Статии – Стара техника

,,Секрет“ – първият български шредер от ~1975 г.

Запознайте се с първия български шредер на име Секрет в Sandacite.BG.

Първият български шредер Секрет

И такаа, на ред за статия е новата придобивка в нашата колекция! Този път тя е образец на устройство, което изобщо не предполагахме, че някога е произвеждани в България.

Шредерът (от англ. shredder, понякога у нас неправилно и ,,шрьодер“) е устройство за раздробяване или дори смилане на хартия на много фини лентички или малки късчета. Шредери се използват от държавни и частни организации и от физически лица, за да се унищожават документи, които, макар да са изтекли или вече ненужни, все още съдържат поверителна информация, която не трябва да се разпространява безконтролно – напр. лични данни, технологична или друга професионална информация от интерес за промишления шпионаж и т.н. В практиката предмет на такова унищожаване могат да са подробни описания на пропагандни действия, замислени от институции на дадена държава и обсъждани секретно, военни планове, също – изложения на бизнес-стратегии или части от тях, различни банкови документи и т.н. Накратко – всякаква хартия с написана информация, която дори след края на употребата е задължително да не стига до външни страни (т.н. ,,изтичане“). В историята са правени опити да се възстанови информация по отрязъците и в някои случаи това е успешно, затова колкото по-тънки са ивиците или по-малки парченцата, толкова по-сигурно е унищожена информацията.

И неслучайно в средата на 1970-те години в завод Оргтехника Силистра започват да произвеждат ,,машина за унищожаване на документи“, която наричат ,,Секрет“. Това е първият български шредер, нов експонат в колекцията ни от българска техника. Предназначен е за институции, работещи с поверителна информация – напр. Министерството на народната отбрана. Този на снимката е произведен през 1975 г., а това е оригинална негова снимка от каталог на завода:

Първият български шредер Секрет

Шредерът се състои от почти квадратна дървена кутия, боядисана в нестандартното оранжево, а под нея има талашитен шкаф. В него се слага кошница за тънките хартиени ленти. А горе, под шредера, в горния плот на шкафа, е пробит голям отвор по такъв начин, че изрезките свободно да изпадат от въртящите се ножове на апарата и да отиват в кошницата. Когато тя се напълни, просто я изпразвате. Ще забележите, че лентите, които са се натрупали в нея, са широки само 2 мм – Секретът добре нарязва. В него има електродвигател (с 1400 об/мин) от завода Елпром Тетевен, който чрез зъбни колелета върти два 30-инасантиметрови оси с монтирани на тях остри ножчета зъбци. Осите се движат едновременно, а зъбците им захапват и придвижват листа в посока от процепа към вътрешността на кутията. Ножчетата се разминават едно до друго и именно те превръщат хартията в тънки ивици.

С шредера се работи така. Поставяте най-много 12 листа хартия в процепа в горната част на кутията му и натискате зеления бутон. (С повече от 12 листа ще затрудните работата на ножовете и нещата няма да вървят ефикасно.) Чува се шум като… от миксер и Секретът започва да нарязва. Листовете могат да бъдат с ширина най-много 22 см, т.е. малко над А4 формат. А ако знаете колко кг тежат документите ви за унищожаване, можете да си направите и приблизителна сметка колко време ще ви е необходимо да ги нарежете, защото ножовете могат да се справят със 100 кг ,,суровина“ за 1 час.

Другите два бутона са червен и бял. Червеният спира електродвигателя и съответно работата на шредера, а белият има аварийни функции. Ако го натиснете, осите с ножовете веднага започват да се въртят отвътре навън и вместо да поглъщат, изблъскват през процепа листата. Това е полезно, ако напр. няколко неправилно поставени в процепа листа (или повече от позволения брой) се заплетат и заклещят между зъбците – ако осите се завъртят наобратно и изхвърлят проблемния материал, по-лесно ще се разчисти ,,коридорът“.

Освен това, случва се погрешно да сте взели някой важен документ и да се усетите, когато той е вече между ножовете. Ако не ги спрете, а само започнете да го дърпате от процепа, ще го разкъсате още повече. Но ако с белия бутон можете да ги накарате те сами да го изхвърлят, листът ще си остане само с онези повреди, които зъбците са му нанесли – а откъм ръката ви ще си е цял, макар и малко намачкан.

Отстрани на дървената кутия са изрязани и вентилационни отвори, за да се проветрява вътрешността на корпуса – тя се затопля главно от електродвигателя:

Първият български шредер Секрет

Шредерът е с размери 750 х 370 х 365 мм, обаче тежи неочаквано много за такова неголямо нещо – цели 35 кг! Помня как го вадехме от багажника на автомобил и в момента, когато го вдигнахме, цялата задна част на колата отскочи нагоре. Секрет наддава на тегло заради електродвигателя, зъбните колелета и тежките стоманени оси с ножове, отговорни за нарязването на хартията. Напр. само електродвигателт тежи 6,5 кг!

Шредерът Секрет потребява 460 вата мощност от мрежата. Работи с 220 волта напрежение, а електродвигателят му е модел ЕОРК 022/4. Шкафчето пък по изработка прилича на обикновена битова мебел… И наистина, най-интересното в него все пак е разположено отгоре – първият български шредер за документи. :)

Ето тук пък можете да разгледате едно доста по-известно произведение на завод Оргтехника Силистра – първия български калкулатор, изнасян в Западна Европа ==>

Български калкулатор Елка 22 от 1966 г. в оригиналния си калъф

КСИ-68 – БГ компютърна работна станция за проектиране от 1988

Запознайте се с българската работна станция за проектиране КСИ-68 в Sandacite.BG.

Българска компютърна работна станция за проектиране КСИ-68

Както знаете от нашия сайт, още през 70-те г. българската държава издига лозунгите за ,,всестранно внедряване на електронноизчислителна техника в народното стопанство“, ,,електронизацията – стратегическа задача“ и други подобни. Целта е колкото се може повече човешки дейности да се управляват с помощта на компютри, защото това страхотно много повишава производителността на труда.

Една проектантска област, в която изключително много се използва компютърна техника още от самото начало, е машиностроенето – такъв пример е бюрокомпютърът ИЗОТ 1027С, за който можете да научите повече ТУК.

ИЗОТ 1027С

С такива бюрокомпютри, но и с големи компютри от серията ЕС са проектирани (една важна компютризирана дейност винаги е електронното чертаене) и изчислявани инженерните проекти на много от сградите, които до ден днешен ползваме из българските градове.

След това – през първата половина на 1980-те години – започва производството на какви ли не компютри и компютърни системи, които се използват в инженерното проектиране на различни неща в строителството – сгради, мостове, тунели и още съоръжения – а също и в други области. Различни измервателни, чертожни, печатни и други специфични устройства, промишлени роботи и т.н. са така приспособявани, че да се управляват и работят чрез компютри. Така постепенно се раждат българските работни станции!

В онези десетилетия това е изобщо целта на компютрите – да се използват за решаване на професионални задачи, не за цъкане на игрички дОма. :) Тези глезотии стават възможни едва след като персоналните компютри се разпространяват най-широко и различните професионални области – от архитектурно проектиране до военно дело – са добре обзаведени с тях.

Преди да пристъпим към работната станция КСИ-68, само ще засегнем появилите се през първата половина на 80-те г. проектантски компютърни системи на принципа CAE/CAD (Computer-aided engineering, Computer-aided design – т.е. инженерно проектиране чрез компютри, дизайниране чрез компютри), които през втората половина на 80-те, заради все по-широко използване на промишлени роботи и машини с цифрово програмно управление (да си спомним българските ЦПУ-контролери от серията Програма) се развиват в CAM – Computer-aided manufacturing – производство чрез компютри. През втората половина на 80-те вече не е възможно човек да си представи дейности като самолето-, корабо-, автомобилостроене, архитектура и проектиране на електронни устройства (напр. свръхголемите интегрални схеми) да се правят по стария начин на ръка.

CAE/CAD-компютърните системи са снабдени със специализиран софтуер, който улеснява много електронното чертаене и изработването на техническата документация на новопроектираните устройства. Програмите автоматизират и така ускоряват и извършването на голям брой повтарящи се рутинни операции, докато човешкият мозък пред монитора през това време мисли нещо по-сложно. Голям брой български работни станции с високи графични възможности, произведени след 1984 – 5 г., работят под управлението на 16-битови компютри Правец.

Българска графична работна станция с Правец 16

Почти всички такива станции работят и в локални мрежи, за да се споделят файлове между няколко техни потребители и така нещата да стават още по-бързо.

След това на ред идват 32-битовите компютърни работни станции, които започват да се използват в CAE/CAD към края  на 80-те. Те, разбира се, се организират около персонален компютър с 32-битов процесор. Една такава е българската КСИ-68, разработена в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН през 1988 г. Предназначена е за широк кръг проектантски задачи, разработката на софтуер, компютризирането и автоматизирането на различни лабораторно-научни изследвания и други задачи.

КСИ-68 се отличава със следните принципи:

— отворена архитектура. По същество КСИ-68 представлява набор от модули, съвместими с VMЕ-магистралата. Благода¬рение на модулния принцип се постига значителна гъвкавост по отношение на конкретно приложение, като характеристиките на МРС могат да се адаптират и разширяват в зависимост от изискванията на решавания клас задачи, както и да се изгради фамилия от програмно съвместими работни станции.
— стриктно придържане към проектни решения, съвместими със съществуващи стандарти. Механическите и електрическите параметри на модулите, изграждащи работната станция, съответстват на спецификациите на VMЕ-магистралата. Процесорът, използван в станцията, е от фамилията МС 68ххх на Motorola. За основа на софтуера на КСИ-68 е възприета де факто стандартната операционна система UNIX V, която осигурява съвместимост на ниво ОС с разнообразни приложни програми. За харддисковете и флопидисковите устройства са използвани интерфейсните стандарти ST 506, ST 412, SASI и SCSI. Локални мрежи се изграждат чрез стандарта IEEE 802.3 (Ethernet).

В долната таблица можете да видите основните технически характеристики на модулите в системата КСИ-68. Чрез тези модули могат да се изградят различни конфигурации в зависимост от това за какво ще се използва системата.

Българска компютърна работна станция за проектиране КСИ-68

Продължеине на таблицата:

№ по ред 1 Модул

2

Функционални елементи

3

VME-интерфейс

4

5 КСИ 68 К/УФК — уинчестер и флопи-диск ST-506 интерфейс за контролер за уинчестер диск, ST-412 интерфейс за флопи-диск, локална буферна памет А 24, D16/D08
6 КСИ 68 К/ГК-М — главен графичен контролер локален процесор МС 68 000, 16 КВ двупортова памет, 32/64 КВ EPROM за фърмуер, 16 КВ оперативна памет, таблица на цветност, видео ЦАП, 2 х RS-232C, интерфейс към видеошина А24, D16/D08

7 КСИ 68К/ГК-С — подчинен графичен контролер графичен контролер NEC 7220, 0,5/1-мегабайтов кадрови буфер, блок за лупа (zoom), интерфейс към видеошина
8 КСИ 68К/ПМ-20 — процесорен модул с МС 68020 процесор МС 68020, аритметичен копроцесор МС 68881, УУП МС 68851, главен или подчинен модул, системен контролер, 16 — 256 КВ RAM/EPROM, 2 х RS-232C, 3 х 16-разреден таймер, интерфейс към локална 32-разредна магистрала (VMX32) А32/А24, D32/D16/D08
9 КСИ 68К/ДРАМ32-2 — динамична памет динамична памет с обем 0,5/1/2 MB с контрол по четност А32/А24, D32/D16/D08
10 КСИ 68К/ДПР-2 двупортова динамична памет с обем 1/2 MB с контрол по четност, интерфейс към локална 32-разредена магистрала (VMX32) А32/А24, D32/D16/D08
11 КСИ 68К/КП —комбинирана памет двупортова RAM/EPROM-памет, батерийно захранване, интерфейс към локална 32-разредна магистрала (VMX32) А32/А24, D32/D16/D08

 

Независимо от значителното разнообразие от възможни конфигурации, могат да се обособят две основни, които се различават главно по броя на адресните и информационните шини, използвани за пренос на данни.
На долната фигура е показана блок-схемата на КСИ-68, основана на 16-битова шина за пренос на данните, а още по-долу — КСИ-68 с 32-битова адресна и информационна шина.

Българска компютърна работна станция за проектиране КСИ-68

За изясняване на основните архитектурни особености на МРС КСИ-68, ще обсъдим накратко някои от по-съществените характеристики на отделните ѝ модули.

Системният контролер КСИ 68К/СК-1 реализира функциите за управлението на VME-магистралата. Съдържа функционални блокове за системна инициализация, системен такт, системен арбитър и блок за генериране на прекъсвания по VME-магистралата. Този блок е реализиран с помощта на два контролера на прекъсванията МС 68153, които осигуряват програ¬мируеми вектори на прекъсване, както и функции, свързани с генерирането на прекъсвания в многопроцесорни системи. Освен това в модула са прибавени и някои функции, които обикновено се използват еднократно в една МРС. Такива са напр. часовник/календар, паралелен интерфейс за принтер и два серийни интерфейса RS-232C. За увеличаване на обема от оперативна памет за потребителя или за разширяване на апаратно-програмното осигуряване са предвидени свободни цокли, в които могат да се поставят допълнителни SRAM- или EPROM-чипове.

Модулът КСИ 68К/ПМ-10 е предназначен за изграждане на системи на основата на 16-битова шина за обмен на данни. Той е ориентиран към работа с операционната система UNIX. Съдържа 16-/32-битов микропрорцесор МС 68010, устройство за управление на паметта МС 68451, двупортова динамична памет с обем 128/512 КВ, бързо действаща кеш-памет с обем 4 КВ, блок за обслужване на системни прекъсвания, локален монитор и сериен интерфейс RS-232C. За ускоряване на работата на модула в системи под управление на ОС UNIX се използват няколко подхода:
— достатъчно голям обем (512 КВ) локална памет, осигуря-ваща място за съхранение на цялото ядро на ОС;
— наличие на бързодействащ кеш за инструкции, включен между МП и системната памет;
— едновременно обръщение към кеш-паметта и локалната памет, като при. наличие на данните в кеша се прекратява цикълът на обръщение към локалната памет.

Модулите КСИ 68/ДРАМ-2, КСИ 68К/ДРАМ32-2, КСИ 68К/КП и КСИ 68К/ДПР осигуряват относително гъвкав набор от различни по тип, бързодействие, обем и интерфейс памети, с които в зависимост от изискванията на всяко конкретно приложение могат да се конфигурират различни по производителност системи.

Модул КСИ 68К/ПМ-20 представлява универсален 32-битов микропроцесорен модул на основата на МС 68020. За ускоряване на работата при операции с плаваща запетая е вграден аритметичен копроцесор МС 68881, а за управление на виртуална памет — УУП МС 68851. Модулът е проектиран така, че да може да се използва както като едноплатков компютър, така и в системи, съвместими с VME-магистралата. Във втория случай той може да изпълнява функциите на системен контролер или да се конфигурира като подчинен модул. Голяма част от ресурсите на модула са програмируеми и могат да се модифицират под управление на ПО. В зависимост от предназначението и функциите на модула в една система пространството върху модула, определено за памет, може да се запълни с RAM- или EPROM-елементи.

Българска компютърна работна станция за проектиране КСИ-68

За увеличаване на производителността на КСИ 68К/ПМ-20 се използват четири подхода:
— двумагистрална структура с 32-разрядни шини за обмен на данни (VME- и УМХ32-магистрала);
— конвейерна обработка на адресните сигнали по двете магистрали;
— специални средства за поддържане на многопроцесорен режим на работа;
— двупортова архитектура на модулите памет (КСИ 68К/ДПР-2 и КСИ 68К/КП), предназначени за работа с КСИ 68К/ПМ-20.

Освен това модулът съдържа часовник за реално време и пак два серийни интерфейса RS-232C.

За управление на външна памет в системата КСИ-68 са предвидени два типа контролери — КСИ 68К/САСИ и КСИ 68К/УФК. За да се опрости разработването на драйверни програми, архитектурата на двата контролера поддържа интер-фейс от високо ниво при взаимодействие със софтуера. Докато КСИ 68К/УФК е управлява периферна памет с по-ниска степен на интелигентност, КСИ 68К/САСИ е предназначен за връзка с устройства, съвместими със SASI/SCSI-стандарта.
За реализиране на изискванията за локална интели¬гентност в КСИ 68К/САСИ е вграден локален микропроцесор МС 68121 с двупортова памет за обмен на команди и данни за състоянието. За ускоряване на обмена на данни по VME-магистралата е включено устройство за директен достъп до паметта и локален буфер с обем 32 КВ. Освен SASI/SCSI-интерфейс модулът поддържа и работата на външно 5,25-инчово флопи по SA 400-интерфейс или на магнитолентово устройство, което ползва същия интерфейс.

За приложения, изискващи обработка на графична информация – като CAD/CAE – КСИ 68 съдържа интелигентна графична подсистема, съставена от два типа модули:
— главен графичен контролер КСИ 68К/ГК-М;
— подчинен графичен контролер КСИ 68К/ГК-С.

Предназначението на КСИ 68К/ГК-М е да осигури локална интелигентност на графичната подсистема, както и интерфейс от високо ниво за програмите. За целта модулът съдържа микропроцесор Motorola 68000, който изпълнява апаратно-програмното осигуряване на подсистемата. Взаимодействието със софтуера става чрез графични команди и параметри. Апаратно- програмното осигуряване на КСИ-68 покрива основните графични примитиви, но благода¬рение на значителните ресурси на графичния процесор може да се разширява до функциите на GKS-стандарта. Освен това главният графичен контролер изобразява данните върху екрана – той преобразува данните от цифров в аналогов вид, синхронизира изображението, обработва данните за цветността и др.

КСИ 68К/ГК-С съдържа графичен контролер NEC 7220, кадрови буфери с обем 0,5/2 MB, блок за увеличаване/намаляване на изображенията (zoom) и блок за генериране на видеосигнали. С един подчинен контролер на всеки пиксел могат да се поставят по четири бита за цветност. В една графична подсистема могат да се включат до 3 подчинени контролера, което увеличава броя на битовете за цветност до 12 за пиксел (4096 цвята).

Тъй като в графичната подсистема има хардуер за локална интелигентност, тя може да се използва и самостоятелно за изграждане на прости графични компютърни терминали с висока разрешаваща способност или за да се емулират някои от най- разпространените български графични терминали.

Както казахме, вграденият специализиран софтуер на КСИ-68 се основава на операционната система UNICS. Това е видоизменена реализация на UNIX V, разработена от американската компания AT&T, върху микропроцесори от споменатата фамилия 68ххх на Motorola. Ядрото на системата с размер от около 180 КВ поддържа многозадачен, многопотреби¬телски режим на работа чрез времеделение. Процесорното време се разпределя между активните процеси по приоритетен принцип въз основа на престоя им в местата на чакащите. Файловата система осигурява унифициран набор от файлове и библиотеки, организирани в дървовидна йерархична структура. Всяко физическо входно/изходно устройство се интерпретира като файл. По този начин се осигурява уеднаквяване на обслужването на файлове и устройства.

Неделима съставна част на UNICS е компилаторът на език С, основан на SGS (Software Generation System — система за генериране на софтуер) и поддържащ файловия формат за общи обекти COFF (Common Object File Format). Освен това е включен компилатор за ФОРТРАН 77 и АСЕМБЛЕР за МС 68000/68010/68020. За подпомагане на програмния развой е включен символен дебъгер за С, ФОРТРАН и АСЕМБЛЕР, както и други средства като специализираните езици SNOBOL, BS-интерпретатор/компилатор на диалект на БЕЙСИК, AWK, език за обработка на низове, ВС, YACC и LEX — език за логически анализ.

През 1988 г. станцията КСИ-68 вече е напълно готова и работеща, но е още в началото на развитието си. Затова тогава тя осигурява само основните, предимно апаратни елементи за създаване на мощни работни станции за CAD/CAE. Но тази работна станция се развива във времето, като след това се сдобива с нови функции:

— създаване на нови и по-високопроизводителни модули – като контролер за Ethernet (КСИ 68К/ЕК), интелигентен многоканален сериен интерфейс (КСИ 68К/ИСИ), нова графична подсистема, процесорен модул на основата на МС 68030, интелигентен контролер за външна памет и др.;
— пренос на потребителски програми за CAD / САЕ-приложения,
— създаване на мрежа от такива станции;
— свързване към други компютърни работни станции и отделни персонални компютри;
— разширяване на базовия в началото софтуер.

Българска полицейска радиостанция Микрон от 1967 г.

Вижте легендарната полицейска радиостанция Микрон в Sandacite.BG.

Транзисторна радиостанция Микрон

Култово нещо са тези радиостанции! И се оказа, че доста трудно се намират – поне и с батерията към тях. Години наред се разминавахме с хубав екземпляр, докато най-сетне успяхме да си намерим този на снимките. Днес ще ви запознаем с него.

Микрон е ултракъсовълнова транзисторна радиостанция, която е най-разпространена в полицията у нас през 70-те и 80-те години. Производство е на Завода за УКВ-радиостанции ,,Михаил Антонов“ в Гоце Делчев. Представлява алуминиева тухла с тегло около 700 грама, която има отстрани спираловидна антена и с нейното стърчане малко напомня някогашен мобилен телефон, но няма клавиатура и екранче.

Макар да се асоциира най-вече с полицейските структури, радиостанциите Микрон са използвани и от други организации – групите на Планинската спасителна служба, работещите в други големи площи – напр. селскостопански комплекси и големи заводи, други аварийни служби, жп поделения, строителни обекти и т.н.

МИКРОН

Под марката Микрон всъщност са произвеждани няколко различни модела, пускани между 1967 и 1969 г. и означени със съкращенията РСД 67 ЧМ, РСД 68 ЧМ и РСД 69 ЧМ. Отделно всеки от тези модели също има модификации, напр. РСД 67 ЧМ А 25, В 25 или РСД 69 ЧМ А 25 или пак В 25… Важна разлика между тях са радиочестотите, на които приемат и предават, но имат и доста други. За времето си те имат малки размери и тегло, ниска консумация на енергия и голяма чувствителност на приемника.

Всички тези станции представляват преносим приемо-предавател с микрофон, работещ на 12-волтова батерия. Кутията им винаги се състои от две части – шаси и капак. В шасито е поместена електрониката. При РСД 67 ЧМ и РСД 68 ЧМ на капака е разположен високоговорителят. Отдолу е потенциометърът за смяна на каналите и за включване и изключване на радиостанцията. Отзад в специално гнездо е монтирана акумулаторната никел-кадмиева батерия марка Мусала, 225 милиамперчаса. В горния край на шасито се намират куплунгът, на който се закача антената:

Транзисторна радиостанция Микрон

Там са също копчето за свързване на пулта, потенциометърът с надпис ,,У“, с който се регулира силата на звука, и потенциометърът за шумозаглушителя, който е означен с ,,Ш“.

Моделът РСД 69 ЧМ има и слушалки – ето как изглежда в комплект с ремъка:

Транзисторна радиостанция Микрон РСД 69 ЧМ

Като електронна база схемата на приемника и тези на предавателя – от микрофонния вход до първия умножител – са изцяло изпълнени с хибридни интегрални схеми. Останалите модули са с дискретни елементи.

Модификацията, която намерихме, е РСД 67 ЧМ В 25. Тя работи на честоти между 51 и 58 мхц:

Транзисторна радиостанция Микрон РСД 67 ЧМ B 25

В тази статия ще отделим най-голямо внимание на нея, но накрая сме ви пуснали за свободно изтегляне и техническото описание и на останалите модели и модификации, за да имате пълни сведения.

Като комплектация РСД 67 ЧМ А и В 25 идват с вградени в кутията команди и антена АН 671, чийто диапазон е между 44 и 58 мхц. В комплекта влизат кожена калъфка и ремък за носене на радиостанцията през рамо. Станцията се зарежда от зарядно устройство УЗ-05, което може да зарежда едновременно до 10 батерии Мусала и работи с 220-волтово напрежение от мрежата:

Транзисторна радиостанция Микрон

КАК РАБОТИ РАДИОСТАНЦИЯТА МИКРОН

След монтиране на заредената батерия в радиостанцията тя е вече готова за работа. Включвате Микрона на уговорения канал и той вече е в положение ,,готовност за приемане“, а в микротелефонната слушалка се чува характернотото пукане, резултат от работата на икономайзера на приемника вътре. Регулаторът ,,У“ служи за усилване на звука и си го нагласяте според това колко е шумно около Вас. Шумозаглушителят ,,Ш“ трябва да се нагласи така, че да изчезне шумът в телефона. Когато се включи шумозаглушителят, чувствителността на приемника се влошава до известна степен, затова при приемане на много слаби сигнали регулаторът на шумозаглушителя трябва да се завърти в обратна посока, докато в микротелефона се появят все пак шумове.

Ако искаме да предаваме, трябва да натиснем бутона на десния ръб:

Транзисторна радиостанция Микрон

Тогава високоговорителят работи като микрофон.

Изключването на тази радиостанция става, като превключвателят за каналите се постави в такава позиция, че нулевото означение да застане срещу маркировката на капака на Микрона.

За да работи добре Микронът, батерията трябва да бъде винаги добре заредена. Трябва да си контролирате това. За 225-те милиамперчаса станцията може да работи 8 часа при съотношение дежурен прием – приемане – предаване 8:1:1, тоест след всеки работен ден батерият трябва да се презарежда – горе-долу като на днешен смартфон. Батерията Мусала може да се презарежда около 150 пъти, след това трябва да я смените.

Каква ще е далечината на връзката, която що осъществите, силно зависи от местните условия. При откит терен и ако поне единият от разговарящите е на височина, можете да осъществите връзка на разстояние до 10 км. При градски условия обаче, при наличие на сгради между кореспондентите на малки разстояния връзката ще бъде нестабилна. Затова в градски условия мрежите с радиостанции Микрон са изграждани, че да се разговаря между портативна и стационарна или мобилна радиостанция.

По-нагоре споменахме за батерията Мусала. Тя има 10 никел-кадмиеви клетки в себе си. В нормално състояни държи 12,4 волта номинално напрежение и има заряден ток 23 милиампера:

Акумулаторна батерия Мусала

ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Много е важно да пазите радиостанцията Микрон в сухо помещение и през това време да сте демонтирали акумулаторната батерия, за да не се разтече! Ако е необходимо, станцията трябва да премине периодичен преглед и донастройка, за да поддържа експлоатационните си параметри, като интервалът за това е не по-дълъг от шест месеца. Ако ще е за повече от шест месеца, демонтирайте антената и ремъка за носене през рамо. Там, където ще съхранявате, не трябва да има киселини, основи и въобще разни химически активни вещества и трябва също така да е добре вентилирано. А Мусалата, за да се запази от необратими промени, трябва да се подлага на всеки шест месеца на автоматично разреждане-презареждане с УЗ-устройството.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Сега да видим и някои от тях, а за останалите ще четете в долния документ, който сме ви дали за изтегляне. За честотния диапазон вече писахме. Отстоянието между каналите е 25 килохерца, а максималната девиация – 5. Номиналният импеданс на антената е 5 ома. Размерите на РСД 67 ЧМ В 25 са 188 х 34 х 72 мм.

Тук можете да изтеглите техническото описание на радиостанцията, за да се запознаете и със схемата ѝ и с още данни ==> РСД 67 ЧМ, РСД 68 ЧМ, РСД 69 ЧМ.

Това беше за днес от нас. Ако искате, прегледайте и тази доста по-стара, лампова радиостанция. Поздрави! :)

Българска лампова радиостанция У-104

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Вижте каква я свърши сайтът ни на най-хубавия научнопопулярен форум.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Всяка година най-великото научнопопулярно събитие, в което искаме да се включим, е Софийският фестивал на науката. Това ни дава възможност да изнесем 1 или 2 лекции, в които да разкажем за интересни български устройства, изобретения или личностите, които са ги направили, а също така да подредим грамаден и отрупан с последните ни колекционерски достижения щанд, с който да запознаем малки и големи любопитковци със забележителни стари български техники.

Не направихме изключение и тази година и още в петък стоварихме един голям багажник неща на паркинга зад Иновационен форум ,,Джон Атанасов“ в София Тех парк – място, на което е страшно вдъхновяващо дори само да се разхождаш!

На другия ден от 11 ч. в зона Научно кафене основателят на сайта Антон Оруш изнесе презентация, с която ние първи (и единствени засега) отбелязахме една важна технологична годишнина на България – 40 години от създаването на Първия български персонален компютър ИМКО 1. До момента тази година никой, ама никой не обърна поглед към юбилей от това толкова важно събитие, затова ние сме мноого благодарни на организаторите на Фестивала – Британски съвет България – за възможността да я почетем.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Лекцията на Антон Оруш разкри неразпространявани досега снимки и неизвестни факти за ИМКО 1. Той много се вживя в темата, обаче успя напълно да влезе във времето. Въпросите, които хората от публиката след това задаваха, бяха напр. къде може да се намери сега ИМКО 1, защо всъщност той е началото на компютризацията на България и каква е разликата между него и първия български компютър въобще.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Интересно включване имаше и от посетител на солидна възраст, който се оказа, че е бил съвременник и е работел на компютрите отпреди ИМКО 1. Той ни разказа как в Института по ядрени изследвания на БАН през 70-те г. са писали програми и са ги запаметявали на перфокарти. Стана дума и за различните компютърни устройства с магнитен запис на данните въобще, защото той преминава като червена нишка през цялата ни компютърна история – дори в Първия български компютър Витоша на магнитен принцип работи запаметяващият барабан на ОЗУ (оперативното запомнящо устройство).

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Ако не сте посетили презентацията на Антон Оруш, не се притеснявайте – в скоро време очаквайте тук цяла статия за ИМКО 1, така че ще попълните предобре липсата.

На другия ден подредихме щанда на Sandacite.BG с интересни стари български устройства. Заобикаляха ни всякакви технологични пъстротии – образователни игри за малки деца, подскачащи роботчета, гръмливи физикохимични опити и какво ли още не. Това е много радващо, защото някои от тези щандове предлагаха истински детски работилници по електроника и по този начин правят своеобразно завръщане на легендарното движение ТНТМ, а то е много свързано с историята на българската техника – много интересни устройства именно оттам са тръгнали, напр. ТОЗИ модем.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

 

А сред нашите експонати тази година попаднаха както устройства, които вече познавате от наши статии, така и все още непубликувани:

  • Първият български фонокартов телефон от 1983 г., за който този месец ще качим статия;
  • голям интерес събра устройството за телеметрично предаване на електрокардиограми по телефонен и радиопът Телекард от 1976 г., улеснявало много медицинското обслужване на хората в най-малките населени места. доста хора оцениха предавателя и правилно отбелязаха, че в най-малките населени места сега се чувства остра нужда точно от уреди като него, каквито преди 45 г. е имало съоръжени!
  • Първият български детектор на фалшиви банкноти Банкнотоскоп, с който дори тествахме успешно две петдесетолевки;
  • уредът за електростимулация и рехабилитация на пострадали мускулии, сухожилия и за нервна електростимулация Стимул 1 от 1982 г.;
  • електрокардиографът ни от 1989 г.
  • и още какво ли още не…
Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Антон Оруш се опитваше да обясни на множеството деца как работят устройствата и да ги заинтригува. И да знаете – изобщо не е вярно, че на децата не им е интересна старата техника. Напротив – всичко може да ги заинтригува, ако им се обясни увлекателно.

Със сигурност Софийският фестивал на науката е едно от най-най-най-любимите ни събития, защото ни дава възможност да отидем там, защото ни дава достъп до аудитория, до която иначе едва ли лесно ще стигнем и защото покрай него получаваме възможност да влезем там, където се чувстваме организация от по-високо качество – София Тех парк. Просто това събитие невероятно много вдъхновява. Както всяка година, така и сега още отсега сме готови за повторение. Запретваме ръкави да се готвим за следващия интересен форум, на който ще участваме – Европейската нощ на учените!

 

Телекард – уред за телеметрично предаване на електрокардиограми

Разучете какво е Телекард и какво прави със Sandacite.BG.

Телекард – уред за телеметрично предаване на електрокардиограми

Чат-пат изнамираме и по някой стар български електромедицински уред. В случая той се намира в това куфарче, което получихме миналата седмица. Апаратът в него е производство на Приборостроителния завод Беласица в Петрич и е на конвейера от 1977 г., а е проектиран в Централната лаборатория по биофизика през 1976 г.

Телекард – уред за телеметрично предаване на електрокардиограми

Интересният дизайн е дело на Добролюб Пешин и Александър Василев и за него печели награда ,,Златни ръце“ през 1977 г.:

Телекард – уред за телеметрично предаване на електрокардиограми

Съществуването на Телекард е доказателство за това колко много внимание е отделяла навремето българската държава за здравето на хората, за удобството на лекарската работа и за пълноценното осигуряване на здравните звена с удобна медицинска техника! Апарати като Телекард показват едно мислене с перспектива. Преди 1990 г. малките населени места се обслужват от здравни пунктове (здравпунктове) или т.н. участъкови здравни служби, а в по-големите населени места има болници. Целта на устройството Телекард е да могат да се предадат до кардиологичното отделение на най-близката болница сигналите от електрокардиограмата на пациента, за да може кардиологът да прецени доколко е тежък случаят и дали се налага превозването на пациента в болница. По този начин се прави бърза и компетентна кардиологична консултация от разстояние. Електрокардиограмите се предават по телефонна линия или чрез радиовръзка. Това се нарича телеметрична ЕКГ-консултация. По този начин, освен удобство, се спестяват и разходите за превоз, ако пациентът все пак не е спешен. Използвайки Телекард, не е нужно да се открива многопрофилна болница с кардиологично отделение във всяко малко населено място. Сигнал от Телекард може да се предаде и от линейка, което означава, че е използван и в службите за бърза помощ – ето го напр. тук в линейката, която мислим, че е бус РАФ 977:

Телекард

Телеметричната ЕКГ-консултация е система, която тогава държавното здравеопазване много поощрява. Целта е да се доближи квалифицираната медицинска помощ до хората и в най-отдалечените райони. Телекард позволява да се подобри оказването на спешна помощ при сърдечно-съдови заболявания и да се разширят диагностичните възможности на лекарите в малките населени места. Освен това, тъй като при диспансеризираните болни със сърдечно-съдови заболявания се прави периодичен ЕКГ-контрол и наблюдение, чрез Телекард това може да става логистично по-лесно, а също така и профилактични ЕКГ-изследвания. Въобще, много полезна джаджа! Освен в България, бил е използван в бившия СССР и ГДР.

Телекард

Този Телекард дойде в колекцията на Sandacite.BG чисто нов, абсолютно никога неизползван – ние бяхме първите, които отворихме пликовете с различните му части. Той се състои от няколко елемента, като двете главни са предавател и приемник. Някои от снимките по-надолу са автентични и показват как се работи с него, а ето такова е съдържанието на куфарчето:

Телекард

Тук виждаме задния панел на предавателя и на него конектор DIN5, означен с ,,пациент“ – тук се включва електрокардиографът и постъпват сигналите от него:

Телекард

Електрокардиографът се свързва към предавателя Телекард чрез ето тези 4 жици с 4 жака от едната страна (към ЕКГ-то) и с DIN5 към предавателя:

Телекард

Предавателят се състои от 3 основни звена: биоусилвател (с коефициент на усилване 400), честотен модулатор и нискочестотен усилвател. Разбира се, цялото устройство е напълно транзисторизирано – прекалено късно е, за да съдържа електронни лампи.

Телекард

Когато ще работите с Телекарда, първо го включете и изчакайте 1 минута. След това предавателят преобразува сърдечните биотокове в честотно-модулиран сигнал, който се предава от акустичен излъчвател – това дебелото, кръглото, оранжевото:

Телекард

За него залепяте телефонна слушалка откъм микрофона, както е направила сестрата на долната снимка, за да навлезе звуковият сигнал в телефонния микрофон и да се предаде по телефонната линия. Същото можете да направите с микрофон на радиопредавател и да го предадете по радиото, но трябва да се чува чисто! Сумарното ниво на шумовете и смущенията, приведени към входа на предвателя при нормална телефонна връзка, е </= 50 миливолта. Освен това, преобразуваният в звуци сигнал може и да се запише на магнетофон, ако Ви се занимава.

Телекард

В кардиологичния консултативен център се намира друг Телекард, който обаче се използва като приемник:

Телекард

Той усилва и демодулира приетия по телефона или радиото сигнал и дава изходен сигнал, който съответства на оригиналния електрокардиографски образ. Връзката на приемника с телефонната линия е директна, електрическа. Оттам идва сигналът, но той може и да се възпроизведе и от включен в конектора DIN5 магнетофон, ако е предварително записан оттатък с предавателя. Можете да включите и уред, за да се възпроизведе сигналът не звуково, а графично – електрокардиограф или дори осцилоскоп!

Телекард

Това е в основни линии работата на Телекард. Сега да видим и какви са неговите технически характеристики. Носещата честота на сигнала е 1500 херца, максималната девиация – +/- 300 херца, а максималният входен сигнал +/- 5 миливолта. Неравномерността на амплитудно-честотната характеристика на честотите е 3 децибела. Входното съпротивление на предавателя е >/= 4,5 мегаома. Времеконстанта – >/= 1,2 сек, коефициент на предаване >/= 0,6.Коефициентът на потискане на синфазния сигнал е >/= 60 децибела. Общата амплитудно-честотна характеристика за ЕКГ-сигнала е 0,2 до 100 херца при 3 децибела.

А как се захранват предавателят и приемникът? Предавателят – с акумулаторна батерия Мусала, същата като онази на полицейските радиостанции Микрон. Ето я тук:

Акумулаторна батерия Мусала

Приемникът пък се захранва с 12 волта, които получава, като 220-те от мрежата минат през стабилизиран токоизправител с превключвател:

Телекард – захранване

Той също може да се захранва от батерията, но това е аварийна възможност – само ако спре токът.

Телекард

Ето тук можете да изтеглите пълното техническо описание на Телекарда, ако ви е интересно ==> Телекард – техническо описание

Предавателят тежи 1,1 кг, а приемникът – 900 грама. Размерите им са еднакви – 233 х 150 х 84 мм.

Между другото, интересните стари български електромедицински апарати не спират дотук! Ето това напр. е първият български рентген ==>

Български рентгенов апарат Рд100 от началото на 1950-те г.!

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

В Sandacite.BG днес разказваме подробно за митичните изчислителни центрове.

Компютър ЕС 1035 в изчислителен център

В развитието на професионалните компютри в България важно понятие са изчислителните центрове. Те са основните организационни звена, в кои­то се осъществява информационното обслужване и съответно през 70-те и 80-те г. работят българските суперкомпютри от серията ЕС, за които сме ви разказвали. Тези центрове са много видове и сега ще ги разгледаме по-подробно.

Изчислителни центрове могат да се създават в рамките на различни организации, обединени от своя отрасъл. Да вземем напр.  транс­порта. Там центрове може да има в специализирани автостопанст­ва в пощенските съобщения а също и в някои по-големи организации, пред­приятия и учреждения.

По аналогичен начин стоп въпросът и с енергетиката. Там се образуват и поддържат изчислителни центрове в големи предприятия и организации, които са извън организационните рамки на специали­зираната отраслова организация.

Именно в тази светлина се налага да бъдат разгледани функ­циите, структурата и организацията на различните видове из­числителни центрове, които съществуват в България още от края на 60-те години.

По  функционално предназначение използваните у нас изчислител­ни центрове могат да се класифицират по следния начин:

  • ведомствени изчислителни центрове;
  • учебни изчислителни центрове;
  • изчислителни центрове за колективно ползване.

Първо да разгледаме ведомствените изчислителни центрове. Те са главният вид, с който досега сме ви давали пример за приложение на големите компютри от серията ЕС. Ведомствени ИЦ се изграждат в дадено предприятие, за да задоволяват неговите нужди.

Ведомствените ИЦ се делят на две големи групи. В едната влизат онези, които обслужват едно предприятие или организация в рам­ките на дадено ведомство (напр. ИЦ към Държавния комитет по планиране, към Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, към Металургичния комбинат „Кремиковци“, към Химическия комбинат във Враца и др.). Ха­рактерно за тази група изчислителни центрове е, че те са органически свър­зани със системата за управление и в максимална степен са съобразени с нея и нейните особености. Създаването на подоб­ни центрове се налага или от мащабите на обслужваното пред­приятие или организация (ИЦ към МК „Кремиковци“), или от спецификата на решаваните в тях задачи (ИЦ към ДКП).

Втората група ведомствени изчислителни центрове са тези, които обслужват група предприятия или органи­зации, подчинени на дадено ведомство. Подобни ИЦ се създават, когато това се на­лага от спецификата на информацията, която се обработва. Характерни в това отношение са ИЦ към Централното статистическо управление (то е към Министерския съвет на тогавашната НРБ) или към системите на Министерството на народната отбрана и Вътрешното министерство, където характерът на информацията налага специални изисквания по отношение на поверителността. Знаем и че в широко разпространените окръжни изчислителни центрове, каквито преди 1990 г. има във всеки окръжен град, на големи компютри с магнитнодискови и магнитнолентови запаметяващи устройства се обработва всеобхватна статистическа информация, която идва от всякакви заводи, предприятия, училища, болници и т.н. в окръга – напр. колко бебета са се родили в еди-кой си град тази година, колко продукция от даден вид е била произведена в еди-кой си завод, колко служители са ползвали болничен за даден месец и на базата на какво заплащане колко им е било обезщетението и т.н. Други примери за ИЦ към звена на подчиннение към по-големи са ИЦ на завод „В. Коларов“ — Бургас, на Електроапаратурния завод Пловдив или на комбината „Г. Генев“ – Габрово.

Компютър ЕС 1035 в изчислителен център

Учебните изчислителни центрове се изграждат към ВУЗ-овете  и средните специални учебни заведения (най-вече техникумите, разбира се), а и към някои организации, които извършват фир­мена подготовка на специалисти. Независимо от различните варианти, в които тези ИЦ могат да съ­ществуват, основната им функция е свързана с обучението и повишаване квалификацията на кадрите. Заедно с това те изпълняват задачи, свързани с научноизследо­вателската работа на преподавателите и обучаваните, а освен това се ползват и за  определени производствени задачи. Така например, в дадено учеб­но заведение редица поставени на студентите/учениците се из­пълняват от тях в ИЦ с помощта на компютрите, за да придобият те умения и навици да работят с тях. Такива задачи напр. са: класиране на участниците в приемния конкурсен изпит, съста­вяне на разписание за провеждане на учебните занятия и из­питните сесии, водене на сведения за успеха и др.

Във всеки изчислителен център, без значение за какво се използва, има екип от проектанти и програмисти, които работят по проектното и програмното осигуряване на зада­чите, решавани с помощта на компютри. Между техните пултове за управление, запаметяващи устройства и контролери се разхождат операторите. Забелязвате, че никъде по пода няма кабели – това е, защото те са под настилката, за да не се спъват хората, т.е. подът е двоен.

В структурата на учебните ИЦ съществуват две звена – по подготовка на данните и по елек­тронна обработка. За тях са осигурени достатъчно оператори демонстратори, които работят на компютрите или непосредствено да наблюдават работата на обучаваните. Разбира се, има и екип по тех­ническото осигуряване на учебния процес – тези хора извършват ежедневното техническо обслужване на машинния парк.

От икономическа гледна точка учебните изчислителни центрове са вътрешноведомствени, бюджетни мероприятия на стопанска сметка.

Разбираемо, в синхрон с подетите през 70-те години държавни лозунги за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“ и ускоряващата се компютризация на българския обществен живот, ролята на учебните ИЦ е водеща за подготовката на кад­ри за различните отрасли, в които се използват компютри.

Компютърно устройство с магнитна лента ИЗОТ ЕС9003 в изчислителен център

Изчислителните центрове за колективно ползване (ИЦКП), които са основна организационна форма на информационно обслужва­не при поставяне на тази дейност на индустриална основа, имат по-различни функции. В българските условия тези функции се оформят в три основни направления:

  • информационно обслужване на отделни предприятия и ор­ганизации;
  • информационно обслужване на териториалните органи на социално управление (окръжни, градски и др.) се изразяват в комплексното информационно обслужване на предприятията и организациите на дадена територия. Тази функция позволява компютърната техника в ИЦ да се обслужва по-малки предприятия и организации;
  • диспечиране на информационния обмен между органите на социално управление на различните негови равнища.

В структурата на ИЦКП също трябва да има различни производствени звена. Обикновено има по един отдел „Електрон­на обработка на данни“. Но в ИЦКП, където се експлоатират по 2 — 3 и повече големи компютръа и в които се извършва огромна по обем работа по подготовка на информацията за обработка, са обособени няколко структурни звена, за да има нормално ръководство на производствения процес. Това изисква формирането на необходимия брой отдели и участъци. Техническото обслужване на концентрираната в по-големи мащаби сложна техника на ИЦКП е причина за наличие на технически отдели по подрръжката, но в случай на по-сложни повреди (напр. ако се наложи дадено устройство да се отнесе за ремонти) от ИЗОТ централно докарват ново оборотно устройство, докато ремонтират повреденото.

Надяваме се, че с тази статия поне малко сме доближили до вас тайнственото понятие ,,изчислителни центрове“. Ето едно типично лентово запаметяващо устройство, използвано в тях:

ИЗОТ ЕС 5012.03 – компютърно лентово устройство или 300 кг шкаф?

 

1905 г. – Телеграф без жици – Първата БГ радиотехническа книга

Вижте в Sandacite.BG коя е първата българска радиотехническа книга…

Телеграф без жици – Първата българска радиотехническа книга

Когато едно техническо достижение се разпространи до такава степен, че се превърне в масово употребявана от хората технология, се появява и нуждата от специализирана литература. Обикновено това са книги и статии, насочени и към професионалистите, и към масовите потребители. Колкото по-широко е усвоена дадена технология, толкова повече хора желаят да се запознаят с нея и да се възползват от предимствата ѝ.

В края на ХІХ и началото на ХХ век чрез периодичния печат в България навлизат познанията и темата за радиото – с немалко статии, още повече преводни информации и една изнесена през 1897 г. в София публична лекция (Димитров 1988: 29). Липсва обаче изчерпателна научнопопулярна книга.

Такъв труд успява да се появи през 1905 г. Заглавието е ,,Телеграф без жици. С 65 фигури“, а автор е електротехникът в Главната дирекция на пощите и телеграфите Борис Ив. Лещов. Заглавието е старо название на радиото, калкирано от други езици – напр. от френски (télégraphе sans fil). Авторът иска да запознае читателите с новата технология, като надскочи равнището на статиите и лекциите. Затова ,,Телеграф без жици“ не само излага в достъпен и популярен стил радиотехническата теория, но и преминава през цялата история на радиото, започвайки от основните открития и положения във физиката и електротехниката.

Запознаването с първата българска радиотехническа книга изпълва читателя с уважение към автора ѝ Борис Лещов. Предвид специализираното му образование, за написването на книгата широко са ползвани чуждестранни публикации и това в случая е предимство, тъй като професионализмът на автора му позволява да избере ценното от тях, да го подреди в една стройна структура и да създаде труд, който наистина просвещава читателите и ги приобщава към новия свят на радиото. Книгата от 1905 г. е и филологически интересна заради необичайните авторски преводи на технически термини и като илюстрация как специфичните радиотехнически думи навлизат в българския език.

За пръв път в научната литература книгата ,,Телеграф без жици“ е спомената в края на 80-те години (Димитров 1988: 65). Именно историкът на радиото в България проф. В. Димитров я определя като първа в областта си у нас, а нашето издирване също не успя да открие по-стари български книги по радиотехника. Досега за ,,Телеграф без жици“ не е изработено специално изследване.

Книгата е с обем 80 страници, формат 8° (25 см). Oтпeчaтaнa e в пeчaтницa ,,Дневник“ в Coфия. Тиражът не е означен. Илюстрацията на корицата съдържа множество символи – радиоприемане, преминаващи през етера вълни, небесна богиня, носеща в ръка книга (т.е. знание за новата технология) и лавров венец (т.е. победата, извоювана с добре овладяната съвременна техника). Около главата ѝ прелитат радиовълни, под тях виждаме радиоприемник.

Ако ,,Телеграф без жици“ беше официално издание на Главната дирекция на ПТТ, това щеше да е отбелязано някъде, както при други нейни издания. Но книгата на Лещов носи само знака на печатницата и най-вероятно е издание на самия автор, който с научнопопулярния си труд се заявява като полезен на страната си гражданин. Той притежава познания, които негово време са можели да бъдат придобити на достатъчно задълбочено равнище само извън България. Но след като поема отговорната си работа на експерт в държавна дирекция, Борис Лещов не се изолира, а остава близо до непросветените читатели и написва за тях книга, с която им разкрива възможностите на новата технология. През 1905 г. масовизирането на радиотехниката тепърва предстои, а човечеството все още открива тайните и усъвършенства устройствата ѝ, за да получи от нея по-удобен живот. Те трябва да отговарят на изискванията на бъдещото време – не трябва за нищожни поправки да се иска  помощта на специалиста техник… ценността на апарата много зависи от неговата простота… и от… лекото и бързото му поправяне (Лещов 1905: 51). Но все пак ,,Телеграф без жици“ вероятно е излязла в малък тираж; тя няма съдбата на първата българска автомобилна книга от 1914 и нейните три тиража.

Телеграф без жици – Първата българска радиотехническа книга

Предговора си Лещов започва с тезата, че напредъкът на една страна зависи преди всичко от средствата ѝ за съобщение (Лещов 1905: 5) и се изказва положително и дори възторжено за бързия технически напредък на България, която, била недавнашна робиня на Турската империя, сега диша заедно със западните културни държави; человеческият прогрес… смело преодолява днес границите на нашето отечество (Лещов 1905: 5). Но според автора страната има още много да работи, докато изгради удобни, практични и добре уредени служби за телекомуникации. Важно е да отбележим, че във времето, когато все още съществуват съмнения в абсолютната пригодност на радиото като технология и комуникационно средство, Борис Лещов е категоричен: бъдещето принадлежи нему (Лещов 1905: 5). Предговорът завършва с имена на най-бележитите автори на радиотехническа литература (сред които са някои от изобретателите на радиото), от чиито съчинения авторът е черпил информация, за да идва тя от най-надежден източник.

Борис Лещов притежава вярно чувство за подреждане на информацията. След първите две структурни единици на книгата – Предговор и Въведение – материалът е разделен на девет различни по обем глави. За Лещов основите на електротехниката са кратък увод, след който авторът може да излага същността на книгата – радиотехниката. Това е видно и от думите Всичко изложено дотук представя като подготовка на въпроса, на който трябва да спрем нашето внимание. […] Прочее, на въпроса! (Лещов 1905: 29), с които завършва последната уводна глава – ,,Естество на електрическите вълни“.

Телеграф без жици – Първата българска радиотехническа книга

Обемът на главите потвърждава горното твърдение. Първите пет – Предговор, Въведение, ,,Електрическото трептение и телеграфът без жици“, ,,Електровъзбудителната машина“ и ,,Лайденската стъкленица“ – са по страница и половина, ,,Индуктивната бубина (sic!) e 4, ,,Електрическите вълни“ – 12, ,,Естеството на електрическите вълни“ – също 4. Обаче централната глава ,,Телеграф без жици“ заема 48 стр. – между 32-ра и 80-а!

Въведението Б. Лещов започва от основите – физика и електротехника – и споменава някои важни открития, предтечи на ,,телеграфа без жици“.

Първите няколко глави излагат същността на електрическия ток, електромагнитната индукция, първия известен кондензатор – лайденската стъкленица, Румкорфовата спирала (стар вид повишаващ трансформатор) и др.

Телеграф без жици – Първата българска радиотехническа книга

В главата ,,Осцилаторни изпразвания“ са изложени научни опити на Фарадей и Максуел, а следващата ,,Електрическите вълни“ описва експериментите, очертали това понятие. Илюстрациите тук са подробни и точно обяснени в текста, за да стане разказваното максимално понятно – белег за сериозното научнопопулярно писане на Борис Лещов.

Главата ,,Телеграф без жици“ започва с кратко изложение на Морзовата азбука, подробно разказва опитите на патентовалия радиото през 1896 г. Гулиелмо Маркони и описва устройствата, създадени от хора, изобретили и усъвършенствали различни елементи на радиоприемника. Детайлно узнаваме за устроените от Маркони радиопредавания между отдалечени точки, конструкциите на предавателите и приемниците му и други опити. Данните са много задълбочени, защото са почерпани от записките на самите автори на опитите.

Телеграф без жици – Първата българска радиотехническа книга

Последните пет страници на книгата ясно доказват убедеността на българския електроинженер колко значим ще стане в бъдеще ,,безжичният телеграф“. Авторът е сигурен, че въвеждането на радиото в България (във вид на държавен монопол) въобще не трябва да се бави. Лещов отбелязва, че географският релеф на страната е благоприятен за разполагането на радиотранслатори – орографията ни напълно подхожда за по-удобното приспособяване на безжичния телеграф, близките до градовете височини представляват най-добри пунктове (Лещов 1905 :77), а след това посочва и важно предимство на безжичния пред обикновения кабелен телеграф – непосредственото свързване с метална жица лесно може да бъде прекъсвано (Лещов 1905: 78). Той дава пример от тогавашни военни действия, в които радиото се е оказало непрекъсваемо и ефикасно съобщително средство.

Телеграф без жици – Първата българска радиотехническа книга

А сетне Б. Лещов ясно изразява критичния си поглед и позицията на техническо лице: България засега не може да се радва на никаква инициатива за въвеждане телеграфа без жици. А желателно е нашето правителство да обърне внимание на това… (Лещов 1905: 80).

Ето и поглед към езика, с който книгата представя новата за България техническа материя.

Още в Предговора и Въведението (Лещов 1905: 6–9) се забелязва колко стриктен е авторът. Тъй като явно не е бил сигурен как точно трябва да се изпишат на български имената на западните изобретатели и учени, той не ги транслитерира, а ги предава в оригинал с латиница (както по-долу илюстрираме с примери)[1].

В Предговора Борис Лещов изброява радиотехническите дейци, чиито статии и трудове в областта е ползвал в съчинението си. Там фигурират изписаните на латиница имена на Marconi, на ,,европейския Едисон“ Siemens, англичаните Arco и Braun, германците Adolf Slaby, Bauer и Eichborn и наглед странното име Popoff (Leshtov 1905: 6). Всъщност това е хронологически първият изобретател на радиото, чиито трудове Борис Лещов е успял да си намери на немски език. Отново руско име е изписано на латиница и когато става дума за Lebedow, малко след това предаден и като Lebedov (Лещов 1905: 31); това е известният руски физик Пьотър Лебедев (1866–1912). По-нататък в книгата изписването на лични имена в оригинал продължава с бележките под линия за Heinrich Rudolf Hertz и Michael Faraday (Лещов 1905: 7–8) и въобще множество пъти до края на ,,Телеграф без жици“ чуждестранните имена се предават само в оригинал.

Топоними са изписвани по същия начин – родните места на Фарадей и Джеймс Максуел, съответно Newington Butts и Edinburg (Лещов 1905: 7–8), а по-нататък Leyden, където е изобретена лайденската стъкленица (Лещов 1905: 11), и Potsdam (Лещов 1905: 34)

Понякога обаче възприетото в ,,Телеграф без жици“ правило да се предават чужди имена и градове с латиница е нарушено – напр. Попов (Лещов 1905: 36), Гуарини, Карл Циклер, гр. Брюн, Брюксеел, Антверпен (Лещов 1905: 42). Но пък Хайнрих Херц е изписан там като Hertz, докато на горния ред четем за Хертцовия неизчерпаем извор, а малко по-нататък – за Херцовите резонансни явления (Лещов 1905: 46). Терминът Kohaerer е предаден веднъж с дифтонга ae (Лещов 1905: 25), а друг път като Antikohärer (Лещов 1905: 40). Тоест Борис Лещов е непоследователен при правилото си, а понякога изписва едно име по повече от един начин – Arco (Лещов 1905:  6) и Arko – (Лещов 1905: 46).

Влиянието на немската техническа литература личи и от длъжността на английския телеграфен оберинженер Preece – т.е. ,,главен инженер“ (Лещов 1905: 32)  – представката ober е немска и издава, че Лещов е получил тази информация от германски източници. Друго доказателство е изписването на Бристолския канал в Англия (където Гулиелмо Маркони е правил опити за радиопредаване) като Bristolkanal (Лещов 1905: 32) – точно както е и на съвременен немски. На немски е изписано и името на историко-географската област Шотландия, макар и неправилно – Schottlband  (Лещов 1905: 72), а под линия стои пояснение: Шотландия.

Телеграф без жици – Първата българска радиотехническа книга

Немска е и чуждицата колбен, когато става дума за колбените на кохьорера (Лещов 1905: 57) – т.е. буталата му.КОЛБЕН Вероятно още една германска следа е и че думата schema [ˈʃeːma] е предадена на български като шема  (Лещов 1905: 63, 69) заради четенето на sch като [ш] в немски език, а не като схема, както е прието днес.

Когато въвежда нов за българския език технически термин или просто малко позната дума, авторът желае да бъде максимално ясен и недвусмислен и затова в скоби слага вече позната дума като синоним, която може да бъде и превод на български. В текста се откриват множество примери: транслатор с в бележка под линия преносител (Лещов 1905: 40), марина (флотилия – Лещов 1905: 50), варира (играе – Лещов 1905: 57), ехото (отгласа – Лещов 1905: 19), локализират (определят – Лещов 1905: 20) и ламарини (тенекии – Лещов 1905: 20), оранжева (портокалена) и виолетова (морава – Лещов 1905: 30), сребърна покривка (амалгама – Лещов 1905: 40), амплитуда (бел. под линия дистанция, размах – Лещов 1905: 52), курзира (циркулира – Лещов 1905: 25), Румкорфов индуктор (бел. под линия спирала, макара – Лещов 1905: 12), антени (пъртове – Лещов 1905: 61). В последния случай едва ли думата пърт е пълноценен превод на антена, която е нещо много повече, но явно тук авторът е решил да не се задълбочава. Има и случай, при които специално е указано, че се употребява непозната дума – т.н. кондензатори, а терминът е изписан с разреден шрифт (Лещов 1905: 11). Понякога се поясняват и термини, различаващи се само по представката, явно смятана за трудно разбираема – демагнетизирваме и размагнетизирваме (Лещов 1905: 69).

Още от Възраждането в  българската  книжнина  се изковават  нови  думи,  които  да  заместят  трудния за усвояване  нов  технически  термин. Известни са усилията на енциклопедиста д-р Иван Богоров в тази област, който  напр. нарича сбирност вместимостта на плавателен съд, а фотографията – самосвет (Уикипедия: Иван Богоров). Първата българска радиотехническа книга не е чужда на тази традиция – с неологизми като превръщач (Лещов 1905: 55) – преобразувател на напрежение, ток и т.н., впущач (Лещов 1905: 59) – четков възел за отнемане на ток от високочестотен генератор, сплотител (т.е. кохерер ранно устройство, един от първите приемници на електромагнитни вълни; произлиза от лат. глагол cohaereoдопирам се, свързан съм 25), възобновител (Лещов 1905: 41) – ретранслатор; става дума за автоматичния радиорелеен ретранслатор, изобретен през 1899 г. от италианския физик Емилио Гуарини (Слюсар 2015: 108). Нека да споменем и интересния неологизъм изнамервание (изобретение).

Борис Лещов предлага и някои сполучливи неологизми, които не са превод на технически термини, но спокойно биха могли да се употребяват и днес, като напр. магнитоспособност (Лещов 1905: 15) – способността на намагнетизираното желязо да привлича други железни късчета, и токозатваряне (Лещов 1905: 55) т.е. затваряне на електрическа верига. Абсолютният брой на неологизмите обаче е по-малък в сравнение с първата българска автомобилна книга (1914). В ,,Телеграф без жици“ можем да намерим и ,,предтечите“ на общоприети днес технически термини – напр. тлеюща ламба (Лещов 1905: 7) вм. лампа с нажежаема жичка, предавач (Лещов 1905: 35) вм. предавател и също така приемач (Лещов 1905: 35) вм. приемник.

Съществуват и случаи, при които непознат термин се замества с позната дума, за да се осмисли по-лесно от читателите – кобилицата на релето (Лещов 1905: 39) това е държачът на контактите на релето. В техниката нищо не възниква от само себе си, а всяко откритие по някакъв начин е свързано с предходни етапи в материалната култура и човек е склонен да си опростява сложните нововъведения, като ги етикетира с вече познати названия.

При някои от преводите обаче оригиналът е запазен в скоби – явно авторът, знаейки, че предлага един нов, неутвърден още превод на важен термин, желае да избегне всяко двусмислие. Така забелязваме електровъзбудителна (Influenz) машина и въртящо (Rotation`o) движение (Лещов 1905: 10), етера (Aether) – Лещов 1905: 17, 28), сплотител (Kohaerer, транслитериран като кохьорер (Лещов 1905: 25). След като вече е обяснил какво означава кохьорер, Лещов без притеснение е превел Antikohärer c противокохьорер (Лещов 1905: 40). Понякога препратката към оригинала може и да е на кирилица, като напр. първи (премиерен) ток, втори (секундерен) ток (Лещов 1905: 13).

В отделни случаи дадени названия на устройства не се превеждат на български, а направо се изписват на латиница и след това се обясняват. Така е напр. с тъй наречения Dinabolometer (Лещов 1905: 22), на който са посветени подробно описание и фигура, а по-нататък вече е изписан и на кирилица – динаболометровия уред (Лещов 1905: 23), а и съчетанието Umformer превръщач (Лещов 1905: 55) – т.е. вид преобразувател, веднага след това описан с текст и фигура.

Телеграф без жици – Първата българска радиотехническа книга

Описани са и устройства, изписани само с латиница – oscillator (Лещов 1905: 31).

Използването на важните в радиотехниката термини ,,първична намотка“ и ,,вторична намотка“ заслужава отделно внимание. Поначало за намотка в българската литература от десетилетия се използва думата бобина и се пише първична намотка, вторична намотка и т.н. В ,,Телеграф без жици“ обаче срещаме всякакви комбинации – премиерната (първичната) бобина, секондерната бобина (Лещов 1905: 13), премиерната бобина (Лещов 1905: 15), първичната и вторичната бобина (Лещов 1905: 16). Тоест новият термин понякога е пояснен, понякога не е, а от един момент авторът преминава направо към превод, защото явно е сметнал, че читателят знае за какво става дума. Интересно е обаче, че думата бобина е изписана, като че ли идва от бубабубина – и това е явление, което ще се наблюдава в българската радиотехническа литература чак до края на 40-те г. на ХХ век.

Ако четем внимателно ,,Телеграф без жици“, ще забележим редица отклонения спрямо днешната българска книжовна езикова норма – напр. котия (Лещов 1905: 26), същественната и на сам и на там (Лещов 1905: 31), а и неправилно изписани названия на чуждестранни търговски марки, заглавия и т.н. Понякога една дума се пише по повече от един начин – върлина, варлина (Лещов 1905: 38–39). Книгата не е снабдена с индекс на използваните литературни източници, но единственият упоменат, е отново немски, макар и грешно изписан – Elekotrotecqnische Zeitschrift от 1901 год. (Лещов 1905: 46). Никъде в книгата не се открива име на редактор, а като имаме предвид, че като издател е означена само печатницата, вероятно редактор не е имало и с оглед на това грешките са обясними. Названието на известната марка електронно оборудване Telefunken е изписано като Telefunicen (Лещов 1905: 51), обаче, като се има предвид кои букви точно са сгрешени (ic вм. к), e възможно това да е неправилно разчетен текст от печатаря, ако текстът на книгата е бил предаден написан на ръка.

В книгата се забелязва и ясно изразено влияние на руския език – напр. думата роля е роль (Лещов 1905: 38) – никаква важна роль, лекото е легкото (Лещов 1905: 51), а представа – представление (Лещов 1905: 9) – за да се дойде до едно ясно представление, били разгледани два случая. Един подковообразен детайл на магнитен приемник е описан като полукръг якор (Лещов 1905: 73) (от рус. якорь – ,,котва“ (Иванова1974: 588). Всичко това е обяснимо със съвременния на книгата етап на развитие на българския език – тогава за него са характерни множеството русизми.

Интересен е отговорът на въпросите дали първата българска радиотехническа книга може да бъде четена като информационен източник, а дори и да може – дали специфичният ѝ език би бил пречка при разбирането на нейното съдържание. А и защо беше важно да прочетем внимателно ,,Телеграф без жици“?

Това е ценна книга не само поради своето първенство в жанровата си област у нас, но и като ресурс за началото и перипетиите по създаване на радиото. Сведенията са задълбочено изложени от достоверни източници и в по-голямата си част не присъстват в други заглавия на български. А самобитният език на книгата не би бил затруднение, ако читателят има поне основни знания по електро- и радиотехника. Само по този начин ще съумеем да разберем какво е имал предвид Борис Лещов под думи като впущач и възобновител. Такива находки издигат ,,Телеграф без жици“ до интересно свидетелство за навлизането на непознати технически термини в българския език в началото на ХХ век, затова книгата става интересна за изследване и от филологически гледна точка.

Първата българска радиотехническа книга едва ли е придобила голямо количествено  разпространение, но както през 1905 г., така и сега тя има приноса на научнопопулярен труд, който събира в себе си подробни сведения за радиотехниката – физични и електротехнически основи, редки факти за забравени и непознати радиотехнически апарати, за тяхното приложение в различни страни, но и вероятно най-важното за техническа книга в тази епоха – дух, отворен към предстоящото и новото.

–-

[1] Подобна хиперкоректност виждаме и в съвременни преводни статии в Интернет – името на някакво лице (напр. учен) се изписва транслитерирано на български, но в скоби стои и на родния език източник. Днес това уточнение улеснява търсенето  на  информация  в  чуждоезични  интернет ресурси, но може би и авторът на първата българска радиотехническа книга е имал предвид улеснено търсене на сведения (в библиотечни каталози например).

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Димитров 1988: Димитров, В. Българите и радиото. София: Унив. издателство ,,Св. Климент Охридски“, 1998. [Dimitrov 1988: Dimitrov, V. Balgarite i radioto. Sofiya: Univ. izdatelstvo ,,Sv. Kliment Ohridski“, 1998.]

Иванова 1974: Иванова, Ана (състав.). Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ и ХХ век. София: БАН, 1974. [Ivanova 1974: Ivanova, Ana (sastav.). Rechnik na redki, ostareli i dialektni dumi v literaturata ni ot XIX i XX vek. Sofiya: BAN, 1974.]

Лещов 1905: Лещов. Д. Телеграф без жици. С 65 фигури. София: Дневник, 1905.] [Leshtov 1905: Leshtov. D. Telegraf bez zhitsi. S 65 figuri. Sofiya: Dnevnik, 1905.]

Слюсар 2015: Слюсар, В. Радиорелейным системам связи 115 лет. – Первая миля, 3/2015, 108 – 112. [Slyusar 2015: Slyusar, V. Radioreleynayim sistemam svyazi 115 let. – Pervaya milya, 3/2015, 108 – 112.]

Уикипедия: Иван Богоров. [Uikipediya: Ivan Bogorov [прегледан на 31.01.2019.]  <https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE% D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2>.]

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Филологически форум, бр. 11 (2020) ==> https://philol-forum.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2020/08/FF_2020_11_140-149_10_BG.pdf

Посетете Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката!

На Софийския фестивал на науката Антон Оруш от Sandacite.BG ще има презентация за ИМКО 1 – първия български персонален компютър!

Първият български персонален компютър ИМКО 1

Тази година отново в София Тех парк ще се проведе любимото ни научнопопулярно събитие – Софийския фестивал на науката. За поредна година Sandacite.BG ще участваме в него, и то по два начина – двоен демонстрационен щанд с интересни български устройства и презентация с тема ИМКО 1 – първия български персонален компютър! От неговото създаване тази година се навършват кръгло 40 години! Нашите верни приятели от Британския съвет в България отново благоволиха да ни изтърпят магариите и да ни предоставят възможност да ви разкажем и покажем нови интересни неща от исторшята на българската техника. За което дебело им благодарим… :)

Както знаем, ИМКО е проектиран и изработен през 1979 – 1980 г. и всъщност с него започва масовата компютризация на България – преди него компютрите не са персонални, а за колективно ползване. В презентацията на колекционера и изследовател на българската техника Антон Оруш (основател на Sаndacite.BG и автор на ,,Голяма книга за българската техника“ (2019) ще видим нови, непоказвани досега снимки на първия български персонален компютър, ще видим подробно какви са разликите между модификациите му, какъв хардуер съдържа, как се работи с него, разбира се – кои са създателите му, и още много интересни други неща… Можете да посетите презентацията на Антон Оруш на 26 септември в София Тех парк на бул. Цариградско шоще № 111Ж, а вътре трябва да отидете в зала Научно кафене. Тя ще започне от 11 ч., а след нея ще имаме и време за въпроси и разговор, разбира се.

В същото време отпред ще бъде разположен нашият грамаден демонстрационен щанд за българска техника, отрупан с последните попълнения в нашата колекция, сред които Първият български фонокартов телефон от 1983 г. и какво ли не още. Ето горе-долу какво се получава – това ни е снимка от миналата година, а плакатите отдолу разказват историята на въобще първия български компютър Витоша:

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2019

Посетете ни, ще се радваме да се видим на живо! Обичаме виии! :D :D

Българският компютър PGC6400 от 1986 г. – прототипът на Пълдин 601

Sandacite.BG разбрахме как е изглеждал българският компютър PGC6400 – прототипът на Пълдин 601.

Български компютър PGC6400

Серията български 8-битови персонални компютри Пълдин е сред легендарните произведения на нашата електроника. Тези машинки остават и много запомнящи се, главно със своята квазисензорна клавиатура. Тя е заемка от компютрите, използвани в индустриална среда, където такава клавиатура най-лесно се защитава от прахови натрупвания:

Клавиатура на компютрите Пълдин

Първият Пълдин – 601 – се появява през 1988 г. и хардуерът му е производство на Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив. След него има и други модели, като напр. 601А от 1989 г.:

Български компютър Пълдин 601А

Корените на тази поредица обаче се появяват още през 1986 г., когато на бял свят излиза машината с не съвсем българското име PGC6400. Този компютър по-късно се превръща в прототип на Пълдините. Той е разработен в Научноизследователския институт по съобщенията ,,Хараламби Трайков“, а проектът е финансиран от ТНТМ. Създателите му са няколко души, сред които  н.с. Ясен Диамандиев и н.с. Мария Бърдарова. Както си му е редът, новият ПК е представен на Пловдивския панаир същата година. Именно този момент виждате на първата снимка в публикацията, а и на тази по-долу.

PGC6400 има някои разлики с по-сетнешния модел Пълдин 601 и останалите от серията. Така например, кутията му е метална, а не пластмасова. Клавишите са в черен цвят, а не в синьо и бяло. Тази снимка дава отговор на понякога задавания въпрос какъв монитор е използван по-късно със стандартните Пълдини – ами обикновен ВММ 310х от михайловградския завод Аналитик, не е правен специален за серията.

Идеята за приложение на PGC6400 е била към него да се включват различни измервателни уреди, данните от които да се прехвърлят, събират и обработват в компютъра. Само че този комплект  да се използва не в лабораторна среда, а да се пренася където е нужно. Оттам и нуждата от клавиатура, по-лесно защитима от мръсотия – все пак измервателната техника често се транспортира и употребава на мястото, където има повредено устройство. По същата причина се налага и компютърът да е малък, тънък и лек и да се носи по-лесно от дотогавашните Правеци.

Български компютър PGC6400

На панаира директорът на Сензорния завод в Пловдив забелязва новата машинка, тя му харесва и той предлага на ръководството на НИИС да произвежда този компютър, а след това ЗССУ и НИИС сключват за тази дейност договор на стойност 100 000 лв. Тук вече започва историята на Пълдините, която е предмет на друга статия.

PGC6400 е 8-битов компютър. Както и Пълдин 601, той използва българския микропроцесор CM601, произвеждан в Ботевград, с тактова честота 1 мхц. RAM-та е 64 кб, а в графичен режим резолюцията е 320 х 200 пиксела. (Видеоконтролерът на компа поддържа три режима – буквено-цифров (още наричан текстов), полуграфичен и пълен графичен.) При използване на графичния броят на символите в 1 ред на монитора е 52, а редовете са 24. Клавиатурата е квазисензорна и съдържа 77 клавиша (толкова са и при Пълдините), сред които 15 функционални (най-горният ред) и 4 за управление на курсора в четирите основни посоки, тъй като тук все още не е предвидена поддръжка на миша. Предвидени са възможности за включване на принтер и като външна памет – само касетофон. Операционната система е UNI-DOS. Физическите данни са: размери 360 x 255 x 93 мм, тегло 3,5 кг. Доста по-удобен за разнасяне в сравнение с Правеците!

Към момента на панаирното представяне на PGC6400 разработката на широка гама софтуер за него още предстои. Все пак още при представянето си той разполага, разбира се, със системна програма Монитор. След това за PGC и т.н. директен текстов интерпретатор – език за програмиране от високо ниво, който изпълнява операторите на БЕЙСИК. Има и обикновен БЕЙСИК. Написана е и текстообработваща програма, наречена Екранен редактор, като генериран с него текстов файл може да бъде използван от текстовия интерпретатор. След това този софтуер става и част от този, използван при влезлите в серийно производство компютри Пълдин.

А тук намерихме един също много рядък български компютър – не сме ни чули, ни видели втори такъв:

Български 8-битов компютър за електрокардиография от 80-те г.

Серийна разширителна карта с RS232C интерфейс за Правец 8х

За Правец 8х е произвеждана и серийна RS232C-разширителна карта, научи Sandacite.BG.

RS232C-разширителна карта за компютри Правец 8

RS232C е може би най-използваният интерфейс за свързване на външни периферни устройства към персоналните компютри от 80-те. Употребяват го най-вече принтери и плотери, но не само. Затова не е чудно, че много устройства го ползват и въпреки че напр. Правец 8С (1990) има фабрично вграден такъв конектор, по-ранните нямат и се налага да им се добави допълнително, защото напр. по-ранният Правец 8М (1985) или има само конектор за касетофон. От RS232C-конектор са лишени също Правец`82 и 8А.

Поради тази причина през 1986 г. в НПО Научно приборостроене е разработена серийна разширителна платка с RS232C интерфейс. Тя се включва в свободен слот на дънната платка на 8-битовия компютър и добавя много функционалности – напр. по този начин можете да прехвърляте файлове между 8-битов и 16-битов Правец! Екстра, нали?

Платката съдържа три вида комуникационни програми:

  • протокол X ON/X OFF за управление на споменатите по-горе извеждащи устройства за графична информация;
  • входно-изходна програма – изпраща команда PRINT към платката и също така насочва към нея командите INPUT и GET,, за да боравим с различните функции на принтера напр.;
  • както и програма, която превръща компютъра в комуникационен терминал, за да се включи в мрежа с други – сетете се за прехвърлянето на файлове, което споменахме по-горе. В такъв случай платката ще действа горе-долу както LAN-карта в днешна домашна компютърна мрежа.

RS232C-разширителната платка съдържа и три вида входове и изходи:

  • потенциален, по V24;
  • диференциален за далечна комуникация;
  • 20 А токов кръг и скорости на обмен от 600 до 19 200 бода (тоест бита/сек).

Даа… А ето и една истинска българска компютърна мрежа, малко известна, между другото:

CompAS – българска локална компютърна мрежа от 80-те г.

Exit mobile version