Статии – Стара техника

Български касети Видео Драгор в Sandacite.BG!

Със сигурност горната снимка Ви навява много спомени от детството, ако сте поне на едно 35 години! Това е истинска българска видеокасета! :)

Производството на тези аудио- и видеокасети започва през втората половина на 80-те години в Завода за информационни носители Динко Баненкин в село Драгор до Пазарджик, чийто строеж започва през 1970 г. и произвеждал също така дискети 3,5 и 5,25 инча. Ето сега ще ви разкажем обширно и подробно за одисеята на завода и неговата продукция.

ИСТОРИЯ

Това е мястото, където са произвеждани първите български аудио- и видеокасети. Заводът в началото е познат като ЗМД Пазарджик – Завод за магнитни дискове – логично, това е отпреди да е започнал да mроизвежда касетки.

От Министерско разпореждане № 28 от 27.І.1970 г. (на Комитета за стопанска координация) става ясно, че тогава Министерският съвет на България решава да построи завод в с. Драгор, Пазарджишко.

Първата копка, по-точно първата колона на главния корпус, е направена 04.Х.1970 г. в присъствието на множество политически лица – Тодор Живков, Заприн Натов, Велко Тотев, Бонев, инж. Петков – първи секретар на ДКМС и инж. Бабачков.

За директор на новоизграждащия се завод е назначен инж. Заприн Тодоров Натов, а за главен счетоводител – Велко Белчев Тотев.

Предвид на това, че започват да пристигат машини за оборудване (между другото, най-модерни за времето си и западно производство), е назначен за началник склад Ангел Димитров Ненковски. Инвеститор на завода е Тодор Иванов Жеков.

За канцеларии на ЗМД са служили на първо време три помещения в частни къщи, намиращи се на площадчето при старата поща, а впоследствие – главната алея на ларгото. След нарастването на персонала са наети още няколко помещения в къщата над старата баня.

Тази снимка на завода е от 1997 г.:

Що се отнася до комплектуването на щатния състав, след назначаването на директора са привлечени няколко инженера от Акумулаторния завод „Методи Шатаров“ в Кюстендил – това са Александър Петров, Георги Тинчев, Георги Мишев, а Храбър Стоянов и Милка Пашова са дошли от Завода за малки радиоприемнииц във Велико Търново. Едни от първите работници на завода са Иван Рудев, Стоян Георгиев, Васил Иванов Василев, Лина Жекова, Георги Ненков.

До края на 1970 г. заводът наброява около 30 души работници и служители. Едва през м. март 1971 г. започва назначаването на нови работници, които предварително са кандидатствали. Те са изключително със средно и средно специално образование. Тогава заводът все още няма база за започване на производство, дори и опитно. В няколко помещения в мелницата при ДЗС са оборудвани малки работилници и лаборатории, в които е настанен първият цех по усвояване на изделията.

Новоназначените работници преминават курс на обучение, за да започнат работа в производството.

През есента на 1971 г. всички работници и служители се преместват в Драгор, където в главния корпус, заедно с машините и съоръженията, са пригодени и помещения за канцеларии. Изразходвани са множество трудодни за доизграждане на завода. Условията за работа не са особено добри, но колективът посреща с готовност трудностите и с желание за по-скорошното внедряване на технологията. Постепенно се създават битови условия, урежда се редовен транспорт, стол за хранене и др. В края на 1972 г. са преустроени други помещения за канцеларии, а главният корпус е освободен и преустроен в отделни цехове.

На 05.ХІІ.1970 г. е учреден профкомитет на завода с членове Мария Комсалова, Еньо Златарев, Милка Пашова, Ангел Ненковски и Георги Тинчев.
През м. февруари 1971 г. е извършено приемането на първия набор на работници-оператори, изключително жени.
През м. август 1972 г. за директор е назначен инж. Храбър Стоянов, на който е връчено юбилейното знаме на Министерския съвет и ЦС на БПС, което е спечелено от завода в социалистическото съревнование на 12.ХІ.1974 г., а отличието е връчето лично от министъра на електротехниката и електрониката.

ИСТОРИЯ НА ЗАВОДА ДО 1990 Г. – ПРОИЗВОДСТВА И ДАТИ

През 1972 г. пред завода застава задачата да се усвои технологията и започне производството на сменни дискови пакети ЕС-5053 през второто полугодие. В процеса на уточняване на технологията и извършване на експерименталната работа се откриват много трудности, които забавят началото на нормалната производствена дейност.

Технологията на дисковия пакет ЕС-5053 обаче така и не е напълно усвоена и уточнена. Заводът продължава да се строи. На този етап не фукционира инструментален цех и около 80 % от необходимата инструментална и техническа екипировка се заявява и изпълнява в други заводи на страната.

Първият дисков пакет в ЗМД Пазарджик е произведен на 01.VІІ.1972 г. Първият струг за диамантно струговане в завода е с оператор Васил Василев, а първата поливна машина е пусната в края на юни 1972 г. Първият диск е полят от Неделчо Касапчев.

През периода 1979 – 1984 г. Заводът за магнитни дискове продължава дейността си с производство на:

• сменни дискови пакети;
• 100 МБ и 200 МВ пакети;
• носители на информация на дискети (иликакто са наричани тогава – ,,гъвкави магнитни дискове“ или ,,гъвкави подложки“)

Колективът на завода редовно изпълнява приетия план по всички показатели. Така например, планът за чистата продукция през 1979 г. се изпълнява на 102,33 процента, а през 1984 г. – на 103,28 процента. Във всички производствени звена е въведена новата бригадна организация на труда и вътрешностопанската сметка.

Паралелно с производствените задачи, в духа на времето Заводът за магнитни дискове развива и активна художествена самодейност. През 1984 г. на Шестия републикански фестивал на художествената самодейност дамският хор при завода получава сребърен медал, фолклорната фрупа – златен медал, а танцовият състав – званието „Отличник“.

Ето и най-популярния вид на произвежданите в ЗИН ,,Д. Баненкин“ аудиокасети – те са били 60- и 90-минутни:

Лентите са с работен слой от железен диоксид или хромдиоксид и са производство на BASF.

През периода 1985 – 1989 г. в производствената листа на предприятието вече присъства широка гама на информационни носители на магнитна основа – дискови пакети, дискети, а вече и показаните в началото изделия – аудио- и видеокасети. (Най-разпространени са 180-минутните видеокасети Драгор, но има 30-, 60, 90- и 105-минутни модели.) В зависимост от продуктите, които се произвеждат, в завода са обособени няколко технологични вериги – леене под налягане на алуминиеви детайли, шприцоване на пластмаси, линии за касети и класически машиностроителни технологии за обработка на детайлите. Качеството на продукцията се контролира от автоматизирани тестери, сортиращи дискетите. Със сигурност можем да кажем, че държавата много добре се е грижила за технологичното осигуряване и обзавеждане на ЗМД. Това се отразява и в качеството на касетите – напр. при аудиокасетите Драгор е безспорен лидер в Източния блок и на еднакво равнище с вносните ,,корекомски“ западногермански аудиокасети.

Ето българските касетки в един световен каталожен сайт за касети  – http://c-90.org/catalogue/tapes/Video%20Dragor

Междувременно се подобряват и битовите ,,екстри“. Въведени са в действие спомагателен корпус през 1985 г., столова с кухня – 1986 г., супермаркет – 1987 г., и битов комбинат – през 1986 г. Що се отнася до социалниия живот, можем да отбележим напр. фактите, че профорганизацията в завода и Домът на културата организират срещи с творци от различни жанрове, концерти, тържества и радиопредавания. Организирани са ритуали за приемане на нови работници и изпращане в пенсия.

ПРЕИМЕНУВАНИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

С Разпореждане № 6 на Бюрото на Министерския съвет (МС) – София от 1986 г. (ДВ, бр. 63 от 1986 г.), ЗМД – Пазарджик се преобразува в Завод за информационни носители (ЗИН) „Динко Баненкин“ към ДСО „ИЗОТ“ – София. По-късно, с Решение № 1 също на Бюрото на МС от 30.І.1987 г. (считано от 01.01.1987 г.), комбинатите се реорганизират и заводът преминава на подчинение към Стопанско обединение „Дискови запаметяващи устройства“ (СО „ДЗУ“) – Стара Загора, като от него се отделя в самостоятелно учреждение Базата за развитие и внедряване. Тя се обособява като Технологичен институт по магнитни носители (ТИМН) – Пазарджик.

Този институт  съществува самостоятелно до 06.ХІІ.1987 г., когато се образува Държавна фирма (ДФ) „Информационни носители“ – Пазарджик. Тя е създадена с Решение № 181 на Министерския съвет от 01.ХІІ.1989 г. и е регистрирана в Окръжен съд – гр. Пазарджик, с Решение № 498 от 06.ХІІ.1987 г., обявено в ДВ, бр. 98 от 1989 г.

Предметът й на дейност е почти ясен – производство на магнитни дискови пакети, гъвкави носители на информация, лентови касети за битови и специални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи. Освен това се описват и дейности като ,,проучване, разработка и внедряване на нови изделия по предмета на производствената дейност, търговска, сервизна и инженерингова дейност за обезпечаване доставката на окомплектовка и основни материали, за реализация на продукцията и изграждане на нови мощности“ (вж. фонд № 1330 – ТИМН, Държ. архив – Пазарджик).

Ето още интериор в ЗИН, запечатан така, както е изглеждал преди 20 г.:

Ако сега се разходите до сградите в с. Драгор и се качите на втория етаж, ще видите, че тези производствени мощности все още си стоят там – сякаш готови да заработят…

През 1985 г. завършва започналото в завода още през 1979 г. изграждане на автоматизирана система за обработка на икономическата информация. Това се налага, тъй като обслужването от Териториалния изчислителен център е неудобно поради отдалечеността на завода и големия брой първични документи. Това налага изграждането на собствен изчислителен център, който започва работа през 1987 г. До 1993 г. се работи с две електронно-изчислителни машини – голяма и малка, а информацията се съхранява на магнитни ленти. След това се преминава към работа с персонални компютри и съответно на дискети. Няма обаче разработена програма за архивиране на ценна документация по изискванията на Закона за документите и архивните фондове.

През 1989 г. е закрит Домът на културата и е замразено строителството на подобекта.

ОЩЕ ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Да се полюбуваме и на видеокасетите Драгор:

Това го пише от вътрешната страна на картоните, идващи с аудиокасетите Драгор:

В ЗИН-а са се произвеждали  и касетите за Балкантон.

СЛЕД 1990 Г.

Историята на  завода в Драгор продължава и след края на социализма. С Решение № 2712 от 22.VІ.1992 г. на Окръжен съд – Пазарджик е регистрирано Еднолично акционерно дружество (ЕАД) „Информационни носители“, което поема всички активи и пасиви на Държавната фирма (ДФ) (вж. ДВ, бр. 63-1992 г.) и е с предмет на дейност развитие и производство на носители на информация на магнитна основа и стоки за бита; търговия в страната и чужбина.

С приемането на Указ № 56 за стопанската дейност през 1989 г., с Решение № 498/06.ХІІ.1989 г. на Пазарджишкия окръжен съд, заводът е регистриран като Държавна фирма /ДФ/ „Информационни носители“ – Пазарджик. За управител е назначен инж. Храбър Здравков Стоянов. Предметът на дейност на фирмата е описан като ,,производство на информационни носители на твърда и гъвкава подложка, лентови касети за битови и професионални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи“.

С Решение № 2712/22.VІ.1992 г. на Пазарджишкия окръжен съд държавната фирма е преобразувана в Еднолично акционерно дружество с наименование „Информационни носители“ ЕАД, гр. Пазарджик. С регистрирането си дружеството поема всички активи и пасиви на бившата държавна фирма по баланса й към 31.ХІІ.1991 г. За изпълнителен директор е избран инж.Тодор Димитров Георгиев. Предметът на дейност този път е: развитие и производство на носители на информация на магнитна основа и стоки за бита; търговия в страната и в чужбина.

Тук е добре да направим малка интермедия и да прегледаме някои изводи, налагащи се от оглед на ситуацията в завода към този момент.

Производството на дискови пакети за пазара на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/ е определяло стопанския и финансов облик на предприятието. Разигралото се след 1990 г. сриване на този пазар кара ръководството на новосъздаденото дружество да акцентира върху изделието с най-добра пазарна перспектива – 3,5-инчова дискета с висока плътност на запис. Останалите производства и дейности (5-инчовата дискета, която е морално остаряла; аудио и видеокасети; производството на механични и пластмасови детайли; производство на стоки за бита и др.) се очертават с нецелесъобразно висока издръжка.

Ето, между другото, реклама на завода от 1989 г.:

Разпадането на пазарите на бившия СИВ, както и бързото морално остаряване на изделията от основната производствена гама на предприятието довеждат до моралното остаряване и излизането от редовна експлоатация на добре запазени и физически неизцяло изхабени технологични линии и отделни машини, а да не забравяме факта, че тяхното закупуване е било решавано с валутен кредит в условията на централизирано планирана икономика. Необходимостта от обслужването на тези кредити, съчетана с невъзможността за ефективна експлоатация на производствените мощности, е една от основните причини за все по-затрудненото финансово състояние на дружеството.

С Решение от 07.Х.1992 г. на Пазарджишкия окръжен съд е вписано Дружество с ограничена отговорност „Магнитни носители“ ООД -гр. Пазарджик с предмет на дейност ,,външно- и вътрешнотърговска дейност, производство и реализация на изделия за изчислителната техника и стоки за народно потребление, туризъм и услуги за населението, маркетингова и лизингова дейност“. „Информационни носители“ ЕАД участва с 51 % от капитала на дружеството, а съдружник с 49 % е НПО „СВТ“ от Москва, Русия. За управител е избран Димитър Георгиев Лазов. Но изделията на „Информационни носители“ ЕАД се продават трудно дори и на руския пазар. Затова с Решение № 1215/03.VІ.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд прекратява дейността на „Магнитни носители“ ООД.

От 16.VІ.1995 г. изпълнителен директор на „Информационни носители“ ЕАД е инж. Ангел Петров Чолаков.

С Решение № 480 от 14.V.1996 г. Министерският съвет включва дружеството в списъка на търговските дружества с държавно участие, подлежащи на ликвидация. Заповед № РД-16-254/04.VІ.1996 г. на Министерството на промишлеността задължава изпълнителния директор в седемдневен срок да подготви документи за откриване производство по несъстоятелност на „Информационни носители“ ЕАД.

С Решение от 27.VІ.1996 г. на Пазарджишкия окръжен съд е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.V.1996 г. и му е открито производство по несъстоятелност. С Решение от 16.V.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд утвърждава план за оздравяване на „Информационни носители“ ЕАД, приет на събранието на кредиторите. Съгласно този план, с договори от 27.V.1997 г. между Министъра на промишлеността (в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството) са прехвърлени 163 086 броя поименни акции с номинална стойност 1000 лева, представляващи 51 %, на СД „Светива“ – с. Божурище, общ. Божурище, и 49% в размер на 156 690 броя акции – на лицата Петко Димитров Петков и Величко Стоянов Величков, от съдебно регистрирания капитал на дружеството на стойност 319 776 хиляди лева. С Решение № 1719/19.08.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд регистрира частното акционерно дружество „Информационни носители“ АД – гр. Пазарджик, което се води, че съществува и в момента.

Тук можете да коментирате, има и още снимки на аудиокасети и други производства на завода в Драгор – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=45&t=4268&p=30785&hilit=%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80#p30785

Я, в Sandacite.BG изпадна схема на българска звукова колона Респром КЗ-25!

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Ако сте се разхождали из малки провинциални градове или пък села, може би сте забелязвали из площадите, пазарите, стадионите или други големи обществени места ето това странно приспособление по-горе. Ние за последно помним, че сме виждали таова на пазара Красно село в София. Това е т.н. звукова колона – комплекс от високоговорители, който осигурява висока чуваемост на излъчваното по тях послание.

Поначало звуковите колони биват различни видове по зоната си на действие. Тази тук се нарича КЗ-25, произвеждана е в Завода за високоговорители в Благоевград след 1986 г. и е за средни по големина площади и стадиони, летни къпални, ресторанти с градини, паркове, заводски площи, ж.п. и автогари ,летища, пристанища и други открити пространства. Освен това, КЗ-35 може да озвучава и закрити спортни зали, салони, читалища, клубове и заводски помещения. Разработена е в Института по радиоелектроника  и технологии в София, в секцията на доц. Димитър Попянев.

По същество колоната е само един голяям репродуктор, т.е. за да предава сигнал, тя трябва да го получи от външен източник – линии на местни или централни радиотранслационни възли.

Както личи и от тази табела, КЗ-25 е изнасяна в много бройки за СССР:

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

КЗ-25 има 6 говорителя по 4 вата, монтирани в метален корпус с решетка пред говорителите.

Номинална мощност: 25 вата

Честотен обхват: 125 ÷ 11000 Hz

Неравномерност на честотната характеристика в номиналния честотен обхват: не по-голяма от 15 dВ

Характеристична чувствителност:

– в обхвата от 250 до 5000 Hz: не по-малка от 1,3 Pa.W-0,5
– в номиналния честотен обхват: не по-малка от 1,1 Pa.W-0,5

Звуково налягане Р раб., създадено при работна мощност: 4,6 Pa

Коефициент на хармонични изкривявания при работна мощност:

– в обхвата от 250 до 1000 Hz: не по-голям от 6 %
– в обхвата от 1000 до 4000 Hz: не по-голям от 5 %
– в обхвата от 4000 до 8000 Hz: не по-голям от 3 %

Захранващи напрежения: три варианта – 30 / 120 / 240 волта

Габаритни размери: 1000 х 150 х 166 мм

Тегло: 16 кг

Ето оттук можете да изтеглите в PDF техническото описание и схема на колоната. От тях ще научите с какво се окомплектова тя и кое към къде се свързва, за да я използвате: Звукова колона Респром КЗ-25

А ние продължаваме със следващата порция стара българска аудиотехника! Очаквайте скоро включване. :)

БГ лампови ролкови магнетофони МК-20, МК-30 и МК-40 в Sandacite.BG!

Продължаваме със звуковата апаратура! С пълна пара – имаме още мноого спирки да преминем! :)

Ако си спомняте, наскоро подробно ви запознахме с българския ролков магнетофон Мелодия. Той има индекс МК 5 и е съвременник на други български устройства от този тип, с две от които ще ви запознаем днес.

МК-30, МК-40

През 1963 г. в завод Електроакустика Монтана започва под­готовката за производство на двата следващи модела ролкови (и лампови!) магнетофони. Първият от тях е означен като тип МК-40. Той  е със стереовъзпроизвеждане на звука, с крайни стъпала и изнесени говорители. Следващият модел е МК-30 – без крайни стъпала и предназна­чен за вграждане в музикален шкаф.

Редовното производство на тези ролкови магнетофони започва през 1964 г. И двата устройства са едно- и двупистови устройства и имат скорости 9.53 см/сек. и 19.05 см/сек. При моновъзпроизвеждане и скорост 9.53 см/сек. продължителността на за­писа е четири часа, а при стереозапис — два часа.

Като казахме, МК-40 се комплектува с изнесени външни озвучителни тела, които по избор на купувача могат да бъдат високоговорители в кутия или звукови колони. Имайки предвид техническите показатели и красив външен вид, ламповият магнетофон МК-40 спада към луксозните изделия, които се предлагат към момента на българския пазар.

Техническите данни на магнетофона МК-40 са: честотна характеристика от 50 до 15 000 Hz, динамика 45 dB, клирфактор под 5 %, изходяща мощност на всеки канал – 3 W.

Освен възможностите, които имат обикновено повечето домашни магнетофони, МК-40-ката е оборудван и със следните:

• тъй като двата високоговорителя не са прикрепени към корпуса, те могат свободно да се разместват в пространството по желание на слушателя, което също е вид удобство;
• магнетофонът има две тонбленди – една за повдигане и намаляване н ниските честоти и друга — за високи честоти. С него могат да се възпроизвеждат звукови ефекти, като ехо-ефект при запис и изкуствен съпровод при въз­произвеждане. Тогава са ги наричали ,,трикови ефекти“.

МК-40 е предназначен да работи с лента СР1 — 350 метра. Габаритните му размери са 365 x 385 x 180 мм, а тежи 13.5 кг.

МК-20 и ПРЕНОСИМ МАГНЕТОФОН

На базата на стереомагнетофона в същия завод Електроакустика разработват и четирипистов магнетофон с означение МК-20, който също е красиво оформен луксозен апарат (не е той на тази снимка, разбира се).

През същата 1963 г. се разработва транзисторен магнетофон с малки размери и тегло, предназначен за туристи и леки коли и за репортерски цели.

Предвидено е било тези български магнетофони да се комплектуват с микрофон като на горната снимка. Той  е  отдинамичен тип, означен МД – 4 (което ще рече и 4-та поред разработка), чието серийно производство започва през 1963 г. в За­вода за високоговорители в Благоевград. Техническите му показатели са: чувствителност 1.2 мв/мб, честотна характеристика от 80 до 10 000 Hz и тегло — 300 грама.

Ако сме ви заинтригували, повече статии за българска техника можете да разгледате в нашата Фейсбук страница ==> https://www.facebook.com/sandacite

Вижте в Sandacite.BG какви електронни кабинети за чуждоезиково обучение сме правили някога! :)

Днес ще ви запознаем с поредното интересно старо българско устройство. Ето откъде произтича нуждата от него.

Вероятно знаете, че когато изучаваме чужд език, от висока важност е да усвоим правилното произношение на него. За тази цел старателното езиково обучение предвижда внимателно слушане на чуждата реч, записана на аудионосител, а след това – упражнение в говорене от страна на учещите, за да свикнат те с новото произношение. Често обаче усвояващите новия език допускат грешки, затова понякога (особено едно време) са правили запис на говореното от тях, за да може след това то да се прослуша и да се открият и обсъдят грешките. Когато не е имало компютри с програми за звукозапис от включен микрофон, като носител са използвани най-често магнетофонни ленти и касети. Необходими са и допълнителни съоръжения в комплекта, за да може той да работи удобно и ефикасно.

Именно две такива джаджи от началото на 80-те г. ще ви покажем днес. Запознайте се с езиковите кабинети на Респром!

ЕК 20 А – ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Както виждате на първата снимка, това представлява нещо като две бюра, от които едното е разделено на две. Нека обаче това не ви заблуждава – този кабинет за езикообучение може да обслужва до 20 ученици, и тогава имаме 10 такива двойни бюра! Всеки ученик си има кабина, на която са монтирани микрофон и слушалки, монтирани на едно тяло за прикрепяне към главата. Ученическите кабини са отделени чрез плоскости от изолиращ материал. След малко ще видите за какво им служат.

Сега да насочим вниманието си към преподавателския пулт. Той е оформен  като голямо бюро, чиято по-близка до стола част  е хоризонтална, а по-далечната е с наклон 10°. Пред стола виждате четири чекмеджета. В едно от тях има отново микрофон плюс слушалки, в другото грамофон, а в останалите две магнетофони – т.н. дидактомати. (Дидактоматът поначало е учебен магнетофон, който е свързан с няколко ученически пулта, на които чрез слушалки може да се чува учебният запис, а също и оттам да се записва нов, изговарян от упражняващите се ученици. После учителят може да го прослушва и да казва примерно ,,Иван е казал правилно, Марийка не е спрегнала глагола правилно“ и т.н.)

Освен това, в описвания езиков кабинет пред преподавателя има команден пулт за до 20 ученически кабини, команден пулт, обслужващ вградените в чекмеджетата апарати, и пусков команден пулт с нивоиндикатор. Преподавателската част от комплекта има и изнесен високоговорител.

КАК РАБОТИ ЕК 20 А

През 60-те, 70-те и 80-те (а и 90-те) беше нещо обикновено аудиокомплектите към учебниците по чужди езици да се издават на грамофонни плочи, магнетофонни ленти или аудиокасети. ,,Балкантон“ и други обединения издаваха всякакви такива. Това е тясно свързано с функционирането на нашия езиков кабинет.

И така, когато преподавателят желае да демонстрира на учениците образцово произношение на чужда реч, той поставя плочата в грамофона или лентата или касетата в магнетофона (не знаем обаче магнетофон или касетофон е имало в чекмеджетата на езиковия кабинет, тъй като думата ,,магнетофон“ тогава се е употребявала и за обикновения касетофон с компакт-касета), а по високоговорителя учениците слушат речта. Тъй като обаче във всяка ученическа кабина има и слушалки, вероятно те са можели да слушат и през тях. Учителят може да регулира времетраенето на записа, откъде да започне той, нивото на звука, когато звукът е през слушалки – в кои кабини да го слушат и т.н.

Когато пък преподавателят желае да провери произношението на учениците, той задейства опцията за звукозапис и върху магнетофонна лента (или касета) се записва запис от говореното в микрофона в кабина (или кабини) по избор. След това се прави разбор на прослушаното (или се поставя оценка, ако е изпит).

Това е т.н. активен езиков кабинет, наречен така, вероятно защото позволява гласова активност и от двете страни – преподавателят може и да говори с учениците по микрофона, а най-вероятно може и да запише звук чрез своя микрофон и да го пусне учениците да го чуят.

Ето и спомен  на някогашен ученик, изкарал дълги часове пред тази уредба за езиков кабинет – нашия приятел Димитър Димитров. Той си спомня следното: ,,Моето училище имаше напълно оборудван такъв кабинет. Всеки ученик в кабинка има микрофон и слушалки с два бутона върху масата (превключвателя). Учителя пуска плоча която се слуша. После пак се пуска същата плоча в режим стоп или с дълги паузи след всяко изречение, като по време на паузата ученика повтаря изречението. През цялото време се записват всички ученици на магнетофон. Когато свърши, учителя може да пусне най-доброто изпълнение на ученик, за да го чуят всички, това беше голяма гордост и награда за старанието. Също, ученика сам може да си пусне неговия запис в слушалките, за да се чуе как изговаря думите. Има вътрешен интерком с който може да се свързваш с учителя или ако прецени той, към целия клас. Класа е разделен на кабини по двойки за да си четат един на друг и за контрол. Обикновено през часа се четат текстове, един на друг с партньора ти по кабинка. Учителя може да се включва незабелязано във всеки ученически интерком и да слуша как четеш и произнасяш.
Всички мои връстници обичаха тези езикови часове и нямаше отсъстващи“.

Тази уредба за чуждоезиково обучение е производство на Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград. Изнасяна и и за чужбина от ВТО ,,Електроимпеккс“.

Ето и нейните подробни

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ!

Има и възможност за едновременно предаване на до 4 програми.

Така… а сега да видим и другия представител на серията! :)

ЕК 20 ПА – ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Като компоненти е вторият модел е напълно същият:

Пак имаме две части – преподавателска и ученическа, пак може да обслужва до 20 ученици, и тогава имаме 10 такива двойни бюра. И тук всеки ученик си има кабина, на която са монтирани микрофон и слушалки, монтирани на едно тяло за прикрепяне към главата. Ученическите кабини са отделени чрез плоскости от изолиращ материал. Единствената разлика в окомплектовката, която можем да забележим, е, че докато в горния модел е отбелязано, че във всяка ученическа кабинка е са монтирани слушалки с микрофон, тук пише само, че кабинките имат куплунг за тях. Според нас обаче, без слушалки пултът би се обезсмислил, затова вероятно при този модел те са се добавяли допълнително.

Що се отнася до преподавателския пулт, той е напълно същият.

Този езиков кабинет е означен като ,,полуактивен“, но с изключение на слушалките, не откриваме причина за неговата ,,полуактивност“, освен, може би, ако се има предвид, че монтираните слушалки може и да нямат микрофон. В такъв случай учениците ще могат само да слушат чуждоезиковата реч, не и да се упражняват. Пак казваме – това са само догадки въз основа на прочетеното в техническото описание, тъй като не притежаваме на живо нито един от двата езикови кабинета. Ако имате някакви допълнителни идеи – трибуната под статията е ваша, не се колебайте да ни светнете! :)

Ето и оригиналната му рекламна дипляна:

ТЕХНИЧЕСКИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ на ЕК 20 ПА са следните:

Ами, това е от нас засега по темата!Ако искате, разгледайте и този интересен Hi-Fi комплект, също е много рядък. :)

Български металотърсач в Sandacite.BG!

Как мислите, дали някой навремето се е хванал на тази шегичка? :) Във вестник Радио-свят от 1942 г. четем следната дописка:

,,Нашият редовен читател г-н Божко Лафов е построил специален радио-уред за намиране съкровища и метални залежи. Със своя апарат на рамото, г-н Божко Лафов обикаля софийските улици с научна цел. До сега той е намерил една счупена подкова, капак от сарделена кутия, два ръждясали пирона и една монета от 50 стотинки. Интересуващите се от това гениално изобретение да се отнесат до изобретателя“.

Или с образ:

А, разбира се, в съвремието съществуват много по-усъвършенствани български металотърсачи, някои от които са описани в достата такива книги, излезли през 90-те г. и ранните 2000-и. :)

Поздрави! :)

Българският журналистически диктофон Репортер в Sandacite.BG!

Днес сме на линия с едно ново-старо чудо, което за пореден път ни накара да си кажем: ,,Майчицее, колко много неща са се произвеждали в България едно време!“. Толкова по-добре, защото ще имаме още дъълги години какво да ви разказваме! :)

Героят на тази публикация е оръдие на труда, използвано от нашите професионални пишещи братя журналистите (но и не само). Създаването му е дело на няколко млади хора от Обединеното предприятие по радиоелек­троника в София, а появата му е инспирирана от напредъка на транзисторите и миниатюрните радиоелектронни елементи, които през втората половина на 50-те и началото на 60-те г. правят възможно създаването на множество малогабаритни носими сред­ства за съобщения и звукозапис. Същевременно в тогавашна България вече е била осъзната необходимостта от употреба на диктофон, който в сравнение с широкоразпространения (тогава вече) тежък лампов маг­нетофон е показвал своите предимства: малко тегло, удобна манипулация, възможност за управление от разстояние и др.

Допреди да се появят телефоните с възможност за неограничен по времетраенето си звукозапис, ние асоциирахме диктофоните преди всичко с журналистите. Дори авторът на тази статия си спомня как като дете си е играл с придобилия легендарен статус във фамилията диктофон ,,Сони“ на баба му, закупен по традиционин за соцвремето начин – от магазин на  ,,Кореком“. Захранвеше се от 2 стандартни батерийки и поразяваше детското съзнание.

ИЗСЛЕДВАНЕ

По времето на създаването на описвания от нас български диктофон обаче тези устройства са се ценели като важно средство за механизация на канцеларския труд. Причината – установили са, че използването на такава машинка повишава повече от 3 пъти произ­водителността на работата при съставяне на документация и освен това подобрява организацията. Също така (нека цитираме изследването), ,,диктофонът позволява на ръководителя, секретар, филолога, журналиста и т.н. да икономисват време, да работят бързо и точно, с верни данни. Диктофонът има подчертано предимство пред магнетофона и при изучаването на чужди езици“. Това последното го запомнете, защото то ще ни трябва, когато разнищваме конфигурацията на произвежданите у нас през 70-те бюра с езиковообучителни кабинети.

Трябва да кажем обаче, че преди създаването на снимания по-горе диктофон тази ценна машинка е малко позната и почти не се използва в административно-управленческата дейност.

,,РЕПОРТЕР“ Е ТУК!

И така до лятото на 1966 г., когато въпросните младежи ентусиасти приключват работата по конструирането на комплект транзисторни диктофони — първите апарати от този род, произведени у нас. :)

Комплектът съдържа: настолен диктофон с мре­жово захранване, негов портативен вариант, който черпи ток от акумулатор, захранващо-изправително устройство за портативния, микрофонно-телефонен електроакустичен преобразувател с възможност за управление от разстояние, педали за командване от разстояние (!), телефонен адаптор, слушалка и накрая – дискови звуконосители.

ФУНКЦИИ

Проектираните диктофони имат следните възможности: запис от микрофон и те­лефон; възпроизвеждане през слушалката (при портативния тип) и през слушалката и високоговорителя (при мрежовия); ускорено обратно връщане с моментален „стоп“ и комбинирана индикация за записа и напрежението – на акумулаторите.

По-важните му технически данни са:

• характеристика на честотата — 300 + 3500 Hz;
• захран­ване — а) за портативния тип – напрежение 6.5 V, 100 ома; б) за мрежовия — 220 или 127 V, 200 W;
• тегло — на портативния 4 кг, на мрежовия 5 кг;
• размери около 300 x 200 x 150 средно за двата типа

Конструираните транзисторни диктофони имат външно оформление, отговарящо на естетиката на времето, ста­билен запис и чисто възпроизвеждане. При разработката им са използвали сериозни за времето си висо­коефективни материали и унифицирани елементи, за да може при серийно производство това да  окаже чувствително влияние върху себестойността, а при експлоатация — върху трайността им.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По това време България се е стремяла да произвежда сама колкото се може повече неща и да не зависи от внос на външна продукция, особено на западна. Каквото щетеговорете, но такава една ситуация рязко оказва влияние върху равнището на инженерните кадри – мозъците зад създаването на изделията. В този смисъл създаването на комплект транзисторни диктофони е било успех на българската ра­диоелектронна промишленост. Хората са работили със съзнанието, че внедряването на тези апаратчета в административните, промиш­лени, учебни, информационни и други учреждения ще механизира голяма част от труда в тях и ще допринесе за повишаването на ефективността му. За съжаление обаче не разполагаме с данни дали това се е осъществило широко на практика. Но някакъв брой ,,Репортчета“ със сигурност са били произведени, тъй като сме виждали тяхно описание и в стара книга от 60-те.

Ако намерите такова – веднага звънкайте на админа (0896 625 803); очаква ви добро възнаграждение! :)