Статии – Стара техника

Прочетете в Sandacite.BG за стари български лампови усилватели от 30-те години!

Обикновено, когато стане дума за български усилватели, се сещаме най-вече за много известните серии на михайловградския (монтанския) завод ,,Електроакустика“ или за други техни съвременници. Въобще за неща, правени преди 30 – 40 – 50 години и не повече. Когато заговорим за българска електроника преди 1945 г., веднага можем да посочим множеството марки и производители на радиоприемници и евентуално говорителите от фабриката на Обретен Дончев. Но обзалагаме се, че никъде досега не сте срещали материал, който да Ви говори за усилватели, произвеждани в България по царско време! Е да, ама не – сега ние сме тука, за да разсеем мрака.

В случая ни интересува една фабрика на предприемача Николай Джебаров, която след 1938 г. се нарича ,,Електрон“ АД. Тогава фирмата на Джебаров се е сляла с радиопроизводител с това название и започва да поддържа търговско бюро на бул. Дондуков 27 и фабрика и склад няколко номера по-надолу – на Дондуков 45.

Както ни осведомява рекламен каталог на фирмата от 1939 г., ,,търговският отдел се занимава с продажба и доставка на всички видове материали в областта на радиотехниката, безжична телеграфия и телефония, високофреквентни уредби, продажба на цели радиоапарати, доставка на радиостанции, засечни уредби, всякакъв вид електрически измерителни уреди и инструменти монтажни материали, жици, шнурове, кабели, антенни уредби, токоизправителни инсталации, всякакъв вид трансформатори, високоговорители, сухи токоизправителни елементи и европейски и американски радиолампи“. Разбира се, най-голямата част от всичкото това стоково богатство се е падала на вносната продукция, която Джебаров е продавал у нас. Както са правели  и други къщи – напр. ,,Радио Електрик“ на Алберт М. Бехар.

Да продължим обаче четенето, за да видим пък какво е изработвала фирмата ,,Електрон“ в България: ,,Фабриката произвежда радиоапарати, високоговорители, трансформатори, радиоусилвателни уредби, токоизправителни инсталации за пълнене на акумулатори, за кинотеатри и телефонни централи (сухи токоизправители и лампови такива), бобини за радиотехниката и др.“.

Както можете да се уверите, този внушителен текст е истински шамар за онези, които твърдят, че в България преди 1945 г., видите ли, ,,нямало радиопромишленост“. Имало е, и още как!

А сега да видим какво конкретно е предлагала фирмата ,,Електрон“ в областта на усилвателите. Асортиментът, изложен по-долу, е актуален към 1940 – 1 г. и е продаван от Джебаров на тогавашните аудолюбители:

Усилвател 6 вата

Предназначен е за заведения, салони, малки градини и т.н. Означен е като клас А, клирфактор 5 %. Консумира 50 вата мощност от мрежата. Може да работи на три вида напрежение, регулируеми с превключвате – 120, 150 и 220 волта.

Усилвател 15 вата

Виждате го най-горе, на първата снимка в статийката. Този е по-мощен и за по-широки площи – големи заведения (,,локали“), градини, училища, казарми, кинотеатри и т.н. Пригоден е за свързване към радиоприемници, микрофони и ,,за усилване на електрическа мембрана“. Изходящият импеданс е означен като ,,5, 10, 15 и 7000 ома“. Консумира 80 вата от мрежата.

Усилвател 25 вата

Приложението му е напълно същото, каквото и на по-малкия му брат 15-ватовия; този яде 85 вата мощност обаче.

Усилвател 60 вата

Клас АВ. Изходящ импеданс отново 5, 10, 15 и 7000 ома. Подходящ е за игрища, кинотеатри, плацове, казарми и т.н. Пригоден за усилване на грамофони, радиоапарати, микрофони… Консумира 110 вата.

Усилватели за прав ток

Всичките тези, които разгледахме досега, са предназначени за променлив ток, но фирмата е предлагала и – по поръчка – изработка на усилватели за прав ток.

Усилвателни стъпала

Това е друго! Тези стъпала се изработват и доставят от ,,Електрон“, ако към даден радиоприемник (който се предполага, че има само един високоговоритeл) слушателят желае да присъедини още един и той да звучи мощно – тогава има нужда от такова стъпало. Могат да се включват към всички разпространени тогава радиоапарати. Има 2 модела – 6- и 15-ватов. Това е удобно, ако имате да озвучавате големи градини, салони и т.н.

Усилвателни уредби

А това е черешката на тортата! Тази усилвателна уредба е проектирана специално за училища, болници, казарми и т.н. Ако е нужно да се инсталират високоговорители на много места в една сграда, а това, което се чува по тях, да се ,,командва“ от едно място, ще си купите ето такава уредба! Това е прадядото на михайловградските УУ, АА и т.н. уредби. Описано е, че ,,тази уредба решава по много опростен и удобен начин затрудненията при включване и изключване на повече високоговорители“. Вижте, има си и нещо като кран. Имаме предположение,че той се явява нещо като потенциометър, но на магнитен принцип. Регулира магнитното поле на трансформатор. Предположението се крепи на факта, че според каталога са произвеждали усилватели за прав ток. Ще ни кажете ли дали сме прави в това предположение? :)

Надникването в такива страни от историята на българската техника е страхотно вълнуващо за нас. Защото по този начин изместване годините на първо производство на даден вид техника – в случая усилвателите – у нас с цели десетилетия. А ние мноого обичаме да откриваме стари български неща… много!

До нови срещи! :)

Марките радиоапарати в Царство България

See more

Разгледайте в Sandacite.BG как работят стари БГ устройства за запис на компютърни данни с магнитна лента!

В историята на компютрите са използвани различни видове външна енергонезависима памет (т.е. записаната информация не се изтрива, когато изключим електрозахранването). В Първия БГ компютър „Витоша” напр. данните са записвани на перфорирана лента, чиито дупки и разположението им имат значение. След това обаче идва нещо по-усъвършенствано. Представяме ви УПДМЛ!

У-пъ-дъ… какво?! Устройство за подготовка на данни върху магнитна лента (МЛ) – това означава съкращението. Когато се появява следващото поколение енергонезависими компютърни инфоносители – лентите – потрябват и удобни машини за записване на данните върху тях.

Поначало МЛ е по-усъвършенстван носител от дотогавашните перфокарти – данните се записват с много по-висока плътност, т.е. пести се място за съхранение (при все повече натрупващите се данни – напр. в изчислителните центрове – купищата перфокарти застрашително растат!); освен това картите се използват само еднократно, а МЛ е презаписваем носител; записът и четенето от/на нея са по-бързи, защото перфокартовото четящо-пишещо устройство работи доста по-бавно… Също така записът на магнитна лента е електронен и е много по-надежден от перфокартовия, защото записващото върху лентата устройство извършва проверка на току-що запаметените върху нея данни и при нужда ги коригира.

За да се работи ефикасно с МЛ обаче, е нужен удобен хардуер. В началото на 1970- те г. с това се заема Заводът за запаметяващи устройства в Пловдив, който през следващите години произвежда серия устройства за подготовка на данни върху МЛ – ЕС 9002, ЕС 9004, ЕС 9007. На пръв поглед те изглеждат като компютър All-in-one, но на мястото на монитора стоят двете ролки с лентата.

Ето и как работят тези устройства. Операторът стои пред клавиатурата и набира на нея буквено-числови данни, които се кодират и записват в т.н. буферна памет – нещо като склад, където се натрупва определена партида информация във вид на блок. Буферната памет на ЕС 9002 напр. събира информация като за ~2 перфокарти, а на ЕС 9004 е 160 байта.

Когато тя се запълни, съдържанието ѝ се записва на лентата. След записа идва време за проверка дали данните са записани правилно – прочита се съдържанието от лентата и се сравнява с това в буферната памет. При ЕС 9002 напр. това отнема ~150 милисек и затова операторът не усеща забавяне – той просто продължава да въвежда данни с клавиатурата. Самата лента се движи със скорост напр. 39,6 см/сек (в ЕС 9004).

Има и режим „търсене” – чрез клавиатурата се указва критерий за търсене и УПДМЛ-то сравнява информацията на всеки записан върху лентата блок с този критерий (скоростта на търсене е около 1000 блока/мин).

Сред екстрите на УПДМЛ са разпечатване на данни на принтер, презапис от едно устройство на друго и въвеждане на данни от четец за перфокарти (за да се осигури обратна съвместимост с по-стария носител).

А данните, записвани чрез УПДМЛ, са предимно статистически. Всеки цех и завод на дадено предприятие, всяко счетоводство, община, болница… въобще всяка организация, която поддържа някакъв отчет за дейността си, е задължена да го предава на окръжен изчислителен център, където отчетът се обработва за нуждите на националната статистика. Местната информация се съпоставя с получена от другаде и на тази база се правят по-големи изчисления, изводи, разбират се тенденции и т.н. – напр. колко бебета са се родили в еди-кой си град тази година, колко продукция от даден вид е била произведена в еди-кой си завод, колко служители са ползвали болничен за даден месец и на базата на какво заплащане колко им е било обезщетението и т.н. И понеже през 70-те г. компютрите са огромни, суперскъпи и не е възможно да ги има навсякъде (напр. в най-малкия цех на най-затънтеното село), се въвеждат УПДМЛ-та, на които статистическите данни се записват, лентата се отнася в окръжния изчислителен център и там вече се обработва на големия „едностаен” компютър с програма. Само тогава записаното има смисъл, защото програмата може да сортира данните по различни признаци, да ги сумира, да ги съпостави с други и т.н. – иначе лентата е трудно използваема. А тя поначало е нещо като много голяма флашка или DVD. Плътността на запис върху магнитна лента е 32 бита/кв. мм.

На тези ленти може да се въвежда и код на компютърни програми. След това лентата се зарежда в ленточетящото у-во на големия компютър, а интерпретатор „превежда” програмния код от лентата на понятен за машината език, за да разбере тя какво да прави, когато от програмата ѝ се подаде команда. ЕС 9004 (1981 г.) има 2 специални режима – въвеждане (т.е. запис) и проверка на програма. Но като цяло УПДМЛ по-малко са ползвани за това.

Първото българско УПДМЛ е ЕС 9002, разработено през 1972 – 1974 г. в Централния институт по изчислителна техника от колектива на инж. Тихомир Топалов. То е с най-малко тегло и размери сред множество вносни устройства и с най-ниска цена сред тях.

Още щом се появява като прототип, ЕС 9002 веднага печели няколко награди и привлича задгранични търговски заявки за закупуване. Българските УПДМЛ са широко изнасяни от външнотърговската организация ,,Изотимпекс“.

Ето и още една реклама на горното устройство:

За съхранение на магнитните ленти в изчислителните центрове са проектирани и специални мебели от завод Оргтехника Силистра. Те трябва да осигурят удобно и сигурно съхранение на натрупващите се носители. Самите ленти поначало стоят затворени в специални кръгли кутии, а при употреба се откача един пръстен около ръба, краят на лентата се изважда и се закача на друга ролка, която постоянно си стои на устройството, което я чете.

Основната единица за подреждане е т.н. палета за магнитни ленти. Тя представлява нещо рафт с метални рамки и множество отсеци, изработени от дебела тел, между които се подреждат кръглите кутии. Дълъг е 80 см, широк 18, а в най-горната си точка е висок 14. Може да побере 20-ина лентокутии.

Вече като имаме палетите, можем да ги подреждаме по трите рафта на тази количка, слагайки по 2 на рафт. Така ще можем да съберем множество ленти и бързо и лесно да ги превозваме от хранилищата им до големите ,,едностайни“ компютри, защото там са ленточетящите устройства. Количката е висока 80 см, широка 90 и дълбока 70.

А къде се съхраняват продължително време самите магнитни ленти? За това е произвеждан специален шкаф с две врати, изработен от дебела стоманена ламарина. Снабден е със секретна ключалка, за да са защитени данните от неоторизиран достъп. Шкафът има 4 рафта, а на всеки слагате по 2 палети. Висок е 1,6 м, широк 60 см и дълбок 100. Доста много тежи. :)

Тези съоръжения са били постоянно в употреба из големите изчислителни центрове, където се използват данните, записани върху МЛ.

МЛ и досега се използва за мащабни архиви от данни и изобщо не е забравена. През август 2017 изследователи от Sony и IBM съобщиха за новоразработена МЛ, при която плътността на запис достига 201 гигабита на кв. инч, а в резултат е възможно да се създадат касети с капацитет около 330 терабайта! Лентата е покрита с равномерен слой магнитни частици със среден размер от 7 нанометра. Технологията включва нови магнитни глави и специален лубрикант, който се нанася на повърхността на лентата, за да се постигнат по-ниско триене и по-високи скорости.

А ето път как е работел Първият български компютър – той дори и магнитни ленти не е имал:

Първият български компютър Витоша от 1962

See more

---

(Статията е публикувана от автора за първи път в блога на Първа инвестиционна банка (Fibank) ==> https://blog.fibank.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE.html.)

Разгледайте в Sandacite.BG серийно произвежданите търговски павилиони ГЛАРУС от време оно!

Наскоро Ви представихме една публикация, която стана една от най-четените ни дори без ние да очакваме – онази за унифицираните автобусни спирки от 70-те, произвеждани може би в силистренския завод ,,Електрометал“ (но за последното не сме особено сигурни, а е само по догадки, от косвени източници!).

Оказа се обаче, че в същия този проспект на ДСО Търговия на едро от 1974 г. има още нещо, което ни заизглежда познато. Вгледахме се – ами че то били павилиони за вестници бе!

Даа… оказва се, че България и това била правила – типово изработвани павилиони за продажба на преса, дребни стоки, сувенири, галантерия и т.н., неизвестно защо наречени с морското име ,,Гларус“. Те влизат в производство в края на 60-те – началото на 70-те г. Сега ще ги разгледаме по-подробно.

Снимка на павилиона виждате по-горе. Конструкцията му е от носещи профили от алуминий, свързани помежду си със специални връзки. Сте­ните са пана, получени при лепенето на меки, твърди дървесно-влакнести плочи, и гетинакс (него тогава са го произвеждали в завода ,,Найден Киров“ в Русе). За да са по-устойчиви пък, паната са усилени с дървена рамка. 

Отпред виждаме широко остъкляване пред продавача, като стъклата са обхванати навсякъде от мрежа от дебела тел, за да не ги разбиват и да крадат отвътре.

В себе си пък Гларусът има полезна площ 7 кв. м., която е разделена на две ча­сти — складова и търговска. В предната част са оформени гише и плот за продажби. Подът вътре в павилиона е изработен с винкелова конструкция, вър­ху която са наковани чамови дъски.

Павилионът е дълъг 2,58 м и широк 28,3. Без покрива е висок 22,5, а с него – с 40 см повече.

Покривът и той е от винкелна конструкция и ферми. Отвън е облицован с алу­миниеви профили, а отгоре е покрит с филон. При закупуване и монтаж на павилиона покривът се транспортира отделно от основната кон­струкция. Виждаме го, че е по-широк, но че правилно е наклонен назад – логично, иначе при дъжд капките биха се стичали върху клиевтите. :)

Гларусът е съоръжен и с електрическа инсталация, за да може да се осветява при тъмно и да се включват отоплителни уреди.

На нас този павилион наистина ни се стори познат, но кой знае – може да е и защото доста много си прилича с други, които със сигурност сме виждали. Дали според Вас някъде да останали такива? В цяла България ги е имало най-вероятно.

А между другото, ако за първи път попадате на нашия сайт – ние пишем всякакви статии по стара българска техника, на нас това ни е любовта в живота! Ето напр. какво открихме друго напоследък:

Балкан 50 от 1970-а – нов български мопед!

See more

Вижте в Sandacite.BG този яко стар механичен таксиметров апарат от 1960-те, БГ производство!

Преди няколко години Ви бяхме разказали за таксиметровия апарат Елтакс 10, от който тогава не можехме да намерим по-архивен, макар да знаехме, че преди електронните като него е имало и механични. Сега обаче щастието ни се усмихна и успяхме да се сдобием с хубави снимки и достоверна информация за този ооще по-стар негов събрат от първата половина на 60-те! Той е произвеждан в Завода за часовникови прибори ,,Импулс“ в Габрово и него ще Ви представим днес. Именува се К-1А. Дали не е първото българско устройство от този вид, или поне А модификация на първото?

Той е предназначен автоматично да отчита­ сумата, която трябва да платите, ако наемете такси – както за изминатия път, така и за на престоя. Той представлява една правоъгълна кутия с размери 150 х 115 х 125 мм. На лицевата й част се намира панел с няколко брояча (цифрите по снимката). Ще Ви ги показваме в реда, по който ще ги схванете най-лесно, а не по ред на номерата, така че не се учудвайте, че са разбъркани.

9 – брояч „Платени километри“ – той отчита стотици, десетици, единици и десети части от километъра, а максималното пока­зание е 999,9. Броячът отчита само пробега на таксито, когато то е наето от пътник.

4 – това е броячът ,,Служебен сбор“ или още ,,Каса“. Той отчита в левове и стотинки стойността на изминатия пробег, отчетен по брояча „Платени ки­лометри“, и стойността на престоя на таксито, ако е имало такъв.

7 – броячът „Сума за плащане“. Той отчита в левове и стотинки сумата, която трябва да заплати пътникът при ползване на таксито. Този брояч би трябвало да стои на първоначал­но показание 00,20 лв, защото толкова е била началната такса на такситата през първата половина на 60-те. Броячът „Сума за плащане“ отчита както стойността на изминатия път, така и времето на престоя на наетото такси.

5 – броячът „Курсове“ отчита броя на извършените курсове, т. е. броя на включванията па такссиметровото апаратче въобще (защото се предполага, че няма да правите курсове без включен апарат). Броят на включва­нията на този брояч показват колко пъти има първоначална так­са от 0,20 лв. Сумата, набрана от курсовете, се прибавя към та­зи, отчетена по брояча „Служебен сбор“, и така се получава общата сума, с която водачът на  таксито се отчита пред кон­тролните органи за прихода, който е събрал през работното си време.

10 – броячът „Общи километри“ отчита в стотици, десетици, единици и десети части от километъра изминатото разстояние. Максималното показание и тук е 999,9. Този брояч отчита пробега на таксиметровия автомобил независимо от това дали той е нает от път­ник или не. При пре­давателно съотношение 1:1 на механизма за фина настройка показанията на брояча „Общо километри“ трябва да са същите като показанията на километража на автомобила.

КАК СЕ УПРАВЛЯВА

В долния край кутията това стърчащото, дето го виждате, е ръкохватката (8) – тя служи за управление на таксиметъра. При въртенето й в посока на ча­совниковата стрелка става управлението на отделните меха­низми и броячи на таксиметъра.

Ръкохватката има четири положения: „Свободен“, „1“, „2“ и „Плаща“. В кое от тях е в момента, се вижда по надписа, явяващ се в прозорчетата под надписа „Тарифа“. Основното положение е „Свободен“. Превключванията на ръкохватката от една позиция в друга трябва да става бавно и леко, а ръкохватката да се задържа, докато надписът застане точно в прозорчето.

Ето какъв е смисълът на тия положения. При „Свободен“ са включени броячите „Общо километри“, „Платени километри“, „Сума за плащане“, „Служе­бен сбор“ (Каса) и „Курсове“. Часовниковият механизъм не от­чита престоите. А, и е даден е контакт към клема 3 за светлинната сигнализация „Зелен цвят“ – защото тогава таксито е свободно за наемане, както и сега.

При приложение „1“ илн „2“ са включени броячите „Общо километри“, „Платени километри“, „Сума за плащане“, „Служе­бен сбор“ (Каса) и „Курсове“. Дадена е верига към клема 4 за светлинната сигнализация „Червен цвят“ и съответно е изключена клема 3 за „Зелен цвят“ – тогава таксито е заето.

(А знаете ли защо и при позиция ,,1″, и при позиция ,,2″ изглежда, сякаш таксито извършва едни и същи дейности? Защото е предвидено да има разлика между дневна и нощна тарифа! Когато таксито е с една цена на 1 км за дневен и нощен пробег, при по­ложение „1“ и „2“ ще се отчита една и съща ценова стойност за 1 км про­бег. Ако таксито е двутарифно обаче,  при положение „1“ се отчита първата, а при положение „2“ — втората тарифа. Сега загряхте ли? :D )

При положение „Плаща“ пък  са включени броячите „Общо кило­метри“, „Платени километри“, „Сума за плащане“ и „Служебен сбор“ (Каса). Изключен е броячът „Курсове“ и часовниковият механизъм не отчита времето за престоя. При този случай дви­жението на таксито  може да продължи само по иска­не на пътника, но без да има престой до освобождаването на колата.

ЕЛЕКТРИКА И СХЕМИ НА СВЪРЗВАНЕ

Ето схема как се свързва апаратчето към автомобила такси:

В долната страна на кутията има извод с резба М22 х 1,5, с който се свързва жилото, което предава движението от редуктора (разклонителя) към таксиметровия апарат. От двете страни на извода има две шпилки с гайки М10 за да можете да закрепите такси­метровия апарат към подходяща и удобна стойка.

Самото свързване става с редуктор (разклонител) и жило – ето такъв:

Само внимавайте, обърнете особено внимание на положението на жилото – трябва да го поставите така, че радиусът при огъването да не бъде по-малък от 100 мм.

Ето я и схемата на свързването на К-1А с редуктора:

А ето и самата му електрическа схема – как е устроен:

Частите с букви и цифри са следните: 1 — осветление на скалата; 2 — превключвател; 3 — сигнал ,,Свободен“; 4 — сигнал ,,Заето“; 5 — захранване от акумулатора; 6 — към таблото за осветление на колата; ЕМ — соленоидeн електромагнит; К  —  контакт на биметаса; К₇  —  захранващ контакт; С  — кондензатор 25 микрофарада; ЕR — активно съпротивление 3,3 ома

На задната част на ку­тията има един пластмасов капак, който закрива клемите, с които се захранват софитната крушка, която осветява скалата, и изводите за светлинната сигнали­зация. В горния край на кутията с 2 винта M2 е прикрепена планка, която може да се свали, ако софитната крушка изгори и трябва да я смените.

Вече научихте с какви броячи возят такситата по старите български филми. :) Надяваме се да сме Ви заинтригували. Поздрави и до утре!

Български таксиметров апарат Елтакс 10 от 80-те

See more

Прочетете в Sandacite.BG за един изобретателен български ученик от 1935, построил радиоприемник!

 

Наскоро намерихме тази история. Много добре известно е т.н. ТНТМ движението преди 1990 г. (,,Технически и научно творчество на младежта“), в което ученици изработваха  най-разнообразни електронни и електротехнически устройства. Така те овладяваха практически правилата на електрониката. Трибуна на това движение беше главно списанието ,,Млад конструктор“.

Но на практика не се замисляме, че по времето на Царство България у нас също е имало такива списания, които са разкривали пред младите си читатели тайните на природните науки и на създадените от тях физика, електроника, електротехника, химия… Нещо повече – имало е и тогава талантливи и умни деца, които сами са си изработвали електронни устройства, най-вече радиоприемници. Един такъв пример ще Ви дадем днес – с тази история, на която случайно попаднахме и публикуваме за Вас. Описаният по-долу еднолампов радиоприемник е проектиран и създаден от ученик в ІV клас през 1935 г. (тоест най-вероятно сегашният седми) и е изпратено до редакцията на интригуващото научно-популярно списание ,,Наука за всички“. Нарочно запазваме изказа, за да е по-автентично. :) Приятно четене!

,,С него сега аз слушам около 20 – 30 европейски станции и това ми доставя истинско удоволствие, понеже сам си го построих, като се водех но дадените скици. За всички материали похарчих около 700 лв.

Най-първо си сковах две дъсчици (с съответните размери) , както е показано на горната фигура, и по тях закрепих частите на техните места.

След като сторих това, пристъпих към съединяването, което извърших с изоли­рана жица (с диаметър 0,8 мм.), като свръ­зките запойвах с калай. На горната фигура тези свръзки не са означени, понеже, имайки предвид останалите фигури, всеки ще може лесно да се ориентира как стават тия съединения.

Ето и матери­алите, които си набавих, за да поч­на строенето:

1) С₃— конден­затори (с въздушен диелектрик  от 500 см.; 2) C1— кондензатори (с твърдъ диелектрик  от 300 см); 3) С₂ – блок кондензатор от 250 см.; 4) две дъски с размери 15 : 20 см.; 5) R— един реостат с 30 ома; 6) R1— едно съпротивление от 2 мегаома; 7) една радиолампа Valvo U 409d; 8) един цокъл за лампата; 9) 3 шайби за кондензаторите С₃, C1 и за реостата R; 10) 4 винта: 2 дълги по 1 см. (за цокъла) и 2 дълги 0,5 см. (за бубината); 11) 7 букси и 7 щепсела; 12) 20 м. жица (изолирана) за бубината (с диаметър 0,4 см); 13) 1 м. жица за монтирането; 14) цилиндър за бубината от мукава (с размери: диаметър 4 см. и височина 8 см.); 15) Т—слу­шалки (готови); 16) 4 – 5 джебни батерийки, съединени помежду си.

Бубината си приготвих така. На един дървен цилиндър с диаметър 4 см и височина 8 см навих дебела хартия, която после слепих. Извадих дървения цилиндър и оставих мукавения. На така получения цилиндър намотах L3, с 35 намотки. След това на 3 мм. разстояние намотах L₂, с 85 намотки. На 3 мм. от нея намо­тах L1 с 30 намотки.

След като всичко е направено, правим една последна подробна проверка на извършеното, като се ръководим по дадените скици, чер­тежи и схеми- Най-после пристъпваме към скачването на апарата с антената (дълга около 15 — 20 метра) със земята (обикн. с чешмата, където има водопровод), с батериите и слушалките.

Как се пуска апаратът в действие?

Най-първо постепенно намаляваме съпротивлението на реостата (R), докато лампата започне да свети. После въртим големия кондензатор, докато чуем пищене до най-низкия му тон, после въртим малкия кондензатор, докато започнем да чуваме ясно говор и музика.

Опитвайте, но без да бързате, търпеливо проучвайте, и бъдете сигурни, че най-после ще сполучите. Така аз постъпвах и сега чувствам, че всичко мога, макар и не всичко да разбирам. Колкото по-вече чета и по-дълбоко се замислям върху прочетеното, виждам, че всичко ми става по-ясно, и имам неудържимо желание да го прилагам на практика.“

Надяваме се да Ви е било интересно! :)

Facebook страница на сайта ни – https://www.facebook.com/sandacite

А ето пък какво са майсторели учениците в ,,техникумите“ на Царство България:

[1937] В техническите училища на Царство България

See more

В Sandacite.BG разглеждаме стари БГ устройства за ремонт и настройка на телевизори.

Както знаем, когато един завод произвежда нещо, от голямо значение е то да бъде с високо качество, за да работи дълго и безаварийно. За тази цел произведените веднъж устройства още във фабриките се подлагат на строги изпитания, тестове, проби, настройки и т.н. В Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ напр. през 60-те г. вече има специална такава длъжност – настройчик – която се е изпълнява от специалисти със завършено средно техникумско образование. В работата на хората обаче им помагат специализирани инсталации като тези, които ще разгледаме сега – защото когато говорим за такова мосово производство, става дума за хиляди и хиляди телевизионни приемници, които трябва да се обработят.

ТРЕНИРАНЕ

Знаете ли, че още в началото на 60-те г. Заводът за инструментално и нестандартно оборудване в София вече произвежда конвейер за продължително изпробване на телевизори, което симулира истински експлоатационни условия? Наричат тази процедура ,,трениране на телевизори“.

Първо да се запознаем с външния вид на машината и ще Ви разкажем какво се прави на нея. Инсталацията има вид на конвейер (поточна лента), който има в единия си вид задвижващо устройство, а в другия – натегателно. Задвижващото чрез предавка предава движението си на ролкова верига, която пък движи по релсов път носещите платформи с многото телевизори, качени на конструкцията. Като гледаме, това на картинката вероятно е Опера 3, но покрита с платно, затова отдалеко прилича на някакъв Рубин 102 примерно. :)

А ето какво се прави на конвейера. Новопроизведените апарати се движат по нея и накрая попадат под теста на КИТУ – контролно-изпитателната телевизионна уредба. По това време се е работело със съветско КИТУ, а през 1969 г. е произведена и оригинална българска такава уредба, за която подробно сме Ви разказвали ТУК. КИТУ-то извършва различни проверки на бъдещия продаваем телевизор – за резолюция, яркост от черно до бяло, контраст и т.н. На тази поточна линия се извършва и продължително ,,трениране“ със звукови сигнали. Конвейерът е необходим, за да може чрез движението по него да се автоматизира заводският тест на апаратите и те да достигат сами до настройчиците и КИТУ-то. Освен това, ако е нужно да се работи нещо по хардуерната част на приемника, всяка работна маса около поточната лента – на нея стоят заводските техници – е оборудвана със захранване 42 волта за поялници. Човекът ще издърпа телевизора, ще свърши сервизната работа по него и пак ще го върне на лентата – бързо, лесно и удобно! :)

Конвейерът е проектиран така, че да може да се проверяват между 15 и 18 броя новопроизведени телевизори на час. Пълната проверка на един апарат отнема около 6 часа – 360 минути, а самият конвейер се движи със скорост 10 м/мин. Може да се задвижва както ръчно, така и автоматично. В движение го привежда електродвигател с контролер и сервомотор. Има мощност 2,8 киловата, чийто ротор се върти с 950 оборота/мин.

Разбира се, подсигурена е и стабилна система за включване на телевизорите под напрежение. Тя има 2 бр. 220-волтови трансформатори за захранване на контакти с обща мощност 5 киловата и 2 бр. стабилизатора на напрежение тип Т5000 КОВО. Трансформаторите за захранване на поялниците са също 2, с обща мощност 3,5 киловата.

Размерите на поточната лента са такива, че веднага ни отказаха от намерението да си я вземем в нас – дълга е 43 м, широка 105 см и висока 80 см.

НАСТРОЙКА  И ПОПРАВКА

Има и трети конвейер, чиято основна цел е да създаде удобни условия за ремонт и настройка на телевизори с различни размери и в голямо количество. Според нас се използвала или в заводите, или в техните сервизни бази за гаранционен ремонт. Настройката се извършва още докато апаратите са на самия конвейер, а поправката – когато сандъкът се придърпа на специално съоръжените работни маси, прикрепени към поточната линия. Устройството и начинът на задвижване на този конвейер са същите като на първия, който описахме, затова няма отново да ги разказваме подробно.

Ако разгледаме подробно горе на снимката, ще разпознаем на лявата редица включен Кристал 53, а вдясно Оперки.

Контактите за телевизорите на конвейера, които ще слизат на работните маси, са свързани чрез разделителни трансформатори. Останалата част от комплектовката е същата. Тук производителнастта е между 10 и 20 телевизора на час, а работните места са 32 бр. Лентата се движи с 9,5 м/мин, а една нейна стъпка е дълга 1524 мм. Може да се настрои както за ръчно предизвикано, така  и за автоматично задвижване.

Електродвигателят, който задвижва конвейера, е същият като мощност и обороти на ротора. Има работно напрежение 380 волта.

Тази лента е по-къса – 28,42 м, широка е 31,3 м и висока 1,45 м.

ПТК

Заводът за инструментално и нестандартно оборудване е произвеждал и друг конвейер, предназначен специално за настройка на т.н. ПТК – превслючвател на телевизионните канали… е сещате се, онова като ключ на печка, което го имат българските черно-бели телевизори долу вдясно най-вече:

Тук конструкцията на конвейера е тръбна, оформена на отделни секции с дължина 2,4 м. На нея е закрепен релсов път, по който се движат т.н. технологични колички, които носят ПТК-то за проба. Те се задвижват ръчнои имат губени буфери за омекотяване на удари.

Около поточната линия има 16 работни места за настройчиците, които сядат на удобни въртящи се столове (произвеждани в завод Оргтехника Силистра). От лявата ръка има маса с чекмеджета, а  от дясната – специално място за поялник 80 вата с контакт с 40 волта напрежение. В работата си разполагате и с измерителни уреди, поставени върху плота на конвейера и захранващи се от три контакта 220 волта. Примерно осцилоскоп, който си придърпвате към себе си и го свързвате с настройваното ПТК. За една смяна трябва да можете да проверите 100 – 150 броя ПТК-та.

Лентата е дълга 10,41 м, широка 2,3 и висока 1,1 м.

Това беше една малка разходка из заводското ежедневие на телевизионните фабрики на България, за да видите колко труд се влага, та да се постигне такова високо качество, че и сега да успяваме да възстановим старите приемници да работят. А ето тук можете да видите как се произвеждат техните дървени кутии:

1966 – Машина за сушене на дървени телевизори и радиа

See more

Новата ни находка в Sandacite.BG e ето този наш електрически уред за масаж от 1985 г.!

Днес имахме една интересна среща. Бяхме излезли из града да идем от едно място на друго, но неочаквано видахме на улицата до себе си един вехтошар да бута количка с насъбрани неща. Както си ни е навикът, спряхме го да погледнем какво има вътре и след малко ровехме… ето какво измъкнахме. Почти пълен комплект и направо чистак нов! Включихме го в контакта – завибрира, т.е. работи!

Това е български уред за масаж, произведен от ТПК ,,Родина“ – Варна. Най-много ни впечатли фактът, че устройството е в абсолютно пълен комплект – с оригиналната кутия, всичките такъми, упътване за употреба, реклама с различни техники на вибрационния масаж по принцип и дори касова бележка от нармага, от който е купен! Не е толкова често да не намери толкова добре запазен екземпляр българска техника. Поначало първият български електрически масажор е ,,Вибрема“, но защо пък сега да не разгледаме този?

Уредът пристига в добре подредена кутия, в която има място за всичко:

Този вибромасажор е предназначен за употреба както в домашни, така и в по-специални условия – напр. тренировъчни. Предвиден е за спортна и лечебно-профилактична употреба. Има доста добро въздействие – възстановява силите, помага за добиване на правилна стойка, намалява теглото, освен това предпазва от преждевременна поява на бръчки… Всъщност всичките тия не се сещаме дали може да ги направи поне без малко самостоняелна воля от страна на употребяващия го, но пък се сещаме колко приятно и възстановяващо наистина действа един такъв масажор, допрян към областта над челото след осем-десет часа на компютъра. Раздвижва кръвта явно… някакви такива неща прави и човек се чувства по-добре, умората в тази част на главата изчезва.

Главната част на уреда за масаж е червеното пластмасово тяло по протежение на кутията. Вътре в него има електромагнитно устройство – магнитопровод, бобина, котва… някак така го наречете – което прави така, че накрайникът на уреда да вибрира. Това става, когато електромагнитната енеригя се преобразува в механична. Именно този накрайник допираме до кожата, за да усетим въздействие.

Ето и чертеж на уреда, да видите кое какво е при него:

Ето ги частите една по една: 1. Корпус; 2. Магнитопровод; 3. Бобина; 4. Котва; 5. Диод КД1-115; 6. Превключвател П2; 7. Превключвател П1; 8. Захранващ кабел; 9. Накрайник, на който пък слагате масажиращия накрайник

Когато искате да работите с уреда за масаж, първо включете щепсела в контакта (напрежението е 220 волта, съвсем обикновено). След това натиснете прекъсвача, монтиран на захранващия кабел. Сетне трябва да настроите степента на вибриране, което става чрез превключвателя на корпуса.

След това трябва да изберете вида на накрайника, с който ще се масажирате. За да направите най-информирано това, от ТПК ,,Родина“ – Варна са Ви отпечатали специална брошура:

В нея са изброени шестте вида масажни накрайници заедно с това коя част на тялото масажират, а освен това се обяснява и какъв е ефектът:

• мек накрайник (гъба) – служи за козметични манипулации, преди всичко на лицето. Ако се използва и подходящ крем, масажът с него спомага за изглаждането на бръчките около очите и врата – там е енобходима слаба вибрация;
• четка – подобрява кръвооросяването на кожата. Използва се за масаж на главата и тялото – точно това, дето Ви говорехме горе;
• камбана – отстранява тлъстини и отпуснати места по тялото иза масаж на бюста;
• полусферичен накрайник – с енергични вибрации третира коремната област, гърба и мускулите;
• плосък накрайник – масажира лицевите и крачните мускули и подобрява циркулацията на кръв;
• точков накрайник – масажира нервните окончания. С това се засягат същите точки, както при акупунктурата. Това става чрез интензивни вибрации на точковия накрайник на уреда. За да правим това добре обаче, се изисква добро познаване на точките за акупунктура. В брошурата дават и тази важна информация – ето ги точките къде са и що са:

Избирането на накрайник и ,,нахендрянето“ му към главното тяло трябва да става само при изключмен от мрежата уред!

Необходимо е и при масаж да се спазват следните противопоказни съображения. Не се прилага масаж при възпаления (белодробни, плеврити, дерматити, червен вятър), при остри екземи, тромбози и възпаления на вените, при бременност (коремен масаж), при остри ставни заболявания, скъсвания на мускули и пресни костни наранявания. Тези забрани се отнасят за областта на засегнатия орган. При повечето заболявания, особено при острите ставни такива и счупванията, масаж се препоръчва едва след като заболяването отшуми.

Също така, когато натискаме прекалено, това вреди на работата на уреда, затова трябва да прилагаме умерен натиск, когато допираме масажен накрайник до кожата. А и когато започнем сеанс, той може да трае най-много до 20 минути, защото след това трябва да изключим уреда да си почине и да го включим една след 15. Тъй като това е електрически масажор, не трябва да го използвате и във влажна среда – примерно в баня току-що след душиране и т.н.

Както ни сочи гаранционната карта, този уред е бил закупен от някакъв софийски нармаг на 17.ІХ.1986 г. Гаранционният ремонт се е извършвал в ремонтни бази, където трябва да занесете уреда. А за да сметнат, че масажорът Ви е дефектен и съответно да Ви го заменят с нов или да Ви възвърнат заплатената сума, трябва за 1 година уредът да я проявил повече от 3 пъти един и същи дефект или пък да са се появили повече от 4 различни дефекта в електромагнитния възел са вибромасажора. Самата гаранция на това чудо е била 12 месеца, но със сигурност е изработено много трайно, след като още е работоспособно! Знаели са как да правят нещата едно време, а не като китайските му ,,колеги“ днес!

А ето тук още един български уред за масаж:

Бг електрически вибромасажор от 1980-те

See more

 

Изследвайте култовата радиоточка Тонмайстор и схемата ѝ в Sandacite.BG!

Едва ли има в България човек на над 35 години, който да не е виждал на стената в някоя стая това легендарно нещо! Радиоточки нашата страна е произвеждала серийно няколко модела и то още от средата на 50-те, но мислим, че нито един от тях не достига тиражите на тази. Производството ѝ започва през втората половина на 70-те г. в Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград, а кутията е от Завода за пластмасови детайли в Белица.

А всъщност това устройство знаете ли за какво е? През 1947 в България навлиза ерата на т.н. радиоточки – говорител в кутия, свързан чрез жица с радиоусилвателна уредба, за да може бързо да се радиофицират обществени сгради и малки населени места, в които домакинствата нямат възможност да закупят собствен радиоприемник. Каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки – слушателят няма възможност за избор.  Затова този начин на радиофикация е силно предпочитан от властта преди 1990 г. в България. Съвкупността от радиоусилвателната уредба и навързаните по нея радиоточки се нарича радиовъзел. Такива точки Тонмайстор са използвани както за битови, така и за служебни помещения.

За тези устройства се носят легенди, особено в съветския фолклор. Радиоапаратите са скъпи, а и не надеждни по онова време… коя станция ще се слуша… затова решението е радиоточка. Чуваш по нея това, което е ,,правилно“ за слушане. Даже в някои книги на политическа тема пише, че хората са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

В България тези устройства тогава служат напр. да си свериш на обяд часовника, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Идеята e и да може хората от населено място да се информират бързо за местните новини и съобщения. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска. Това последното е много удобно, особено за пчеларите.  Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :)

Официалното название на радиоточките е ,,абонатен високоговорител“, т.е. само възпроизвеждащо звука устройство, предназначено за един абонат. Единствената му възможност да влияе върху нея е шестстепенният регулатор на звука, разположен долу отляво на кутията:

Неговите степени отговарят на следните децибели: 0, 6, 12, 20, 32 и накрая изкл. 0. Всъщност при това положение на превключвателя се и изключва апаратчето.

Говорителят е елиптичен, от електродинамичен тип. Мощността му е 0,3 вата, като на по-старите български радиоточки. Възпроизвеждащият честотен обхват е между 150 и 13 000 херца. Неравномерността на честотната характеристика е </= 14 децибела.

Ето и схемата на марионетния радиоприемник:

Тъй като радиоточката работи на 30 волта напрежение, в нея е предвиден и трансформатор. Към радиотранслационната мрежа се включва чрез специален щепсел с два щифта – в по-старите сгради още могат да се видят такива радиоточкови контакти. А щепселът и контактът са със специален размер на щифтовете и отворите за тях, за да не може да се включат погрешка в контактите за 220 волта. Обикновено контактите се намират по-високо от обикновените, защото радиоточките висяха отгоре (нерядко и над врат) – да озвучават по-добре. :)

Размерите на уредчето са 300 х 196 х 123 мм, а тежи 1,6 кг. Ето и негова оригинална реклама от едно време:

Интересно е да отбележим и че това е един от първите ми експонати в колекцията, който на около десетгодишна възраст задигнах от един двор на циганска къща и после бягах като невидял. :)

Припомнeте си в Sandacite.BG тези стари електрически бързовари за вода!

Със сигурност помните тези странни тръбообразни уреди, които имаха нагревател, извит на края си два-три пъти и служеха за бързо загряване на вода. Те бяха различни размери и служеха за нагорещяване на вода в от канче до голяма кофа, че и нагоре. Беше и доста лесно както да изгориш, така и да СЕ изгориш на такъв! Сега ще Ви разкажем повече за тях.

КОНСТРУКЦИЯ

Първо малко електротехника. Активната (затоплящата) част на тези бързовари е споменатият тръбен нагре­вател. Тръбата е медна, никелирана и хромирана матово, а в нея има нагревателна спирала. Присъства и изолация – като изолиращ (пълнителен) ма­териал се употребява шамотен прах, който осигурява достатъчна изолация спиралата. Двата й края завършват с медни изводи, които влизат в бакелитова дръжка (която държим), а вътре в нея се съединяват към жиците на електрокабела. Краят му, разбира се, завършва с щепсел.

В БЪЛГАРИЯ

Производството на този вид бързовари у нас започва около 1960 г. в завод Елпром Варна. Първоначално са изработвани 4 модела – БЕ-6, БЕ-10, БЕ-20 и БЕ-30. Те имат мощност от 600 до 3000 вата (БЕ-6 – 600, БЕ-10 – 1000, БЕ-20 – 2000 и БЕ-30 – 3000 вата) и са пускани в две версии – за 150 и 220 волта напрежение. Ето ги един до друг – 6-ицата даже е потопен в канче с вода:

Ето и останалите им данни:

• количество вода, което затоплят: БЕ-6 – до 2 л, БЕ-10 – 2 – 5 л, БЕ-20 – 5 – 21 л и БЕ-30 – над 20 л;
• време за затопляне на това количество вода от 10 на 60 гр. Целзий: БЕ-6 – до 14 мин, БЕ-10 – 8 – 20 мин, БЕ-20 – 5 – 21 мин, БЕ-30 – над 20 мин;
• време за затопляне на това количество вода от 10 на 85 гр. Целзий: БЕ-6 – до 20 мин, БЕ-10 – 12 – 30 мин, БЕ-20 – 15 – 60 мин, БЕ-30 – над 40 мин;
• дължина без кабела – БЕ-6 – 258 мм, БЕ-10 – 310 мм, БЕ-20 – 380 мм, БЕ-30 – 610 мм;
• външен диаметър на навивките на тръбния нагревател – БЕ-6 – 55 мм, БЕ-10 – 63, БЕ-20 и БЕ-30 – 92;
• дължина на шнура – БЕ-6 – 1,2 м, БЕ-10 – 1,5 м, БЕ-20 – 2 м, БЕ-30 – 2 м;
• тегло – БЕ-6 – 300 г, БЕ-10 – 350 г, БЕ-20 – 800 г, БЕ-30 – 900

УПОТРЕБА

Върху правите части на тръбния нагревател има два бе­лега. Горният показва допустимото най- голямо потопяване на бързовара във водата, а дол­ният — минималното ниво на водата, при което уредът може да работи, без да прегори. То и това всъщност беше най-голямата опасност при тези бързовари – да ги пуснеш на сухо, без вода – защото  изгаряха от високата температура. Такъв електрически уред винаги се употребява, като се постави в съд с вода. Нивото на водата не бива да бъде по-високо от горния белег, тъй като може да навлезе вода в дръжката и да стане лошо – попадналата на изводите вода е възможно да причини повреди както на тях самите, така и на самия тръбен нагревател. Освен това чрез мократа дръжка човекът, който я държи, може да попадне под напрежение и да му стане интересно… :) Но както казахме, ни­вото на водата не бива в никой случай да бъде и под долния белег, тъй като под него започва актив­ната част на тръбния нагревател. И ако бързоварът се включи, а я няма водата да се разсейва в нея топлината – ще го повредим. Затова уредът се включва към електрическата мрежа само след като бъде потопен във водата – ей!

Досега говорим само за вода. Всъщност не ни е известно да са варили супа с такъв, ама защо не, може да се опита – загрявате водата, слагате съставките и варите. :) Само след това ще трябва по-сериозно да почистите уреда.

КОТЛЕН КАМЪК

Една тънкост при употребата: след като водата достигне необходимата темпе­ратура или заври, изключете бързовара, оставете го да постои още известно време във водата и чак след това го извадете. Това е за препоръчване, за да може бързоварът да отдаде акумулираната в него топлина. След изваждането избършете тръбния нагревател добре с вълнен плат, за да се премахне отложилият се върху него котлен камък. Ако во­дата е особено варовита (като във Варна напр.), въпреки почистването след време се натрупва повече котлен камък, който за­труднява топлоотдаването от бързовара към водата. При това положение тръбният нагревател работи при по-висока температура, което може да го повреди! Затова е необходимо уредът да се почиства чрез леко очукване или чрез потапяне в оцет и включване в електрическата мрежа. Оцетът разтваря котления камък и по този начин бързоварът се почиства. :)

ПОВРЕДИ

Характерна повреда за тези бързовари е прекъс­ването на връзката между изводите на нагревателя и шнура. Това се отстранява лесно, като се отвори дръжката и се възстанови добрият кон­такт чрез почистване и притягане. 

Ако прегори нагревателят обаче, той не може да бъде по­правен, както всеки тръбен нагревателен елемент. 

ПРЕДТЕЧА

Ако тези бързовари Ви се струват примитивни и донякъде опасни, помислете за следното. Преди тях са се продавали следните наистина извънредно опасни за употреба уреди за затопляне на вода! Това са бързовари с открита нагревателна спирала, на­вита върху някакъв керамичен изолатор. Водата, за­топлена с нагревател с открита спирала, се намира под напрежение. Като се има предвид, че водопро­водната арматура е свързана със земята, става ясно, че подобен уред е извънредно опасен и в никой случай не бива да се употребява даже и тогава, когато привидно са взети всички предпазни мерки.

Ама дали пък да не си пуснем един такъв? Е така… за да светнем. :)

Първите български електрически крушки

See more