Неизвестни камиони и мотокари от Балканкар в Sandacite.BG!

Характерна черта на българската авто-мото промишленост в периода 1950-те – 1990 г. е, че освен добре познатите ни изделия (автобуси Чавдар, автомобили Булгаррено, стотиците модели електро- и мотокари) в различни научно-развойни институти са разработвани возила, които са в 1-2 екземпляра или поначало в съвсем малка серия. Причините са различни. Тук ще се занимаем с екземпляри от втория тип, от които действително са произведени изключително малко бройки, защото не са предвидени за широка гражданска употреба, а за работа на по-специализирани места – гари, летища, стокови снабдителни пунктове, вътрешнозаводски превоз, складове и т.н. Това е и причината дори и по-възрастното поколение да не ги помни да се движат по улиците.

Такива превозни средства са разработвани преди всичко в Централния научноизследователски институт по транспортно машиностроене на сегашния бул. Цар Борис ІІІ № 126 (на първата снимка), а са произвеждани на други места – в Комбината за автобуси в Ботевград, в различните заводи за електро- и мотокари в страната и т.н. Както се досещате, става въпрос за разновидности на класическите мотокари с добавени различни функции. Това се отразява  и в използваните названия – бензокар-самосвал, мотокар-самосвал, мотовлекач и т.н.

Да започнем с произведения през 1969 г. самосвал Балканкар БС-2305. Той е с товароносимост 3 тона. Снабден е със саморазтоварваща се платформа. Двигателят е бензинов, с мощност 50 конски сили, тип „Москвич“ 408.

Основните размери на БС-2305 (дължина /широчина/височина) — са 3800/1690/2020 mm. Ъгълът на наклоняване назад е 45° и встрани — също 45°.

Външният радиус на завиване е 3600 mm. Скоростта на движение с товар е 32 km/h. Собствено тегло — 2 тона.

Мотовлекачът МС-1518 е негов набор. Предназначен е за теглене на ремаркета и други подобни и може да се използва за вътрешнозаводски транспорт.

Теглителното усилие е 1000 daN. Може да тегли товар до 11 тона. Двигателят е дизелов, четиритактов, с мощност 52 конски сили. Външният радиус на завъртане е 2500 + 100 mm. Без товар преодолява наклон 30 %, а с товар 20 %.

Някои други представители на този тип возила са доста по-свежи на външен вид – напр. бензокара-самосвал БС-2301, той от 1969:

Имали сме и друг мотовлекач – кръстен с труднозапомнящото се название Ф19 ДВ100 (ДТ 1518). Той е превозва товари по пътища с равно и гладко покритие. Конструкцията е актуална за времето си – с високи динамични качества, малки размери, висока маневреност, естетичен външен вид и е пригодена не само за влачене на товари, но и – забележете! – за бутане с челната броня, което е предпоставка за универсалност.

Както виждаме от илюстрацията отдолу, влекачът се урправлява с волан. Минималният радиус на вътрешния му завой е 100 мм, а на външния – 2500. Тъй като това е транспортно средство, което се употребява по гари, автогари и въобще малки пространства, типичната му скорост на движение е само 20 км/ч – както отбелязахме, повече едва ли ще му бъде необходимо. Тежи 1,9 т.

В моторизирания влекач Ф19 ДВ100 има акумулаторна батерия, която осигурява 12 волта напрежение и има капацитет 115 амперчаса.

Дизеловият двигател „Перкинс“ (като този на мултикарите Чавдар) и механичната трансмисия осигуряват три скорости на движение напред и назад. Мощността на Перкинса е 56 конски сили (а той, между другото, е произвеждан в Завода за дизелови двигатели във Варна, по-късно известен като ВАМО.) Теглителната сила е 1000 daN – около 1 тон. Лекото и удобно управление и сигурната спирачна уредба са причина Ф19 ДВ1000 да се употребява удобно и дори приятно. :)

Размерите му са 2760 х 1340 х 1580 мм – тамам като да ни влезе в хола. :D

Мотовлекачът е изработван в няколко варианта. Ето казаните по-горе техни техническите характеристики, обединени в една таблица:

Интересно ли Ви беше? Ако да, то имаме добра новина за Вас: казаното досега въобще не е всичко. В скоро време очаквайте нова статия за неизвестни български авто-мото креации, а дотогава разгледайте цистерната и камиона Чавдар:

Нови мултикари Чавдар