В Sandacite.BG днес изследваме тази видеокарта за компютри Правец, работеща с EGA стандарта.

За да представим по-подробно историята на българския компютърен хардуер, от известно време започнахме да се интересуваме не само от целите устройства, но и от съставните им части. И така сега ни попадна тази видеокарта от втората половина на 80-те г., която поддържа стандарта за компютърна графика EGA.

EGA e въведен през октомври 1984 от IBM като усъвършенстван наследник на предшественика си CGA. Новият графичен стандарт излиза съвсем скоро след премиерата на революционната компютърна конфигурация IBM PC и за кратко време се превръща в основен. EGA поддържа 16-цветови образ и палитра от 64 цвята. EGA е засенчен едва след появата на новия VGA (пак на същата компания) през 1987 г.

Тъй като Правец 16 поставя началото на традицията България да произвежда компютри, хардуерно и програмно съвместими с IBM PC, е напълно очаквано Комбинатът за микропроцесорна техника да започне да произвежда и EGA видеокарта. И това наистина става факт – днес ще ви я покажем даже. Тя няма специално име, а е означена само като ,,съвместим с EGA видеоконтролер“.

Виждате я на горната снимка. Освен за Правец 16 и модификациите му, този графичен контролер работи и с по-късните 286 (1988 г.) и 386 (1989) Правеци. Заради високите си графични качества EGA картата е сметната за подходяща при изграждането на компютърни работни станции, работещи с архитектски и въобще чертожни CAD програми с широко предназначение. За разлика от гигантската GKS видеокарта от вчерашната ни публикация обаче, тази тук е доста по-малка е заема само един системен слот в кутията на компютъра.

Както очакваме, нашият ,,графичен ускорител“ :D поддържа типичните спецификации на EGA стандарта като 16 действителни цвята на екрана, палитра от 64 цвята, а максималната резолюция е 800 х 600 точки. Видеомапетта пък е 256 кб. Нищо че е по EGA – картата предлага и пълноценна емулация (тоест работа в режим на) на контролери за други видеостандарти като:

• по-стария IBM CGA (1981 г. – това е първият графичен стандарт, използван в IBM PC и на практика първият съвременен стандарт за цветна компютърна графика със своите 4 цвята и 16-цветова палитра);
• още по-стария IBM MDA (Monochrome Display Adapter) – може да въпроизвежда единствено на екрана единствено монохромен текстов режим с 25 реда текст, който е зелен на фона на черен дисплей – типична гледка при Правеците 8 напр.;
• Hercules Monochrome Adapter – друг монохромен стандарт от 1982 на компанията Hercules

Както виждаме, цветната EGA карта поддържа и широк набор стари стандарти заради обратната съвместимост – през втората половина на 80-те в България са най-широко разпространени монохромните монитори (черен екран + зелени символи на него), затова видеоконтролерът трябва да поддържа и такъв.

Когато обаче картата работи в EGA режим, поддържа 640 х 350 пиксела в 16-цветови режим. Освен това има резолюции 640 х 200 и 320 х 200 при работа по другите стандарти за цветна компютърна графика, а и 640 х 350 на монохромен монитор. Тогава образът, който ще видите, има и четири равнища на интензивност (тоест четири степени от по-светло към по-тъмно). Потребителят може да зададе до 512 екранни символа.

Това досега беше за сложната цветна графика. В режим на работа с текст пък поддържа 43 реда х 80 колони или 43 реда х 132 колони. Ако операционната система изобразява информацията във вид на ,,прозорци“, картата поддържа тяхното преместване един върху друг, един около друг и въобще разнообразно движение.

Видеокартата поддържа и драйвери по стандарта VDI, за който по-подробно писахме във вчерашната статия. Размерите ѝ са 160 х 100 мм и тежи 500 грама. Работи в температурния диапазон от +10 до +45 градуса и при относителна влажност на въздуха до 80 % при 25 градуса.

Търсим си такава! :D

А ето и нещо по-различно от света на българските компютри…

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента