. Произведен е през 1984 г. в ЗЗУ Велико Търново и е 37-ият за годината. Думите в табелката отдолу са на руски, защото е изнасян за бившия Съветски съюз, а също и Близкия Изток. Същевременно обаче виждаме и надписи на английски по лицевия панел и бутоните. Това е така, защото може да е изнасян напр. в Близкия Изток. Обикновено изнасяната в тази посока българска техника е с надписи на английски – напр. телевизорите още от 60-те г.

Програматорът има в комплекта си следните устройства, за да работите удобно с него:

ИЗОТ ЕС 1501 – бързо устройство за четене от перфолента;
споменатата клавиатура с 25 клавиша за въвеждане на данни, адреси и управление;
отделни бутони, всеки един от които съответства на някакъв режим на работа и от тях се избира в кой да се работи;
индикация – данните и адресите се индицират в буквно-цифров код, индицира се и управлението

Ако отворите 0404С, в него ще откриете още ИЗОТ 7925.932 – постоянна памет, ИЗОТ 8531.Е1.933.02 – оперативна памет (4 кб) – и микропроцесора ИЗОТ 7925.934.

Програматорът може да работи най-много с един EPROM чип, който го записва за около 6 минути. Захранва се или от вградена батерия, или от мрежата с напрежение 220 волта. Докато записва, хаби най-много мощност – 120 вата.

Тук пък можете да научите повече за българската микропроцесорна серия СМ 600:

Българска серия микрочипове CM600

Български електронен кантар ВЕ-6 на Баланс Лясковец

Качвайте се върху новия електронен кантар от завод Баланс Лясковец, който намерихме в Sandacite.BG!

**Електронен кантар** от **Баланс Лясковец**

Това отгоре позната гледка ли ви е? На нас знаете ли как ни се прихапна месце… За да го купим обаче, първо трябва да ни го премерят на този електронен кантар, който още можете да срещнете тук-там из разни малки бакалии. Сега сме си наумили да ви покажем повече за него.

Той се появява съвсем в края на 80-те години и е произевждан от едно от легендарните български предприятия – Заводът за автоматични везни Баланс в Лясковец. Те са производител и на първата българска електронна везна изобщо. Това сега тук е нещо като неин наследник.

Електронният кантар ВЕ-6 се състои от няколко части. Отдолу има метален корпус с платформа, върху която се поставя онова, което ще теглим. Нагоре води тръба, а върху нея е монтирано таблото, с което се оперира с кантара. То има е с две лица, защото на всяко е разположено по едно LED екранче – за продавача и за клиента -за да му е ясно на последния, че никой не го лъже.. Клавишите са откъм страната на продавача, естествено, и са 2 на брой – цифровите и т.н. функционални клавиши, с които се задействат различните функции, за да бъде кантарът по-удобен за работа.

Върху този кантар можете да претегляте всякакви предмети с тегло до 6 кг, но поначало е предназначен за употреба в хранителни магазини. Както вече сте се досетили, самото название ВЕ-6 означава ,,везна електронна с максимален товар 6 кг“. Операторът набира на кантара параметри като цена/кг за стоки (като всяка стока се означава с пореден номер) и така при претегляне на стоките на LED екранчетата бързо ще се изпише цената, която дължите, тоест този кантар сам ценоизчислява. Хранителният магазин обаче не може да бъде супермаркет, тъй като на една сметка могат да се добавят най-много 15 покупки.

ВЕ-6 използва максимално полезно електрониката и е доста по-умен от първия български електронен кантар ВЦЕ 10 – тук има повече функционалност, напр. можете да сортирате различните покупки по пореден номер, тегло, бройки или цена. Също така, клиентът може да помоли оператора да зададе максимална цена, до която купувачът да натрупва стоки и кантарът да покаже, когато тя е достигната.

Разбира се, един такъв уред е страхотно полезен в счетоводството на магазина – той може да запомни целия стокооборот за деня, което улеснява отчетността. Тази информация се записва във вградената памет на кантара. Ако изключим захранващото напрежение, тя пак щ се помни, но само до около 250 часа – явно тук паметта е енергозависима и се поддържа от някаква батерия. С вградения конектор RS232C ВЕ-6 може да се включи към принтер (напр. ИЗОТ 0230-М1) или към касов апарат с печатарка, за да се разпечата касова бележка, а и самият кантар може да работи като каса за непретеглени стоки. Тоест, ВЕ-6 има два режима на работа – като електронна везна и като каса. В кой да заработи, се командва също от клавиатурата.

Сега да видим и по-конкретните технически характеристики на кантара. Най-малко можете да го натоварите с 40 грамчета, защото явно няма нещо по-леко, което да искате да претеглите. ВЕ-6 разполага с т.н. тариращ механизъм, т.е. може да извади собственото тегло на стоката от нейната опаковка, като за да направи това, тя може да тежи най-много 2 кг. Най-високата цена на стока, която можете да въведете, е 999,99 лв, а най-скъпото нещо може да струва почти 1 милиард лв – 999999,99. На пръв поглед мож еда изглежда излишно много, но при хиперинфлацията вероятно е било полезно. Същото число е и максималната сума от стокооборота за деня, която може да се натрупа.

Кантарът отчита през деления, които са 3000 на брой, също както и проверочните му деления. Стойността на едно прекъснато деление отговаря на 2 грама. За таровото тегло този показател е същият, а таровите деления са 1000.

Кантарът тежи 7 кг – дооста по-малко от кажи-речи 30-килограмовия си събрат ВЦЕ-10 от 1985 г. Широк е 380 мм, дълъг 350 и висок 400. Работи при обикновено 220 волта напрежение и консумира 50 вата мощност.

Даа… много е готин! А като дизайн дори и сега е съвсем, съвсем приемлив.
Вижте тук какво представлява предшественика на ВЕ-6:

https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B3-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%86%D0%B5-10/