Статии – Стара техника

Днес в Sandacite.BG – информация за кръглите високоговорители ВКШ 3013А и ВК0731!

Днес продължаваме справочната аудиосерия – решихме да Ви запознаем с два модела български кръгли високоговорителя.

Първият е ВКШ 3013А, произвеждан от 1966 г. Той е едно голямо, хубаво дебело електродинамично широколентово устройство. Вграждан е в звукови колони, басрефлекторни шкафове, изнесени аудиосистеми и др. подобни. Той е особено подходящ там, където е необходимо с един репродуктор на се възпроизвежда целият звуков спектър.

Говорителят има 12,5 вата номинална мощност и резонансна честота 25 херца (+/-15 %). Горната гранична честота е >/= 15000 херца. Коефициентът на нелинейните изкривявания е, както следва:

от 100 до 200 херца – </= 4 %

от 200 до 400 херца – </= 4 %

от 400 до 800 херца – </= 3,5 %

Ето и още малко технически характеристики:

Платката която е под магнита, позволява включване на 4,8 и 15 ома. Под името Solo са били изнасяни в Унгария. Конусът от страната на мембраната разширява честотния обхват почти до 12 килохерца.

ВКШ-то има 312 мм диаметър. В озвучителното тяло се закрепва чрез осем отвора с диаметър 7 мм, лежащи на окръжност с диаметър 293 мм, Говорителят тежи 3,6 кг.

ВК0731, както свидетелства ,,К“-то, е отново кръгъл, ваграджан е в преносими радиоприемници, а също в радиомагнетофони и други подобни апарати.

Има мощност 1 ват и резонансна честота 180 херца (+/-27). Покрива звукови честоти между 140 и 8000 херца. Неравномерността на честотната характеристика е </= 14 децибела. Коефициент на нелинейните изкривявания:

• от 1,2 fp до 2000 херца – </= 4 %;
• над 2000 херца – 3 %

Тук има още два детайла:

Този малък говорител тежи едва 100 грама и е с размери 100 х 38 мм. Монтажните размери пък са 80 х 80 мм.

И двата говорителя са провеждани в завода ,,Гроздан Николов4 в Благоевград и са изнасяни, най-вече в бившия СССР.

Информация за нашите кръгли високоговорители ВК1010А и 1010Б в Sandacite.BG!

Това са репродуктори от съвсем друг вид в сравнение с вчерашния ВО-0821 – малки, кръгли и можете да ги намерите в българските преносими радиоприемници и магнетофони. Използвали са ги и като странични говорители в телевизорите. Предназначени са да работят в нормалните за нашите ширини климатични условия. Произвеждани са в благоевградския завод, който беше за говорители – сто пъти сме Ви го казвали. :D

Да дадем сега най-важните технически данни! И двата подвида на ВК1010 имат номинална мощност 1 ват. Резонансната честота на ВК1010А е 200 херца (+/-15 %), а на ВК1010Б – 275 херца (отново (+/-15 %). Горната гранична честота и за двете модификации е >/= 16 000 херца, а неравномерността на честотната характеристика – </= 12 децибела. Средна абсолютна чувствителност (Ра.W-1/2) – за ВК1010А >/= 0,6, за ВК1010Б – >/= 0,8.

Малко за физическите размери и т.н. – първият говорител е с габарити 100 х 100 х 61 мм, а вторият – 100 х 100 х 45. При монтаж репродукторите се прикрепват чрез четири отвора, разположени на 90 градуса един от друг, лежащи върху окръжност с диаметър 119 мм.

Като за малки модели, ВК1010А тежи само 240 грама, а събратът му Б – 200.

 

Започваме тази серия в Sandacite.BG с нашия широколентов овален високоговорител ВО-0821!

Здравейте, фенове на българската техника! Днес поставяме едно малко ново начало. В няколко поредни публикации ще дадем полезни сведения от извора за някои класически стари български високоговорители. Надяваме се, че това ще подпомогне най-вече тези от Вас, които се занимават с реставриране и ремонт на стара наш аудиотехника, а и поначало ще бъде интересно за увлечените от историята на българската звукотехника.

Серията започваме с ВО-0821, който, според поместената в ТАЗИ статия схема, разпознаваме по шифъра като ,,високоговорител овален широколентов“. Това е електродинамично устройство с подвижна бобина с централен магнит. Предназначен е да се монтира в радиоприемници, телевизори, магнетофони и грамофони с усилватели, звукови колони за озвучаване на закрити пространства и други подобни апарати.

ВО-0821 е произвеждан в легендарния благоевградски завод ,,Гроздан Николов“. Има номинална мощност 3 вата, резонанса честота 135 херца (+/- 20), честотен обхват между 100 и 12 000 херца. Неравномерността на честотната му характеристика е </= 12 децибела.

Ето и още малко спецификации:

Физическите му размери са следните 100 х 160 х 68 мм, а монтажните – 80 х 125 мм. Самият говорител тежи 450 грама.

Ето – каквото знаем за него, предадохме Ви го! :) А Вие в кои наши аудиоустройства сте се натъквали на ВО-0821?

Досега в Sandacite.BG само стар климатик не бяхме представяли…

…но ето че дойде и този ден!

Това великолепие на техниката е било разработено у нас през 1972 г., вероятно в Института по хладилна и климатична техника, а е произвеждано вероятно в Завода за климатична техника ,,Клокотница“ в Димитровград (създаден 1969 г., работещ и досега). Е, може и да е другаде, ама на нас акълът ни засега това роди. :D

Този дзвер се нарича КСА 1.6 (от ,,климатизатор стаен автономен“) и има четири функции – охлаждане, филтриране, частично изсушаване и вентилиране на въздуха. Предназначен е да работи в жилищни и работни помещения с обем около 60 кубически метра. Този климатик може обаче само да охлажда въздуха, т.е. той няма да Ви е полезен през зимните дни (за тях си имате богат набор от електрически уреди, като напр. ТОВА чудо). Може да поддържа температура на въздуха в помещението между 21 и 28 градуса.

Компресорът и вентилаторът на КСА-то са почти безшумни. Има може би малко дървен, но характерен за тогавашни български електроуреди външен вид – на нас си ни харесва. :)

Вижте му и рекламката, колко е жизнерадостна – ,,Ново! Ново! Ново!“. Тук ,,БМ“ означава ,,Битово машиностроене“ – ДСО-то, в чиито предприятия е влизал заводът производител. Въобще те са много вдъхновяващи тези някогашни рекламки от соца.

Това със сигурност не е първият български климатик, но кой знае, може и да е първият български домашен такъв! Защото знайно е, че един вид техника обикновено първо се разпространява във военната област, в производствената, в професионалните и т.н., а едва накрая стига до къщите на обикновените хора. В случая дотогава България е разработила вече доста заводски климатици и може би това е първият опит да се създаде домашен, битов ,,климатизатор“.

Студопроизводството на КСА-то е 1600 килокалории/час, а а за 1 час може да осигури 400 кубически метра климатизиран въздух. Инсталираната му мощност е 1140 вата, а хладилният агент в компресора му, както вероятно вече сте се досетили, е фреон.

Обемът на КСА-то не е чак толкова невъзможен, та да не си го турите до прозореца в хола – 400 х 757 х 464 мм. Тежи обаче 80 кг, което означава, че ще Ви извикаме да помагате, ако по някакъв невероятен времево-обстоятелствен парадокс вземем, че се сдобием с такъв. :D

А я сега вижте това джаджè – нещо за него спомняте ли си? Пак има някаква връзка с въздуха в помещението:

Първите български аеройонизатори от 1983 г.

See more

В Sandacite.BG набарахме неизвестни стари български колони и не само!

Днес отново е на ред информация за стари и редки български устройства, които трудно можем да намерим по традиционните начини и да ги хванем в ръцете си, главно поради тяхната малка разпространеност. Става дума за добавъчни акустични кутии (колони), предвидени да се включват към лампови стереорадиоприемници, за да увеличат качеството на звуковъзпроизвеждането. Всяка от тези колони представлява дървено устройство с говорители в него, което се включва в приемника чрез кабел.

Едната от тези външни колони е т.н. КЗ (демек ,,колона звукова“), която виждате на горната снимка. Озвучителното тяло е хоризонтално оформено и съдържа в себе си два говорителя  – един 3-ватов и един 1-ватов:

А другата – ВК, съоръжена само с един 3-ватов високоговорител:

 

Освен това през 60-те България е произвеждала и следното интересно аудиоустройство, което вероятно ще допадне на изкушените от качествения звук – това е т.н. стереобаланс ти СБ. Той е предназначен да се включва към всеки от нашите стереофонични радиоприемници и да регулира нивото на възпроизвеждането за всеки двата звукови канала. Снабден е с достатъчно дълъг кабел и специален куплунг за включване. :) Но все още нямаме негова снимка. :(

Досега обаче не сме намирали на живо някоя от тези колони, нито стерeобаланса. Те са произвеждани в софийския Слаботоков завод ,,Климент Ворошилов“ в началото на 60-те, защото фигурират в негов каталог от 1964 г. Той ни беше предоставен от един стар служител в предприятието.

А ето тук и една по-съвременна българска звукова колона, произведена и в друг град:

Българска звукова колона Респром КЗ-25 + схема и описание

See more

Вижте в Sandacite.BG български стоматологичен рентген на 50+ години!

Ходенето на зъболекар със сигурност не е от най-приятните ни неща. Няма как да е, обаче ние преди време ,,изобретихме“ начин да го направим поне по-смислено. А именно – когато на админа ни му трябваха стоматологични услуги, той посещаваше един зъболекарски кабинет, в който стоматологичната апаратура беше стар български комплект от Завода за електромедицинска апаратура в София. Той го разглеждаше, снимаше, разпитваше за функциите му и така неприятното посещение при зъболекар на практика се превръщаше в пътешествие по тези неизследвани краища от историята на българската техника.

Понякога се налага на зъб да се прави рентгенова снимка. В миналото България е произвеждала и специализиран стоматологичен рентген за тази цел и именно с него ще Ви запознаем днес. Представяме Ви М-РЗВ 10-2!

Да, звучи трудно за запомняне и казване, но това е тo – в онази епоха (в случая втората половина на 1960-те г.) имената на устройствата, особено по-специализираните, са се образували чрез наслагване на първите думи от названията им плюс някакъв цифров показател накрая, указващ напр. поредния номер на разработката в завода. Нещо такова може би е и това 10-2 тук, а може би е нещо по-сложно…

Този рентгенов апарат е преносим, т.е. може да се качва на популярния в миналото мобилен зъболекарски кабинет (монтиран в автобус ,,Чавдар“) и да пътешества заедно със стоматологичния колектив по градчета и села, за да бъде част от оборудването на подвижната лаборатория. Оформен е като моноблок, целият метален. Снабден е с електронно реле за време – най-вероятно за засичане на времената на експонация, които варират от 0,08 до 8 сек.

На началната картинка виждате апарата в цял ръст. Характерно за него е, че фокусът му може да се върти, и то ето по какъв начин:

• около оста на носещата колона – на 90 градуса;
• около оста на рентгеновия генератор – на 320 градуса;
• и около оста на носещото рамо – на 90 градуса

Това устройство е произвеждано, разбира се, и то в Завода за електромедицински апарати в София. За момента обаче все още не успяваме да си намерим истински такъв за колекцията… Ако чуете/видите някъде такъв, ни пишете или ни се обадете, нали? Ама да не ни забравите? :)

А ето тук можете да се запознаете и с един по-стар български преносим рентгенов апарат – всъщност вероятно първият – но с общо предназначение:

Преносим рентгенов апарат Рп10

See more

Вижте българската електрическа маша за коса Рила в Sandacite.BG!

Сега ще обърнем внимание и на дамската част от потребителите ни :)

В доста автаркичната стратегия (,,автаркия“ – самозадоволяване) на българската икономика преди 1990 г. има място и за такива изделия като електрическа маша за коса със звучното име Рила. Барем да беше някое красиво женско име! А то – Рила! Знаете ли колко много още неща има, дето се казват Рила?!

И се оказа неособено разпространено чудесо, между другото!

На горната снимка я виждате на снимачната ни площадка. Ясно се вижда надписът на бакелитовата дръжка – производство на нашия екземпляр от 1988 г., а предполагаме, че то въобще започва две години по-рано. Точният модел е ДМ-1 Рила:

В основата си електромашата работи на практика на днешните. Защипва се края на кичур коса, навива се, изчаква се да се загрее и се изтегля машата с леко отваряне на щипката. Така косата се навива на кичури.

За разлика от повечето сегашни обаче, Рилата няма бутон за включване-изключване, което значи, че работи на принципа на ютията Ракета от средата на 1950-те – включвате, навивате косата и внимавате да не оставите машата върху някоя горима повърхност, защото може да я прогори. За да не стане това, Рилата трябва да я поставим върху напр. порцеланова чиния или друга огнеупорна повърхност.  ,

Я да се направим, че умеем да си служим с нея :)

За съжаление в момента не намираме никаква документация за нея, затова и не можем да Ви кажем до колко градуса точно се загряват щипките. Предполагаме обаче, че не са по-малко от 170 – 180, както при съвременните. Нашата проработи, но не сме мерили температурата на щипките. :)

Разбира се, липсата на документация не пречи да си подрънкате за машата в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44

Вижте в Sandacite.BG този български мопед от серията Балкан 50!

В нашата издирвателска работа по събиране на историята на българската техника много голямо значение имат съвременните на описваните изделия информационни източници – най-често печатни. Понякога обаче те колкото ни осведомяват, толкова ни и хвърлят в шах, защото ни поднасят коренно нови и непознати модификации на нещо и ние не можем да го разберем, аджеба, какво е. :) Един такъв случай може би се намира пред нас тук днес. Дали ще познаете кая е тази модификация на известния мопед Балкан 50? Долуцитираната статия е от сп. ,,Наука и техника за младежта“ от 1970 г. Кубатурата на двигателя на този мопед е 50 куб. см.; ако е имало серийно производство, то е било в легендарния завод Балкан Ловеч.

,,През последните години автотран­спортът нарасна значително. Често яв­ление е автомобилни колони, дълги стотици метри, да очакват зелен све­тофар. Особено остро стои въпросът с паркирането. Тротоарите престанаха да бъдат монопол за пешеходците. Ето защо подвижността на превозните средства в централните части на гра­довете е много малка. Известно е, че в големите градове на Холандия сред­ната скорост на автомобилите е 8 ки­лометра в час, а на велосипедите и мопедите — 12 километра в час.

Безспорни са предимствата на лекия мопед в интензивното градско движение: по-висока маневреност, удобен за паркиране, значително по-голяма иконо­мичност.

Българският мопед „Балкан“ е кон­струиран в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по автомобили и двигатели (НИПКИДА). В неговата конструкция са заложени последните тенденции на мопедостроенето. Трансмисията на мопеда е авто­матична. Какво означава това? Предаването на движението от двигателя към задното колело се извършва чрез две предавки. Първичната е клиноремъчен варистор. Водещата и водимата шайба на вариатора са от подвижна и неподвижна полушайба. С увеличаване на оборотите полушайбите, монтирани на коляновия пап, се приближават и ремъкът преминава на по-голям диаметър. В същото време под действието на потискащата сила на ремъка (тъй като негова тп дължина не се променя) водимата полушайба се разделечава и ремъкът преминава на по-малък диаметър. Или накратко казано, при потегляне предавателното число е най-голямо и осигурява макси­мална теглителна сила, а при макси­малните обороти предателното число е най-малко и осигурява максимална скорост от 40 километра в час.

Вторичната предавка е обикновена —- верижна.

Задействането на двигателя се из­вършва с помощта на педалите. Пре­въртането при палене се   облекчава чрез декомпресора, който се използва и при гасене на двигателя. Предви­дено е устройство, което позволява превключване за движение с помощта на педалите (както при обикновен велосипед).

Двигателят на лекия мопед е двутактов, с максимална мощност 1,4 кон­ски сили при 3800 оборота в минута. За гориво се използва бензин с окта­ново число 78 и масло в съотношение 25:1.

Предното окачване е телескопично сухо с ход 60 милиметра. Задното окачване е твърдо, но за сметка на това седалката е окачена на спирална пружина и гумен кух буфер. Теглото на мопеда без бензин и масло е 48 кило­грама.

Управлението на мопеда се извършва по следния начин: с помощта на педа­лите (в движение или на стойка) се пуща в ход двигателят, после се подава газ, докато автоматичният центробежен съединител включи водещата шайба на клиноремъчния вариатор. По-нататък водачът си служи само ръчката за газ и с двете спирачки, чиито лостове се намират на кормилото.

Лекият мопед Балкан 50 е предназначен за пре­воз на един пътник и багаж на близки и средни разстояния. Особено удобен е за градско движение. Опростеното управление позволява той да бъде из­ползван от широк кръг хора. Също така може да се използва от домакини при извършване на покупки, както и за извънградски излети и вилни места.

Външният му вид се характеризира с хармонично съчетание на формите на фара, резервоара, профилажите и седалките. Леко оформеният багажник от стоманени хромирани тръби, поста­вени върху резервоара, и допълнително монтирани торби от двете страни до калниците е още едно удобство за водача.

Инж. Константин Косев“

Дали сега можете да ни кажете коя е описаната горе модификация на Балкан 50? Жокер – става дума за изделие, което е било ново през 1970 година!

А, и междувременно можете да харесате Facebook страницата на сайта ни==> https://www.facebook.com/sandacite