Статии – Стара техника

Програма за бъркане на бетон

Програма за бъркане на бетон

Програма-за-бъркане-на-бетон

Какво? Не Ви се вярва, че има и такова чудо? Прочетете по-долу! :D

През 1989 г. в Централната лаборатория по физико-химическа механика към БАН е разработена т.н. Експертна система БЕТОН!

Системата (компютърна програма) работи на 16-битов компютър от типа IBM PC или съвместим с него с минимална оперативна памет 640 Kbytes и 2Mbytes свободна памет на твърд диск.

Експертната система БЕТОН подпомага проектирането и управлението на състава на различни видове бетони с предварително зададен от потребителя комплекс от свойства.

Експертната система БЕТОН е предназначена за бетонови възли и заводи, научноизследователски и развойни звена и лаборатории, за обучение и повишаване на квалификацията на кадри, работещи в бетоновото производство и други. Тя може да бъде полезен справочник за решаване на конкретни практически задачи както в етапа на предварителните проучвания, така и в хода на производството. Възможностите за бързо получаване на дадена рецептура за бетон могат да се съчетаят целесъобразно със системите за автоматично дозиране на компонентите и приготовление на бетона.

Проектирането на състава на бетона се основава на комплекс от методи, включващи метода на плътните обеми, системи от математически модели, описващи свойствата на бетона като функция на състава, таблици, графики и логически експертни процедури от вида „ако – то“. Всеки отговор за желано свойство е ограничително условие, което трябва да се гарантира. Прогнозата е осигуреност 95 %. Логиката на решението не допуска състави с риск, по-голям от 5 %, което за практически цели е достатъчно. При тези условия експертната система предлага решение, оптимизирано по цена.

Описваната тук версия обхваща обикновените бетони и бетоните с леки добавъчни материали, които втвърдяват при естествени климатични условия или са обработени топлинно при атмосферно налягане, без да се оптимизират режимите на термична обработка. Всички необходими свойства на бетонната смес и втвърдения бетон са съобразени с действащите БДС и отраслови норми.

С експертната система БЕТОН се работи лесно, без да е необходима предварителна специална подготовка на потребителите.

Процедурата за проектиране на състава се изпълнява на основата на диалог между системата и потребителя с използване на въпроси и списък (меню) на възможните отговори.

Сохтуер за бетонов възел Softuer za betonov vazel

В зависимост от зададения комплекс от свойства системата подбира меню от подходящи видове цименти и добавъчни материали. На всяка стъпка от диалога може да се получава консултация от експертната система чрез екраните за „Помощ“ или „Обяснение на термини“, в които са включени препоръки, указания, списък на действащите БДС и ОН, списък на книги, справочници и друга помощна информация.

Потребителят въвежда данни за материалите съгласно изискванията на съответните стандарти в бази от данни СКЛАД ЦИМЕНТИ, СКЛАД ПЯСЪЦИ и СКЛАД ЕДРИ ДОБАВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ, които са организирани отделно и се попълват преди диалога.

Документацията, необходима за технологични предписания за производството на бетон, може да бъде оформена чрез разпечатване на съответните екрани. Окончателно избраните решения се запомнят от системата и се подреждат в отделни бази от данни „Готови състави на бетон“ за следваща употреба. По този начин се натрупва актуална информация за конкретното производство и се обогатяват възможностите на системата за по-точни решения. В хода на продължително използване на експертната система в тази база от данни ще се съхраняват редица нови състави с гарантирано доказани свойства на бетона.

Софтуер за бетонови възли softuer za betonovi vazli

Базовата цена на експертната система БЕТОН е 6000 лева към 1989 г.

При покупката на системата можете да получите отстъпки.

При купуване на 5 – 10 броя от продукта – отстъпка 10 %. При купуване на повече от 10 броя от продукта – отстъпка 20 %. За учебни заведения – отстъпка 25 % от цената, а при купуване на повече от един брои от продукта отстъпката е 40 %.

Програмата е разпространявана в България и чужбина от Информационен център за трансфер на технологии Информа.

Радиоприемник Тенор + схема и описание

Радиоприемник Тенор + схема и описание

Радиоприемник-Тенор-схема-и-описание

Тенор е български транзисторен радиоприемник, влязъл в производство през 1973 г. в Завод за радиоприемници Велико Търново. Той е приносим и е предназначен за радиоразпръсквателни станции от средновълновия и късовълновия обхват. В него са използвани осем гер­маниеви транзистора, един диод и един селенов стабилизатор. Тенор е първият български радиоприемник, в който се използват тънкослойни интегрални схеми.

В единия тип са интегрирани елементите,кои­то определят постояннотоковия режим на работа на отделните стъпала на  междинночестотния усилвател, а в другия тип — пасивните елемен­ти на детектора.

Тенор е комплектован е с кожен калъф.

Основни технически данни:

Честотни обхвати:

СВ—520-1600 kHz КВ—5,8-5-12 MHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB:

СВ—1 mV/m КВ—70 µV

Избирателност по съседен канал: 30 dB

Избирателност по огледален канал: СВ—26 dB; КВ—8 dB

Изходна мощност: 0,25 W

Междинна честота: 468 kHz

Точки за настройка:

СВ—600 kHz и 1540 kHz КВ—6 MHz и 11,8 MHz

Захранване: 6 V (четири батерии тип R 14)

Размери: 233 x 124 x 52 mm

Тегло без батериите: 1 kg

Забележка: При настройка и измерване на къси вълни проводникът, свързан към телес­копичната антена, се отпоява и към него през кондензатор с капацитет 8 pF се подава напре­жение от сигнал-генератора.

Кутията на радиоприемника е изработена от удароустойчив полистирол. През прозрачния прозорец на кутията се виждат скалата и стрелката, които са закрепени към гетинаксо- вата плочка. Върху последната са монтирани всички детайли на радиоприемника, скалният механизъм и скалата. Към кутията са монтира­ни високогорителят, леглото за батериите и те­лескопичната антена.

Феритната антена служи и за двата обхвата. Бобините са поставени в двата края на ферит­на пръчка с диаметър 10 mm и дължина 200mm. Феритната пръчка е от материал „Manifer 340“.

Високоговорителят е с диаметър 75 mm. Импедансът му е 4Q , а номиналната му мощност — 0,5 W.

Схемата на радио Тенор – 

Радио Тенор схема Radio Tenor shema

 

Дублиране на филми през 1950 г.

Дублиране на филми през 1950 г.

 

Дублиране-на-филми-през-1950-г.

,,Историята на преозвучаването на фил­ми (дублажа) започва едновременно с откриване на звуковия филм.

Дотогава немият филм се прожектира­ше във всички страни така, както бе за­снет първоначално, само придружен с надписи на съответния език. По този начин той бе станал интернационално раз­бираем.

С появяването си звуковият филм из­губи това свое качество. Диалогът, кой­то се водеше на екрана, стана разби­раем само за ония, които разбираха или говореха на оригинално заснетия език.

В началото това наложи на производи­телите на звуковия филм , когато искаха произведат филми на няколко езика наведнъж, да заснемат при едни и същи декори, със същите или други актьорски състави един филм на няколко езика, така наречените версии.

Това обаче увеличаваше разходи­те толкова пъти, колкото версии трябваше да се заснемат.

Незначителна икономия се правеше от декори и времето за нагласяване на микрофоните и осветлението.

Но това не разрешаваше въпроса за разбираемостта на филма за всич­ки останали езици.

Тогава се премина към щанцоване на съкратени надписи върху картина­та на филма, определящи най-важното изречение от диалога. Този начин се практикува и сега.

Надписите, поставени като превод върху най-важния момент, не дават възможност на зрителя едновременно да ги чете и следи играта на говоре­щия актьор, както и да възприема взаимоотношението му с другите дей­ствуващи лица, изразени със съответен жест или мимика.

По този начин филмите с по-голям диалог губят извънредно много от своята художествена стойност.

Направиха се опити да бъдат за­менени надписите с дикторски говор, което се изразява в следното. Говори­тел превежда и отбелязва развитие­то на диалога и действието. За да ста­не това технически, беше необходимо да се затихва оригиналният диалог до такава степен, че да стане напълно разбираем разказът на говорителя.

Този способ също намаляваше ху­дожествената стойност на филма, като караше да се губят от стойността го­ляма част от изразните средства на диалога, даден чрез живото слово и играта на актьорите. Във филма над­деляваше разказвателният елемент на говорителя-преводач, като изменяше стила и характера на филма като дра­матично произведение.

Това накара пионерите на новото филмово изкуство сериозно да се замислят за намиране на други начини за преозвучаване диалога на филма при помощта на нови артисти на говорения в дадена страна език.

Дублаж филм Dublazh film

Нека разгледаме най-употребяваните от тях.

Един от първите методи за дубли­рането на един филм на друг език е следният;

Прави се първо текстуален превод на диалога (разговора), като бъде за­пазен точният смисъл в изречението, логическите ударения на думите и дължината на изреченията. Оригинал­ното копие се разделя на късове от от­делни епизод. Обикновено между 20—50 метра от всеки епизод чрез слепване на краищата му се прави ед­на безкрайно текуща филмова лента, която се поставя на прожекционния апарат със специално за целта приспо­собление. Пуснат в движение, прожек­ционният апарат повтаря от началото докрай все един и същи епизод. Актьорите-дубльори, ръководени от ре­жисьора, започват да изговарят зау­чения вече от тях нов текст, докато той
условно съвпадне с оригинално засне­тия такъв. Така поотделно бива озву­чен воеки епизод, след което от по­редното слепване и напасване (нагаждане) на отделните епизоди се получа­ва един нов негатив с говор на жела­ния език, от който негатив се прави окончателното копие за екран.

Този метод принуждава дубльорите да научат текста наизуст и по този начин да овладеят добре свободата на художественото му изпълнение.

На практика обаче този начин да­де много художествени и технически недостатъци, по-важни от които са: при желанието си точно да започне и свърши думите, следейки движение­то на устните (артикулацията) на ак­тьора в оригиналния филм, дубльорът е в постоянно напрежение, което не му дава пълна свобода да мисли и ста­не изразител на живото слово.

И най-добрият актьор трудно може да покрие произнесената от чуждия актьор реплика.

При по-сложни изречения или монолози поради раздвоеното си внимание дубльорът често забравя репли­ката си, което предизвиква много по­вторения и похабяване на ценен сни­мачен материал.

При изпълнение на отделните епи­зоди дубльорът никога не може иде­ално да съвпадне по тон и тембър на гласа си с предидущия заснет вече от него епизод, което създава впослед­ствие големи технически трудности за изразяване тоналността на филма при презаписа, на новия негатив.

Дублиране на филм dublirane na film

При водене на диалог от повече дубльори грешките се увеличават от ненавременното започване, свършва­не или застъпване на репликата.

При най-добрия случай резултатът от заснимането на даден епизод може да се разбере едва след проявяване на негатива и неговата точна проверка на монтажната маса или прожекционния апарат. В случай на неуспех се налага ново преснимане при изменени вече художествени и технически обстоятел­ства, които не могат да бъдат залог за една безукорна работа.

Друг начин на преозвучаване е, когато филмът се работи по същия (го­реописан) начин пак по картини, но се добавя едно приспособление от изхо­да на усилвателя на тоновата апарату­ра с няколко слушалки на дубльорите. Тия слушалки имат задачата да играят ролята на суфльора в театъра. Новият текст, заснет предварително по пър­вия метод пак условно, но по-точно от един или няколко опитни вече говори­тели, се пуска да тече (синхронно) рав­номерно с картинната филмова лента.

При този случай зрителното внима­ние на дубльора към картината и артикулацията на дублирания от него ак­тьор се спестява, но се превръща в слухово, което повече смущава дуб­льора при изпълнение на текста, когато чува постоянно шептещия му в уши­те чужд на неговото художествено из­пълнение глас. Този способ, употребен за първи път в Италия в 1930 г., тутак­си отпадна при самата употреба на филмите на чужд език.

Сега той има приложение само в предварителната работа по дублира­нето за отмяна високоговорителя в за­лата, когато дубльорите се запознават с психологическото и художественото изпълнение на ролята си, дадена от ак­тьорите на оригиналното копие. Този способ може да бъде употребен само при спазване на идеални технически условия на тоновото предаване, защото в противен случай може да се полу­чи разкривяване на тембъра и харак­тера на гласовете, особено при несъвършените слушалки. При спазване на горните условия този способ е добро помощно средство против разсейването на актьора и повърхностното му отна­сяне по някой път към ролята.

Друг един начин е: Преозвучаване на филма по срички или така наречената ритмограма. Този принцип, по кой­то едновременно работиха няколко ду­ши през (1930 год.) въз основа на един научен филоложки труд върху образуването на човешката реч, има няколко варианта, кой с повече или по-малко качества или недостатъци.

Ритмограф Ritmograf

Нека разгледаме метода, който ние прилагаме. При работа в тази об­ласт ми попадна горепосоченият труд. Накратко, заключението му беше, че човешкият говор у всички народи се е образувал от гласни и съгласни, свързани последо­вателно в срички, а после в думи. Свързването на тези думи при употребата на съответни паузи, дават израз на нашата мисъл чрез точно определяне названието на възприятията, които, свързани с помощните определения на мисълта, дават нейния израз чрез така създаденото изречение.

Установи се, че всички гласни и съ­гласни у разните видове езици се про­изнасят по един и същ начин от ези­ка, гърлото, носовата кухина и уст­ните.

Този труд ми послужи да тръгна по обратен път и вече готово изказаните мисли във форма на изречения да раз­ложа на срички и паузи, след което те­зи да заменя с нови по предварително изработен текст, нагоден съобразно дължината и начина на аргикулацията на оригиналния такъв.

Оказа се, че всички твърди гласни могат да се заменят една с друга; че могат в някои случаи да се заменят и меките гласни с твърди и обратно; че всички съгласни, освен М, П и Б могат да се разменят в сричките; че М, Н и Б могат да се разменят помежду си; един от най-важните и сложни въпроси при изготвяне на новия текст остава логи­ческото ударение в изречението, което пада върху думата, с която е свързан жестът на актьора. При всички случаи думата с това ударение трябва да бъде запазена на мястото си и около нея и с нея да бъде образувано новото изрече­ние на желания ни език (говор).

Паузите между думите играят голя­мо значение и не могат да се запълват в никой случай с говор.

Върху тази основа работата протича по следния начин: Филмът бива няколко пъти прожектиран и разгледан като художествено произведение от целия творчески и технически колектив, при което всеки от своята специалност си взима точна бележка върху актьорска­та игра, музикалното оформяване, тех­ническото изпълнение и пр.

След обсъждането му под ръковод­ството на режисьора всеки започва своята подготвителна работа по точно установената снимачна книга, в която са описани в ляво последова­телно картините, а в дясно диалога, съпровождащата се музика и звукови ефекти.

Прожектираното филмово копие се маркира на специална маса, като се от­белязват върху него с дерматографен молив най-точно началото и края на всички думи, като едновременно с то­ва се отбелязват паузите и върху тек­ста на монтажната книга.

Върху чуждия диалог режисьорът нанася още и логическите ударения в изреченията му.

С тази бележка диалогът бива тек­стуално преведен, точен по смисъл, из­разност и в стил на самото произведе­ние

По този текст се прави подбор на актьорите-дубльори според техните гласови и художествени възможности.

Звукозаписваща уредба Zvukozapisvashta uredba

 

Едновременно с преводача работи и синхронизаторът, който нагажда превода вече по срички и паузи, запазвайки логическите ударения и тънкости на превода, като заменя някои от думите с равнозначещи, но с повече или по-малко срички, отговарящи на артикулацията на произнесения вече от актьо­ра-изпълнител чужд диалог. Това е един от най-трудните едновременно техни­чески и творчески процеси при подготвянето за преозвучаване на един филм.

Паралелно с тази работа филмовото копие се разделя на отделни явления (на драматичното действие).

Диалогът на тези явления от своя страна бива разложен по електромеха­ничен начин чрез един (построен за целта) фото-ритмографен уред на отделни срички върху незаснета филмова лен­та, която тече със скорост осем пъти по-малка от тази на прожектирания с 24 квадрата в секунда звуков филм.

Върху така получената след обикно­вено проявяване ритмограма, представляваща хоризонтално текуща филмова лента с по-къси и по-дълги чертици, определящи дължината на произнесе­ните срички (по вид приличаща на морзовите знаци върху телеграфната хар­тиена лента), се написва текстът на чуж­дия говор, под който се нанася този на желания в нашия случай български език.

Ритмограмата се поставя в про­жектор, който се свързва синхронно с прожекционния киноапарат, на който се поставя да тече безконечно свързана­та част от филмовото копие, представ­ляваща картината на ритмограмния текст (диалог). По този начин едновре менно върху екрана се прожектират картината и текущият под нея текст. На точно определената червена вертикална линия дубльорът трябва да произнася текущите пред него думи, докато съв­паднат дори и отделните срички с рит­мичното изпълнение на чуждия език (говор). Проверката на превода се пра­ви само от един добре обучен говори­тел. След като бъдат нанесени поправ­ките, ритмограмата се преписва само на желания език и се поставя в прожекто­ра за репетиции с дубльорите. Върху нея могат да бъдат нанесени специални знаци, забележки, обръщащи внима­нието на дубльорите върху художе­ственото изпълнение на текста, което режисьорът по време на звукозаписа не може гласно да подскаже или изиска.

Така получената фонограма на новия говор трябва най-точно да се нагоди по жестикулацията на говорещия в карти­ната актьор от монтажиста, която рабо­та също представлява труден и сложен процес във филмовата техника.

Отделните явления се свързват нано­во и така се получава фонограмата на говора вече на цели филмови действия (части от около 300 метра).

Фонограмата на говора съответно с тази на музиката и звуковите ефекти се презаписват посредством специална ма­шина от звукови глави (тон адаптори) в една единствена звукова филмова лента (тон негатив), от който заедно с нега­тива на картината се копира (само вър­ху една позитивна лента) окончателно­то филмово произведение на желания нов език.

За художественото и качествено из­пълнение на това произведение играят важна роля писателката, режисьорската, синхронната, монтажната, звукоза­писната и лабораторната работа на ко­лектива.

Дублажът е сложен вид филмово из­куство. Той изисква както много твор­чески, така и технически познания, но и те не са достатъчни. Той може да има добър и смислен резултат само чрез дъ­лъг и упорит труд при пълно сработ­ване на колектива, за да се получи мак­сималната хармония и художественост в работата му.“


Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1950 г.

Драйвери за ИЗОТ 1016С, дигитайзери и плотери

Драйвери за ИЗОТ 1016С, дигитайзери и плотери

Драйвери-за-ИЗОТ-1016С-дигитайзери-и-плотери

Разработеният през 1988 г. пакет драйверни програми е предназначен за въвеждане, съхраняване, обработка и извеждане на графична информация в мини изчислителната ма­шина. Разработен е на основата на МЕИМ ИЗОТ 1016 и графична периферия, производство на НПСК Мехатроника Габрово.

Програмният пакет се състои от няколко неза­висими един от друг модули, всеки със собствено предназначение: драйверни програми за плотери Микроника П297-М1, Микроника П297, Микроника П841, Микроника П597, Микроника П420, Микроника ПР297, драйверни програми за дигитайзери Микроника Д297, Микроника Д841 и за таблет-дигитайзер Микроника ДТ280.

Графичният език на плотерите Микроника се състои от инструкции с двубуквена мнемоника, които задействат плотера. Освен тях има и някол­ко инструкции, които не предизвикват действие, но дефинират протокола на обмен и интерфейса.

Плотерите Микроника се свързват към ком­пютърната система посредством интерфейс RS232C. Съществуват два начина за свързване на плотера и компютърната система:

  1. Плотерът се свързва директно към компю­търа; достъпът до компютъра се осъществява чрез терминал. При този начин на свързване плотерът обикновено е в състояние „програмно включен“. В това състояние той реагира на всички инструк­ции освен на тази за изключването му, т. е. пло­терът не може да се изключва програмно.
  2. При този начин на свързване в състояние „програмно изключено“ процесорът на плотера пропуска данните от компютъра към терминала (т. е. той става „прозрачен“). Когато от компю­търа се получи инструкция за програмно включва­не, плотерът започва да реагира на инструкциите, получени от компютъра, докато се получи ин­струкция за програмно изключване. За да про­дължи процесът на изчертаване, е необходима нова инструкция за програмно включване.
Плотер Микроника Ploter Mikronika

Плотерите Микроника използват 1024-байтов буфер за синхронизиране на скоростите на обра­ботката и на получаването на данните. Наличие­то на входен буфер изисква компютърът и плоте­рът да си обменят информация по такъв начин, че данните да не се губят или тълкуват неправил­но. За да се предотврати препълването на буфера и произтичащата от това загуба на данни, се из­ползват четири вида обмен:

  • обмен X0n—X0ff — управляващите символи се предават от периферното устройство към ком­пютъра;
  • програмно контролиран обмен — обслужва се от приложния програмист;
  • обмен „запитване-потвърждение“ — обслуж­ва се от компютърната система;
  • директен обмен — за управление на обмена се използва физически проводник — перо 20 от съе­динителя RS232 С.

Видът на обмена се определя от възможностите на компютърната система.

След като се избере видът на обмен, плотерът може да се програмира да изпълнява изисквания­та на компютърната система, да реализира об­мена и да функционира правилно със съответната операционна система. Това се прави, като се за- дадат някои променливи в инструкциите за уп­равление на устройството, които се изпращат на плотера в началото на всеки пакет от команди или графична програма.

При обмен Хоп—Хоff (фиг. 1) плотерът управ­лява последователността на обмена на данните, като съобщава на компютъра кога има място за данни в буфера и кога да се прекрати потокът. За да се предотврати препълването на буфера, плотерът използва праговите индикатори за бу­фера (пусковите символи Хоп и Xoff).

Драйвери за плотер Drayveri za ploter

В зона 1  (фиг. 1) данните влизат в буфера по- бързо, отколкото той реагира. В зона 2 плотерът започва да обработва входните данни по-бързо, отколкото компютърът ги изпраща, и буферът започва да се изпразва. В третата зона данните влизат в буфера по-бързо, отколкото плотерът може да ги обработи. Количеството натрупани данни в буфера достига праговото ниво Хпр и в тази точка плотерът изпраща пусковия символ Xoff, който спира потока на данни от компютъра. Поради закъснението между момента, когато пло­терът изпраща пусковия символ Xoff, и момента, в който компютърът реагира, може да се получи малко надхвърляне на праговото ниво Хпр. Това ниво трябва винаги да се задава поне толкова голямо, колкото е размерът на блока от данни или максималният брой байтове, изпратени от инструкцията за извеждане. След като се изпра­ти пусковият символ Xoff и количеството на за­паметените байтове спадне на праговото ниво Xпр, плотерът изпраща пусковия символ, Xon, за да съобщи на компютъра да продължи изпраща­нето на данни. Праговото ниво Хпр автоматично се установява на 512 байта. Данните отново се запаметяват в буфера и т. н. С помощта на ин­струкции могат да се зададат съответните усло­вия, за да се удовлетворят изискванията на ком­пютърната система в този режим на обмен.

Програмната проверка представлява неавто­матичен обмен, при който програмата на потреби­теля периодично пита плотера колко символа е празното място в буфера. Отговорът на плотера е десетично число от 0 до 1024, представляващо броят на байтовете в буфера, които в момента са свободни за записване на графични инструкции, изпратени от компютъра. Когато отговорът на плотера е число, по-голямо от следващия блок от данни, програмата изпраща блок от данни към плотера. Този метод е неефективен за операционна система, която работи в режим на времеделене.

Предимствата на програмната проверка са, че е независима от възможностите на апаратната част и от възможностите на операционната система — в този случай програмите между различните ком­пютърни системи са преносими. Недостатък е използването на малко повече машинно време.

На фиг. 2 е изобразена обобщената блокова схема, която илюстрира функционалните елемен­ти на обмен с програмна проверка в програмата на потребителя.

Драйвер за плотер Drayver za polter

При обмен „запитване-потвърждение“ опера­ционната система на компютъра или приложната програма започва процеса на обмен на данни, като изпраща символ на запитване към плотера за свободно пространство в буфера. Големината на свободното пространство се определя с опреде­лянето на протокола на обмен, т. е. то е постоянно число. След изпращане от компютъра към плоте­ра на символа на запитване (обикновено този символ е „ENQ“) плотерът отговаря със символ за потвърждение (в повечето случаи този символ е „АСК“), ако има определеното свободно про­странство. Обменът на данни „запитване-потвър­ждение“ в най-опростен вид е показан на фиг. 3.

Драйвер плотер Drayver ploter

Директният обмен се извършва апаратно, а не програмно. Плотерът управлява последовател­ността на обмен на данните, като ако в буфера има достатъчно място за записване на друг блок от данни, плотерът подава напрежение на перо 20 на съединителя (линия „CD“). Като следи тази линия, компютърът знае кога може да изпрати друг блок от данни.

Фамилията дигитайзери Микроника имат два интерфейса — към/от компютъра („главен“) и към/от терминала („подчинен“). Те се активират винаги, ако към тях има включено устройство. Командите към дигитайзера се предават по главния интерфейс. Всички останали данни, които не са команди, се предават към другия интерфейс без закъснение. Данните, постъпили от подчинения интерфейс, се предават към главния безусловно, без закъснение. Координатите се предават после­дователно с избор на броя битове в данните, с контрол по четност или нечетност, с един или два стопови бита. Скоростта на предаване варира от 110 до 9600 bit/s. Данните се извеждат в ASCII или двоичен формат. Броят битове или стоп-битове, форматът на данните, „главният“ и „под­чинен“ интерфейс и активирането им, както и скоростта на предаване се избират в режим „меню“ на дигитайзера. Координатите могат да се предават непрекъснато (режим „RUN“), само при натиснат клавиш (режим „ТRАСК“), при заявка от компютъра (режим „PROMPT“) или да се извеждат тогава, когато преместването на указа­теля превиши 10 стъпки по едната или по двете оси. Има възможност за определяне на коорди­натно начало и за дефиниране на прозорец.

Дигитайзер Микроника Digitayzer Mikronika

С богатите си за времето възможности за дефиниране на протокола на обмен, разработените в Институт Мехатроника Габрово графични периферни устройства могат да се включат и управляват от различни компютърни системи и програмни пакети.

 

Промишлен контролер Правец-Е

Промишлен контролер Правец-Е

Промишлен-контролер-Правец-Е

Въпросното устройство е разработено през 1987 г. в софийското НПО (научно-производствено обединение) Научно приборостроене.

Модулният промишлен контролер (МПК) Правец-Е е предназначен за:

  • използване като автоматизирано работно място в лаборатории, институти, производствени предприятия;
  • изграждане на информационно-измерителни систе­ми;
  • изграждане на АСУТП (автоматизирани системи за управление на технологични процеси);
  • вграждане в уникални научни прибори и промиш­лени установки;
  • организиране на системи за контрол и управление на административно-производствената дейност;
  • елемент от ГАПС (гъвкави автоматизирани производствени системи) и др.

Конфигурацията е съчетание на 19-инчова касета в евростандарт, съдържаща захранващи блокове и осем станции за включване на модули (100 x 160 x 20 mm) от следните видове:

  • паралелен 32-битов входен регистър;
  • паралелен 32-битов изходен регистър;
  • асинхронен сериен канал по RS 232 или токов кръг 20 тА;
  • паралелен изход 8 ридрелета:
  • бърз 12-битов аиалогов цифров преобразовател;
  • двоен програмируем таймер-брояч;
  • двоен 12-битов цифроаналогов преобразовател;
  • универсална платка;
  • универсален интерфейсен модул за моделиране и други модули в състав и конфигурация в зависимост от нуждите на потребителя се управляват от двупроце­сорен микрокомпютърен блок, апаратно и програмно съв­местим с персоналния компютър Правец-82 (+ 128 Кбайта рам. контролери за печатащо и флопидисково устрой­ство).

Вградените две миннфлопидискови устройства, из­несената клавиатура, дисплеят и печатащото устрой­ство правят работата при настройка на програми ефек­тивна и удобна.

Програмното осигуряване предоставя възможност за работа и настройка в диалогов режим и лесно се усвоява от потребители със средна квалификация.

Без адаптация могат да се използват всички прог­рамни продукти за персоналния компютър Правец-82.

А ако случайно изнамерите как да се пренесете назад във времето и поискате да си закупите такова устройство, Ви даваме координатите на разработчика:

1113 София
бул. В. И. Ленин, 72
НПО Научно приборостроене
тел. 73-411864
телекс 23528

Доволни ли сте от Текст 16?

Доволни ли сте от Текст 16?

Доволни-ли-сте-от-Текст-16

Днешната публикация в Сандъците ще Ви запознае с нещо необичайно за времето си! :)

През 1986 г. Комбинатът по микропроцесорна техника в Правец започва да изпраща на своите клиенти анкетна карта заедно с текстообработващата програма Текст 16. Целта е потребителите да дадат своето мнение за:

1. Оценка за разбираемост и оформяне на ръководството, за ниво и ефективност на разработката (разб. Текст 16)
2. Откриване и отстраняване на допуснати грешки и несъответствия в системата и техническото ръководство.
3. Идеи за включване на рационални и ефективни функционални решения в следващите версии,
4. Установяване на преки връзки между потребител, разработчик и разпространител, за бързо доставяне и усвояване на новоразработени версии.

На първата снимка е даден пликът с анкетата в затворен вид, а ето го тук вече полуотворен:

Комбинат по микропроцесорна техника Правец Kombinat po mikroprocesorna tehnika Pravec

За целта трябва да отговорите на следните въпроси:

  • Вашата организация, име и адрес за кореспонденция.
  • Вашата професия. Какви по вид са Вашите документи и средно по колко страници на ден създавате?
  • Кои системни функции използвате? (често; рядко; не използвате)
  • Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на системата? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
  • Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на документацията? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
  • Как изучавате и усвоявате системата? (чрез ръководството, чрез помагалата, чрез Help-информация или чрез чужда помощ – подчертайте)
  • Открити от вас грешки. Ще Ви бъдем благодарни, ако опишете подробно ситуацията при възникването им.
  • Кои елементи в системата, според Вас, са неудачно решени, и какво бихте предложили Вие?
  • Какви нови функции бихте желали да притежава Текст 16?
  • Други забележки или препоръки за Текст 16 и за разработване на други програмни продукти, необходими за Вашата дейност.
Програми за Правец Programi za Pravec

Накрая трябва да изпратите попълнената анкетна карта на адреса, посочен на плика:

КОМБИНАТ ЗА МИКРОПРОЦЕСОРНА ТЕХНИКА – гр. Правец

СОФТУЕРНА КЪЩА ПРАВЕЦ-ПРОГРАМА

ЗА ТЕКСТ-16

2161 гр. Правец

Гореспоменатото проучване е изпълнено, както казахме, през 1986 г. Според нас наистина може да се каже, че въпреки държавното планиране на икономиката и следващото от това стриктно разпределение кой производител (в случая на компютърни програми) какво да произвежда, маркетинговата мисъл на Комбината в Правец е била на доста високо ниво!

Подобни проучвания са правени и от ТК Национален програмен и проектен фонд, по-конкретно с програмата Странд. Потребителите са давали предложения за промени и в следващата версия на софтуера по-голямата част от тях са били уважени (да припомним, че Странд е от програмите, излизали в повече от една версия).

Професионална система за Правец 16

Професионална система за Правец 16

Професионална-система-за-Правец-16

През 1987 г. производството на специализирани компютърни програми в България, предназначени за 16-битови компютри, е дотолкова развито, че започва стремеж към обединяването им в т.н. системи от програмни продукти. Те са подбрани по предназначение така, че да осигурят всичко необходимо за работата на специалист от дадена сфера на обществената дейност. Обикновено дадена организация сключва договор с СО Програмни продукти и системи за доставка на софтуерно осигуряване. Сега в Сандъците ще се занимаем една от тези системи.

Т.н. професионална система – в хардуерно и софтуерно отношение – на Правeц 16 включва:

512 кб РАМ; две 5,25-инчови флопидискови устройства, боравещи с дискети 360К; сериен и паралелен интерфейси за свързване на периферни устройства; черно-бял монитор (обикновено ВММ 3111 на завод Аналитик Михайловград); матричен принтер М88.

Операционна система ДОС-16;

Програми: Бейсик-16; Секретар-16; Команден организатор; ТурбоДИСК; Индиго,

Системи за професионална обработка на текстове:

Модификации : 110.1 – за програмиста, 110.2 – технологична

В т.н. функционално описание е упоменато, че освен обикновено предвидения матричен принтер М88, възможна и замяна с други, нови и усъвършенствувани модели принтери, което ще бъде отразено и в цената. В допълнение към т.н. Базова система за компютър Правец 16, включваща Коморг, ТурбоДИСК и Индиго, т.н. Професионална система включва и програмна среда за текстообработка (между другото, през 1986 г. в ИТКР към БАН е разработена специална такава – Текст 16. Тъй като се работи чрез система от менюта, от оператора не се изискват специални познания по програмиране. Такава една система осигурява напълно професионален подход към създаване, запазване, редактиране и отпечатване на документите. Системата е предназначена за автоматизиране на работата на заетия персонал. Нещо повече – възможно е да се включват нови пообрени версии на програмната среда без промяна на цената (9790 лв през 1987 г.)

В зависимост от проявения интерес, системата може да се развива като:

  • професионална система за програмиста (шифър 110.1), включваща софтуерните продукти от базова система за програмиста (шифър 100.1)
  • професионална технологична система (шифър 110.2), снабдена с продуктите от базова технологична система (шифър 100.2)

В допълнение трябва да обясним ролята и значението на тези т.н. шифри – всеки софтуерен продукт, разработен от СО ППС, добива такъв шифър, който се дава според критерий – най-често типът софтуер, сферата му на употреба и т.н.

Инсталиране, настройка, консултации, обучение и извънгаранционно обслужване са се извършвали само срещу допълнително сключен договор между клиент и СО Програмни продукти и системи.

Правец 16 Pravec 16

Микроклас – компютърни класове с Правец 16

Микроклас компютърни класове с Правец 16

Микроклас-компютърни-класове-с-Правец-16

Компютърният клас е система от персонални компютри, свързани помежду си и снабдени с комплект технически средства и програмно оси­гуряване, с която се осъществява обучение и самообучение на съвременно равнище.

Основните функции на компютърния клас са следните: провеждане на лекции; провеждане на упражнения и самообучение; проверка на знания­та на обучаващите се; документиране на процеса на обучение; подготовка на лекции.

Специално за целите на обучението по инфор­матика и свързаните с нея учебни предмети ком­пютърният клас трябва да дава възможност за функциониране на локални мрежи, средства за комуникация с други системи, транслатори, при­ложни пакети програми (текстообработка, база от данни) и др.

През 1988 г. в България е разработена системата за изграждане на компютърни класове Микроклас.

Микроклас е гъвкава компютърна система с широк набор технически средства и програмно осигуряване (софтуер). Тя е в състояние да удовлет­вори както изискванията за достатъчно евтина техническа база (например за целите на учили­щата), така и за изграждане на мощни обработ­ващи системи, функциониращи като тренажори.

Ще се спрем на конфигурациите на Микроклас и на базовото му програмно осигуряване.

Структура на системата

Микроклас е хетерогенна система, изградена от главен компютър (на преподавателя) и станции за обучение (на учащите се), свързани в конфигура­ция тип „звезда“ (схемата по-долу).

Като главни компютри могат да се използват Правец 16 (ЕС 1839) или Правец 286 (ЕС 1838).

Правец 16 е изграден с микропроцесор К1810ВМ88; оперативна памет с обем 640 Kbyte; ЗУГМД с капацитет 360 Kbyte; ЗУТМД с ка­пацитет 10 Mbyte; монитор за цветно изображе­ние; печатащо устройство М88.

Системата с Правец 16 може да обслужва до 8 станции.

Платките Спектрум и КС — Микростар се произ­веждат от Института по микропроцесорна техника по заявка на клиента.

Главният компютър Правец 286 е изграден с микропроцесор Intel 80286; има оперативна памет с обем до 3 Мbyte; ЗУТМД с капацитет 10/20 Мbyte, ЗУГМД с капацитет 360  byte или 1,2 Мbyte! Системата с Правец 286 може да обслужва до 16 станции, което се обуславя от неколкократно по-високата производителност на микропроцесора Intel 80286 в сравнение с 8088.

Към разгледаната конфигурация на главния компютър трябва да се включат една или две платки КС-Микростар (контролер за сериен интерфейс с 8 канала) и разклонителна кутия.

Към главния компютър е свързана видеосистема посредством специализиран контролер Спектрум, позволяващ смесване на изображения от персо­налния компютър и от видеокасетофон. Контроле­рът притежава редица възможности за управление на телевизора, както и на втори видеокасетофон за запис на смесеното изображение.Чрез тях се осъществява връзката със станциите за обучение.

Станциите, които се свързват към главния компютър, могат да бъдат терминали или персо­нални компютри. Системата поддържа всички терминали от фамилията СМ 1604 (само текстов режим), Тектроникс 40ХХ (включително и графичния режим) и др.

Като интелигентни станции към главния ком­пютър могат да се свързват 8-битови персонални компютри тип Правец 82, Правец 8М или 16-битови — Правец 16.

Правец 82 е изграден с микропроцесор 6502, има оперативна памет с обем 64 Kbyte, 2 ЗУГМД с капацитет 160 Kbyte всяко, печатащо устройство М80. Конфигурацията може да се разшири с до­пълнителна памет 128 Kbyte, езикова карта, съ­държаща едноплатков микрокомпютър с микро­процесор Z80; платка за сериен интерфейс. Пра­вец 8М съдържа вградени всички разширения на Правец 82.

Базово програмно осигуряване

Компютърни класове Kompyutarni klasove

Микроклас се предлага с широк набор програм­ни средства за различните конфигурации.

Програмните продукти за главния компютър или за станции с Правец 16 са следните: много­потребителска, многозадачна операционна система ПДОС-16; терминален емулатор Микротерм; тер­минален емулатор Интерм-16; екранен редактор РЕ2; интерпретатор BASIC; макроасемблер; ком­пилатори за FORTRAN-77, PASCAL, С; програмно осигуряване на локална мрежа Микростар; ком­пилатор за релационна база от данни; релационна база от данни с мрежови функции и др.

Програмното осигуряване на Правец 82 съ­държа операционна система ДОС 3.3; интерпре­татор на BASIC; операционна система СР/М (с езикова карта) с набор транслатори — за ези­ците PASCAL, FORTRAN и др.; приложни пакети програми — файлова система ПФС, текстов ре­дактор и др.; набор програми за самообучение.

Основа на системата Микроклас е операцион­ната система ПДОС-16, осигуряваща много­задачна и многопотребителска работа. За всеки от свързаните към главния компютър терминали ПДОС-16 формира дял в оперативната памет, където се зареждат системните и учебните про­грами. Системата работи в режим на времеделение, обслужвайки заявките на терминалите. ПДОС-16 дава възможност за дефиниране на типа на терминалите, за избор на размер на дяла, на приоритета на дяла, на размера на кванта време и т. и. За работа на терминалите с печатащо устройство и с дисковите устройства се организира опашка на заявките към тези устрой­ства. Намерено е решение на проблема за изпъл­нение от терминал на програми, които оперират директно с паметта на видеоконтролера. Програми­те от този тип се стартират под управление на системна програма, която пренасочва изход­ните данни към терминала.

Една от най-важните функции на системата, която я прави пригодна за изграждане на ком­пютърни класове, е възможността от главния ком­пютър да се наблюдават екраните на станциите чрез превключване на съответна комбинация от кла­виши.

Терминалният емулатор Микротерм е предназ­начен за Правец 16. Той дава възможност стан­цията с Правец 16 да работи като терминал VT52 (СМ 1604, CM 1604М1 и др.) на главния ком­пютър. При това е възможно персоналният ком­пютър да изпълнява собствена програма и да ра­боти като персонален компютър или терминал при превключване чрез еднократно натискане на ком­бинация от клавиши. Има възможност и за пре­насяне на файлове с данни от главния компютър към станцията и обратно. Ако терминалният ему­латор се зареди в главния компютър, той може да работи като терминал на СМ ЕИМ—СМ4 или ИЗОТ 1055, както и да пренася файлове с данни между компютрите.

Терминалният емулатор Интерм-8 е предназ­начен за Правец 82 или Правец 8М. Той позволява персоналният компютър да работи като графичен терминал тип Тектроникс 40ХХ. Емулаторът Интерм-16 предоставя същите въз­можности за станция с Правец 16. Допустимо е също пренасяне на файлове с данни от главния компютър към станцията и обратно. Данните могат да бъдат текстови или двоични, което позволява програми на Правец 8М да се съхраняват на Правец 16. Развитие на тези програмни сред­ства за Правец 8М е възможността за зареждане и изпълнение на програми от дисковите устрой­ства на Правец 16, както и обратно (запис от паметта на Правец 8М на дисковите устройства на Правец 16).

Езикът на графичния терминал Тектроникс 40ХХ позволява в компресиран вид да се предаде информация за изписване на точки или отсечки. Специализираното програмно осигуряване на Мик­роклас се основава на този език.

Ако се зареди в главния компютър, емулаторът Интерм-16 може да осъществи връзка със СМ ЕИМ или ИЗОТ 1055.

Режимът на работа на Микроклас като многотерминална система е предназначен главно за работа на системата за провеждане на лекции и упражнения с участието на преподавател.

В случаите, когато системата е изградена из­цяло от 16-битови компютри, за целите на само­обучението и обучението по информатика се из­ползва мрежовото програмно осигуряване Микро­стар. Микростар използва същата конфигурация на системата (тип „звезда“) и същите серийни конт­ролери, т. е. не е необходимо вграждане на спе­циални мрежови контролери. Максималната ско­рост на обмен в мрежата е около 110 Kbit/s. При работа с локалната мрежа главният компютър се използва като „сървър“, който предоставя на всички свързани в мрежата компютри виртуално дисково пространство и печат. Това означава, че всички станции за обучение могат да манипули­рат с неговите ЗУТМД и с печатащото устройство като със собствени.

Предимство на мрежовото програмно осигуря­ване пред многотерминалната система е възмож­ността станцията да използва изцяло възможности­те на собствения си компютър, докато в многотер­миналната система станцията работи само с огра­ничен дял от паметта на главния компютър и полз­ва неговия процесор. В замяна на това в мрежата преподавателят не може да наблюдава работата на обучаващите се. Затова този режим се използва главно за самостоятелна подготовка на учащите се или при системи със станции с 8-битови персонални компютри.

Останалите програмни продукти за 16-битови персонални компютри са предназначени за съста­вяне на програми и обучение по информатика. Те могат да функционират в режим на многотерминална система, стига да разполагат с достатъчен обем памет. Изключение е само интерпретаторът BASIC, който може да функционира само на глав­ния компютър.

Към базовото програмно осигуряване на глав­ния компютър са включени и няколко драйвера — драйвер за разширение на паметта, драйвер за управление на видеосистема и драйвер за управ­ление на ЗУМЛ тип „кертридж“.

Драйверът за разширение на паметта дава възможност операционната система ПДОС-16 за Правец 286 да използва памет над 1 Mbyte по стандарт LIM—EMS.

Драйверът за управление на видеосистемата дава възможност текст и трафика да бъдат пре­насочвани към видеосистемата, в която те се смес­ват с видеосигнала, получен от видеокасетофона, и се изпращат към телевизор за цветно изображе­ние или се записват на друг видеокасетофон. Съ­щевременно тези данни се изпращат и към мони­тора на главния компютър.

В случаите, когато системата Микроклас ра­боти по приложения, изискващи запазване на ин­формацията от разрушаване, се използва запаметя­ващо устройство с магнитна лента тип „кертридж“. Това се отнася главно за Правец 286, където се предвижда разширение с такова устройство, не­зависимо че не е включено в стандартната му кон­фигурация.

Драйверът за управление на запаметяващо устройство с магнитна лента тип „кертридж“ дава възможност за архивиране на дискове или файлове от дискови устройства върху ЗУМЛ и, обратно — възстановяване на дискови файлове от архивни копия на запаметяващи устройства с магнитна лента тип „кертридж“.

Предложените през 1988 г. конфигурации и базово програм­но осигуряване на Микроклас дават възможност за изграждане на специализирано програмно оси­гуряване на гами компютърни класове. Основните характеристики на Микроклас, които го правят приложим за използване за целите на образова­нието, са:        ,

възможност в многотерминалната система за наблюдение на екраните на терминалите;

предаване на смесени — текстови и графични – изображения от главния компютър към терминалите;

режим локална мрежа, съвместим апаратно с многопотребителска система;

възможност за смесване на видеосигнала от видеокасетофона с текстово-графична информация, подавана от компютъра.

СистематаМикрокласбива въведена в ЕСТУ (единно средно техническо училище) Електронни системи—София. Съобразена е с нормативните изисквания на подобен клас (публикувани в бюлетина на МНП № 3/1986 г.).

ИЗОТ 0124 – контрол на печатни платки

ИЗОТ 0124контрол на печатни платки

ИЗОТ-0124-контрол-на-печатни-платки

Както едно време, така и сега, главна причина за корозията и за влошаването на диелектричните параметри на печатните плат­ки са йонните остатъци върху повърхността им след крайната обработка. Проводимостта на разтвора, екстрахиращ тези йонни остатъци, се използува за оценка на замърсеността на повърх­ността на изпитваната печатна платка Въпреки високата степен на интелигентност на някои от западните устройства, използувани до момента на разработката на този уред, се е налагало извършване на предварителни измервания на различни параметри на работната среда, поради кое­то тази процедура е била доста неприятна и досадна за органите на ОТК и от операторите.

Прец 1989 г. в Централния институт по изчислителна техника в София е разработен и по-късно внедрен в производство

уред за контрол на чистотата на пе­чатните платки – ИЗОТ 0124.

Процесът на опреде­ляне и оценяване на ,,замърсяването“ на повърх­ността на платките е автоматизиран, така че дей­ността на оператора е облекчена в значителна степен. Този вид контрол е крайно необходим за непо­средствено оценяване на печатните платки, а и за оптимизиране на крайните процеси по обработ­ката им. По този начин е възможно да се осигури и „настройване“ на технологичния цикъл на производството като цяло.

Приложението на методите за контрол и точ­ното спазване на предписаните технологии при производство на печатни платки се осигурява, като работата с уреда се опростява максимално и се намалява до минимум влиянието на субектив­ния фактор, т. е. всяко следващо действие на опе­ратора се „подсказва“. Получавайки отговор, уредът поставя следващия въпрос и т. н.

При разработването на ИЗОТ 0124 са взети предвид тези изисквания, а също и условията на работа в конкретната обстановка на производ­ство на печатни платки.

Блоковата схема на уреда е дадена на долната фигура.

Уред контрол печатни платки Ured kontrol pechatni platki

Основната концепция, използвана в разработ­ката, е съвместяването на действията на устрой­ствата от измервателния комплекс и на артиметичното и логическо устройство  (в качеството на такова е използуван електронен калкулатор ЕЛКА), като клавиатурата се използува общо от двете. Тя се имитира и управля­ва двустранно от специализиран контролер СК, от една страна, и от АЛУ, от друга. Автоматиза­цията на измервателния и изчислителния процес обхваща: калибриране и изчисляване на калибрационен фактор; измерване и изчисляване на замърсеността на конкретната платка; статистич­на обработка на получените и натрупани в па­метта резултати.

Основните действия се извършват след въвеж­дане на необходимите данни в паметта на елек­тронния калкулатор, след което специализира­ният контролер се задейства. Той индицира съ­стоянието на уреда в момента и „подканва“ за всяка следваща и необходима за случая оператор­ска намеса.

Качеството на произвежданата продукция и правилността на провеждане на технологичните процеси се проверяват чрез т. нар. партидна про­верка. За целта от серията печатни платки, из­работени след даден производствен цикъл, се вземат 10 до 15 образеца от произведената продукция. С един или с два от тях се установява режимът на работа на уреда — обхват, скорост на потока на екстрахиращия разтвор, прагово ниво и т. н. След това уредът се калибрира за конкретните работни условия с познат замърсител — например разтвор на NaCl във вода, с точно определена концентрация. Измерването се извършва за всяка платка по­отделно. В паметта на калкулатора се записват всяка конкретна стойност за замърсяването на измерваните платки, броят им и т. н. След всяко измерване се издава контролен фиш — документ, който се прикрепва към измерената печатна платка.

ИЗОТ 0124 IZOT 0124

Серията от образци, минала изпитването, се оценява общо посредством режима за статистич­на обработка чрез натискане на бутон ТОТАЛ. При това се отпечатват общата сума на замърся­ване на платките в еквивалентно количество NaCl на единица площ, броят на всички преминали през изпитването образци и средноаритметичното замърсяване на платките за единица площ.

Издадените документи – отделните фишове за конкретните замърсявания на платките и послед­ният от статистичната обработка, служат на органите на ОТК за оценка на продукцията. Като се сравняват стойностите от резултатите за замърсяванията с предписаните от стандартите, се констатира в коя от трите групи на степен на чистота могат да се причислят измерените платки. Документално се доказва качеството па измиване на платките.

Стъпковото приближаване, след известно коли­чество процеси на миене на платките към най- добрите резултати за различните видове изми­ване, води до оптимизиране на технологичния процес като цяло. Това практически е и втората област на приложение на ИЗОТ 0124.

Чрез контролирането на производствения про­цес с помощта на ИЗОТ 0124 се осъществява настройка на технологията за производство не само на печатни платки, но и на възли и детайли, към които се поставят изисквания за чистота на повърхността

Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е

Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е в Sandacite.BG!

Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е

В някои наши публикации сме ви разказвали за мощните електронноизчислителни машини (професионални мегакомпютри) от 1970-те и 1980-те години.  Тъй като те се състоят от множество части, те потребяват изключително много електроенергия – от порядъка на десетки и десетки киловати! Много от устройствата, влизащи в състава им, притежават отделно захранване. За да може захранващото напрежение да достигне до всички компоненти на машината, се използват специални устройства като сладура, показан на снимката.

Този разпределителен шкаф е предназначен за трифазно и монофазно захранване и за разпре­делението му към частите мощни електронноизчислителни машини. Местата, където кабелите на шкафа се свързват със захранваща­та мрежа и където кабелите на захранва­ните устройства се свълзва с шкафа, се подсигуряват чрез винтови съедине­ния.

Тъй като е много тежък, шкафът е снабден с ходови колела, за да омже да се премества лесно. Когато решите къде искате да стои, трябва да го повдигнете на че­тири опори, с което той се стабилизира.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

  • Входно захранващо трифазно напрежение 380/220 V
  • Изходна мощност (може да се разпределя) Ризх = 130 kW
  • Брой на изходите:

– трифазни 29

– еднофазни  13, от които два за сервизна дейност

  • Размери: 680 x 800 x 1212 mm
Електрозахранващ разпределителен шкаф

Ето и част от аварийните му защити. В случай на нужда напрежението на всички изхо­ди може да се изключва само с едно натиска­не на бутона „Аварийно изключване на захранването“ (онзи най-горе вдясно, червеният). При отваряне на вратите на шкафа се задейства предупреди­телна звукова сигнализация с въз­можност за блокировка.

Този туч е производство на Завод за електроника и механика Благоевград от 1987  г. Изнасян е в огромни количества за страните от бившия СИВ, където и досега могат  да се намерят такива образци – за разлика от България, където са на практика унищожени.

В тези мегакомпютри всичко е било наистина огромно! Ето напр. с колко кубически метра и колко мъки са се постигали безкрайните 6,4 гб харддисково пространство:

200 мегабайта български хард диск!

Exit mobile version