Вижте в Sandacite.BG за най-големия производител на ски в България преди 1948 г. – Марко Костурков!

Верни на влечението си към забравените стари български неща, се заинтересувахме дали някога е можело да се спускаме по склоновете със ски екипировка изцяло родно производство. Две съвсем неочаквани открития – стари дървени ски от Царство България и каталог на фирмата производител – легнаха в основата на днешния ни материал. Уредихме Ви среща с един изключителен човек, когото можем да наречем един от строителите на съвременна България. Стягайте ските и да потегляме към планината!

Първите български ски

За момента е трудно да определим със сигурност кой е първият ски производител в България, но със сигурност до 1945 г. е имало няколко – напр. т.н. ,,Славевки“ на самоковски майстор, който се е казвал Радослав Стоилков – бай Славе. За него стари скиори твърдят, че бил най-добрият в производството на ски за бягане. Знае се е и за друга фирма, работила в Княжево, София. През 1925 г. пък  в Габрово група ученици започват да купуват дъски, изработват калъп и казанче за изваряване и извиване на дървото и заедно започват масово производство на ски.

Само че това не е достатъчно, защото на скиорите са необходими и щеки, облекло, аксесоари… въобще всички останали принадлежности, за да се спускат по склоновете. А на хоризонта не закъснява да се появи и човекът, който да осигури всичко това!

Кой е той

През 1884 г. в Панагюрище се ражда дете на име Марко Костурков. Този известен род е свързан с Райна Княгиня и е дал на България известни обществени личности, като основателя и лидер на Радикалната партия Стоян Костурков – министър в десет различни кабинета преди 1944 г., много надарен оратор. Още докато Марко е на 6 – 7 години, семейството му се мести в София, за да търси по-добро препитание. Отначало той работи като помощник в магазин (вероятно за мъжка мода), а през 1907 г. – значи на 23 г. – започва първия си бизнес – отваря собствен магазин за спортни стоки. Там се продават принадлежности за зимен и летен спорт, които са все още предимно вносни и съвсем малко са българските. Само след няколко години обаче Марко Костурков заминава като войник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Показва голяма храброст в сражението при завоя на р. Черна и остава с шрапнели в тялото до края на живота си. Това обаче изобщо не намалява хъса му за развитие и не пречи на бизнес нюха му!

Междувременно в началото на ХХ век в България се създават първите футболни клубове от съвременен тип, някои от които, преминали през множество преобразувания, функционират и досега. Развиват се ските, футболът, тенисът и т.н., а това поражда необходимостта от предлагане на спортни стоки и открива пазар за тях.

Спортна къща ЕМ-КА

Завърнал се в София след края на Първата световна, предприемчивият Костурков решава да изгради проспериращ бизнес, който удовлетворява все по-нарастващите потребности на напредваща България. Той наема известния на фирмата строителен инженер и проектант инж. Димитър Агура да му проектира шестетажна сграда на ъгъла на ул. Леге и бул. Дондуков № 24 (при парадния вход на днешното Президенство), която да приютява магазин (на партера и І етаж) и четири етажа работилница, където да се произвеждат стоките, продавани отдолу.

Именно тук в следващите над 25 години се развихря производствено-търговската дейност на Марко Костурков. В трите най-горни етажа се помещават ателиетата, едно от които е напр. обущарското. То изработва футболни, планинарски и ски обувки, лекоатлетически шпайкове и обувки за каране на кънки (по онова време кънките не са лети като днес, а се монтират към обувката).

В друго ателие работят т.н. сарачи. Те шият здрави волейболни и футболни топки от кожа (всъщност оттам идва брадатото клише на спортните коментатори за ,,коженото кълбо“!), а също така забележителни са скиорските и туристическите раници, при които моделите носят имена на върхове и местности – Мусала, Алеко, Момина скала…

При сарачите се изработват и т.н. еднодневки – вид туристическа чанта, но това название не трябва да значи, че тя е некачествена и лесно се къса! Не – просто това е вид лека чанта, в която туристът слага манерка с вода и храна за един ден.

Сарачите шият и здравите кожени ремъци, колани и каиши, които са важни при старите ски – скоро ще видим защо.

В шивашкото ателие се шият екипите за футбол, за лека атлетика и дрехите за скиори –готови екипи (поне пет модела), клинове, ветроустойчиви якета, вълнени чорапи и всякакви ръкавици (от различен плат и с един и пет пръста), топли пуловери и панталони… Оттам излизат и голфове, бархетни спортни ризи, дюшеци за физически упражнения и какво ли още не.

Дърводелският цех се е занимавал както с изработката на ски и шейни, така и с принадлежности като щеки, стеги (после ще обясним за какво се ползват), а и с едно друго забележително изделие – прътове за овчарски скок, направени от бамбук! Един такъв се намира запазен у по-малкия внук на Марко Костурков – Борислав, който си сппомня как е брулел с него череши в двора на родната си къща на бул. Цариградско шосе. В този цех са правени и някои гимнастически уреди.

С времето фирмата на Костурков се превръща в най-голямата спортна къща на Балканите. Наричали са я ,,фабрика без комин и дим“ заради мащабите на производството. А то е било на много високо качествено равнище, бързо се налага в практиката и му печели голямо име. Дворецът и известни личности в Царство България са закупували спортни стоки от Марко като най-елитен доставчик. На всички свои изделия Костурков поставя марката ЕМ-КА (от инициалите си) и отдолу надпис: Този знак гарантира за доброкачественость. Звучи чудесно, нали? До 1946 г. всички официални футболни мачове в България са се играели изключително с топки от тази спортна къща. Най-известните ни рефери от този период Георги Огнянов и Тодор Анастасов (по прякор Точето) не са допускали на терена друга топка освен ЕМ-КА.

Как работят дървените ски

На една от илюстрациите виждаме оригинални български ски ЕМ-КА от моята колекция с автентичните щеки. Закупени са през 1943 г. Изработката на тогавашните ски се различава немалко от днешните. Самите ски са дървени, а по външните им ръбове минава специален кант. Той, както и всички останали принадлежности, се закупува отделно, защото клиентът може да избере между няколко метала – стомана, месинг, дуралуминий… Благодарение на канта ските могат лесно да спират, успешно да завиват и скиорът не губи контрол. Дървените ски имат по цялата си дължина и характерен канал откъм долната част, който дава изпъкналост отгоре – също за стабилност.

Друг елемент, който клиентът избира, е това, което днес наричаме ,,автомати“, а тогава тези части са се означавали с немската дума ,,биндунг“. Това е цялата система за закрепване на обувката на скиора върху ската. По времето на Костурков в употреба са били два вида биндунг – по-стар и по-нов тип.

При по-стария обувката първо влиза между две специални метални скоби, наречени баки. Лявата и дясната бака могат да се доближават или раздалечават според ширината на обувката, а когато се напаснат оптимално, баките се фиксират. Горният и долният край на всяка скоба са назъбени – зъбците се ,,захапват“ с отсрещно назъбени метални пластини, завинтени в ската, а после баките се завинтват здраво в дървото с четири винта. Накрая стягаме обувката: лявата и дясната бака имат по едно ,,ухо“, от което тръгват здрави кожени каишки (т.н. лангримени) и обрамчват обувката до петата, а там се стягат с катарама – като колан.

Ето за какво говорим. Под и над баката се виждат и зъбците.

Следващото поколение ,,биндунг“ е т.н. кандахар – названието идва от пистата Кандахар в германския ски курорт Гармиш-Партенкирхен. При кандахарите обувките също се стягат с кожен каиш към баки, но по друг начин, а всяка ска има и пружина, която хваща обувката и после с лост (т.н. щраймер) се опъва, докато я стегне. За разлика от днешните автомати, тези две системи на закрепване не освобождават крака при падане.

Самите ски обувки също изглеждат интересно – върхът им не е остър или заоблен отпред, а е изрязан – цялата предна част е като правоъгълник, за да може обувката да влиза добре в баките и да не стои хлабаво.

Интересен момента са щеките за старите дървени ски. За да са възможно най-полезни и удобни, те трябва да са леки, но също така здрави и издържливи, което в нашия случай ще рече гъвкави. Костурков произвежда около 15 вида, различаващи се по вида дърво (по-евтината леска или скъпите тръстика и бамбук), по големината и по материала, от които са направени колелцата в края на щеките. На върха си те имат метален шип, за да пробиват лесно снега, а колелцата ограничават щеките да не затъват прекалено.

Дървеният материал, от който са изработени старите ски, налага и някои специфични грижи за тях. Когато през лятото ските се съхраняват на топло, дървото се разсъхва и донякъде губи еластичност. Преди самото каране пък те също имат нужда от обработка – освен с ,,ленено или минерално масло“, списание ,,Български турист“ от 1933 г. препоръчва да мажем ските (особено новозакупените) ,,с основен (грунд) восък, за да не попиват влагата, та да прогният, и да издържат на променлива температура“. За да бъдат винаги еластични старите ски и да са защитени при употреба, в магазина на Костурков се продава специално ,,масло за импрегниране ските през лятото и зимата“, наречено ,,Ски-ол“, с което те се натриват и обработват. За старите ,,дървета“ можем да се погрижим и с друго вещество – ,,специален катран за напояване“, означен като ,,Ски-тер“. Някои от тези ски козметики могат могат и да отблъскват дървоядите; продават се в ламаринени кутии, като днешните консервирани храни.

Друг интересно изделие на Костурков са стегите за ски. Ако дървените ски и тенис ракети бъдат оставени на топло, те се „измятат“ и изкривяват. Затова в двата края на ските се поставят стеги, които стягат комплекта с винт подобно на менгеме и пазят ските от изметване.

Скиорите са мажели ските със специална вакса, за да се плъзгат по-добре. Тя обаче е твърда и за да се разтопи и нанася по- удобно, фирма ЕМ-КА произвежда и предлага специална ютия на пара в алуминиева кутия. Ютията нагрява ваксата и тя се размазва по-лесно по дървото.

Една важна принадлежност към старите дървени ски са т.н. подхлъзници – това са ленти, изработени напр. от тюленова кожа (по-качествените) или от коноп (по-евтините), които се закрепват за долната част на ските и така те не се пързалят назад при изкачване на големи стръмнини и хълмове, защото между подхлъзника и снежната покривка се създава силно триене. В Костурковата спортна фирма са се предлагали и двата вида подхлъзници.

Друг важен аксесоар при ски спорта и сега са очилата за сняг. В магазина на Марко Костурков те са с целулоидни наочници, за да не се счупват при евентуално падане и така да не нараняват очите.

Произвежданите на бул. Дондуков 24 спортни раници също са много старателно направени – те имат откъм задната си част т.н. самар – две кожени презрамки, за да не прилепва раницата към  гърба и да не го изпотява.

Вносител на водещи световни марки спортно оборудване

Спортната къща ЕМ-КА произвежда огромно разнообразие от спортни артикули, но също така има заслуга за проникването и трайното установяване в България на изделията на водещите световни марки спортна екипировка. Някои от тях съществуват  досега.

Костурков продава елитните тенис топки и ракети на ,,Дънлоп“, ,,Слезинджър“ (с такава ракета играе известният тогава английски тенисист Фред Пери, трикратен шампион на ,,Уимбълдън“ и играч № 1 в света през 1934 – 8 г.) и ,,Уилсън“, ски ,,Росиньол“ и ,,Алпина“, оборудване за тенис на маса ,,Максиматор“, спортни обувки и топки на ,,Пирели“…

Той внася и екипировка за малко познати в България спортове – щеки за голф, стикове и шайби за хокей на лед, кънки… ,,До средата на 70-те г. металните колове и обтегачи  около мрежата на тенис кортовете в Борисовата градина бяха марка „Дънлоп“, внесени от нашия дядо Марко Костурков“ – спомня си внукът му Борислав.

Дарител, спомоществовател и деен гражданин

Много значими са дейността и ролята на Марко Костурков за създаването на съвременна материална база за българския спорт. Тъй като бизнесът му без съмнение е вървял много добре, той е можел да си позволи да бъде голям спонсор и дарител. Този човек оборудва на собствени разноски гимнастическите салони в българските училища с успоредки, халки, кози, халки, висилки и други уреди Днес в известната хижа Еделвайс на Витоша може да се види термометър ,,Байер“, който работи и досега и е дарен там в средата на 30-те години от самия Костурков. С финанси и много екипировка и оборудване подпомага Българския туристически съюз (БТС) и младежката му секция – Юношеския туристически съюз. Костурков е един от основните, ако не и основният спонсор но ФК Левски с пари, екипи и спортно оборудване. Изобщо отношенията на Марко Костурков с футболните запалянковци са забележителна тема. ,,Дядо ми е разказвал, че след мач от ,,най-старото столично дерби“ – Левски срещу Славия – е канел футболистите и треньорите от двата отбора на приятелска вечеря. И всички фенове са се държали културно и възпитано един към друг, нямало обиди, побоища и глупости като сега“ – отбелязва Борислав Костурков.

На 12 януари 1930 г. във Витоша, между Княжево и Владая, е открита и ски шанцата Черния кос – едно ново, модерно и много важно за българските зимни спортове съоръжение, изградено със средствата и спомоществователството на Марко Костурков. Нещо повече – до 1946 г. шанцата носи неговото име и на нея са провеждани първите в България състезания по ски скок.

С тези свои начинания Костурков действа като един чудесен гражданин на България и е запомнен именно като такъв. Защото, както казва по-късно основателят на българския хокей на лед Александър Воронов, ,,колкото и малка да е била материалната база на българския спорт преди 1945 г., тя се дължи на Марко Костурков“.

Маркетинг и реклама на ЕМ-КА

След завършването на висшето си образование в магазина работи и най-големият син на Марко Костурков – Борислав, който въвежда две много важни промени: твърдите цени (т.н. прификс) и сменящата се според световните спортни събития витрина. Дотогава определянето на цените става с пазарене, но след 1934 г. започват да се отпечатват каталози с отбелязани в тях твърди цени на стоките. Каталозите са два – за летни и за зимни спортове. Тези оферти се изпращат и извън София, откъдето клиентите могат да си поръчват артикули. Един такъв каталог от края на 1930-те г. – зимен – имам щастието да притежавам и аз – истински писмен източник за дейността на ЕМ-КА. Можете да го изтеглите от този линк ==> каталог-ски-магазин-марко-костурков.pdf

Когато вниманието на спортния свят е приковано от голямо събитие – зимни и летни олимпийски игри, балканиада, световни първенства и т.н. – витрината веднага грейва със стоки, адекватни на провежданото събитие. Така например, когато през 1936 г. започват ХІ Летни олимпийски игри в Берлин, рекламите на Марко Костурков гласят: ,,Олимпийци и спортисти! Пристигнаха всички видове спортни облекла и съоръжения по правилника за олимпиадата в Берлин 1936 г.!“.

Придворен доставчик с известни клиенти

Магазинът на Марко е винаги пълен, а понякога му го навестяват и чуждестранни клиенти. През 1940 г. важно събитие във футболна България е първото в нашата история гостуване на съветски отбор – Спартак Москва. Те идват тук по покана на Славия и играят два мача с тях и националния отбор, като побеждават и двата български тима. След това целият Спартак Москва – футболисти, треньори, ръководство – влизат в магазина на Дондуков 24 и закупуват всякакви футболни стоки с цели куфари – наколенки, ръкавици за вратарите, футболни обувки… Клиенти на магазина са били и чуждестранни посланици, а един от най-интригуващите такива е Фьодор Разколников, убит по-късно от агенти на Сталин в Ница през 1939 г.

Съпругата на Марко Костурков – Станка – произхожда от Цариброд. Баща й е бил мирови съдия – най-високата категория в тази професия – в различни градове, между които Одрин. Когато в края на 20-те години решава, че вече е време за стабилен дом, Марко за втори път ангажира строителното бюро на инж. Димитър Агура да проектира и изгради здрава къща със стоманобетонна конструкция. Тя се намира на ул. Хан Аспарух № 25 и е била украсена подобаващо за собственика й – отпред е имало две скулптури на седнали футболисти, всеки от тях авторитетно поставил ръката си върху футболна топка.

Освен съвременна стока, магазинът има и най-модерната за времето си каса тип Манчестър, която може да печата касови бонове – голяма новост за времето си!  Марко Костурков като търговец е бил безукорно честен и неслучайно толкова много чуждестранни партньори са му имали доверие. Години след края на Втората световна война известните западни фирми все още му изпращат писма, мислейки, че е възможно деловите отношения да продължат. Бялата ракета ,,Уилсън“, същата като на Фред Пери, е получена след 1944 г. като благодарност от производителя за изрядното бизнес сътрудничество.

Човекът от желязо

Самият Марко Костурков е бил железен човек! Думата не е само в това, че магазинът е работел и на Бъдни вечер, Нова година и други празници. Когато през 1942 г. съпругата му Станка получава тежък инсулт и се парализира напълно, той в продължение на 12 години се грижи за нея и я гледа неподвижна на легло.

След по-малко от две години – в ужасната разрушителна бомбардировка на 10 януари 1944 г. – магазинът изгаря до основи. Унищожена е почти цялата стока както в складовете, така и в работилницата.

След преврата на 9 септември Марко дава всичките си спестявания (и дори тегли кредити!), за да възстанови бизнеса си. Той смята, че новият обществено-политически строй няма да попречи на честните търговци и производители и че няма да му донесе злини, още повече, че той никога не се е занимавал с политика, не е обичал политически партии и е нямал отношения с тях..

Това обаче не се оказва достатъчно. В края на 1948 г. сградата му е национализирана по Закона за едрата градска собственост и по-късно съборена, защото не се вписва в новия център на София, т.н. Ларго. Новите управници отпускат на Марко Костурков една мизерна пенсия и за да изхранва себе си и парализираната си съпруга, отглежда и продава ягоди близо до днешния кв. Бъкстон. ,,Беше много здрав човек, спеше на земята само върху едно яке. Доживя до 75-годишна възраст – до 15 февруари 1959 г. – когато си отиде след грип и една неуспешна операция“ – разкрива за последните години на Марко Костурков неговият внук Борислав.

Години след 1948 западните фирми все още му изпращат писма с идеята деловите отношения да продължат. Той е бил безукорно честен и неслучайно толкова много чуждестранни партньори са му имали доверие!

От старата школа

Колко сръчни и умели са били майсторите от спортната къща на стария производител, личи от факта, че някои от тях продължават своята работа и след Втората световна война.Старите софийски спортисти още помнят техните работилници, в които, освен да купиш нова футболна топка или шейна, можеш да поправиш старата и да научиш каки ли не спортни тайни. Такива легендарни хора са напр. сарачът Стоян Алексиев (р. 1906) – най-добрият майстор на футболни топки в София цели десетилетия. На ъгъла на работилницата му на бул. Дондуков и ул. 11 август са се събирали най-известните български футболисти от 60-те и 70-те – Георги Аспарухов – Гунди, Никола Котков, Христо Илиев – Патрата и много други. Сред тези хора все още е бил жив духът на някогашното спортсменство.

Друг такъв забележителен човек е майсторът на шейни тип ,,Давос“ бай Павел. Той до края на живота си е поправял ски и шейни в работилница на бул. Тодор Александров, до Арменския дом на културата ,,Ереван“.

Аз се смятам за щастлив, че успях да се докосна до все още оцелелите свидетелства за дейността на този изключителен човек, станал бляскава част от историята на българското спортно оборудване и техника. Наистина благодарение на такива хора една страна може да върви напред. Марко Костурков е не само производител, той е и образцов предприемач, и истински загрижен за развитието на България гражданин. Дано имаме колкото се може повече като него!

Друг такъв невероятен български производител на техника е собственикът на легендарната Часовникарска централа ,,ГНОМОНЪ“ в София – Георги Хаджиниколов. Нашето изследване за него можете да видите тук:

Българските часовници ГНОМОН от Царство България (ВИДЕО)

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 2-2019 (дата на излизане 8.ІІ.2019), под заглавие ,,Слалом в царско време“.