Българска електрическа кана Едисон

Електрически уреди от Царство България, марка ЕДИСОНЪ!

Рядко нещо акостира в Sandacite.BG – вести за български електроуреди Едисон от времето на Царство България!

Електрически уреди Едисон - реклама
Електрически уреди Едисон – реклама

От дълги години сме свикнали да свързваме българската битова електротехника с периода на 50-те, 60-те и след тях години на ХХ век. Тази представа обаче е доста непълна! Един по-внимателен поглед в архивите може да ни каже, че поданиците на Царство България (до 1946 г.) също са можели да се радват на удобствата на електрическите уреди.

Така например, фирмата ,,Електротехническо бюро Едисон“, основана в София през 20-те г., е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински джаджи. Към това производство фирмата се насочва през първата половина на 30-те. Вижте примерно какво казва рекламата на тази отина печка: ,,За модерната домакиня Електротехническото бюро ,,Едисонъ“ е създало модерно електродомакински апарати!“. И как е поставена върху масичка – да е по-удобно:

Български електрически уреди Едисон - реклама
Български електрически уреди Едисон – реклама

Днес ще се занимаем именно с едно от техните изделия.

Наскоро в колекцията ни от българска техника попадна ето тази електрическа кана. Тя служи за затопляне на вода – най-често за правене на чай напр. Първоначално я помислихме за производство на Елпром Варна, но когато я обърнахме, видяхме от обратната страна набита с горещо желязо издължена ромбоидна емблема с надпис Edison в нея, а по-долу електрически данни: 150 V, 500 W. (Ако някой се интересува защо напрежението е такова, може да прочете после статията най-долу под тази.) Ако реотанът в един момент изгори и трябва да го смените, ще трябва да развиете ето тази гайка, за да достигнете до него.

Българска електрическа кана Едисон
Българска електрическа кана Едисон

Единственото ни колебание да провъзгласим каната за безапелационно българска беше, че емблемата Edison не изглеждаше така, както на рекламите на фирмата от 1936 г., които виждате тук – при тях шрифтът е друг и надписът не е вписан в ромб. Но имайте предвид, че в онези години понякога се случва една фирма да изобразява емблемата си по различен начин – това е видно при радиоприемниците напр.! А също така обърнете внимание на дръжката и скобите, с които е захваната – при нашата кана и двете неща са практически идентични с тези на сниманата в ето тази реклама кана:

Български електрически уреди Едисон - реклама
Български електрически уреди Едисон – реклама

Затова сметнахме, че каночайникът е на същия производител, с чиито реклами сме изпъстрили тази статия, макар и точно него да го няма на тях.

Сега да разгледаме по-подробно ,,,улова“. Електрочайникът е произведен през втората половина на 30-те години (иначе най-вероятно щеше да присъства на рекламите, които видимо показват продукцията до 1936). Състои се от ламаринено тяло и бакелитена дръжка. Под дъното се крие реотанът, чиийто два извода са свързани към щифтове за присъединяване на щекер и излизат извън тялото на каната. Кабела го нямаме, но най-вероятно е бил от онези с платнена оплетка – така се правят в онези години шнуровете. Иначе формата на щекера към гнездото му е същата:

Българска електрическа кана Едисон
Българска електрическа кана Едисон

Отгоре излятото закръгление, което играе ролята на дръжка, не е бакелитено обаче, затова може и да ви изгори, ако металът много се е загрял:

Български електрически чайник Едисон
Български електрически чайник Едисон

Отвътре, между другото, си намерихме паричка – 10 стотинки от 1883 г.:

Български електрически чайник Едисон
Български електрически чайник Едисон

Това е, в общи линии, тази поредна наша находка от времето на Царство България. Поначало се стремим да намираме и търсим колкото се може повече техника от този период, за да стане ясно, че и тогава у нас е имало техническа промишленост и хората са ползвали нейните изделия! :)

Когато България беше на 150 волта – БГ понижаващ трансформатор

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *