Реклама в ,,Малък наръчник за електро- и радиотехники“, В. Харизанов, София, печ. кооперация Едисон, 1935 г.
Колко въодушевено и патриотично!
Още подобни реклами можете да откриете тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=71&t=4706
Български телевизор Мизия от 1976 г.
Телевизяр Мизия схема – телевизор-мизия-схема
Телевизор Мизия сервизно описание – телевизори-мизия-мургаш-сервизно-описание
Мизия се произвежда в Завод за телевизори и вадиоапарати във В. Търново. Лампово-полупроводников. Лампите му са всичко на всичко 4 на брой, за сметка на това има 24 транзистора и 21 ПП диода. Но повече за това можете да разберете ог горните файлове, така че да не Ви ги преразказваме :)
За външния му вид можем да кажем, че това е определено най-големият български телевизор. и най-дългият:
ПТК-то е същото като на Мургаш и дядо им Преслав:
Можете да запаметите до 12 програми.
Отзад капакът е вече пластмасов, с надписа на образуваното през 1974 г. (май?) ДСО Респлом:
Ако имате някакви въпроси за Мизия, можете да ги зададете тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=15
Към него ще Ви дадем и схема и описание- :)
Вихрен – 47ЛК1Б кинескоп, ,,стандартно“ шаси тип Пирин, дебел бял пластмасов кант, три двойни потенциометъра – това е в общи линии. !966 г.
Схема – телевизор-вихрен-схема
Описание от книгата на М. Серафимов – телевизор-вихрен-описание
Снимки:
Командно табло:
Заден капак:
Повече снимки на Вихрен вижте тук – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=10824#p10824
Средец има два варианта – с 6 и с 3 потенциометъра – които се произвеждат през втората половина на 60-те г. от СЗ ,,Кл. Ворошилов“ София. Използуваният кинескоп е 59ЛК1Б, а схемата е като на София 59 І мод., която сме дали в съответната статия – http://www.sandacite.bg/телевизор-софия-59-цели-5-варианта/
Друга разлика е разположеното вдясно ПТК при 1 срещу ,,нормалното“ при 2-ката.
Средец 1 е несравнимо по-редкият телевизор от двата. Кинескоп – 59ЛК1Б.
Средец 1 – снимка на когелата mbg;
Отзад:
Телевизор Средец 2 – снимки от Ивайло:
Кинескоп – 59ЛК1Б, виждал съм и с 61ЛК3Б, но може и да е ибло впоследствие сменян.
Ръководство за употреба на телевизор Средец 2 – Средец 2
Повече подобни български телевизори тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=1653
Операта е първият и във всяко отношение най-символичен български телевизор. Колкото пъти кажа някъде, че купувам стари български телевизори, отсреща получавам въпрос: ,,А Опера?“
Първият модел Опера е първият български телевизор изобщо. С него подробно Ви запознахме тук – http://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0-1-%D0%BE%D1%80/
Ето още малко информация за първия български телевизор- информация за телевизор ,,Опера 1″ от книгата на Т. Кръстев и др. ,,Слаботокова техника“, София, ДИ ,,Техника“, 1964 г. Формат: DjVu – Опера 1 – инф. от ,,Слаботокова техника„
Опера 2 представлява Опера 1 в ръбовата кутия. произвежда се от 1961 г. – поне така пише на моята отзад. Говори се, че когато в тетевенския завод за телевизионни кутии им писнало да правят заоблените ръбове, които съставляват най-отличителната част на кутията на Опера 1, решили да положат шасито в ръбовата кутия и така се родила Опера 2.
Ето ръководство за употреба на Опера 3 – Опера 3
Между двата варианта на 3-ката има също така незначителни козметични разлики – например наличие и неналичие на месинговата кантовка, както и черни (при първите) и бели (при по-следващите бройки) решетки пред страничните говорители.
И накрая има модле, наречен Опера 4, който си признавам, че и аз не съм намерил досега. Разполагаме само със схемата му – заповядайте – телевизор-опера-4
А ето и оригинална снимка от производството на Опера 2 – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=4367&start=10
София 53 е първият български телевизор от изделийната линия София и доскоро се смяташе за изключително рядък. Сега вече е относително рядък. Начало на производството 0т 1966 г., производител – СЗ ,,Кл. Ворошилов“ София. Шаси – тип Пирин – което предопределя и унифицираността на схемата, дадена по-долу – същата като на София 59 І мод.
Кинескоп – B53G1 или (по-рядко) чехословашки Tesla 531QQ44
Принципна схема – телевизор-софия-53-схема
Снимки… ооо, сега ми е паднало да си покажа аз Софийката: :)
Работеща – заповядайте:
Отвътре:
Задният капак е същият като на 59-ките след най-първите:
За ремонт, реставрация и т. н. можете да се обръщате в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=17
Български транзисторен телевизор с шаси и схема като на София 21/22. Схема – добре известна – телевизор-царевец-схема
Производство от средата на 70-те г. в Завод за телевизионна и радиоапаратура В. Търново. кинескоп -50ЛК2Б
Снимки:
Снимките – Интернет.
София 59 е един от най-масовите български черно-бели модели. Построен е на основата на шаси Пирин, произвежда се в СЗ ,,Кл. Ворошилов“ София от 1966 до началото на 70-те г . Претърпява цели 5 промени във външния вид ма модификациите, но шасито остава едно исъщо с някои промени в лампите. Друга важна промяна е кинескопът.
Като за начало, схемата на тия Софии можете да изтеглите оттук – телевизор-софия-59-схема
Тук ще Ви запознаем накратко.
1966 излиза София 59 І. Можете да изтеглите ръководство за употреба – София 59 І
Още едно нейно ръководство за употреба – София 59 І – ІІ вид
Кинескоп – WFB59G1 или AW59-90. Отличителна черта – плексигласово покритие пред екрана, поставено заради имплозионния кинескоп. Доставяно е било от Виена.
По-късните бройки са вече с руски кинескоп 59ЛК1Б и светъл, а не тъмен капак:
Проитоимплозионната маска се запазва, въпреки че кинескопът вече е взривобезопасен:
Ето клип на работещия ми такъв –
За любителите на подробностите ще уточним, че плексигласът може да бъде кафяв при първите бройки и светъл при вторите :)
След това излиза София 59 със същия кинескоп 59ЛК1Б и същото шаси, но вече с една дебела кантовка около екрана:
Колко е хубава – даже работи! :) За отбелязване е, че е безумно рядка.
После дебелият черен кант се променя в дебел бял без абсолютно никакви извенения в апаратната част. Една от най-разпространените модификации – ІІІ:
Четвъртият вид има същия кант като на Средец – черен и доста тънък. Също доста рядък вид:
И накрая стигаме до последната, пета модификация. Тя се отличава с някои разлики в елементния състав на шасито. И, освен това, с използувания – нов за тогава – кинескоп 61ЛК3Б, който не се нуждае от никакъв кант и поради това няма такъв. Това е може би най-рядката София 59, аз чистосърдечно си признавам, че все още нямам такава. Произвежда се от 1970 г. Ако на някого му се продава такава 59-ка, нека да се свърже с мен.
Този ,,експонат“съм го снимал вече изтърбушен, но за илюстративна цел става:
Евентуални коментари можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=4987
Скенирали сме Ви автентична литература за гореспоменатите три мастодонта на соцкухнята.
Ръководства:
Перла 03 (премаркирана Перла 73) – Перла 03
Перла 04 – http://www.sandacite.bg/tehnicheska_literatura/Perla%2004.pdf
Перла 04 вариант – Перла 04 вариант
На Перла 05 – в този архив – Перла 05
Ц. Джилизов и Т. Пиронков – ,,Експлоатация и поддържане на съвременна домакинска техника“, София, ДИ ,,Техника“, 1977 г. Формат: DjVu. За да изтеглите, кликнете тук – http://www.sandacite.bg/tehnicheska_literatura/C.%20Dzhilizov.%20T.%20Pironkov%20-%20Ekspoataciya%20i%20poddarzhane….djvu
Тулан е най-известната марка български радиоапарати до 1945 г. и цяла епоха в развитието на българската радиопромишленост от посочения период. Фабриката е основата в Бургас през 1927 г. от Светозар Пренеров.
Тук редуваме снимки на различни радиоапарати Тулан с част от текста на нашия колега PDM ,,Производство на лампови радиоапарати в България“. Ето пълната версия в нашия форум- http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=249
,,За историята на фамилията, основала първата фабрика за радиоприемници в България, може да се прочете в „Уикипедия“ в статията за село Градец, Област Сливен. За фабрика „Тулан“ и нейния създател, има информация в двутомната „История на българското радио“ на проф. В. Димитров. Настоящото изложение за тази фирма е обобщено и основано на публикации в интернет.
Инженер Светозар Матеев Пренеров, създателят на фабрика „Тулан”, както и на фабриката за кабели в Бургас, есин на Йохан фон Брешнер.
По.долу виждате старо радио Тулан 660 Комфорт – най-известният модел на Тулан – снимките са на нашия колега UBL1 –
Тулан Комфорт 660.
Радиоапаратите „Тулан“ били евтини и стабилни, с прецизна селективност и комфортен тон, с много оригинални, патентни решения в тях, които дават значителни предимства в конкурентната пазарна.
За отбелязване е, че Радио Тулан е единственият произвоител на радиоапарати в България преди 1945 г., който съм виждал да се споменава в книга, издадена след 9.ІХ – в случая ,,Сбогом, барон Хирш!“ на инж. Младен Цонев.
Отначало заради тогавашното законодателство в България инж. Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не промишлено предприятие, а само занаятчийска работилница с фирма „Електрон“. През 1925 г. започва производството на линейни апарати под името „Универсал“, със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати с тази марка е правил и когато била регистрирана и започнала работа първата българска радиофабрика „Тулан“, но за много кратък период.
Всички радиоапарати, с наименуванията „Универсал“ и „Тулан“, са оригинални изделия на българския производител. Повечето от запазените досега модели са предимно произведени след 1930—1935 година. Бързо конструирал и пуснал суперхетеродинни приемници, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение, „Камер“, „Класик“, „Комфорт“, „Пиколо“, „Виола“, „Турист“ и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.
Предизвикан от епохалния телевизионен напредък в САЩ още преди Втората световна война, инж. Пренеров създава лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, които били иззети през 1944 г. от новата политическа власт в България, и отнесени незнайно къде. Възнамерявал след края на Втората световна война да се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници. Верен съратник на инж. Пренеров е англичанинът инж. Чарлз, случайно озовал се в Бургас около 1935 година и останал в България единствено заради фабрика „Тулан“.
Производството, с участието на братята му Веселин и Иван, убедително просъществувало до 1944 година, когато фабриката била национализирана от новата политическа власт в България.
Тази снимка също е на колегата PDM и ни показва Тулан 141 Б – лицева страна.
Фабрика „Тулан“ е национализирана и закрита след политическата промяна в България през 1944 г. Инж. Светозар Пренеров почива на 52 годишна възраст, съкрушен от ударите, които политическия режим несправедливо му е нанесъл тогава. Синът на Светозар Пренеров — инж. Емил Пренеров, сега покойник, е дългогодишен преподавател по микроелектроника в техническия институт в Бургас и изобретател.“
Тулан Комфорт е най-дълго произвежданият модел и между негови екземпляри има някои разлики.. Например, по-ранните Тулани 660 винаги са с надписи на капака, докато по-късните не.
Това тук е снимка на батериен Тулан 141 Б, вероятно от стара брошура:
Тук можете да видите архив за историята на радиофабрика Тулан – http://www.sandacite.bg/?s=%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%BD
Тук можете да видите брошура на Тулан, скенирана от колегата torguny – http://postimg.org/gallery/5gtdkr34/
Ето тук можете да разгледате изключително много информация за Тулан – материали от колекцията на музей във ФЖМК, снимани от нашия приятел инж. Васил Бояджиев – vvb – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=4984
Още модели на Тулан – тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10
