Българска солуксова лампа
Как работи солуксовата лампа? Цъкнете в Сандъците – Sandacite!
Преди няколко седмици започнахме серия публикации, посветени на неизвестни или малко познати образци българска електромедицинска техника. Сега отново обръщаме поглед към тази тема.
Солуксовите лампи са вид електромедицинска апаратура. В началото на 1960-те г. започва производството и разпространението им и в България. Тези лампи се използват за лечебни нагревни при ушни, носни, зъбни и гърлени заболявания.
При тях като светлинен източник се използват електрически крушки с нажежена жичка с мощност от 300 до 1000 W. Те дават излъчване, богато на инфрачервени и видими светлинни лъчи и бедно на ултравиолетови лъчи.
На фиг. 1 и 2 са показани солуксови лампи, произвеждани у нас и се наричат Хеллукс-300 и Хеллукс-1000. Те са продукция на Слаботоковия завод в София. Както се вижда от фигурите, електрическите крушки са монтирани в рефлектор (метален отражател) и тубус, свързани подвижно с метален статив. На тубуса са може да се поставят червени или сини стъклени филтри. На долната фигура е показана схема на лампата Хеллукс- 1000. Лампата Л се включва направо към мрежата, а с ключа К може да се регулира стойността на тока на три стъпала чрез включване на съпротивленията R1 и R2.
Литература:
Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.
Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.
Вашият коментар