Повредата не е във вашия телевизор!

Днешната публикация ще ни върне директно 40 и кусур години назад. Нейната тема е качеството на българските телевизори от онзи период и по-точно – кои са най-честите повреди в тях, как се решават, как се търсят виновните и какво се прави в случаи на масови повреди на един и същ модел телевизори. Сигурни сме, че ще Ви бъде интересно. Приятно четене!

,,Много по-смело си взех жена, отколкото те­левизор. Знаете защо — телевизорът по-рано показва капризите си. Един техник, като го въртя-въртя по масата, хвърли му капака и от­сече:

— Такива апарати в завода дават като на­казание на най калпавите работници!

Това е лъжа. В Слаботоковия завод Кли­мент Ворошилов няма калпави работници. В такова реномирано предприятие с дългого­дишни традиции и опит професионалното отношение към работата — прецизността, техническият прогрес и високото качество — харак­теризират заводския почерк.

Истина е обаче и това, че от „двойката“ дълго не можеха да се отърват. Не че кон­струкциите бяха лоши или параметрите на изделието не отговаряха на съвременните изисквания за телевизора, не! Само заради многото рекламации е така. Като че ли под бича на някакво проклятие тъй добрите в за­вода апарати скоро започват да дефектират, често даже без да дочакат купувачите си. Това е потвърдила и една най-случайна проверка, направена в складовете на окръжно стопанско предприятие „Търговия на едро“ в Търгови­ще: имало всичко 780 телевизора, произведе­ни във „Ворошилов“ и 135 от тях не работели. А тази проверка не е единствената. И не е изключение.

В търсене на достойния отговор

С друг такъв случай не мога да се похваля — да кажа на директор, че идвам при него, защото предприятието има много рекламации, и той да ми каже „Добре дошъл!“ Затова се заклех да внимавам. А Иван Михайлов, заместник-директорът по техническите въпроси на заво­да, ме покани приветливо на масата и макар че телефоните му даваха толкова възможности да се измъкне, той не използва нито една.

— Знаете ли колко бе обиден колективът на тази „двойка“ — започна той. — Защото е по наследство: заради рекламациите за „Мизия“ и „Мургаш“, които тогава се компрометираха и ги спряхме. Сега се съдим с кюстендилския завод и той ще плати загубите — над 300 000 лева ни струват техните интегрални схеми! Но моралните загуби кой ще ни плати, престижа?

Това било преди няколко години. Прехвър­лили производството на интегралните схеми от Ботевград в Кюстендил и станало чудо: пристигали нормални схеми, входящият контрол не засичал никакви дефекти, монтирали ги, апаратът работел добре и първите осемнайсет часа. че и цялото денонощие… Раз­писвали паспортите на телевизорите и ги пре­давали на търговията, без да подозират дори, че съвсем скоро звукът ще почне да „гьгне“ и качеството на приемането въобще ще се вло­ши. Клиентите започнали походите си към сервизите, сервизите надали вой, вестниците се чудели какво да правят с получените писма на отчаяните зрители… Измерили пак току-що получените схеми нормални! Но отделили няколко настрани — след време дефектите се проявили от стареенето. Наложило се да спрат работа — страшно сътресение за завода! — и бързо да разпратят рейдови бригади от специалисти по всички окръзи. Оттогава се гледа с подозрение на „Ворошилов“.

Най-достойният отговор в такъв случай е: чувствително да се подобри качеството на новите изделия. Затова Слаботоковият завод е едно от тринадесетте предприятия, които от ноември 1976 пробно внедриха комплексната система за управление на качеството. На всички работници и низови ръководители обясни ли, че това вече е борба за високо качество върху основата на стандартизацията. Не на определен норматив-инструкция трябва да от­говаря изделието и отделните му възли, а на стандартизационен документ, който има значението на закон и неизпълнението му се на казва съответно по закон! Засега в завода са утвърдени 30 такива „закона^–и по тях експе­риментално се работи още от юли 1976.

— Аз съм главен отговорник по внедрява­нето на тая система и затова доста почетох съветска литература — усмихна се Иван Михайлов. — Мисля, че вече я познавам добре и за­това ще споделя мнение за няколко недоста­тъка в приложението й у нас. Първият е, че тя почива на стимула ..добра работа — високо за­плащане“, а на практика това може да се при­ложи само за производствениците — как тога ва ще спечелим и конструктора за това високо качество? Можем само да го накажем с пони­жение, но заплатата му е еднаква и ако работи добре, и ако само отчита работа. А в Съвет­ския съюз се дава и премия за качествена ра­бота, има предвидено специално „перо“. Вто­ро: високото качество не зависи само от р ботника, защото и той все повече е зависим от апаратурата. А нашата е морално остаряла, че и се поврежда лесно. Докато я оправи, се на трупва много продукция, която после същите хора трябва да окачествят за много по малко време. Това значи, че самото внедряване на си­стемата изисква известни капитални вложе­ния. Трети проблем, който дано нн тормози са­мо на този етап, е, че сме кооперирани е петде­сет предприятия и ако те не ни дават качествени материали, нашето качество също пропада. Поне техният изходящ контрол трябва да работи по нашата система…

Иван Михайлов се оправи набързо с побесне­лия вече телефон и продължи:

— И оше едно — тази система се внедрява само в заводите-производители, а институ­тите остават настрана. Как ще произвеждаш качествено, ако изделието не е „направено“ още в техническата документация?! Имахме една голяма разправия с нашите „София 11“: сбъркали нещо в документацията, ние се запа­сихме с материали и се подготвихме за рабо­та, а те тогава се сетиха да нанасят промени…

Като говорим за качество, ние разбираме оная съвкупност от свойства на изделието, които задоволяват определена потребност на определен етап от време и при определени раз­ходи. Прецизността вече е, както се казва, „по­вече от необходима“ — разговаряме с Леонид Петрински, заместник-началник на отдела за технически контрол в завода. Правилно сте за­белязали, че пред името му няма „инж.“ — той е завършил математика. И задачата му е ма­тематическа — пресмята вероятността да се случи повреда в телевизора ни примерно за 1500 часа работа. Наш човек — нашите инте­реси защищава! И престижа на завода! Върху вратата на лабораторията му има само една дума — „Надеждност“. Затова я намерих труд­но от натъпканите из коридорите телевизори — сякаш цялата администрация се бе зази­дала зад тях. Те са „таблото“ за преизпълне­ние на плана — наднорменото търговците не вземат, защото и без това складовете им са препълнени /въпреки „новите цени“ от това лято/.

— Ами като хората гледат още „Оперите“ и „Кристалите“! — докривя му на Петрински. — Ние и на транзистори минахме, и на интегрални схеми, а те се греят още на ламповите…

Около него тихо бучаха трийсетина телеви­зора с по една нерешена „кръстословица“ на екрана. Всеки ден оттук „изписват“ най-ста­рите пет, а на тяхно място вземат нови слу­чайни „пациенти“. Цяла седмица, по 18 часа напрекъсната работа в денонощието, при мак­симално напрежение и максимално допусти­ма температура — така най-бързо излизат де­фектите. Това е оперативна проверка, която Петрински провежда непрекъснато /свръх задължителните две ежегодни/ за средно вре­ме на безотказна работа. Защото качеството наистина е проблем, а отделът трябва да по­могне.

Ако някога сте обичали една работа истин­ски и се гордеете с професията си, ще разбере­те Леонид Петрински. Слабите токове са били най-силната му младежка мечта и даже уни­верситетът не го е разубедил. Започнал в за вода като настройчик на радиоприемници — всичките радиошкафове на „Ворошилов“ са „одухотворени“ от него! После работил към отдела на птавния конструктор в бригада „Мо­дели, мостри и експонати“, където се правели прототипите на новите изделия. Ех, какво вре­ме е било — хвърли апарата през прозореца и той пак ше проработи! И че сега не е съвсем така, му тежи. Хванал се стъпка по стъпка да изследва защо толкова добри телевизори скоро вече не са чак толкова добри. И тогава извел „теоремата“: щом изискванията за ка­чеството на градивните елементи са по-малки от изискванията за качеството на изделието, в което са включени, тс високите изисквания към цялото изделие са фантасмагория! Каза­но на прост език, това приблизително означа­ва, че ако строиш кораб с гнили дъски, по-ве­роятно е да идеш при рибите, отколкото на другия бряг. А доказателството? Преписал Петрински изискванията за средно време на безотказна работа поотделно за всички, вло­жени в телевизора, градивни елементи: според средноевропейските значения за тяхната на­деждност и според нормите за нашите произ­водства. Шапката му хвръкнала — за нашите  кондензатори например изискванията били около 100 пъти по-ниски, за транзисторите ни – 200 пъти! Хубаво е, че ги правят по-добри поне, иначе, като изчислил надеждността на телевизора с градивни елементи според сре­дноевропейските изисквания, излязло, че с повече от двайсет пъти апаратът надскачал вероятната си теоретическа надеждност с елементи по нашите изисквания. А и телеви­зорите трябва да са на световно ниво. Нещо повече — „София 21“ претендира за „К“…

Сега вече разбираме Михайлов — петдесет предприятия отговарят за качеството на едно с изделие и едно предприятие страда даже само ₍ поради некоректността, посредствеността или безотговорността на петдесет други. Затова, когато държим за професионализъм в работата и с него свързваме „световното ниво“, трябва да си даваме сметка, че това е комплексен проблем и само с напъните на отделни пред- £ приятия много не ще постигнем. Рекламация та приравнява — за нея 50 е равно на едно. И обратното“.

Христо Буковски, сп. Отечество 23-1976.

ДФ Микропроцесорни системи Правец

Днес в Сандъците ще Ви припомним какво предлагаше ДФ Микропроцесорни системи Правец през 1989 г.!

Държавната фирма Микропроцесорни системи Правец е регистрирана като фирма в на­чалото на 1989 г., но като произ­водител на микропроцесорни системи тя има повече от шест­годишна история. В основата и са заводи с дългогодишен про­изводствен опит: Комбинатът за микропроцесорна техника Правец, завод Аналитик Михайловград, Приборостроителният комбинат Петрич, Предприятието за графични пе­риферни устройства — Габро­во, и др. В организационно-про­изводствената структура влизат още Институтът по микропро­цесорна техника, Заводът за ин­струментална екипировка — Горна Малина, Комбинатът за комплектация на микропроце­сорни системи Системинженеринг, комбинатът за мик­ропроцесорни устройства Микросистеми София, За­водът за регистрационна техни­ка — Самоков, и др.

Или, накратко казано, в струк­турата на фирмата са включени звена, които дават възможност за пълно затваряне на цикъла, като са обхванати всички еле­менти на разработването, про­изводството и сервизното обс­лужване на микропроцесорни системи, както и разработване­то и разпространяването на програмно осигуряване. В ней­ната структура влиза и дъщер­ната фирма Програмни про­дукти и системи, специали­зирана в нови софтуерни технологии и продукти.

Научно-производствената, проектно-конструкторската, производствената и търговска­та дейност на фирмата са ори­ентирани в няколко основни направления.

* Производство на 8- и 16-битови персонални компютри, съвместими с компютрите на Apple и IBM. Ново перспектив­но направление са 32-битовите микрокомпютри.

* Въз основа на комплсктованите с необходимата периферия и софтуер компютри, както и свързването им в локални мре­жи със скорост на предаване на данните от 150 КБ/сек до 10 МБ/сек се предлагат системи за автоматизация и информа­ционно обслужване на админис­тративно-управленската и ин­женерната дейност.

* Разработване и производст­во на микропроцесорни си­стеми за управление на непре­къснати технологични процеси – с модулна конфигурация, с въз­можност за диагностика и самодиапюстика в процеса на работа, с бързо и удобпо обс­лужване.

* Предлагат се отделни или системни средства за измер­ване, прибори и програмно оси­гуряван е с високи метроло­гични характеристики, разши­рени изчислителни функции и възможности за изграждане на многофункционални информа­ционно-измервателни системи.

Единадесет процента от персонала на фирмата Микроп­роцесорни системи са ан­гажирани в разработването на базов и приложен софтуер за различните отрасли на нацио­налната икономика.

За осъществяване на сервиз­но-инженерингови услуги фир­мата разполага със сервизни звена в 30 града в нашата стра­на и в Съветския съюз. Разра­ботват се и се реализират проек­ти за автоматизация по поръчка на клиентите. Фирмата предс­тавлява и обслужва сервизно продукцията и оборудването на чуждестранни партньори, сред които IBM, „Schering“, „Hewllet Packard“ и др.

Характерна особеност на про­изводството в държавната фир­ма Микроп­роцесорни системи Правец е доброто технологично равнище и нарастващият дял на автоматизацията. Произвеждат се печатни платки по двуслойна и многослойна технология с ма­шини и технологии на фирмите Шеринг, Аргон и Шмидт. Пред­стои пускането на технологични линии за импулсни захранващи блокове, вентилатори, кабелаж, инструменти за едрогабаритни пластмасови форми, танцови инструменти, мозаични глави за принтери, стъпкови двигате­ли и др.

Фирмата разполага с научен потенциал в собствен институт и конструкторско-технологични звена във всяко поделение, както и със собствен учебен център за подготовка на кадри. Всичко това и позволява да осъществя­ва гъвкава научно-техническа политика и да следва световни­те развойни тенденции и тър­говска конюнктура.

Държавната фирма Микроп­роцесорни системи Правец е търсен и желан чуждестранен партньор. Част от продукцията се изнася в повече от 20 страни, като 65% от общия износ е предназначен за СССР. Външнотърговските операции се осъществяват чрез посредничеството на собстве­ното инженерингово-търговско предприятие Правец—Комекс. Добри възможности за пробиви на чужди пазари осигу­рява участието в смесени предприятия и задгранични фи­лиали. Над 15 съвместни предп­риятия вече са изградени в СССР. Фирмата е представена във ФРГ и Сингапур. Преки връзки се осъществяват с орга­низации от Куба, Унгария, Че­хословакия, Полша и ГДР.

Микропроцесорни системи със седалище в Правец е най-крупната по рода си фирма в страната, но трябва да се под­чертае, че тя не е единствената в своята област и нейното раз­витие благоприятно се стиму­лира от конкурентните прояви на другите сродни фирми и предприятия. Според стопанс­ко-управленските принципи, от които тя се ръководи в своя­та дейност, важно място заемат принципите за предоставяне на клиентите на качествени систе­ми за комплексно решаване на проблемите, за насоченост към клиента и пазара, за защита на природата чрез чисти и осигуре­ни производства, като условия за успеха и развитието.

А ето и брошура на предприятието – вече като Микропроцесорни системи ЕАД – от 1990-те години:

 

Вижте малко за Системизот – българските компютърни системи!

Днес ще ви разкажем за едно от предприятията от славното минало на българските компютри.

Институтът за приложни системи Системизот е създаден през 1978 г. към инженеринговото предприя­тие Изоткомплект, а от 1984 г. се обособява като специализирано звено в системата иа ДСО Изот. Основните му дейности са производство, адаптиране, разпространяване и внедряване ня приложни системи с електронноизчислителна техника Главната задача на института при създаването му е да бъде свързващо звено между разработчика и производителя (в рамките на ДСО Изот), от една страна, и потребителите на прилож­ните системи, от друга.

В своята дейност ИПС Системизот сътрудничи тясно с Централния институт за изчислителна техни­ка и заводите производители в системата иа ДСО ИЗОТ, като основно разработва програмни продукти за техническите средства, произвеждани в системата на обединението. По-точно казано, програмните про­дукти са ориентирани към следните електронноизчис­лителни системи:

1. Миникомпютри от типа ИЗОТ 1016С (СМ-4) с опе­рационна система Диамс-Б.

1. Персонални 8-битовн компютри Изот 1031С под управлението иа операционна система ДОС Умко, съвместима със СР/М.
2. Персонални 16-битови компютри Изот 1036С и Изот-1037С под управлението иа операционна система ДОС ПК.
3. Локални мрежи от мини- и персонални компют­ри от типа Мрежа СМ~4 и Изотринг,

Главните направления на работа на института са:

• Разработка и внедряваше иа приложно програмно осигуряване за автоматизация иа проектирането, ня автоматизирани работни места на база професионал­ни компютри, иа приложни системи за автоматиза­ция на учрежденската дейност и автоматизация иа управлението иа машиностроителните предприятия.
• Разработка ня технологии за създаване ня прог­рамни продукти и внедряване ня съвременни инду­стриални методи за програмиране и проектиране.

• Разпространяване и системно съпровождане ня програмните продукти, разработени в поделенията ня ДСО Изот.

Към ИПС Системизот е обособена като специа­лизирано звено Фирмената програмна библиотека (ФПВ) на ДСО Изот. Тя осъществява връзката меж­ду производителите иа програмно осигуряване и по­требителите чрез следните дейности:

• Реклама на наличните и очакваните да постъпят във фонда на библиотеката програмни продукти.
• Производство на текстова документация и ма­шини носители ня програмните продукти.
• Разпространяване на програмните продукти, производство ня ДСО Изот
• Оказване на висококвалифицирана помощ и ря внедряване ня предоставените програмни продукти.
• Системно съпровождане на приложното програм­но осигуряване в гаранционен и извънгаранционен срок.
• Даване под наем иа електронноизчислителна тех­ника, програмни продукти и машинно ареме; ком­плексни услуги с електронноизчислителна техника и кадри.

Всяка есен в рамките на Пловдивския панаир ИПС Системизот е организирла и провеждла международен симпозиум „Технически и програмни средства за ЕС ЕИМ и СМ ЕИМ и тяхното приложение в народното стопанство“.

 

 

СП Микросистеми – само български софтуер!

Днес в [tooltip id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ keyword_color=“#000″ background_color=“#f6e5c8″]Сандъците[/tooltip] ще Ви представим дейността на едно от предпирятията, разработвали компютърни програми по времето, когато в България имаше наистина мощни сили в тази област – 80-те години. Текстът е от 1987 г. и дава пълна представа за размаха в производството на български софтуер, което е било водеща линия в стремежа на страната да развива високотехнологична икономика.

,,Специализираното предприятие Микросистеми има за задача комплексно решаване на пробле­мите на потребителите при изграж­дане на информационни системи на базата на 16-битови персонални компютри Правец-16 . Като пред­приятие в състава на СО Микро­процесорни системи Пра­вец — основният производител на персонални компютри у нас, на­шата основна грижа е да предо­ставим на потребителите набор от продукти — инструменти с помощ­та на които, без да се изисква кой знае каква специална квалифика­ция, относително бързо и лесно те да бъдат в състояние сами да ре­шат своите проблеми.

Става ясно, че за разлика от повечето сродни предприятия ние не се боим „да пуснем духа от бутил­ката“, т. е. да предоставим съвре­менните информационни техноло­гии там, където им е мястото — в ръцете на хилядите потребители на персонални компютри.

С оглед реализацията на тези идеи възприехме прагматичния подход: вместо да откриваме Аме­рика втори път, решихме да създадем гама от програмни продукти на модулен принцип, прилагайки на дело така модния напоследък „трансфер на технологии“. В мо­мента сме разработили (или сме в напреднал стадий на разработка) три групи програмни продукти с осигурена пълна програмна съв­местимост помежду им.

Първата група включва:

• МикроФАЙЛ/16, версия 1.0. — Система за управление на бази данни от релационен тип със собствен език за програмиране (функционален аналог на популяр­ния продукт dBase III). Ето и повече за него – МикроФАЙЛ

Помощните програми ГЕПАРД, КОБРА и АСИСТЕНТ.

Втората група се състои от:

• МнкроПЛАН/16, версия 1.0. — интегриран продукт, включ­ващ електронна таблица, база от данни и графика (функционален аналог на световноизвестния LO­TUS 1—2—3, версия 1А, но с до­пълнителни възможности — рабо­ти с кирилица, има модули, позво­ляващи защита на информация с пароли и работа с допълнителен математически копроцесор 8087 (скоростта на изчисленията в елек­тронните таблици нараства до 30 пъти).
• ПУМА (Програма, Улеснява­ща създаването на МАкроси) — по­мощна програма, позволяваща бър­зо и лесно създаване на малки програми, автоматизираща работа­та с МикроПЛАН/16 според кон­кретните нужди на потребителя.

С помощта на тези два продукта значително се подобрява:

• създаването на баланси и от­чети;
• оптимизацията на планира­нето;
• финансово-икономическите анализи;
• обработката на статистически и експериментални данни и др.

Третата група продукти включва помощни програми с общо предназ­начение:

• ИНДИГО — идеално средство за възстановяване на изгубената информация вследствие внезапно прекъсване на електрическото за­хранване, повреда в компютъра, грешна манипулация и др. Работи паралелно и безконфликтно с всич­ки гореизброени програмни про­дукти, включително с написаните с помощта на МикроФАЙЛ/16 и МикроПЛАН/16 приложни прог­рами. Ето и повече за Индиго

• ТурбоДИСК — ускорява зна­чително работата на информацион­ни системи от всякакъв тип, като поне в 60—75% от случаите ели­минира нуждата от обръщения към външните запомнящи устройства, флопидискови и тип „Уинчестър“). Тук можете да намерите повече сведения за ТурбоДИСК

В момента е в ход подготовката на нови версии на продуктите, както и на пакет за текстообработ­ка, работещи в режим на колектив­но ползване — в локални мрежи от персонални компютри.

С помощта на този набор от го­тови програмни продукти, който до края на третото тримесечие на 1987 г. ще бъде изцяло на разпо­ложение на потребителите, смята­ме, че ще създадем предпоставки за бързо и лесно изграждане на микрокомпютърни системи, бази­рани на Правец-16.

В това отношение СП Микро­системи има комплексен подход:

• ще бъдат оказвани консулта­ции на потребителите;
• ще се изградят типови систе­ми, базирани на Правец-16;
• ще се извършва обучение на потребителите и сервиз на прог­рамните и техническите средства.

Следвайки тази концепция, пред­приятието си поставя амбициозна­та задача да сведе до минимум проблемите на потребителите по отношение:

• определяне на необходимите изчислителни ресурси за решаване конкретните задачи на потреби­теля;
• инсталиране на техническите и програмни средства (в това число локални мрежи, средства за теле­комуникации и др.);
• своевременно актуализиране с по-нови версии на използуваните базови и приложни програмни про­дукти;
• създаване на приложни прог­рами в зависимост от конкретните нужди на потребителите“

Текстът  е на Юлиан Генов, директор на СП Микросистеми през 1987 г.[tooltip type=“box“ html=“sandacite“ box_background_color=“#f6e5c8″ box_opacity=“0.95″ box_padding=“10″ box_border_color=“#f6e5c8″ box_border_width=“1″ box_border_radius=“0″ id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ /]

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Днес ще повдигнем булото над един стар български компютърен проект, който можем да наречем ,,български професионален интернет“. По-точно, става дума за мрежа за комуникация между множество професионални ,,едностайни“ компютри (а не онези вкъщи). :)

В края на 1985 г. в Централния институт за изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ) в основни линии е завър­шена разработ­ката на програмното осигуряване (софтуерът) на многомашинната мрежа за телеобработка ЕСТЕЛ 4.2. (За нея вече сме ви разказвали – виж ТУК.) Необхо­димите технически средства — процесорите за телеобработка на данни (ПТД) ЕС-8371 – са били раз­работени и усвоени в производство още в конфигурацията на преднават версия на системата – ЕСТЕЛ 4.1. Така са създадени всички необ­ходими предпоставки за реализи­ране на многомашинна мрежа от работещи заедно професионални компютри (или – както са ги наричали тогава – електроноизчислителни машини (ЕИМ).

Но, както се казав в рекламите – това не е всичко! :) В началото на 1986 г. – навечерие­то на XIII конгрес на БКП – е за­вършен r първият етап от създава­нето на т.н. Обединена мрежа от изчислителни ресурси (ОМИР), която представлява многомашинна мрежа за телеобработка на информация. Тя е била проектирана да се изгради с използваните тогава в Източния блок професионални суперкомпютри (те са обединени в т.н. Единна система (ЕС) от ЕИМ Ряд 3), но към ОМИР са можели да бъдат присъединявани също така и други, аналогични по архи­тектура компютри. Мрежата можела да осигури достъп на широк кръг крайни потребители (т.н. терминален достъп – чрез терминали) към вклю­чените в нея компютри и предоста­вяла възможност за ползване на сво­бодните изчислителни мощности от различни приложни софтуери и бази от данни.

ПЪРВИ ЕТАП

Първият етап от изграждането на ОМИР е осъществен от голям колектив специалисти — както разработчици на хардуер и софтуер от заводи в рамките на Стопанско обединение ИЗОТ, така и потребители на компютърна техника от водещите електронноизчислителни центрове към предприятия и централни ве­домства в София. Става дума за институции като Централния институт по научно-техническа информация (ЦИНТИ), Главния изчислителен център при Министерството на финансите, Центъра за транспортна киберне­тика и автоматизация (ЦТКА), Столичния народен съвет, ГИУЦ по материално-техническо снабдя­ване (МТС), Комплексния научно­изследователски и проектантски институт по организация, иконо­мика и управление на строителст­вото (КНИПИОИУС), Стопанския металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“ (,,Кремиковци“) и др.

За завършването на първия предконгресен етап решаващо е било съдействието на Бъл­гарската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и на СО Съ­общения и СО ИЗОТ. Още на то­зи етап, всеки потребител, разполагащ с терминал, включен към някой от компютрите на мре­жата, вече е имал достъп до базите от данни и софтуерите, употребявани в отделните елек­тронноизчислителни центрове на ОМИР, и е можел да обменя данни с тях. Например – с автоматизира­ните информационни системи на ЦИНТИ, Единната база от данни за транспортния процес в страна­та на ЦТКА, системата за инфор­мационно обслужване с данни за населението и базата от данни за населението ЕСГРАОН на СНС, автоматизираните информационни системи на КНИПИОИУС, информационно-управляващите сис­теми на ГИУЦ по МТС и Изчислителния център при СМК „Л. И. Брежнев“ и т.н., и т.н.

По-точно, потребителите на ОМИР са имали възможност да обменят файлове между компютрите в мрежата, да използват от разстояние инсталираните програми, работещи в други машини от мрежата, и в крайна смет­ка да управляват и поддържат разпределена база от данни. Предполагало се е, че това ще повиши произвоидтелността и резултатността на труда на хората. И наистина, ето един пример: до около 1985 г. лентите със статистическа информация от окръзите на България са се носели физически от окръжните градове до София – Изчислителния център на ул. „Панайот Волов“ № 2, а след създаването на ОМИР – от 1986-87 нататък – служителите са започнали да изпращат информацията през терминалите. :)

ВТОРИ ЕТАП

Вторият етап от изграждането на Обединената мрежа изчисли­телни ресурси започва със създа­ването на стопанско дружество ОМИР, чиято задача е била да изгради и управлява една голяма, обща из­числителна, програмна и информа­ционна база, замислена за автоматизирани системи за управление от отраслов и национален мащаб.

ОМИР е била достъпна за всеки потребител, разполагащ с достъп до професионален компютър от описаната по-горе ЕС ЕИМ – Ряд 3 или аналогични по архитектура машини. За да може да стане така, е било необходимо компютърът да бъде оборудван с процесор за телеобработка на данни ЕС-8371 (производство на Комбинат Системи за телеоб­работка Велико Търново), и необ­ходимия софтуер. Той пък е бил разработен в Централния институт по изчислителна техника и се е разпро­странявал от Фирмената програм­на библиотека към Института Системизот.

По-горе споменахме за т.н. краен потребителски (или терминален) достъп. Като терминали в мрежата ОМИР са можели да бъдат използвани всички персонални компютри, стига да са разполагали с телекомуникационна платка, поддържаща някой от поддържаните в мрежата прото­коли за обмен на данни. Такива платки са били усвоени в производството за компютрите ЕС 1831 (ИЗОТ 1036С) и ЕС 1832 (ИЗОТ 1037С). Тази телекомуникационна платка е била разработена и за ком­пютрите от серията Правец.

Благодарение на всичко това, потребите­лите (които по това време вече активно са използвали локалните изчислителни възмож­ности на персоналния компютър), при необходимост са можели да се включват – чрез обикновени телефонни ли­нии – и като терминал в системата ЕСТЕЛ на някой от компютрите в ОМИР. Там те са можели да повишават производителността на труда си – да обменят файлове, да ползват приложния софтуер (т. е. да изпращат задачи за изпълнение), да използвта базите от данни и редицата други възможности на мрежата.

А за самия ЕСТЕЛ можете подробно прочетете тук ==>

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

See more

Излезе книга по история на българските телевизори

На 28.ІХ.2016 от 17:30 в Националния политехнически музей се проведе представяне на книгата Зад синия екран на ст. н. с. инж. Апостол Апостолов . Авторът е работил 35 години в Слаботоковия завод Климент Ворошилов и е живата легенда на конструирането и производството на български телевизори – ,,несменяемият лидер в тази област“, както го нарича в думите си за книгата проф. дтн инж. Живко Железов.  Той беше човекът, който откри представянето на книгата, а какво каза, можете да видите във видеоматериала най-долу.

Събитието събра в изложбената зала на музея дългогодишни колеги и приятели на инж. Апостолов. Той не смогваше да раздаде всички автографи, които желаеше, защото, наистина, хората, които желаеха да се сдобият с книгата му, бяха над сто. В произведението си той проследява хронологично историята на този клон от нашата промишленост. Ние виждаме бавното и трудно начало, последващата специализация и развитие – както лично на отделните хора, така и на производството – после идва ред на увеличаването на производството и на това все по-съвременни и усъвършенствувани телевизори да се появят в България. От книгата ще се разбият много митове и ще научите изключително много интересни факти. На пух и прах са разбити повтаряните често легенди за неконкурентността и ниското техническо равнище на нашето производство. За тази цел последните няколко десетки страници на книгата са изпълнени с български и чуждестранни документи, които доказват качеството и икономическия ефект от разработените и произведени български телевизори.

Защо книгата се нарича Зад синия екран? Защото в годините на юбилейни чествувания на БНТ и БНР обикновено се обръща внимание преди всичко на външната, показната, и на административната част на телевизионната ни история – коя програма кога е започнала излъчване, кой пръв е бил директор, кой е бил водещ, откъде са се водели излъчванията и т.н. А в тази си книга инж. Апостол Апостолов съсредоточава вниманието си върху пренебрегваната, неглижираната част от дихотомията телевизия-зрител а именно апаратната, устройствената й съставна.

Инж. Апостол Апостолов разказва в първо лице, като това придава на книгата вид на личен разказ, а не на научна история. Герои в повествованието са изключително много хора, живели и работили с него по времето на този плодотворен и славен период от българската научно-техническа история. Това е първата книга в българската мемоарна и техническа литература, в която се обръща внимание на този момент, и по наше мнение трябваше да се появи и много по-рано, но явно още не е късно. С известна гордост трябва да кажем, че именно ние от [tooltip id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ keyword_color=“#000″ background_color=“#f6e5c8″]Сандъците[/tooltip] БГ бяхме тези, които поканиха инж. Апостолов след години мълчание да разкаже за някои – по негово желание – епизод от историята на българските телевизори. Резултатът излезе на националния празник Трети март 2015 и можете да го видите тук ==> Интервю

Сред хората, присъствували на събитието, бяха личности, заемали различни длъжности в култови институции като Института по радиоелектроника и технологии, Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по радиоелектроника към ДСО Респром, Слаботоковия завод Климент Ворошилов, СО ИНКОМС и други.

Организационният комитет беше в състав инж. Васил Бояджиев, Захари Миленков и ние от [tooltip id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ keyword_color=“#000″ background_color=“#f6e5c8″]Сандъците[/tooltip] БГ. книгата можете да закупите лично от автора, а с него можете да се свържете на е-поща aapostolov@mail.bg. Цената е 12 лв.

А ето тук Ви предлагаме още хубави снимки и видео от събитието:

Наистина положението с опашката чакащи за автограф и посвещение в един момент стана доста напрегнато за главното ни действуващо лице :)

[tooltip type=“box“ html=“sandacite“ box_background_color=“#f6e5c8″ box_opacity=“0.95″ box_padding=“10″ box_border_color=“#f6e5c8″ box_border_width=“1″ box_border_radius=“0″ id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ /]

Бюрокомпютър ИЗОТ 0250 

Бюрокомпютърът ИЗОТ 0250 е замислен като съвременно средство за обработка на всякаква икономическа информация,

разбира се, за нивото на епохата си – началото на 1980-те г.

Той има високи технически показатели и висока изчислителна скорост. Изпълнен е с МОС интегрални схеми с висока степен на интеграция. Снабден е със запаметяващо устройство на гъвкав магнитен диск, което позволява записване и изнасяне на информацията, а сетне и нейната вторична обработка на информацията в мини изчислителна система или голяма такава. Цялата система е предвидена да се обслужва от един оператор, който сяда на терминала й.

Технически характеристики:

Управляващо устройство:

оперативна памет – 12 кб

постоянна памет – 18 кб

512 независими цифрови регистъра

256 текстови регистъра

10 регистъра за константи

аритметичните операции са: събиране, изваждане, умножение, деление, процент

Индикация:

цифрова – за въвеждане на данни и междинни резултати

служебна – за състоянието на цялата система

Ето още една, макар и не много добра, снимка на ИЗОТ 0250:

Клавиатура:

буквено-цифрова (латиница, кирилица)

служебна

цифрова

Печатащо устройство:

скорост на печат – 30 знака/сек

156 знака/ред

380 мм ширина на хартията

табулиране

сменяем печатащ диск

работа с перфорирана хартия и бланки

Флопи:

250 кб памет за една дискета

77 пътечки

захранващо напрежение на цялата система: 220 волта; 50 херца

Програмирането се извършва с помощта на специализиран проблемно-ориентиран входен език. Той се научава лесно, дори от хора с минимални познания по програмиране. Наличен е вграден транслатор

Производител: ДСО ИЗОТ София.

В тази публикация пък можете да се запознаете с програмите, които той е използвал: http://www.сандъците.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%82-0250/

 

Всичко за ЕС 9002 и неговите възможности

ЕС 9002 е периферно устройство за електронноизчислителна машина (ЕИМ), произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив от 1974 г. Конструирано е през 1973. Както говори и името му, ЕС 9002 е съобразено и съвместимо със стандартите на Единната система от ЕИМ (ЕС). То е разработка на колектив от Института по изчислителна техника с ръководител н.с. инж. Тихомир Топалов, е разработено на високо техническо ниво и е получило няколко отличия и златни медали.

Откъде идва идеята за създаване на такъв вид устройство?

Данни, това означава информация. Нейното непрекъснато нарастване, поради техническото, икономическо и обществено развитие на всяка страна, е лавинообразен процес. За­това пред инженерите винаги е стояла задачата да се справят с нея. Тук изразите „да се борят с нея“ или „да спрат тази информация са неуместни“, защото прогресивното увеличаване на информацията става по естествен закон. Тук просто е необходимо да се намерят ефикасни начини да се обхване и използва тази информация.

Всички данни, които се обработват с компютри, предварител­но се подготвят. Напр. през 1970-те г. тесе записват в определен вид на магнитна лента или магнитен диск и така постъпват във външната памет на машините. Разглежданото от нас днес устройство за под­готовка на данни върху магнитна лента (УПДМЛ) решава по нов начин този въпрос.

При стария метод или по-точно, до разработването на описваното устройство, данните, които подлежат на обработка, се записват посредством клавиатура върху перфокарти. (При Първия български компютър Витоша пък информацията се записва на перфорирана лента и се разчита според разположението и броя на дупките.) След това информацията се проверява от контролно устройство, после преминават през друго, карточетящо устройство, и се записват върху някаква външна памет — най-често магнитна лента. Едва тогава така записаната инфор­мация постъпва за обработка в компютъра, или както са казвали тогава – електронноизчислителната машина (онзи голям комплекс от устройства, заемащ цели стаи в изчислителните центрове).

Клавишният перфоратор почти в този вид, в който е бил в епохата на ЕС 9002, е дело на 1920-те и 1930-те години и с успех е бил използван при старите механични и електромеханични калкулатори. Тогава дори не е ставало дума за полупроводникови прибори. Техниката с интегрални схеми със своите изключителни възможности изменя коренно качеството и бързодействието на електронноизчис­лителните машини. Клавишният перфоратор обаче — едно електромеханично устрой­ство отпреди половин век — остава същият. И може би създателите на новите устрой­ства за подготовка на данни върху магнитна лента са тръгнали точно от тази мисъл: „Твърде отдавна е създаден и се използва клавишният перфоратор. Независимо, че все още върши работа, трябва да се замени с нещо по-модерно. . .“.

Идеята за новия тип апаратура възниква през 1966 г., но само след десетина години от тридесет фирми от силно напредналите страни произвеждат такива устрой­ства.

Преимуществата на тези устройства са много и могат да се степенуват по важност, но това едва ли е най-същественото. Логично е да се почне от самия принцип на дейст­вие.

А как работи?

Устройствата за подготовка на данни върху магнитна лента са електронни устрой­ства, а клавишните перфоратори — електромеханични. Електронната система е по-на­деждна. Това качество е решаващо, когато става дума за данни, обработвани с ЕИМ. Из­искванията за достоверност в този случай са от порядъка на 10 ⁶ до 10 ⁷, което означава вероятност за един погрешен знак на 500 страници машинописен текст.

Новото устройство е по-бързо при изпълнение на автоматичните операции. В момента на разработката е установено, че благо­дарение на това ефективността на работата на оператора, т.е. производителността на труда, нараства с 30—40 %. Този процент, наглед не особено висок, може да предизвика учудване у някои, след като е известно бързодействието на съвременните интегрални схеми. Но не бива да се забравя, че и с двете устройства работи човек. Всяко от тях притежава клавиатура, с която операторът въвежда данните. Така че бързината е огра­ничена най-вече от човешката възможност. Важното е, че се пести скъпото машинно време, изразходвано до сега от карточетящото устройство. Неговата работа е един бавен процес. Казано по-просто, избягва се презаписът на перфокартата върху магнитната лента.

От голямо значение е и друго преимущество на устройството за подготовка на данни върху магнитна лента — спестяват се огромна количество перфокарти. Малък пример: върху една стандартна касета магнитна лента с диаметър 216 мм. може да се запишат близо три милиона знака. Това представлява около 1500 страници, или един роман ка­то ,,Война и мир“. При използване на клавиатурните перфораториза съшата инфор­мация се изразходват 40—50 хиляди перфокарти! И това не е всичко: картите се изпол­зват еднократно, а новите устройства гарантират повече от 40 хиляди процедури с магнитната лента. Като се има предвид колко информация преминава през електрон­ноизчислителния център само за една година, мерната единица за изразходваните пер­фокарти може спокойно да бъде кубическият метър…

В най-общ опростен вид действието на новото устройство е следното: натискането на всеки клавиш кодира знака и го записва на така наречената буферна памет — нещо като склад, където се натрупва определена порция, или по-точно блок информация. Когато се изпълни капацитетът на буферната памет (а тя събира данните, които могат да се перфорират на две карти), съдържанието й, т. е. блокът данни, се записва на магнит­на лента. Става както при земеделски комбайн — той поема житните стебла непрекъснато, а от бункера отвреме навреме падат готови бали слама. Ако приемем, че житото е по­даваната информация, а пътят на комбайна — магнитна лента, балите ще представля­ват записаните блокове.

Сигурността, че данните са правилно записани, е 100 %. Защото, след като се запише блокът от данни, лентата се връща, автоматично се прочита и се сравнява със съдържа­нието на буферната памет. Всичко това става за много кратко време — 150 милисекунди и не се отразява върху нормалния ритъм на работата на оператора. Той всъщност не за­белязва никаква прекъснатост в процеса на своята дейност.

Устройството за подготовка на данни върху магнитна лента ЕС9002 при изпитанията е получило оценка К (т.е. високо световно техническо равнище) още в етап на разработка. То е спечелило златни медали на Международен панаир в Пловдив и на VI Национален преглед на ТНТМ. Още един златен медал устройството е взело в Москва, на Специалната изложба по из­числителна техника. Всичко това е голямо признание за неговите качества.

Прецизното разглеждане на сравнителните таблици за много чужди изделия от то­зи тип води до неоспорими заключения: българското устройство е с най-малко тегло, раз­мери и цена, а същевременно с разширени функционални възможности. До 1974 г. в изпълнението му има четири решения, признати за изобретения от Института за рационализации.

Освен за­пис и проверка (с четене на информацията) ЕС 9002 притежава и друг режим на работа — търсене. Той позволява да се намери, прочете и коригира който и да е блок информация, записан на произволно място върху магнитната лента. Може да се извършва четене и проверка на буферната памет.

Когато е необходимо да се документират някои дан­ни, информацията от магнитната лента може да се разпечата на принтер. УПДМЛ-то има възможност да се записва от различни видове източници – напр. от четци за перфокартови устройства, за да се осигури съвместимост с по-стария носител, и т.н.

Особено важни са международните изпитания, на които е подложено устрой­ството. Те са проведени от специална комисия с участите на делегации от всички стра­ни, включени в разработката на Единната система електронноизчислителни машини на СИВ. В протокола комисията е отбелязала. че съоръжението е разработено на високо техническо ниво и по важни показатели превишава изисква­нията на проектната задача.

Още в момента на представянето си устройството бързо прехвърля границите на България. То става обект на под­чертан интерес на българската национална изложба в Индия, както и на пролетния Лайпцигски панаир от 1974 . Колективът, все млади хора—научни сътрудници и инженери от Института по изчислителна техника, завършват задачата за 24 месеца и напълно спази нормативния срок. Трудности, разбира, се е имало, защото УПДМЛ-то е принципно ново устройство. То  е изпълнено изцяло на интегрални схеми. Други трудности се явяват и в осигуряване на частите за редовното производство: магнитната записващо-четяща глава, електродвигателя…

Проектът е бил новата помощна апаратура да замени всички съществуващи дотогава перфокартни ус­тройства в електронноизчислителните центрове. Още от 1974 много страни проявя­ват голям търговски интерес към новата ни джаджа. Получени са предварителни заявки за хиляди бройки, а по-късно ЕС9002 е изнасяно за СССР и редица други страни.

Следващата задача пред колектива е била да се разработи система, която да позволи предаване и работа с данни от разстояние – по-нататък ще Ви разкажем как е разрешена и тази задача… :)

Прочетете и:

http://www.sandacite.bg/%D0%B5%D1%81-9007-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82/