Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Драйвери за ИЗОТ 1016С, дигитайзери и плотери

Разработеният през 1988 г. пакет драйверни програми е предназначен за въвеждане, съхраняване, обработка и извеждане на графична информация в мини изчислителната машина. Разработен е на основата на МЕИМ ИЗОТ 1016 и графична периферия, производство на НПСК Мехатроника Габрово.

Програмният пакет се състои от няколко независими един от друг модули, всеки със собствено предназначение: драйверни програми за плотери Микроника П297-М1, Микроника П297, Микроника П841, Микроника П597, Микроника П420, Микроника ПР297, драйверни програми за дигитайзери Микроника Д297, Микроника Д841 и за таблет-дигитайзер Микроника ДТ280.

Графичният език на плотерите Микроника се състои от инструкции с двубуквена мнемоника, които задействат плотера. Освен тях има и няколко инструкции, които не предизвикват действие, но дефинират протокола на обмен и интерфейса.

Плотерите Микроника се свързват към компютърната система посредством интерфейс RS232C. Съществуват два начина за свързване на плотера и компютърната система:

Плотерът се свързва директно към компютъра; достъпът до компютъра се осъществява чрез терминал. При този начин на свързване плотерът обикновено е в състояние „програмно включен“. В това състояние той реагира на всички инструкции освен на тази за изключването му, т. е. плотерът не може да се изключва програмно.
При този начин на свързване в състояние „програмно изключено“ процесорът на плотера пропуска данните от компютъра към терминала (т. е. той става „прозрачен“). Когато от компютъра се получи инструкция за програмно включване, плотерът започва да реагира на инструкциите, получени от компютъра, докато се получи инструкция за програмно изключване. За да продължи процесът на изчертаване, е необходима нова инструкция за програмно включване.

Плотерите Микроника използват 1024-байтов буфер за синхронизиране на скоростите на обработката и на получаването на данните. Наличието на входен буфер изисква компютърът и плотерът да си обменят информация по такъв начин, че данните да не се губят или тълкуват неправилно. За да се предотврати препълването на буфера и произтичащата от това загуба на данни, се използват четири вида обмен:

обмен X_0n—X₀ff — управляващите символи се предават от периферното устройство към компютъра;
програмно контролиран обмен — обслужва се от приложния програмист;
обмен „запитване-потвърждение“ — обслужва се от компютърната система;
директен обмен — за управление на обмена се използва физически проводник — перо 20 от съединителя RS232 С.

Видът на обмена се определя от възможностите на компютърната система.

След като се избере видът на обмен, плотерът може да се програмира да изпълнява изискванията на компютърната система, да реализира обмена и да функционира правилно със съответната операционна система. Това се прави, като се за- дадат някои променливи в инструкциите за управление на устройството, които се изпращат на плотера в началото на всеки пакет от команди или графична програма.

При обмен Х_оп—Х_оff(фиг. 1) плотерът управлява последователността на обмена на данните, като съобщава на компютъра кога има място за данни в буфера и кога да се прекрати потокът. За да се предотврати препълването на буфера, плотерът използва праговите индикатори за буфера (пусковите символи Х_оп и X_off).

В зона 1 (фиг. 1) данните влизат в буфера по- бързо, отколкото той реагира. В зона 2 плотерът започва да обработва входните данни по-бързо, отколкото компютърът ги изпраща, и буферът започва да се изпразва. В третата зона данните влизат в буфера по-бързо, отколкото плотерът може да ги обработи. Количеството натрупани данни в буфера достига праговото ниво Х_пр и в тази точка плотерът изпраща пусковия символ Xo_ff, който спира потока на данни от компютъра. Поради закъснението между момента, когато плотерът изпраща пусковия символ Xo_ff, и момента, в който компютърът реагира, може да се получи малко надхвърляне на праговото ниво Х_пр. Това ниво трябва винаги да се задава поне толкова голямо, колкото е размерът на блока от данни или максималният брой байтове, изпратени от инструкцията за извеждане. След като се изпрати пусковият символ X_off и количеството на запаметените байтове спадне на праговото ниво X_пр, плотерът изпраща пусковия символ, X_on, за да съобщи на компютъра да продължи изпращането на данни. Праговото ниво Х_пр автоматично се установява на 512 байта. Данните отново се запаметяват в буфера и т. н. С помощта на инструкции могат да се зададат съответните условия, за да се удовлетворят изискванията на компютърната система в този режим на обмен.

Програмната проверка представлява неавтоматичен обмен, при който програмата на потребителя периодично пита плотера колко символа е празното място в буфера. Отговорът на плотера е десетично число от 0 до 1024, представляващо броят на байтовете в буфера, които в момента са свободни за записване на графични инструкции, изпратени от компютъра. Когато отговорът на плотера е число, по-голямо от следващия блок от данни, програмата изпраща блок от данни към плотера. Този метод е неефективен за операционна система, която работи в режим на времеделене.

Предимствата на програмната проверка са, че е независима от възможностите на апаратната част и от възможностите на операционната система — в този случай програмите между различните компютърни системи са преносими. Недостатък е използването на малко повече машинно време.

На фиг. 2 е изобразена обобщената блокова схема, която илюстрира функционалните елементи на обмен с програмна проверка в програмата на потребителя.

При обмен „запитване-потвърждение“ операционната система на компютъра или приложната програма започва процеса на обмен на данни, като изпраща символ на запитване към плотера за свободно пространство в буфера. Големината на свободното пространство се определя с определянето на протокола на обмен, т. е. то е постоянно число. След изпращане от компютъра към плотера на символа на запитване (обикновено този символ е „ENQ“) плотерът отговаря със символ за потвърждение (в повечето случаи този символ е „АСК“), ако има определеното свободно пространство. Обменът на данни „запитване-потвърждение“ в най-опростен вид е показан на фиг. 3.

Директният обмен се извършва апаратно, а не програмно. Плотерът управлява последователността на обмен на данните, като ако в буфера има достатъчно място за записване на друг блок от данни, плотерът подава напрежение на перо 20 на съединителя (линия „CD“). Като следи тази линия, компютърът знае кога може да изпрати друг блок от данни.

Фамилията дигитайзери Микроника имат два интерфейса — към/от компютъра („главен“) и към/от терминала („подчинен“). Те се активират винаги, ако към тях има включено устройство. Командите към дигитайзера се предават по главния интерфейс. Всички останали данни, които не са команди, се предават към другия интерфейс без закъснение. Данните, постъпили от подчинения интерфейс, се предават към главния безусловно, без закъснение. Координатите се предават последователно с избор на броя битове в данните, с контрол по четност или нечетност, с един или два стопови бита. Скоростта на предаване варира от 110 до 9600 bit/s. Данните се извеждат в ASCII или двоичен формат. Броят битове или стоп-битове, форматът на данните, „главният“ и „подчинен“ интерфейс и активирането им, както и скоростта на предаване се избират в режим „меню“ на дигитайзера. Координатите могат да се предават непрекъснато (режим „RUN“), само при натиснат клавиш (режим „ТRАСК“), при заявка от компютъра (режим „PROMPT“) или да се извеждат тогава, когато преместването на указателя превиши 10 стъпки по едната или по двете оси. Има възможност за определяне на координатно начало и за дефиниране на прозорец.

Дигитайзер Микроника Digitayzer Mikronika

С богатите си за времето възможности за дефиниране на протокола на обмен, разработените в Институт Мехатроника Габрово графични периферни устройства могат да се включат и управляват от различни компютърни системи и програмни пакети.

Промишлен контролер Правец-Е

Въпросното устройство е разработено през 1987 г. в софийското НПО (научно-производствено обединение) Научно приборостроене.

Модулният промишлен контролер (МПК) Правец-Е е предназначен за:

използване като автоматизирано работно място в лаборатории, институти, производствени предприятия;
изграждане на информационно-измерителни системи;
изграждане на АСУТП (автоматизирани системи за управление на технологични процеси);
вграждане в уникални научни прибори и промишлени установки;
организиране на системи за контрол и управление на административно-производствената дейност;
елемент от ГАПС (гъвкави автоматизирани производствени системи) и др.

Конфигурацията е съчетание на 19-инчова касета в евростандарт, съдържаща захранващи блокове и осем станции за включване на модули (100 x 160 x 20 mm) от следните видове:

паралелен 32-битов входен регистър;
паралелен 32-битов изходен регистър;
асинхронен сериен канал по RS 232 или токов кръг 20 тА;
паралелен изход 8 ридрелета:
бърз 12-битов аиалогов цифров преобразовател;
двоен програмируем таймер-брояч;
двоен 12-битов цифроаналогов преобразовател;
универсална платка;
универсален интерфейсен модул за моделиране и други модули в състав и конфигурация в зависимост от нуждите на потребителя се управляват от двупроцесорен микрокомпютърен блок, апаратно и програмно съвместим с персоналния компютър Правец-82 (+ 128 Кбайта рам. контролери за печатащо и флопидисково устройство).

Вградените две миннфлопидискови устройства, изнесената клавиатура, дисплеят и печатащото устройство правят работата при настройка на програми ефективна и удобна.

Програмното осигуряване предоставя възможност за работа и настройка в диалогов режим и лесно се усвоява от потребители със средна квалификация.

Без адаптация могат да се използват всички програмни продукти за персоналния компютър Правец-82.

А ако случайно изнамерите как да се пренесете назад във времето и поискате да си закупите такова устройство, Ви даваме координатите на разработчика:

1113 София
бул. В. И. Ленин, 72
НПО Научно приборостроене
тел. 73-411864
телекс 23528

Доволни ли сте от Текст 16?

Днешната публикация в Сандъците ще Ви запознае с нещо необичайно за времето си! :)

През 1986 г. Комбинатът по микропроцесорна техника в Правец започва да изпраща на своите клиенти анкетна карта заедно с текстообработващата програма Текст 16. Целта е потребителите да дадат своето мнение за:

1. Оценка за разбираемост и оформяне на ръководството, за ниво и ефективност на разработката (разб. Текст 16)
2. Откриване и отстраняване на допуснати грешки и несъответствия в системата и техническото ръководство.
3. Идеи за включване на рационални и ефективни функционални решения в следващите версии,
4. Установяване на преки връзки между потребител, разработчик и разпространител, за бързо доставяне и усвояване на новоразработени версии.

На първата снимка е даден пликът с анкетата в затворен вид, а ето го тук вече полуотворен:

Комбинат по микропроцесорна техника Правец Kombinat po mikroprocesorna tehnika Pravec

За целта трябва да отговорите на следните въпроси:

Вашата организация, име и адрес за кореспонденция.
Вашата професия. Какви по вид са Вашите документи и средно по колко страници на ден създавате?
Кои системни функции използвате? (често; рядко; не използвате)
Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на системата? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на документацията? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
Как изучавате и усвоявате системата? (чрез ръководството, чрез помагалата, чрез Help-информация или чрез чужда помощ – подчертайте)
Открити от вас грешки. Ще Ви бъдем благодарни, ако опишете подробно ситуацията при възникването им.
Кои елементи в системата, според Вас, са неудачно решени, и какво бихте предложили Вие?
Какви нови функции бихте желали да притежава Текст 16?
Други забележки или препоръки за Текст 16 и за разработване на други програмни продукти, необходими за Вашата дейност.

Накрая трябва да изпратите попълнената анкетна карта на адреса, посочен на плика:

КОМБИНАТ ЗА МИКРОПРОЦЕСОРНА ТЕХНИКА – гр. Правец

СОФТУЕРНА КЪЩА ПРАВЕЦ-ПРОГРАМА

ЗА ТЕКСТ-16

2161 гр. Правец

Гореспоменатото проучване е изпълнено, както казахме, през 1986 г. Според нас наистина може да се каже, че въпреки държавното планиране на икономиката и следващото от това стриктно разпределение кой производител (в случая на компютърни програми) какво да произвежда, маркетинговата мисъл на Комбината в Правец е била на доста високо ниво!

Подобни проучвания са правени и от ТК Национален програмен и проектен фонд, по-конкретно с програмата Странд. Потребителите са давали предложения за промени и в следващата версия на софтуера по-голямата част от тях са били уважени (да припомним, че Странд е от програмите, излизали в повече от една версия).

Професионална система за Правец 16

През 1987 г. производството на специализирани компютърни програми в България, предназначени за 16-битови компютри, е дотолкова развито, че започва стремеж към обединяването им в т.н. системи от програмни продукти. Те са подбрани по предназначение така, че да осигурят всичко необходимо за работата на специалист от дадена сфера на обществената дейност. Обикновено дадена организация сключва договор с СО Програмни продукти и системи за доставка на софтуерно осигуряване. Сега в Сандъците ще се занимаем една от тези системи.

Т.н. професионална система – в хардуерно и софтуерно отношение – на Правeц 16 включва:

512 кб РАМ; две 5,25-инчови флопидискови устройства, боравещи с дискети 360К; сериен и паралелен интерфейси за свързване на периферни устройства; черно-бял монитор (обикновено ВММ 3111 на завод Аналитик Михайловград); матричен принтер М88.

Операционна система ДОС-16;

Програми: Бейсик-16; Секретар-16; Команден организатор; ТурбоДИСК; Индиго,

Системи за професионална обработка на текстове:

Модификации : 110.1 – за програмиста, 110.2 – технологична

В т.н. функционално описание е упоменато, че освен обикновено предвидения матричен принтер М88, възможна и замяна с други, нови и усъвършенствувани модели принтери, което ще бъде отразено и в цената. В допълнение към т.н. Базова система за компютър Правец 16, включваща Коморг, ТурбоДИСК и Индиго, т.н. Професионална система включва и програмна среда за текстообработка (между другото, през 1986 г. в ИТКР към БАН е разработена специална такава – Текст 16. Тъй като се работи чрез система от менюта, от оператора не се изискват специални познания по програмиране. Такава една система осигурява напълно професионален подход към създаване, запазване, редактиране и отпечатване на документите. Системата е предназначена за автоматизиране на работата на заетия персонал. Нещо повече – възможно е да се включват нови пообрени версии на програмната среда без промяна на цената (9790 лв през 1987 г.)

В зависимост от проявения интерес, системата може да се развива като:

професионална система за програмиста (шифър 110.1), включваща софтуерните продукти от базова система за програмиста (шифър 100.1)
професионална технологична система (шифър 110.2), снабдена с продуктите от базова технологична система (шифър 100.2)

В допълнение трябва да обясним ролята и значението на тези т.н. шифри – всеки софтуерен продукт, разработен от СО ППС, добива такъв шифър, който се дава според критерий – най-често типът софтуер, сферата му на употреба и т.н.

Инсталиране, настройка, консултации, обучение и извънгаранционно обслужване са се извършвали само срещу допълнително сключен договор между клиент и СО Програмни продукти и системи.

Микроклас – компютърни класове с Правец 16

Компютърният клас е система от персонални компютри, свързани помежду си и снабдени с комплект технически средства и програмно осигуряване, с която се осъществява обучение и самообучение на съвременно равнище.

Основните функции на компютърния клас са следните: провеждане на лекции; провеждане на упражнения и самообучение; проверка на знанията на обучаващите се; документиране на процеса на обучение; подготовка на лекции.

Специално за целите на обучението по информатика и свързаните с нея учебни предмети компютърният клас трябва да дава възможност за функциониране на локални мрежи, средства за комуникация с други системи, транслатори, приложни пакети програми (текстообработка, база от данни) и др.

През 1988 г. в България е разработена системата за изграждане на компютърни класове Микроклас.

Микроклас е гъвкава компютърна система с широк набор технически средства и програмно осигуряване (софтуер). Тя е в състояние да удовлетвори както изискванията за достатъчно евтина техническа база (например за целите на училищата), така и за изграждане на мощни обработващи системи, функциониращи като тренажори.

Ще се спрем на конфигурациите на Микроклас и на базовото му програмно осигуряване.

Структура на системата

Микроклас е хетерогенна система, изградена от главен компютър (на преподавателя) и станции за обучение (на учащите се), свързани в конфигурация тип „звезда“ (схемата по-долу).

Като главни компютри могат да се използват Правец 16 (ЕС 1839) или Правец 286 (ЕС 1838).

Правец 16 е изграден с микропроцесор К1810ВМ88; оперативна памет с обем 640 Kbyte; ЗУГМД с капацитет 360 Kbyte; ЗУТМД с капацитет 10 Mbyte; монитор за цветно изображение; печатащо устройство М88.

Системата с Правец 16 може да обслужва до 8 станции.

Платките Спектрум и КС — Микростар се произвеждат от Института по микропроцесорна техника по заявка на клиента.

Главният компютър Правец 286 е изграден с микропроцесор Intel 80286; има оперативна памет с обем до 3 Мbyte; ЗУТМД с капацитет 10/20 Мbyte, ЗУГМД с капацитет 360 byte или 1,2 Мbyte! Системата с Правец 286 може да обслужва до 16 станции, което се обуславя от неколкократно по-високата производителност на микропроцесора Intel 80286 в сравнение с 8088.

Към разгледаната конфигурация на главния компютър трябва да се включат една или две платки КС-Микростар (контролер за сериен интерфейс с 8 канала) и разклонителна кутия.

Към главния компютър е свързана видеосистема посредством специализиран контролер Спектрум, позволяващ смесване на изображения от персоналния компютър и от видеокасетофон. Контролерът притежава редица възможности за управление на телевизора, както и на втори видеокасетофон за запис на смесеното изображение.Чрез тях се осъществява връзката със станциите за обучение.

Станциите, които се свързват към главния компютър, могат да бъдат терминали или персонални компютри. Системата поддържа всички терминали от фамилията СМ 1604 (само текстов режим), Тектроникс 40ХХ (включително и графичния режим) и др.

Като интелигентни станции към главния компютър могат да се свързват 8-битови персонални компютри тип Правец 82, Правец 8М или 16-битови — Правец 16.

Правец 82 е изграден с микропроцесор 6502, има оперативна памет с обем 64 Kbyte, 2 ЗУГМД с капацитет 160 Kbyte всяко, печатащо устройство М80. Конфигурацията може да се разшири с допълнителна памет 128 Kbyte, езикова карта, съдържаща едноплатков микрокомпютър с микропроцесор Z80; платка за сериен интерфейс. Правец 8М съдържа вградени всички разширения на Правец 82.

Базово програмно осигуряване

Микроклас се предлага с широк набор програмни средства за различните конфигурации.

Програмните продукти за главния компютър или за станции с Правец 16 са следните: многопотребителска, многозадачна операционна система ПДОС-16; терминален емулатор Микротерм; терминален емулатор Интерм-16; екранен редактор РЕ2; интерпретатор BASIC; макроасемблер; компилатори за FORTRAN-77, PASCAL, С; програмно осигуряване на локална мрежа Микростар; компилатор за релационна база от данни; релационна база от данни с мрежови функции и др.

Програмното осигуряване на Правец 82 съдържа операционна система ДОС 3.3; интерпретатор на BASIC; операционна система СР/М (с езикова карта) с набор транслатори — за езиците PASCAL, FORTRAN и др.; приложни пакети програми — файлова система ПФС, текстов редактор и др.; набор програми за самообучение.

Основа на системата Микроклас е операционната система ПДОС-16, осигуряваща многозадачна и многопотребителска работа. За всеки от свързаните към главния компютър терминали ПДОС-16 формира дял в оперативната памет, където се зареждат системните и учебните програми. Системата работи в режим на времеделение, обслужвайки заявките на терминалите. ПДОС-16 дава възможност за дефиниране на типа на терминалите, за избор на размер на дяла, на приоритета на дяла, на размера на кванта време и т. и. За работа на терминалите с печатащо устройство и с дисковите устройства се организира опашка на заявките към тези устройства. Намерено е решение на проблема за изпълнение от терминал на програми, които оперират директно с паметта на видеоконтролера. Програмите от този тип се стартират под управление на системна програма, която пренасочва изходните данни към терминала.

Една от най-важните функции на системата, която я прави пригодна за изграждане на компютърни класове, е възможността от главния компютър да се наблюдават екраните на станциите чрез превключване на съответна комбинация от клавиши.

Терминалният емулатор Микротерм е предназначен за Правец 16. Той дава възможност станцията с Правец 16 да работи като терминал VT52 (СМ 1604, CM 1604М1 и др.) на главния компютър. При това е възможно персоналният компютър да изпълнява собствена програма и да работи като персонален компютър или терминал при превключване чрез еднократно натискане на комбинация от клавиши. Има възможност и за пренасяне на файлове с данни от главния компютър към станцията и обратно. Ако терминалният емулатор се зареди в главния компютър, той може да работи като терминал на СМ ЕИМ—СМ4 или ИЗОТ 1055, както и да пренася файлове с данни между компютрите.

Терминалният емулатор Интерм-8 е предназначен за Правец 82 или Правец 8М. Той позволява персоналният компютър да работи като графичен терминал тип Тектроникс 40ХХ. Емулаторът Интерм-16 предоставя същите възможности за станция с Правец 16. Допустимо е също пренасяне на файлове с данни от главния компютър към станцията и обратно. Данните могат да бъдат текстови или двоични, което позволява програми на Правец 8М да се съхраняват на Правец 16. Развитие на тези програмни средства за Правец 8М е възможността за зареждане и изпълнение на програми от дисковите устройства на Правец 16, както и обратно (запис от паметта на Правец 8М на дисковите устройства на Правец 16).

Езикът на графичния терминал Тектроникс 40ХХ позволява в компресиран вид да се предаде информация за изписване на точки или отсечки. Специализираното програмно осигуряване на Микроклас се основава на този език.

Ако се зареди в главния компютър, емулаторът Интерм-16 може да осъществи връзка със СМ ЕИМ или ИЗОТ 1055.

Режимът на работа на Микроклас като многотерминална система е предназначен главно за работа на системата за провеждане на лекции и упражнения с участието на преподавател.

В случаите, когато системата е изградена изцяло от 16-битови компютри, за целите на самообучението и обучението по информатика се използва мрежовото програмно осигуряване Микростар. Микростар използва същата конфигурация на системата (тип „звезда“) и същите серийни контролери, т. е. не е необходимо вграждане на специални мрежови контролери. Максималната скорост на обмен в мрежата е около 110 Kbit/s. При работа с локалната мрежа главният компютър се използва като „сървър“, който предоставя на всички свързани в мрежата компютри виртуално дисково пространство и печат. Това означава, че всички станции за обучение могат да манипулират с неговите ЗУТМД и с печатащото устройство като със собствени.

Предимство на мрежовото програмно осигуряване пред многотерминалната система е възможността станцията да използва изцяло възможностите на собствения си компютър, докато в многотерминалната система станцията работи само с ограничен дял от паметта на главния компютър и ползва неговия процесор. В замяна на това в мрежата преподавателят не може да наблюдава работата на обучаващите се. Затова този режим се използва главно за самостоятелна подготовка на учащите се или при системи със станции с 8-битови персонални компютри.

Останалите програмни продукти за 16-битови персонални компютри са предназначени за съставяне на програми и обучение по информатика. Те могат да функционират в режим на многотерминална система, стига да разполагат с достатъчен обем памет. Изключение е само интерпретаторът BASIC, който може да функционира само на главния компютър.

Към базовото програмно осигуряване на главния компютър са включени и няколко драйвера — драйвер за разширение на паметта, драйвер за управление на видеосистема и драйвер за управление на ЗУМЛ тип „кертридж“.

Драйверът за разширение на паметта дава възможност операционната система ПДОС-16 за Правец 286 да използва памет над 1 Mbyte по стандарт LIM—EMS.

Драйверът за управление на видеосистемата дава възможност текст и трафика да бъдат пренасочвани към видеосистемата, в която те се смесват с видеосигнала, получен от видеокасетофона, и се изпращат към телевизор за цветно изображение или се записват на друг видеокасетофон. Същевременно тези данни се изпращат и към монитора на главния компютър.

В случаите, когато системата Микроклас работи по приложения, изискващи запазване на информацията от разрушаване, се използва запаметяващо устройство с магнитна лента тип „кертридж“. Това се отнася главно за Правец 286, където се предвижда разширение с такова устройство, независимо че не е включено в стандартната му конфигурация.

Драйверът за управление на запаметяващо устройство с магнитна лента тип „кертридж“ дава възможност за архивиране на дискове или файлове от дискови устройства върху ЗУМЛ и, обратно — възстановяване на дискови файлове от архивни копия на запаметяващи устройства с магнитна лента тип „кертридж“.

Предложените през 1988 г. конфигурации и базово програмно осигуряване на Микроклас дават възможност за изграждане на специализирано програмно осигуряване на гами компютърни класове. Основните характеристики на Микроклас, които го правят приложим за използване за целите на образованието, са: ,

възможност в многотерминалната система за наблюдение на екраните на терминалите;

предаване на смесени — текстови и графични – изображения от главния компютър към терминалите;

режим локална мрежа, съвместим апаратно с многопотребителска система;

възможност за смесване на видеосигнала от видеокасетофона с текстово-графична информация, подавана от компютъра.

СистематаМикрокласбива въведена в ЕСТУ (единно средно техническо училище) Електронни системи—София. Съобразена е с нормативните изисквания на подобен клас (публикувани в бюлетина на МНП № 3/1986 г.).

ИЗОТ 0124 – контрол на печатни платки

Както едно време, така и сега, главна причина за корозията и за влошаването на диелектричните параметри на печатните платки са йонните остатъци върху повърхността им след крайната обработка. Проводимостта на разтвора, екстрахиращ тези йонни остатъци, се използува за оценка на замърсеността на повърхността на изпитваната печатна платка Въпреки високата степен на интелигентност на някои от западните устройства, използувани до момента на разработката на този уред, се е налагало извършване на предварителни измервания на различни параметри на работната среда, поради което тази процедура е била доста неприятна и досадна за органите на ОТК и от операторите.

Прец 1989 г. в Централния институт по изчислителна техника в София е разработен и по-късно внедрен в производство

уред за контрол на чистотата ***на печатните платки –* *ИЗОТ 0124.***

Процесът на определяне и оценяване на ,,замърсяването“ на повърхността на платките е автоматизиран, така че дейността на оператора е облекчена в значителна степен. Този вид контрол е крайно необходим за непосредствено оценяване на печатните платки, а и за оптимизиране на крайните процеси по обработката им. По този начин е възможно да се осигури и „настройване“ на технологичния цикъл на производството като цяло.

Приложението на методите за контрол и точното спазване на предписаните технологии при производство на печатни платки се осигурява, като работата с уреда се опростява максимално и се намалява до минимум влиянието на субективния фактор, т. е. всяко следващо действие на оператора се „подсказва“. Получавайки отговор, уредът поставя следващия въпрос и т. н.

При разработването на ИЗОТ 0124 са взети предвид тези изисквания, а също и условията на работа в конкретната обстановка на производство на печатни платки.

Блоковата схема на уреда е дадена на долната фигура.

Уред контрол печатни платки Ured kontrol pechatni platki

Основната концепция, използвана в разработката, е съвместяването на действията на устройствата от измервателния комплекс и на артиметичното и логическо устройство (в качеството на такова е използуван електронен калкулатор ЕЛКА), като клавиатурата се използува общо от двете. Тя се имитира и управлява двустранно от специализиран контролер СК, от една страна, и от АЛУ, от друга. Автоматизацията на измервателния и изчислителния процес обхваща: калибриране и изчисляване на калибрационен фактор; измерване и изчисляване на замърсеността на конкретната платка; статистична обработка на получените и натрупани в паметта резултати.

Основните действия се извършват след въвеждане на необходимите данни в паметта на електронния калкулатор, след което специализираният контролер се задейства. Той индицира състоянието на уреда в момента и „подканва“ за всяка следваща и необходима за случая операторска намеса.

Качеството на произвежданата продукция и правилността на провеждане на технологичните процеси се проверяват чрез т. нар. партидна проверка. За целта от серията печатни платки, изработени след даден производствен цикъл, се вземат 10 до 15 образеца от произведената продукция. С един или с два от тях се установява режимът на работа на уреда — обхват, скорост на потока на екстрахиращия разтвор, прагово ниво и т. н. След това уредът се калибрира за конкретните работни условия с познат замърсител — например разтвор на NaCl във вода, с точно определена концентрация. Измерването се извършва за всяка платка поотделно. В паметта на калкулатора се записват всяка конкретна стойност за замърсяването на измерваните платки, броят им и т. н. След всяко измерване се издава контролен фиш — документ, който се прикрепва към измерената печатна платка.

Серията от образци, минала изпитването, се оценява общо посредством режима за статистична обработка чрез натискане на бутон ТОТАЛ. При това се отпечатват общата сума на замърсяване на платките в еквивалентно количество NaCl на единица площ, броят на всички преминали през изпитването образци и средноаритметичното замърсяване на платките за единица площ.

Издадените документи – отделните фишове за конкретните замърсявания на платките и последният от статистичната обработка, служат на органите на ОТК за оценка на продукцията. Като се сравняват стойностите от резултатите за замърсяванията с предписаните от стандартите, се констатира в коя от трите групи на степен на чистота могат да се причислят измерените платки. Документално се доказва качеството па измиване на платките.

Стъпковото приближаване, след известно количество процеси на миене на платките към най- добрите резултати за различните видове измиване, води до оптимизиране на технологичния процес като цяло. Това практически е и втората област на приложение на ИЗОТ 0124.

Чрез контролирането на производствения процес с помощта на ИЗОТ 0124 се осъществява настройка на технологията за производство не само на печатни платки, но и на възли и детайли, към които се поставят изисквания за чистота на повърхността

Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е

Електрозахранващ разпределителен шкаф ИЗОТ 0800Е в Sandacite.BG!

В някои наши публикации сме ви разказвали за мощните електронноизчислителни машини (професионални мегакомпютри) от 1970-те и 1980-те години. Тъй като те се състоят от множество части, те потребяват изключително много електроенергия – от порядъка на десетки и десетки киловати! Много от устройствата, влизащи в състава им, притежават отделно захранване. За да може захранващото напрежение да достигне до всички компоненти на машината, се използват специални устройства като сладура, показан на снимката.

Този разпределителен шкаф е предназначен за трифазно и монофазно захранване и за разпределението му към частите мощни електронноизчислителни машини. Местата, където кабелите на шкафа се свързват със захранващата мрежа и където кабелите на захранваните устройства се свълзва с шкафа, се подсигуряват чрез винтови съединения.

Тъй като е много тежък, шкафът е снабден с ходови колела, за да омже да се премества лесно. Когато решите къде искате да стои, трябва да го повдигнете на четири опори, с което той се стабилизира.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Входно захранващо трифазно напрежение 380/220 V
Изходна мощност (може да се разпределя) Р_изх= 130 kW
Брой на изходите:

– трифазни 29

– еднофазни 13, от които два за сервизна дейност

Размери: 680 x 800 x 1212 mm

***Електрозахранващ разпределителен шкаф***

Ето и част от аварийните му защити. В случай на нужда напрежението на всички изходи може да се изключва само с едно натискане на бутона „Аварийно изключване на захранването“ (онзи най-горе вдясно, червеният). При отваряне на вратите на шкафа се задейства предупредителна звукова сигнализация с възможност за блокировка.

Този туч е производство на Завод за електроника и механика Благоевград от 1987 г. Изнасян е в огромни количества за страните от бившия СИВ, където и досега могат да се намерят такива образци – за разлика от България, където са на практика унищожени.

В тези мегакомпютри всичко е било наистина огромно! Ето напр. с колко кубически метра и колко мъки са се постигали безкрайните 6,4 гб харддисково пространство:

200 мегабайта български хард диск!

Контролер за запомнящо устройство с твърд магнитен диск

Както сме Ви показвали в други наши публикации, мощните електронноизчислителни машини от 70-те и 80-те г. използуват като външна памет т.н. запомнящи устройства с твърд магнитен диск. За разлика от съвременен хард диск обаче (на който те са предтеча), не е достатъчно просто да включиш едно такова устройство към паралелния интерфейс и то да заработи. За да върши то правилно работата си, му е необходим външен контролер, който не е вграден (както сега), а представлява отделен модул, с размери примерно на микровълнова.

Тогава контролерът се е наричал управляващо устройство.

В тази публикация в Sandacite.BG ще разгледаме именно едно такова устройство, предназначено именно за онази машина на горната снимка.

През 1987 г. в Централния институт по изчислителна техника и технологии в София е разработено управляващо устройство, което дава възможност за свързване на две запомнящи устройства с твърд магнитен диск (ЗУТМД) с капацитет до 10 Mbyte към МЕИМ с магистрален паралелен интерфейс.

Управляващото устройство е предназначено да приема команди от централния процесор на електронноизчислителната машина и да ги интерпретира така, че да могат да бъдат предадени през интерфейса на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. Обменът на данни се извършва в режим на пряк достъп до паметта. По време на инициализация и обмен на информация за състояние управляващото устройство е подчинено устройство, а по време на обмен на данни е управляващо по отношение на магистралния паралелен интерфейс. Видът и посоката на обмен на данни се определят от управляващи сигнали от интерфейса. Микропроцесорът в управляващото устройство синхронизира работата му с магистралния паралелен интерфейс и дава възможност магистралата да се използва от други устройства, когато управляващото устройство е заето с вътрешни операции или с работа със запомнящото устройство с твърд магнитен диск.

Управляващото устройство съдържа 5 програмно достъпни регистъра:

регистър за управление и за състояние на управляващото устройство и ЗУТМД;

регистър за адрес от магистралния паралелен интерфейс BAR;

регистър за адрес на запомнящото устройство с твърд магнитен диск;

регистър с общо предназначение MPR

регистър за разширена адресация

Посредством регистрите се обменят команди, информация за състояние на подсистемата и данни.

Управляващото устройство може да извършва следните основни операции: търсене — състои се в прочитане на номера на първия достъпен цилиндър, изчисляване на разликата между номерата на текущия и желания цилиндър и генериране на необходимия брой стъпки в необходимата посока към запомнящото устройство с твърд магнитен диск; позициониране на нулев цилиндър; четене/запис — състои се в търсене на необходимия цилиндър и осъществяване на четене или запис с проверка — извършва се запис на сектор със следващо четене и сравнение.

Форматирането на носителя е част от диагностичния тест на управляващото устройство. Процесът се извършва на четири цикъла—запис и следваща проверка на заглавията (хедърите) и запис и следваща проверка на пътечките.

Блоковата схема на управляващото устройство е дадена на долната фигура.

Запомнящо устройство с твърд магнитен диск Zapomnyashto ustroystvo s tvard magniten disk

Обменът на управляваща информация и данни се синхронизира от микропроцесор под управлението на микропрограма в постоянното запаметяващо устройство (ПЗУ). Получените от централния процесор (ЦП) команди за четене, запис и др. стартират последователност от микроинструкции, управляващи запомнящото устройство с твърд магнитен диск и обмена на данни между управляващото устройство и паметта на МЕИМ.

Микропроцесорът е реализиран чрез две 4-битови секции, които образуват 8-битово аритметично-логическо устройство АЛУ. Последователността на изпълнение на микроинструкциите се задава от схема за избор на адресите.

ПЗУ е с обем 1 Кbyte. Разредността на микроинструкциите е 48 bit, която се реализира чрез едновременно адресиране на 6 схеми. Спецификата на управление на микропроцесора изисква към изходите на ПЗУ да бъдат включени паралелни регистри. В тях се съхранява текущата микроинструкция, докато схемата за избор на адреса може да избере следващата. Микроинструкцията се разделя на полета, които управляват логиката на управляващото устройство. Основни полета са тези, които задават параметрите на АЛУ и преходния адрес на схемата за задаване на адресите. Част от микроинструкцията участва във формирането на условията за преход. Някои полета се използват за генериране на вътрешни тактови поредици и управляващи сигнали.

Редът на изпълнение на микроинструкциите се определя от редица условия — наличие на нулев резултат от АЛУ, наличие на пренос от обработката на данни в АЛУ, от вида на изходните данни от АЛУ и др. Логиката, следяща условията, е реализирана чрез програмируеми логически елементи. Тя генерира сигнал за преход към схемата за задаване на адресите.

Входовете и изходите за данни на 4-битовите секции образуват вътрешни за управляващото устройство магистрали. В зависимост от разрешаващи и управляващи сигнали АЛУ получава данни (DQ+D7) от централния процесор, от ЗУТМД, чете константи от постоянното запаметяващо устройство или чете данни за състояние на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. След обработка АЛУ генерира изходни данни (Y0 – Y7), които в зависимост от състоянието на управляващите и разрешаващи сигнали могат да се четат от централния процесор, да се изпращат към ЗУТМД като данни за запис или управляващи сигнали или да управляват логиката на контролера. Поради различната скорост на работа на запомнящото устройство с твърд магнитен диск и МЕИМ по време на операция четене или запис се налага буфериране чрез вътрешна за управляващото устройство оперативна памет. Обменът на данни между ЗУТМД и МЕИМ се извършва на две стъпки с междинно запаметяване в паметта на управляващото устройство.

Управлението на ЗУТМД (избор на устройство, подаване на сигнал за посока, импулси за стъпка и др.) се извършва чрез изходната магистрала, която се стробира от вътрешен управляващ сигнал.

Данните за запис, буферирани във вътрешната памет на управляващото устройство, постъпват в паралелен вид на входовете на преместващ регистър. От изхода на преместващия регистър данните в последователен вид през мултиплексор постъпват в блок за MFM-кодиране и блок за формиране на контролни символи (ЕСС-логика). ЕСС-логика- та е изградеш от преместващи регистри с паралелни изходи, генериращи контролни символи с помощта на <32-разреден полином. Предаването на контролните символи става след края на блока от данни. Логиката за MFM-кодиране е изградена от програмируеми логически елементи. Кодираните данни се подават към запомнящото устройство с твърд магнитен диск за запис.

Поради редица механични фактори честотата на записаните върху носителя данни се отличава, макар и слабо, от честотата на прочетените данни. Синхронизирането на прочетените данни става с логика за следене на фазата на прочетения сигнал. Основа на тази логика е схема, преобразуваща фазовото отместване на прочетените данни в аналогов сигнал. На базата на разликата между едно опорно напрежение и получения аналогов сигнал се коригира синхронизиращата честота. Прочетените данни постъпват на последователния вход на преместващ регистър и на ЕСС-логиката. От паралелните изходи на преместващия регистър данните се записват в буферната памет на управляващото устройство. ЕСС-логиката осъществява делене на постъпващата от ЗУТМД информация и генерира 32-разреден остатък. Ако остатъкът не е нула, прочетената информация е с грешки, ако остатъкът е нула, няма грешка в прочетените данни.

От буферната памет на управляващото устройство данните се прехвърлят към оперативната памет на МЕИМ в режим на пряк достъп до паметта.

Блок „Тактов генератор“ издава всички тактови поредици, управляващи работата на управляващото устройство. Той е реализиран чрез специализирана генераторна схема, твърдо програмирана да реализира импулсни поредици с необходимите честоти.

Управляващото устройство ИЗОТ 1054С.0010 е разработено за вграждане в МЕИМ ИЗОТ 1054С

или в ЕИМ с магистрален паралелен интерфейс. По този начин се разширяват възможностите на МЕИМ за потребителски приложения, като използването им в ГАПС и в други управляващи и изчислителни конфигурации.

Български монитор ВММ 3102 + схема

ВММ 3102 е още един монитор, използван в различни варианти на Правец 8М, затова решихме да Ви го представим. Произвеждан е от 1987 г. в завод Аналитик Михайловград.

Мониторът ВММ 3102 е предназначен за работа в системата на компютър Правец 8М като средство за наблюдаване на буквено-цифрова и на графична информация. Входният му сигнал е комплексен видеосигнал с положителна полярност и с ниво 1 V. Захранва се с напрежение от мрежата, което го прави самостоятелно изделие и с възможност да се използва и за други компютърни системи със съответни параметри на изходния сигнал. В съответствие с противоречивите изисквания за висока разрешаваща способност и ниска цена е избрано компромисно решение. Мониторът ВММ 3102 работи с електроннолъчева тръба със средна разрешаваща способност — може да изобразява 1920 символа на екрана си (80 знака по 24 реда), което задоволява напълно потребностите на Правец 8М.

Блоковата схема на монитора ВММ 3102 е дадена на долната фигура:

Монитор ВММ 3012 схема Monitor VMM 3102 shema

Чрез предварителния усилвател и крайния видеоусилвател КВУ входният сигнал се усилва до необходимото ниво. Усилвателите са реализирани с високочестотни транзистори, работещи в ключов режим, тъй като предаваната информация е двутонова. Приложена е емитерна високочестотна корекция, за да се увеличи усилването на крайното стъпало, като се запази формата на честотната и на фазовата характеристика.

Амплитудният селектор АС е реализиран с един транзистор, който отделя сложния синхросигнал от информационния сигнал.

Блокът за разделяне на синхронизиращите импулси БРСИ и блокът за хоризонтално откло
нение БХО са осъществени с процесорната схема ТВА 920 S. Чрез включване на външни пасивни елементи схемата генерира сигнали с честота 15625 Hz, която се синхронизира с отделените от БРСИ импулси, подавани от компютъра. В схемата за хоризонтално отклонение е въведена допълнителна бобина, за да се подобри линейността на отклонителння ток през времето на правия ход на лъча. Тя се включва последователно на регулатора за линейност, като по този начин се получава S-образна форма на тока и се намалява скоростта на отклонение на електронния лъч в двата края на екрана.

В блока за високо напрежение БВН се формират напреженията, необходими за захранване на електроннолъчевата тръба.

Блокът за вертикално отклонение е изграден с интегралната схема TDA 1170. Тя включва и крайното стъпало на генератор. Различава се от класическата схема на свързване, тъй като е предвидена и възможност за местене на изображението по фаза във вертикална посока.

Захранващият блок ТЗУ е конструиран като линейно компактно устройство, реализирано чрез два интегрални стабилизатора МА 7812 и МА 7824. По този начин трансформаторът за хоризонтално отклонение се натоварва по-малко, излъчванията на системата са значително по-малки, което води до повишаване на качеството на изображението. Чрез стабилизиране на захранващите напрежения се осигурява устойчива работа на генераторите за развивка.

Ето и техническия паспорт на монитора: Монитор ВММ 3102

Правец 16 в управленската дейност

През 1986 г. Научноизследователския институт по икономика и организация на машиностроенето (НИИОМ) са разработени две автоматизирани системи за управление на основата на персоналния компютър Правец 16, предназначени за ръководни кадри и за специалисти — Система за контрол по изпълнение на директивните документи и решения и Календар на ръководителя. В двете системи се използват еднакви технически средства (монитор, запаметяващо устройство на гъвкав магнитен диск, печатащо устройство, клавиатура на кирилица). Имат универсално приложение, тъй като могат да обслужват ръководители от всички сфери на народното стопанство и на всички йерархични равнища на управление.

В автоматизираната Система за контрол по изпълнение на директивните документи и решения се въвежда документация, която съдържа особено важни и срочни за изпълнение задачи. Следят се пет вида решения:

решения, взети на съвещания, оперативки, заседания и др. на равнище ръководство на предприятие, ведомство, обществена организация;

контрол за срочното изпълнение на резолюции на входяща кореспонденция, доклади и др.;

решения за изпълнението на заповеди, чийто краен резултат следва да се доведе да знанието на управляващия и контролиращия орган;

устни разпореждания на ръководителя на организацията (звеното, отдела); решения, произтичащи от партийни и правителствени актове и нормативни документи.

Решенията се въвеждат в персоналния компютър Правец 16 в анотиран вид. Може да се контролират 600 броя решения. Системата предвижда 10-бална оценка за изпълнението на заложените решения и пет степени на допуск до информацията.

Упълномощено лице задава кодовете и приоритетите за допуск. Отговорник определя оценката за изпълнение на решението. Друго, определено от ръководителя лице подготвя информацията за въвеждане в компютъра. Системата дава възможност да се прегледат въведените решения, да се изведат на екрана или да се отпечатат във вид на табулограми-справки в конкретна насока (тематика, начален срок, краен срок, отговорник, възложител, изпълнител и т. н.). Системата предвижда три йерархични нива на действие и контрол: възложител, отговорник и изпълнител. Когато е необходимо, отговорникът може да бъде единствен изпълнител на дадено решение.

Системата за контрол по изпълнение на директивните документи и решения е ефективна от няколко гледни точки:

Създава се автоматизирано работно място в кабинета на ръководителя, с което се осигурява възможност за лично контролиране на изпълнението на голям брой решения.
Създава се възможност за получаване на разнообразни по вид и съдържание оперативни справки в диалогов режим.
Работи се със съвременна компютърна техника, която не изисква от потребителя специална квалификация.

Автоматизираната система на ръководителя е предназначена за управленската или контролната дейност на ръководни кадри и специалисти. На основата на диалог с компютъра системата осигурява достатъчна по обем информация за оперативно следене на дневната натовареност на ръководителя. Техническото осигуряване на системата е компактно и във висока степен функционално.

В компютъра Правец 16 се въвежда следната информация: име на лицето (представителя); длъжност на лицето; организация (фирма); тематика на мероприятието (срещата); мястото, където ще се проведе мероприятието; дата и час на мероприятието; резултат от мероприятието (срещата); списък на присъстващите; забележки.

Могат да се изведат разнообразни справки, като справка за всички мероприятия, въведени в системата; справка за свободните и заетите часове за даден ден; справка за натовареността на седмицата, десетдневката, месеца; справка за всички срещи, проведени в даден период от време; справка за мероприятия по даден въпрос и др. Тази информация се извежда на екрана на компютъра, а по желание на потребителя може да се изведе и във вид на табулограма.

Информацията за мероприятията, проведени през текущата година, се съхранява на магнитен носител.

Работата на потребителя на системата е улеснена от т. нар. HELP, който се явява в горния десен ъгъл на екрана и подсказва възможностите на системата в конкретен момент.

Системата Календар на ръководителя е ефективна, защото документира оперативно заетостта на ръководителя и осигурява в максимална степен съвременна организация на работното му място, отговаря на съвременните изисквания за ръководство и контрол.