Научете в Sandacite.BG как да запишете програма от дискета в компютър Правец!
Как да запишем програма от дискета в компютър Правец
Известно е, че 5,25-инчовите флопидискови устройства са основната външна памет при компютрите от серията Правец. Въпреки че при модела 8Д напр. се използва касетофон, флопито си остава най-масово и като така е добре да знаем как да си служим пълноценно с него.
Една от основните функции на дискетите е на тях да се записват програми, които да се задействат на компютъра, за да разширяват неговите възможности. При това се налага да пренесем записаната програма в оперативната памет на компютъра. Точно това ще разберем днес стъпка по стъпка – как да го направим.
Записът на програма от дискета в Правеца се извършва по следния начин.
Първо изключете компютъра, но оставете монитора включен. След това хванете дискетата и я извадете от малкия предпазен бял плик (той предпазва овалния отвор 4, през който, ако пипнете там с ръка,ще повредите феромагнитния слой). Сетне вкарайте дискетата процепа на флопито (обикновено то е производство на пловдивския Приборостроителен завод Кочо Цветаров), като я държите напред с овалния отвор, а накрая затворете вратичката на устройството.
Сега включете компютъра. Индикаторният светодиод ще светне, а флопито ще зачегърта и ще завърти дискетата за 5 – 6 секунди, докато доститгне 360 оборота в минута. След това индикаторната лампичка загасва, а дисковото устройство спира въртенето си. В долния ляв ъгъл на екрана ще се появи мигащият маркер – курсорът. (А пък ако дисковото устройство продължава да се върти по-дълго време, всичко трябва да се повтори отново – компютърът се изключва, дискетата се изважда и наново се поставя, капачето се затваря, компютърът се включва и т. н… все докато се появи мигащият маркер.)
Сега вече е време за малко код. Това е Правец, така че знаете, че работим под операционна система ДОС. Напишете без номер командата CATALOG (от англ. catalogue, в смисъл „покажи заглавията на програмите“) и натиснете клавиша RTN. При това индикаторната лампичка светва, флопито започва да се върти и на екрана се появява „съдържанието“ на дискетата, т е. списък (каталог) с имената на програмите, които се съдържат в нея. Ето част от един такъв възможен списък:
А 002 HELLO
А 004 HORIZ
А 013 SIN
А 002 SABIR
А 003 CUB
Ако сега желаем да въведем в паметта на Правеца (и той автоматично да изпълни) напр. програмата HORIZ, необходимо е без номер да напишем командата RUN HORIZ и да натиснем клавиша RTN. При това индикаторната лампа ще светне и дисковото устройство отново ще започне да се върти. След няколко секунди въртенето спира и на екрана се появява резултатът от програмата. (Възможен е и следният вариант: първо без номер се написва LOAD HORIZ и се натиска клавишът RTN, като след въвеждането на програмата се пише без номер само командата RUN.)
С така въведената в паметта на компютъра програма може да се извършат следните действия:
да се прекъсва работата ѝ чрез натискане на червения клавиш;
да се стартира програмата чрез написване на командата RUN и натискане на клавиша RTN;
да се извежда на екрана самата програма чрез командата LIST;
да се изтрива от паметта на компютъра (но разбира се, не и от дискетата) въведената програма чрез командата NEW и т.н.
Е, това е всичко! :) Сега вече, ако случайно успеете да намерите някоя все още четяща се 5,25-инчова дискета със записана програма и имате достъп до работещ Правец, можете да изпробвате дали нашите напътствия са ви били от полза. До скоро виждане!
Вижте в Sandacite.BG сервизния тестер ИЗОТ 509Е, с който се изпитват флопидсковите устройства след производство и ремонт!
ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита
Преди няколко дни, когато ви занимавахме със сервизния програматор на EPROM чипове ИЗОТ 0404С, обърнахме внимание, че започваме да представяме и малко по-различна техника – използваната от заводските настройчици и сервизни техници в тяхната работа. Една характерна серия такива устройства са тестерите за устройства външна памет – флопита и харддискове.
Става дума за устройства като ето това на снимката. Те са поместени в удобно куфарче тип ,,дипломатическо“, за да бъдат лесно преносими. На него има и ключ да се заключва. Вътре се съдържа апаратура, към която свързвате флопито или харддиска и можете да засичате дали действителната му работа отговаря на параметрите, заявени от производителя. Такива са напр. вярност на записа на данни, скорост на четене и т.н. Чрез тестера се извършват следпроизводствена настройка и контрол и следсервизен ремонт и изпробване на флопито.
В нашата колекция от стара българска техника имаме четири такива тестера или пробници – този А509Е, освен него А503Е и А550Е за флопита и 0401С за харддискове. Сега решихме да ви запознаем с модела А509Е, та да видим дали ви е интересен. Ако го харесате, скоро ще напишем и за другите. :)
Характерно за тези тестери е, че всеки от тях е направен да обслужва по няколко флопита или хардове, така напр. А509Е е за 5,25-инчови устройства с обем на дискетата до 1 мб (тоест за дискети с двойна плътност). Такива са ЕС 5088, ЕС5088.М1, ЕС 5321 и ЕС 5323.
Самият тестер влиза в производство през 1984 г. в Завода за регистрационна техника в Самоков, по-късно известен и с папките напр., които правеше. Нашият екземпляр пък е произведен 1987:
ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита
Да, хубаво е куфарчето така, с този пепит… :)
Отваряте капака и от ключа долу вляво на командия панел включвате тестера. Контролните му светодиоди светват, че той е готов за работа. После свързвате флопито към лентовия кабел, излизащ от металната кутия на апарата в куфара, а с конектора тип ,,молекс“ захранвате устройството. (Самият тестер се включва към обикновена 220-волтова мрежа.) След това поставяте контролна дискета – една такава можете да видите ТУК. Вече чрез различните ключове по пулта можете да изберете кои точно проверки да задействате, а началото на теста става с щракване на ключа СТАРТ.
ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита
Можете да зададете на четящо-пишещите глави да правят стъпки напред или назад, автоматично да се позиционират на даден адрес на дискетата, пак така (и многократно) да го направят между нулевия сектор и зададения адрес или между два съседни сектора на дискетата.
Можете пробно да запишете нули, единици, да тествате дали те се четат правилно и за колко време, а също така да изберете и страната на дискетата, от която да се чете (да припомним, че има и двустранни флопита за дискети с две записваеми страни). През всичкото това време светодиодите за индикация на състоянието ви указват как вървят нещата и дали всичко е в ред. Напр. след края на теста индикаторът НАКОПИТЕЛЬ ГОТОВ ще светне, за да ви укаже, че тестът е завършен. Надписите са на руски, защото тези тестери са изнасяи много за бившия СССР.
Интересна е функцията ,,възстановяване“, за която има специален бутон. Мислим, че става дума за възстановяването на някаква функция на флопито – напр. калибриране скоростта на въртене на дискетата и придвижването (позиционирането) на главата върху пътечките. Възможно е и да става дума за възстановяване на данни от дискета обаче. Както ни обясни нашият читател Димитър Димитров, в такъв случай нещата вероятно щяха да работят така: слага се в изправно флопидисково устройство дискета, записана на флопи с разцентровани глави, като поради това тя после не може да се прочете и дава грешки. Тестерът ИЗОТ А509Е завърта дискетата в свързаното към него изправно флопи, после се опитва да чете от проблемния сектор и ако не успее, премества главата наляво, аксиално, на няколко стъпки, отдалечавайки се от центъра на пътечката. После прави същото надясно, сякаш се клати наляво-надясно спрямо линията на пътечката. Идеята е да хване запис, ако главата на другото флопи е била разцентрована и е записвала по-встрани. По такъв начин са спасявани данни, записани от разцентровани флопита.
Както споменахме, такива тестери за използвани за следпроизводствен контрол на новопроизведените флопита, а също и за изпробване след ремонта им.
Ето една блокова схема на джаджата, която открихме. В чертежа по-долу 1 е куфарът, 2 е захранващият блок, 3 е платката за управление, към която се отнасяте, когато боравите с бутоните и ключовете, а 4 е самият панел с тях. Тази платка за управление е ,,логиката“ на сервизния тестер и в електронно отношение е изпълнена с TTL интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция. С цифрата 5 на чертежа са означени лентовите интерфейсни кабели за присъединяване на флопита. Кабелите са два различни – един е за модела ЕС 5323, друг е за 5088, 5088.м1 и за 5321:
ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита
При запис на нули честотата на тока е 125 кхц, а при запис на единици – 250. При работа ИЗОТ А509Е потребява около 110 вата мощност заедно с включеното флопи.
Средното време между отказите на тестера е 1000 часа, а една повреда се отстранява пак средно за половин час.
Куфарчето тежи около 7 кг, а размерите му са: дължина 435, ширина 325 и височина 105 мм.
Вижте в Sandacite.BG респираторната маска МР-70, с която в България се пазим от злобния коронавирус!
МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус
Да пишем на тази тема се налага от самосебе си под влияние на актуалните събития. Българската техника ни е дала много неща, но в днешните дни се сетихме за едно отдавна забравено нейно изделие.
През 1970 г. военният Завод за дихателна апаратура ,,Хо Ши Мин“ в Дупница започва да произвежда специална респираторна маска с отговорното предназначение да предпазва дихателните пътища на хората от фини прахови частици, радиоактивен прах и аерозоли. (Аерозолът е система от разтворени в газова среда микроскопични частици – твърди вещества или течности.) Тези вещества могат да бъдат използвани срещу гражданите по време на потенциален военен конфликт, но военната маска МР-70 трябва да ни защити от вредните въздействия. Да кажем отсега обаче: такава маска НЕ предпазва от пàри на отровни вещества – за тази цел си има противогази.
А как забравените маски МР-70 отново станаха актуални?
МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус Снимка: Btv.bg
Още на 11 март 2020 г., преди въвеждането на извънредното положение в България, Институтът по отбрана към Военното министерство представи тези маски и пред медиите беше демонстрирано как се носят. Малко по-късно голямо количество чисто нови и никога неразпечатвани такива респиратори бяха изтеглени от Държавния военновременен резерв на България. Освен в инфекциозните отделения на болниците, те бяха раздадени срещу подпис за ползване и на всички служители на Столичния градски авто- и електротранспорт. Ако искате да видите как изглежда човек с такава маска, най-лесно е да посетите някой от гаражите на софийския градски транспорт – работещите там ползват МР-ките ежедневно. Идеята за това беше на общинския съветник Карлос Контрера, председател на групата ,,Патриоти за София“ в Столичния общински съвет, а за осъществяването на идеята съдейства и военният министър Красимир Каракачанов.
Сега да разгледаме по-подробно и какво съдържа респираторната маска. Тя се състои от гумена полумаска за долната част на лицето, два клапана за издишване (малките бели пластмасови кръгове) и най-важното – две филтърни кутии (големите зелени кръгове с пластмасовата решетка).
МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус
Респираторът се поставя на лицето така, че гумената полумаска плътно и добре да покрие брадата и лицето.
МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус
В задната част на полумаската през две пластмасови халки минава кожена лента, с която МР-70 се закрепва на лицето – лентата се пристягат към главата, като едната част минава над ушите, а другата под тях.
МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус
Филтрите срещу прахови частици и аерозоли представляват кръгли парчета от два слоя тензух или американ, а между тях слой памук, което всъщност е противопраховият елемент:
МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус– филтър
Ето тензуха и отблизо:
МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус– филтър
Най-важното при МР-70 е, че филтрите са сменяеми, както при противогазите. Това е обяснимо – след като известно време се използва, филтърът се запълва с мръсотия, застанала на ,,входа му“, и трябва да се смени с нов. Замяна със сигурност трябва да направим след евентуално радиоактивно заразяване на филтъра, а също и когато носещият маската усети затруднение при дишане. А за да сменим филтъра, трябва да разглобим пластмасовата част на маската отвън, да извадим стария ,,консуматив“ (двата платнени слоя + памука), да сложим новия и отново да прихлупим добре решетката – така, че да обхване равномерно филтъра.
МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус – смяна на филтър
Горе най-вляво виждаме един до друг трите слоя на стар, замърсен филтър. Когато и резервните филтри свършат, всеки може да си направи сам вкъщи от тензух и памук.
Важно е да знаем, че респираторът защитава добре срещу вредните вещества само ако маската плътно прилепва към лицето, а в ,,мирно време“ се съхранява правилно. За да се запази гумата максимално добре, при прибиране в торбичката първо обработете маската с талк, после я приберете в найлоновата торбичка и я съхранявайте на температури между +5 и +20 градуса.
Това е старата военна маска, която 50 години след създаването си излиза от забравата и все още е достатъчно силна, за да ни пази от гадния коронавирус. Колкото и да са тревожни събитията в сегашните седмици, мислим, че като нищо можем да наречем тази маска ,,официална маска на коронавируса в България“, а защо не и ,,официален талисман“ – тоест нещо, което задължително трябва да имате, за да бъде ваш верен спътник в изпитанието. Не само за да ви предпазва при работа в някаква остро заразна среда, а и за спомен, когато всичкото това отмине.
А ако ви се чете и за още нещо военно, заповядайтe ==>
За пръв път в Мрежата, от Sandacite.BG – как да направим хардуерен и софтуерен ъпгрейд на Правец 8Д!
Правец 8Д – хардуерен и софутуерен ъпгрейд
Наскоро ви запознахме с възможностите на българския домашен персонален компютър Правец 8Д. Още тогава стана дума, че тъй като обичайната му външна памет е касетофон, той има ограничени функционалности, а и освен това на него не могат да се задействат програми, работещи под операционната система ДОС. А хубаво би било да можеше…
В Комбината за микропроцесорни системи в Правец са се намерили обаче умници, които малк пред 1990 г. (за съжаление не можем да установим най-точната дата) решават да разработят начин, по който кроткият Правец 8Д става истински многофункционален 8-битов компютър. В това начинание те са първото предприятие, което опитва силите си, обаче трябва да сме сигурни, че преди това и отделни хора също са го правили, защото в един от броевете на легендарното списание Компютър за Вас (първото компютърно списание в Източна Европа!) в края на 80-те г. е поместена схема как да свържем 5,25-инчово флопидисково устройство с Правец 8Д. Даже познаваме човек, който го е правил! А ето какво са направили в Комбината по въпроса…
Погледнете Правеца на горната илюстрация. Над него виждаме една бяла паралелепипедна кутия от пластмаса с 5,25-инчово флопи в лявата част и пред нея поставен компютърът. Това е т.н. ,,хардуерно и софтуерно разширение“ на Правец 8Д, за което ще стане дума днес. Вдясно е телевизор Велико Търново`84 от последните партиди (те са така – със сива рамка отпред), което ни показва, че действието се развива след 1988 г. поне. Ако се вгледате в текста на екрана, ще видите, че компютърът вече е готов да изпълнява Вашите команди.
Освен флопито, друга част от хардуера на кутията е захранването, а вътре в нея между тях двете се намират и три слота. В тях при нужда могат да се боднат три разширителни карти, които са съвместими с обикновените 8-битови компютри Правец`82, 8М, 8А и т.н. Това могат да бъдат напр. мрежови карти, модеми, карти с конектор са включване на принтер, плотер и други подобни устройства.
Правец 8Д – отвън местност до заводав Правец
Във флопито за едностранни 5,25-инчови дискети трябва да сложите дискета, от които да заредите ДОС 3.3 и програми за него в оперативната памет, а след това операционната система може и автоматично да се самозадейства оттам (мислим обаче, че за тази цел все пак е нужно при включване на компютъра само да сложите дискетата с ДОС-а, иначе няма да стане).
Веднъж зареден в компютъра ДОС, той вече ви дава много възможности. Изваждате дискетата с него и можете да заредите от други дискети работни файлове, на които да работите под ДОС. Такива са напр. текстови (редактируеми със софтуер за текстообработка). Можете също така да работите с програми за създаване на бази данни, за управление на технологични процеси, да изълнявате досовски команди като онази за форматиране на дискети, да записвате на нови данни върху тях… Въобще всичко, което може да се прави с останалите 8-битови Правеци, вече можете да извършвате и с 8Д – все благодарение на хардуерното разширително блокче!
Както казахме, кутията си върви със 70 вата собствено захранване за платката, разширителните карти, флопито си и контролера за него.
Между другото, ако присъствието на телевизор ви изглежда малко странно, да припомним, че Правец 8Д по принцип се продава без монитор, за да е максимално евтин и че към него изначално е предвидена възможността вместо монитор да се използва обикновен домашен телевизор. По-горе виждате и друга засвидетелствана снимка, при която вместо ВТ`84 ,,мониторът“ е произвежданият в същия град съветски телевизор Електрон Ц382ДБ.
Най-сетне хубава статия за българския матричен принтер М88 – естествено от Sandacite.BG!
Български матричен принтер М88
Непрекъснато се стремим да публикуваме възможно най-редки и непознати произведения на българската техника, затова понякога се получава така, че най-разпространените устройства остават на заден план и чакат своя ред да се появят при нас. Вчера установихме, че по този начин са протекли нещата с популярния правешки матричен принтер М88 – показали сме Бултекст 200, ИЗОТ 0230-М1, рядката серия Минипринт, но не и него. Затова нека поправим тази грешка.
Нарекохме принтера правешки, защото той е обичайното устройство за комплектуване с персоналните компютри Правец, бил той персонален или професионален. Производството му започва в Приборостроителния комбинат в Петрич през 1988 г.
Матричните принтери се наричат още и мозаични или знакосинтезиращи. Казват се така, защото изображението, отпечатано върху хартията, се състои от много малки точки, които, като се съберат заедно, оформят символа като мозайка, затова са и другите две названия по-горе.
Към компютъра принтерът М88 се свързва със стандартния за времето интерфейс RS232C, а скоростите на обмен на данни между компа и печатарката са между 50 и 19 200 бода (англ. baud) – ето тук вдясно е конекторът:
Български матричен принтер М88
Ако искате да смените интерфейса, ще трябва да смените интерфейсната платка в корпуса на самия принтер.
Та нашият М88 печата върху хартия с широчина между 100 и 250 мм с перфорирани странични ивици (т.н. безконечна, затова е указана и само широчината). Листовете в принтера могат да имат максимална дебелина между 0,1 и 0,3 мм. Ако наложите повече листове един върху друг, може да направите и копия, но максимум две – тоест 1 оригинал и 2 копия. За копия ще трябва под оригинала да подложите карбонизирана хария, като обаче дебелината на всичкото това общо не трябва да надвишава 0,3 мм.
Придвижването на хартията може да е или чрез фрикционни (триещо) устройство – както при пишещите машини – или тракторно.
Като съдържание принтерът може да ви изпечата всичко – букви, цифри, графика… Принтерът се управлява от програмата за текстообработка, задействана на компютъра ви. Този принтер иман немалки възможности, както ще се убедите от информацията тук.
Както казахме, матричните принтери работят на принцип, близък до този на пишещите машини, затова и при М88 има намастилена лента. Тя е черна, изработена от полиестер,
Принтерът може да печата с няколко вида шрифт – 1) онзи, на който ние му казваме ,,нормален“, и тогава скоростта е 80 знака/сек; 2) курсив – пак 80; 3) т.н. елит – при него вече е 96 – 4) и последният е т.н. кондензират шрифт – 136 знака/сек. При първите два вида шрифт на ред се получават също 80 знака, при ,,елит“ 96, а при кондензирания – 136.
При отпечатването на графика принтерът работи със скорост 480 точки/сек.
Нека да кажем също така, че шрифтът може да се увеличи – т.е. да се уголеми двукратно един знак, като при това логично двукратно се намалява броят знаци на ред, но се и изпечатват при същата скорост на печат.
Когато печатате, принтера задъжително трябва да го поставите в хоризонтално положеие, като се допускат около 10 градуса отклонение.
С М88 можете да определяте и междуредията. Те могат да бъдат 4,23 мм, 3,18 мм и програмируемо (чрез софтуера) регулирани и тогава са 0,35 мм и 0,118 мм.
На определен интервал печатащата глава трябва да се сменя, както при мастиленоструените, а извън неея средното време между отказите на М88 е 2250 рабони часа. Работни – иначе като го оставите така да си стои, нищо не може да му стане… най-много да му изсъхне мастилото само. Между другото, гаранцията на производителя при закупуване е била 12 месеца, но принтери от този тип още можете да срещнете работещи, възстановени от фенове на старата техника. :)
Български матричен принтер М88
Както виждате, в дясната част на предния панел са разположени три бутона и четири светодиодни индикатора:
бутон „ВРЪЗКА“ — след зареждането на хартията и включването на М88 той застава в режим „ВРЪЗКА“ и може да се използва, управляван от компютъра. В това състояние свети указателен светодиод за този режим, а при натискане на бутона принтерът излиза от режима „ВРЪЗКА“ и светодиодът изгасва. За да поставите устройството отново в режим „ВРЪЗКА“, натиснете този бутон оше един път;
бутоните РЕД и СТРАНИЦА работят само когато печатащото устройство не е в режим ВРЪЗКА
когато принтерът не е в режим ВРЪЗКА и се натисне бутонът РЕД, хартията се придвижва с по един ред, докато бутонът с натиснат. Ако при същите условия се натисне еднократно бутон СТРАНИЦА, хартията се придвижва до началото па следващата страница.
Има и функционални превключватели! С тяхна помощ се задават какви ще бъдат параметрите на М88 при включването му, като те впоследствие да бъдат променени по програмен път. С тяхна помощ обаче могат да се определят и някои функции, които не можете да командвате софтуерно. На долния чертеж 8 е показано как да достигнем до до функционални превключватели, а таблицата им (чрез кой от тях какво командвате) можете да видите в приложение А на ръководството на принтера, което сме ви скенирали по-долу.
Български матричен принтер М88
Между другото, в принтера има и звуков индикатор, който се задейства, когато почти достигнете края на запаса от хартия или се повредят печатаща глава или нейното управление. За да сработи звуковата индикация за край на хартията, трябва да се затвори специален ключ – детектор за хартия. Тогава светва и сигнал.
Когато смените хартията (поставили сте нов лист), натиснете бутона ВРЪЗКА и принтерът ще заработи отново.
Има и още тънкости в работата на принтера М88, но мислим да не ви досаждаме сега с тях, а по свое желание да ги прочетете в ръководството за употреба, което сме ви скенирали по-долу в статията. Там има всякакви таблици, пинизи и други неща, които ще са ви от полза, ако решите да подкарвате такова печатащо устройство.
А сега да предположим, че току-що сте си купили този принтер и искате да го инсталирате за работА! Ето как трябва да започнете.
Разпечатайте сандъка и махнете транспортните винтове:
Български матричен принтер М88
Сега да сложим касетката с лентата. Първо свалете капака на принтера и поставете касетата (позиция 9 на чертежа по-долу) да легне в гнездата на странѝците на механичния блок (11-а позиция):
Български матричен принтер М88
За да бъде правилно, лентата се поставя между носа на печатащата глава и металната маска.
Следва поставяне и на сепаратора. Той влиза в специалните отвори на задната част на странѝците на механичния блок, като трябва леко да го огънете (сепаратора това). За да поставите капака пък, го сложете в гнездата в предната горна част на кутията и го завъртете напред, докато легне в определеното място.
За за заредите хартия, вдигнете капака и отключете пластмасовия палец – позиция 5 на горния чертеж. След като изтеглите притискащата скала напред, поставете водача на хартията позиция 14 отгоре) по средата на оста (пак поз. 14). след всички тези операции вкарайте хартията в процепа на механичния блок, а накрая обратно заключете пластмасовия палец.
Когато работите, недейте да връщате обратно хартията с помощта на ръкохватката – това не ви е пишеща машина! :)
Вижте какво представляват българските тестери за интегрални схеми, направени в Института по микроелектроника!
Български тестери за интегрални схеми
През 1967 г. в София е създаден интересен научноизследователски институт, който в следващите около тридесет години остава плътно свързан със съдбата на нашата електроника и по-специално компютри. Институтът по микроелектроника се намира на тогавашния булевард Ленин (днес Цариградско шосе) и произлиза от секция Силиций във Физическия институт на БАН. Пръв ръководител на новия (тогава наречен) Централен институт за елементи е известният български физик проф. Йордан Касабов, конструирал през същата година първия електронен калкулатор с MOS интегрални схеми в света – Елка 42.
През първите години след основаването веднага се отбелязват успехи в разработката на MOS ИС, а в следващите десетилетия дейността на Института се разраства и в:
разработка и производство на специализирани и стандартни NMOS и CMOS интегрални схеми;
разработка и производство на хибридни интегрални схеми с използването на дебелослойни и тънкослойни технологии;
разработка на различно специално тестово и технологично оборудване за опитно произведената в института микроелектроника (именно в това ще се фокусираме в днешната статия);
проектиране на производствени и развойни мощности, за да се развива микроелектрониката в България;
внедряване при клиенти на висококачествени и високоефективни NMOS, CMOS и хибридни технологии и интегрални схеми;
обучение на специалисти за проектиране на интегрални схеми по поръчка;
изработка на фотомаски;
разработка на софтуер за споменатите по-горе системи за автоматизирано проектиране на интегрални схеми;
изготвяне на тестови програми и тестване на интегрални схеми;
проверка на чужди проекти на интегрални схеми в технологичната линия на ИМЕ — фотомаски, пластини, измерване, монтаж;
разработка на електронни устройства
Институт по микроелектроника – емблема
В края на 80-те години Института започват да работят по създаване на оборудване за тесвтване на вече опитно произведени цифрови и хибридни интегрални схеми. В резултат на тези усилия до 1992 г. са изработени следните тестови системи – както са наричани тогава – при които операторът (дамата на първата снимка) управлява процеса на изпробване на готовите чипове от персонални компютри Правец 8 и Правец 16:
АС 100 — автоматичен тестер за хибридни ИС с пасивни компоненти и до 40 контактни извода. Тестерът се управлява от 8-битов компютър Правец;
АС 200 — автоматична тестова система за функционална проверка на хибридни ИС с до 40 контактни извода. С нея вече се работи от 16-битов компютър. Системата предлага възможност да се включват и управляват със стандартен инструментален интерфейс външни уреди, за да могат с тях да се направят разни по-специфични измервания;
АС 400 — автоматичен тестер за цифрови ИС с ниска степен на интеграция с до 24 извода;
АС 420 — специализиран тестер за цифрови ИС и интересните български едночипови микрокомпютри СМ 650 и СМ 652;
АС 600 — специализиран тестер за микропроцесорни схеми от серията СМ 600;
АС 8000, която виждате на първата снимка тук — това е тестова система за изпробване на памети с обем до 4 мб и работна честота до 20 мхц. На АС 8000 едновременно могат да се изпробват до 4 схеми
През 1992 – 3 г. е проектиран и активно се изработва прототипът и на най-новия модел АС 9000 — това е система за тестване на големи интегрални схеми с до 128 контактни извода.
За да работите успешно с някоя от тези апаратури, е необходимо да разполагате със специализирани програми, които ИМЕ също сам си прави.
Всичко това видно свидетелства за активна работа в областта на развитието на микрочиповата електроника в България, но сега едва ли можем да открием нито някоя от тези системи, нито въобще да се завърнем към равнището, което страната ни тогава има…
Изследвайте в Sandacite.BG родния терминал за компютърни мрежи ЕС 8531.
Терминал за компютърни мрежи ЕС 8531 с перфокарти
На снимката виждате един от потребителските (операторските) терминали за връзка с компютър. Този обаче е малко по-различен от обичайно показваните. Иначе, ако следите често нашия сайт, сигурно знаете, че съвместната работа на няколко оператора с ресурсите на един компютър е обичайна пракитка през 70-те и 80-те години. Тук говорим не за известните домашни Правеци, а за големи професионални компютри от сериите ЕС и СМ, които са с размерите на стаи или поне секции. Включват се няколко терминала към компютъра и служителите в съответния изчислителен център започват да обработват информацията, да правят справки, за да си вършат по-добре работата и т.н. Една компютърна машина, позволяваща това, напр. е ЕС 1035Б, произвеждана в Завода за изчислителна техника в София, а терминали като горния са наричани още абонатни пунктове, особено в рускоезичната литература.
Информацията между тях и големия компютър се предава двупосочно – както от терминала към машината, така и обратно – и то в диалогов режим. Съществуват програми за правене на справки в бази данни, за задаване на въпрос и получаване на отговор в реално време и други подобни улесняващи услуги.
Терминалът ЕС 8531 може да бъде два вида – 1) с функции, които могат да се управляват от потребителя (програмируем) и 2) с т.н. фиксирани функции – непрограмируем. Първите имат няколко скорости на предаване на данни, които могат да се използват в различни режими на работа (по-долу ще ги видим какви са). Програмируемите обаче са по-гъвкави и освен че с тях може и да се предава и получава информация от голямата машина, може и да се задействат включени от потребителя програми, напр. от 8-инчова дискета – виждате двете флопита в левия край на устройството. На такъв програмируем терминал можете да работите върху отворени от дискета документи, да запазите и запишете промените, да записвате отчети за работата пак върху дискета, да извършвате отдалечена обработка на докуметнти и т.н.
Сега ще разгледаме по-подробно програмируемия терминал ЕС 8531, произвеждан от края на 70-те г. в ЗЗУ Велико Търново. Както виждате, той е една идея по-модерен от предшествениците си, защото разполага и с монитор.
Той обменя информация в синхронен режим по двупроводна (пряка или комутируема) или по четирипроводна пряка линия за връзка. Конфигурацията на връзката се прави по линията ,,точка – точка“, а може да бъде и многоточкова.
Както други, така този терминал е изграден на основата на микропроцесорна система и вътрешно програмно управление. За споменатия по-горе двупосочен обмен на данни по линията отговаря записана още в завода управляваща програма, която се намира в постоянната памет на терминала, но може да се постави и отделна дискета с програма със същите функции. Освен това ЕС8531 има написана специално за него операционна система и собствен програмен език.
А ето и какъв хардуер ни очаква.
Над главния шкаф с електрониката виждате клавиатурен модул, на който има стандартна буквено-цифрова подредба с 48 клавиша, отделна цифрова клавиатура, функционални клавиши за задействане и контрол на различни възможности на управляващата програма и устройство с индикация за набирането на данни.
Над нея виждаме принтер, подобен на електронна пишеща машина, който е с гъвкав печатащ диск ЕС 7187 със скорост на печат 30 знака/сек и 132 печатни позиции в един ред, който работи с т.н. безконечна хартия, на която все още от разни общини раздават избирателните списъци. Левият и десен ограничител на принтера и хоризонталната, вертикалната табулация и форматът на печата потребителят може да управлява чрез програма, но последния параметър може да се зададе и от големия компютър.
Операторът може да избира хоризонталното и вертикално форматиране само от форматния буфер на печата. Разстоянието между редовете се регулира от превключватели, които се намират на допълнителен панел, но пък може да се зададе и от меню на потребителската програма.
Между другото, можете да си включите и друг принтер – ЕС 7186.
Мониторът е ВКП 171, с който ви запознахме подробно ТУК. Той може да се използва като екран за контрол какво е въведено с клавиатурата, вместо това да гледате това на печатарката и да хабите хартия.
Нещо интересно: този терминал има възможност да идентифицира оператора чрез магнитна карта! За да може това да стане, той вади картата и я прокарва през малък отвор, като при това ръката се движи със скорост между 10 и 80 см/сек. В тази карта са записани идентификационните данни, като дължината на записа е 15 символа. Според вида на включената потребителска програма обаче функцията за разпознаване може да работи или не. Има и още една карта, наречена кредитна, но това не е банкова карта, а такава за…
Още едно забележително качество на терминала е, че той е обратно съвместим с по-старите устройства за запис на информация – перфокартите – и разполага с ЕС 6112 – устройство за запис и четене от тях. Вградената управляваща програма преобразува 12-битовия код на 80-колонните перфокарти се преобразува в машинно четим код. Така данните могат да се изпратят и запазят в големия компютър, с който терминалът е свързан. Освен това една потребителска програма от компютъра може да се изпрати към терминала, където да се запише на перфокарти чрез ЕС 6112. Информацията от тези карти автономно влиза в програмната библиотека, която пък се записва на дискета. Виждате ли какво взаимодействие!
Флопитата на ЕС 8531 са модел ЕС 5071, които работят с дискети с обем 246 кб (74 пътечки по 26 сектора, всеки от които събира 128 бита информация). Може да се включи и трето флопи, което съхранява 100 кб данни.
ЕС 8531 може да работи в четири режима:
автономен – задейства се след включване на захранването и след преминаване на вътрешния самотест на терминала;
въвеждане – терминалът пак работи автономно, но под управлението на потрелителска програма. Според вида ѝ данните се въвеждат от клавиатурата, от перфокартите или от флопитата;
рестарт – в този режим операторът може да поиска от дискета междинните резултати от работата и данни, може и да редактира документа, който после да разпечата;
корекция на грешки – операторът може да нанася корекции във въведените преди това с клавиатурата данни
Какви и колко ще са функциите на ЕС 8531, се определя от потребителската програма, която се задейства от някое от устройствата, описани по-горе. Програмите са написани на език, съдържащ оператори за управление на въвеждането и извеждането и аритметични и логически операции.
Ето и как терминалът разпределя ресурсите си между софтуера:
три буфера с обем 256 килобита, осигуряващи работната памет и данните на потребителските програми;
форматен буфер за печат – 256 килобита за осигуряване на 7 хоризонтални и вертикални формата за конзолен печат;
работната памет се разпределя между включените в момента потребителски програми;
осем регистъра за 10-значни числа със знак и десетична запетая, които се използватт при аритметични и логически операции;
буфер за въвеждане с обем 200 бита, който пък се използва за въвеждане на данни с клавиатура и извеждане на данни на монитора;
логически индикатори – 32 бита. Те могат да преминават в състояне ,,логичаска 0″ или ,,логическа 1″.
код на условието – 8 бита. използва се при изпълнението на потребителска програма. При задействането на програмата се извършва проверка;
системни индикатори – 8-битови. Служат за определяне на вътрешното състояние на терминала;
В терминала се използва модем с фазова модулация и скорост на предаване на данни 1200 или 2400 бода (aнгл. baud) – напр. СМ 8108. Другият нужен модем в комплекта е ЕС 8009 със скорост 600/1200 бода/сек.
Терминалът се захранва от със стандартно еднофазно 220 волта напрежение и потребява около 3 киловата мощност от мрежата.
А ето тук и какво представлява една друга българска компютърна мрежа:
Рядко нещо акостира в Sandacite.BG – вести за български електроуреди Едисон от времето на Царство България!
Електрически уреди Едисон– реклама
От дълги години сме свикнали да свързваме българската битова електротехника с периода на 50-те, 60-те и след тях години на ХХ век. Тази представа обаче е доста непълна! Един по-внимателен поглед в архивите може да ни каже, че поданиците на Царство България (до 1946 г.) също са можели да се радват на удобствата на електрическите уреди.
Така например, фирмата ,,Електротехническо бюро Едисон“, основана в София през 20-те г., е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински джаджи. Към това производство фирмата се насочва през първата половина на 30-те. Вижте примерно какво казва рекламата на тази отина печка: ,,За модерната домакиня Електротехническото бюро ,,Едисонъ“ е създало модерно електродомакински апарати!“. И как е поставена върху масичка – да е по-удобно:
Български електрически уреди Едисон – реклама
Днес ще се занимаем именно с едно от техните изделия.
Наскоро в колекцията ни от българска техника попадна ето тази електрическа кана. Тя служи за затопляне на вода – най-често за правене на чай напр. Първоначално я помислихме за производство на Елпром Варна, но когато я обърнахме, видяхме от обратната страна набита с горещо желязо издължена ромбоидна емблема с надпис Edison в нея, а по-долу електрически данни: 150 V, 500 W. (Ако някой се интересува защо напрежението е такова, може да прочете после статията най-долу под тази.) Ако реотанът в един момент изгори и трябва да го смените, ще трябва да развиете ето тази гайка, за да достигнете до него.
Българска електрическа кана Едисон
Единственото ни колебание да провъзгласим каната за безапелационно българска беше, че емблемата Edison не изглеждаше така, както на рекламите на фирмата от 1936 г., които виждате тук – при тях шрифтът е друг и надписът не е вписан в ромб. Но имайте предвид, че в онези години понякога се случва една фирма да изобразява емблемата си по различен начин – това е видно при радиоприемниците напр.! А също така обърнете внимание на дръжката и скобите, с които е захваната – при нашата кана и двете неща са практически идентични с тези на сниманата в ето тази реклама кана:
Български електрически уреди Едисон – реклама
Затова сметнахме, че каночайникът е на същия производител, с чиито реклами сме изпъстрили тази статия, макар и точно него да го няма на тях.
Сега да разгледаме по-подробно ,,,улова“. Електрочайникът е произведен през втората половина на 30-те години (иначе най-вероятно щеше да присъства на рекламите, които видимо показват продукцията до 1936). Състои се от ламаринено тяло и бакелитена дръжка. Под дъното се крие реотанът, чиийто два извода са свързани към щифтове за присъединяване на щекер и излизат извън тялото на каната. Кабела го нямаме, но най-вероятно е бил от онези с платнена оплетка – така се правят в онези години шнуровете. Иначе формата на щекера към гнездото му е същата:
Българска електрическа кана Едисон
Отгоре излятото закръгление, което играе ролята на дръжка, не е бакелитено обаче, затова може и да ви изгори, ако металът много се е загрял:
Български електрически чайник Едисон
Отвътре, между другото, си намерихме паричка – 10 стотинки от 1883 г.:
Български електрически чайник Едисон
Това е, в общи линии, тази поредна наша находка от времето на Царство България. Поначало се стремим да намираме и търсим колкото се може повече техника от този период, за да стане ясно, че и тогава у нас е имало техническа промишленост и хората са ползвали нейните изделия! :)
Опаа, Sandacite.BG ви показваме първия киноусилвател на Елпром Ворошилов…
Лампов киноусилвател Елпром Ворошилов
Киносалоните са места, в които трябва добре от всички страни да се чува звукът на филма, който зрителите отиват да гледат. За тази цел възпроизвежданият от грамофони и микрофони звук минава през усилватели, а след това те го предават вече усилен към високоговорителите, разположени в салона.
Въпреки че усилватели са произвеждани още в епохата на Царство България, не ни е известно сред тях да присъстват такива за киносалони. Не сме срещали (макар че може и да има…). Поначало обаче кината тогава внасят апаратура от чужбина, главно Германия, и усилвателят се купува наедно с цялата останала техника. Затова най-вероятно производството на този вид акустично оборудване у нас започва след създаването на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ (1949), а този модел тук е от 1951 г., вкаран е в производство тогава. Дали наистина не е първият български киноусилвател? Нека го разучим подробно.
Както виждате, усилвателят е поместен в масивна кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина с широки отвори за охлаждането. Тя тежи около 15 кг. Двата входа, които виждате отпред, са отгоре грамофонният и отдолу микрофонният. Горният е с чувствителност 2 миливолта, а вторият – 5 миливолта и е високоомен. Има и два входа за фотоклетки с отделни потенциометри (виждате ги в средата), които регулират правото напрежение от 0 до 250 волта.
За момента не разполагаме, за съжаление, със схемата му и затова ще се опитаме поне да ви го опишем. Този киноусилвател, разбира се, е лампов. Микрофонното му стъпало е изградено със съветския пентод 6Ж7. На него се подават сигналите от двата входа за фотоклетки и сигналът от микрофоонния вход. Следващото стъпало работи с триода 6С5. В него попада сигналът от микрофонното стъпало, а също и този от грамофонният вход. Драйверното стъпало пък е със същия триод в трансформаторна връзка. Крайното спъпало е с лампи 6П3 и работи в пуш-пул режим в клас АВ1.
Токоизправителят за електрозахранването на усилвателя е разчетен по обикновената двупътна изправителна схема и се състои от две лампи 5Ц4. От тях едната захранва анодите на крайното стъпало, а другата – ширма на 6П3 и останалите стъпала.
Изходите пък предвиждат употреба на два вида говорители – тези в самата кинозала и един контролен, който е в стаята на кинооператора. Изходът за салонните е 24 ома, за контролния – 3.
Неравномерността на честотната характеристика в пределите 40 – 12 000 херца не превишава +/- 2 децибела. При пълна употреба на тонблендата имаме затихване от 16 децибела при 12 000 херца.
Коефициентът на хармоничните, измерени при 400 херца и номинална мощност на усилвателя, е не повече от 6 %.
Равнището на собствения шум към номиналното изходящо е 47 децибела.
Това е, което досега знаем за него. Тука обаче има едни още по-стари български усилватели:
В Sandacite.BG днес показваме с какво се настройват българските компютърни терминали!
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
Напоследък ви показахме доста устройства, които оператори на компютри използват, когато трябва (групово или поединично) да се включат на работа към него. Терминалите обаче също са вид компютър, обединяват в себе си хардуер и софтуер и като такива излизат от строя, а дори и да не го направят веднага, периодично се нуждаят от пробна проверка на параметрите, в които работят, диагностика и отстраняване на отклонения, ако се намерят такива. Именно в таква случаи на преден план излизат устройства като това, което виждате на горната снимка – ИЗОТ 0407С.
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминалиИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
Това е специализиран уред за проверка и настройка именно на най-популярните български терминални устройства за краен достъп като ЕС 8571, ЕС 8501М, по-нови като известния видеотерминал СМ 1604 и всички останали, които работят в състава на компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4.1 Освен това новата ни джаджа може да обслужва всички терминали, изградени на основата на българската микропроцесорна фамилия СМ 600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград.
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
Година на производство: 1987.
Какви са устройството и начинът на действие на ИЗОТ 0407С? В себе си неговата пластмасова кутия обединява микропроцесорен модул, оперативна памет 4 кб, постоянна памет (може да е най-много 8 кб), контролер, команден пулт с клавиатура, перфолентово четящо устройство ЕС 1501 и, разбира се, захранващ блок. На външен вид този сервизен уред е много подобен на описания вчера програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С. Изобщо, явно с индекса 04хх са означавани не потребителски, а сервизни устройства, употребявани от тогавашните компютърни техници в тяхната работа. Такова напр. е ИЗОТ 0401С – устройство за заводски тест и настройка на харддискове, оформено в черно дипломатическо куфарче.
Действието на 0407С се основава на директния му достъп до паметта на проверявания терминал. Тъй като повечето възли на тези устройства са директно адресирани, чрез ИЗОТ-а операторът просто започва да пуска различни тестови програми, които проверяват различните модули на ,,пациента“ – както самостоятелно (един по един), така и групово.
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
Управляващата програма на ИЗОТ 0407С е записана на EPROM-чип, който при работа се поставя в определена позиция на проверявания терминал и тогава управлението му се предава на ИЗОТ 0407С. Оперативната памет на сервизния уред е нужна, за да зарежда в нея операторът различните тестови програми. После следи как вървят нещата на LED екранчето над клавиатурата:
ИЗОТ 0407С – тестер за компютърни терминали
От функционалните бутони вдясно от цифровите може да се задават какъв тест да се извърши – писане, четене… и т.н. Дългият бутон най-долу е за рестартиране на процеса.
Като истински сервизен уред, и ИЗОТ 0407С е преносим – кутията е с габарити дължина 410, широчина 330 и височина 180 мм. Тежи около 12 кг. Може да се срещне и в тази модификция:
ИЗОТ 0407С
Показаният от нас уред е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново от края на 70-те години и е широко изнасян в Източния блок.
