Айде в Сандъците – Sandacite за уредбата У-25Т и схемата й!

Транзисторната усилвателна уредба У-25Т е производство на завод Електроакустика Монтана от първата половина на 1960-те години.

Тя служи за усилване на говор и музика от грамофон, микрофон, магнитофон и радиоприемник Уредбата е използвана за озвучаване на ресторанти, дансинги, кул­турни домове, както и за домашни нужди.

Качествените показатели на уредбата У-25Т са следните:

1. Номинална изходна мощност 25 W при асиметричен изход и номинални изходни импеданси 4 Ω и 16 Ω.
2. Чувствителност на входовете:

микрофон — 1 mV при входен импеданс 2 kΩ;

грамофон — 100 mV при входен импеданс 200 kΩ;

магнитофон — 250 mV при входен импеданс 500 kΩ; радиоприемник — 25 mV при входен импеданс 200 kΩ.

3. Честотен обхват от 40 до 12 000 Hz при неравномерност на че­стотната характеристика ± 2 dB
4. Коефициент на нелинейни изкривявания при честоти от 40 до 100 Hz и до 3000 до 12 000 Hz, по-малки от 6 %, а при честоти от 100 до 3000 Hz, по-малки от 3 %
5. Ниво на собствения шум:

за микрофонния вход — 50 dB;

за останалите входове — 55 dB.

6. Възможности за тонкорекция:

при 40 Hz +15 dB;

при 12 kHz ± 15 dB.

7. Захранване от мрежа 220 V или от акумулаторна батерия 12 V.

Транзисторната уредба може да работи в температурни граници 263 —308° К (от —10 до +35° С) при относителна влажност до 65%. Тя има малки размери и тегло и е снабдена с подходящ калъф за удобно пренасяне.

Усилвателят е с 10 транзистора, българско производство от Комбината в Ботевград. Всички стъпала в усилвателя работят по схема със заземен емитер. Приложени са отрицателни обратни връзки, които имат локален характер, вслед­ствие на което опасността от самовъзбуждане вследствие на лоши фазови характеристики на стъпалата е намалена до минимум.

КРАЙНО СТЪПАЛО

Това стъпало е с транзистори SFT-214. То е двутактно и работи в дълбок режим АВ. Благодарение на малката стойност на тока на покой стъпалото има голям к. п. д. — 70 %.

За да се получи номиналната зададена мощност 25 W, на транзи­сторите SFT-214 трябва да бъде приложено колекторно напрежение U_K = 35 V. При обикновена двутактна схема това е недопустимо, тъй като общото напрежение, което се получава за един транзистор, е 2U_к = 70V, а за транзистора SFT-214 U_{к доп} = 40 V. Поради тази причина е използвана схемата с разпределен товар в емитерната и колектор­ната верига (фиг. 1).

При тази схема при режим на покой напрежението в прехода ко­лектор-емитер е равно на колекторното напрежение поради незначи­телното падение на постояннотоковата съставяща в половината на пър­вичната намотка на изходния трансформатор. При сигнал емитерът е повдигнат по отношение на земята на такъв потенциал, че напрежението в прехода колектор — емитер остава постоянно и равно на напреже­нието при покой (36 V).

За да се получи най-малка индуктивност на разсейване в из­ходния трансформатор, той е навит с четири проводника паралелно. Трансформаторът играе същевременно ролята и на автотрансформатор, тъй като товарната права има наклон, който осигурява из­ходен товар на стъпалото, равен на 16 Ω. При използване на висо­коговорител с импеданс 4 Ω е предвидена специална намотка.

Крайното стъпало работи с ток I_{к макс} = 2,2 А, при което се полу­чава консумация на постоянен ток само от него I_{к ср} = 1,4 А.

При схемата с разпределен товар в емитерната и колекторната верига се получава дълбока отрицателна обратна връзка, която из­мества ниската гранична честота на крайния транзистор SFT-214 при схема със заземен емитер от 1300 Hz на 22 kHz. Освен това отрица­телната обратна връзка е локална, поради което се намалява опас­ността от самовъзбуждане вследствие на лошата фазова характери­стика на изходния трансформатор. Отрицателната обратна връзка също така дава възможзност за замяна на крайните транзистори без специален подбор.

Температурната стабилизация на крайното стъпало е осъществена едновременно от товара в емитерната верига и делителя, съставен от съпротивленията със стойност 300 Ω и 1 Ω, с които се увеличава екви­валентното стабилизиращо съпротивление в границите от 263 до 318°К (от —10 до 45° С).

ДРАЙВЕРНО СТЪПАЛО

Необходимата входна мощност на крайното стъпало е 400 mW. Драйверният трансформатор е със сравнително малък к. п. д. (0,6) с оглед да бъдат намалени неговите размери. Това от своя страна из­исква от драйверното стъпало по-голяма мощност, а именно 730 mW.

Драйверното стъпало е с транзистор SFT-132. То работи в режим A. За да не се превишат допустимите колекторни загуби, тран­зисторът е поставен на радиатор с охлаждана площ 50 mV което уве­личава разсеяната мощност до 1 W при температура на околната среда до 318° К (45° С).

Коефициентът на трансформация на драйверния трансформатор е единица. За по-добро прехвърляне при ниските честоти при сравни­телно малките размери на трансформатора в него е предвидена ком­пенсационна намотка, която компенсира 50% от постояннотоковото подмагнитване на първичната намотка.

Драйверното стъпало работи също в схема с разпределен товар в емитерната и колекторната верига, като по този начин се получава възможност да се работи с колекторно напрежение, по-високо от ½ U_{к доп.}

Тъй като входът на драйверното стъпало е нискоомен (300 Ω), свързването с предусилвателя трябва да бъде чрез емитерен повторител. Емитерният повторител е с галванична връзка. Стабилизацията на работната точка на драйверното стъпало и на емитерния повто­рител (преддрайверното стъпало) става посредством съпротивле­нието 560 kΩ.

Мощностният възел, съставен от крайното стъпало, драйвера и емитерния повторител, представлява функционален блок и се задейст­ва с променливо напрежение 6,5 V.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Предусилвателното стъпало с транзистор Т₆ осигурява усилване на напрежение 26 dB, което се постига благодарение на високоомния вход на емитерния повторител Т₇. Този предусилвател работи с ко­лекторно напрежение 32 V. Стабилизацията е осигурена от делителя на напрежение, съставен от съпротивленията 100 kΩ и 10 kΩ.

Предусилвателното стъпало с транзистор Т₅ осигурява усилване на напрежение 20 dB. Входното съпротивление на този предусилвател е съобразено с изходното съпротивление на тонкоректорната група преди него.

Тонкоректорната група има честотна характеристика с ветрило­образен вид. Тя дава общо затихване 20 dB, което се компенсира от стъпалото с транзистор Т_ъ. За правилното действие на тонкоректора е необходимо стъпалотo, свързано на входа на тонкоректора, да бъде с нискоомен изход. Това е реализирано чрез стъпалото с транзистор T₄, свързан в схема на емитерен повторител.

Стъпалото с транзистор Т₃ работи с колекторно напрежение 12,5 V и дава усилване 32 dB, тъй като работи без емитерно съпро­тивление. Стабилизацията на работната точка се осъществява чрез от­рицателна обратна връзка, реализирана със съпротивление 56 kΩ.

Смесването в уредбата се осъществява посредством два потен­циометъра по 10 kΩ и логаритмично действие. Влиянието между два потенциометъра е намалено чрез съпротивленията по 1,5 kΩ.

Микрофонният вход има чувствителност 1 mV и входно съпро­тивление 2 kΩ. Микрофонното стъпало е с транзистор ОС603. За да се намалят шумовете, това стъпало работи с намалени колекторно на­прежение и колекторен ток. Тъй като в случая сигналът е много слаб и няма опасност от нелинейни изкривявания, отрицателната обратна връзка по ток е премахната, което спомага при сравнително ниското колекторно напрежение 9 V да се получи усилване на напреже­ние 20 dB.

Високоомните входове за грамофон, магнитофон и радио са свър­зани с отделно стъпало с транзистор T₂, работещо като емитерен повторител.

В изхода на стъпалото Т₃ е включен делителят 330 kΩ — 60 kΩ от който се взема необходимото напрежение за магнитен запис.

Всички входове са изведени направо на съединители. Смесването се извършва при включени източници на входовете с помощта на по­тенциометрите по 10 kΩ, като комутация на отделните входове няма.

ТОКОЗАХРАНВАНЕ (фиг. 2)

Захранването на транзисторната уредба се осъществява от токозахранваща група, състояща се от токоизправител и електронен ста­билизатор. Токоизправителят е конструиран по схемата на Грец с гер­маниевите диоди SFR-106. Максимално допустимият изправен ток е 1,2 А.

Електронният стабилизатор е съставен от три транзистора SFT-214, SFT-131 и SFT-353, от които първият е регулиращ и с до­пустима мощност на разсейване 40 W. Стабилизаторът е изчислен за максимален изправен ток 1,5 А, като поддържа стабилизирано напре­жение 36 V.

За да може крайното стъпало да отдаде номиналната, си изходна мощност, необходимо е захранващото напрежение да не се изменя с повече от +1 %. С помощта на електронния стабилизатор захранва­щото напрежение се изменя много малко, а именно от 36 V при режим на покой то става 37,7 V при максимален сигнал и изходна мощност 30 W.

Изглаждането на пулсациите на изхода на изправителя, който е същевременно вход на електронния стабилизатор, се извършва от електролитен кондензатор с капацитет 1000 µF. Освен това за същата цел на изхода на електронния стабилизатор е включен кондензатор с ка­пацитет 500 рF. В схемата на електронния стабилизатор е включен ценеров диод Д811, осигуряващ опорно напрежение 11 V. В изхода на стабилизатора е предвиден делител на напрежение, състоящ се от две съпротивления и един потенциометър, с помощта на който се устано­вява режимът на маломощния транзистор SFT-353. Това е необходимо, тъй като ценеровите диоди Д811 имат опорно напрежение, изменящо се в границите от 10 до 12 V за различните екземпляри.

Конструктивното оформление на транзисторната усилвателна уредба У-25Т е такова, че с него се осигурява значително топлоотдаване чрез естествена вентилация. За целта транзисторните радиатори имат голяма повърхност и са отдалечени един от друг на достатъчно раз­стояние. Охлаждащите повърхности са монтирани във вертикално по­ложение и са оцветени в черно, за да се намали коефициентът на из­лъчване на лъчистата енергия по посока радиатор — околна среда. Тези участъци от радиаторите обаче, които са. подложени на непо­средствено инфрачервено облъчване от трансформатора, са неоцветени и полирани.

Основен конструктивен елемент на уредбата е рамка, върху която са монтирани трансформаторите, охлаждащите плоскости и печатните платки. Платките са три, като цялостната електрическа схема е разде­лена на три главни функционални блока: предусилване, мощностен блок и токозахранващо устройство. Рамката заедно с всички монти­рани върху нея елементи се поставя в метална перфорирана кутия, снабдена със стойка, която осигурява свободното преминаване на въздуха през усилвателя.        .

Лицевата част на усилвателя е пластмасова рамка. Съединителите за различните източници на сигнал са на задната страна на усилва­теля. На същата страна е изведен и превключвателят за мрежовите напрежения.

Отворите на перфорираната кутия са кръгли с диаметър около 2 mm с цел да се предотврати попадането на проводящи тела във вътрешността на уредбата.

Работното напрежение е 36 V. Напрежение, по-високо от работ­ното, съществува само във веригата на мрежовото захранване, съ­стояща се от първичната намотка на мрежовия трансформатор, пре­късвача и волтажния разпределител.

А ето и друга една уредбичка, пак монтанска… :)

Радиотранслационна уредба ТУУ-1