Карането на мотоциклет винаги е било трудно, в това число и преди 60 години! Статията на Сандъците – Sandacite Ви разказва за това изкуство.

Процесът на овладяване изкуството сигурно, бързо и безпогрешно да се кара мотоциклетът е доста сложен и продължителен и съвсем не завършва с полагане изпита и получаване свидетелство за пра­воуправление. Напротив, усъвършенстването на придобитите знания и превръщането им в навици започват едва след като се получи свидетелството за правоуправление. Постепенно с голямо внимание и практика новият мотоциклетист превръща в ре­флекси всички движения и манипулации. След като получи свидетелство за правоуправление, мотоци­клетистът трябва последователно да овладее упра­влението на мотоциклета в трудни пътни и метео­рологични условия.

От статистическите данни за катастрофите, ста­нали с мотоциклетисти още през 50-те години на ХХ век, се вижда, че повечето тежки наранявания и смъртни случаи се дължат на нара­нявания в черепа. Констатира се също, че наранява­нията в черепа и особено смъртните случаи с мото­циклетисти се избягват до голяма степен, ако се употребява мотоциклетната каска. От проучвания в България, проведени върху катастрофи, станали при състезания и тренировки, се установява положителният ефект на каската. Има много случаи, при които каската по­среща удара с терена или с предмети и черепът ос­тава незасегнат. Каската не винаги може да предот­врати нараняването на черепа при мотоциклетни катастрофи, но положително е, че винаги значително намалява силата на удара и степента на нараняването.

Носенето на каска е свързано с известно неудоб­ство при карането на мотоциклет, но това се компенсира и с по-голямата сигур­ност. Било е ясно още тогава, че ежедневното увеличаване интензивността и гъстотата на движещите се с превозни средства за­дължава и българските мотоциклетисти да помислят по­вече за своята сигурност и за сигурността на своите пътници.

За да може каската да предпазва, необходимо е да отговаря на определени условия. Неподходящата каска не само че не предпазва добре, а може да нанесе вреда. Каската трябва да бъде устойчива, лека, удобна, неогъваема.

За умъртвяване на удара каската трябва да има устойчива, еластична вътрешна подплата — корк, мека гума, вата и др.

Всички тези условия са проучени и фабриките, произвеждащи мотоциклетни каски, се съобразяват с тях.

Как трябва да се носи каската при каране на мотоциклет? Каската не е шапка и трябва да се закрепи устойчиво на главата. За тази цел каишките се закопчават, без да се за­стягат и опъват много. Освен това чрез регулиране дълбочината на каската мотоциклетистът трябва така да я нагоди, че каската да покрива главата и да стои устойчиво и удобно.

Тук искаме да обърнем внимание и на облеклото на мотоциклетиста, от което зависят до голяма степен сигурността и здравословното му състояние.

При каране на мотоциклет човек е изложен на най-различни неблагоприятни атмосферни влия­ния — дъжд, вятър, студ, мъгла и др. Облеклото на мотоциклетиста трябва при всички случаи да бъде непромокаемо, за да го предпазва от вятъра и вла­гата, независимо на какво разстояние ще се пътува.

Преди всяко пътуване с мотоциклет е необходимо да се направи контролен преглед на мотоциклета, който да обхваща:

зареждането на мотоциклета с бензин и масло;

състоянието и затегнатостта на всички гайки и болтове, които могат да бъдат проверени;

налягането в гумите;

състоянието и работата на двигателя, действието на органите за управление, контролните органи, клак­сона и осветлението, наличието и състоянието на държавния контролен номер, инструментите и за­пасните части.

Преди да се потегли с мотоциклета сутрин й изобщо при студен двигател, винаги двигателят трябва да се загрее, като работи няколко минути на ниски обороти на място. Предварителното загряване на двигателя до нормалната му работна температура има голямо значение за износването както на двутактовия, така и на четиритактовия двигател. След като двигателят загрее до нормалната си работна температура, ако времето е студено, маслото в ско­ростната кутия е все още съвсем гъсто и дисковете на съединителя (при мотоциклетите със съедини­тели, работещи в маслена баня) са залегнали един за друг и съединителят не отделя напълно. При включване на скорост в това положение има опас­ност да се изронят зъбните колела на скоростите.

За да бъде избягната тази опасност, най-добре е да се спре двигателят, да се включи на I скорост и да се пусне двигателят в ход с педала на пусковия механизъм, като предварително се стисне ръчката на съединителя. След това може да се потегли спокойно.

Много важни условия за сигурността на движе­нието с мотоциклет са състоянието и действието на спирачките. Здравите и сигурни спирачки не са до­статъчни обаче за сигурното пътуване — необходимо е мотоциклетистът да умее да си служи с тях. При мотоциклета, където трябва да се пази и равновесие, спирането е още по-сложно.

Като се говори за спирачките, не се изключва спирачното действие и на двигателя, особено при четиритактовите мотоциклети, при които двигателят трябва често да се използва като спирачка, особено при спущания по надолнища и плавни спирания на предварително известни и определени места.

Двигателят е незаменима спирачка при каране на мотоциклет по стръмни и продължителни наклони, където не бива да се разчита и да се използват само спирач­ките, тъй като бързо загряват и не могат да дей­стват. При спущане по надолнища винаги трябва да бъде включена тази скорост, с която може да се изкачи същият наклон; във всички дру­ги случаи с пущането е рисковано, а спирането съм­нително.

Основното правило за спиране е да се спира с двете спирачки едновременно. Някои мотоциклетисти смятат, че спирането с предната спирачка крие опас­ност мотоциклетът да се преобърне през предното колело. Това е погрешно, защото почти не съществу­ва такава опасност за мотоциклета, разбира се, при нормални шосейни условия. Спирането с предната и задната спирачка има редица преимущества пред спирането само със задната спирачка — намалява се спирачният път почти наполовина, равномерно се нагряват и износват челюстите и спирачните барабани и най-важното мотоциклетът запазва устойчивостта си. в периода на спирането.

При спиране със спирачките мотоциклетът винаги трябва да бъде перпендикулярен на терена: никога не бива да се спира със спирачките, когато мото­циклетът е наклонен за завой, защото има опасност от занасяне на мотоциклета и падане.

Ето защо при приближаване на завой трябва свое­временно да започне спирането така, че при започ­ването на завоя и при наклоняването на мотоциклета скоростта му да бъде малка и да няма нужда от по-нататъшно спиране; завоят да преминава в леко и постепенно даване на газ. Никога не се спира в самия завой, а преди него.

Особено трябва да се внимава при спиране на мокър асфалт и паваж. В такъв случай най-напред се спира с двигателя и след това постепенно със спирачките, за да не се допусне занасяне на мото­циклета и падане.

При каране на мотоциклет важно условие за безопасното и правилно спиране е да не блокират колелата. Влаченето на колела­та не само че не скъсява спирачния път (напро­тив, спирачният път се увеличава, тъй като сцепле­нието с терена се намалява и гумите просто се плъзгат по пътя), но и крие голяма опасност от за­насяне на мотоциклета и падане. Когато колелата са блокирани и се влачат по терена, мотоциклетът фактически е неуправляем, защото представлява шей­на, която не може да се управлява. Нужно е спи­рачките при опасност да се задействат до макси­мум, но не и да се блокират колелата.

Вреден навик у някои начинаещи и дори у опитни мотоциклетисти е, че във всички случаи на услож­няване на обстановката, даже и когато е съвсем излишно, например при внезапно задминаване от друго превозно средство, несъзнателно прибягват до употреба на спирачките. В повечето случаи на из­ненади — внезапно появяване на препягствие, спук­ване на гума, завой и др.—първото нещву което тряб­ва да се направи, е да се спре или да се намали ско­ростта. В много случай обаче някои мотоциклетисти спират с всички сили, без да има нужда, и връхли­тат върху препятствието, което искат да заобико­лят.

Макар и много рядко, може да се случи и при много добре поддържан мотоциклет, да откаже предната или задната или двете спирачки. При миене на мотоциклета в спирачните барабани е влязла вода и е намокрила спирачните челюсти. В такъв случай единственото средство за спиране остава двигателят, като последователно и бързо се превключва на III, II и I скорост, още повече че при мотоциклетите, снабдени с постоянно зацепени зъбни колела на ско­ростите, това съвсем не е трудно. Не бива да се забравя, че и в такъв случай опитното и хладнокръвно боравене с кормилото може да помогне извънредно много, защото много от опасностите могат да бъдат веднага избягнати с умела маневра и без спиране. От грижите, които се полагат за спирачките, зависи никога да не се изпада в това критично положение,

Спазването на правилника за движение, който за­бранява превишаването на определената максимална скорост, е най-важното условие за безопасно движе­ние. Движението при каране на мотоциклет с по-голяма от разрешената скорост увеличава много опасността от катастрофи. При ин­тензивното улично движение има постоянна опасност дори и за най-опитните мотоциклетисти, ако се дви­жат над определената максимална скорост.

При движение по улиците на по-големите градове често пъти някои мотоциклетисти правят голяма грешка, като предпочитат да се движат по второ­степенните и тихите улици вместо по централните улици и булеварди с регулирано улично движение и така, успокоени от липсата на интензивно улично движение, започват да пресичат кръстовищата с го­ляма скорост и при среща с друго превозно средство е възможна голяма катастрофа. Ето защо, за да се избегне тази опасност, за предпочитане е движението да става по централните магистрали с регулирано улично движение.

Голям процент от катастрофите стават в резултат на неправилно изпреварване (задминаване). Както и в момента, най-важното условие и тук е спазването на Правилника за движението. Изпреварване се разрешава, без да се превишава определената максимална скорост, и то само когато са осигурени достатъчна видимост и свободен път поне за два пъти и половина по-голямо разстояние от това, необходимо за изпреварване така, че ако в момента на задминаването се появи пре­возно средство, да няма опасност от сблъскване.

Особено недопустимо е задминаването на завой и в края на изкачването на наклон и на места с нама­лена видимост. Абсолютно забранено е задминава­нето и на пресечките на улиците на града.

Преди да се започне задминаването, необходимо е добре да се огледа пътят. Необходимо е също мотоциклетистът да се убеди, че водачът на пре­возното средство, разбрал, че ще бъде задминат, е дал път. Водачът на превозното средство се преду­преждава с клаксона (през деня) или пък с неколкократна смяна на светлините (през нощта). Абсолютно недопустимо е задминаване на превозно средство, което се движи с еднаква или близка скорост спрямо максималната скорост на мотоциклета, при което разминаването ще продължи дълго време и е твърде опасно.

В такъв случай мотоциклетистът се нарежда зад първото превозно средство и двете превозни сред­ства се движат едно след друго, като спазват опре­деленото разстояние помежду си. Недопустимо е и задминаването на превозни средства, чиито водачи умишлено не дават път.

Във всички случаи на изпреварване двигателят се поддържа в обороти, за да може своевременно да се превключва, ако е необходимо, на низходяща ско­рост, за да може мотоциклетът да има добра уско­рителна способност (пъргавина) и задминаването да стане по-бързо.

Преди започването на изпреварването и през време на самото задминаване мотоциклетистът дава знак чрез повдигане на лявата ръка или ако има пътепоказалци, чрез пущане на левия пътепоказалец.

[1962] Мотоциклет Балкан 250 см3 – каталог резервни части

При движение, особено по непознати пътища, вни­мателно трябва да се следят и спазват пътните зна­ци. Често пъти завои, поправки по пътя, стесняване на пътя и др. се появяват съвсем изненадващо и пре­минаването им е просто невъзможно, ако своевре­менно още при забелязване на знака не е намале­на скоростта на движение.

Спускането по надолнище никога не бива да ста­ва с изключен двигател („по инерция“), защото спи­рането само със спирачките е по-трудно и рисковано. Освен това при включване отново на скорост за пускане на двигателя в ход има опасност от изронване на зъбните колела на скоростите, особено при непълно отделящ съединител.

Ако във време на каране на мотоциклет се забележи, че е спукана или спаднала някоя от гумите (по-често се пука задната гума), трябва незабавно да се затвори газта, като цялото внимание се насочи към запазване на равновесие и едновременно се спира плавно. Не­допустимо е рязко спиране със задната спирачка при спукана задна гума. Освен че има опасност да се откъсне вентилът на вътрешната гума, може и да се загуби равновесие. Вътрешните гуми на мото­циклета трябва да бъдат винаги залепени чрез вул­канизация, като всички поставени на път студени лепенки се подменят своевременно с вулканизирани.

Мотоциклет с кош и как се управлява

Въпреки всичко обаче понякога падането е неиз­бежно. Най-опасни от всички катастрофи са тези, при които мотоциклетът се блъска в някакъв подвижен или неподвижен предмет. В такива случаи трябва да се направи всичко възможно за максимално нама­ляване на скоростта и избягване на сблъскването, макар и да се излезе от пътя и да се падне. При всякаква друга катастрофа най-голяма опасност за мотоциклетиста идва от търкалящ се мотоциклет. Затова стремежът в такива случаи трябва да бъде мотоциклетистът да се пази доколкото може от мо­тоциклета в момента на самото падане.

---

Литература:

Георгиев, Димитър Хр., Тимчев, Григор. Наръчник на мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1958., 292 с. :

Напетов, Витомир П., Тимчев, Григор К., Гайдаров, Симеон Н.. Учебник за мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1959., 344 с., 1 л. ил. :

Златарев, Пантелей,  Гайдаров, Симеон Василев. Наръчник на мотоциклетиста /. София :, Техника,, 1962.