Какво е хронаксиметрия? А хронаксиметър? Ей сега в Сандъците – Sandacite ще Ви обясним всичко.

Хронаксиметрията  е метод, чрез който се определя стойността на хронаксията. Хронаксията е най-малкото време, за което дразнител действа върху тъкан, влакна или клетка на организма и ги възбужда. Съществуват три вида хронаксиметрия, които определят прага на дразнимост – на мускулната тъкан, на нервите и на двигателния апарат. Под праг на дразнимост трябва да разбираме праг на чувствителност. В електромедицината това означава моментът на първото почувстване на тока. Най-ниското напрежение, при което подадените към организма постояннотокови импулси предизвикват дразнене на мускулите, се нарича реобаза.

Както вероятно вече сте се досетили, уредът, с която се установява прагът на дразнимост, се нарича хронаксиметър. В България такива уреди са произвеждани за първи път през втората половина на 50-те години в Слаботоковия завод в София.

Слаботоков завод Ворошилов София

В апарата Хронаксаметър се използват блоккондензаторни батерии и живачен ритмичен прекъсвач, с които се произвеждат два вида импулси:

а)  правоъгълна — с отвесни преден и за­ден фронт — като се накъсва постоянният ток с живачния прекъсвач (12);

б)  трионовидни — с отвесен преден фронт и експоненциален заден — при кондензаторно изпразване.

Постоянното напрежение се получава от двупътен лампов изправител с голям изглаж­дащ филтър (11), който свежда пулсациите под 0,02 %. Амплитудата на импулсите може да се мени плавно посредством двоен потенциоме­тър (1) на изхода за грубо (300 V) и фино (30 V) регулиране. Продължителността на импулсите се нагласява (също плавно), като се променя времеконстантата на успоредно свързаните ли­неен потенциометър (регулатор 2) и блоккондензаторна батерия. Тя се отчита по скалата на потенциометъра в три обхвата (А, В, С). Чрез превключвателя (6) апаратът може да пре­минава от единични импулси към серия от последователни импулси през 1 сек. Периодът от 1 сек се поддържа от живачния превключ­вател, който се задвижва от малко синхронно електромоторче. Изходящото напрежение се удвоява автоматично, когато се премине от реобаза към хронаксия (превключвател 8). За да не зависят измерванията от вътрешното съпро­тивление на пациента, на изхода се превключ­ва с (9) съответно последователно съпротивление 10 000 или 6000 ом. Електрическата схема на апарата за хронаксиметрия е извънредно опростена и затова гаран­тира бързи и точни измервания.

Фиг. 2. 1 – регулатори за амплитудата на импулсите; 2 — регулатор за тяхната продължителност; 3 — скала за отчитане на хронаксията ; 4 — превключвател за поляритета на пациентните клеми; 5— главен ключ със сигнална лам¬пичка; 6 — превключвател за единични или серия импулси; 7 — също за правоъгълни или експоненциални импулси; 8 — също за реобаза или хронаксия; 9 — също за изход¬ното съпротивление в пациентния кръг; 10 — също за обхватите на скалата за хронаксия; 11 — изглаждащ филтър; 12 — живачна ампула — превключвател, задвижвана от електромоторче; 13 — защитно реле

В пациентния кръг са предвидени раздели­телни контакти на едно защитно реле (13), което прекъсва този кръг в случай на повреда в регулатора (1). По такъв начин пациентът се предпазва от нежелателни токови удари.

Техническите параметри на апарата за хронаксиметрия са: на­прежение за измерване на реобазата — от 1 до 150 V; напрежение за измерване на хронаксията — от 1 до 300 V; максимална ам­плитуда на импулсите — до 50 mA; продъл­жителност на импулсите: при реобаза — 1 сек; при хронаксия — от 6 до 93 000 микросекунди. Единични импулси се подават ръчно, а серия импулси — през 1 сек — автоматично.

Фиг. 3. Електрическа схема

Апаратът Хронаксиметър може да се включва към промен­ливотокови мрежи за 110, 127, 150 и 220 V и 50 Hz. Консумацията от мрежата е ~70 W.

Конструктивно той е оформен панелно в мета­лен кожух (фиг. 2). Габаритните размери са  540 х 350 х 320 мм, а теглото  — 25 кг.

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.