Статии – Стара техника

В Sandacite.BG попаднахме на интересна статия за ремонта на телевизори преди 1990 г.!

Обикновено сме свикнали да събираме, изследваме и публикуваме различните стари български апарати, но рядко се замисляме за това кой ги е поддържал  в изправност, та те да  работят дълго време и безпроблемно да изпълнят функциите си. А добре ли се е извършвало това? Случайно ни попадна една статия, отпечататна в бр. 9-1985 на сп. София, в която се представя една неособено приятна картинка за работата и дейността на СД ,,Телевизионни и радиосервизи“ – предприятието, чиите сервизни бази из цяла България тогава ремонтират тези апарати. Авторът е Ленко Бешев, статията препечатваме без никакво изменение. Поначало е много интересно за четене това списание София – разкрива всякакви страни на общественжия живот тогава, и то нерядко и свързани  с техниката; дори самите заглавия на статиите са много добре звучащи и провокативни.

РАЗКАЗ НА „ПОТЪРПЕВШИЯ“

„…След като мои приятели – „май­стори“ напразно се ровичкаха в апарата, се обадих в ателието на „Княз Борис“ № 77. В определения срок телевизионен техник не дойде. Жалко за единия ден неплатен отпуск! Отново се обадих, като се преборих с безкрайното „заето“, и определихме нов ден. Този път го доча­ках. Оказа се, че е изгоряла лампа PCF 82. Техникът заяви, че в сервиза нямат, но ме успокои, че се продавала в магази­ните. Та да си я купя и пак да му се оба­дя – остави си името, – за да дойде и ми я постави. Така се наложи да си взема още един ден неплатен отпуск, да обикалям из магазините, пак да се обаждам, да ча­кам техника и т.н. Два часа след ремонта по екрана отново се заразхождаха „чу­довища“ – и пак познатото ходене по мъ­ките. Този път дойде друг техник, пла­тих си само за повикването /нали апара­тът беше в гаранционен срок след пър­вия ремонт?/, поправи го – и сега за „бит­ката“ ми със сервиза напомнят само две- три фактури и сменената лампа…“

Тази история е разказана без никак­ви украшения, взета е направо от делни­ка и знам, че има далеч по-невероятни случаи – как с месеци са чакали за дефи­цитна резервна част, без която телевизо­рът е красива, но безполезна мебел; как като следствие от серията обаждания в сервиза върху техния апарат са се „учи­ли“ добри техници и т.н. Разбира се, не­щата не бива да се драматизират – поне още толкова люде ще ни кажат, че за ре­монта на техния телевизор им е било до­статъчно едно позвъняване в сервиза.

РАЗКАЗ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИ­РЕКТОР

на СД „Телевизионни и радиосервизи“ Георги Тодоров, който непрекъснато (за разлика от нас) се „пече“ на този огън:

„Стопанисваме 28 предприятия в страната, над 25 ателиета в столицата, 560 стационарни бази в селищните систе­ми и 1200 приемателни пункта в селата.

Годишно през ръцете ни минават над 3,2 млн. телевизора от 70 марки.

Как си представяме идеалното об­служване? Чрез въвеждането на абона­ментна система навсякъде. През 1984 г. имахме 86 хиляди абоната в страната (над два пъти повече от 1983 г.), до края на тази година очакваме да достигнат 200 хиляди. Най-пълно сме обхванали Силистренски, Кърджалийски и Сливен­ски окръг. Като че ли засега столичани са скептични към тази система.

От дейността си в селата често гу­бим (на самостоятелна стопанска сметка сме), но от големите градове печелим. Съзнаваме, че нашата работа има социал­ни измерения – трябва да стигнем до все­ки дом, до всяко работно място.

Затова: 70 на сто от апаратите по­правяме по домовете; столичните сер­визи са на седемдневен работен ден от 7,30 ч. до 21 ч. с дежурства през празни­ците…

От какво са най-честите оплаква­ния? Вече не от качеството на обслужва­нето – за разлика от времето, когато спе­циалисти не ни достигаха и се принужда­вахме да назначаваме всички кандидати, понякога със съмнителни способности, днес 90 на сто от нашите хора са със средно техническо, полувисше и виеше образование. Сега проблем е липсата на резервни части,, но вече направихме пър­вата крачка – към предприятието функ­ционира цех за намотъчни изделия, къде- то възстановяваме трансформатори и други детайли…

РАЗКАЗ НА ЕДИН ТЕЛЕВИЗИО­НЕН ТЕХНИК

По понятни съображения не съоб­щаваме името му, но под разказаното от него биха се подписали много негови колеги:

„Нашата бригада /от сервиза на ул. „Княз Борис“ № 77/ обслужва голям ра­йон – не само центъра, но и кварталите „Лозенец“, „Бистрица“, „Симеоново“, „Железница“. На бригадна стопанска сметка сме – и ако на някой колега чес­то му се налага да се връща на стари адреси, това означава, че първия път не си е свършил работата както трябва и вторите му визити не се заплащат. Това се отразява на възнаграждението на ця­лата бригада – и затова дълго такъв чо­век не можем да търпим. Не можем да го носим на гърба си, нали? Още повече, че планът ни е много напрегнат, поняко­га дори и нереален – на ден имаме по око­ло 15 адреса за всеки и рядко можем да се „вместим“ в графика. Защото предва­рително не можем да знаем колко време ще ни отнеме ремонтът на един телевизор – дали ще е нужно да се смени само едно бушонче (две минути) или ще трябва из­цяло да се разглоби някой възел, за да се открие повредата. И ако някой апа­рат е сериозно „болен“, това означава, че поне два-три абоната днес ще ме чакат напразно и ще ме ругаят.

Освен това отдавна не е вярно раз­пространеното схващане, че не го ли по­черпиш, техникът няма да ти свърши ра­ботата – нали ако седна да се черпя с ня­кой клиент, другаде няма да ме дочакат и ще изостана от графика. При нас бързо се разчува кой не си разбира от работата, а обича да посяга към чашката – след ня­колко такива случая той трябва да си търси работа другаде.

Когато постъпва при нас, всеки по­лага изпит по теория и практика. В кол­ко други професии кандидатите се под­лагат на такава сериозна проверка?

Кое ни мори най-много? Липсата на резервни части – без тях не можем да си вършим работата, а гражданите обвиня­ват нас за това, че телевизорът им със седмици стои в базата…

ВМЕСТО КОМЕНТАР

Действително от години резервните части са „ахилесовата пета“ не само за телевизионните сервизи. И това е отчасти обяснимо – у нас телевизори внася не са­мо ВТИД „Телеком“, но и „Продексим“, „Булгаркооп“, апарати идват и по линия­та на търговския обмен на окръзите с побратимите им от социалистическите страни. А резервни части внасят само споменатото вече „Телеком“ и предприя­тието „Резервни части и млад техник“. „Ножицата“ между потребностите и въз­можностите се разтваря допълнително и от факта, че гаранционният срок за цвет­ните телевизори в СССР е една година, а у нас – една и половина,и реалната нужда от кинескопи за тях е по-голяма, откол- кото вносът.

От друга страна, съгласно норматив­ните документи резервни части се осигу­ряват само за апарати, внесени или произведени до десет години. А по-ста­рите? А телевизорите, внесени в страната по частен път? Те висят в сервизите, кои­то не всякога могат да се справят, и „контрата“ остава у тях. Гражданите не се интересуват от трудностите, които имат сервизите, и искат телевизорите им да бъдат поправени качествено и в срок. И са прави.

За да не гасне за дълго синият ек­ран, не е нужно много – само изградената организация да работи като добре смазан механизъм. Той да не се „препъва“ в липсата на резервни части, тъй като всич­ко друго по принцип е налице: материал­на база, кадри, транспорт. Можем ли да се надяваме, че това ще стане скоро?“

А какви са Вашите спомени и впечатления? Добре ли са били ремонтирани нашите  стари сандъци? :)

Йеаа, в Sandacite.BG май само туй не сме Ви показвали – стари наши светлинни пътни знаци!

Тия дни май окончателно се насочихме на пътнотранспортна вълна. То не бяха фарове за Балканчета, светофари… я сега да видим още едно нещо, което сме сигурни, че не очаквахте България да е произвеждала – светлинни пътни знаци! Техен производител е завод Светлина Стара Загора, а отрасловата нормала (вид стандартизация), по която са се правели, е от 1966 г (ОН-КМ 3791-66.). Значи серийната им изработка започва тогава или през следващата година.

Първият вид знаци, с които ще се занимаем, са тези, които се монтират на кръгъл корпус. Ето, горе напр. правят реклама със знака СТОП, предназначен за правилното регулиране на движението по улици, кръстовища и магистрали. Корпусът на СТОП-а е от удароустойчив полистирол – за да не се строши, ако го катурнете или пък решите да си изкарате яда на него. :) Покритието на детайлите е предназначено за тежки условия, а и знакът е изолиран от проникване на прах и вода вътре в него, защото там има електрически елементи.

За да свети, в него са монтирани 3 броя фасунги с обикновения ,,Едисонов“ цокъл Е27 за електрически крушки с мощност 25 W и напрежение 220 V.

Табелата (това външното, самата табела СТОП) е изработена от плексиглас. Корпусът е предвиден на него да се монтират множество различни табели, така че той да бъде много функционален. Цветовете, размерите на надписите и разположението на елементите върху тези табели са определени от тогавашния Правилник за движение по пътищата (ДВ бр. 53/77 от 1964 година). Ето, вижте каква широка палитра от знаци можете да поставяте на корпуса:

То не е забранен десен завой, то не е забранен ляв завой, максимум 3 тона, максимум 50 км/ч… а, да, има и ,,Внимание, велосипедисти!“, и ,,Внимание, кон!“… това сигурно за Ботунец са го правили. :)

Отделно, в корпуса е монтиран брониран предпазител тип УЦ 25-A-500V.

Знакът е предвиден да се нахендря на стълб. Изработвал се е в два модела според начина на закрепването му към стълба :

1. Набит към стълба – това е моделът 36.2.909.802. Той тежи 5,5 кг, дебел е 135 мм и има диаметър 530.
2. Закрепен чрез 2 скоби и болтове към стълба – модел 36.2.909.801. Този е с 300 грама по-тежък, но размерите му са същите.

Има обаче и триъгълни корпуси – за онези знаци, които се изработват триъгълни:

Материалът на корпуса е същият; начинът, по който е осъществено вътрешното осветление – и той. Абсолютно всичко, казано за начина на изработка и закрепване на горния вид знаци, е валидно и за този. И тук имаме два модела според това как се монтира към носещия стълб – единият е 31.2.909.804, а другият – 36.2.909.803. И двата са широки 600 мм, високи 525 и дебели 135. Единият тежи 6,1 кг , а другият – 6,35.

Ето каква е номенклатурата от знаци, които според тогавашния ЗДП са се изпълнявали триъгълни:

 

Освен това, произвеждан е и корпус за пътните знаци с квадратна форма! Направо само от пиле мляко не сме произвеждали преди 1990-а… Като се замислим, можем да Ви разкажем и за стълба, ама айде, стига Ви толкова за днес. :) Утре за стълба, а сега вижте още нещо ретро автомобилно:

Първият български автосалон – 1939 г.

See more

Я виж ти-и, в Sandacite.BG се натъкнахме на един над 50-годишен български трисекционен светофар…

Колкото по-разнообразно, толкова по-добре! С тези думи описваме нашия подход към събирането и публикуването на старата българска техника. Верни на тоя принцип, днес решихме подробно да Ви запознаем с едно изделие, което шофьорите вероятно не обичат твърде, но то продължава да е жизненоважно при регулирането на движението по градските пътища. Затова и слагаме тази публикация в раздел ,,Авто“. :)

Както знаем, преди 1990 г. производството на различните видове техника в България е разпределено между множество заводи, чиято продукция рядко се припокрива и повтаря. Във всякаквите видове осветителни тела е бил специализиран старозагорският завод Светлина. През 1967 г. в неговите халета се появява (вероятно) вторият масово произвеждан в това предприятие светофар – него виждате на горната снимка.

Този светофар е трисекционен, т.е. има три цвята на светлинните сигнали – познатите ни зелен, жълт и червен. Сигурно сме, че Ви е ясно значението на всеки, разбира се. Поставян е на големите пътни кръстовища. Ето и каква е неговата

КОНСТРУКЦИЯ

Корпусът е от стоманена ламарина, като на него има врата и козирка, боядисани със сив алкид емайл-лак.

Чрез шарнири към корпуса е захванат предният капак на светофара, на който са направени три отвора, на които пък се закрепват цветните стъкла пред крушките. Те самите се завинтват отвътре, а стъклата се фиксират чрез гумени уплътнители.

Към задната страна на капака са захванати трите отражателя (рефлектора) на светофара. Те са притиснати към гумените уплътнители със специални пружини, за да може лесно и бързо да се смени някоя крушка, когато изгори. Стъклото и рефлекторът образуват херметически затворена оптическа система – това е важно, защото натоварените пътища са прашни места, а така вътрешността на отражателя с крушките е защитена от попадението на прах, влага и твърди предмети. Работните повърхности на рефлекторите са вът­решно алуминизирани и имат коефициент на отражение 0,8.

Към дъното на рефлектора под ъгъл 45° е заварена чаша, към която (чрез нипел) е захваната бакелитова фасунга с известния ,,Едисонов“ цокъл Е27.

Към светофара вървят и три броя рифеловани (т.е. релефно набраздени) стъкла, боядисани вътрешно с неоцапонов лек, който е изпечен с трите важни цвята: червен, жълт и зелен. Има разлика обаче в мощността на крушките – червената и зелената светлина са комплектувани с круш­ка с мощност 60 W, докато жълтата се задейства от крушка едва 40 W. Зададохме си въпроса защо това е така и в началото предположихме, че са сметнали, дето жълтият цвят е по-ярък и не му трябва толкова силна крушка, но после се усетихме, че това едва ли мислим на прав път, защото ако слънцето блести право в светофара…? А, и само да добавим, че крушките се захранват със обикновеното на­прежение 220 V.

СХЕМА

Малко и за електрическата схема на светофара – тя е изпълнена с разноцветни проводници марка ПВГ-0,75 мм², като цветът на всеки отговаря на цвета на съответния сигнал. Входните нули към трите елемента пък са с провод­ници с черен цвят. В корпуса на светофара те се свързват в обща лустерклема и излизат от него в една обща нула.

Този светофар поначало се монтира към специален стълб чрез конзоли, но може да се закрепи и към фасада на сграда. Ние не сме виждали така да са го слагали, ама други са ни го казвали. :)

Мда… А Вие, ако искате Ви поднасяме и друг път такива необичайни публикации, се постарайте да ни намерите (и продадете) нещо, което търсим – стари каталози, проспекти, продуктови номенклатури и т.н. на заводи производители на българска техника. Примерно този светофар сега сме го взели от един каталог осветителни тела на завод Светлина. Телефонът, на който трябва да ни потърсите, ако имате някакви такива неща, е 0896 625 803. По този начин ще спомогнете знанието за българската техническа история да се разпространи надлъж и нашир по родния Интернет.

Чао засега! :) А, и погледнете, ако искате, и този долу, той дори е по-необичаен с тия надписи… ==>

Български светофар от 1963 г.

See more

Разгледайте в Sandacite.BG нашето чисто ново табло за бойлер, наречено Голиат!

Ето че пак дойде време за още една българска електроинсталационна легенда! Преди около година Ви представихме чисто ново и никога немонтирано табло за бойлер т.н. тройна комбинация (ключ за бойлер, за ел. отоплителна печка в банята и 220 волта контакт). Тогава го бяхме купили за един наш складов апартамент, защото тамошното беше много разрушено.

Сега обаче намерихме брата близнак на миналогодишното табло, който носи звучното име Голиат и е предназначен за включване само на бойлер. Независимо от това, ние мислим, че той заслужава отделна публикацийка в нашия ретротехнически сайт. Има и фасунги на име Голиат.

Първото забележително нещо при това табло е, че и него също го намерихме в автентичен, никога ненарушаван вид. Те бяха няколко броя такива, с лицева част в три различни разцветки – кафяво, черно и червено. Произвеждани са от известния завод за електроинсталационни материали ,,Найден Киров“ в Русе след 1983 г. През 1985 г. излиза нова отраслова нормала, според което е произведено и нашето, затова сме го датирали така. В упътването банята е наречена ,,санитарна кабина“ и едва после в скоби ,,баня“, защото вероятно се има предвид помещението за къпане в панелните блокове след 1983 г., когато баните им вече се произвеждат на място в домостроителните комбинати и пристигат на строителната площадка, натоварени на камион, от който ги вдига кулокран и след това ги прехърля на нужното за заваряване място в строящия се блок. Независимо от причината за раждането им обаче, тези бойлерни табла остават с много дълъг живот. И досега се произвеждат такива, но с малко променено устройство – сигналната лампичка е вътре в самия бутон, а не под него. А, и освен това са бели, а първите са в казаните горе цветове.

Та значи, ние попаднахме на мнооого редкия шанс наведнъж да се сдобием с може би целия цветови асортимент на този модел табла и, разбира се, не го пропуснахме. Те бяха и много запазени, тези табла. И трите им картонени кутии са в идеално състояние – в тях лежат като в капсула на времето самото табло, ръководство за монтаж + схема и гаранционна карта… никога непопълвана, разбира се. Наистина си имаме трички – да не кажете, че Ви лъжем, ето ги:

Като се има предвид, че са произведени през декември 1989 г. (с тази дата е подпечатана картата при датата на производство), вероятно така и са останали немонтирани поради рязкото намаляване на броя на построените сгради.

На практика това табло съдържа в себе си обикновен двуполюсен прекъсвач, който управлява електрическа верига. Таблото е проектирано за вътрешна (т.н. скрита) инсталация се монтира до вратата на банята от външната страна и в никакъв случай отвътре! Отдолу в корпуса си то има дупка, през която да мине кабелът за бойлера. Разбира се, можете да го използвате за включване и на отоплителна печка (окачена на стената вътре) напр., но поначало си е за бойлер. И ако обръщате внимание, бутонът на прекъсвача е абсолютно същият като онзи на по-късните перални Перла – говорим за онзи бутон там, който ги включва.

Когато натиснете бутона, отдолу има една червена лампичка – та засветва и така знаете, че сте включили там каквото сте му вързали. Самото табло се монтира с бутона нагоре и лампичката надолу, а не така, както е на хартийката върху капака – грозно е, освен това откъм гърба надписите са обърнати в правилната посока именно когато сме завъртели бутона нагоре и лампичката надолу:

Номиналният ток, за който е разчетен прекъсвачът, е 16 ампера, а напрежението – 220 волта (макс. 250). Има степен на електрическа защита IP20. Ето и схемата му, та да го монтирате правилно:

А, и нещо важно – като ще монтирате, задължително развинтвате бушона, който е за банята, нали знаете? Знаем, че сте умни, ама все пак да кажем.

Гаранцията е била 1 година, но така и така никой не го е купувал:

Не знаем защо са го нарекли Голиат, при положение че има само една функция, а по-големият му брат – цели три, но това само маркетолозите в Русе си знаят… А ето Ви сега миналогодишния ни герой, за който Ви говорихме:

Табло за бойлер тройна комбинация + схема – КЛАСИКАТА!

See more

В Sandacite.BG сега изнамерихме един малко познат вид електронни лампи – тези с пръчкова конструкция.

Ако си спомняте, преди години Ви направихме една голяма серия статии за всякакви видове електронни лампи, цокли за тях, как се заменят, как се попревят и т.н. Наскоро обаче попаднахме на информация за един вид, който мислим, че не сме разгледали достатъчно подробно, и затова сега ще си наваксаме пропуска.

Става дума за т.н. лампи с пръчкова конструкция. Когато са били разработвани – през 40-те – 50-те г. на ХХ век – е взето предвид, че обикновените лампи с навити решетки притежават редица недостатъци. Траекториите на електроните, движещи се към анода на тези лампи, са твърде различни по дължина и форма. Само малка част от електроните се движат по най-краткия път към анода. Поради различията в тези траектории се затруднява правилното управляване на електронния поток и се увеличава собственият шум в обикновените лампи. Значителна част от електронния поток попада на решет­ките, които имат положителен потенциал, и образува във веригите им токове, които увеличават разхода на енергия от източника за захранване. В резултат се получава лошо изпол­зване на емисията на катода и това пречи да се създадат достатъчно икономични лампи. Производството на лампите с навити решетки тогава е сравнително сложно и все още изисква много ръчен труд. Освен това се получават значителни различия в параметрите на лампите, а тяхната механична устой­чивост и сигурност в работата също са недостатъчни.

УСТРОЙСТВО

Устройството на лампите с пръчкова конструкция е такова, че в тях са отстранени до голяма степен посочените по-горе недостатъци. Всяка решетка в тези лампи има конструкция във вид на метални пръчки, между които преминава електронният поток към анода.На горната фигура схематично е показано схематично прин­ципното устройство на лампа с пръчкова конструкция, като за про­стота е изобразена само половината от лампата. В действител­ност системата от електродите е разположена симетрично от двете страни на катода и поради това наляво от него се на­мира втората половина на решетките р_1, р₂, р3, р₄ и анода, които представляват също такива пръчки като показаните на фигурата. Електроните в подобна система се движат от катода към анода по почти успоредни траектории с еднаква дължина. Встрани от катода е разположена управляващата решетка, която е във вид на две пръчки с правоъгълно сечение. По такъв начин тази решетка стои настрана от електронния поток.

На пръв поглед може да се помисли, че така тя няма да може да управлява електрон­ния поток. В действителност обаче електрическото поле, създавано от зарядите на решетката р_1, влияе твърде ефикасно върху елек­тронния поток, при условие че катодът има малка дебелина. Поради това пръчковата конструкция се използва главно в лампи с пряко отоплявани катоди във вид на тънка жичка За да се разбере по-добре прин­ципът на конструкцията, на нашата фигура 1 не е спазен мащабът. Дължи­ната на пръчките в сравнение с раз­стоянията между тях в действител­ност е значително по-голяма. Пред­става за относителните размери на електродната система и елементите на ламловата конструкдня дава фиг. 2 долу, в която е показано устройство­то на съветската лампата 1Ж17Б с пряко отопляван катод и пръчкова конструкция. От фигурата се вижда, че екранната и защитната решетка имат по две двойки пръчки, които са заварени в горната си част. В долната част една ог пръчките е изведена навън. От анода е направен извод върху балона. Пръчките на всички електроди преминават през отво­рите на няколко слюдени плочки, които осигуряват неизменно взаимно разположение на електродите.

Устройство на пентода 1Ж17Б: 1 – траверса на катода; 2 – катод; 3 – трета решетка; 4 – втора решетка; 5 – екран; 6 – анод; 7 – гетер; 8 – слюда; 9 – първа решетка

ПРЕДИМСТВА

Както забелязвате, своеобразната конструкция на електродите на лампите от този тип има за цел осъществяването на по-съвършено управление на електронния поток, основано на принципите на електронната оптика. Тук тази задача е изпълнена успешно. Електроните се дви­жат от катода, към анода между пръчките на решетките и могат въобще да не попадат на решетките с положителни потенциали. Траекториите на електроните са най-къси и имат приблизително еднаква дължина. Електронният поток се полу­чава равномерен и управляването му става по-ефикасно. Значи­телно се подобрява използването на емисията на катода.

В тези лампи са възможни някои по-различни принципи на управ­ление на анодния ток. Например, ако от пръчките на управ­ляващата решетка се направят отделни изводи и на тях се подадат променливи напрежения с различна честота, се получава нов метод за преобразуване на честотата.

Производството на лампите с пръчкова конструкция е зна­чително по-просто от това на обикновените лампи с навити решетки. ,,Пръчковите“ лампи се изработват с ма­шини без съприкосновението на човешка ръка, което осигурява изключителна чистота на производството и висока точност на монтажа. Едновременно с това се намаляват рязко различията в параметрите – те не превишават 5 %. Устойчивостта, сигурната работа и дълготрайността на лампите с пръчкова конструкция са много високи.

Поради доброто използуване на емисията на катода и ра­ционалното управление на електронния поток лампите с пръч­кова конструкция са значително по-икономични от обикновените лампи. По-късно са разработени и лампи с батерийно захранване, които при отоплително напрежение 0,625 волта консумират отоплителен ток само 12 милиампера и работят при анодно напрежение 10—15 волта. Това обаче не е граница и съществуват реални перспективи за по-нататъшното намаляване на отоплителния ток и анодното напрежение. При използването в лампите на още по-тънки отоплителни жички отоплителният ток може да се намали до 5 милиампера.

Лампите с пръчкова конструкция имат много интересни свойства. Така например са конструирани лампи, екранният ток на които е равен на нула, т. е. електроните въобще не попа­дат на проводника на тази решетка. Входното съпротивление на новите лампи е няколкократно по-високо от това на лампите с навити решетки. Шумовете в пръчковите пентоди са при­близително същите както в триодите с обикновена конструк­ция. Възможно е създаването на лампи с различни по форма характеристики.

НЕДОСТАТЪЦИ

Като недостатък на лампите с пръчкова конструкция може да се посочи трудността за получаването на висока стръмност. В началото на 60-те г. напр. тя не превишава няколко милиампера на волт. Стръм­ност от този порядък обаче е характерна и за много лампи от обикновен тип. Освен това в редица случаи не е необходима много висока стръмност и може да се получат напълно задоволи­телни резултати с лампи, които имат средна такава.

Работата по усъвършенствува- нето на лампите с пръчкова кон­струкция довежда до създаването на лампи с щанцовани решетки. Тези лампи имат всички предим­ства на пръчковите, само че вместо пръчки за решетките се използва система от рамки, щанцовани от листов метал. Електронният поток преминава през вътрешните отвори на рамките. Прин­ципното устройство на такива лампи е показано на фиг. 3 горе. Конструкцията с щанцовани решетки е по-ефикасна при лампи с косвено отоплявани катоди.

На всички нас са познати разработените много типове батерийни и мрежови лампи с пръчкови и щанцовани решетки, като  триоди, двойни триоди, различни пентоди, смесителни лампи и редица други. Те са оформени като свръхминиатюрни лампи с диаметър на балона 10,5, 8,5 и 6,8 мм. Наред със новоразработените модели лампи, във вариант с пръчкови и щанцовани решетки могат да се срещнат също и широкоизвестните 1K1II, 1Б1П, 2П1П, 6Ж1Г1, 6П1П, 6Н15П, 6Н1П, 6Н2П и др.

А ето и още нещо по темата с радиолампите:

Цокли за електронни лампи

See more