Статии – Стара техника

Зареждане на акумулаторни батерии със селенов токоизправител, описан в Сандъците – Sandacite!

Зареждането на акумулаторни­те батерии се извършва съгласно предписанията на завода-произво­дител, които трябва строго да се спазват. В противен случай бате­рията се изхабява и нейният жи­вот се съкращава.

Обикновено стартерните акуму­латорни батерии се зареждат при режим на константен ток. В този случай токът се поддържа констан­тен с помощта на регулатора на ток 3. Необходим е непрекъснат контрол от страна на обслужващия персонал, тъй като с повишаване на напрежението токът спада и неговата сила трябва периодиче­ски да се нагласява до първона­чална стойност. Завършването на зареждането се констатира чрез периодични проверки на гъстота­та на електролита. Не се препо­ръчва това да става чрез контро­лиране повишаването на напреже­нието на батерията, тъй като не във всички случаи то е сигурен признак за завършване на зареж­дането.

С българския селенов токоизправител Респром АПС 12-24/30-15ер може да се извършва и зареждане с констант­но напрежение. Зареждането на акумулаторните батерии за­почва със сравнително голям ток. С повишаване напрежението на ба­терията токът на зареждане спа­да самостоятелно. В този случай не е необходим непрекъснат контрол от страна на обслужващия персо­нал. Към края на зареждането трябва да се извърши проверка на гъстотата на електролита.

Режимът на зареждане с кон­тактно напрежение изисква ста­билно мрежово напрежение. В про­тивен случай при повишаване на мрежовото напрежение токът на зареждане може да надвиши допу­стимата за батерията стойност и тя да се повреди. При този режим трябва да се спазва предписаният максимален ток на зареждане при напрежението на газоотделяне. То се познава по настъпването на буй­но кипене на електролита и се появява, когато напрежението на батерията се повиши до стойности, дадени в следната таблицата:

Максималният допустим ток на зареждане при газоотделяне се по­сочва обикновено в инструкцията за експлоатация на акумулатор­ната батерия. Ако в нея липсват тези данни, може да се приеме ток, равен на 10 % от капацитета на ба­терията в амперчасове. Например за батерия от 80 А този ток е ра­вен на 8 А.

Направени през втората половина на 70-те години изследвания уста­новяват по безспорен начин, че преди да достигне напрежението на газоотделяне, зареждането може да се извърши с много голям ток. Такова бързо зареждане позволя­ва частично възстановяване капа­цитета на батерията (до 70—80 % за много кратко време — 1 до 2 ча­са) и представлява голям интерес, в случай че превозното средство трябва да продължи пътуването си. При много бързо зареждане токо­изправителят се нагласява за номинален ток (15 А, респ. 30 А) и се поддържа на тази стойност през цялото време на зареждането, до- като настъпи напрежението на га- зоотделяне. Ако след това бате­рията трябва да се зарежда напъл­но, токът се намалява до безопас­на стойност, около 5 % от капа­цитета в Ah, и зареждането про­дължава.

При зареждане на акумулатор­ни батерии с напрежение, по-нис­ко от 12 V, ключът 2 се поставя на положение «12 V» и напреже­нието се намалява с регулатора 3.

Не се препоръчва паралелно свързване и зареждане на повече акумулаторни батерии. То се допуска само то­гава, когато батериите имат ед­накъв брой клетки и еднаква кон­струкция. В този случай гъстота­та на електролита трябва да се контролира периодически и заре­дените батерии да се изключват.

Последователно свързване и за­реждане на няколко акумулаторни батерии също не се препоръчва. То се допуска само в случаите, когато зарежда­нето се извършва с най-малкия ток за зареждане на различните батерии. И тук е необходим перио­дичен контрол на гъстотата на електролита, като заредените ба­терии се изключват.

Селенов токоизправител на Респром

See more

 

Нека сега в  Sandacite.BG се запознаем с един български селенов токоизправител!

АПС 12-24/30-15ер е произвеждан от Завода за токоизправители Перник в системата на ДСО Респром. Производството започва в началото на 1980-те години. Изнасян е и за различни страни от Източния блок от ВТО Електроимпекс.

Този селенов токоизправител се използва за зареждане на всички видове стартерни оловни акумулаторни батерии с номинални напрежения 12 и 24 V, с капаци­тет до 165 Ah, служещи като из­точник на ток за запалване на ав­томобилни, за тракторни и други двигатели с вътрешно горене и за поддържане на осветителната и сигналната система на тези пре­возни средства.

Селеновият токоизправител може да се из­ползва и за зареждане на оловни акумулаторни батерии с номинално напрежение 12 и 24 V, захран­ващи телефонни централи, осве­тление на жп. вагони, за резер­вно осветление и командуване на оперативни вериги в електриче­ски станции и подстанции, за гал­ванични вани, лабораторни и други цели.

Токоизправителят е бил особено под­ходящ за обзавеждане на гаражи, авторемонтни работилници и ма­шинно-тракторни станции.

Технически данни

Селеновият токоизправител е оформен в метален шкаф  (първата снимка и долната), и е снаб­ден с метални дръжки за прена­сяне. Той е затворен с капаци от листова стомана (перфорирани за подобряване на вентилацията) за предпазване на обслужващия персонал от случаен допир до от­крити тоководещи части, а самите елементи на токоизправителя от повреда и разрушаване. Лицевата му част е използвана за коман­дно табло, върху което за удоб­ство при експлоатацията са раз­положени: ЦК. ключ 1 за включ­ване и изключване на токоизпра- теля; ключ 2 за превключване по­стоянното напрежение 12 и 24 V (за което е предназначен токоизпра­вителят), регулаторът на ток 3, с помощта на който се постига плав­но регулиране на зареждащия ток;волтметърът 4 и амперметърът 5, с който се измерватнапрежението и токът на зареждане; предпази­телят 6, предпазващ токоизпра­вителя от късо съединение в за­хранващата верига; предпазите­лите 7 и 8, предпазващи токоиз­правителя от късо съединение в постояннотоковата верига и вери­гата на консуматора; тоководещите устройства 9, с помощта на ксито се свързва зарежданата батерия към токоизправителя; индикаторната лампа 10; клемите за свързване на токоизправителя към захран­ващата мрежа, подходящо озна­чени с табелка, са разположени на задната му страна. Всички командни и регулиращи устрой­ства са означени с табелки. За­земяването е външно и се извър­шва посредством заземителен винт, разположен върху задния ляв крак на токоизправителя.

Електрическа схема и принцип на действие на селеновия токоизправител

Мрежовото напрежение през предпазителя със стопяема вложка Пр1 (6A/500V) се подава на клемите на ЦК ключа — К₁ и през него захранва регулиращия автотрансформатор — Р. Тр., който регулира първичното на­прежение на захранващия транс­форматор — Тр. Вторичната страна на захранващия трансфор­матор захранва селеновия ком­плект — С.Ст. Захранващият транс­форматор има две отделни вто­рични намотки, които захранват двата отделни стълба на токоизправителния комплект. Те са от типа 2 х М 25/20-15 и са обединени в един стълб,състоящ се от 8 селенови клетки 100 x 200 mm. Всеки стълб е свързан в еднофазна мостова схема (Грец). Постоянното напре­жение през предпазителите със стопяема вложка Пр2 (16 A/500 V) и Прз /16 V/500 V) се подава на клемите на ключ К₂, който чрез последователно или паралелно превключване на селеновите стълбове позволява да се получат по­стоянни номинални напрежения 24 V и 12 V. Оттук постоянното напрежение през амперметъра А и волтметъра В се подава на токопроводящите устройства на селеновия токоизправител.

Индикаторната лампа Л (6,3 V /0,3 А) се захранва от от­делна вторична намотка на захран­ващия трансформатор. Тя показва, че токоизправителят е включен под напрежение.

Регулирането на постоянното напрежение, следователно и на постоянния ток на селеновия токоизправител, е плавно и се по­стига чрез изменяне на първичното напрежение на захранващия транс­форматор с помощта на регули­ращ автотрансформатор. Посто­янното напрежение може да при­еме всяка стойност от 0 до 30 V (при положение на ключ К₂— 24 V) при условие, че постоянният ток не надвишава съответната но­минална стойност, дадена за то­коизправителя.

Експлоатация и поддържане на селеновия токоизправител

По своята електрическа схема и конструкция токоизправителят тип АПС 12-24/30- 15-ер има уни­версални възможности. За сигур­ната му и безаварийна работа трябва да се спазват следните правила при експлоатацията:

Токоизправителят е конструи­ран за работа в закрити помещения при нормални климатични усло­вия — околна температура, не по- висока от +35 гр. С, и относителна влажност, която не надвишава 80 %.

Необходимо е в експлоатационни условия селеновият токоизправител да не бъде монтиран във влажно по­мещение и наблизо до отоплителни тела (гореща печка, радиатор и др.). Трябва да се осигури доста­тъчен приток на охлаждащ въз­дух и токоизправителят да бъде по възможност по-далеч от за­режданата акумулаторна, батерия, понеже киселинните пари действу­ват разрушително върху металните части и изолацията на токоизпра­вителя. При повишаване на окол­ната температура над 35 С токо­изправителят може да се пусне в действие само при условие, че токът за зареждане се намали зна­чително. Например при околна температура +45 С зареждащи­ят ток — до 10,5А при 24 V и 21 А при 12 V.

Преди да се включи в захран­ващата мрежа, селеновият токоизправител трябва да бъде заземен. Заземява­нето е външно и се извършва, като заземителният винт, разположен на левия заден крак на токоизпра­вителя, се свърже със земя съглас­но изискванията за защитно за­земяване. Това е необходимо, за да се предотвратят злополуки при евентуален електрически пробив, който би се получил в експлоата­ционни условия. Сечението на заземителния проводник не трябва да бъде по-малко от 2,5 mm².

Токоизправителят се захранва от еднофазна мрежа с напрежение 220 V. Препоръчва се сечението на шнура да не бъде по-малко от 2 x 0,75 mm². След това към тоководещите устройства 9 се свър­зва зарежданата батерия, като се спазва точно поляритетът на ба­терията на токоизправителя. При правилно свързване стрелката на волтметъра се отклонява надясно и показва напрежението на бате­рията. За да се избягнат загуби в проводниците към батерията, се препоръчва сечението на провод­ника да не бъде по-малко от 2,5 mm².

Селеновият токоизправител не трябва да работи с постоянен ток, по-висок от номиналния, означен върху та­белката му. Ако той е нов или не е работил дълго време (повече от 2 месеца), трябва да се включи пред­варително на празен ход (без то­вар) по следния начин: първите 15 минути токоизправителят да ра­боти при напрежение 50 % от но­миналното, следващите 15 минути— 75 % от номиналното и накрая 30 минути — с номиналното си на­прежение. Това е необходимо, за да могат селеновите клетки да се формират допълнително и да ста­нат напълно годни да поемат то­вара при зареждане на акумула­торната батерия.

Селеновият токоизправител трябва да ра­боти винаги със затворени капа­ци. В зависимост от типа на аку­мулаторната батерия ключът 2 се превключва на положение 24 V или 12 V, след което с помощта на ключ 1 токоизправителят се включва под напрежение. Индикаторната лам­па светва и токоизправителят за почва да зарежда. С помощта на регулатора на ток 3 се регулира токът съобразно режима на за­реждане. С негова помощ се ком­пенсират и колебанията на мре­жовото напрежение, падението в проводниците към батерията и ос­таряването на селеновите клетки. Когато токът на зареждане е по-голям от необходимия, регулаторът се завърта наляво, а когато е по-малък — надясно. Довеждането до желаното и постоянно напрежение и ток се контролира чрез вграде­ните в токоизправителя волтметър и амперметър, разположени на ли­цевата му страна.

Повреди в селеновия токоизправител и отстраняването им

Токоизправителят е така кон­струиран, че са изключени въз­можности за повреда, стига да се манипулира внимателно.

Нека погледнем отново илюстрация 3. Ако след включване на токо­изправителя под напрежение с по­мощта на ключ 1 индикаторната лампа не светне, трябва да се про­вери дали има напрежение в мре­жата. Ако има напрежение, тряб­ва да се провери състоянието на предпазителя 6 и индикаторната лампа 10. При дефект те се под­менят с изправни. Ако контролна­та лампа свети, но липсва постоян­но напрежение, т. е. волтметърът и амперметърът не показват от­клонение, въпреки че токоизпра­вителят е свързан със зареждана­та батерия, трябва да се проверят предпазителите 7 и 8, които мо­же да са изгорели поради късо съединение във веригата на кон­суматора или постояннотоковата верига.

За сигурна работа на селеновия токоизправител е необходимо при замяна на предпазителите да се спазва строго тясната предписана стойност. Абсолютно се забраня­ва използуването на медни жич­ки и други, заменящи предпази­телните патрони.

Ако при въртене ръчката на регулатора 3 се получават резки токови колебания, това се дължи на лош контакт между контактна­та ролка и намотката на бобина­та на регулиращия автотрансформатор. В случая трябва да се по­чисти контактната ролка и да се увеличи контактният й натиск. При нормална работа той трябва да бъде около 250 г. За целта се от­вива гайката, притягаща оста на вилката на въгленовата ролка. След това с помощта на отвертка се завърта по посока на часовни­ковата стрелка, докато се увели­чи контактният натиск до жела­ната стойност. Тогава гайката от­ново се притяга. Оста е фиксира­на в желаното положение и кон­тактният натиск е увеличен.

Прегледът и ремонтът на селеновия токоизправител трябва да се извърш­ват от квалифициран електротех­ник, но винаги при изключен от напрежение токоизправител.

Дълготрайността на токоизпра­вителя се увеличава, ако той пе­риодично (поне веднъж на 6 ме­сеца) се преглежда и почиства от прах и замърсяване. Движещите се части също трябва да се почистват, смазват тънко с масло, а разхла­бените винтове и електрическите връзки се притягат.

Ако при въртене на ръчката на регулатора 3 до крайно дясно по­ложение максималният постоянен ток е значително по-нисък от но миналния, това е сигурен признак за остаряване на селеновите клет­ки. Този ефект може да се наблю­дава само след продължителна екс­плоатация на селеновия токоизправител. В този случай е необходимо селено­вите клетки да бъдат подменени с нови.

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

See more

Във втората статия за ремонт на стари радиоапарати в Сандъците – Sandacite ще разберем какво става, когато включим вече поправен радиоприемник.

Приемникът се монтира по дадена схема от готови части и детайли. След като се извърши механическият и електрическият монтаж, шасито на радиоприемника не се вгражда в кутията, докато не се пусне в действие и провери напълно радиоприемникът. След

като приемникът се вгради в кутията, извършва се известна донастройка на неговите високочестотни кръгове.

Приемникът се пуска в действие в следната последователност:

• Проверява се монтажът, като се внимава да няма нестабилно монтирани или пропуснати елементи, проверява се качеството на спой­ките, полагането на съединителните проводници, проверява се дали свързването е станало съобразно електрическата схема и дали няма някакви пропуски. Особено трябва да се внимава дали проводниците са поставени в изолационни тръбички, да няма елементи под напре­жение, които да се опират един в друг, всички екранирани провод­ници (детектор и нискочестотен предусилвател) да са грижливо поло­жени и екраните им добре заземени, да няма разливане на паста, осо­бено около крачетата на ламповите цокли, да няма условия за полу­чаване на късо съединение между отделните точки при транспорт на радиоприемника и т. н. Евентуално слабите места в монтажа трябва да се отстранят. Монтажът трябва да се стабилизира, замърсените вследствие запойването полета трябва да се почистят с ацетон или бензин и да не се допусне минаването на мрежови проводници близо до детектора или нискочестотния предусилвател. Едва тогава радио­приемникът може да се включи към мрежата.

2. Радиоприемникът се включва към мрежата, като предварителна се отстранят радиолампите от шасито, проверяват се мрежовите предпазители и мрежовият ключ, проверява се положението на вол- тажния разпределител, което трябва да съответствува на мрежовото напрежение. Изправността на мрежовия ключ се проверява, като се извърши неколкократно включване и изключване на радиоприемника. За контрола може да се използува и скалната крушка. Ако мрежо­вият трансформатор е изправен, той бръмчи едва забележимо и скал­ната крушка свети нормално. Ако е неправилно включен (неправилно монтиран), той ще консумира силен ток, поради което ще бръмчи силно. Това става особено често, когато вследствие грешка в мон­тажа на волтажния разпределител към отклонението на трансформа­тора за 150 A се подаде мрежово напрежение 220 V. Тогава трансфор­маторът бръмчи силно и скалната крушка може да изгори.

Пълната проверка се извършва с волтметър за променливо на­прежение. Проверява се първичната страна на трансформатора, като се следи дали означените на волтажния разпределител напрежения съответствуват на измерените. Ако те не съответствуват, трансфор­маторът се изключва и монтажът му се проверява отново. Когато имаме нормални първични напрежения, проверяваме напреженията на вторичната страна, отоплението на лампите на радиоприемника, отоп­лението на токоизправителната лампа и високото напрежение на ано­дите на токоизправителната лампа.

Ако някои от напреженията липсват, това значи, че имаме пре­късване в първичната или вторичната намотка. Последното се устано­вява с веригопроверител. Тези измервания се извършват на крачетата от долната страна на ламповите цокли.

• Ако измерванията показват, че няма грешка в монтажа, по­ставя се токоизправителната лампа. След включването на апарата из­мерваме постоянното напрежение на втория електролит, към който държим постоянно включен волтметър за постоянен ток при обхват 600 V. Трябва да се очаква, че тъй като токоизправителното стъпало е ненатоварено, напрежението на електролитните кондензатори ще бъде много високо. Трябва да се внимава да не би неговата стой­ност да превиши допустимото за електролитните кондензатори по­стоянно напрежение. Едно моментно превишаване, естествено, не е опасно, обаче щом такова има, радиоприемникът трябва незабавно да се изключи. Важно е следователно през време на проверката да се наблюдава непрекъснато включеният волтметър. Ако не се получи постоянно напрежение, повредата трябва да се търси в лампата или във филтърните елементи, тъй като трансформаторът е в изправност.

Електролитните кондензатори могат да се проверят по следния прост начин: Електролитът се зарежда от външен токоизточник, от­кача се от него и се дава накъсо. Ако той е доброкачествен, съеди­няването накъсо ще бъде придружено от силно искрене, което е признак, че електролитът е редовен.

• Крайната лампа се поставя. Проверяват се напреженията на електродите й: анодно напрежение, екранно напрежение и преднапре- жение на първата й решетка (катодно напрежение). От последното се изчислява приблизително анодният ток. Данните се сверяват с таб­личните данни за съответната крайна лампа. Ако те съответствуват, режимът на стъпалото е задоволителен. Ако не съответстват, трябва да се търси грешка в монтажа или повреда в елементите. При това положение радиоприемникът не трябва да бръмчи. В противен случай имаме незадоволителен филтраж.

• Всички останали лампи се поставят. Проверяват се техните статични режими, като се извършват последователно всички измер­вания, описани за крайното стъпало, и се сравнят с табличните данни. По такъв начин могат да се отстранят и някои грешки, до­пуснати при монтажа.
• Чувствителността на нискочестотния усилвател се проверява, като решетката на предусилвателната лампа се докосне с ръка или с метален предмет. В такъв случай трябва да се чуе силно бръмчене, при условие че потенциометърът за регулиране на силата е отворен, т. е. поставен на максимално усилване. Ако бръмченето е придружено със свистене, пищене и др., това значи, че нискочестотният усилвател се самовъзбужда. Самовъзбуждането се дължи обикновено на лошокаче­ствен монтаж, повреден заземителен блоккондензатор или на близост на изходящия трансформатор до входа на предусилвателя. Ако въз­буждането е на висока честота, на изхода на радиоприемника ще се чува свистене. Това може лесно да се отстрани, като от анода на крайната лампа към шаси се свърже керамичен кондензатор с капа­цитет 100 до 500 pf. При въртене оста на регулатора на силата не трябва да се чува шум. Същото важи и за тонрегулатора. В противен случай потенциометрите трябва да се поправят или да се заменят.
• Проверката на детектора и на високочестотните стъпала не може да се извърши с обикновени средства, а изисква необходимите уреди. Само когато сме сигурни, че междинните филтри са били на­строени на междинната честота преди вграждането им в радиоприем­ника, може да работим ориентировъчно без осцилатор. В такъв слу­чай настройваме радиоприемника, като поставяме скалния показател на местната станция, при положение че тя работи, включваме антена към входа на радиоприемника и се стремим да приемем станцията, като настройваме последователно осцилаторния и входящия кръг. В някои случаи този начин на работа довежда до положителни ре­зултати. В много случаи обаче не дава резултати и налага да се използува сигнален генератор (осцилатор) за извършване настройката на радиоприемника.

Чувствителността на радиоприемника зависи от изправността на лампите и настройката на високочестотните кръгове. Селективността му зависи от качеството на високочестотните кръгове.

В някои случаи се констатират монтажни грешки в обхватния превключвател и в свързването му към осцилаторните и входящите бобини за различните обхвати. Ако на някой обхват осцилаторът не работи, краищата на бобината на трептящия кръг или на реакцията трябва да се обърнат, за да се получи правилна фаза на попадналото на решетката напрежение. Ако и тогава осцилаторът не трепти, по­вредата трябва да се търси в някой от другите елементи или в ре­жима на осцилаторната лампа.

Проверката на останалите групи от високочестотния усилвател се извършва, ако е наложителна по познатите начини.

Ремонт на стари радиоапарати I

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Статията на Сандъците – Sandacite надниква в ремонта на стари радиоапарати.

Поначало за поправката на дадена радиоапаратура трябва да се изхожда от подробните схеми и данни на завода-произ­водител. Само основното познаване на схемата и работните условия на даден радиоапарат могат да гарантират неговия бърз и качествен ре­монт. За тази цел обикновено предприятията-производители дават към своите радиоапарати подробни схеми за скачването на отделните му елементи, описание на неговите качествени показатели, както и данни за неговите монтажни и конструктивни особености, които трябва да се имат пред вид при ремонта на радиоапарата. Снабден с тези опи­сания и технически данни, всеки добър радиотехник ще бъде в съ­стояние бързо и лесно да намери повредата на даден радиоапарат и да я отстрани напълно.

Това звучи почти като че ли говорим за нови машини, нали? За да стане то реалност и няколко десетки години след производството на нуждаещия се от нашата помощ радиоапарат, е необходимо да се запасим с подробна техническа литература за него. Това можем да направим както от нашата електронна библиотека (https://www.sandacite.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/), така и чрез ровене на други места в нашия сайт. Най-често в статията, посветена на всеки модел български радиоапарат, сме дали и неговата схема – само потърсете в търсачката.

Бързата и ефикасна поправка на радиоапарата за­виси до голяма степен и от спазването на известна системност (план) при търсенето и откриването на повредите в радиоапаратите. Това е особено наложително поради голямото разнообразие на повредите, които могат да се появят. Може да се каже със сигурност, че спаз­ването на тази системност води във всички случаи по-бързо до же­лания резултат, отколкото налучкването на повредите, което само в много редки случаи се увенчава с успех.

Обикновено  при ремонт на стари радиоапарати ,,пациентът“ идва, придружен от известно указание за повредата му от страна на собственика. Казва се например, че радиоапаратът бръмчи, не работи изобщо, приема слабо на къси вълни, смесва станциите и т. н. Върху това първона­чално указание за състоянието на радиоапарата трябва да се изгради чрез логично разсъждение необходимата последователност за търсе­нето на повредата.

Обикновено при мрежови приемници се спазва следната после­дователност :

а) Апаратът се преглежда внимателно и се търсят външни бе­лези за наличните повреди: счупване на лампа, изгорял трансфор­матор, изтекъл електролитен кондензатор, липса или откачване на елементи и др.

б) Радиоапаратът се включва към мрежата, след като предвари­телно се установи, че напрежението на мрежата съответства на по­ложението на волтажния разпределител на радиоапарата. Проверява се изправността на мрежовия предпазител. Ако той е прекъснат, за­меня се с нов, а ако е неподходящ (дебела жичка), поставя се нов предпазител или подходяща жичка.

в) Дошлият за ремонт стар радиоапарат се включва, като едновременно с това внима­телно се наблюдават лампите и преди всичко токоизправителната лампа. При повреден ключ за мрежата лампите не получават отоп­ление. Това ясно личи при внимателно наблюдение. При повреда на мрежовия трансформатор (късо съединение) последният бръмчи много силно. Може да се получи също така прегряване на анода на токо­изправителната или крайната лампа, изгаряне на предпазителя, димене на трансформатора и др.

г) Ако дотук всичко е нормално, пристъпва се към проверка на отделните стъпала. Постоянните напрежения се проверяват с комби­ниран волтметър, които трябва да отговарят на табличните данни на съответните радиолампи. Понякога обаче може да се заблудим и да търсим повредата там, където тя не същества. Например ако анодът на крайната лампа EL3 не черпи от токоизточника 36 mA постоянен ток, както е показано в таблицата за същата лампа, а само 25 mA, то трябва да.се знае, че това не е непременно повреда в радиоапа­рата, тъй като тук крайната лампа може да е поставена да работи при малко по-различен от посочения в таблицата режим.

Проверката започва от токоизправителната група. Ако напре­женията на двата филтърни електролитни кондензатора са нормални, преминава се към проверка на напреженията на крайната лампа. А ако напреженията липсват или са ниски, това значи, че има повреда в токоизправителя или пък че той е натоварен прекомерно от крайното стъпало или другите лампи на приемника.

Следващата стъпка при ремонта на стари радиоапарати е да се провери крайното стъпало. Ако последното има нормални токове и напрежения, то при докосване на решетката на крайната лампа с метален предмет трябва да се чуе бръмчене. Ако липсва бръмчене, трябва да се заключи, че имаме повреда във високо­говорителя или в изходящия трансформатор, при положение че лампата е редовна.

При изправно крайно стъпало се минава към изпробване на нискочестотния предусилвател. И тук се проверява режимът на лам­пата, като се измерят токовете и напреженията. След това се устано­вява дали при докосване на първата решетка с метален предмет или пръст ще се чуе бръмчене в изхода (високоговорителя) на прием­ника. Бръмченето трябва да бъде значително по-силно, отколкото при изпробването на крайното стъпало, тъй като вече усилването е зна­чително по-голямо.

Ако целият нискочестотен усилвател е изправен, преминава се към изпробването на детектора и на високочестотния усилвател на приемника. Естествено е, че за да се уверим в пълната изправност на високочестотната част на радиоприемника, не е достатъчна само описаната по-горе проверка. За тази цел е необходимо нискочестотният усилвател да се изпробва, като на входа му се подаде напрежение с различни честоти от тонгенератор, а на изхода на приемника се из­мери променливотоковата мощ, като високоговорителят се замени с еквивалентно омично товарно съпротивление и се изследват изкривя­ванията с помощта на катоден осцилограф. Тази проверка обаче не се прави сега, а едва след като се открие повредата на радиоприем­ника. След като повредата се отстрани напълно, следващата стъпка от ремонта на стари радиоапарати е да се извърши пълно и подробно изследване на нискочестотния усилвател на радиоприемника.

При ремонта на стари радиоапарати е важно да се знае че изследването на високочестотния усилвател без подходящи из­мерителни и контролни уреди е много трудно. Тук са необходими преди всичко високочестотен генератор (осцилатор), в много случаи лампов волтметър и чувствителен постояннотоков милиамперметър, с помощта на който да се провери не само статичният режим на отдел­ните стъпала,’но и настройката на кръговете и т. н. Трябва да се каже, че в повечето случаи високочестотните стъпала не съдържат значителни повреди, тъй като тук се работи с по-ниски напрежения и с по-слаби токове. Главните повреди в радиоприемниците се срещат в токоизправителната група и нискочестотния усилвател.

Чрез спазването на тази системност в търсенето и откриването на повредите може да се спести много време и да се стигне бързо и лесно до успешен ремонт на повредения стар радиоапарат. При това, както видяхме, в повечето случаи необходимите уреди могат да бъдат сведени до минимум. Все пак за пълното привеждане в изправност и за цялостното изпитване на радиоапарата след завършването на ре­монта е необходимо да имаме на разположение поне известен брой or най-необходимите измерителни уреди, без които е невъзможно да кажем със сигурност, че ремонтираният радиоапарат е приведен от­ново в своя първоначален фабричен вид. А тъкмо изпълнението на това условие е последната задача на всеки смислен и качествен радиоремонт.

Също така, важно условие за успешен ремонт на стари радиоапарати е да разполагаме с добре уредено работно място:

Ремонт на радиоапарати като едно време

See more

Статията в Сандъците е за Секретар 16 – програма за Правец 16 :)

Секретар e разработен от СК Правец Програма през 1988 г.  Той е софтуерен организатор на работата. Има модули текстов редактор, бележник, калкулатор, календар, телефон… за всички тях ще прочетете подробно по-надолу в статията. :) Секретар 16 се отнася към групата на така наречените резидентни програми, което означава, че след зареждането му той остава в паметта до изричното му изтриване или изключването на компютъра. С други думи, той ще присъства през цялото време, независимо каква програма се изпълнява в момента. Ако имате и други резидентни програми, имайте предвид, че

Секретар трябва да се зареди последен от тях.

След като сте направили копие на продукта и знаете достатъчно, вече можете да приберете оргиналната дискета и да започнете работа. За да стартирате Секретар, трябва задължително да се намирате в справочника, където са записани неговите програми. Секретар се стартира с командата SR, след която се натиска Return. След това можете да излезете от справочника или да извадите дискетата с продукта.

А, да, безспорно интересно нещо – две оригинални ИЗОТ-овски 5,25-инчови дискети, всяка от котио съдържа по едно копие на програмката :)

След стартирането на Секретар на екрана излиза следният текст:

Секретар 16   Версия 1.56А

ПРАВЕЦ 16

Cофтуерна къща „Правец-програма“/ СО МПС- 1987

Пълна система:

524288 байта общо памет

483760 преди Секретар

414576 свободни

Последните три реда съдържат информация за паметта на компютъра: най-напред колко е цялата памет, след това колко памет остава след зареждането на операционната система и накрая – свободната памет след зареждането на Секретар (както виждате, продуктът заема приблизително 68 кб).

Отсега нататък Секретар ще бъде винаги на Ваше разположение, когато натиснете едновременно двата клавиша Shift от двете страни на клавиатурата. Ако някакви съображения налагат да го отстраните от паметта, трябва да спазите следните правила:   Секретар трябва да бъде последната заредена резидентна програма; трябва да се намирате в операционната система (т.е. на екрана трябва да се вижда индикацията на ДОС-а, например А>); оттук извикайте главното меню на Секретар , като натиснете едновременно двата клавиша Shift от двете страни на клавиатурата, и след това натиснете едновременно клавишите Ctrl-Home-End.

Освен пълната версия на Секретар на дистрибутивната дискета се намират и три съкратени версии, в които липсват някои от функциите: SRB не поддържа календар, SRD не поддържа бележник, а в SRM има само калкулатор и ASCII-таблица. Тези модули са направени, за да се пести памет – един особено актуален въпрос за конфигурациите с по-малък капацитет.

Кое е най-важното за тази програма за Правец?

Прозорци на Секретар :

Бележникът е екранен текстов редактор, сьвместим с WordStar и TURBO Pascal, допълнен с някои функционални улеснения. Той Ви дава възможност да си водите бележки, докато работите с други програми. Допълнителните улеснения включват възможността да се приемат и предават данни от и към обкръжаващата среда (което специалистите по оформяне на документи наричат монтиране на страница, или още по-лошо – изрязване-и-лепене) и опцията бележките автоматично да се маркират с датата и часа на създаването им.

Калкулаторът има всички функции на обикновения джобен калкулатор, плюс някои специални възможности за програмистите. Той може да работи в десетична, шестнадесетична и двоична бройна система.

Календарът е вечен, но това не е всичко! Освен тази традиционна функция той дава възможност да си водите бележки за ежедневните си ангажименти.

Телефонът взима телефонни номера от собствения си справочник или директно от екрана. Можете дори да намерите номера чрез базата данни, с която сте свикнали да работите, и Секретар услужливо ще го набере вместо Вас – при положение че имате модем, естествено!

ASCII – таблицата изобразява пълната ASCII таблица, като за всеки от 256-те и символа се показва десетичният, шестна­десетичният и графичният му еквивалент; за първите 32 символа освен това е показан и начина, по който може да се генерира символа с клавиш Ctrl, както и мнемониката на символа като управляващ сигнал. Всички програмисти незабавно ще оценят удобството на тази функция!

Настройката се използва, за да се определят и евентуално да се запомнят стандартните справочници и имена и разширения (суфикси) на файловете, с които ще работи Секретар . Оттук се запомнят и разположението и размерите на прозорците, които искате да използвате по подразбиране.

Отваряне на прозорец

Когато се намирате в главния прозорец, можете да отворите някой- от прозорците по един от трите начина:

• като натиснете съответния функционален клавиш (F1-F7) или
• като осветите желания прозорец (светещото поле се мести с клавишите стрелка нагоре и стрелка надолу) и натиснете Return или
• като натиснете клавиша Alt и след това – главната буква от името на желания прозорец.

По третия начин можете да извикате прозорец дори когато главният прозорец не е на екрана.

Независимо в кой прозорец работите в момента, винаги можете да се върнете към главния прозорец на Секретар, като натиснете и задържите за секунда клавиша Alt. От тук можете да активирате друг прозорец, който ще се отвори „върху“ активния в момента – и така можете да продължавате, докато отворите едновременно на екрана всички прозорци на Секретар . Разбира се, можете да отваряте нови прозорци и със съответните Alt команди. Активен е само последният отворен прозорец, но можете да активирате всеки един от вече отворените на екрана прозорци, като натиснете Alt и съответната буква. Връщането към по-долен прозорец или просто към екрана преди извикването на главния прозорец става чрез клавиша Esc.

Ако се окаже, че някой прозорец на Секретар закрива важна информация на екрана, винаги можете да го поотместите встрани. Това става, като натиснете клавиша ScrollLock (в долния десен ъгъл на екрана се появява съответната индикация) и след това използвате клавишите със стрелки, за да разположите прозореца на удобно място на екрана. Ако новата позиция Ви харесва повече и искате да я запаметите и тя да се използва стандартно, можете да направите това чрез прозореца Настройка.

Поне в началото трябва да обръщате специално внимание на най-долния ред на екрана – той се актуализира всеки път при влизането в нов прозорец и показва с кои от функционалните клавиши разполагате и какво прави всеки от тях. На този ред се изобразява само най-необходимата информация; ако се нуждаете от повече подробности, трябва да изберете прозореца Помощ от главния прозорец или чрез Alt-П.

Команден организатор за Правец 16

See more

В Сандъците – Sandacite Ви показваме 2 апарата на завод Автоматика Хасково.

Микропроцесорната дозираща система Бетонконтрол 02 е разработена през 1989 г. и е предназначена за строителството. Извършва автоматично дозиране и смесване на съставките при производството на бетон.

МИКСКАН-16 също е набор `89. Представлява интегрирана система за събиране на данни и управление на промишлени про­цеси

Технически данни:

Системата се състои от силов блок, релеен шкаф и пулт за управление.

Режим на работа – ръчен, автоматичен с изпол­зване на неу- тронни датчици за измерване на влажността, ав­томатичен с предварително зададена влаж­ност

Брой на въвежданите в системата рецепти – до 99

Максимален брой на съставките, влизащи в рецептата – до 3

Максимален брой неутронни датчици – до 3

Обслужващ персонал – 1 оператор

А ето тук можете да се запознаете с негов предшественик:

Бетонконтрол 80 и какво може той

See more

МИКСКАН-16 също е набор `89 и производство на НПП Автоматика Хасково. Представлява интегрирана система за събиране на данни и управление на промишлени про­цеси. Работи под управлението на персо­нални ЕИМ, програмно съвместими с IBM, МИК 16 PC и Правец 16.

Технически данни:

Захранващо напрежение – 220 V, 50 Hz; Р_н=300 W

Брой на аналоговите входове – до 160

Аналогови сигнали на входа – до 40

Брой на аналоговите изходи – до 160

Дискретни входове – стандартно TTL ниво

Дискретни изходи – до 80

Размери 250 x 500 x 350 mm

Маса – 18 kg

Двете устройства са изнасяни и в чужбина. Износител – ВТД „Систембиохим — Химимпорт“

В Сандъците – Sandacite пишем  за ВЕВО – българска радиофабрика, основана 1927 г.

През същата година е основана и радиофабриката Тулан, за която сме Ви разказвали на страниците на нашия сайт:

Архивъ на радиофабрика Туланъ І часть

See more

За разлика от Тулан, ВЕВО се  е помещавала в София. Собственици и главни нейни дейци са (вероятно чехите) Веселик и  Вотава. Фабриката е била от характерните за по-късните години в България ,,радиоработилница и радиолаборатория“. Това означава, че се е занимавала с изработка на радиоприемници – както по свои собствени схеми, така и по решения и изисквания на клиентите си.

Предлагаме Ви две реклами на българската радиофабрика ВЕВО от 1930 г., за да можете сами да се запознаете с дейността на й. За по-автентично съхраняваме, доколкото е възможно, тогавашния правопис:

,,УЛ. „Леге“ 13 (Елитъ базаръ)

Собствениците на фирмата инж. Веселикъ и Вотава, съ дългогодишна практика въ най известните европейски радио фабрики още преди въведението на радиото въ България, откриха специално радио-лаборатория и работилница исключително за радио-апарати и радио-части, които по своята солидность, качество и цени конкуриратъ всички други познати до сега въ България радиофабрики.

Изработените отъ техъ радиоприемници съ 1, 2, 3, 4, и 5 лампи задоволяватъ и най-взискателния клиентъ, вследствие на което фирмата бърже се популяризира изъ цела България, което и личи отъ всекидневното увеличение на производството, както на радиоапарати, така и на средни­те радиочасти и прибори.

1. Въртящи (поменливи) кондензатори.
2. Реостати
3. Цокли за лампи
4. Блокъ кондензатори
5. Високофрекфентни трансформатори.
6. Неутродони
7. Букси
8. Високоговорители магнитни

9             „              „              динамични

10. Токоисправители
11. Анодни апарати
12. Комплектни апарати за тонфилми: като синхронизатори, грамадни киноусилватели, кино високоговорители и пр.

На складъ ще намерите винаги най-дълготрайните и най-доброкачествени радиолампи „Vatea“, чието генерално представителство за България е „Wewo“, също акумулатори, слушалки усилватели за радио-апарати, и радио-грамофони, електрически мембрани, електролитни плочи, резани и цели, анодни батерии, гръмопредпазители, антенни материали и пр.

Приематъ се за поправка, а така също и за преработване и модернизирване, всекакви си­стеми радиоапарати, поправятъ се акумулатори, строятъ се антени, усилватъ се високоговорители, слушалки и пр. При най-достъпни цени — изработватъ се части по дадена скица.

Разполагайки съ големи теоритични и практични познания въ този браншъ, собственици­те на фирмата инж. Веселикъ и Вотава даватъ безплатни съвети на клиентите си.

Ценоразписи и съвети при поискване безплатно.

Употребявайте само „Wewo“ радио-фабрикати и Вий ще бъдете винаги напълно доволни както по качество така и по цена.

Радио Етаблисма „Wewo“ ул. „Леге“ 13 — „Елитъ Базаръ“

Това на долната снимка е залепено на радиоприемник, сглобен във радиофабриката ВЕВО в началото на 30-те години:

И втората реклама:

,,Всеки, даже и най бедния, може да се снабди съ великолепенъ едноламповъ апаратъ, които поради това, че на слушалки може да даде по-голямата часть отъ европейските станции, няма равенъ на себе си.

Съ чувствителенъ високоговоритель, може да се чуватъ много добре по-силните станции като Виена, Будапеща, Моравска Острава, Грацъ и Бреслау.

Това може да се постигне само съ едноламповия приемникъ „Вево“ съ специална „Вево“ бубина.

Комплектъ части за самостроене на апарата „Вево“, а именно:

1. 30 метра антенна жица
2. 6 антенни изолатори
3. 1 антененъ ключъ
4. 1/2 м. автокабелъ
5. Анодна батерия 50 волта
6. Акумолаторъ 14 амперъ часа
7. 1 чифтъ слушалки
8. Монтажна жица
9. Разни винтчета
10. Една готова бубина („Вево“)
11. 1 лампа марка „Филипсъ“
12. 1 въртящъ кондензаторъ 500 см. съ шайба

13. 1 въртящъ кондензаторъ 250 см. м
14. 1 решетъченъ блоковъ кондензаторъ.
15. 1. съпротивление отъ 2J/2 мегома
16. 4 букси 3 мм.
17. 5 „              4 мм.
18. 1 дървена рамка за монтажъ
19. 2 електролитни плочи
20. 1 планъ за монтиране апарата.

Плочите са готови продупчени и всички части така приготвени, че даже и най-неподготвения аматьоръ може за 1 часъ самъ да си построи апарата.

Евентуални монтажни грешки се безплатно изправятъ отъ радиофабриката „Вево“, която дава и безплатни съвети по монтажа“.

А ето и други реклами на български радиофабрики от периода на Царска България:

Стари реклами на техника от 1930-те години

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Карането на мотоциклет винаги е било трудно, в това число и преди 60 години! Статията на Сандъците – Sandacite Ви разказва за това изкуство.

Процесът на овладяване изкуството сигурно, бързо и безпогрешно да се кара мотоциклетът е доста сложен и продължителен и съвсем не завършва с полагане изпита и получаване свидетелство за пра­воуправление. Напротив, усъвършенстването на придобитите знания и превръщането им в навици започват едва след като се получи свидетелството за правоуправление. Постепенно с голямо внимание и практика новият мотоциклетист превръща в ре­флекси всички движения и манипулации. След като получи свидетелство за правоуправление, мотоци­клетистът трябва последователно да овладее упра­влението на мотоциклета в трудни пътни и метео­рологични условия.

От статистическите данни за катастрофите, ста­нали с мотоциклетисти още през 50-те години на ХХ век, се вижда, че повечето тежки наранявания и смъртни случаи се дължат на нара­нявания в черепа. Констатира се също, че наранява­нията в черепа и особено смъртните случаи с мото­циклетисти се избягват до голяма степен, ако се употребява мотоциклетната каска. От проучвания в България, проведени върху катастрофи, станали при състезания и тренировки, се установява положителният ефект на каската. Има много случаи, при които каската по­среща удара с терена или с предмети и черепът ос­тава незасегнат. Каската не винаги може да предот­врати нараняването на черепа при мотоциклетни катастрофи, но положително е, че винаги значително намалява силата на удара и степента на нараняването.

Носенето на каска е свързано с известно неудоб­ство при карането на мотоциклет, но това се компенсира и с по-голямата сигур­ност. Било е ясно още тогава, че ежедневното увеличаване интензивността и гъстотата на движещите се с превозни средства за­дължава и българските мотоциклетисти да помислят по­вече за своята сигурност и за сигурността на своите пътници.

За да може каската да предпазва, необходимо е да отговаря на определени условия. Неподходящата каска не само че не предпазва добре, а може да нанесе вреда. Каската трябва да бъде устойчива, лека, удобна, неогъваема.

За умъртвяване на удара каската трябва да има устойчива, еластична вътрешна подплата — корк, мека гума, вата и др.

Всички тези условия са проучени и фабриките, произвеждащи мотоциклетни каски, се съобразяват с тях.

Как трябва да се носи каската при каране на мотоциклет? Каската не е шапка и трябва да се закрепи устойчиво на главата. За тази цел каишките се закопчават, без да се за­стягат и опъват много. Освен това чрез регулиране дълбочината на каската мотоциклетистът трябва така да я нагоди, че каската да покрива главата и да стои устойчиво и удобно.

Тук искаме да обърнем внимание и на облеклото на мотоциклетиста, от което зависят до голяма степен сигурността и здравословното му състояние.

При каране на мотоциклет човек е изложен на най-различни неблагоприятни атмосферни влия­ния — дъжд, вятър, студ, мъгла и др. Облеклото на мотоциклетиста трябва при всички случаи да бъде непромокаемо, за да го предпазва от вятъра и вла­гата, независимо на какво разстояние ще се пътува.

Преди всяко пътуване с мотоциклет е необходимо да се направи контролен преглед на мотоциклета, който да обхваща:

зареждането на мотоциклета с бензин и масло;

състоянието и затегнатостта на всички гайки и болтове, които могат да бъдат проверени;

налягането в гумите;

състоянието и работата на двигателя, действието на органите за управление, контролните органи, клак­сона и осветлението, наличието и състоянието на държавния контролен номер, инструментите и за­пасните части.

Преди да се потегли с мотоциклета сутрин й изобщо при студен двигател, винаги двигателят трябва да се загрее, като работи няколко минути на ниски обороти на място. Предварителното загряване на двигателя до нормалната му работна температура има голямо значение за износването както на двутактовия, така и на четиритактовия двигател. След като двигателят загрее до нормалната си работна температура, ако времето е студено, маслото в ско­ростната кутия е все още съвсем гъсто и дисковете на съединителя (при мотоциклетите със съедини­тели, работещи в маслена баня) са залегнали един за друг и съединителят не отделя напълно. При включване на скорост в това положение има опас­ност да се изронят зъбните колела на скоростите.

За да бъде избягната тази опасност, най-добре е да се спре двигателят, да се включи на I скорост и да се пусне двигателят в ход с педала на пусковия механизъм, като предварително се стисне ръчката на съединителя. След това може да се потегли спокойно.

Много важни условия за сигурността на движе­нието с мотоциклет са състоянието и действието на спирачките. Здравите и сигурни спирачки не са до­статъчни обаче за сигурното пътуване — необходимо е мотоциклетистът да умее да си служи с тях. При мотоциклета, където трябва да се пази и равновесие, спирането е още по-сложно.

Като се говори за спирачките, не се изключва спирачното действие и на двигателя, особено при четиритактовите мотоциклети, при които двигателят трябва често да се използва като спирачка, особено при спущания по надолнища и плавни спирания на предварително известни и определени места.

Двигателят е незаменима спирачка при каране на мотоциклет по стръмни и продължителни наклони, където не бива да се разчита и да се използват само спирач­ките, тъй като бързо загряват и не могат да дей­стват. При спущане по надолнища винаги трябва да бъде включена тази скорост, с която може да се изкачи същият наклон; във всички дру­ги случаи с пущането е рисковано, а спирането съм­нително.

Основното правило за спиране е да се спира с двете спирачки едновременно. Някои мотоциклетисти смятат, че спирането с предната спирачка крие опас­ност мотоциклетът да се преобърне през предното колело. Това е погрешно, защото почти не съществу­ва такава опасност за мотоциклета, разбира се, при нормални шосейни условия. Спирането с предната и задната спирачка има редица преимущества пред спирането само със задната спирачка — намалява се спирачният път почти наполовина, равномерно се нагряват и износват челюстите и спирачните барабани и най-важното мотоциклетът запазва устойчивостта си. в периода на спирането.

При спиране със спирачките мотоциклетът винаги трябва да бъде перпендикулярен на терена: никога не бива да се спира със спирачките, когато мото­циклетът е наклонен за завой, защото има опасност от занасяне на мотоциклета и падане.

Ето защо при приближаване на завой трябва свое­временно да започне спирането така, че при започ­ването на завоя и при наклоняването на мотоциклета скоростта му да бъде малка и да няма нужда от по-нататъшно спиране; завоят да преминава в леко и постепенно даване на газ. Никога не се спира в самия завой, а преди него.

Особено трябва да се внимава при спиране на мокър асфалт и паваж. В такъв случай най-напред се спира с двигателя и след това постепенно със спирачките, за да не се допусне занасяне на мото­циклета и падане.

При каране на мотоциклет важно условие за безопасното и правилно спиране е да не блокират колелата. Влаченето на колела­та не само че не скъсява спирачния път (напро­тив, спирачният път се увеличава, тъй като сцепле­нието с терена се намалява и гумите просто се плъзгат по пътя), но и крие голяма опасност от за­насяне на мотоциклета и падане. Когато колелата са блокирани и се влачат по терена, мотоциклетът фактически е неуправляем, защото представлява шей­на, която не може да се управлява. Нужно е спи­рачките при опасност да се задействат до макси­мум, но не и да се блокират колелата.

Вреден навик у някои начинаещи и дори у опитни мотоциклетисти е, че във всички случаи на услож­няване на обстановката, даже и когато е съвсем излишно, например при внезапно задминаване от друго превозно средство, несъзнателно прибягват до употреба на спирачките. В повечето случаи на из­ненади — внезапно появяване на препягствие, спук­ване на гума, завой и др.—първото нещву което тряб­ва да се направи, е да се спре или да се намали ско­ростта. В много случай обаче някои мотоциклетисти спират с всички сили, без да има нужда, и връхли­тат върху препятствието, което искат да заобико­лят.

Макар и много рядко, може да се случи и при много добре поддържан мотоциклет, да откаже предната или задната или двете спирачки. При миене на мотоциклета в спирачните барабани е влязла вода и е намокрила спирачните челюсти. В такъв случай единственото средство за спиране остава двигателят, като последователно и бързо се превключва на III, II и I скорост, още повече че при мотоциклетите, снабдени с постоянно зацепени зъбни колела на ско­ростите, това съвсем не е трудно. Не бива да се забравя, че и в такъв случай опитното и хладнокръвно боравене с кормилото може да помогне извънредно много, защото много от опасностите могат да бъдат веднага избягнати с умела маневра и без спиране. От грижите, които се полагат за спирачките, зависи никога да не се изпада в това критично положение,

Спазването на правилника за движение, който за­бранява превишаването на определената максимална скорост, е най-важното условие за безопасно движе­ние. Движението при каране на мотоциклет с по-голяма от разрешената скорост увеличава много опасността от катастрофи. При ин­тензивното улично движение има постоянна опасност дори и за най-опитните мотоциклетисти, ако се дви­жат над определената максимална скорост.

При движение по улиците на по-големите градове често пъти някои мотоциклетисти правят голяма грешка, като предпочитат да се движат по второ­степенните и тихите улици вместо по централните улици и булеварди с регулирано улично движение и така, успокоени от липсата на интензивно улично движение, започват да пресичат кръстовищата с го­ляма скорост и при среща с друго превозно средство е възможна голяма катастрофа. Ето защо, за да се избегне тази опасност, за предпочитане е движението да става по централните магистрали с регулирано улично движение.

Голям процент от катастрофите стават в резултат на неправилно изпреварване (задминаване). Както и в момента, най-важното условие и тук е спазването на Правилника за движението. Изпреварване се разрешава, без да се превишава определената максимална скорост, и то само когато са осигурени достатъчна видимост и свободен път поне за два пъти и половина по-голямо разстояние от това, необходимо за изпреварване така, че ако в момента на задминаването се появи пре­возно средство, да няма опасност от сблъскване.

Особено недопустимо е задминаването на завой и в края на изкачването на наклон и на места с нама­лена видимост. Абсолютно забранено е задминава­нето и на пресечките на улиците на града.

Преди да се започне задминаването, необходимо е добре да се огледа пътят. Необходимо е също мотоциклетистът да се убеди, че водачът на пре­возното средство, разбрал, че ще бъде задминат, е дал път. Водачът на превозното средство се преду­преждава с клаксона (през деня) или пък с неколкократна смяна на светлините (през нощта). Абсолютно недопустимо е задминаване на превозно средство, което се движи с еднаква или близка скорост спрямо максималната скорост на мотоциклета, при което разминаването ще продължи дълго време и е твърде опасно.

В такъв случай мотоциклетистът се нарежда зад първото превозно средство и двете превозни сред­ства се движат едно след друго, като спазват опре­деленото разстояние помежду си. Недопустимо е и задминаването на превозни средства, чиито водачи умишлено не дават път.

Във всички случаи на изпреварване двигателят се поддържа в обороти, за да може своевременно да се превключва, ако е необходимо, на низходяща ско­рост, за да може мотоциклетът да има добра уско­рителна способност (пъргавина) и задминаването да стане по-бързо.

Преди започването на изпреварването и през време на самото задминаване мотоциклетистът дава знак чрез повдигане на лявата ръка или ако има пътепоказалци, чрез пущане на левия пътепоказалец.

[1962] Мотоциклет Балкан 250 см3 – каталог резервни части

See more

При движение, особено по непознати пътища, вни­мателно трябва да се следят и спазват пътните зна­ци. Често пъти завои, поправки по пътя, стесняване на пътя и др. се появяват съвсем изненадващо и пре­минаването им е просто невъзможно, ако своевре­менно още при забелязване на знака не е намале­на скоростта на движение.

Спускането по надолнище никога не бива да ста­ва с изключен двигател („по инерция“), защото спи­рането само със спирачките е по-трудно и рисковано. Освен това при включване отново на скорост за пускане на двигателя в ход има опасност от изронване на зъбните колела на скоростите, особено при непълно отделящ съединител.

Ако във време на каране на мотоциклет се забележи, че е спукана или спаднала някоя от гумите (по-често се пука задната гума), трябва незабавно да се затвори газта, като цялото внимание се насочи към запазване на равновесие и едновременно се спира плавно. Не­допустимо е рязко спиране със задната спирачка при спукана задна гума. Освен че има опасност да се откъсне вентилът на вътрешната гума, може и да се загуби равновесие. Вътрешните гуми на мото­циклета трябва да бъдат винаги залепени чрез вул­канизация, като всички поставени на път студени лепенки се подменят своевременно с вулканизирани.

Мотоциклет с кош и как се управлява

See more

Въпреки всичко обаче понякога падането е неиз­бежно. Най-опасни от всички катастрофи са тези, при които мотоциклетът се блъска в някакъв подвижен или неподвижен предмет. В такива случаи трябва да се направи всичко възможно за максимално нама­ляване на скоростта и избягване на сблъскването, макар и да се излезе от пътя и да се падне. При всякаква друга катастрофа най-голяма опасност за мотоциклетиста идва от търкалящ се мотоциклет. Затова стремежът в такива случаи трябва да бъде мотоциклетистът да се пази доколкото може от мо­тоциклета в момента на самото падане.

---

Литература:

Георгиев, Димитър Хр., Тимчев, Григор. Наръчник на мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1958., 292 с. :

Напетов, Витомир П., Тимчев, Григор К., Гайдаров, Симеон Н.. Учебник за мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1959., 344 с., 1 л. ил. :

Златарев, Пантелей,  Гайдаров, Симеон Василев. Наръчник на мотоциклетиста /. София :, Техника,, 1962.

Практическата статия в Сандъците – Sandacite описва ремонт на осцилоскоп.

И тъй като все пак сме портал за стара техника, ще подходим антикварно. :)

Неведнъж в сайта ни сме Ви показвали стари лампови осцилоскопи. Принципната схема на един такъв уред се състои от следните бло­кове: електроннолъчева тръба с регулатори, генератор за хоризон­тално отклонение на лъча, усилвател за вертикално отклонение на лъча, усилвател за хоризонтално отклонение на лъча и токоизправителни групи.

При повреда в осцилоскопа проверката на отделните му групи трябва да се извърши в следната последователност:

а) Ремонтът на осцилоскопа започва с отстраняване на електроннолъчевата тръба и всички лампи, проверява се състоянието на мрежовата група и филтър­ните елементи на токоизправителя и ако последните не носят външни белези за дефектно състояние (изгорели предпазители, изго­рял мрежов трансформатор, протекли електролитни кондензатори, пре­късвания в монтажни проводници и елементи), осцилоскопът се включва към мрежовото напрежение. Измерват се променливите на­прежения първично и вторично на мрежовия трансформатор. Трябва да се внимава при измерване на променливото напрежение, което за­хранва високоволтовия изправител, тъй като той е обикновено от поря­дъка на 1500 V. Ако тези напрежения липсват, означава, че трансформа­торът е прекъснат. Ако трансформаторът бръмчи и напреженията са ниски, трябва да се заключи, че в него има късо съединение. Ако трансформаторът е редовен, включва се нисковолтовата токоизправителна лампа и при изкуствено натоварване с омическо съпротивление, например 20 килоома, се измерват получените на филтърните конденза­тори постоянни напрежения. Поставя се високоволтовата токоизправителна лампа, която е натоварена с вградения омически делител на напрежение. Тук измервания на постоянното напрежение могат да се направят само с подходящ волтметър. По-лесно е да се измери токът през делителя с помощта на постояннотоков милиамперметър, който се включва към заземената точка на делителя. От стойността на този ток и стойностите на отделните съпротивления може да се извади заключение за пълната стойност на полученото изправено на­прежение.

б) Ако проверката дотук даде положителни резултати, може да се включи електроннолъчевата тръба. Сега на екрана на тръбата трябва да се получи една светла точка, която с помощта на съответни потенциометри да може да се движи в хоризонтална и вертикална по­сока и да се установи точно в центъра на екрана. Яркостта и фокусировката на точката трябва да може да се мени с помощта на отделни потенциометри.

Ако някои от тези операции не се извършват по задоволителен начин, трябва да се заключи, че съответният потенциометър не е в ред или свързването на съответния електрод на тръбата с потенцио­метъра е прекъснато или неправилно. В такъв случай трябва да се про­верят елементите и да се проследи монтажът. При тези повреди лъчът не трябва да се оставя да работи с голяма интензивност, понеже може да повреди екрана на тръбата. Трябва да се работи с понижена яркост. Ако въпреки всичко яркостта не може да доведе до нормална сила, трябва да се приеме, че катодната тръба е изтощена, и тя трябва да се замени с нова.

в) Поставят се останалите лампи на осцилоскопа по местата им. Сега вследствие действието на генератора за хоризонтално отклонение лъчът трябва да опише една права хоризонтална линия на екрана на осцилоскопа. Нейната дължина трябва да може да се регулира с по­мощта на съответния потенциометър. Ако не се получи хоризонтално отклонение на лъча, трябва да се провери генераторът за хоризонтална развивка: напреженията и токовете на лампите, техните елементи и свързването им.

Изходящото напрежение на генератора може да се подаде на вертикалните плочи на друг осцилоскоп и да се изследва работата на хоризонталния генератор. При правилна работа трябва да се получи крива на напрежението с форма, показана на долната фигура.

Ако получе­ната крива няма същия характер, а съдържа значителни нелинейности, те трябва да се коригират, като се промени режимът на съответната лампа (чрез подбор на екранното напрежение или катодното съ­противление). След като се получи желаният ефект, напрежението се подава към първата решетка на хоризонталния усилвател и с помощта на контролния осцилоскоп се про­верява още веднаж формата на вече уси­леното трионообразно напрежение, което се подава на хоризонтал­ните плочки на тръбата. Тази проверка се извършва за всички честоти. Самата честота може да се провери, като се използва известната че­стота за хоризонталното отклонение на контролния осцилоскоп. При ниските честоти (около 1 Hz) може да се провери дали напрежението е включено правилно към хоризонталните плочи. В такъв случай дви­жението на лъча отляво надясно ще бъде с по-малка скорост, откол-кото обратният ход отдясно наляво. Ако това не е така, хоризонтал­ните плочки трябва да се разменят.

г) Ремонтът на осцилоскопа продължава с проверка на вертикалния усилвате. Тя се извършва, като на входа му се подаде напрежение със синусоидална форма от звуков генератор. При това положение, ако хоризонталният генератор работи, на екрана на тръбата трябва да се получи вертикална светла линия, чиято дължина расте с подаденото към вертикалния усилвател напре­жение. Добре е да се провери дали усилването на лампата е честотно независимо. За тази цел входящото напрежение трябва да се мени по честота от 10 Hz до приблизително 25 kHz при постоянна ампли­туда. Ако светлата линия на екрана на тръбата в долния или горния край на честотния обхват спадне значително, трябвала се подбере по-малко анодно съпротивление за лампата и по-голям катоден кон­дензатор.

д)  Ако не може да се получи достатъчно добра синхронизация, т. е. изображението на екрана на тръбата не може да се фиксира, а запазва своята подвижност, трябва да се проверят елементите на син­хронизиращата верига:  превключвател, разпределител-кондензатор, потенциометър и техните връзки с лампите.

Вижте Първия български осцилоскоп ОГ-1 от 1960 г.!

See more

---

Литература:

Меерсон, Анатолий М.,  Георгиев, Марин прев.. Радиоизмервателна техника /. София :, Техника,, 1971., 412 с. :

,Петров, Александър С.,  Йовков, Димчо Й.. Радиоизмервателна техника :. Учебник за III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност радио и телевизия /. София :, Техника,, 1967, 396 с, 4 л. сх. :

Мартулков, Станислав Петров,  Ведър, Александър Д.. Радиопоправки /. София :, Техника,, 1959., 379 с. :