Статии – Стара техника

Всичко за електронните таблици Агроплан в Сандъците – Sandacite!

Дайте да направим сега една статия за (май) първата българска програма за електронни таблици, изготвена от СК Правец Програма по поръчка на Окръжен народен съвет Благоевград и наименувана Агроплан. Оппа… май че някакво дълго се получи. :D

Та така, значи, казахме преамбюла. Това е все едно българският Ексел.

Агроплан е програма от типа “електронна таблица“. С нея може да се решават ефективно широк кръг приложни задачи с таблична форма – редове и колони с числа с формули и текст.

Когато програмата е била разпространявана, опаковката й се е състояла от дебела пластмасова папка, която съдържа две неща – 5,25-инчова дискета ИЗОТ със самата програма и обширно ръководство за работа.

При работа с програмата екранът на компютьра се превръща в „прозорец“, който се премества в четирите посоки и може да обхожда цялата таблица.

Проектираната електронна таблица е винаги съставена от колони и редове. пресечното място на колона и ред се нарича ,,елемент“ или просто ,,клетка“. Във всяка клетка може да се вьведе текст, число или формула, по която да бьде изчислявана стойността на клетката. Започвайки работа с Агроплан, Вие разполагате само с една празна таблица. След това, просто пишейки в полетата й, ще можете да сьздавате собствени таблици и приложения.

Най-ефектната страна на Агроплан е запаметяването на всички вьвелени формули за изчисляване на отделни клетки от таблицата. От гледна точка на изчислителните функции в таблиците на програмата има два вида клетки:

• клетки за вьвеждане на числа
• производни клетки, в които се получават резултати по предварително зададени формули

При промяна в съдържанието на една клетка за вьвеждане Агроплан автоматично намира всички производни на нея клетки и изчислява (преизчислява) тяхното сьдьржание. Това преизчисляване става за секунди – при всяко вьвеждане на нови данни програмата че изчислява пореден вариант на таблицата.

Тази вьзможност на електронната таблица прави Агроплан особено подходящ за приложение в динамична среда при тьрсене на варианти в планирането за прогнозиране на бъдещото развитие.

Тази програмка позволява текущо да променяте коя да е клетка от таблицата. Може да изтривате стани и да въвеждате нови текстова» числа и форнули. При всяка промяна таблицата се променя пред очите Ви – новото сьдьржание се вижда веднага на екрана.

Всяка въведена в една клетка формула може да бьде размножена и в други клетки. Освен това Агроплан може да ви окаже и някои допьлнителни услуги, като например да сумира редове и колони, да изчислява средни стойности, проценти и други.

След като вече построите таблицата си, остава Ви само да въвеждате или променяте числата. След приключване на работа може­те да сьхраните така създадената таблица и да я отпечатате.

РАБОТНА СРЕДА НА АГРОПЛАН

За да използвате програмата, са Ви необходими следните компоненти

1) Компюгьр ПРABEЦ-82

2) Едно флопидисково устройство,

3) Системна дискета с Агроплан (разбира се)

4) Няколко празни дискети за ПРАВЕЦ-82 (5,25-инчови) и

5) Монитор

ЗАРЕЖДАНЕ НА ПРОГРАМАТА

Преди всичко се уверете, че компютьрьт не е включен (лампичката в долния ляв ъгъл на клавиатурата не свети), а после:

• Включете монитора.
• Поставете внимателно дискетата с Агроплан с етикета нагоре и вдясно вьв Вашето устройство и го затворете.
• Включете компютьрз и изчакайте, докато на екрана излезе празната таблица.

След началния надпис ДИСКОВА ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА следва графичен надпис АГРОПЛАН и самата таблица.

След успешното зареждане на софтуера (появяването на празна таблица вьрху екрана) може да извадите дискетата – тя няма да ви е необходима повече до следващото зареждане на програмата.

Та така значи.

По-късно е създадена и друга, по-съвършена версия на тази програма, наречена вече Суперплан. С нейните възможности можете да се запознаете ето тук:

Всичко за МУЛТИПАК в Сандъците – Sandacite!

Продължаваме серията статии, посветени на архивен и малко познат български софтуер. МУЛТИПАК е българска мултифункционална компютърна програма, разработена през 1986 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН. Ето и повече за този архивен софтуер.

ИДЕЯТА НА МУЛТИПАК

МУЛТИПАК (МУЛТИфункционален ПАКет) представлява изключително мощен интегриран пакет за автоматизация на информационното обслужване. В него са съчетани оптимално възможностите на появилите се преди 2 години  (с Правец 16) 16-битови персонални компютри, удобна за потребителите технология на обслужване и широк набор функционални възможности като:

• организиране, обработка и анализ на информация,
• изчисления,
• структуриране на документи,мисли идеи,
• въвеждане на данни,
• корекция на данни,
• подреждане, смесване, отпечатване, съхраняване на текст, данни, таблици и графики,
• ползване на външни за пакета ресурси.

МУЛТИПАК е типичен представител на ново за тогава поколение програмни продукти, съчетаващи много функции на компютърния софтуер в един-единствен продукт.

СИСТЕМНИ ИЗИСКВАНИЯ на МУЛТИПАК

Това е програмен пакет, предназначен за Правец 16, така че минималните му системни изисквания са следните:

• миĸpoĸoмпютъp c минимyм 256 кб oпepaтивнa пaмeт
• цвeтeн или мoнoxpoмaтичeн мoнитop c ĸoнтpoлep (зa цвeтнa гpaфиĸa или мoнoxpoмeн)
• твъpд диcĸ „Уинчecтъp“ диcĸ 10 мб c ĸoнтpoлep
• флoпидиcĸoвo ycтpoйcтвo c ĸoнтpoлep
• за разпечатване на създадените документи ще е необходим и пpинтep

Oпepaциoннaтa cиcтeмa тpябвa дa бъдe DОЅ 3.10 или cлeдвaщa вepcия.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА

Естественото и общоприето понятие при работа с информация е „ДОКУМЕНТ“. Едно от основните достойнства на МУЛТИПАК е именно това представянето на информацията на потреби­телите да се реализира чрез „ДОКУМЕНТИ“. В този смисъл, „ДОКУМЕНТ“ е основното логическо понятие за потребителската информация. С цел по-лекото възприемане на технологията на работа на МУЛТИПАК, се използва и понятието „ФРАГМЕНТ“. Под „ФРАГМЕНТ“се разбира всяка една логически различима и достъпна структурна част от преставяната чрез МУЛТИПАК информация, т.е., един ДОКУМЕНТ може да бъде представен чрез един или няколко ФРАГМЕНТА; в един ФРАГМЕНТ може да има други ФРАГМЕНТИ, или да представлява няколко ДОКУМЕНТА. Чрез ФРАГМЕНТ се представя всяко едно поле от таблица и база данни. ФРАГМЕНТ също може да обединява няколко други ФРАГМЕНТА, които като цяло представляват един ДОКУМЕНТ. Например: текстов ДОКУМЕНТ, включващ в себе си част от таблица и графично изобразяване на данните от таблицата, които поотделно са представени чрез ФРАГМЕНТИ.

За потребителите ФРАГМЕНТ е абстрактно понятие, но именно благодарение на него в МУЛТИПАК е реализирана изключително проста и удобна за работа технология на обслужване и манипулиране.

Видимата част от информацията на Всеки активиран ДОКУМЕНТ е представена чрез „ПРО­ЗОРЕЦ“ (заградена с рамка повърхност Върху работната част от дисплея). Вместо „ПРОЗОРЕЦ“, за удобство на потребителите се използва понятието „ЕКРАН“. В един и същи момент Върху дисплея може да има няколко ЕКРАНА от различни ДОКУМЕНТИ и Всички да бъдат достъпни за потре­бителя.

Информацията на потребителите се съхранява върху магнитни носители (дискети, дискове) във вид на „ФАЙЛОВЕ“, т.е., „ФАЙЛ“ е основното понятие за съхранявана информация.

Като обобщение на основните понятия може да се каже накратко: потребителската информация представлява „ДОКУМЕНТИ“, които в МУЛТИПАК се представят и обработват чрез „ФРАГМЕНТИ“, съхранявани във „ФАЙЛОВЕ“ върху дискове и видими на дисплея посредством „ЕКРАНИ“.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА МУЛТИПАК

За Възможностите на МУЛТИПАК може да се говори В три аспекта. ПърВият аспект е свързан с физическите ограничения на пакета, като брой страници В документ, брой полета В таблица или база данни и т.н. Тъй като МУЛТИПАК е пакет, максимално ефективно ползващ оперативната памет, то ограниченията на тези параметри Не могат да бъдат фиксирани, а единствено зависят от размера на оперативната памет и големината на активираните документи.

Минимално-необходимата оперативна памет за започване на работа с МУЛТИПАК е 256 КБ, като трябва да се има впредвид, че самата програма на МУЛТИПАК заема около 240 КБ (при конфигурация без резидентни допълнителни модули). Това на практика означава, че не може да се работи с големи документи (повече от 2-3 страници), а е възможно само да се обучават хората и се запознават с основните функции и възможности на пакета.

За действително нормална работа е необходима оперативна памет – 512 КБ.

Вторият аспект е свързан с функционалните възможности на МУЛТИПАК. Накратко ще изброим най-съществените достойнства на всички функционални части.

Да започнем с

ТЕКСТО- И ДОКУМЕНТООБРАБОТКА

• Непрекъснато писане, без да се грижите за края на реда – има автоматично пренасяне на следващия ред. Сега това може да ни се струва ненужно и даже смехотворно за отбелязване, но да не забравяме, че дори най-усъвършенстваните пишещи мушини за времето си – електронните – не разполагат с такава ,,екстра“.
• Свободно форматиране на текста, без никакви допълнителни корекции.
• Използване на различни формати на текста (подчертан, удебелен, с наклон).
• Автоматично изравняване (наляво, надясно), центриране и разпределение на части от текста.
• Правене на корекции с минимални допълнителни усилия.
• Използване на готови изрази и части от текста, които се вмъкват автоматично.
• Получаване на екрана точния вид на документа, в който той ще бъде отпечатан.
• Печат на няколко копия от един и същи документ.

Всички гореизброени възможности се активират чрез менюта, или функционални клавиши. Като допълнение, МУЛТИПАК предлага пълен набор средства за професионална текстообработка като:

• Макроси – еднократно въведени и съхранени кратки текстове, които при нужда автоматически се добавят към документите при натискане на съответен клавиш.
• Заглавни (водещи) за всяка страница надписи.
• Завършващи за всяка страница надписи.
• Автоматично номериране на страниците.
• Симетричен печат на страници (за получаване на лист от две страници).
• Обработка на писма и формуляри.
• Буфериране на изхода за печат.

За да започнете да въвеждате текст, създайте празен ФРАГМЕНТ чрез командното меню „СЪЗДАЙ“ и чрез клавиша |[ + ]| позиционирайте курсора вътре в него.

ТАБЛИЦИ

Още от появата си в края на 70-те години табличната обработка на информация е едно от най-масово използваните приложения на персоналните компютри. Таблиците широко се използват за счетоводна дейност, анализ на данни,      планиране, управление и др.

Най-трудоемките функции се поемат от персоналния компютър, като за потребителя остава само въвеждането на данните и анализа на информацията.  Всички изчисления и преизчисления (по редове, колони или по формули) се извършват автоматично.Нещо повече, за опитните специалисти табличната обработка може да даде отговор и на много Въпроси от вида на „какво ще стане, ако…?“

МУЛТИПАК предоставя за ползване един от най-добрите инструменти за обработка на таблична информация, включвайки в себе си следните основни функции:

• Построяване на много-големи по обем таблици – единственото ограничение е обема на използваната оперативна памет.

• Използване на различни формати за представяне на числови данни (цели, с фиксирана точка, в търговски формат, във Валутен формат, чрез проценти, чрез експонента).

• Наименоване на колони, редове и полета (възможно е ползването във формули на логическите имена).
• Използване на формули за връзка между отделни полета, колони, редове и различни таблици.
• Използване на широк набор аритметически операции, логически отношения (по-голямо, по-малко и т.н.), специализирани статистически, финансови, логически и други функции във формулите.
• Изчисляване съдържанието на поле по данни в други полета.
• Използване на формули от едно поле за изчисляване на информация в други полета.
• Автоматично преизчисляване на таблицата при корекция на данните.

МУЛТИПАК предоставя ефективен механизъм за графично изобразяване на данни във вид на стълбовидна, наложена, точкова, линейна, процентна (кръгова) или аналитична графика. Запълващите знаци се избират автоматично. Възможно е ръчно надписване и оразмеряване на графиките, добавяне на една графика към друга, получаване на цветни изображения.

ГРАФИКА

Изчертаването на графиките е много лесно – избира се необходимата информация от таблица или база данни и чрез функциите на командното меню „ГРАФИКА“ се задават допълнителните указания за изчертаването.

Всички графики (без кръговата) могат да се печатат на обикновенни печатащи устройства, но най-добре се получават, използвайки устройства с графични възможности.

Възможностите за графично изобразяване на данни в МУЛТИПАК са напълно достатъчни за просто, но бързо онагледяване на информация.

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИЯ

МУЛТИПАК притежава функционално пълен и удобен за ползване пакет за асинхронна телекомуникационна връзка с други системи.

Възможностите включват:

• Работа с некомутируеми или комутируеми телефонни линии.
• Използване на модеми или връзка без модеми.
• Автоматично избиране и отговор.
• Пароли за връзка и филтриращи процедури.
• Обмен на файлове (използвайки различни стандартни протоколи).

Освен пълните стандартни възможности, телекомуникацията в МУЛТИПАК притежава всички достойнства на интегрирана част от пакета като:

• Използване на потребителски менюта за работа.
• Автоматично прехвърляне на информация към таблици или бази данни в МУЛТИПАК,
• Използване възможностите на програмния език.

МУЛТИПАК позволява бързо, удобно и ефективно манипулиране, обработка на информацията и обслужване на потребителите. Едно от най-сьществените предимства на пакета е възможността за интегриране и разпределение на информация между отделните функционални части (таблици, текст, бази данни, графики, печат, телекомуникация). При това, всички операции се извършват с максимално удобство за потребителя. Тази технологичност се дължи основно на три основни механизма, работещи в МУЛТИПАК.

ФРАГМЕНТИ – чрез тях в МУЛТИПАК структурно се представя информацията и образно те могат да се разглеждат като „контейнери“ на информация. ФРАГМЕНТИТЕ могат да бъдат вложени един в друг на много нива (при структуриране), могат да се копират, преместват, печатат, съхраняват. Всеки един ФРАГМЕНТ, независимо какво съдържа и къде се намира спрямо други, може да бъде обработван и съхраняван отделно. По всяко време на работа ФРАГМЕНТИ могат да бъдат създавани, копирани, премествани вътре, или извън други ФРАГМЕНТИ.

ФРАГМЕНТИТЕ могат да бъдат влагани един в друг, или събирани в един ФРАГМЕНТ.

МУЛТИПАК – УНИВЕРСАЛНО СРЕДСТВО

Използването на МУЛТИПАК не се ограничава само от изброения набор функции. Едно от основните му достойнства е неговата адаптивност към конкретния потребител или система, т.е., възможно е използването на МУЛТИПАК съобразно конкретния стил на работа на потребителя. Това освобождава       потребителите        от      много психологически затруднения, свързани с усвояването и ползването на подобни средства.

ПРОГРАМЕН ЕЗИК

Основна функционална част В МУЛТИПАК е езикът ФРЕД, който представлява алгоритмичен език от Високо ниВо. Името на езика ФРЕД е образувано от първите букви на Фрагментен РЕДактор и има Възможностите на един структурен език от типа на ПАСКАЛ и БЕЙСИК,

Мощността и уникалността на езика ФРЕД се дължи на няколко негови особености: Той използва всички функционални възможности на МУЛТИПАК, тъй като чрез ФРЕД са достъпни всички команди от МУЛТИПАК. В допълнение, езика ФРЕД може да се използва от потребителя по всяко време, във всеки фрагмент. Информацията в МУЛТИПАК се представя чрез фрагменти, а всеки фрагмент може да съдържа формула. Следователно, достъп до възможностите на езика ФРЕД имаме от таблици, бази данни, текстови документи и специално създадени меню-функции.

Тъй като всеки фрагмент може да съдържа формула и да бъде разполаган в други фрагменти, възможно е да се структурира информацията и и да се изграждат приложения по нов начин. Чрез ФРЕД програмистите могат да използват възможностите на МУЛТИПАК за създаване на блок-схеми, за да пишат програми „отгоре надолу“. Например използването на таблици вече не е ограничено с една единствена неструкрурирана таблица, където намирането на формулите е затруднено. Вместо това могат да бъдат използувани възможностите на структурирането при създаването на малки, лесно управляеми, взаимно свързани и автоматично преизчислявани таблици. Константите в таблица могат да се разположат в един единствен фрагмент, който съдържа избрани от потребителя стойности.

Научаването на правилата или „синтаксиса“ на езика ФРЕД не е по-трудно от разучаването на една обикновена таблица. Тъй като езика ФРЕД използва същите прости правила както и повечето таблици, то дори и най-сложните му особености не изискват нови или различни синтактични правила.

Някои от особеностите на езика ФРЕД са:

•  интеграция с елементите на МУЛТИПАК като таблици, текстови документи, бази данни и графики,
• повече от 140 вградени функции,
• пълни възможности за редактиране на текста,
• възможност за създаване на потребителски функции, които разширяват възможностите н а стандартните,
• предаване на параметри към функциите,
• деклариране и употреба на локални променливи,
• възможност за отладка на програмата, (включваща постъпкова отладка и проверка на променливите), използването на конструкцията „IF-THEN-ELSE“, формиране на цикли и   възможност за извикване на потребителски подпрограми,
• контролът върху синтаксиса се съпровожда от повече от 100 съобщения за грешки,
• наличие на коментарни редове, многоредови формули и програми с максимална дължина до 32000 символа.

Друго интересно софтуерче е ей това :) :

Знаете ли всичко за старите кооперации? Проверете в Сандъците – Sandacite!

Наскоро Ви предложихме статията ,,Старите кооперации и зашо ги обичаме“. В нея се опитахме да изградим една свръхкратка, но все пак последователна, стройна и съдържателна история на кооперативното жилищно строителство в България до 1945 г. Тази статия е една от най-най-любимите ни, но там е работата, че това съвсем не е малка тема и от нашите градски наблюдения някакси естествено се натрупа материал за още една статия на същата тема. Идеята ни беше тя да обърне внимание на някои скрити особености на този вид сгради. Специфики, за които повечето хора едва ли се замислят, колкото и пъти да преминават покрай близо стогодишните здания.

Ето ги и нашите градски археологически открития:

1. Автоматизирано изхвърляне на боклука посредством вграден боклуоотвод

Замисляли ли сте се, че част от тези сгради имат изградена система за изхвърляне на битовите отпадъци направо от етажите? Изграждането на такива инсталации започва от втората половина на 30-те години и продължава десетилетия след това, защото се среща и в няколко номенклатури от едропанелното строителство. В случая сме избрали една наглед обикновена сграда от втората половина на 50-те години, намираща се на ул. Граф Игнатиев.

Отдолу вече боклукчиите влизат и го събират от една шахта. На някои места тези шахти имат коридорна връзка с мазето. В доста сгради от периода до 1945 г. съществуват малки външни врати откъм фасадата пред тротоара, направени, за да имат достъп служителите на общинската служба за почистване и да изнасят боклука. Такива метални вратички можете да видите на ул. Уилям Гладстон близо до бул. Хр. Ботев, на ул. Св. Иван Рилски (частта между булевардите М. Скобелев и Ботев) и на други места.

Според множество свидетелства на хора обаче, от един момент нататък тази система почти не се е използвала и отворите към шахтовата тръба са били запечатани почти навсякъде. Тези на снимките също са ,,капнати“, за да не могат да се отварят. Вероятно не е могло да се осигури редовно извозване на боклука или пък са били инсталирани метални кофи, в които да се изхвърля сметта, и така вграденият боклукоотвод се е обезсмислил. Тези кофи са се държали в самия имот. На нас втората хипотеза ни се струва по-вероятна, още повече, че  за това има и свидетелства на очевидци.

2. Двуетажните тавани

Кооперациите са строени или на мястото на бивши къщи, или направо върху празни парцели. Когато парцелът, на който строят, е тесен отвсякъде и почти квадратен, а кандидат-собствениците – много, апартаментите също са много (6 етажа, 4 апа на етаж). Така кооперацията се получава тясна и висока като кула. Тези сгради почти задължително включват по две складови помещения към апартамент – мазе и таван (изключение правят само жилищни тавански помещения, които не могат да имат таван към себе си, тъй като те самите са такъв).

Колкото повече са апартаментите, толкова повече са и таваните. Горе е тясно, няма място, площта на един таван става безсмислено малка, а сградата е тясна и им липсва планарно пространство хем да ги нагъчкат всичките, хем да станат с по-човешки размери. И някъде 38-а, 39-а г. архитектите измислят да направят втори тавански етаж! Обикновено над последния жилищен етаж има плоча, над нея са таванските помещения и вече някъде в някое ъгълче има малка стълбичка към гредореден втори тавански етаж, където вече набутват останалите кутишки (снимката вляво, ясно се виждат двата реда тавански капандури)

Този номер са го прилагали и по-късно – примерно 1955 г., справка ето тази сграда:

3. Плочи без колони

В края на второто десетилетия на ХХ век в България започват да се разпространява стоманобетонът като строителен материал. Той замества дотогавашния гредоред, като първите елементи на сградата, към които започва да се прилага, са междуетажните плочи и балконите. Само че, тъй като все пак това е началният период на развитието на технологията у нас, се стига до един любопитен момент – сгради със смесен градеж. Класическата стоманобетонна сграда се състои от СТБ плочи, греди, колони и противоземетръсни пояси и шайби. Е, не! Преходинте здания съчетават дотогавашните строителни методи с новите и затова при изливане плочите лягат върху вече изградените носещи стени от дебели плътни тухли. В сградите само едно поколение по-назад тези стени са носели гредоредените етажи.

През втората половина на 20-те години в сградите се въвежда стоманобетонен скелет. Той става задължителен за всички стоманобетонни постройки от 4 май 1927 г., когато е обнародван първият ,,Правилник за железобетонните строежи в Царство България“.Допълнителна мотивираща роля има и изучаването на пораженията от злощастното Чирпанско земетресение (1928).

На показаната по-долу сграда съвсем ясно може да се различи кое какво е. Външните стени с малките тухлички на дупки са неносещи, преградни, а встрани (подчертани на втората снимка вдясно) можете да видите носещи стени от дебели плътни тухли. Тези стени са важен елемент за стабилитета на цялата конструкция и затова никак, ама никак не е желателна намесата в тяхната цялост. Казваме го за мераклиите собственици на бъдещи партерни търговски площи, които планират тяхното разширяване чрез бутане на стени. Това може да доведе до изключително губителни последици… изключително губителни!

4. Защо стълбите са толкова високи?

Често пъти чуваме хора да се оплакват, че ,,на тия едновремешните сгради в Центъра са им много високи стълбите!“ На тях обикновено се противопоставят по-късните тухлени сгради 60-те и 70-те години, при които стълбите са по-лесни за изкачване, с по-малка височина между две стъпала.

Никое твърдение не би могло да се нарече по-необосновано от това. На приложените към тази подточка снимки можете да видите и стръмни, и полегати стълби.

Стълбище на кооперация, строеж 1914 г.

Преди всичко, трябва да отбележим, че е възможно височината между стъпалата на шестдесетарските и седемдесетарските кооперации действително да се подчинява на стандартизации, даже сме сигурни, че това е така. Но това не означава, че и през 30-те г. например не са строени сгради с удобни, полегати, че и широки стълбища, дори напротив! Но го има и обратният случай… Всъщност от какво зависи това?

Да започнем отначало: вие сте група кандидат-собственици от 30-те г. напр. и се събирате, за да се включите в общ строеж на нова жилищна сграда, за който строеж сключвате договор със строителен предприемач. Според това колко хора сте архитектът от архитектурното бюро се наема да направи разчет и да разпредели на всяко семейство/човек по един от бъдещите апартаменти. В Царството действат различни строителни ограничения, от които в този случай Ви засягат тези за минималната височина на вертикалното сечение на апартаментите, за максимален брой етажи, за максимална височина на сградата. Имат значение, разбира се, и други променливи – като размера на строителното петно и броят съкооператори, защото според тяхното число се изготвя и бъдещият брой апартаменти. И ето как, съобразявайки се с всички тези фактори, архитектът ще реши уравнението, като в едни случаи ще направи апартаментите по-високи, а сградата ще е с по-малко етажи (при по-малко хора), а другата крайност ще са случаите с тавани на минимума (2,95 м) и нагъчкани по 4 апартаментчета на етаж. Както споменахме, размерите на парцела също влияят на стълбището – ако той е по-тесен, ясно, че няма да има накъде толкова стълбите да се удължават и тогава ще се мине с по-малки, но по-високи стъпала, и тесни общи площадки пред входните врати на жилищата. Все пак и стълбищата, и площадките заемат ценна планарна площ, който може да се използва за частните апартаментни помещения! Има го и случаят, в който чисто и просто са предпочетени по-малкото и по-високи стъпала, тъй като стълбището с по-малко стъпала е по-лесно за строителство.

Да обърнем внимание и на още един интересен случай. Понякога, особено в сградите с търговски площи по партера до средата на 30-те години (ония с дву- и трикрилите прозорци тип немски модерн с напречни греди и шпроси и релефната мазилка), първото стълбище е по-дълго и води по-нависоко в сравнение със следващите по по-горните етажи.

Това е така, тъй като в онези години са правели магазините долу с по-високи тавани от апартаментите и стълбището трябва да е високо, за да преодолее по-голямата височина. Оттам нататък броят стъпала става по-малък, тъй като таваните на апартаментите са по-ниски в сравнение с партера. Така височината на вертикалното сечение е по-малка и се преодолява с по-малко стъпала.

5. Защо портал във вестибюла?

Да бе, верно, защо точно портал? Толкова ли не са могли просто да турят една врата там, и това е?

Вестибюлът се налага да го има поради самата форма на строителния парцел. Ако той е бил тесен и късата му страна гледа към улицата, то и кооперацията ще е тясна отпред, а навътре дълбока, с калкани по 12-16 метра. Точно тази дълбочина на тракта налага разчленяване на полученото пространство на две-три по-малки помещения, като обаче всяко едно от тях трябва да има осветление. Когато вестибюлът остава по средата (при две) или отстрани (при едно) помещение, той самият няма прозорец (това е т.н. тъмен вестибюл). Тогава се налага да бъде светозахранен отнякъде и ето откъде изниква необходимостта от портал. Той представлява врата с 2, 3, или 4 крила, които са максимално остъклени, с често пъти матирани стъкла, за да се спазва все пак някаква отделеност на помещенията… които обаче така и така са си вече преходни. Ако крилата се отворят, се печелят пространство и представителност, но нека да отбележим, че дори и полуотворен е достатъчно аристократичен. За пълнота да добавим също така, че модата на четворните портали отминава около 1930-2 г., след което се срещат почти само трикрилни. Българското название на портала би трябвало да е ,,вратник“, макар че в специализираната архитектурна книжнина от периода е наричан ,,джамлък“. Нà, ето – това е ,,Ръководство по сградостроителство“ от Атанас Донков, 1938 година: :D

От втората половина на 60-те години обаче дори и остъклените врати на портала започват да изглеждат прекалено затъмняващи вестибюла, затова се преминава към портали само с рамка, без врати, а на някои места пък въобще му откачат вратите. Ако сега си купувате апартамент и Ви загложди силно любопитство порталът нативно безвратен ли е, или не, само погледнете рамката отстрани и паркета/дюшемето долу – ако на рамката има панти, а отдолу дупка за заклинване на шип, то най-вероятно вратите ги е имало някогаш, но са били махнати:

Та тези са, значи, петте най-забележителни (но скрити!) факта за старите кооперации, които пък нас ни глождеше да Ви разкажем. Може би в скоро време пак ще Ви предложим нещо подобно… стига да не сме Ви досадили, разбира се. :)

Включете Правеца. Ще играем български компютърни игри! :)

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News, издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – бр. 121, 25 август 2017 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2017-121.pdf.)

Измежду многото спомени, които предизвикват думите „компютри Правец“, на едно от първите места е „А какви игри имаше!…“ Това е обяснимо, защото за много хора компютърните игри от 80-те са първите такива в живота им. Преди това в България са разпространени единствено електронни игри за включване към телевизор. Те също са интересни, но Правец си е друга работа.

Възможността да си пуснеш игричка е заложена още в първия Правец `82. От него, та чак до края на 80-те, системните изисквания на българските компютърни игри си остават следните: 8-битов Правец (без значение от модела – `82, 8М, 8Д и др.), поне 48 кб РАМ, касетофон или 5,25-инчово флопи и… това е. По-голямата част от игрите се управляват само чрез клавиатурата, а в началото на играта е указано кой клавиш какво прави. Така играчите се движат, стрелят, бомбардират и т.н. Макар в игри като Лунен патрул и Нашествие да има възможност за употреба на джойстикове, те никога не придобиват популярност. През 1984 г. излиза и новият 16-битов Правец 16, но игри за него или не са разработвани, или поне не са използвани широко.

Ето така изглежда една българска 8-битова игра неразопакована – това тук е горната част на пакета, под него е картоненият плик с дискетата:

Отначало игрите се записват на касети и се зареждат от включен към компютъра касетофон. 5,25-инчовите дискети стават популярни около средата на 80-те, а след излизането на проектирания като домашен игрови център Правец 8Д касетофонните игри са продавани основно за него. Самите касети и дискети са произвеждани в Завода за информационни носители в Пазарджик.

Повечето игри от този вид имат приключенски сюжети, в които се унищожават врагове, извършват се подвизи и се преодоляват препятствия, а обикновено главният герой е самият играч. Действието се развива в Космоса, под водата или в незнайни земи и светове. Известни заглавия са Лунен патрул, Морска битка, Пулсар, Рефлекс, Нашествие, Рали, Нептун и, разбира се, Каратека. Ще разгледаме накратко най-интересните от тях.

Да речем, пуснали сте си играта Нептун. Играта има няколко нива. Вие сте капитан на подводница, можете да стреляте и да хвърляте бомби. Нападат Ви скачащи морски животни, а Вие ги обстрелвате. Ако сте посвършили горивото, можете да уцелите някоя от плаващите гъби и тогава подводницата се зарежда. Други противници за обстрел са медузите, които приличат по-скоро на… вързопи. Накрая стигате до една пещера. Там има правилен и грешен път (отгоре или отдолу) и, ако сте изтребили достатъчно врагове, медузите Ви подсказват откъде да минете. Иначе шансът е 50:50.

В Лунен патрул (вероятно в нея присъстват и елементи от Moonpatrol на Irem от 1982) играчът се намира в луноход, който се движи по повърхността. Целта е той да не падне в лунен кратер, да не се удари в хълм или да не бъде смъртоносно бомбардиран от извънземни. С напредването на играта задачата става все по-трудна – дупките и хълмовете стават по-многобройни, а бомбите – все повече. Подобен е и сюжетът на играта Нашествие, като единствената разлика е, че там персонажът е паяк, който трябва да унищожава нападащи го насекоми. В Рефлекс пък потопявате противникови кораби.

В играта Пулсар Вие командвате космически кораб, застрашен от въртяща се неутронна звезда (пулсар). Тя трябва да бъде унищожена, а за особено умели изстрели получавате точки като премия.

А ето какво се случва и в може би най-известната от тези игри – Карате. Създадена е през 1985 г. на основата на легендарната Karateka, предназначена за персоналните компютри Apple ][. Та в Карате задачата е да спасите красива принцеса, отвлечена в замъка на зъл шогун. Напредвайки, Вие се биете с различни бойци, които той изпраща. Ако преодолеете този етап, влизате в замъка. С всеки следващ враг става все по-трудно. Последният Ви противник е едно зло пиле, пак изпратено от шогуна. То е много силно, но ако го победите, влизате при принцесата, а тя става, прегръща Ви и Ви целува. Оръжията на играча са неговите ръце и крака, които мятат карате удари и се управляват чрез определени клавиши. Наскоро Каратеката се сдоби и с версии за iOS и Android, които са с добавени автентични звуци от зареждане на флопи например.

През 80-те г. всички тези игри са се разпространявали във веригата магазини „Млад техник“ из цяла България, а ако сте пропуснали някоя по-стара, в специализираното списание „Компютър за Вас“ е имало страница с малки обяви. Там е можело да се купят, продадат или разменят дискети с игри и програми.

Напоследък много от тези игри се възраждат. Чрез различни емулатори могат да се играят и на днешните компютри, в случай, че си нямате още Правец. Така че емоцията не е изгубена! :)

Разбира се, по-късно български разработчици продължават да правят игри. Напр. през септември 1999 г. излиза заглавието ,,Цар: Тежестта на короната“, която има успех и извън нашата страна и е преведена на няколко западни езика. Но това вече ни отвежда в едно друго време и смятаме, че е добре бъде предмет на друга статия.

А ето нещо още по-старо, компютърно, българско…